РЕШЕНИЕ
№ ...131
гр. Самоков, 12.11.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 586 по описа на
съда за
„Д. Е.с - ойл” ЕООД, гр. Самоков обжалва
Наказателно постановление № ./2018, издадено на 24.10.2018 г. от Н. Б. Б., на длъжност
Заместник-началник на Митница Столична, с искане за неговата отмяна поради
незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се
представлява от пълномощника си адв. П. М., който заявява, че поддържа жалбата и в хода на
съдебните прения излага допълнителни съображения за нейната основателност.
Въззиваемата страна, чрез
пълномощника си юрк. В. Я., оспорва жалбата като неоснователна и в хода на съдебните
прения моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Жалбата е допустима като подадена
от легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащо на обжалване пред
РС – Самоков наказателно постановление (НП).
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
С обжалваното НП на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер 17836,62 лв., еквивалентен на двойния
размер на дължимия акциз съгласно чл. 126, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС), за административно нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, изразяващо се в това, че на 29.01.2018 г. в гр. Самоков, на ул. „Я.” № . същият държи в подземен
резервоар на бензиностанция на този адрес акцизни стоки –
Също така с НП на основание чл.
124, ал. 1, вр. чл. 107е, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАДС е постановено жалбоподателят
да заплати и сумата 10893 лв., представляваща стойността на стоките, предмет на
нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, определена по пазарна цена, съгласно
оценка на вещо лице, изготвена от лицензиран оценител „Д..” ЕООД.
Административно-наказващият орган
е формирал решаващите си изводи, че на горепосочените дата и място
жалбоподателят е държал акцизни стоки без документ измежду изброените по вид и
предназначение такива в чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, въз основа на обстоятелствата,
че представените 7 броя акцизни данъчни документи (АДД) за бензин А95Н
(индивидуализирани в АУАН и в НП) са относими за автомобилен бензин А95Н – евро
5 със съдържание на биоетанол 7 %, каквото минимално следва да бъде то съгласно
чл. 47, ал. 1, т. 8 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), но
че тези документи не се отнасят за държаните
Тези решаващи изводи на
административно-наказващия орган са опровергани от приетото в хода на съдебното
следствие в настоящото производство и неоспорено от страните заключение на инж.
А.К. по назначената съдебно-химическа експертиза.
Според това заключение, при
извършено в акредитирана лаборатория на „Б.” АД изпитване на контролната
проба, запечатана с пломба № .. и взета от подземния резервоар в стопанисваната от
жалбоподателя бензиностанция при извършване на проверка на 29.01.2018 г. от
служители на Агенция „Митници”, е установено, че пробата съдържа 7 обемни
процента етилов алкохол в изпълнение на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 8 от
ЗЕВИ. Пробата с пломба № 0033569 (неточно определена от вещото лице като
„контролна”, тъй като тя е предоставена на проверяваното лице и не е контролна
по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 1-3 от Наредба № 3/18.04.2006 г. за вземането
на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки /обн.
ДВ, бр. 37/2006 г./), както и резултатът от изпитването й в акредитирана
лаборатория на ДАМТН, са игнорирани поради неправилното съхранение на тази
проба и данни за вероятно изпарение на част от бензина, повишена плътност и
висока стойност на кислород в пробата, както и поради обстоятелството, че
надпис на етикета също липсва или е избледнял.
Различието между констатациите на
митническата лабораторна експертиза и назначената в настоящото производство
съдебно-химическа експертиза относно съдържанието на етанол в контролната проба
от държаната от жалбоподателя акцизна стока е обяснено от вещото лице К. в с.
з. на 21.10.2019 г. с използваните от двете експертизи различни м. на
изследване – от една страна „вътрешно лабораторен метод – екстракционен”,
използван от митническата лабораторна експертиза в хода на
административно-наказателното производство (който обаче е различен от
стандартизираните м.) и от друга – стандартизиран метод съгласно БДС EN 13132:2004, използван
при изпитването, извършено от „Б.” АД, на което се основава заключението по съдебната
експертиза. Вещото лице посочва, че при този стандартизиран метод
неопределеността (т. е. възможността за отклонение на резултата от
действителното съдържание на етанол) е сведена до +/- 0,04 %, т. е. до минимум,
който не оказва влияние върху общия резултат на пробата за етанол.
Преди заключението по
съдебно-химичната експертиза да бъде обсъдено по същество, следва да се посочи,
че съгласно § 1, т. 1, б. „б” от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ биоетанолът
е „етанол, произведен от биомаса и/или от
биоразградими фракции на отпадъци, предназначен за употреба чист или в смеси с
гориво за бензинови двигатели”. Както в АУАН, така и в НП на жалбоподателя
не са вменени никакви факти за производство на съдържащия се в процесната
акцизна стока етанол по начин, различен от този, който го характеризира като
биоетанол съгласно цитираната допълнителна разпоредба на ЗЕВИ. Наред с това,
извършената в хода на административно-наказателното производство митническа
лабораторна експертиза (л. 61 от делото) също е изследвала съдържанието именно
на етилов алкохол в пробата, т. е. на етанол съгласно общоприетото научно
наименование на това вещество. Следователно следва да се приеме, че за целите
на настоящото производство в последващото изложение понятията „биоетанол” и
„етанол” са еднозначни.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице А.К. по съдебно-химическата експертиза по следите причини:
На първо място, на изпитване в „Б.” АД е подложена контролна проба по смисъла на чл. 10,
ал. 1, т. 2, вр. § 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на цитираната по-горе
Наредба № 3/2006 г., която е пломбирана с митническа пломба № .., етикетирана е с надпис:
„Министерство на финансите - Агенция „Митници”, вземането й от бензиноколонка в
обект, находящ се в гр. Самоков, ул. „Я.” № 5, е отразено в протокол №./29.01.2018 г. (л. 59 от
делото) и е извършено в пълно съответствие с чл. 10-13 от Наредба № 3/2006 г.
Следователно, не се поражда никакво съмнение, че пробата е взета от бензин
А95Н, за чието държане от жалбоподателя, установено в хода на проверката от
29.01.2018 г., е издадено обжалваното НП.
На следващо място, използването
на стандартизиран метод за изпитване на тази контролна проба, какъвто е посочен
в протокол за изпитване № 1147/12.07.2019 г., издаден от Изпитвателна
лаборатория за горивни и смазочни материали към „Б.” АД, гр. София (приложение № 6
към заключението), е допустимо съгласно чл. 26, ал. 2 от Наредба № 3/18.04.2006
г. Следователно искането на пълномощника на ответника по жалбата в с. з. на
01.04.2019 г. (л. 150 – гръб от делото) при обсъждане на допускането на
експертизата, а именно – лабораторията, която ще изследва пробата, да притежава
акредитация за извършване на анализ по вътрешно-лабораторен метод –
екстракционен, т. е. да изследва пробата по същия метод, който е използван от
извършената в хода на административно-наказателното производство митническа
лабораторна експертиза, макар и принципно да не е недопустимо, е по същество
неоснователно. Изследване на пробата от различни лаборатории само по един от
нормативно допустимите м. (вътрешно-лабораторен – екстракционен) не е от
естество да разкрие обективната истина по спорния по делото въпрос относно
съдържанието на етанол в нея и това още по-отчетливо се потвърждава от
резултатите от изпитването й по друг нормативно допустим метод (който освен
това е стандартизиран по БДС), при което това съдържание е различно и
съответства на отбелязаното в представените от жалбоподателя АДД за процесната
акцизна стока. Да се приеме обратното, би означавало изпитването на контролната
проба по стандартизиран по БДС метод, както и резултатите от него, необосновано
да се игнорират при оценката на доказателствата по делото, макар и този метод
да е нормативно допустим, само защото в хода на административно-наказателното
производство митническата лабораторна експертиза е приела да работи не по този
метод, а по друг допустим такъв (при това вътрешно-лабораторен). Такъв подход
категорично не би отговарял на принципа за разкриване на обективната истина
съгласно чл. 13, ал. 1 и 2 от НПК, субсидиарно приложим в настоящото
производство на основание чл. 84 от ЗАНН.
Наред с това, при използване на
стандартизирания метод за изпитване на пробата, приложен от „Б.”АД, на резултатите от
което изпитване вещото лице обосновава заключението си, възможното отклонение
на тези резултати от действителното съдържание на етанол в пробата е +/- 0,04
%, т. е. такова евентуално отклонение може обективно да бъде игнорирано при
формиране на достоверен извод, че съдържанието на етанол в изследваната проба е
7 %.
По всички тези съображения съдът намира, че обсъденото
заключение по съдебно-химическата експертиза следва да бъде кредитирано като
обективно и компетентно.
Това заключение опровергава
извода на административно-наказващия орган, че 7-те броя акцизни данъчни
документи, представени от жалбоподателя (с уникални контролни номера
0000000003507756/03.01.2018 г., 0000000003509454/04.01.2018 г.,
0000000003528978/10.01.2018 г., 0000000003537138/12.01.2018 г., 0000000003543373/17.01.2018
г., 0000000003553027/24.01.2018 г. и
0000000003554703/25.01.2018 г. на л. 52 – 58 от делото), в които е отбелязано,
че съдържанието на биоетанол в посочената в тях акцизна стока е 7 % и които са
документи по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, не се отнасяли за държаното от
жалбоподателя количество от тази стока при извършване на проверката и че той е осъществявал
фактическа власт върху нея без документ измежду посочените по вид и
предназначение такива документи в чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. Необходимо е да се
допълни, че никакви доказателства за липса на идентичност между стоката,
описана в документите и фактически държаната от жалбоподателя, не са ангажирани.
Поради това съдът намира, че от
събраните по делото доказателства не се установява по необходимия съгласно чл.
303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин жалбоподателят да е
извършил административно нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, за което му е
наложена предвидената в чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС имуществена санкция в
двойния размер на дължимия акциз, а именно 17836,62 лв. и е постановено
заплащане на стойността на стоките – предмет на твърдяното нарушение.
Ето защо обжалваното НП е издадено
в нарушение на материалния закон, поради което е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № ../2018, издадено на 24.10.2018
г. от Надежда Боянова Бучова, на длъжност Заместник-началник на Митница
„Столична”.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: