Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 88
гр. Сливен, 29. 05. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
втори май, две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на
прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 4 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава единадесета от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от ЕТ „Т.-**-Т.М.” с ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Б.“ № **, подадена против
Община Сливен, с която е предявен иск Община Сливен да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата от 2 455 лева, съставляващи 1/10 част от 24 550 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на отменено от
съда като незаконосъобразно Разпореждане Изх. № 9400-4455/3/ от 31.03.2015 г.
на Кмета на Община Сливен. Заявена е и претенция за присъждане на направените
по производството разноски с представен списък на разноските.
Ищецът твърди, че: претърпените от него имуществени
вреди са в размер на 24 550 лева и са от разрушаване на търговски обект на
ищеца с идентификатор 67338.525.186.1, с площ 88 кв.м., който е бил съборен –
разрушен и премахнат изцяло, въз основа на отменен административен акт; за
обекта са били налични строителни книжа; по време на издаване на отменения
административен акт в Община Сливен са били налични архитектурен проект и
разрешение за строеж за пристрояване към съществуваща сграда, собственост на
ищеца; налице са кумулативните предпоставки за уважаване на иска;
претендираните вреди имат характер на пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Размерът на предявения иск е съобразно допуснато от
съда изменение на иска, предприето от ищеца в хода на производството.
По подадената искова молба първоначално е образувано
адм. дело № 18/ 2017 г. по описа на Административен съд – Сливен. По делото е
постановено Решение № 66 от 18.05.2017 г., с което предявеният иск е отхвърлен
като неоснователен. Първоинстанционното решение е обжалвано с касационна жалба
от ЕТ „Т.-**-Т.М.” и с Решение № 16045 от 20.12.2018 г., постановено по адм.
дело № 8980 / 2017 г. по описа на Върховен административен съд на Република
България – Трето отделение, решението на Административния съд е отменено и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Върнатото за ново
разглеждане дело е образувано под нов номер – 4 / 2019 г. по описа на
Административен съд – Сливен.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата
молба и моли да бъде уважена. В представена писмена защита излага съображения в
подкрепа на твърденията си за основателност и доказаност на предявения иск.
Ответникът – Община Сливен, редовно призована, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва исковата молба и моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за недължимост,
евентуално за прекомерност на сумите, представляващи адвокатски възнаграждения.
В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията си. Счита,
че: не са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на Община
Сливен; по делото не е установена причинно-следствена връзка между
незаконосъобразен акт на Общината и причинената вреда; изграденият строеж е
незаконен, претърпените имуществени вреди са последица от виновно поведение на
ищеца и следва да останат в негова тежест, за което се позовава на чл. 5, ал. 1
и ал. 2 от ЗОДОВ.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Административният съд, след като обсъди и прецени
становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства,
включително и документите по приобщените административни дела, приема за установено
от фактическа страна следното:
С Разрешение за строеж № 55 от 15.10.1991 г. по описа
на Община Сливен, на ищеца е разрешено, съобразно одобрен проект, да изгради
павилион с площ 24 кв.м. в района на кв.
„Б.“, гр. Сл. За изграждането на обекта е налице одобрен проект за обект
„Павилион за продажба на месо, колбаси и риба“, фаза технически проект, част
Архитектурна от 1991 г., протокол за определяне на строителна линия и ниво от
17.10.1991 г., разрешение за строеж № 35 от 04.07.1992 г. за изграждане на
водопроводно и канализационно отклонение. На 18.10.1992 г. е сключен договор за
наем между Община Сливен /наемодател/ и ЕТ „Т.-**-Т.М.” /наемател/, съгласно
който Общината предоставя на наемателя за временно ползване под наем терен за
павилион с обща площ 24 кв.м. На 30.03.1998 год. е сключен нов договор за наем,
с който е определена нова наемна цена на ползваната от ЕТ площ.
По искане на ЕТ „Т.-**-Т.М.” в качеството му на възложител
е изготвен проект за Частично изменение на действащ ПУП за част от кв. „Б."
до бл. **, гр. С. /Предложение по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ/. Целта на проекта е
изграденият павилион да получи траен градоустройствен статут като едноетажна
сграда за обществено обслужване. Проектът предвижда обособяването на нов УПИ
III с площ 211 кв.м., с отреждане „За обществено обслужване", с указано
застрояване с едноетажна сграда и е съгласуван с протоколни решения на
Общинския експертен съвет по устройство на територията /ОбЕСУТ/ № 33 от
03.11.2009 г. и № 12 от 26.03.2010 г. С Решение на Общински съвет Сливен № 813
от 28.01.2010 г. за приемане на решение за съгласуване на изменения на подробни
устройствени планове на части от гр. С., точка № 6, е съгласуван за одобряване
проектът за изменение на подробния устройствен план за кв. 575, ж.к. „Б.",
гр. С., като за сметка на УПИ I - „За жилищно строителство, обществено обсл.
сграда, ППГ и трафопост" се образуват нови УПИ III - „За обществено
обслужване" в югозападната му част и УПИ II - „За КОО" - в североизточната
му част. Със Заповед № РД-15-504 от 20.04.2010 г. на Кмета на Община Сливен, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, е одобрено изменението на ПУП с ПРЗ за обхвата на УПИ I- „За комплексно
жилищно строителство, обществено обслужване, ППГ и ТП" в кв. 575 по плана
на кв. „Б.", като от част от площта на същия се образува нов УПИ III „За
обществено обслужване". Мотиви: Проектът за ПУП е допуснат за изработване
като предложение по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ и е внесен за разглеждане в Община
Сливен със заявление с вх. № 4701-1462 от 23.10.2009 г. от инвеститора на
обекта; Разработката е съгласувана за одобряване на заседание на Общински съвет
с Решение № 813 от 28.01.2010 г.; Проектът е съгласуван с протоколни решения №
33 от 03.11.2009 г. и № 12 от 26.03.2010 г. на ОбЕСУТ. По искане на възложителя
ЕТ „Т.-**-Т.М.” е изготвен цифров модел в CAD формат от лицензиран проектант, с
цел определяне на идентификатор на новообособения УПИ и нанасянето му на
кадастралната карта на гр. Сливен от СГКК гр. Сливен.
Съгласно Акт за частна общинска собственост, вписан в
Службата по вписванията – Сливен, под № 94, том XVI, рег. № 4917 от 13.08.2012
г., имот с идентификатор 67338.525.186, представляващ поземлен имот УПИ III,
квартал 575 по плана на гр. Сливен, е собственост на Община Сливен.
На 01.07.2013 г. между Община Сливен и ЕТ „Т.-**-Т.М.”
е сключен нов договор за наем, съгласно който Общината предоставя на наемателя
за временно и възмездно ползване под наем за срок от пет години имот – общинска
собственост – терен с площ 88 кв.м., находящ се в гр. Сливен, кв. „Б.“, кв.
575, УПИ ІІІ до бл. **. С писмо Изх.№ 4701-688 от 18.10.2013 г. Община Сливен
уведомява ЕТ, че във връзка с проведен публичен търг, договорът за наем следва
да се счита за прекратен в едномесечен срок от получаване на уведомлението.
С Договор за учредяване право на строеж върху общинска
земя от 03.12.2013 год. /№ 132, том XXX, peг. № 8986 от 03.12.2013 г. на
Службата по вписванията гр. Сливен/, на основание Решение № 451 от 18.10.2012
г. на Общински съвет Сливен и Заповед № РД-15-1698 от 23.09.2013 г. на Кмета на
Община Сливен за учредяване право на строеж върху недвижим имот частна общинска
собственост по чл. 37, ал. 1 от ЗОС и чл. 46, ал. 1 от НРПУРОИ, Община Сливен
учредява на М. К. К. от гр. София възмездно право на строеж за изграждане на
едноетажна сграда със застроена площ 90 кв.м., находяща се в ПИ с идентификатор
№ 67338.525.186 и площ 211 кв.м. по кадастралната карта на гр. Сливен, с трайно
предназначение- урбанизирана територия, начин на трайно ползване - за друг
обществен обект, комплекс.
В Скица на поземлен имот № 8881 от 05.12.2013 г.,
издадена от СГКК– Сливен, в поземлен имот с идентификатор 67338.525.186 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Сливен е отразена сграда с идентификатор 67338.525.186.1.
В Скица на поземлен имот № 15-20497 от 10.02.2014 г.,
издадена от СГКК– Сливен, в поземлен имот с идентификатор 67338.525.186 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен е отразена
съществуваща сграда с № 67338.525.186.1 със застроена площ 88 кв.м. на един
етаж, с предназначение „сграда за обществено хранене".
С Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти, Вх. № 856 от 19.02.2014 г. по описа на Община Сливен,
подадена от ЕТ „Т.-**-Т.М.”, ищецът е декларирал собственост върху търговски
обект с площ 88 кв.м. в гр. С., кв. „Б.“. На същата дата, на ищеца е издадено
от Община Сливен Удостоверение за данъчна оценка за имот, представляващ
търговски обект с идентификатор 67338.525.186.1, с площ 88 кв.м., с адрес на
имота: жк „Б.“ до бл. **, гр. . идентификатор 67338.525.186, УПИ III, квартал
575, и с данъчна оценка върху имота към дата 19.02.2014 г. – 37 170,20
лева.
В Протокол за принудително отнемане
и предаване на вещи от 25.02.2015 г. по изп. дело № 909 / 2014 г. по описа на Държавен
съдебен изпълнител при Районен съд – Сливен, е описано, че съдебният изпълнител
е посетил поземлен имот в гр. Сливен, кв. „Б.“, с идентификатор 67338.525.186 и
е установил в имота обект, представляващ строеж по смисъла на ЗУТ, с обща
застроена площ 88 кв.м. и следното описание: северната част представлява
масивна монолитна конструкция с носещи тухлени стени и таванска стоманобетонова
плоча, дървена скатна покривна конструкция – керемиди, останалата част от
сградата, южна, с конструкция от носещи колони /стоманени тръби и дървени
греди/, източна стена от тухлена зидария, итонг, едноскатна дървена покривна
конструкция, покривно покритие от пицинкована ламарина с изолация, южната и
западната оградни стени са остъклени от дограма с алуминиеви и PVC профили; изградени инсталации – В и К, електрическа и
вентилационна; архитектурно разпределение – зала за консумация, кухненска част
с барплот, санитарен възел, складово помещение. В протокола съдебният
изпълнител е констатирал, че обектът отговаря на скица № 8881 от 05.12.2013 г.,
издадена от СГКК – Сливен, и представлява сграда с идентификатор 67338.525.186.1.
В Писмо Изх. № 9400-4455 /1/ от 18.03.2015 г. на Кмета
на Община Сливен, адресирано до ЕТ „Т.-**-Т.М.”, е посочено, че е необходимо ЕТ
в седемдневен срок от получаване на писмото да демонтира собствения си
павилион, находящ се в имот с идентификатор 67338.525.186, и да освободи терена,
тъй като с договор от 03.12.2013 г. е учредено право на строеж върху имота на
името на М. К. К..
В Констативен протокол от 26.03.2015 г., съставен от
служители на Община Сливен, е удостоверено, че при извършена на 26.03.2015 г.
проверка в кв. 575 до бл. ** по плана кв. „Б.“, гр. Сливен, в имот с идентификатор
67338.525.186, е констатиран обект, представляващ търговска сграда на един етаж
със застроена площ 88 кв.м., със следното описание: строителната система е
смесена конструкция, северната част е масивна с носещи оградни тухлени стени от
тухлени блокове, таванска стоманобетонова плоча и дървена двускатна покривна
конструкция, южната част на сградата е конструкция от носещи колони /стоманени
тръби и дървени греди/, източната стена е тухлена зидария от блокове итонг,
едноскатна дървена покривна конструкция, покрита с пицинкована ламарина с топлоизолация,
южната и западната оградни стени са остъклени от дограма от алуминиеви профили,
положени са нови бетонови настилки и замазки в сградата, дъсчената обшивка по
таваните е демонтирана. В протокола е удостоверено, че обектът не е премахнат и
теренът не е разчистен.
С Разпореждане Изх. № 9400-4455/3/ от 31.03.2015 г.,
издадено от Кмета на Община Сливен, е разпоредено, поради неизпълнение на
дадения седемдневен срок за доброволно премахване и демонтиране на павилион,
находящ се в гр. Сливен, кв. „Б.“, кв. 575, УПИ III до бл. **, поставен в
поземлен имот частна общинска собственост с идентификатор 67338.525.186,
действията по премахването му да се осъществят от М. К. К., считано от
31.03.2015 г., като при възпрепятстване действията по премахване на обекта от
страна на управителя на ЕТ „Т.-**-Т.М.”, да се поиска съдействие от органите на
МВР.
На 01.04.2015 г. е сключен договор между М. К. К.
/възложител/ и „П. Г. П.“ ДЗЗД /изпълнител/ с предмет: възложителят възлага, а
изпълнителят се задължава да извърши събаряне и разчистване на павилион,
находящ се в гр. Сливен, кв. „Б.“, кв. 575, УПИ III до бл. **, с цена: СМР на
стойност 700 лева без ДДС и 840 лева с ДДС, със срок за изпълнение: два дни от
датата на подписване на договора. С фактура № ********** от 02.04.2015 г. с
доставчик: „П. Г. П.“ ДЗЗД, и получател: М. К. К., е фактурирана сума за
плащане 840 лева, от които данъчна основа 700 лева и начислен ДДС 140 лева, за
събаряне и разчистване на павилион, находящ се в гр. Сливен, кв. „Б.“, кв. 575,
УПИ III до бл. ** за периода 01.04.2015 г. и 02.04.2015 г.
В Докладна записка от 01.04.2015 г. до Началника на РУ
– Сливен, изготвена от С.И.А. ***, е посочено, че на 01.04.2015 г. служителят А.
съвместно с ПИ М.М. са били изпратени от Началника на ГТП на РУМВР – Сливен, в
гр. Сливен, в кв. „Б.“ до бл. ** за осигуряване на безпрепятствено премахване
на павилион, находящ се в кв. 575, УПИ III до бл. **, в кв. „Б.“, съгласно
Разпореждане Изх. № 9400-4455/3/ от 31.03.2015 г. на Кмета на Община Сливен.
В искова молба, подадена от М. К. К. против ЕТ „Т.-**-Т.М.”,
входирана в Районен съд – Сливен на 28.04.2015 г., се съдържа изявление, че
след като Кметът на Община Сливен е издал Разпореждане
Изх. № 9400-4455/3/ от 31.03.2015 г., К. е наела фирма, която да премахне
обекта и разчисти терена, за което е платила сумата от 840 лева.
В Писмо на Община Сливен с Вх. № СД-01-01-1258 от
07.05.2015 г. по описа на Административен съд – Сливен, е посочено, че за
търговската сграда, находяща се в гр.
Сливен, кв. „Б.“, кв. 575, УПИ III до бл. **, няма издавана заповед на Кмета на
Общината за премахването й, не е издавана и заповед за изземване на терена,
върху който е разположена същата.
С Решение № 138 от 24.09.2015 г., постановено по адм.
дело № 113 / 2015 г. по описа на Административен съд – Сливен, горепосоченото Разпореждане
Изх. № 9400-4455/3/ от 31.03.2015 г., издадено от Кмета на Община Сливен, е отменено
като незаконосъобразно. Решението на Административния съд е обжалвано с
касационна жалба, подадена от Кмета на Община Сливен. С Определение № 6456 от
31.05.2016 г., постановено по адм. дело № 13135 / 2015 г. по описа на Върховен
административен съд на Република България – Второ отделение, в сила от
15.06.2016 г., касационната жалба е оставена без разглеждане като недопустима и
производството по делото е прекратено. В мотивите на влязлото в сила решение на
Административния съд е прието за установено по делото, че към 03.04.2015 г.
търговската сграда, собственост на ЕТ „Т.-**-Т.М., е съборена и ПИ 67338.525.186
по КК на гр. Сливен представлява празно незастроено място.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни
доказателства– показанията на свидетелите: Б.К.М. /живеещ в близост до
процесния обект/, Ж.К.Ж. /х. т., п. х.техника в процесния обект/ и С.И.А.
/районен инспектор в РУ на ОД на МВР – Сливен/. Свидетелите М. и Ж., чиито показания са безпротиворечиви и взаимно
допълващи се, дават показания, че: обектът на ищеца се е намирал до блок ** на
кв. „Б.“; изграден е бил със средства на ищеца; първоначално – от 1991 г., е
бил магазин с площ около 30 кв.м., а през 1996 г. – 1998 г. е била направена
пристройка, която е била около 30 кв.м.; пристройката е била от циментови тухли
и алуминиева дограма; обектът е бил масивно строителство – основите са били от
цимент, имало е плоча и керемиди, направен е бил от тухли, желязобетон, имало е
ВиК и ел. инсталации; след пристрояването обектът е станал кафе и за хранене;
обектът е бил разрушен; по време на разрушаването са се виждали стени, колони,
техника, хладилни витрини, барче; обектът е бил разрушен до основи; имало е
фадрома по време на събарянето. Свидетелят А. дава показания, че: е бил
изпратен от Началника си заедно с
колегата си М. при събарянето на обекта, който се е намирал в кв. „Б.“ до
кръговото кръстовище; имало е издадена заповед на Кмета за събаряне на обекта и
тогава са го съборили; фирма е съборила обекта; имало е багер при събарянето.
По делото са изслушани и приети, неоспорени от
страните, първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи, изготвени
от вещото лице И.Х.И. със специалност – строителство и архитектура,
заключенията по които съдът възприема като компетентни и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал по делото. Вещото лице дава заключение, че:
като строителна система процесната сграда е била със смесена конструкция;
северната част – масивна с носещи оградни тухлени стени от тухлени блокове,
таванска стоманобетонова плоча и дървена двускатна покривна конструкция; южната
част – конструкция от носещи колони /стоманени тръби и дървени греди/ и източна
стена от тухлена зидария, едноскатна дървена покривна конструкция с покривно
покритие от поцинкована ламарина с топлоизолация; южната и западната оградни
стени на тази част – остъклени с докрама от алуминиеви профили; изпълнени
довършителни и тенекеджийски работи; изградени водопроводна, канализационна,
електрическа и вентилационна инсталации; архитектурно разпределение – зала за
консумация, кухненска част с барплот, санитарен възел и складово помещение; процесният
обект е бил „Заведение за бързо хранене – Бистро“ и до момента на събарянето се
е използвал по предназначение – работещо търговско заведение; към 07.04.2015 г.
процесният обект е бил съборен и теренът е бил разчистен; стойността на цялата
сграда с площ 88 кв.м. към момента на премахването й е 24 550 лева, а на част
от нея със застроена площ от 24 кв.м. е 9 900 лева; за процесния проект са
били издадени: Разрешение за строеж № 55 от 15.10.1991 г. и Протокол за
строителна линия и ниво № 58 от 17.10.1991 г., както и Разрешение за строеж №
35 от 04.07.1992 г. за изграждане на водопроводно и канализационно отклонение,
на основание одобрен проект за обект „Павилион за продажба на месо, колбаси и
риба“, фаза технически проект, част Архитектурна с размери – застроена площ 24
кв.м., изготвен на основание виза за проектиране; процесният обект първоначално
е изграден със застроена площ 32 кв.м. и във времето до момента на събарянето
му през 2015 г. е разширен до застроена площ от 88 кв.м., без за това
пристрояване да са издавани допълнителни документи.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим. Предявен
е от лице, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен
административен акт, срещу Община Сливен – юридическо лице, съгласно 14 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация. Следователно искът
е предявен от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник, по
аргумент от чл. 205 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество, предявеният иск е основателен,
по следните съображения:
Съгласно чл. 203 от АПК, исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или очевидно
нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава
единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че Държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда, установен в АПК.
С оглед на изложеното, във фактическия състав на
отговорността на Общината се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на Общината при или по
повод изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт,
действие или бездействие; причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
В разглеждания случай основателността на предявения
иск предполага установяване на следните кумулативно изискуеми предпоставки:
незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на
ответника; причинени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразния акт; причинна връзка между незаконосъобразния
акт и вредите.
По делото е установено по безспорен между страните
начин, че ищецът е изградил в поземлен имот с идентификатор 67338.525.186 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен /УПИ III в кв. 575,
кв. „Б.“ до бл. **, ПУП на гр. Сливен/ сграда със застроена площ 88 кв.м. на
един етаж, отразена с идентификатор № 67338.525.186.1 и с предназначение
„сграда за обществено хранене". Обстоятелството, че ищецът е изградил
процесния обект, е установено от събраните гласни доказателства - показанията
на свидетелите М. и Ж.. Това обстоятелство не се и оспорва от ответника. В
представените по делото многобройни документи, изходящи от ответника, се
съдържа изявление, че процесният обект е собственост на ищеца. Видът на обекта
и неговите характеристики: смесена конструкция с изградени водопроводна,
канализационна, електрическа и вентилационна инсталации, са установени, както
от заключенията на вещото лице, така и от описанията на обекта, съдържащи се в
Протокол от 25.02.2015 г. по изп. дело № 909 / 2014 г. по описа на Държавен
съдебен изпълнител при Районен съд – Сливен, и в Констативен протокол от
26.03.2015 г., съставен от служители на Община Сливен. Установено по делото е и
че сградата е премахната, въз основа на Разпореждане Изх. № 9400-4455/3/ от
31.03.2015 г., издадено от Кмета на Община Сливен, отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Обстоятелствата по премахването
на сградата /събаряне на сградата и разчистване на терена/ са установени по
несъмнен начин. Въз основа на издадения от Кмета на Община Сливен
незаконосъобразен акт, лицето М. К. К. е сключила на 01.04.2015 г. договор
с търговско дружество, с който е възложила на същото да извърши събаряне
на сградата и разчистване на терена за уговорена цена и срок на изпълнение. На
следващия ден – 02.04.2015 г., договорената цена е фактурирана от изпълнителя
по договора с посочен период на изпълнение – 01.04.2015 г. и 02.04.2015 г.
Датата 01.04.2015 г. е посочена и в Докладна записка от полицейски инспектори в
РУ на МВР – Сливен, че на тази дата е следвало да осигурят безпрепятствено
премахване на обекта. Писмено изявление в гореизложения смисъл се съдържа и в
искова молба на М. К. К., входирана в Районен съд– Сливен на 28.04.2015 г., че
след като Кметът на Община Сливен е издал Разпореждане Изх. № 9400-4455/3/ от
31.03.2015 г., същата е наела фирма, която да премахне обекта и разчисти
терена, за което е платила договорената цена. В мотивите на влязлото в сила
съдебно решение, с което е отменено като незаконосъобразно Разпореждането на
Кмета на Община Сливен за премахване на процесната сграда, е прието за
установено, че към 03.04.2015 г. търговската сграда, собственост на ЕТ „Т.-**-Т.М.,
е съборена и ПИ 67338.525.186 по КК на гр. Сливен представлява празно
незастроено място.
С оглед на изложеното, от доказателствата по делото е
установено наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответната страна – Община Сливен. Налице е незаконосъобразен акт – Разпореждане
Изх. № 9400-4455/3/ от 31.03.2015 г., издадено от Кмета на Община Сливен, което
е отменено с влязло в сила Решение № 138 от 24.09.2015 г., постановено по адм.
дело № 113 / 2015 г. по описа на Административен съд – Сливен.
Незаконосъобразният акт е издаден от орган на ответника при изпълнение на
административна дейност.
От незаконосъобразния акт – горепосоченото
Разпореждане, отменено с влязло в сила съдебно решение, на ищеца са причинени
имуществени вреди, представляващи стойността на изградения от него търговски
обект, чието премахване е разпоредено и осъществено въз основа на
незаконосъобразния акт. В разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. В разглеждания случай ищецът е
претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
издадения незаконосъобразен акт – изграденият от него обект е разрушен и
премахнат въз основа и в изпълнение на този акт.
Следователно, са налице всички елементи, включени във
фактическия състав за реализиране отговорността на Общината по реда на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, поради което имуществените вреди на ищеца са доказани по
основание.
Съдът счита, че не са налице условия за освобождаване
от отговорност по смисъла на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ. Липсват представени
доказателства за причинено увреждане по вина на ищеца. В тази връзка не се
споделя тезата на ответника, че претърпените имуществени вреди са последица от
виновно поведение на ищеца и следва да останат в негова тежест, тъй като
изграденият строеж бил незаконен. По делото е установено, че за част от
процесната сграда– допълнително извършено пристрояване, не е имало издадени
строителни книжа. Но дали при тези факти строежът е незаконен или не, е
обстоятелство, стоящо извън настоящото производство. Установеното, че за
извършеното пристрояване на сградата не е имало издадени строителни книжа, не
изключва причинната връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен
резултат, тъй като независимо от правния статус на сградата, същата има
стойност и функционалност, която е загубена вследствие от премахването, в
резултат на което е засегната имуществената сфера на ищеца и е налице
увреждане.
Предявеният иск е доказан и по размер. От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице е установено, че стойността на
сградата към момента на премахването й е 24 550 лева, поради което предявеният
иск в размер на 2 455 лева, представляващи 1/10 част от 24 550 лева, следва да
бъде уважен изцяло.
По изложените съображения, предявеният иск за
обезщетение в размер на 2 455 лева е основателен и доказан, и като такъв следва
да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, претенцията на ищеца за
присъждане на направените по производството разноски е основателна. В
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ е предвидено, че ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. А съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК, при ново разглеждане на делото от
първоинстанционния съд, съдът се произнася и по разноските за водене на делото
във Върховния административен съд. В разглеждания случай исковата претенция е
уважена изцяло. За основателна е счетена и касационната жалба, подадена от
ищеца. Общият размер на действително направените от ищеца разноски по
производството е 2 025 лева, от които: 75 лева – платена държавна такса /за
първоинстанционното и за касационното производство/, 1800 лева – договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представените договори за правна
защита и съдействие при първоначалното разглеждане на делото от
първоинстанционния съд /650 лева/, при касационното производство /500 лева/ и
при настоящото разглеждане /650 лева/, и 150 лева – внесен депозит за вещо лице
/100 лева при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд и
50 лева при настоящото разглеждане/. Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Макар същото да надвишава минимално определения размер, съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата, заплатените от ищеца суми за адвокатско възнаграждение
не са прекомерни. Съобразени са с действителната фактическа сложност на делото,
както и с броя съдебни заседания, проведени при първоначалното разглеждане на
делото от Административния съд, при касационното производство и при настоящото
разглеждане след връщането му от Върховния административен съд за ново
разглеждане, поради което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдено в пълен размер. По тези съображения, Община Сливен следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по административно
дело № 18 / 2017 г. по описа на Административен съд – Сливен, административно
дело № 8980 / 2017 г. по описа на Върховен административен съд на Република
България – Трето отделение, и по настоящото дело в общ размер на 2 025 лева.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за
присъждане на разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на ЕТ „Т.-**-Т.М.” с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Б.“ № **, сумата от 2 455
/две хиляди четиристотин петдесет и пет/ лева, съставляващи 1/10 /една десета/
част от 24 550 /двадесет и четири хиляди петстотин и петдесет/ лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
отменено от съда като незаконосъобразно Разпореждане Изх. № 9400-4455/3/ от
31.03.2015 г., издадено от Кмета на Община Сливен.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на ЕТ „Т.-**-Т.М.” с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Б.“ № ** сумата от 2 025
/две хиляди двадесет и пет/ лева, представляваща общия размер на разноските за
производството по: административно дело № 18 / 2017 г. по описа на
Административен съд– Сливен, административно дело № 8980 / 2017 г. по описа на
Върховен административен съд на Република България – Трето отделение, и
настоящото дело.
Решението може да се оспорва с касационна жалба или
касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: