Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260225 /29.12. Година 2020 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На шести октомври Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №01350 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №20-1158-001516/28.04.2020г.,
издадено от Началник Сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, на К.Б.С. са наложени
административни наказания:
глоба 20 /двадесет/ лева на
основание чл.185 от ЗДвП ;
глоба 100 /сто/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, и
глоба 10 /десет/ лева на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП, за това, че на 09.04.2020 г., в 19.59
часа, в гр. Перник, ул. „Кракра“, като водач на МПС – т.а. „Пежо Боксер“ с рег.
№ ********, собственост на „Риал
България“ ООД, като при потегляне от паркинга зад блок 52 не контролира
достатъчно МПС, което у,правлява и реализира ПТП
с паркирано МПС – л.а. „Ауди А6“ с рег. №********, след което напуска мястото
на ПТП без да уведоми компетентните
органи на МВР, както и за това, че като водач на превозното средство не носи
контролен талон към свидетелството за
управление на МПС – нарушения на чл.20, ал.1
от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ от
ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от К.С., чрез пълномощника му – адв. Г.Б., в която оспорва законосъобразността на издаденото
наказателно постановление от процесуална и материално-правна страна, като твърди,
че при съставяне на акта и издаването на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, че фактическите обстоятелства по случая са
оценени неправилно от контролните органи, както и че отговорността му е ангажирана
за нарушения, които не е извършил.
Същата позиция се поддържа в
съдебните прения от процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Б., който
пледира за цялостна отмяна на наказателно постановление като незаконосъобразно
и необосновано, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
За съдебно заседание – редовно призована – не е изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от НПК, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен
интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и
основателна, съображенията за което са следните:
Нарушенията, за които
е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са по чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.123,
ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП и чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Същите са установени с акт за установяване на административно нарушение
серия GA №186582/09.04.2020г,
съставен от свид. Р.Т. - мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД МВР – Перник.
Същият приел, че на 09.04.2020г., 19.59 часа, в гр. Перник,
ул. „Кракра“, при управление на т.а. „Пежо Боксер“ с рег. №********,
собственост на „Риал България“ ООД, С. не контролирал достатъчно управляваното
МПС, в резултат на което е реализирал ПТП с
паркирано МПС – л.а. „Ауди А6“ с рег. №********, напуснал е произшествието и не
е изпълнил задължението си да уведоми компетентната служба на МВР. При преглед на изисканите от водача документи, свидетелят е
констатирал още, че същият не носи
контролния талон към свидетелството си за управление на МПС. Събраните в
съдебното следствие доказателства /в т.ч показанията на свидетелите Р.Т. и Ц.В.Б.,
както и протокол за ПТП №1728095 от 09.04.2020г./ установяват, че ПТП е
настъпило при потегляне на управляваното от
жалбоподателя превозно средство и
излизане от реда на паркираните зад блок 52 на ул. Кракра автомобили.
Въз основа на така направените констатации,
срещу жалбоподателя било образувано административнонаказателно производство с
цитирания АУАН, като актосъставителят –
свид. Т. приел, че К.С. виновно е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. При съставяне на акта било отразено, че соченият като нарушител няма възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнил
правото си на писмени възражения.
На 28.04.2020 г., въз основа на събраните по
преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и
издал наказателно постановление, с което на основание чл.185, чл. 175, ал.1, т.5
и чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП наложил на С. административни наказания за
нарушенията по-горе.
При извършване на служебна проверка за
законосъобразност, съдът намери, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на обжалваното наказателното постановление
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно нарушенията
по т.1 и 2 от наказателното постановление, водещи до незаконосъобразност.
Съображенията са следните:
По отношение нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Визираната като нарушена разпоредба
вменява на водачите задължение да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В случая се твръди,
че жалбоподателят не е изпълнил това законово задължение, тъй като не е
„контролирал достатъчно“ МПС, което
управлявал, в резултат на което е настъпило ПТП. В подкрепа на тази
констатация не са изложени фактически обстоятелства, което прави невъзможна
проверката за обоснованост и
законосъобразност. Изводът за неосъществяване на контрол над превозното
средство изисква посочване на конкретните действия или бездействия от страна на водача, обусловили състоянието
на отсъствие на контрол, довело от своя страна до настъпване на произшествието,
а такива не са изложени. В действителност, събраните доказателства по делото дават
основание да се приеме, че ПТП е възникнало вследствие предприета от водача маневра – излизане от реда на
паркирани автомобили и завиване наляво, при изпълнението на която е реализирано
съприкосновение между неговия и разположения вляво от него лек автомобил. Касае
се за съзнателно предприета маневра, чието неправилно изпълнение е довело до
неблагоприятният резултат. Този механизъм на настъпване на произшествието е
несъвместим с извода за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, особено след като в
негова подкрепя не са изложени съставомерни факти.
Горното налага извод за фактическа
необоснованост на вмененото на жалбоподателя нарушение и за незаконосъобразно правно квалифициране на същото.
По отношение нарушението по чл.123, ал.1 т.2, б.а от ЗдвП.
Видно от АУАН жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност и за това, че след
като реализирал ПТП, напуснал местопроизшествието без да уведоми
компетентните органи на МВР, което деяние актосъставителят е квалифицирал
по чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ от
ЗДвП. Разпоредбата
на чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП установява множество задължения на участниците в
ПТП, разписани в шест точки от б.“а“ до
б.“е“, когато при него са пострадали хора, първите две от които,
посочени в б. „а“ и „б“, са водачът да уведоми компетентната служба на МВР и да остане на мястото
на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР.
Очевидно посочената разпоредба е неотносима към конкретния казус, доколкото съответни
фактически обстоятелства /за пострадали
хора/ не са изложени, а събраните доказателства безспорно установяват,
че при настъпилото произшествие са били причинени единствено незначителни
имуществени вреди. При тези обстоятелства и тъй като се касае за причинени
повреди на паркиран автомобил, нарушението е следвало да се
квалифицира по чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП, установяваща общо задължение за водачите,
участници в ПТП - да
спрат, за да установят какви
са последиците от произшествието.
Констатираната липса на логическо и правно единство между фактическото
и правното обвинение при всяко от
разгледаните две нарушения води до извод
за незаконосъобразност на обжалваното постановление в тези части.
По отношение нарушението по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗдвП.
Основавайки се на доказателствата
по делото съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано
по несъмнен начин, което мотивира отмяна на обжалвания административнонаказателен
акт като незаконосъобразен и в тази му част.
Съображенията са следните:
Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
В административнонаказателното производство тежестта на доказването лежи върху АНО, като
жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респ. че
не е действал виновно, нито е
допустимо да се
правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията
си.
Регламентираната в чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт
за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства,
послужили като фактическо основание за ангажиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя подлежат на доказване в
съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с
правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената
тежест остава за административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за
невиновност в чл.16 от НПК, приложима и в административнонаказателното
производство съгласно чл.84 от ЗАНН.
В този контекст съдебният
състав намира, че събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства не установяват обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН. Разпитаните в съдебното следствие свидетели – актосъставителят
Р.Т. и Ц.Б. по никакъв начин не допринасят в тази посока,
тъй като заявяват, че не помнят случая, а внесената частична конкретика след предявяване на съдържанието на съставения
от първия и в присъствието на втория АУАН не се отнася до нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Свидетелят Т. заявява, че не помни дали изисканите от водача документи са им били представени, а свид.
Б. категорично твърди, че документите на водача са били проверени и са били изрядни. При тези изявления,
наличието на съставен акт, записите в който свидетелите формално потвърждават,
не е достатъчно, за да се приеме еднозначно, че обстоятелствата в съдържанието
му са отразени обективно и точно и съответстват на действителността. Извън
изложеното, в показанията си свидетелите изясняват, че са установили водача
след произшествието, в резултат на извършена проверка във фирмата - собственик
на товарния автомобил, както и че едва тогава същият се е върнал на мястото на
пътния инцидент. При тези обстоятелства,
евентуалното непредставяне на контролен талон към СУМПС в същия момент не дава
основание за несъмнен извод, че водачът
не е носел документа и по-рано, при обстоятелствата, описани в наказателното постановление.
Изложеното мотивира съдебния състав да приеме за недоказано извършването на
вмененото на С. нарушение по т.3 от
наказателното постановление. Събраните доказателства не позволяват формиране на
несъмнен извод, че фактическата обстановка е установена точно, че нарушението е
извършено виновно, и че законосъобразно жалбоподателят е бил привлечен към административнонаказателна отговорност за него.
Горното е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно и в тази част.
По разноските:
Искането за присъждане в полза на жалбоподателя
на направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се уважи.. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят К.С. е направил
разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането
им. От приложения договор за правна защита
и съдействие от 17.07.2020г., сключен между него и адв. Г.Б. - ПАК, се установява, че страните са договорили
възнаграждение за защита и процесуално представителство по делото образувано
по обжалване на наказателно
постановление № 20-1158-001516/28.04.2020г., издадено от началник сектор ПП - ОД
МВР – Перник в размер 350 лв., като е отразено заплащането му в брой при
подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК е налице основание заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат да му бъде възстановено от бюджета на органа, издал отменения електронен фиш. Същото е
над минималния размер от 300 лв., предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и предвид възражението за
прекомерност, направено от другата страна в съпроводителното писмо към
преписката, съдът счита, че на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН следва да присъди по-нисък размер на разноските от договорения,
като осъди ОД МВР – Перник да заплати възнагражение в
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. За това решение съдът е мотивиран от обстоятелството, че делото не
разкрива фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№20-1158-001516/28.04.2020г., издадено от началник Сектор ПП при ОД на МВР –
гр. Перник, с което на К.Б.С. с ЕГН **********, с адрес *** Троица, /В.И./
№364, вх. Г, ет.2, ап.74, са наложени административни наказания: глоба
20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП; глоба 100 /сто/ лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 1 месец на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, и глоба 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.
2 от ЗДвП, за нарушения съответно на чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.2, б.
„а“ от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД
МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на К.Б.С. с
ЕГН **********, с адрес *** троица, /В.И./ №364, вх. Г, ет.2, ап.74, сума от 300 /триста/ лева,
представляваща направени от него разноски в производството за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС