Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в
публично съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Т. след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №616 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „ Л.к.С.Л.“
ЕАД срещу Д.П.Г. за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение
№1763/26.11.**., издадена по ч.гр.д. №**/**. по описа на ВтРС, 6 с. в полза на ищеца, а именно : сумата от
7 549.41 евро, дължима по запис на заповед, издаден на 05.12.2013г. в
гр.София, с падеж на предявяване, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението-06.10.**. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че претендираното
вземане произтича от валидно издаден на 05.12.2013г. запис на заповед, издаден
без протест и разноски, платим при предявяване в срок до 4г. и 4м. от
издаването, за сумата от 18 009. 05 евро. Сочи се, че издател по записа на
заповед е „**“ЕООД, а поръчители по него са Д.К.Т.и Д.П.Г.. Излага се, че
записа на заповед съдържа всички необходими реквизити по ТЗ и е редовен
менителничен ефект, който установява наличието на ликвидно и изискуемо вземане
на ищеца против издателя и авалистите. Твърди се, че с нотариална покана с
рег.№5497/ **., том 2, акт №**на нот. Дочка Тютюнджиева с рег.№582 ищецът
поканил длъжника да заплати дължимата от него сума, като бил посочен точния
размер и записа на заповед бил предявен за плащане. С поканата издаденият запис
на заповед бил валидно предявен за сумата от 7 549.41 евро. Поканата била
валидно получена от длъжника на 05.10.**., като била връчена чрез залепване на
уведомление.
След запознаване с отговора на исковата молба
ищецът признава,
че има сключен Договор за лизинг като подробно е описал правоотношенията по
сключения договор, при твърдение, че същият по отношение на лизинговия
автомобил „Пежо“ модел „Боксер“ е бил сключен с „**“ ЕООД на 10.10.2012г., като
в последствие - на дата 05.12.2013г., е сключено споразумение между „Л.К.С.Л.“ ЕАД,
„**“ ЕООД и „**“ ЕООД, с което лизинговия договор е прекратен по взаимно
съгласие, като част от заплатеното от „**“ ЕООД по договора, е уговорено да се
счита за плащане по Лизингов договор, който се сключва между „Л.К.С.Л.“ ЕАД
и „**“ ЕООД, като на същата дата – 05.12.2013г. е сключен Договор за лизинг с „**“
ЕООД. Ищецът твърди, че този договор е прекратен, поради виновно неизпълнение
на „**“ ЕООД на 09.09.2014г., при връщането на автомобила от лизингополучателя.
Твърди също, че задълженията на лизингополучателя по договора възлизат в общ
размер на 7 549,41 евро, от които 3 508,07 лв. е цена по Договор за
лизинг, лизингови вноски за периода от 01.06.2014. до 09.09.2014г.; 2466,01 лв.
е неустойка за неизпълнение на парично задължение съгласно раздел ІV, т. 6.1 от
Договора за периода от 06.04.2014г. до 09.09.2014г.; и сумата от 8 791,27 лв. е
дължима неустойка за разваляне на договора по вина на лизингополучателя по
раздел 11.3 във връзка с т. 1 от договора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Д.П.Г. е
депозирала писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище
за недопустимост и неоснователност на
иска.
Излага, че исковата
молба била подадена от юрисконсулт без доказано качество за образователен
критерий и действително заемана длъжност в предприятието на ищеца. Оспорва, че
подалият исковата молба може да бъде представител по пълномощие по чл.32.т2 ГПК.
Твърди,че исковата е
молба е просрочена.Сочат се „озадачаващи“
обстоятелства около връчване на заявителя на съобщението до него за
подаденото от ответницата възражение, като изпратеното съобщение било след цели
шест месеца след входиране на възражението й. Възражението било подадено през
месец май 2017г., а съобщението до кредитора било изпратено на 23.11.2017г. От
предишни справки на ответницата в деловодството на ВтРС била сигурна, че имало по-ранно оформяне на
връчване, данните за което били премахнати и липсвали. Била убедена, че срокът
за завеждане на установителния иск е изтекъл, но твърди, че впоследствие било
оформено ново връчване, което способствало възтсановяването на пропуснатия
срок. Липсвал номер на листа, съдържащ съобщението на заявителя да предяви
иска. Следователно този документ бил добавен по-късно- след приключване на
прономероването на делото. Твърди се, че е преправена датата на връчване в
съобщението. Било просрочено и представянето на доказателствата за завеждане на
иска в заповедното производство. Оспорва качеството на пощенски оператор на
„Стар пост“. Това дружество не притежавало действащ лиценз съгласно ЗПУ и се
явявал неприложим чл.62,ал.2 ГПК, а издадените от това дружество документи
имали качеството на частни такива. Оспорва датата и съдържанието на
представените разписки за приемането на тези документи, като ги счита за
непротивопоставими спрямо нея при
доказването на срок по чл.145,ал.2 ГПК.
Оспорва претенцията като
неоснователна по основание и размер. Твърди, че ЗЗ е ненастъпил падеж.Издаден е
като платим на предявяване каквото се твърди,ч е не е направено нито на
издателя, нито на авалистите. Към
настоящия момент правото на ищеца било преклудирано заради препратката на
чл.537 ТЗ към чл.531 ТЗ. Твърди се, че нотариалната покана не е връчена, тъй
като не са спазени изискванията на чл.47,ал.1 и ал.2 ГПК. Липсвали данни за
залепване на уведомление от страна на нотариуса и по този начин не можела да се
извърши преценка кога е започнал да тече срока п о чл.47,ал.2 вр.чл.47,ал.5 ГПК.
Не било ясно кога този срок е изтекъл.
Излага, че дори и да се
счете за предявен, ЗЗ е негоден като основание по чл.417 ГПК. Ако за дата на
предявяването му се зачетяла 18.09.**. , то в този случай бил изтекъл срокът по
чл.487,ал.1 ТЗ. Той отпочнал на 05.12.2013г. и изтекъл непрекъснато на
05.122014г. повече от 9 месеца преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение. По този начин поемателят бил изгубил исковете
си на основание ЗЗ и можел да заведе дело за неоснователно обогатяване.
Твърди се, че издател на
ЗЗ бил физическото лице И.И.Г., така както било записано изрично в ръкописния
ред на документа. И.Г. никъде на бил вписан, че се подписва като управител на „**“
ЕООД и очевидно имал намерение да се задължи като физическо лице, като в
противен случай щял да сложи печат на
дружеството какъвто липсвал. И.Г. бил вписал имената си без да упомене някакво
друго качество, в което се подписва. При това всякакво връчване на ЗЗ на адрес,
различен от постоянния на И.Г., а на лице различно него, било нередовно и не
произвеждал ефекта на предявяването. Исковата молба също не можела да се счита
за предявяване, тъй като издателят не бил страна в производството.
Твърди се, че ЗЗ няма
самостоятелно значение, а имал обезпечителна функция по договор за лизинг на
МПС. Излага, че тъй като не е страна по този договор не е запозната със
съдържанието му и датата му. Твърди се, че „**“ЕООД няма непогасени задължения
по този договор и не държи лекия автомобил и договорът за лизинг е
прекратен. С молба от 01.09.2018г. с
оглед на дадената възможност за изразяване на становище след направените
уточнения от ищеца, докладвани и приети в първото по делото съдебно заседание
ответницата твърди, че договорът за лизинг не бил развалян. Същият бил прекратен без вина поради връщане
на лизинговия автомобил на 09.09.2014г. Твърди се, че двете неустойки са
недължими, тъй като договорът не бил развален, а прекратен, нямало налице пълно
неизпълнение и поради нищожност с оглед размера й, който бил прекомерен.
Моли за отхвърляне на
предявения иск и претендира присъждане на разноски.
Съдът след като
съобрази събраните по делото
доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Със Запис на заповед, издадена на 05.12.2013г. „**“
ЕООД, представлявано от И.Г. се задължило неотменимо, безусловно и без протест да
заплати на Л.к.С.л. ЕАД сумата от 18 009.05 евро при предявяване. За
авалисти в записа на заповед са вписани Д.П.Г. и Д.К.Тодоров.
Представена е нотариална
покана, заверена с рег.№5497/16.09.**. от нот. №151- Лили Лакова от Л.к.С.л. ЕАД до „**“ ЕООД, с която
дружеството е поканено да заплати сумата от 7 549.41 евро по запис на
заповед от 05.12.2013г. Нотариалната
покана е оформена като връчена на дата 05.10.**. със залепване на уведомление
на адреса на „**“ ЕООД в гр.Велико Търново, ул.“ **“ №5, ет.1.
Съгласно Договор за
лизинг №29024/10.10.2012г. Л.к.С.л. ЕАД
е отдало за ползване срещу възнаграждение от 28 679. 81 евро, платими по
погасителен плана на „**“ЕООД един брой нов автомобил, описан подробно в
спецификация – Приложение №1- л.а. марка Пежо, модел Боксер с ДК №** СМ.
Със споразумение от
05.12.2013г, сключено между Л.к.С.л. ЕАД,
„**“ЕООД и „**“ ЕООД е
прекратено действието на Договор за лизинг
№29024/10.10.2012г., като автомобилът предмет на този договор е предаден
на „**“ ЕООД като нов лизингополучател.
На 10.12.2013г. е
сключен Договор за лизинг №33875 между Л.к.С.л. ЕАД и „**“ ЕООД за л.а. марка
Пежо, модел Боксер с ДК №** СМ срещу лизингово възнаграждение от 21 280.28
евро с включен 20 % ДДС. Посочено, че договорът е без първоначална вноска като лизингополучателят заплаща дължимия
върху лизнговата цена ДДС в размер на 3 721.21 евро, а остатъкът от
18 009.05 евро се изплаща на 47 равни месечни вноски, всяка в размер от
383.17 евро без ДДС съгласно погасителен план, като за първа падежна вноска е
посочена датата 05.12.2013г., а за последна
05.10.2017г. Посочено е също, че сумата се състои от финансирана сума
16 356.09 евро и лихва 1652.96 евро. Представен е погасителния план.
С писмо
изх.№111/28.01.2014г. Л.к.С.л. ЕАД е
уведомило „**“ ЕООД, че дължимите суми по договор №33875 не са платени, като за
това е начислена неустойка. Дружеството
е поканено да заплати задълженията си в тридневен срок като е посочено, че при
неизпълнение Л.к.С.л. ЕАД има право да
развали договора. Писмото е връчено на И.Г. на 28.01.2014г. съгласно
представената обратна разписка. В Приемо-предавателен протокол от
09.09.2014г. е отразено предаването на
л.а. марка Пежо, модел Боксер с ДК №** СМ на Л.к.С.л. ЕАД . Съобразно
заключението на вещото по изготвената единична ССчЕ за периода 05.12.2013г. до 09.09.2014г. по
лизингов договор №33875
лизингополучателят е извършил плащания в размер на 12 647.78 лева :
1313.68 лева – главница; 745.86 лева – договорна лихва; 10 573.42 лева –
неустойка и 14.82 лева – данък за МПС. За периода 01.06.2014г. до 09.09.2014г.
неплатените задължения са в размер на 5434.62 лева по 8 вноски по погасителен
план в т.ч. непогасена главница от 560.71 лева от осма вноска с падеж
05.07.2014г. За периода 06.04.2014г. до 09.09.2014г. забавените плащания по
договора са от 398 дни, за периода
01.04.2014г. до 09.09.2014г. – 562 дни. Дължимата неустойка забава за периода
06.04.2014г. до 09.09.2014г. е в размер на 3191.48 лева. С кредитно известие
№78651/07.11.2014г. за минус 33 886.70 лева е преустановено отчитането на
задълженията за „**“ ЕООД и е осчетоводено връщането на автомобила. Неплатените
задължения по договора за периода 01.06.2014г. до 09.09.2014г. са 5434.62 лева
по осем вноски по погасителен план в т.ч. непогасена главница от 560.71 лева от
осма вноска с падеж 05.07.2014г.
Съобразно заключението
на проведената по делото единична ССчЕ се установява, че за периода
05.12.2013г. до 09.09.2014г. по договора за лизинг са извършени плащания в
размер на 12 647.78 лева, като е платена главница в размер на 1313.68
лева, договорна лихва в размер на 745.86 лева, неустойка в размер на 10573.42
лева и данък за МПС в размер на 14.82 лева. Неплатените задължения по договора
за периода 01.06.2014г. до 09.09.2014г. са в размер от 5434.62 лева, които
представляват осем вноски по погасителен план в т.ч. непогасена главница от
560.17 лева по осма вноска с падеж 05.07.2014г. За периода 01.04.2014г. до
09.09.2014г. забавените плащания на лизинговите вноски са 562 дни. Отчитането на задълженията по
договора е преустановено на с издаването на кредитно известие
№78651/07.11.2014г. за минус 33 886.70 лева.
От заключението по
проведената тройна ССчЕ се установява следното : размерът на дължимия по
договора ДДС е платен при сключване на договора. При разваляне на договора е
издадено кредитно известие №78651/07.11.2014г.
от Л.к.С.л. ЕАД на „**“ ЕООДс данъчна основа – 28238.92 лева ДДС –
4 647.78 лева и обща сума – 33 886.70 лева, като с това кредитно
известие дължимото ДДС по падежно вноски от м.юни 2014г. до края на лизинговия
договор е намалено и е следвало сумата да бъде възстановена на „**“ ЕООД. При
разваляне на договора е издадена разписка за неустойка №52802/07.11.2014г. в
общ размер на 5 717.67 лева като със сумата на ДДС от кредитното известие
са намалени задълженията от тази фактура за неустойка. Съобразно погасителния
план задълженията са без ДДС, но във връзка с издаденото кредитно известие за
вноски в падежни дати от м.юни 2014г. до м. септември 2014г. при ищеца е
отчетено задължение за ДДС по тези вноски. Вещите лица са разработили два
варианта при отчитане на задълженията по договора – първи вариант, при който
погасителните вноски са без ДДС както е по погасителен план, съобразно който е
дължима главница в размер на 2 551.99 лева за периода 05.06.2014г. до
05.09.2014г. и дължима лихва в размер на 445.65 лева за същия период и втори
вариант, в който дължимите вноски са с включен ДДС , съобразно който е дължима
главница в размер на 2551.99 лева, лихва – 445.65 лева и ДДС към главницата в размер на 510.40 лева. Погасителна
вноска за месец април 2014г. е заплатена на 01.08.2014г., тази за месец май
2014г. е погасена на 01.08.2014г., като вноските за месец юни до месец
септември 2014г. не са заплатени. Договорената неустойка е размер на 1% върху
дължимата сума за всеки ден забава,
съобразно раздел IV, т.6.1 от договора, като началната дата
на начисляването й е първия работен ден след изтичане на пет дни от датата на
падежа.По отношение на размер на дължимата
неустойка вещите лица са разработили два варианта- първия без включен ДДС, съобразно който същата е в
размер на 2173.58 лева и вторият с включен ДДС , съобразно който размерът е
2421.62 лева. Л.к.С.л. ЕАД е спряла да
отчита задължения на „**“ ЕООД след издаване на кредитно известие №78651/07.11.2014г. и след датата на издаването му няма
счетоводни записвания по договора за лизинг. Всички счетоводни записвания по
процесния договор за 2013г. са включени в оборотната ведомост на ищеца за
2013г. и в годишния му финансов отчет.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
В производството по
чл.422 ГПК в тежест на ищеца е при условията на главно и пълно доказване е да
установи съществуване на вземането си към ответника към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Страните не спорят за
гаранционната функция на процесния запис на заповед като спорът се свежда до дължимостта
на суми по конкретното каузално правоотношение.
Съобразно разпоредбата на чл.535 ТЗ записът на заповед следва
да съдържа наименованието запис на заповед в текста
на документа на езика, на
който е написан; безусловно обещание да се плати
определена сума пари; падеж; място
на плащането; името на лицето,
на което или на заповедта
на което трябва да се
плати; дата и място на
издаването ; подпис на издателя. При проверката
на документа, съдът констатира,че същият от външна страна съдържа всички реквизити, съобразно разпоредбата на чл.535 ТЗ и указанията, дадени с ТР №1 от 28.12.2005г. на ВКС по тълк.д. №1/2004 г., ОСТК.
Несъстоятелни са възраженията на ответницата, че
падежът по записа на заповед не е настъпил, че е изтекъл срока по чл.487,ал.1 ТЗ, както и че издател на записа на заповед е физическото лице И.Г..
Процесният запис на заповед е платим „ на
предявяване“ , като предявяването е извършено с връчване на нотариална покана
от поемателя на издателя,
заверена с рег.№5497/16.09.**. от нот. №151- Лили Лакова. В разписка към
нотариалната покана нотариусът е удостоверил посещението си на адреса на
управление на дружеството издател „**„ ЕООД, на който адрес не е намерено лице,
което да е съгласно да получи съобщението, нито достъп до офиса, поради и което
нотариусът е приел, че същата е връчена редовно на 05.10.**. със залепване на
уведомление по чл.47 ГПК. Налице е
фикцията на чл.50,ал.2 ГПК за редовно връчване
с оглед субсидиарното приложение на чл. 37
- 58
ГПК, изрично предвидено в чл. 50 ЗННД.
Дружеството не е открито на адреса на управление, посочен в Търговския
регистър. Падежът на записа на заповед е определен с предявяването на 05.10.**.,
от която дата задълженията по него стават изискуеми. Необходимо условие за възникване
изискуемостта на задължението и за авалиста е предявяването на издателя, а предявяването ефекта на авалиста единствено
би обусловило отговорността му за забава в изпълнение задължението, считано от
този момент.
Процесният запис на
заповед е издаден с падеж „на предявяване“. Съобразно чл.487,ал.1 ТЗ същият
следва да се предяви в срок от една година от издаването, като издателят може
да определи по-къс или по-дълъг срок. Установява се, че с издаването издателят
е определил по-дълъг срок, а именно четири години и четири месеца от
издаването, в който срок записът на заповед е предявен за плащане, поради и
което е неприложима разпоредбата на чл.514,ал.1 ТЗ спрямо авалиста.
Несъмнено е
обстоятелството, че издателят на записа на заповед е „**“ЕООД, което е посочено като задължено лице по ценната книга
и което е било представлявано от управителя И.Г.. Не съществуват обстоятелства
в начина на оформяне на записа на заповед, които да водят до различен извод или
от които да бъде извлечен сочения от ответницата смисъл, а именно, че издател е
физическото лице И.Г..
Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е
елемент от съдържанието ѝ, поради което и не е условие за действителност
на на ефекта. Съобразно даденото разрешение в т.19 от ТР№14/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК за разпределяне на
доказателствената тежест е от значение отношението на страните към спорното
право, изразено под формата на твърдения и възражения и оттук изследването на
въпроса относно наличието на каузални правоотношения помежду им, които стоят
във връзка с издаването на документа. При възникнал спор между страните, всяка
от тях следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които извлича изгодни за
себе си правни последици. В настоящия случай на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възражението
на ответника, основано на това правоотношение, би имало за последица погасяване
на вземането по записа на заповед.
По делото е прието за безспорно, че записът на заповед,
издаден на 05.12.2013г. обезпечава задълженията на „**“ЕООД по Договор за
лизинг № 33875/05.12.2013г., с „ Л.к.С.Л.“
ЕАД.
В съдебната практика се приема, че менителничният
поръчител, каквото качество има
ответницата по делото, не може да противопоставя на носителя на ефекта
възраженията, които би могъл да противопостави издателя, произтичащи от
каузалното правоотношение. Съобразно разясненията, дадени в Решение
№92/06.07.2017г., постановено по т.д. №569/2016г. по описа на ВКС, I т.о. такива
възражения са допустими само, ако авалистът
е страна по каузалното правоотношение или ако същият твърди
недобросъвестност при придобиването на ефекта или злоупотреба с право.
Последните биха били налице при знание на поемателя
по записа на заповед за наличие на относителни възражения/правоизключващи,
правоунищожаващи, правопога сяващи/ на издателя на ефекта като длъжник по
каузалното правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, по което каузално
правоотношение поемателят се явява кредитор. Недобросъвестност и злоупотреба с
право ще е налице и когато, предявявайки правата си по ефекта, поемателят би
получил плащане в противоречие със съществуващи и противопоставими му като
кредитор, относими към съществуване на задължението факти и обстоятелства, за
чието съществуване кредиторът знае и което пренебрегва, упражнявайки правата си
по ефекта. С установяване недължимост по каузалното правоотношение се
препятства събиране на същото вземане, но на основание абстрактната сделка.
Твърдения
от страна на ответницата за наличие на недобросъвестност или злоупотреба с
право не са направени с отговора на исковата молба. Такива са въведени едва с
писмените бележки. Възраженията за недължимост на начислената неустойка, както
и дали договорът е бил развален поради виновно неизпълнение на задълженията от
„**“ЕООД не са от категорията, с които разполага менителничния поръчител, а са
лични възражения на издателя и длъжник по каузалното правоотношение, които и не
кореспондират с предпоставките за наличие на недобросъвестност или злоупотреба
с право.
Предвид че записът на
заповед има обезпечителна функция спрямо договора за лизинг, следва да се
изследва размера на задължението по каузалното правоотношение. В тази връзка
съдът кредитира заключението на вещите лица по изготвената тройна ССчЕ като
изготвена при задълбочен анализ на счетоводните операции и счетоводната
документация на „ Л.к.С.Л.“ ЕАД. От договора за лизинг се установява, че
лизинговата цена е в размер на 21 280.28 евро, като ДДС по нея е в размер
на 3271.21 евро, който е платен от „**“ЕООД в деня на подписване на договора. По
тази причина погасителните вноски по погасителен план са без включен ДДС.
Установява се от заключението, че лизингополучателят е допускал забавяне в
плащанията на лизинговите вноски, което е довело до разваляне на договора и
връщане на лизинговата вещ на 09.09.2014г.
На 07.11.2014г. е издадено
кредитно известие за минус 33 886.70 евро. Платеният ДДС е бил сторниран,
като не е върнат на лизингополучателя, а със сумата е било прихваното
задължение за начислена неустойка за разваляне на договора. От този момент
дължимите вноски за периода 01.04.2014г. до 09.09.2014г. са начислени с ДДС.
Съобразно заключението на ССчЕ дължимата сума за лизингови вноски с ДДС е в
размер на 3 508.04 лева, а дължимата неустойка за забава е в размер на
2421.62 лева, съобразно дните на забава, падежа на всяка вноска и върху размерите на вноските с ДДС. Самият
ищец твърди, че начислена и неустойка за разваляне на договора по вина на
лизингополучателя в размер на 4494.91 евро, съобразно раздел XI, т.3 вр. т. 1, вр. с раздел IX, т.1 от договора в размер на 20 % от лизинговата
цена. При лизингова цена от 21 280.28 евро размерът на тази неустойка
възлиза на 4 256.05 евро, от която следва се приспадне сумата от 3271.21 евро,
представляваща платен ДДС, за която вещите лица са установили, че е прихваната
с тази неустойка. Или дължимият размер на неустойка за виновно неизпълнение е
984.82 евро.
Общият размер на
задължението по договора за лизинг възлиза на 7855.80 лева, равняващи се на
4016.68 евро. Искът следва да се уважи
за този размер и да се отхвърли за разликата до 7549.41 евро.
По разноските.
Предвид
изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски редуцирани съобразно уважената част от иска, на основание чл.78,ал.1 ГПК, както следва : 157.10
лева- заплатена д.т.; 133 лева за заплатен депозит за експертиза; 79.80 лева за
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответницата се
следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 26.43 лева
за заплатен депозит за ССчЕ. На
основание чл.38,ал.2 ЗАдв. в полза на адв.Здравко Л. следва да се присъди
възнаграждение в размер на 455.23 лева.
На
основание чл.78,ал.6 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съда депозит за тройната ССчЕ съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 210.56 лева.
Воден
от горното съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
че Д.П.Г.,
ЕГН: ********** с адрес ***9 дължи на „ Л.к.С.Л.“ ЕАД, ЕИК : *********
със седалище и адрес на управление ***
заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №1763/26.11.**.,
издадена по ч.гр.д. №**/**. по описа на ВтРС, 6 с. в полза на ищеца суми, а именно : сумата от 4016.68
/четири хиляди и шестнадесет евро и шестдесет и осем евроцента/ евро, дължима
по запис на заповед, издаден на 05.12.2013г. в гр.София, с падеж на
предявяване, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението-06.10.**. до изплащане на вземането, на основание чл.422 ГПК, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до 7 549.41 евро.
ОСЪЖДА Д.П.Г., ЕГН: ********** с адрес ***9 да заплати на „Л.к.С.Л.“ ЕАД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 369.90
/триста шестдесет и девет лева и деветдесет ст./ лева, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Л.к.С.Л.“ ЕАД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.П.Г., ЕГН: ********** с адрес ***9 сумата от 26.43 /двадесет и шест лева и четиридесет и три ст. / лева, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Л.к.С.Л.“ ЕАД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв.З.Л. сумата от 455.23 /четиристотин петдесет и пет
лева и двадесет и три ст./лева, представляваща възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответницата, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „Л.к.С.Л.“ ЕАД, ЕИК : ********* със седалище и
адрес на управление *** да
заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата от 210.56/двеста
и десет лева и петдесет и шест ст./ лева,
представляваща депозит за ССчЕ, на основание чл.78,ал.6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :