Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 12.10.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на единадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Т., като
разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 494/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от Ц.К., Б.К., А.Х., Ц.Х., Н.Г., П.М., П.Г., Е.П.,
З.Г., Р.Н., Д.П., А.Й. и Г.Г., всичките чрез адв. Д.П. ***, представлявана от кмета. В молбата се
твърди, че ищците са собственици на земеделски имот с площ от 42 дка, находящ
се в землището на с. Б., общ. С., заедно с находящите
се в него едноетажно паянтово жилище със застроена площ от 60 кв.м., друго
едноетажно паянтово жилище със застроена площ от 42 кв.м. и паянтова стопанска
сграда със застроена площ от 36 кв.м. Поземленият имот е с идентификатор 06327.318.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри – номер по предходен
план 318009. Правото на собственост е придобито по наследство, а от
наследодателя К. С. Ц. по давност. Посочва се, че за техния имот е съставен акт
за частна общинска собственост и същият е отразен в картата за възстановената
собственост (КВС) като земи по чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Ищците искат от
съда да приеме за установено спрямо Община Своге, че те са собственици на процесния
имот.
От ответната страна е
подаден писмен отговор, чрез адв. И.Ц. - пълномощник на кмета. В него се посочва, че претенцията е допустима, но
неоснователна. Оспорва се идентичността на имота, на който ищците твърдят че са
собственици, с имота собственост на общината. Излага се, че ищците не биха
могли да придобият имота по давност, тъй като има законова забрана за това. С оглед на наведените съображения се
иска от съда
да отхвърли претенцията, като неоснователна и недоказана. Подробни съображения
в подкрепа на посоченото са изложени в представената от адв. Ц. писмена защита.
Предмет на делото е
правото на собственост върху поземлен имот 06327.318.9, област София,
община Своге, с. Б., м. З., вид собственост – общинска
частна, вид територия – земеделска, категория 9, начин на трайно ползване -
друг вид земеделска земя, площ 42464 кв.м., стар номер 318009, Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-446/15.02.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, за който е съставен акт за
частна общинска собственост № 6674 от 08.02.2007 г.
По делото са събрани
писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, назначена
и изслушана е съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира, като обективна и
компетентно изготвена, назначената и изслушана по делото експертиза, която не е
оспорена от страните.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки приетите
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното :
От показанията на
свидетелите и от заключението на вещото лице се установява, че имота е с
земеделски характер и съществува на място в реални граници. Същият е частично
ограден, застроен с две жилищни и две стопански сгради, има собствен водоизточник,
засадени овощни дървета около сградите и се обитава в момента. Няма данни
имотът да е обобществяван, нито правно, нито фактически. Свидетелските
показания, които са непротиворечиви, установяват, че до 1961 г. имотът се е владеел от наследодателя К. Ц.,
след това от наследниците му, а днес от ищците. За доказана началната дата на
владението може да се приеме 1930 г., откогато е вписването в емлячния регистър на с. Б. Владението е било
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като
своя, като не е оспорвано от никого. Свидетелските показания кореспондират със заключението на
вещото лице, поради което съдът ги кредитира изцяло. С протоколно
решение от 19.01.2009 г. имотът е определена за такъв
по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Вещото лице е констатирало,
че е налице идентичност между поземлен имот 06327.318.9 и имотите посочени
в преписа извлечение от емлячния регистър.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
Предявен е
установителен иск и условие за допустимост е наличието на правен интерес от
завеждането му. В случая такъв интерес спрямо ответника община Своге е налице,
тъй като видно от приложените към исковата молба писмени доказателства имотът,
на който ищците твърдят че са собственици, е отразен като земи по чл. 19, ал. 1
от ЗСПЗЗ и за него е съставен
акт за частна общинска собственост. Наследниците на К. Ц. не
се задължителни необходими другари и участието на
всички не е условие нито за редовност на исковата молба, нито за допустимост на
предявения иск.
Съдът, като взе
предвид установеното от фактическа страна, счита че наследодателят на ищците е
придобил правото на собственост по давност за периода след 1930 г., тъй като са
били налице обективния и субективния елемент за това и не е имало други
законови пречки, а след това ищците са придобили правото на собственост по наследство.
При позоваване
от страна на ищеца на
изтекла в негова полза придобивна давност, същият следва да установи по
пътя на пълното
и главно доказване осъществяването на всички елементи от този придобивен
способ, но не и липсата на пречки
за настъпването на вещноправните му последици. Съдът приема, че по
настоящото дело това е факт.
Както е посочено в доклада по делото, в тежест на община Своге, чрез лицата които я представляват, е да докажат наличието на предпоставките по чл. 19 ЗСПЗЗ. В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ подадат
само земеделски земи, които подлежат
на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване
в предвидения в закона срок и в този смисъл
са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски
земи, които са били включени в трудово кооперативно земеделско
стопанство (ТКЗС), държавното земеделско стопанство (ДЗС) или образувани
въз основа на тях земеделски
организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Ако имотът
не подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, общината
не може да
придобие правото на собственост по реда на
чл. 19 ЗСПЗЗ. Ако ответникът
твърди, че ищецът не може да
придобие по давност правото на собственост върху един имот
по причина, че този
имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта
да докаже,че
имотът е бил включен в ТКЗС/ДЗС или отнет
или одържавен в някоя от хипотезите
на чл. 10 ЗСПЗЗ, т.е. че
е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. По настоящото дело Община Своге, чрез
лицата които я представляват, не успя да докаже, че имотът попада в приложното
поле на чл. 19 ЗСПЗЗ. Ищците,
от друга страна, не носят доказателствената
тежест да установят обстоятелството, че имотът
не е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. Изложените
съображения са подробно мотивирани в определението на съда от 18.11.2019 г.
Веднъж придобито
правото на собственост може да се загуби само, ако друг го придобие
или ако собственикът
се откаже от него. По делото не се установиха
такива обстоятелства. Чл. 19 ЗСПЗЗ е неприложим, тъй
като имотът не е бил обобществяван,
съответно не е бил и възстановяван, като не се касае за земя
останала след възстановяване правата на собствениците. При това положение
искът следва да се уважи изцяло, за имота и трите сгради посочени в исковата
молба. Относно четвъртата сграда, стопанска по предназначение, не е налице
валидно искане и съдът не може да се произнесе.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищците ще трябва да се присъдят направените
по делото разноски – според представения списък. По искането
с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита за основателно
възражението на пълномощника на ответника, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената
работа. Адвокатското възнаграждение по
установителния иск за собственост се определя по
правилото на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет, като по гр.д. № 494/2019 г. са
проведени две съдебни заседания, в които е даден ход на делото. При това положение, според
съдебния състав, за горницата над
300 лева разноските за адвокатско възнаграждение
са прекомерни.
Така мотивиран и на
основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Ц.Н.К. ***, ЕГН **********, Б.Х.К. ***,
ЕГН **********, А.К.Х. ***, ЕГН **********, Ц.К.Х. ***, ЕГН **********, Н.Т.Г. ***,
ЕГН **********, П.Д.М. ***, ЕГН **********, П.Б.Г. ***, ЕГН **********, Е.Б. ***,
ЕГН **********, З.М.Г. ***, ЕГН **********, Р.М.Н. ***, ЕГН **********, Д.М.П. ***,
ЕГН **********, А.М.Й. ***, ЕГН **********, и Г.М. ***, „….” , ЕГН **********,***, представлявана от кмета Е. К. И., че Ц.К., Б.К., А.Х.,
Ц.Х., Н.Г., П.М., П.Г., Е.П., З.Г., Р.Н., Д.П., А.Й. и Г.Г. са собственици на поземлен имот 06327.318.9, находящ се в
Софийска област, Община Своге, с. Б., м. З., вид територия – земеделска, категория 9, начин на трайно ползване
- друг вид земеделска земя, площ 42464 кв.м.,
стар номер 318009, Заповед за одобрение
на КККР № РД-18-446/15.02.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, заедно с построените в него едноетажно паянтово жилище със застроена площ
от 60 кв.м., друго едноетажно паянтово жилище със застроена площ от 42 кв.м. и
паянтова стопанска сграда със застроена площ от 36 кв.м.
Осъжда Община Своге, гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски” № 7, БУЛСТАТ : *********, представлявана от кмета Е. К. И., да
заплати на Ц.Н.К. ***, ЕГН **********, Б.Х.К. ***, ЕГН **********, А.К.Х. ***, ЕГН **********,
Ц.К.Х. ***, ЕГН **********, Н.Т.Г. ***, ЕГН **********, П.Д.М. ***, ЕГН **********,
П.Б.Г. ***, ЕГН **********, Е.Б. ***, ЕГН **********, З.М.Г. ***, ЕГН **********,
Р.М.Н. ***, ЕГН **********, Д.М.П. ***, ЕГН **********, А.М.Й. ***, ЕГН **********,
и Г.М. ***, „….” ,
ЕГН **********, направените по делото разноски в общ размер на 484,43 лева, като
адвокатското възнаграждение е намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
На основание чл. 115 от Закона за
собствеността влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :