РЕШЕНИЕ
№……………/30.04.2019 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на петнадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдия Маджев търг. дело № 1978/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 124126/01.10.2018 г., подадена
от „С.Б.” ЕАД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление ***, Булстат ********, с адрес – гр. Б., ул. „********.
Предявени за разглеждане при условията на обективно и
кумулативно съединяване са следните осъдителни искове :
1) искове по чл.327,
ал.1 ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 75 990,67
лв. – съставляваща сбор от незаплатена продажна цена по доставени количества
природен газ за периода от м.01.2016 г. до м. 08.2018 г. /вкл./ до обекти : ОДЗ
„Щ.“ и „Административна сграда на О. – Б.“, които доставки са осъществени в
изпълнение на договор от 18.11.2010 г. и договор от 07.12.2010 г., и издадени
относно първия обект 32 броя фактури, а относно втория – 18 броя фактури, ведно
със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от момента на
предявяване на ИМ /01.10.2018 г./ до окончателното му изплащане;
2) искове по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 9 820, 46 лв., представляваща дължимо
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното вземане, което
обезщетение е начислено за периода на допусната забава обхващащ времето от 11.02.2016
г. до 28.09.2018 г.
Ищецът твърди, че между „С.Б." ЕАД, *** са възникнали
продажбени правоотношения, чиито правопораждащ юридически факт е сключването на
два договора за доставка на минимални количества природен газ. С първия
договор № Абл002 от 18.11.2010 г. между
страните е постигнато съгласие ищеца да осъществи доставка на количества
природен газ /индивидуализирани в Приложение 1/ при договорено качество и
налягане на продукта до стопанисвано от ответника обект, където се помещава -
ОДЗ „Щ.“, като О.та на свои ред е поела насрещно задължение да заплаща при
уговорените цени и срокове консумираните количества природен газ. Изложено е,
че през годините купувачът по договора нееднократно е допускал неизпълнение на
задължението си да заплаща уговорената цена в рамките на предвидените с
договора срокове. Така натрупаните задълженията на О.та към датата – 28.09.2018
г. във връзка с ползвания природен газ по цитирания договор за доставка на
такъв с адресат ищеца възлизали на сумата от общо 54 069, 50 лв. Пояснено е, че
тези суми са формирани, като сбор от фактурирани цени на доставени количества
природен газ в периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2018 г., за което са издадени
общо 32 броя данъчни фактури. Неизпълнението на главното задължение за плащане
на следващата се цена в пределите на уговорените за това с договора срокове е
предизвикало и изпадането в забава на ответника, което пък е породило и вземане
в полза на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в размер на сумата от
общо 7 835,38 лв., което
е начислено за времето от 11.02.2016 г. до 28.09.2018 г. Второто продажбено
правоотношение се извежда да произтича
от договор с № Абл006 от 07.12.2015 г., като с това съглашение между страните
било постигнато съгласие ищеца да осъществи доставка на количества природен газ
/индивидуализирани в Приложение 1/ при договорено качество и налягане на
продукта до стопанисвано от ответника обект – Административна сграда на О. – Б.,
като О.та на свои ред е поела насрещно задължение да заплаща при уговорените
цени и срокове консумираните количества природен газ. Изложено е, че през
годините купувачът по договора нееднократно е допускал неизпълнение на
задължението си да заплаща уговорената цена в рамките на предвидените с
договора срокове. Така натрупаните задълженията на О.та към датата – 28.09.2018
г. във връзка с ползвания природен газ по цитирания договор за доставка на
такъв с адресат - ищеца възлизали на сумата от общо 21 921,17 лв. Пояснено е,
че тези суми са формирани, като сбор от фактурирани цени на доставени
количества природен газ в периода от 01.02.2017 г. до 31.08.2018 г., за което
са издадени общо 19 броя данъчни фактури. Неизпълнението на главното задължение
за плащане на следващата се цена в пределите на уговорените за това с договора
срокове е предизвикало и изпадането в забава на ответника, което пък е породило
и вземане в полза на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в размер на
сумата от общо 1
958,08 лв., което е начислено за времето от 11.03.2017 г. до 28.09.2018 г.
Ищецът сочи, че за да провокира плащане от ответника му е изпратил и писмена
покана за доброволно изпълнение на изчерпателно очертаните по-горе парични
задължения, но отново не получил удовлетворение на изискуемите си парични
вземания. Търсейки доброволен начин за уреждане на отношенията си с ответника,
дружеството-ищец се съгласило с отправеното от О.та предложение за отлагане
плащането на задълженията за момент към лятото на 2018 г. Ръководени от тези
съображения страните подписали две споразумения от 29.05.2018 г. към
споменатите по-горе договори, с които на купувача бил даден нов срок за
погасяване на натрупаните от него задължения, а именно това да бъде направено
през м.май, юни и юли 2018 г. на три равни вноски. И този договорен подход
обаче не довел до преследвания резултат, защото плащане от страна на ответника
не се реализирало и в пределите на тези допълнително предоставени срокове за
изпълнение. Плащане отсъствало и към момента на упражняване на исковата защита
– 01.10.2018 г.
В двуседмичния срок за отговор на исковата молба течащ след
надлежното и връчване на ответната – О. /22.10.2018 г./ страната не се е
възползвала от това си процесуално право.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното:
Между страните по делото се установява да са сключени договор
№ АБл001/18.11.2010 г. и договор №
АБл002/18.11.2010 г., всеки от тях имащ
за свои предмет доставка на природен газ за стопански нужди. Съгласно
споменатите съглашения „С.Б.“ АД
/продавач/ е поело като свое договорно задължение да доставя в полза на О. – Б.
/купувач/, а именно до стопанисваните от купувача обекти : Административна
сграда на О. Б., с адрес – гр. Б., ул. „******** и Обединено детско заведение „Щ.“,
с адрес - гр. Б., ул. „Априлско въстание“ № 15 минимални годишни количества природен газ,
които са посочени в Приложение 1 /неразделна част от подписаните договори/ със
съответната спецификация установена в Приложение 2 /също неразделна част
визираните договори/, като купувача на свои ред се е обвързал с насрещното задължение да заплаща стойността на
консумираните във всеки един от двата обекта количества природен газ. В чл. 3 от коментираните сделки
ясно е дефиниран начина на предаването и приемането на природния газ от
доставчика на купувача, а именно същите се извършват на границата на
собствеността на купувача – Газо-Регулаторния пункт или Газо-замерния пункт на
доставчика, а измерването на количествата доставен природен газ става чрез
уреди за търговско измерване /разходомери и електронни колектори/, собственост
на доставчика монтирани на изрично определените с договорите места, като
доставените количества се отчитат на 1-во число на месеца, следващ периода на
доставката или първия работен ден след него. Методиката за формиране на цената,
която купувача на доставяния до обекта му природен газ следва да заплаща е
детайлизирана в клаузата на чл. 4 от контрактите, а начина за нейното плащане е
фиксиран в чл. 5, а именно купувачът заплаща на доставчика количествата
природен газ, които потребява за съответния месец, както следва : авансови плащания – определени на база
минималното количество, което купувача ще потребява през съответния месец,
договорено по утвърдената Спецификация /Приложение 1 към договорите/ и цената на природния газ за същия месец, завишена
с ДДС се извършват : до 10-то число на месеца – 50% от стойността и до 20-то
число на месеца, оставащите 50 % от стойността. Уговорено е, че авансовите
плащания се извършват въз основа на фактури, които са предадени от доставчика
на купувача в три дневен срок преди датата на плащане, а окончателното плащане
на разликите в количествата съгласно месечния отчет се извършва : до 1-то число
на следващия месец – за сумата на дебитното известие или фактурата, ако не са
били извършвани авансови плащания, като със сумата по издадено кредитно
известие се намалява сумата на предстоящото авансово плащане. Страните по двете
сделки са приели, че разплащанията на консумираните количества природен газ
купувачът трябва да извършва по банковите сметки на доставчика, като във всеки
от договорите е посочено, че служителя, които ще кореспондира от името на
купувача по въпросите за заплащане на доставените количества природен газ е лицето
– Н.К.Т./главен счетоводител/. Неразделна част от контрактите са 5 броя
Приложения /спецификации, характеристики на монтираните агрегати и инсталации,
месечен и годишен акт/.
Във връзка с изпълнение на договора от № АБл001/18.11.2010 г.
от ищеца са ангажирани и приети за
писмени доказателства 19 броя съставени данъчни фактури издадени в периода от
28.02.2017 г. до 31.08.2018 г., като с тях са фактурирани количествата природен
газ доставени до обект – Административна сграда в периода от 01.02.2017 г. до
31.08.2018 г., както и начислените цени, в т.ч. акциз. Общият сбор на стойностите
по тези фактури възлиза на сумата от 21 921,17 лв. Коментираните фактури
не са подписвани от представител на издателя и получателя им.
Във връзка с изпълнение на договор № АБл002/18.11.2010 г. от
ищеца са ангажирани и приети за писмени доказателства 32 броя съставени данъчни
фактури издадени в периода от 31.01.2016 г. до 31.08.2018 г., като с тях са
фактурирани количествата природен газ доставени до визирания в договора обект –
ОДЗ „Щ.“ в периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2018 г., както и начислените цени,
в т.ч. акциз. Общият сбор на стойностите по тези фактури възлиза на сумата от 57 463,06
лв. /при този сбор не е отчетено изрично заявеното от ищеца с ИМ частично
погашение по фактура /90000102361 от 31 01.2016 г., което е в размер на сумата
от 3 393,56 лв./. Коментираните фактури не са подписвани от представител
на издателя и получателя им.
Относно факта, че цитираните по-горе две групи фактури са
били получени от ответната О. от страна на дружеството-ищец е ангажирана
справка удостоверяваща информация за състоянието на изпратените фактури, от
която е видно, че за всяка една от фактурите фигурира статус – получена.
Приложена е изготвена от счетоводството на ищеца Справка за
задължения на ответната О. по отношение на доставените количества природен газ
до обект – Административна сграда , като към 28.09.2018 г. неплатените главници
е посочено да възлизат на сумата в размер от 21 921,17 лв., а натрупаните лихви
върху сумата възлизат на 1 985,08 лв.
Приложена е изготвена от счетоводството на ищеца Справка за
задължения на ответната О. по отношение на доставените количества природен газ
до обект - ОДЗ „Щ.“, като към 28.09.2018
г. неплатените главници е посочено да възлизат на сумата в размер от
54 069,50 лв., а натрупаните лихви върху
сумата възлизат на 7 835,38 лв.
На 10.07.2018 г. между страните по делото е било сключено
споразумение, в което е признато, че към датата – 08.05.2018 г. ответната О.
дължи в полза на дружеството – ищец, въз основа на осъществено изпълнение на
договор № АБл001/18.11.2010 г. сумата в размер от общо 20 558,23 лв. –
главница, както и сумата от 1 145,41 лв. – лихва за забава, считано от
възникване на всяко едно от задълженията до 08.05.2018 г. Длъжникът по
визираните парични задължения в лицето на О. – Б. се е обвързал с ангажимент да
ги погаси в рамките на три месечни
вноски, както следва : 7 000 лв. в срок до 31.05.2018 г.; 7 000 лв. в срок до
30.06.2018 г. и 6 558,00 лв. в едно със следващата се лихва за забава към
31.07.2018 г. в срок до 31.07.2018 г. В съдържанието на споразумението е
предвидено, че при неизпълнение на някоя от уговорените вноски в срок по-дълъг
от 7 дни след установени падеж, то действието на споразумението се прекратява
автоматично.
На 10.07.2018 г. между страните по делото е било сключено
споразумение, в което е признато, че към датата – 08.05.2018 г. ответната О.
дължи в полза на дружеството – ищец, въз основа на осъществено изпълнение на договор
№ АБл002/18.11.2010 г. сумата в размер от общо 53 171,19 лв. – главница,
както и сумата от 5 704,81 лв. – лихва за забава, считано от възникване на
всяко едно от задълженията до 08.05.2018 г. Длъжникът по визираните парични
задължения в лицето на О. – Б. се е обвързал с ангажимент да ги погаси в рамките на три месечни вноски, както следва
: 20 000 лв. в срок до 31.05.2018 г.; 20 000 лв. в срок до 30.06.2018
г. и 13 171,00 лв. в едно със следващата се лихва за забава към 31.07.2018
г. в срок до 31.07.2018 г. В съдържанието на споразумението е предвидено, че
при неизпълнение на някоя от уговорените вноски в срок по-дълъг от 7 дни след установени падеж, то действието на
споразумението се прекратява автоматично.
По реда на чл. 186 ГПК след уважено искане на ищеца по делото
е прието за доказателство писмо от 20.12.2018 г. на Началника на Митница –
Пловдив, в което е удостоверено, че доставените от „С. Б." ЕАД ***– Б., количества природен газ
за периода 01.01.2016 г. до 31.03.2018 са в размер на 4 349.4796 GJ, като
размера на начисления и заплатен от доставчика акциз възлиза на сумата от
2 609,66 лв. С друго писмо от 07.02.2019 г. на Директора на ТД –
Югозападна при Агенция Митници са предоставени сведения, че за периода от 01.04.2018
г. до 31.08.2019 г. доставените количества природен газ за обект –
Административна сграда на О. Б. са в размер на 2 556 куб. м. хнм, за които
е начислен и внесен акциз в размер на 58,51 лв., респективно за периода от
01.04.2018 г. до 31.08.2019 г. доставените количества природен газ за обект –
ОДЗ „Щ.“ са в размер на 2 789 куб. м. хнм, за които е начислен и внесен акциз в
размер на 58,51 лв.
След изискване по делото са постъпили и приети за писмени
доказателства и изготвяните и подавани от страна на О. – Б. до ТД на НАП –
Пловдив, офис – Пазарджик преписи от справки – декларации по ЗДДС, заедно с
водените дневници за покупки отнасящи се до периода от 01.01.2016 г. до
31.08.2018 г.
Съгласно експертното заключение от 07.03.2019 г. по
допуснатата по инициатива на ищеца съдебно-счетоводната експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът го кредитора, като компетентно и обективно
изготвено се установява, че : вземанията на ищеца спрямо О. – Б. относно обект
– ОДЗ „Щ.“ по цитираните по-горе фактури и съобразно отразените погашения по
тях към датата на подаване на ИМ – 01.10.2018 г. възлизат на сумата от
54 069,50 лв., а към датата на изготвяне на заключението на сумата от
49 069,50 лв.; вземанията на ищеца спрямо О. – Б. относно обект –
Административна сграда на О. Б. по
цитираните по-горе фактури и съобразно отразените погашения по тях към датата
на подаване на ИМ – 01.10.2018 г. възлизат на сумата от 21 921,17 лв., а
към датата на изготвяне на заключението на сумата от 21 216,25 лв.; така
общото вземане на ищеца по всички заявени от него фактури е определено на
сумата от 70 285,75 лв.; вземанията
на ищеца към О. – Б. за законна лихва
върху главните вземания касаещи ОДЗ „Щ.“ начислена за периода от 11.02.2016 г.
до 28.09.2018 г. възлиза на сумата от 8 171,33 лв.; вземанията на ищеца
към О. – Б. за законна лихва върху главните
вземания касаещи Административна сграда на О. Б. начислена за периода от 11.03.2017 г. до
28.09.2018 г. възлиза на сумата от 1 979,63 лв.
Други допустими и относими доказателства по делото не са
представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Относно предявените за
разглеждане искове с правна квалификация по чл. 327 ТЗ, във връзка с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД :
Правното действие на сключените между страните и обсъдени
в изложението от фактическа страна на настоящото решение договори за търговска
продажба на природен газ попада в обхвата на приложното поле на ТЗ, доколкото за учредените от тези
източници облигационни връзки се прилага нормата на чл. 286 ТЗ, тъй като една
от страните по тях има качеството търговец, респективно те са свързани с
упражняваното от този търговец занятие – обществено снабдяване с природен газ. Налице
е презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ, която не е оборена от ответника, и
последния следва да се смята обвързан от посочените два договора за доставка на
природен газ за стопански нужди. Последните са валидно сключени и произвеждат
целените с тях правни последици, а именно ищецът да доставя определени
количества природен газ за задоволяване функционирането на стопанисвани от
ответната О. обекти на територията на гр. Б., съответно ответника да заплаща
уговорена цена за така доставените му количества от посочения енергиен ресурс.
Договорът за търговска продажба
представлява консенсуален, двустранен, комутативен и неформален договор, като
при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните
волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и
заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са
в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ
купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е
уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното
задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето
задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства, включително от подписаните в определен момент на изпълнение на
правата и задълженията по договорите за продажба споразумения за признаване на
натрупан и необслужен дълг по цена за доставени количества природен газ може да
се направи еднозначно заключение за факта, че ищцовото дружество като
продавач в изпълнение на поето задължение по договор за търговска продажба е
доставило през исковия
период на ответника-купувач природен газ имащ ценово изражение възлизащо на
сумата от 75 990,67 лв. /54 069,50 лв. за обект – ОДЗ „Щ.“, и
21 921,17 лв. за обект – Административна сграда на О. Б./, което е довело
до възникване на договорно задължение за ответника да заплати цената на така
доставените в обекта му количества природен газ в предвидените с договора
срокове. За пълнота на изложението трябва да се посочи, че сключените между
страните две споразумения през м.07.2018 г. имат характеристиката на установителни
договори, с които е признато, че ответната О. има качеството на длъжник за
конкретните поместени в тях парични суми, като носител на правото да ги получи
е ищеца. Тези парични задължения са пряка последица от действието на двата
договора за доставка на природен газ и касаят периода до 08.05.2018 г. Макар
след този момент да отсъства наличие на извънсъдебно признание от ответника, че
е длъжник за цена на доставени до негови обекти количества природен газ,
считано до 31.08.2018 г., то за извършването на тези доставки свидетелства
писмото изпратено от Агенция – Митници, което пресъздава наличната в
информационния масив информация относно търговия с акцизни стоки, а именно, че
в полза на ответната страна в периода от 01.04.2018 г. до 31.08.2018 г. са доставени
конкретни количества природен газ до двата обекта предмет на цитираните по-горе
договорни съглашения. За това, че такива доставки са налице по отношение на
обект – Административна сграда на О. – Б. свидетелстват и приложените дневници
за продажби водени от ответника, които са приобщени и като част от
доказателствата по делото. Макар по отношение на другия обект – ОДЗ „Щ.“
подобна информация да не е събрана, то това съвсем не изключва извода, че доставките
за периода м.05.2018 г. – м. 08.2018 г. за съответните количества природен газ
са направени спрямо този обект. Ищецът е направил усилие да събере дневници за
продажби водени от ОДЗ „Щ.“, но от постъпилата кореспонденция от приходната
администрация става ясно, че посоченото детско заведение не е регистрирано по
ЗДДС и не е подавало подобна документация до НАП. Същевременно осъществената от
вещото лице проверка в счетоводството на ищеца, както и на приложените по
делото документи показва, че ищецът е вписал в счетоводните си книги, че е
носител на вземания спрямо ответната О. за доставени количества природен газ до
ОДЗ „Щ.“ в размер на сумата от 54 069,50 лв. за периода от 01.01.2016 г. до
31.08.2018 г. Настоящата инстанция, като съобрази процесуалната норма на чл.
182 ГПК намира, че споменатите вписвания в счетоводните книги на ищеца, макар
да установяват изгодни за него обстоятелства следва да бъдат зачетени,
доколкото няма данни счетоводството на ищеца да е водено нередовно, респективно
останалите събрани доказателства са в подкрепа на тези записвания. Когато се
коментира установяването на факта на доставката на природен газ до обект ОДЗ „Щ.“
след м.04.2018 г. и до края на исковия период 31.08.2018 г. Трябва да се държи
сметка и за това, че с неоказване на съдействие /липса на достъп на вещото лице
до счетоводните му записвания, поради липса на отзоваване на направени опити за
контакт от същото/ ответната О. е осуетила /създала е пречки/ за събиране на
доказателства относно релевантни за спорното право факти, което позволява да се
осъществи приложение процесуалната санкция на чл. 161 ГПК, а именно да приеме
за доказано надлежното изпълнение от страна на ищеца на поетото задължение за
доставка на количества природен газ до ОДЗ „Щ.“ след м.04.2018 г. и до края на
исковия период 31.08.2018 г.
Така за доставчикът ищец следва да се приеме, че е изпълнил своите
основни договорни
задължения, породени от сключените
през 2010 г. два договора за търговска продажба на природен газ, а
именно - едновременно с предаването е настъпила концентрацията по чл. 24,
ал. 2 ЗЗД и родовоопределените вещи са били индивидуализирани, като по този
начин правото на собственост върху тях е било прехвърлено от продавача на
купувача-ответник. При изпълнението на насрещната престация за предаване на
стоките, предмет на договора, правното задължение на купувача-ответник за
заплащане на цената е станало изискуемо.
Обстоятелството, че възникналите
от процесния договор
за търговска продажба парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и
главно доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този
правен извод се извежда от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД,
която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора
разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и
добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. Проведеното от вещото лице проучване
на счетоводните записвания водени при ищеца разкрива факта, че ответната О.
след завеждане на исковата молба е осъществила частично погашение на
натрупаните от нейна страна парични задължения по извършени доставки на
природен газ в експлоатираните два обекта. Така по отношение породилото се
договорно задължение за заплащане цена за доставени количества природен газ до
обект - ОДЗ „Щ.“, чиито общ размер към момента на упражняване на ИМ –
01.10.2018 г. се установи да възлиза на сумата от 54 069,50 лв. се
констатира, че на 27.12.2018 г. е осъществено частично погашение чрез
осъществено от ответника плащане за сумата от 5 000 лв. С тази сума
паричния дълг се редуцира по отношение на най-старите изискуеми задължения, а
именно тези по фактури от 31.01.2016 г. /остатък от 683,73 лв./, изцяло по
фактура от 29.02.2016 г. възлизаща на стойност от 2 543,95 лв., и частично
за задължението по фактура от 31.03.2016 г. със сумата от 1 772,28 лв.
Съобразявайки това плащане изискуемото, но непогасено задължение произтичащо от
договор № АБл002/18.11.2010 г., и издадените въз основа на него 30 броя фактури
за доставени количества природен газ до обект ОДЗ „Щ.“ в периода от м.03.2016
г. до м.08.2018 г. възлиза на сумата от 49 069,50 лв., като именно в тези
предели осъдителния иск по чл. 327 ТЗ следва да бъде уважен, респективно за
разликата до пълния му предявен размер от 54 069,50 лв. да бъде отхвърлен,
поради осъществено в рамките на исковия процес плащане. Що се касае до породилото се договорно задължение за
заплащане цена за доставени количества природен газ до обект – Административна
сграда на О. – Б., чиито общ размер към момента на упражняване на ИМ –
01.10.2018 г. се установи да възлиза на сумата от 21 921,17 лв. се
констатира, че на 27.12.2018 г. е осъществено частично погашение чрез
осъществено от ответника плащане за сумата от 704,21 лв. С тази сума по
изричната воля на длъжника инкорпирирана в платежния документ паричния дълг се
редуцира по отношение на най-новите изискуеми задължения, а именно тези по
фактури от 31.07.2018 г. и 31.08.2018 г.
Съобразявайки това плащане изискуемото, но непогасено задължение
произтичащо от договор № АБл001/18.11.2010 г., и издадените въз основа на него
17 броя фактури за доставени количества природен газ до обект Административна
сграда на О. – Б. в периода от м.02.2017 г. до м.06.2018 г. възлиза на сумата
от 21 216,26 лв., като именно в тези предели осъдителния иск по чл. 327 ТЗ
следва да бъде уважен, респективно за разликата до пълния му предявен размер от
21 921,17 лв. да бъде отхвърлен, поради осъществено в рамките на исковия процес
плащане.
Относно предявените за
разглеждане искове при правна квалификация по 86, ал. 1 ЗЗД :
Вземането за обезщетение за забава от допуснато забавено
изпълнение на парично задължение се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) наличието на главен паричен дълг, произтичат от
неизпълнение на поето договорно задължение; 2) изпадането на длъжника в забава
относно погасяването на този главен паричен дълг. В случаят ищецът се
легитимира, като носител на главни вземания имащи за източници договори за
доставка на природен газ от 18.11.2010 г., чиито размер възлиза на сумата от 49
069,50 лв., респективно на сумата от 21 216,26 лв., по които неизправен длъжник
се явява именно ответната О. Б.. Във връзка с факта, дали длъжника е изпаднал в
състояние на забава настоящата инстанция, приема, че и тази предпоставка се е
осъществила, предвид това, че в клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от всеки един от
сключените два договора с дата – 18.11.2010 г. е предвидено, че ако не е
осъществено авансово плащане по фактурата, то плащането по същата се извършва
до 10 число на следващия месец. Следователно вземанията по всяка една от
издадените и неразплатени фактури свързани с доставките на природен газ по
цитираните два договора станали изискуеми към 10-то число на месеца следващ
тяхното издаване. Състоянието на допусната забава следва да се приеме, че е
настъпило, считано от 11-то число на месеца следващ този на издаване на
съответната неразплатена фактура. Отчитайки направените от вещото лице по
приетото експертно заключение изчисления при използване именно на този момент,
като начален за състоянието на забава, настоящия съдебен състав достига до
заключението, че в правната сфера на ищеца са се породили вземания по смисъла
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва : в размер на сумата от 8 171, 33 лв.
начислена за периода от 11.02.2016 г. до 28.09.2018 г. върху всяко едно от
главните задължения по 32 броя фактури издадени в периода от м.01.2016 г. до м.08.2018 г. за
общата сума от 54 069,50 лв.; в размер на сумата от 1 979,63 лв.
начислена за периода от 11.03.2017 г. до 28.09.2018 г. върху всяко едно от
главните задължения по 19 броя фактури издадени в периода от м.02.2017 г. до м.08.2018 г. за
общата сума от 21 921,17 лв. Предвид това исковата претенция по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 835,38 лв. върху главен дълг /54
069,50 лв./ следва да се уважи изцяло, а тази за заплащане на сумата от 1 985,08
лв. върху главен дълг /21 921,17 лв./ следва да се уважи частично до сумата от
1 979,63 лв., респективно да се отхвърли за разликата до пълния й предявен
размер от 1 985,08 лв.
По отговорността за
разноски :
При постигнатия изход на спора право на разноски се поражда в
полза на всяка една от страните в състоялия се исков процес, като размерът на
същите следва да се определи съобразно уважената, съответно отхвърлена част от
исковете. При съблюдаване на този подход и отчитане на това, че общия доказан
размер на извършените от ищеца разноски възлиза на сумата от 6 942,40
лв. /3 432,40 лв. – заплатена
държавна такса; 3 000 лв. – договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение; 10 лв. – такси за издаване на съдебни удостоверения; и 500 лв.
– депозит за изплащане на възнаграждение на вещо лице по допусната счетоводна
експертиза/, то в полза на същия следва да се присъди сумата от 6 941,96
лв. За изясняване механизма на изчисляване на вземането за разноски е необходимо
да се подчертае, че при съобразяване отхвърлената част от исковите претенции не
се вземат предвид тези, за които отхвърлянето се дължи на осъществено плащане в
рамките на висящото производство, защото макар и погасени сумите по тези искови
претенции не са били издължени от ответника на уговорените падежи и към момента
на подаване на ИМ, с което от ответника е бил даден повод за завеждане на
делото от ищеца, вкл. и за тези части от спорното материално право. Ответната О.
не е взела участие в развилия се пред настоящата инстанция исков процес,
респективно не е направила процесуално изявление за присъждане на разноски и не
е установила реалната направа на такива, поради което в нейна полза независимо
от изхода на делото разноски не следва да се възлагат.
По
изложените мотиви Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА О. Б.,
с БУЛСТАТ ********, и адрес – гр. Б., ул. „******** да заплати в полза на „С.Б.”
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление ***, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД сумата в размер от общо 49
069,50 лв., представляваща сбор от незаплатена продажна цена на доставени количества
природен газ за периода от м. 03.2016 г. до м. 08.2018 г. /вкл./ до обект : ОДЗ
„Щ.“, които доставки са осъществени в изпълнение на договор № АБл002/18.11.2010
г. и издадени 30 броя фактури в периода от 31.03.2016 г. до 31.08.2018 г.,
ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, считано от момента
на предявяване на ИМ /01.10.2018 г./ до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над присъдения размер от 49 069,50 лв. до пълният заявен такъв от
54 069,50 лв., поради осъществено погашение, чрез плащане на 27.12.2018 г.
– момент следващ този на подаване на исковата молба /01.10.2018 г./ и
предхождащ даване ход на устните състезания /15.03.2019 г./.
ОСЪЖДА О. Б.,
с БУЛСТАТ ********, и адрес – гр. Б., ул. „******** да заплати в полза на „С.Б.”
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от 7 835,38 лв., представляваща
дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното
вземане /54 069,50 лв./, което обезщетение е начислено за периода на допусната
забава обхващащ времето от 11.02.2016 г. до 28.09.2018 г.
ОСЪЖДА О. Б.,
с БУЛСТАТ ********, и адрес – гр. Б., ул. „******** да заплати в полза на „С.Б.”
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление ***, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД сумата в размер от общо
21 216,25 лв., представляваща сбор от незаплатена продажна цена на
доставени количества природен газ за периода от м. 02.2017 г. до м. 06.2018 г.
/вкл./ до обект : Административна сграда на О. Б., които доставки са
осъществени в изпълнение на договор № АБл001/18.11.2010 г. и издадени 17 броя
фактури в периода от 28.02.2017 г. до 30.06.2018 г., ведно със законната лихва
върху посоченото главно вземане, считано от момента на предявяване на ИМ
/01.10.2018 г./ до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдения размер от
21 216,25 лв. до пълният заявен такъв от 21 921,17 лв., поради
осъществено погашение, чрез плащане на 27.12.2018 г. – момент следващ този на
подаване на исковата молба /01.10.2018 г./ и предхождащ даване ход на устните
състезания /15.03.2019 г./.
ОСЪЖДА О. Б.,
с БУЛСТАТ ********, и адрес – гр. Б., ул. „******** да заплати в полза на „С.Б.”
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от 1 979,63 лв., представляваща
дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното
вземане /21 921,17 лв./, което обезщетение е начислено за периода на допусната забава
обхващащ времето от 11.03.2017 г. до 28.09.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдения размер от
1 979,63 лв. до пълният заявен такъв от 1 985,08 лв.
ОСЪЖДА О. Б.,
с БУЛСТАТ ********, и адрес – гр. Б., ул. „******** да заплати в полза на „С.Б.”
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата в размер от 6 941,96 лв. –
представляваща направени от ищеца разноски във връзка с исковия процес състоял
се пред настоящата инстанция.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :