№ 5998
гр. София, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110164638
по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обеквтивно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ във вр. с чл.
104а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „...............“
АД съществуват следните вземания от „.........“ ЕООД: за сумата от общо 566.63 лева,
представляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа в периода от
01.07.2020г. до 31.10.2020г., предоставен на ответника въз основа на сключен с ищеца
договор за доставка на електрическа енергия за небитови нужди при общи условия до
следния собствен на ответника имот- мебелен цех № 1- магазин, находящ се в гр.
Търговище, Промишлена зона, ул. „....... № 384, с кл. № ********** и абонатен № 21037039,
за която сума са издадени фактура № **********/11.08.2020г., фактура №
**********/10.09.2020г., фактура № **********/08.10.2020г. и фактура №
**********/10.11.2020г., както и за сумата от общо 10.83 лева, представляваща обезщетение
за забава върху вземанията по всяка от фактурите поотделно за периода от 20.08.2020г. до
11.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело №
1367/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител с електрическа енергия е страна
по договор за продажба на такава с ответника в качеството му на краен потребител по повод
собствен на последния мебелен цех № 1- магазин, находящ се в гр. Търговище, Промишлена
зона, ул. „....... № 384, с кл. № ********** и абонатен № 21037039, като поддържа в тази
връзка, че с цел извършване на доставка на електрическа енергия до обекта същият е
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД.
Изяснява, че съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите,
присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат на „...............“ АД както
цената на потребената електрическа енергия, така и цените на мрежовите услуги, сред които
и достъп и пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа. При тези
твърдения поддържа, че ответникът в качеството си на потребител на електрическа енергия
за небитови нужди му дължи цената на предоставената за периода от 01.07.2020г. до
1
31.10.2020г. услуга достъп до електроразпределителната мрежа, начислявана на база
предоставената на клиента мощност от 187 кВт до мрежата съобразно Решение Ц-29 от
01.07.2020г. на КЕВР. Уточнява, че през посочения период абонатът не е потребявал
електрическа енергия, но въпреки това дължи цената на процесната услуга, поддържайки, че
дължимостта й, за разлика от цената на останалите мрежови услуги, не е поставена в
зависимост от потребление на електрическа енергия, като допълва в тази насока, че
безспорно капацитетът на електроразпределителната мрежа е бил резервиран (ангажиран) от
ответника и същият е имал възможност във всеки един момент да ползва предоставената му
мощност, поради което дължи разходите, които разпределителното предприятие извършва за
експлоатацията и обслужването на мрежата. Изяснява, че и след 01.10.2020г. страните били
обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия, но
след тази дата ищецът действал вече в качеството си на търговец на свободен пазар, а не на
краен снабдител, като доставял електрическа енергия до обекта на ответника съобразно
нормата на § 15, ал. 3, изр. второ от ПЗР на ЗИД на ЗЕ в сила от 26.06.2020г., доколкото
ответното дружество не било сключило договор с друг търговец на електрическа енергия по
свободно договорени цени, както и типов договор с ищеца по § 15, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ в сила от 26.06.2020г. За цената за достъп до електроразпределителната мрежа през
исковия период били издадени месечни фактури, както следва: фактура №
**********/11.08.2020г., фактура № **********/10.09.2020г., фактура №
**********/08.10.2020г. и фактура № **********/10.11.2020г. с посочени в тях падежи, на
които не били извършени плащания от ответника. По изложените съображения ищецът
претендира цената на предоставената през исковия период услуга, законна лихва и
обезщетение за забава върху нея, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове с възражение за тяхната
недопустимост, а в условията на евентуалност- като неоснователни, поддържайки, че между
страните не съществува облигационно правоотнощение по повод на сочения от ищеца
обект, доколкото ответното дружество не е негов собственик или позвател, като изяснява, че
с решение от 06.01.2016г., постановено по т. д. № 80/2010г. по описа на ОС- Разград, е
прогласена нищожността на прехвърлянето на търговското предприятие на „..........“ ООД
към „.........“ ЕООД, като във връзка с това и партидата за процесния имот не е на ответното
дружество. Оспорва обектът, във връзка с който е предявена претенцията, да е присъединен
към електроразпредителната мрежа при сочената от ищеца резервирана мощност, като
допълва, че след като в имота не била потребена електрическа енергия, нямало основание за
дължимост на процесната такса за достъп. Счита за необосновано освен това цената на тази
услуга да се начислява от ищеца вместо от електроразпределителното предприятие. Оспорва
издаването и получаването от него на фактурите за исковия период, както и правилността на
извършените в тях начислявания. Счита калузите в Правилата за търговия с електрическа
енергия, на които ищецът се позовава, за неравноправни и поради това за нищожни. В
условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните вземания по
давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ
във вр. с чл. 104а ЗЕ процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи съществуване през сочения от него период на облигационно
отношение с ответника по договор за продажба на електрическа енергия за небитови нужди,
съдържанието на това правоотношение, в т. ч. задължение на ответника в качеството му на
краен клиент да заплаща в полза на ищеца цената на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа“, начина на формиране и стойността на същата, реалното
2
предоставяне на уговорената услуга при сочените в исковата молба конкретни условия и
параметри, както и настъпване на изискуемостта на вземанията за заплащане на уговорената
цена.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и размера
на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от позлване на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
До влизане в сила на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г./,
законът урежда доставката на електрическа енергия за битови клиенти и за небитови
клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниско нИ. на напрежение, по
идентичен начин - в чл. 94а, ал. 1 ЗЕ / Доп. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г./ е
предвидено, че крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на
обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна
мрежа на нИ. ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти
не се снабдяват от друг доставчик. Аналогично, в чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ /в същата редакция/ е
предвидено, че по регулирани от комисията цени се сключват сделките с електрическа
енергия между крайните снабдители и битови и небитови крайни клиенти - за обекти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на нИ. ниско напрежение, когато тези
клиенти не са избрали друг доставчик. Тези правоотношения са подчинени на правилото на
чл. 98а ЗЕ, съгласно което крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия /ал. 1/, които след публикуване влизат в сила за клиентите на
крайния снабдител, без изрично писмено приемане /ал. 3 и 4/.
По отношение на тази правна уредба на договорите за доставка на електрическа
енергия на битови клиенти и небитови клиенти при ниско нИ. на напрежение в съдебната
практика- постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. №
439/2018г. на ВКС, III г.о., е възприето, че крайни клиенти по тези правоотношения са
собствениците или вещните ползватели на присъединените към електропреносната мрежа
имоти, за които се потребява електрическата енергия. Относно третите лица, които ползват
имота със съгласието на собственика, цитираната практика прилага разрешението,
възприето в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. ОСГК на
ВКС, че на основание чл. 9 ЗЗД с тези лица също може да възникне неформално
правоотношение при общи условия, което не се предполага, а подлежи на доказване по
общия ред.
След влизането в сила на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г./,
крайните потребители на електрическа енергия за небитови нужди /независимо от нИ.то на
напрежение на мрежата, към която са присъединени обектите им/, са изключени от
приложното поле на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ и чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ и същите са преминали от
доставка по регулирани от КЕВР цени към доставка на електрическа енергия по свободно
договорени цени. В пар. 15 от ПЗР на ЗИДЗЕ е предвидено, че в 30-дневен срок от влизането
в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен
клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020 г. на
обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на нИ. ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия. В случай че до 30 септември 2020 г. включително
клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно
договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му
доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5. Доставчикът по ал. 2
сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са
сключили договор с търговец на електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1
октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. До сключването на типовия договор доставчикът по ал. 2
осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно
3
заплаща всички дължими суми във връзка с доставката. От 1 юли 2021 г. клиентите, които
не са избрали доставчик, се снабдяватю електрическа енергия при условията на чл. 95а ЗЕ
/т.е. от доставчик от последна инстанция/.
Следователно, за междинния период от 01.10.2020г. до 30.06.2021г., в който попада
последният от включените в процесния период месец- м. 10.2020г., правоотношението
между крайния снабдител и небитовия краен клиент може да се запази, но при
кумулативното наличие на следните условия: че правоотношението е възникнало преди
влизане в сила на ЗИДЗЕ по описания по-горе начин /със собственика, вещния ползвател
или трето лице, с което е сключен договор/; че крайният снабдител е уведомил клиента за
прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020 г. на обекти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на нИ. ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия, както и че клиентът не е сключил договор за доставка електрическа
енергия с търговец по свободно договорени цени до 30 септември 2020 г.
При кумулативното наличие на тези условия правоотношението се запазва до
30.06.2021г. независимо от това дали клиентът е сключил с крайния снабдител типов
договор за този период.
Това е валидно както по отношение на доставката на електрическа енергия, каквато в
случая не се твърди и претендира, така и по отношемние на задължението за заплащане на
цената на мрежовите услуги на крайния снабдител, тъй като съгласно разпоредбите на чл.
28, ал. 1 и ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия в редакцията им, в сила от
2014г., приложима през процесния период, битовите и небитовите крайни клиенти на
крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на
крайния снабдител. Крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и
заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други
мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния
снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия.
Следователно, за да се приеме, че ищецът е активно материалноправнолегитимиран да
получи плащане на цената на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ следва
пълно и главно да се установи, че през исковия период между него и ответното дружество е
съществувало облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия, т.
е. че ответникът е бил собственик, вещен ползвател или е сключил неформален договор с
ищеца по повод процесния обект- мебелен цех № 1- магазин, находящ се в гр. Търговище,
Промишлена зона, ул. „....... № 384, както и че последният е бил електроснабден.
Както бе изяснено, ищецът обосновава качеството „краен клиент“ на ответника,
поддържайки, че последният е собственик на процесния обект. За установяване на това свое
твърдение в хода на производството е представил Констативен протокол № 14102417 от
02.06.2015г. за извършена проверка на измервателните системи за електроснабден обект:
„бивш ..........“, находящ се в гр. Търговище, Индустриална зона, на който е придаден вид да
е подписан от Д. Курдов в качеството му на представител на соченото за клиент лице
„.........“ ЕООД, чието авторство в тази му част бе оспорено от името на ответното дружество,
което, въпреки разпределената съобразно нормата на чл. 193, ал. 3 ГПК доказателствена
тежест, не доказа неистинността на документа. Последното, обаче, в случая е без значение,
доколкото дори и да се приеме, че коментираният протокол носи подписа на надлежен
представител на ответното дружество, това обстоятелство само по себе си не е годно да
докаже съществуването на облигационно връзка между страните през исковия период. Това
е така, тъй като констативният протокол е съставен през м. 06.2015г., а по делото е
представено влязло в сила на 04.07.2018г.- преди исковия период, решение на Окръжен съд-
Разград, с което е прогласена нищожността на договор от 17.03.2006г. за продажба на
търговското предприятие на „..........“ ЕООД на „.........“ ЕООД. Ето защо, дори и да се
приеме, че прехвърляното търговско предприятие е включвало и правото на собственост
4
върху процесния имот, доколкото договорът за продажбата му от 17.03.2006г., прогласен за
нищожен, не е породил транслативния си ефект, същият не е годен да легитимира ответника
като собственик на процесния имот през исковия период, чиято начална дата е след влизане
в сила на решението за прогласяване на нищожността на договора. По идентични
съображения- съставянето му след влизане в сила на цитираното решение на ОС- Разград,
представеното с молбата на ищеца от 06.06.2023г. заявление от 01.12.2022г. от „..........“ ООД
да му бъдат предоставени услугите достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, в което като
досегашен потребител/клиент е посочено ответното дружество, не биха могли да установят
принадлежността на правото на собственост върху обекта в гр. Търговище към правната
сфера на последното. Още повече, че изявлението в изяснения смисъл изхожда от трето за
производството лице и не се ползва с каквато и да е доказателствена сила в процеса,
доколкото не изхожда от страната, респ. не би могло да бъде разглеждано като
извънсъдебно признание на неизгоден за нея факт с правно значение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за недоказано
твърдението, с което ищецът обосновава насочването на исковата си претенция срещу
ответното дружество, че през процесния период последното е било носител на право на
собственост върху мебелен цех № 1- магазин, находящ се в гр. Търговище, Промишлена
зона, ул. „....... № 384.
Не се установява, а не се и твърди през релевантния за спора период от време
ответникът да е бил вещен ползвател на процесния обект, респ. в качеството си на
фактически ползвател на същия да е изразил воля пред ищеца за встъпване в облигационно
отношение по договор за доставка на електрическа енергия, като ирелевантно в тази връзка
е подписването на констативния протокол от 02.06.2015г. от името на ответника, доколкото
към този момент същият се е легитимирал като собственик въз основа на все още
непрогласения за нищожен договор за прехвърляне на търговско предприятие, чието правно
действие е отречено по задължителен начин с влязлото в сила на 04.07.2018г. решение на
ОС- Разград, а не като трето лице- фактически ползвател на обекта.
При тези фактически и правни съображения, обосноваващи извод за недоказаност на
първата от гореизброените материални предпоставки за основателност на претенцията-
наличие на валидно облигационно отношение между страните, и само на това основание
предявеният главен и обусловеният от неговата основателност акцесорен иск следва да
бъдат отхвърлени в тяхната цялост.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноските в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора по правило разноски се следват единствено на ответника,
комуто в случая такива не следва да бъдат присъждани, доколкото изрично процесуалният
му представител в последното по делото открито съдебно заседание е заявил, че не
претендира разноски за производството.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ във вр. с чл. 104а ЗЕ и чл. 86, ал. 1
5
ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „...............“ АД, ЕИК ............,
съществуват следните вземания от „.........“ ЕООД, ЕИК *********: за сумата от общо 566.63
лева, представляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа в периода от
01.07.2020г. до 31.10.2020г., предоставен на ответника въз основа на сключен с ищеца
договор за доставка на електрическа енергия за небитови нужди при общи условия до
следния собствен на ответника имот- мебелен цех № 1- магазин, находящ се в гр.
Търговище, Промишлена зона, ул. „....... № 384, с кл. № ********** и абонатен № 21037039,
за която сума са издадени фактура № **********/11.08.2020г., фактура №
**********/10.09.2020г., фактура № **********/08.10.2020г. и фактура №
**********/10.11.2020г., както и за сумата от общо 10.83 лева, представляваща обезщетение
за забава върху вземанията по всяка от фактурите поотделно за периода от 20.08.2020г. до
11.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело №
1367/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6