Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.03.2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА сложи за разглеждане
докладваното от съдията гр. дело № 1865
по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен
иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. Искът е предявен от Й.А.М., ЕГН **********
против М. на п. на РБ, ЕИК *.
Ищецът претендира от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от 9 808.72 лв., представляваща стойността, с която се е увеличила
стойността на имота на ответника, находящ се в * и с която сума ответникът се е обогатил за негова сметка.
Моли съда да признае, че има право да
задържи недвижимия имот в който е извършил подобрения и с които се е увеличила
стойността на имота до заплащане на сумата от 9 808.72лв., представляваща
стойността с която се е увеличила стойността на имота на ответника, находящ се
в *.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
През 1991 г. със Заповед на Н. на В. з.,
като служител на З., ищецът е настанен под наем в едностаен апартамент в **.
През 1997 г. получава заповед за
освобождаване на този имот и му е предоставен друг имот под наем с
административен адрес - **, собственост на М. на п., предоставен на З.-Варна,
като този имот следва да обезпечи жилищните нужди на ищеца и семейството му.
Върху парцела първоначално е бил изграден зайчарник с площ от 108 кв.м., който
впоследствие е бил разрушен и върху него към 1997 г. е изградена недовършена
постройка - тухлена сграда, без покривна конструкция. Предвид, че семейството
му се нуждае спешно от жилище, се налага
покривната конструкция да довърши със собствени средства и труд, за да е
възможно използването на сградата по предназначение, като довършителните работи
включват изграждането на гредоред и поставянето на керемиди, всичко с обща площ
около 130 кв.м.
В имота е настанен официално със заповед
№ 68/08.12.1998 г., на основание решение на жилищна комисия при З., гр. Варна,
считано от 01.01.1998 г., като имотът е описан в заповедта с направените от
него лично, за негова сметка довършителни работи. Така описаният в заповедта
имот, представлява дневна с бокс, две спални, антре, килер, общо помещение за
баня и тоалетна, всичко с обща площ - 91 кв.м.
Предвид, че постройката е незавършена,
до степен негодна за обитаване се налага той с негови средства и труд, да
извърши довършителните работи, за да е възможно използването на имота по
предназначение.
Всички подове на помещенията са на груба
замазка, а стените са на мазилка. Затова се налага да закупи и постави със свои
средства и труд в стаите дюшеме, фаянс и теракот в банята и тоалетната, теракот
в кухнята, моноблок и порцеланова мивка в тоалетната. През периода 2003 -2005
г., изгражда допълнително още две тухлени помещения към основната постройка с
обща квадратура 38 кв.м., които използва за детска стая, с площ около 15 кв.м и
трапезария с площ около 23 кв.м., като разходите за изграждане на тези
помещения възлизат на 2 900 лв.
В обитавания от него и семейство му имот, поставя: ламинат с
дебелина 12 мм. - 18 кв.м., на стойност 293,92 лв., первази, лайсни, клипсове и
ъгли за него - общо 177,60 лв., изолация 5 мм - 17 кв.м., на стойност 30, 60
лв., теракот - 3.5 кв.м. - 98 лв., както и 2 бр. PVC врати на обща стойност 428
лв., 2 бр. петкамерна PVC дограма с размери 2.20 М./1.35 кв.м. - на обща
стойност 904 лв., окачен таван 22 кв.м. - 660 лв., дюшеме 13 кв.м. - 245 лв.,
окачен таван гипс картон - 13 кв.м. - 442 лв.
Също така се налага през 2007 г. да
огради парцела, като за целта изгражда ограда, представляваща бетонна основа и
зид с дължина 3 м. с ширина 0.25 м. и височина 1.30 м. и над нея тухлен зид с височина
0.80 м. на обща стойност - 301,60 лв. , както и портални входни врати 2 бр.,
едната с размер 2.20 М./2.40 м. - на стойност - 500 лв. за материали и 550 лв.
за труд -изработка и монтаж, а другата с размер 1.80 м./4 м., двукрилна - на
стойност -780 лв. за материали и 850 лв. за труд - изработка и монтаж. В двора
са излети две бетонни площадки, с обща квадратура около 40 кв.м. и са изградени
три бетонни стъпала, за които е направил разходи в размер на 648 лв.Останалата
част от парцела е облагородил с райграс.
През 2007 г., при започнала процедура по
закупуване на предоставените за ползване имоти, всички направени от него
подобрения са заснети и отразени документално, като никой от служителите,
представляващи собственика на имота, не възразява срещу направените от него
подобрения. Въпреки многократните му искания, до продажба на имота така и не се
стига, като една от причините е, че имота изобщо не е нанесен в кадастралните
планове и няма строителна документация за изградените постройки, а с писмо изх.
№ 91-00-35/27.11.2019 г. е уведомен, че наемното му правоотношение се
прекратява, считано от 01.02.2020 г. и следва да напусне имота. С писмо от
15.01.2020 г. иска да му бъдат платени подобренията извършени от него в имота,
но му е изрично отказано с писмо изх. №
581/22.01.20 г.
Твърди обаче, че направените от него
разходи за извършване на подобрения, са довели до увеличаване стойността на
имота и ответникът като собственик се е обогатил за негова сметка, поради което
му дължи разликата между цената на имота преди и след подобренията.
Според задължителната съдебна практика,
намерила израз в ППВС № 1/79г., когато държател подобрил чужд имот, тогава
обеднелият разполага с иска по чл. 59 ал. 1 ЗЗД - дължи се връщането на
по-малката сума между обедняването и обогатяването. Когато страните по наемното
правоотношение не са уговорили заплащане от страна на наемателя на разходите за
ремонт в наетия обект, направени от наемателя с цел привеждането му в
състояние, годно за предназначението на обекта, наемателят може при
прекратяване на наемното правоотношение да претендира стойността на
подобренията съобразно правилата на неоснователното обогатяване /в този смисъл
- решение № 120 от 1.07.09 г. по гр. дело № 21/09 г. на II т.о. на ВКС/.
Ответникът
в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата
молба.
Оспорва изцяло иска и моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан
предявения от Й.А.М. срещу М. на п. иск за заплащане на обезщетение в размер на
9 808,72 лв., представляващо сума, с която, предвид извършените от ищеца
подобрения, се е увеличила стойността на имот -държавна собственост,
предоставен за управление на МП, находящ се в **. Искът е неоснователен както по
основание, така и по размер, за което моли съда да вземе предвид следните
аргументи:
Относно основателността на иска и
обстоятелствата, на които се основава:
Наведени в обстоятелствената част на
иска твърдения, счита за неоснователни и недоказани.
Видно от приложената към исковата молба
заповед № 68/08.12.1998 г. Й.А.М. е настанен в числящата се към затвора - **,
считано от 01.01.1998 г. Посочено е, че жилището се състои от две спални,
дневна-бокс, килер, антре баня и тоалет - общо 91 кв. м.
Т. е. твърдението, че имотът е описан в
заповедта с направените от ищеца подобрения е невярно, липсват каквито и да
било данни, че ищецът е извършвал каквито и да било работи за собствена сметка
по имота.
За предаването на имота не е съставен
приемо - предавателен протокол/опис, в който да се отрази състоянието на имота.
Ищецът твърди, че е поставил ламинат, первази, лайсни, изолация, теракота, PVC
врати, PVC дограма, окачен таван и дюшеме, като за част от материалите е
приложена стокова разписка от 17.09.2011 г. на стойност 502,12 лв. В документа
не е посочен получател.
Предвид това счита, че описаните
подобрения не са доказани, поради липса на протокол, в който да се установи
състоянието на имота при предаването му на наемателя, както и съответни
разходооправдателни документи, доказващи закупените и използвани материали или
труд. Дори и да бъде доказано, че същите са извършени, то по силата на Закона
за държавната собственост те остават за сметка на наемателя.
Съгласно твърденията на М., през периода
2003 - 2005 г. са изградени допълнително „две тухлени помещения с обща
квадратура 38 кв. м.", за които твърди че разходите възлизат на 2 900 лв.
Не са приложени разходооправдателни документи.
Към исковата молба са приложени още две
фактури - фактура № *********/ 10.07.2007 г. за бетон на стойност 648,00 лв.,
както фактура № *********/18.02.2005 г. за ограда. Нито една от фактурите не е
относима към твърдяното пристрояване, предвид което отново липсва документ,
доказващ извършените разходи.
Отделно от това, съгласно член 137, ал.
1, точка 5, буква „а" от ЗУТ жилищни и смесени сгради с ниско застрояване,
вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната
застроена площ до 1000 кв. м или с капацитет до 100 места за посетители,
ремонт, се категоризират като строеж от пета категория. Следователно, за да е
законно извършен, е необходимо собственикът да се снабди предварително с
разрешение за строеж, каквото не е заявявано и не е издавано на М. на п.. За
подобренията, представляващи незаконен строеж, обезщетение не се дължи.
По отношение на претендираните разходи
за изграждане на ограда през 2007 г., тя също е изградена без съгласието на
собственика. Отбелязваме, че за конкретната жилищна сграда няма отреден
самостоятелен урегулиран поземлен имот, като същата ведно с други сгради е
разположена в поземлен имот **, представляващ УПИ **. В тази връзка, не са
спазени разпоредбите на чл. 48 и чл. 147, ал. 1, т.7 от Закона за устройство на
територията, като строителството на оградата е незаконно.
Приложена е фактура № ********* от
18.02.2005 г. за ограда на стойност 172,80 лв., която не съответства нито на
претендираната сума, нито на годината, в която се твърди, че е изградена
оградата.
Обособеният чрез незаконното ограждане
терен не е предмет на настанителна заповед. В същия без разрешение е изградена
бетонна площадка с площ 40 кв.м. и стълби, а останалата част от терена е
покрита с райграс. Счита, че за ползването на незаконно присвоен като прилежащ
терен без правно основание не се дължи обезщетение.
От изложеното следва, че и трите
приложени разходооправдателни документи не съответстват на претендираната като
обезщетение сума, нито кореспондират на периодите, за които се твърди, че са
извършвани СМР. Изключение е единствено фактура № *********/10.07.2007 г. за
бетон на стойност 648,00 лв., вложен нерегламентирано върху терен, държавна
собственост. Посочените СМР са извършени без съгласие на собственика на имота и
съответните строителни книжа. Същите в случаите, в които представляват текущ
ремонт съгласно ЗДС са за сметка на наемателя, а в случаите, в които
представляват незаконен строеж, не подлежат на обезщетение. В тази връзка
счита, че предявеният иск е неоснователен.
Освен изложеното счита, че следва да се
вземе предвид, че съгласно § 5, т. 43 от ДР от ЗУТ „Текущ ремонт" на
строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките,
съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се
засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията и
натоварванията в тях. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за държавната
собственост поддържането и текущите ремонти на имотите - държавна собственост,
предоставени под наем или за ползване, се извършва от наемателите или
ползвателите за тяхна сметка.
По отношение на искането да бъде
признато право на задържане, моли съда да има предвид, че правото на задържане
до заплащане на разноските е обезпечително насрещно право на владелеца, което
може да се упражни срещу предявен иск. На държателя не е признато подобно
правомощие, нито е налице предявен от МП иск, предвид което счита, че искането
е недопустимо.
Предвид изложеното моли съда да отхвърли
предявеният от Й.А.М. срещу М. на п. иск като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК моли съда да му бъдат присъдени
разноските по делото, включително възнаграждение за юрисконсулт, изчислено по
реда на Наредба за заплащане на правната помощ.
В
срока за отговор и в допълнение на отговора на исковата молба ответникът позовавайки се на факта, че
обособеният чрез незаконното ограждане терен, съгласно твърденията на самия
наемател, не е предмет на настанителна заповед,счита че за ползването му,
като незаконно присвоен терен от държавния
имот с идентификатор ** /„Циркова площадка"/ без правно основание, се
дължи обезщетение. Същото, съгласно съдебната практика се равнява на
средномесечния пазарен наем за вещта за съответния период от време.
За определяне на стойността на
обезщетението М. на п. е указало на второстепенния си разпоредител с бюджет -
ГДИН, З. Варна да ангажират независим оценител. В тази връзка е възложено на „В.
к." ЕООД изготвяне на пазарна оценка за месечен наем. Определената месечна
наемна цена за оценявания обект, представляващ незаконно обособен за ползване
терен с площ от 544,50 кв. м. към жилищна сграда, е 270,00 лв.
Предвид изложеното прави възражение за
прихващане за сума в размер на 9 808,72 лв., представляваща част от общодължима
сума в размер на 16 200,00 лв. (шестнадесет хиляди и двеста лева),
представляваща дължимо обезщетение за незаконно ползване на имот - държавна
собственост, за последните 5 години (от 30.06. 2016 г. до 30.06.2020 г.), както
следва:
270,00 лв. х 12 месеца = 3240,00 лв.
3240,00 лв. х 5 години = 16 200,00 лв.
Възражението си за прихващане прави до
размера на предявения от Й.М. иск от 9 808,72 лв.
По отношение на незаконно изградените от
ищеца обекти върху имот - държавна собственост, моли съда да вземе предвид, че
съгласно ППВС № 6 от 27.12.2974 г. подлежащите на премахване незаконни строежи
не се заплащат, освен ако собственикът на имота не желае да ги запази.
Съгласно Общия устройствен план (ОУП) на
гр. Варна за имотът е отреден урегулиран поземлен имот (УПИ) I, пл.сн. № 451,
кв. 27, като наличните ведомствени жилища, в т.ч. и процесното не са предмет на
предвижданията на застроителния план, а голяма част от терена на поземления
имот попада върху терен за транспортна инфраструктура.
Следва да се има предвид също, че по отношение
на поземлен имот с идентификатор ** е отправено искане от страна на органите на
съдебната власт в гр. Варна и е инициирано разделянето му на два урегулирани
поземлени имота с оглед задоволяване на обществени нужди, с цел реализиране на
инвестиционното намерение за изграждане на съдебна палата и разширяване на **".
Към момента е в ход процедиране на
ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ ** /ПИ **/ в кв. * по плана на * м.р. на гр. Варна,
Община Варна. След приключване на процедурата по разделяне на имота, ще бъдат
предприети действия за отнемане от ДПФЗД и предоставяне на новообразуван имот
със съответното предназначение на Висш съдебен съвет.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимите към спора правни норми, намира за установено от фактическа страна следното:
От
приетата по делото заповед №68 от 08.12.1998год. подписана от началника на В. з.
се установява , че на основание решение на жилищната комисия при З. В., ищецът Й.А.М.
е настанен в числящата се към З.-В. жилищна площ на *, считано от 01.01.1998год. Съгласно заповедта жилището се състои от две
спални , дневна-бокс, килер, антре, баня и тоалет-общо 91кв.м.
След
настанителната заповед е подписан договор за отдаване под наем на държавен
жилищен имот, който е приет към доказателствата по делото/л.70-71/. Договорът
за наем е двустранно подписан от договорящите се
страни, същият е без дата и без отразен размер на месечен наем. Жилището
съгласно договора за наем се състои от две спални, дневна-бокс, килер, антре,
баня и тоалет-общо 91 кв.м. Не е налице протокол-опис, двустранно
подписан, с който се приема държавният
жилищен имот-неразделна част от договора за отдаване под наем с
индивидуализиращи параметри на състоянието на имота.
С писмо
изх. № 91-00-35/27.11.2019 г. ищецът е уведомен, че наемното му правоотношение
се прекратява, считано от 01.02.2020 г. и следва да напусне имота. С писмо от
15.01.2020 г. иска да му бъдат платени подобренията извършени от него в имота,
но му е изрично отказано с писмо изх. №
581/22.01.20 г.
Приобщена
към доказателствата по делото е стокова разписка от 17.09.2011год. за получени
стоково-материални ценности на стойност 502.12лв. Като изпълнител на стоковата
разписка е посочено МОЛ Вл.С. Не е посочено лицето
получател по стоковата разписка.
По
делото е приета фактура №383/10.07.2007год. на стойност 648лв. с ДДС. Фактурата
е издадена от ЕТ“Ж.-*-Ж. Ж.“, като получател по
фактурата е посочен ищецът – Й.М..
Съгласно
фактура, издадена от „Е. *“ ЕООД Варна на 18.02.2005год. ищецът е заплатил
172.80лв. за ограда-обект ПКИ.
Приет
по делото е акт за недвижим имот за държавен б.с. на М.В.Работи-Окръжен затвор,
видно от който имотът в който е настанен ищецът представлява част от имот,
който се счита за държавен от 1939год.
Съгласно
Решение на МС от 24.06.2005год., имот пл.№*, * микрорайон на Варна е
предоставен безвъзмездно за управление на ДП“ФЗД“-София. Това решение е обективирано в АЧДС №3325/23.02.2001год.
Според
Акт №9047 за частна държавна собственост от 19.04.2016год. сграда
с идентификатор * със застроена площ 108кв.м., конструкция-масивна,брой
етажи - един; година на строеж - 1950год., предназначение-еднофамилна жилищна
сграда е разположена в имот с идентификатор * е предоставен за управление на
Министерството на правосъдието.
Със
заповед № РД-20-7706-146 от 06.08.2020год. на областен управител на област с
административен център Варна е наредено да се изземе от Й.А.М.
недвижим имот-сграда с идентификатор * със застроена площ 108кв.м.
конструкция:масивна:брой етажи 1; година на строеж:1950г.;предназначение:
жилищна сграда-еднофамилна, находящ се на **,подробно
описана в акт за частна държавна собственост №*/19.04.2016год., вписан в Служба
по вписванията –Варна,вх.регистър №* на 26.04.2016год., том *, акт №*,дело №*.
Видно
от приобщения към доказателствата по делото протокол за предаване –приемане на
имот –частна държавна собственост, горепосочената заповед на областен управител
на област Варна е изпълнена.
Приобщен
към доказателствата по делото е
ангажирания от страна на ответника доклад за определяне на пазарната
стойност на наем.
В
производство по обезпечаване на доказателства е прието заключение на ВЛ-Т.Х.О./л.87-93/,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено .
От
заключението на ВЛ С.З.Г. се установява следното: За целите на СОЕ, експертът
приема, че основната сграда е построена към 01.01.1998год.,
предвид настанителна заповед №68 от 08.12.1998год. на Началника на В. з. за
настаняване на Й.А.М., считано от 01.01.1998год. и
договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот, надлежно подписан от
договарящите стреани. Не е предмет на наемното
отношение обособеният и ограден терен на настанителната заповед и договора за
наем. Функционалното предназначение на имота актива съгласно справка в
кадастрално –административна информационна систева на
АГКК е сграда *,***, вид собст.Държавна частна,
функционално предназначение Жилищна сграда, еднофамилна, брой етажи 1,застроена
площ 108кв.м. стар номер 11,12,13, Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-64/16.05.2008год. на изп.директор на АГКК, Заповед
за изменение на КККР №18-1017/08.02.2016год. на Началника на СГКК-Варна.
Фактическото функционално разпределение ,установено по време на огледа на
основната сграда/постройка с обособени в основната сграда: дневна –бокс,две
спални, преходен коридор, складово помещение и общ санитарен възел. СОЕ
констатира, че са налице допълнително изградени /непосредствено пристроени южно
към основната жилищна сграда през 2003-2005год. две тухлени помещения-дневна и
спалня/детска със ЗП по мярка от място-39.70кв.м. по данни от СТЕ; ЗП на сграда
без документи-40.70кв.м. по данни от доклад за определяне на пазарната стойност
на наем. Същите допълнителни помещения
са без документи за собственост и без строителни книжа. Видно от извършена
справка не е налице отразяване на същите в КККР. Съгласно СОЕ, процесната сграда е физически едно неделимо цяло-основна и
пристроена непосредствено до нея-допълнителна част. В настоящия случай липсват
данни за обект на кадастъра. Самостоятелен обект в сграда със самостоятелен
идентификатор ,различен от *, както и схема на СОС.Налице е невъзможност за
директно физическо преминаване към /в основната жилищна сграда, тъй като
единственият преход е през/от допълнително пристроената жилищна част.Дворното
място от 544.50кв.м., което е част от ПИ * е оградено с две масивни сгради от
западната страна с дължина 26.50кв.м. и от южната страна с дължина 12.40кв.м.
Оградите са в добро състояние.На западната ограда е монтирана метална врата. На
южната ограда е монтирана метална входна двукрила врата. И двете врати са в
много добро състояние.Изградени аса няколко бетонни площадки: до западната
ограда близо 34.80кв.м.в много добро състояние; между жилищната сграда в запазната оглада с площ от
12.50кв.м. в много добро състояние; започваща от входната врата на западната
ограда и трите бетонни стъпала и завършваща до югоизточния край на пристройката
с обща площ от 34кв.м.Същата е в задоволително състояние поради наличието на
пукнатини.Експертът уточнява, че дефинирания предмет на СОЕ – с прилежащ терен
към жилищна сграда с площ от 544.50кв.м.,който е ограден от ищеца не е във
връзка и по смисъла на дефинитивното определение в ЗДДС, визирано в параграф 1
, т.6 от ДР на закона. „Прилежащ терен“ е сумата от застроена площ по смисъла на
Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена
на база отстояние 3м от външните очертания на
всяка от
ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния
етаж на сградата в рамките на урегилирания поземлен
имот. Не е и във връзка и по смисъла на ЗУТ. ЗУТ създава ред по който да се
определят прилежащите площи към съществуващите сгради, като в чл.22, ал.7 ЗУТ е
сторено препращане за определяне на размера на прилежащите площи към
съществуващите сгради към Наредба №7 от 2003год. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени
зони.
На база
обстойната констативно-съобразителна част СОЕ определя наемна цена по реда
и условията на чл.33 и сл. от ППЗДС на процесния имот-жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор *
частна държавна собственост за периода от 30.06.2015 г. до 30.06.2020 г. е
6 220.80 лв./ шест хиляди двеста и двадесет лева
и 0.80/ лева.Пазарната месечна наемна стойност на процесния
имот-жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор * за периода 30.06.2015 г. до
30.06.2020 г. е в размер на 33 576лв.
По
делото е приета и допълнителна СОЕ. Същата дава отговор, относно определяне на
месечна пазарна стойност за наем на пристройки извън жилище-частна държавна
собственост и на незаконно заградена от ищеца част от имот-дворно място-частна
държавна собственост, находящо се в **.Съгласно
експертизата пазарната стойност на наема на пристройка със ЗП от 40.73кв.м. към
жилищна сграда-еднофамилна, в т.ч. и част от дворно място с площ от 465кв.м. от
ПИ ** с площ от 28 238кв.м. за процесния период
от 30.06.2015год. до 30.06.2020год. възлиза в размер на 7 776.24евро в
т.ч. 3 888.12евро за частта от дворното място и 15 209.04лв. в т.ч.
7 604.52лв. за частта от дворното място.Общата пазарна стойност на наема
на жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор ** със ЗП 108кв.м./определена със
заключението на първоначалната СОЕ/ и наема на пристройка със ЗП от 40.73кв.м.
към жилищна сграда-еднофамилно, в т.ч. в част от дворно място с площ от
465кв.м. от ПИ **, цялото с площ от 28 438кв.м. за периода от
30.06.2015год. до 30.06.2020год. е в размер от 24 948.24евро,в.т.ч. 12 474.12евро за
частта от дворното място и 48 785.04лв. в т.ч. 24 392.52лв. за частта
от дворното място.
Съгласно
СОЕ , изготвена от ВЛ – Н.М., общият размер на разходите за подобрения към
12.09.2020год., описани в СТЕ е в размер от 31 175.61лв.Увеличената
стойност на имота вследствие на извършените подобрния
към 2007год. е в общ размер на 60 405.71лв. , която сума се равнява на
31 175.61лв. х 1.937595/К./
В
полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на
свидетелите С. К. П. и И. А. М. Показанията на свидетелите съдът цени в частта
, която съдържа относимо към предмета на делото данни
и се явява непротиворечива съвкупно преценена с писмените доказателства ,
ангажирани по делото.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Всяко лице
извършило подобрения на чужда вещ, увеличавайки стойността и чрез влагане
материали и труд, има право на възмездяване /обезщетение/, за да бъде
избегнато, недопустимото от гл.т. принципите на правото, неоснователно
разместване на блага. Правният способ и път, както и размерът на обезщетяването
са обусловени от качеството на лицето - подобрител – владелец, държател
или гестор. С разясненията, дадени с Постановление № 6 от
27.XII.1974г. по гр.д. № 9/74 г., Пленум на ВС, действащи и към настоящия
момент, се приема че правото на обезщетение за извършени подобрения в чужд
имот по чл.72 ЗС и чл.74 ЗС има само подобрителят-владелец, но не и
лицето– държател. Съобразно задължителната практика на ВКС/ТР на ВС №
85/02.12.1968год. на ОСГК/ отношенията между държателя-подобрител и собственика
се уреждат преди всичко съобразно договореното
и едва при липса на такава уговорка по правилата на гестията
и неоснователното обогатяване.
Поддържаната от
ищеца парична претенция е с правна квалификация чл.59 от ЗЗД. Съгласно Постановление №1 от 28.V.1979 г. по
гр.д. №1/79г. на Пленума на ВС, когато държател подобри чужд
имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. За подобрения в
чужд имот, извършени от държател, в полза на държателя възниква парично притезание за неоснователно обогатяване
за чужда сметка по чл. 59 ЗЗД. Размерът му е равен на по-малката сума
между стойността на обедняването (разходите, които държателят е направил за извършване
на подобренията) и обогатяването (увеличената стойност на имота в резултат на
вложените от държателя материали, средства и труд). Длъжник по вземането
на държателя е собственикът на имота (така Решение № 40/11.04.2018
г. по гр.д. №2004/2017 г. на ВКС).
За
да бъде уважен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е
необходимо ищецът да докаже твърденията си за положителните факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, т.е фактическия състав на неоснователното
обогатяване - обедняване на ищеца до посочения в исковата молба размер,
обогатяване на ответника до същия размер и причинна връзка между тях.
В настоящия случай по делото не е спорно , а и от
приетите по делото писмени доказателства се установява ,че ищецът е настанен в
имот, въз основа на заповед №68/08.12.1998год. на основание решение на жилищна
комисия при З. град Варна, считано от 01.01.1998год.
Съгласно заповедта жилището се състои от две спални ,дневна-бокс, килер, антре,
баня и тоалет-общо 91кв.м.След заповедта е сключен договор за наем без дата и
посочен размер на наема, същият е безсрочен. В договора за наем имотът е описан
по начин, който е идентичен със описа му в настанителната заповед.Липсва по
делото описания в договора за наем приемо-предавателен
протокол. Твърденията на ищеца ,че преди
издаването на настанителната заповед и момента от който на същата е придадена
сила 01.01.1998год. е извършил подобрения, за да
приведе имотът в състояние годно за ползване и впоследствие е извършвал
подобрения в резултат на които ответникът се е обогатил, останаха недоказани в
хода на производството по делото.Действително от СТЕ се установява , че
сочените от ищеца подобрения са осъществени на обекта, но от тази експертиза не
се установява точния момент в който са извършени и че същите са извършени за
сметка на ищеца. Ищецът твърди, че е поставил ламинат,
первази, лайсни, изолация, теракота, PVC врати, PVC дограма, окачен таван и
дюшеме, като за част от материалите е приложена стокова разписка от 17.09.2011
г. на стойност 502,12 лв. В документа не е посочен получател. Съгласно твърденията в исковата молба през периода 2003 - 2005 г. са изградени
допълнително „две тухлени помещения с обща квадратура 38 кв. м.", за които
твърди, че разходите възлизат на 2 900 лв. Не са приложени конкретни разходооправдателни документи.Приложени са две фактури -
фактура № *********/ 10.07.2007 г. за бетон на стойност 648,00 лв., както
фактура № *********/18.02.2005 г. за ограда, като нито една от фактурите не се установи да има относимост към твърдяното пристрояване. Ангажираните от
страна на ищеца гласни доказателства
общо установят , че ищецът е извършвал ремонтни и поддържащи дейности на
ползвания ведомствен жилищен имот, но в
същите липсва конкретизация за точно претендираните
такива. Предвид на това съдът счита, че
описаните подобрения не са доказани, поради липса на протокол, в който да се
установи състоянието на имота при предаването му на наемателя, както и
съответни разходооправдателни документи, доказващи
закупените и използвани материали или труд за съответното подобрение в сочения от ищеца
период от време.
Освен горното така направените подобрения са направени
върху имот, който се явява частна държавна собственост, предоставена за
управление на Министерството на правосъдието,видно от акт №9047 за частна
държавна собственост – л.68 от делото. По силата на чл.26,ал.1 от Закона за държавната собственост
(Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) „Поддържането
и текущите ремонти на имотите - държавна собственост, предоставени под наем или
за ползване, се извършва от наемателите или ползвателите за тяхна сметка“ . Съгласно
параграф 5, т.43 от ДР от ЗУТ „Текущ ремонт“ на строеж е подобряването и
поддържането в изправност на сградите ,постройките , съоръженията и
инсталациите , както и вътрешни преустройства, при които не се засяга
конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи видове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията в
тях. Предвид така цитираните разпоредбите подобренията от ищеца , които
представляват „текущ ремонт“ остават за негова сметка.
Освен подобрения, които представляват „текущ ремонт“,
ищецът твърди, че е извършил и такива , които по своето правно естество представляват
„основен ремонт“. Видно от СОИ налице са допълнително
изградени /непосредствено пристроени южно към основната жилищна сграда през
2003-2005год. две тухлени помещения-дневна и спалня/детска със ЗП по мярка от
място-39.70кв.м. по данни от СТЕ; ЗП на сграда без документи-40.70кв.м. по
данни от доклад за определяне на пазарната стойност на наем. Същите допълнителни помещения са без документи за собственост и
без строителни книжа. Видно от извършена справка не е налице отразяване на
същите в КККР. Съгласно СОЕ, процесната сграда е
физически едно неделимо цяло-основна и пристроена непосредствено до
нея-допълнителна част. В настоящия случай липсват данни за обект на кадастъра.
Самостоятелен обект в сграда със самостоятелен идентификатор ,различен от **,
както и схема на СОС.Налице е невъзможност за директно физическо преминаване
към /в основната жилищна сграда, тъй като единственият преход е през/от
допълнително пристроената жилищна част.Дворното място от 544.50кв.м., което е
част от ПИ * е оградено с две масивни сгради от западната страна с дължина
26.50кв.м. и от южната страна с дължина 12.40кв.м. Оградите са в добро
състояние. Така изградени обекти са извън настанителната заповед, същите
са изградени без съгласието на собственика и чрез незаконно присвоен прилежащ
терен. На основание чл. 137, ал. 1, точка 5, буква „а" и „г“от ЗУТ , така
извършените от страна на ищеца подобрения се категоризират като строеж от пета
категория за чието законно извършване е необходимо собственикът да се снабди
предварително с разрешение за строеж, каквото ищецът не доказа да е получил. С
оглед на това същите се явяват незаконен строеж.За подобренията, представляващи
незаконен строеж, обезщетение не се дължи, освен ако собственикът на имота
желае да ги запази./Постановление на Пленума на ВС №6/1974год./. Видно от
отговора на исковата молба-допълнение такова запазване на имота не се
предвижда, тъй като съгласно общия устройствен план
на град Варна за имотът е отреден УПИ *,пл.№*, кв.* в град Варна, като
наличните ведомствени жилища в т.ч. и процесното не
са предмет на предвижданията на застроителния план, а
голяма част от терена на поземления имот попада върху терен за транспортна
инфраструктура. Към момента е в ход процедура на ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ *,пл.№*,
кв.* по плана на град Варна, за разделяне на имота, което обстоятелство е
служебно известно на съда, след приключване на
която процедура ще настъпи промяна в предназначението на имота и органа
на когото се предостави .
Вземайки предвид горното настоящият съдебен състав намира
,че посочените от страна на ищеца подобрения останаха недоказани по размер и
основание. Приложените по делото стокова разписка и фактури, не съответстват на
претендираната като обезщетение сума, нито
кореспондират на периодите, за които се твърди, че са извършвани СМР.
Изключение е единствено фактура № *********/10.07.2007 г. за бетон на стойност
648,00 лв., вложен нерегламентирано върху терен, държавна собственост.
Посочените СМР са извършени без съгласие на собственика на имота и съответните
строителни книжа. Същите в случаите, в които представляват текущ ремонт
съгласно ЗДС са за сметка на наемателя, а в случаите, в които представляват
незаконен строеж, не подлежат на обезщетение.
С оглед
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че ищецът който носи доказателствената тежест не установи, че е обеднял със
сумата от 9 808.72лв. с която сума
ответникът се е обогатил без основание и причинната връзка между твърдяното
обедняване и обогатяване. Ето защо постановяване решение с което отхвърля иск.
При отхвърляне на иска съдът не дължи произнасяне при
заявените в условията на уважаването му право на задържане за ищеца и
възражение за прихващане направено от ответника.
По
разноските:
С оглед
изхода от делото пред настоящата инстанция на ответника следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлянето
на иска. Същите възлизат в размер от 750лв. и се изразяват в следното: 650лв.
депозит за ВЛ и 100лв. юк.възнаграждение определено
от съда , на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Й.А.М., ЕГН ********** с адрес: *** 6а
със съдебен адрес:***,чрез АД „С., П. и С.“ против М. на п. на РБ, ЕИК * с
адрес: *, за осъждане на ответника да заплати на ищеца , сумата от 9 808.72
лв., представляваща стойността, с която се е увеличила стойността на имота на
ответника, находящ се в ** и с която сума ответникът се е обогатил за негова
сметка, на основание чл.59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Й.А.М., ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен адрес:***,чрез
АД „С., П. и С.“ да заплати на М. на
п. на РБ, ЕИК ********* с адрес: ***, сумата от 750лв.,
представляваща сторени по делото разноски, от които 650лв.
депозит за ВЛ и 100лв. юк.възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на
страните, ведно с препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Христова/