Определение по дело №1247/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по повод жалба от Б. Т. Б., председател, представляващ Н. П. К. Н. С. В БЪЛГАРИЯ, чрез юк Б. против Заповед № 2404/12.07.2024г. на зам. кмета „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас.

В жалбата е направено искане за спиране изпълнението на Заповедта.

С оспорената Заповед № 2404/12.07.2024г. на зам. кмета „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, на основание чл.195, ал.5, вр. с чл.196, ал.3 от ЗУТ е разпоредено жалбоподателят да премахне строеж „метален павилион“, находящ се в [ПИ] по КК на [населено място],“публична общинска собственост“, „за първостепенна улица“- [улица], [населено място], като неподходящ по местоположение и разположение.

Определен е 14-дневен срок за доброволно изпълнение, считано от датата на влизане в сила на заповедта.

Жалбата, ведно с преписката е постъпила в Административен съд Бургас, като не е изразено становище по искането и жалбата.

Административен съд Бургас, двадесет и втори състав, за да се произнесе по реда на чл. 166, ал.4 вр. ал.2 АПК, намира следното:

Жалбата, съдържаща искането за спиране е подадена от Н. П. К. Н. С. В БЪЛГАРИЯ - лице, което е адресат на решението, поради което искането e процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.217, ал.1, т.9 от ЗОбС, оспорването на заповедта не спира изпълнението.

Административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на посочената законова разпоредба, с която законодателят е презюмирал наличието на особено важен държавен или обществен интерес. За разлика от хипотезите, когато с изрично разпореждане, административният орган може да допусне предварително изпълнение на акта, само при наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, в които административният орган следва не само да посочи някоя от тях, но и подробно да я мотивира, в този случай органът издал акта не е длъжен да излага конкретни мотиви относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60 от АПК условия, тъй като горните се предполагат по силата на закона.

Обратно, целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл.60, ал.1 от АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя / арг. чл.166, ал.2 от АПК/.

В тежест на жалбоподателя пред съда е да посочи противопоставима вреда на защитения от закона обществен интерес и да установи наличието на нови факти и обстоятелства, поради които спирането изпълнението на акта е основателно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като настъпването й следва да е достатъчно вероятно.

В искането си е посочил, че предложеният за премахване павилион е необходим за осъществяване на социални цели и инвестиции, неизползването му е с цел установяване на постоянен статут на обекта. Значителните и трудно поправими вреди мотивират с намаляване на възможността да обслужване на социалните интереси на членовете на кооперацията.

От една страна доказателства, установяващи настъпването на значителни или труднопоправими вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат на предварителното изпълнение на оспорения административен акт не са представени, а от друга описаните обстоятелства не могат да бъдат квалифицирани като нови обстоятелства, които са настъпили в резултат на предварителното изпълнение. Само наличието на нови обстоятелства, възникнали след издаване на акта са предпоставка за спиране на предварителното му изпълнение и съответно липсата им е достатъчно основание за отхвърляне на молбата. В искането за спиране не се съдържа описание на размера на предполагаемите вреди, за да може да се обсъди същия и да се сравни с охранявания обществен интерес. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта, подлежат на доказване от оспорващия. Твърденията в жалбата не изпълняват посочените изисквания – не е посочен размерът на евентуалната вреда и не са ангажирани доказателства, които да го установят.

Отделно от изложеното в диспозитива на оспорената заповед е посочено, че подлежи на доброволно изпълнение след влизането й в сила, от което се налага извод, че административният орган отлага изпълнението след влизане в сила на заповедта.

Отчитайки всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че искането на Н. П. К. Н. С. В БЪЛГАРИЯ следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 166 от АПК, Административен съд - Бургас, XXII състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. П. К. Н. С. В БЪЛГАРИЯ, чрез юк Б. против Заповед № 2404/12.07.2024г. на зам. кмета „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.