Р Е
Ш Е Н
И Е № 1068
гр. Пловдив, 07.07.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито
съдебно заседание на двадесет и трети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД
№3106/2020г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № К-0048320/27.03.2020г.
на Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Комисията за
защита на потребителите /КЗП/, с което на „ПЕТРОВ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ №109, представлявано
от А.К.П., ЕГН:**********, на основание чл.208 от Закона за туризма /ЗТ/ е
наложено административно наказание - „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 1200
/хиляда и двеста/ лева за административно нарушение на чл.114, т.2 от ЗТ.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление, като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, по изложени в жалбата съображения. Иска
отмяната му. Претендира направени разноски за адвокатско възнаграждение. В
съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят се
представлява от процесуален представител – адв. Е.Н., като жалбата се поддържа
по същите съображения и се прави същото искане. Ангажират се гласни
доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание се представлява от процесуален представител – адв. В.К., която моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Съдът,
след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 03.02.2020г.
била извършена съвместна проверка от служители на ОДМВР Пловдив, отдел
„Икономическа полиция“ и РД Пловдив-КЗП, сред които била свид. Н.И., на
длъжност „***“ в ***, в хотел „Холидей ин Пловдив“, находящ се в гр. Пловдив,
ул. „Васил Левски“ №109. Проверката била извършена във връзка със спазване на
Закона за туризма и Наредбата за изискванията към местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория,
отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, приета
с ПМС №217/17.08.2015г., обн. ДВ бр.65/25.08.2015г., в сила от 28.02.2016г.
Проверката била извършена в присъствието на *** на хотела – свидетелката Г.Ж.Г..
В хода на същата било констатирано, че туристическият обект притежава
удостоверение за утвърдена категория №РК
- 19 - 11245 за категория „четири звезди“, издадено от Министерство на туризма за
вид и наименование на обекта: хотел „Холидей ин Пловдив“; адрес на обекта: гр.
Пловдив, ул. „Васил Левски“ №109, капацитет - 67 стаи, 128 легла; собственик -
„Петров Комерс“ ЕООД; лице извършващо дейност в обект - „Петров Комерс“ ЕООД;
дата на издаване – 24.07.2017г.; валидно до 24.07.2022г. Проверяващите
констатирали, че в хотела липсва хотелски апартамент, съгласно раздел ІV хотели
категория „четири звезди“ – хотелски апартамент т.1 състои се от антре, спалня,
дневна и санитарен възел /баня и тоалетна/ с площ 35 кв.м., светла височина 2,6
м. Приели, че лицето, извършващо хотелиерство в хотела е длъжно да предостави
туристически услуги в туристическия обект, който трябва да отговаря на
определената му категория „четири звезди“. Установили, че това не е така и се
нарушавало чл.114, ал.2 от ЗТ и Наредбата за изискванията към местата за
настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на
категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на
категорията, Приложение №1, раздел ІV хотели категория „четири звезди“, ІV.1
„“Изисквания към изграждането на хотели категория „четири звезди“, VІІІ
Хотелски апартамент. За извършената проверка бил съставен Констативен
протокол №К - 26744 - 4 от 03.02.2020г.,
неразделна част към който имало попълнен чек - лист, с отразените от
проверяващите констатации, вкл. и липсата на хотелски апартамент. Констативният
протокол бил надлежно подписан и от *** на хотела – свид. Г.Ж.Г..
За
констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ №К-0048320/12.02.2020г. за нарушение на чл.114, т.2 от ЗТ. АУАН
бил съставен в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя, който
го подписал и в графата за възражения посочил, че е запознат с възможността да
направи възражения в 3 - дневен срок.
В срока
на чл.44, ал.1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение срещу така
съставения АУАН.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – изцяло от свидетелските показания на
актосъставителката Н.И., които показания съдът кредитира като обективни,
последователни и логични, изцяло от показанията на свидетелката Г.Г., както и
от приетите и приложените по делото писмени доказателства. Противоречие в
събраните гласни доказателства, относно релевантните от предмета на доказване
факти, не се наблюдава. И свид. Г. потвърждава изложените в АУАН и в НП фактически
констатации, че по време на проверката в обекта не е имало хотелски апартамент,
а като такъв са се ползвали две свързани стаи. Същите обаче не са отговаряли на
изискванията на Наредбата за хотелски апартамент.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Правилно
и обосновано, след като е преценил доказателствата по административната
преписка, наказващият орган е подвел извършеното от жалбоподателя нарушение под
нормата на чл.114, т.2 от ЗТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.114, т.2 от ЗТ лицата, извършващи хотелиерство и/или
ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, са длъжни да
предоставят туристически услуги в туристически обект, който отговаря на
изискванията за определената му категория съгласно Наредбата по чл.121, ал.5.
Тази правна норма от Закона за туризма препраща към изискванията на Наредбата,
приета по реда на чл.121, ал.5 ЗТ. Наредбата, която е приета по цитирания текст
от закона, е Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията
за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ,
понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията. С тази наредба
се определят конкретните изисквания към видовете места за настаняване и
заведения за хранене и развлечения, както и минималните задължителни
изисквания, на които трябва да отговарят местата за настаняване, прилежащи към
тях заведения за хранене и развлечение и самостоятелните заведения за хранене и
развлечение, за определяне на категорията им, както следва за: изграждане;
обзавеждане и оборудване; обслужване; предлагане услуги в туристическия обект;
образование или професионална квалификация стаж в туризма и езикова
квалификация на управителя и за професионална езикова квалификация на персонала
в туристическия обект.
От
събраните по делото доказателства се установява, че дружеството – жалбоподател
е стопанисвало проверявания обект – хотел „Холидей ин Пловдив“, както и че
същият притежава удостоверение за категоризация „четири звезди“ и е развивало
хотелиерска дейност. Установява се с категоричност и това, че на посочената в
АУАН и НП дата в проверявания обект не са били спазени изискванията на Приложение
№1, раздел ІV хотели категория „четири звезди“, ІV.1 „“Изисквания към
изграждането на хотели категория „четири звезди“, VІІІ Хотелски апартамент от
Наредбата, тъй като в хотела е нямало хотелски апартамент, отговарящ на
посочените изисквания. При това положение е очевидно, че от страна на жалбоподателя
е осъществен съставът на административното нарушение на чл.114, т.2 от ЗТ.
В случая
не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото
конкретното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от посочения вид. Деянието не може
да бъде определено като маловажно и с оглед характера и важността на защитените
обществени отношения, които се охраняват с нарушената разпоредба. В случая се
касае до неизпълнение от страна на жалбоподателя на една особена процедура,
тази по категоризиране, която ангажира и съответни държавни органи с проверка
изпълнението на конкретни важни законоустановени изисквания при предоставяне на
туристически услуги на потребителите. Обстоятелството, че след проверката в
хотела е бил обособен апартамент, не може да промени този извод.
С оглед
извършеното нарушение, правилно е посочено в наказателното постановление
основанието за определяне на санкцията, а именно - разпоредбата на чл.208 от
ЗТ. Според чл.208, ал.1 от ЗТ на хотелиер или ресторантьор, който в
категоризиран туристически обект предоставя туристически услуги, които не
съответстват на изискванията за определената категория, се налага глоба в
размер от 200 до 1000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 1000 до
3000 лв. При определяне размера на наказанието относно извършеното нарушение
административнонаказващият орган обаче е следвало да има предвид целите на
наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН,
т.е. да отчете тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние
на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно
нарушение. На жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1200
лева, която съдът, с оглед обстоятелството, че нарушението е за първи път,
както и предвид невисоката степен на обществена опасност на стореното, намира
за завишена и счита, че следва да бъде намалена в размера на законоустановения
минимум от 1000 лева. Този именно размер на наложено административно наказание би
изпълнил целите на наказанието, като би се отразил предупредително и
превъзпитателно както на нарушителя, така и на останалите членове на
обществото.
При извършената служебната проверка
съдът не констатира
допуснати в хода
на административнонаказателното
производство съществени нарушения
на процесуалните правила,
които да налагат
отмяна на наказателното
постановление.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП е
законосъобразно, но не и относно размера на наложената имуществена санкция, поради
което следва да бъде изменено.
Жалбоподателят
е направил искане за присъждане на разноски, обективирано в депозираната жалба,
като по делото са налице доказателства, че са били направени такива в размер на
600 /шестстотин/ лева за адвокатско възнаграждение. Няма приложен списък на
разноските. От страна на въззиваемата страна не е било направено искане за
присъждане на разноски, нито пък е било направено възражение за прекомерност.
При това положение и с оглед изхода на делото следва въззиваемата страна да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 100 /сто/ лева, съобразно
намаления размер на наложената имуществена санкция.
По
изложените съображения и на основание
чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №К-0048320/27.03.2020г.
на Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Комисията за
защита на потребителите /КЗП/, с което на „ПЕТРОВ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ №109,
представлявано от А.К.П., ЕГН:**********, на основание чл.208 от Закона за
туризма /ЗТ/ е наложено административно наказание - „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в
размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева за административно нарушение на чл.114,
т.2 от ЗТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ БУЛСТАТ:
№ 12 15 16 918 ДА ЗАПЛАТИ на „ПЕТРОВ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ №109,
представлявано от А.К.П., ЕГН:********** сумата от 100 /сто/ лева, направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ