ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9
гр. Монтана, 05.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Търговско дело №
20221600900083 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. А., П. П. и
Р. Х., всичките от село *, обл. *срещу Д. С. от гр. *с петитум съдът да осъди
ответника да заплати на ищците сумата 87 600,00 лева обезщетение за
претърпените от „Б.ДСК“ АД имуществени вреди в резултат от неправомерно
принудително изпълнение на синдика – чл. 663, ал. 3 от ТЗ, ведно със
законната лихва върху тази сума, както и сумата 28 177,99 лева обезщетение
за забава за периода 05.10.2019 г. – 05.12.2022 г.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищците П. П.
и Р. Х. дължат на „Б. ДСК“ по сключен на 08.12.2005 г. договор за банков
кредит следните суми: 140 170,38 лв. – главница по договора и Анекс към
него, ведно със законна лихва, считано от 08.11.2011 г.; 39 700,19 лв. –
мораторна лихва, 26 589,77 лв. – наказателна лихва; 4147,08 – държавна
такса, както и 2523,54 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които
вземания банката се е снабдила с изпълнителен лист. По отношение на
ищцата А. А. се твърди, че по силата на същия договор за банков кредит
дължи на банката следните суми: 140 170,38 лв. – главница по договора и
Анекс към него, ведно със законна лихва, считано от 16.01.2017 г.; 106 320,07
лв. – договорна лихва; 6 980,18 лв. – наказателна лихва; 1 711,77 лв. – такси и
разноски, както и 8 908,75 лв. – разноски, за които вземания банката се е
снабдила с изпълнителен лист. Посочва се, че задълженията по договора са
обезпечени със законна ипотека, вписана на 09.12.2005 г. и подновена на
1
17.11.2015 г. върху Имот № *с площ от 2.060 дка, * Х.пр., заедно с
построеното в имота П.м.х., самостоятелно обособено със застроена площ от
348 кв.м., находящ се в гр. *, махала „*“. Твърди се, че въз основа на двата
изпълнителни листове е образувано изпълнително дело № 273/2015 г. по
описа на ЧСИ М.И..
Впоследствие собствениците на гореописания ипотекиран имот Р.Х. и
И.Х. са се разпоредили с него, като го прехвърлили на трети лица с договор от
24.06.2006 г., които трети лица от своя страна на 01.10.2007 г. са го
апортирали в „К.*“ ООД. На 07.10.2008 г. между това дружество и „Б.ДСК“ е
сключен договор за банков кредит, обезпечен с ипотека върху същия имот,
вписана на 07.10.2008 г. С решение по дело № 45/2013 г. по описа на ОС-
Монтана дружеството е обявено в неплатежоспособност и е открито
производство по несъстоятелност, като ответникът Д.С.е назначена за синдик.
Вземанията на „Б.ДСК“ по отношение на дружеството с предмет договора за
банков кредит са приети за събиране в производството по несъстоятелност.
Недвижимият имот, обезпечаващ тези вземания, е продаден от синдика на
08.02.2018 г. на „Г.“ ЕООД, като получената от продажбата му цена 87 600,00
лева е разпредЕ. на кредитора „Б.ДСК“.
Поддържа се, че синдикът в производството по несъстоятелност Д.С. е
нарушила разпоредбата на чл. 717н от ТЗ, като не е уведомила кредитора на
ищците „Б. ДСК“ за продажбата на имота, който обезпечава задълженията им
по сключения през 2005 г. договор за банков кредит, както и че
незаконосъобразно е изплатена получената от продажбата му цена в
изплащане задълженията на „К.*“ ООД, с оглед поредността на вписаните
ипотеки. Сочи се, че с така извършените от синдика действия ищците са
претърпели вреди, изразяващи се в непогасяване на задълженията им,
обезпечени с ипотека, със сумата, получена от продажбата на ипотекирания
за техни задължения имот.
Съдът, след преценка на наведените в исковата молба фактически
твърдения, намира, че ищците нямат активна процесуална легитимация да
предявят иск по чл.663, ал.4 (предишна ал.3) от ТЗ, като съображенията за
това са следните:
Процесуално легитимирани да предявят искът по чл.663, ал.4 от ТЗ са
длъжникът и кредиторите в производството по несъстоятелност. От
2
фактическа страна в исковата молба не са посочени факти, от които да се
направи извод, че ищците са кредитори на длъжникът „К. *“ ООД в
производството по несъстоятелност. Очевидно е също, че ищците нямат и
качеството на длъжник в това производство. Наведените фактически
твърдения сочат, че с извършените от синдика действия банката-кредитор е
увредена, а накрая се посочва, че ищците търпят вреди от тези действия. С
оглед въведените твърдения съдът намира, че предявеният иск е недопустим
поради липса на актива процесуална легитимация на ищците.
Ако в действителност са претърпени вреди, банката-кредитор е активно
легитимирана да предяви иск за обезщетяването им.
Предвид гореизложеното и на основание чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 83/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Монтана като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд – София в едноседмичен срок от връчването му на ищците.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
3