Р Е Ш Е Н И Е №
260355
10.03.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД - VI-ти граждански състав
На 12.02.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 37 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от „ОТП Факторинг България“
ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. ****, чрез пълномощника
по делото юрисконсулт Г.К., срещу Решение № 261063 от 28.10.2020 г. постановено
по гр.д.№ 18605 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IV гр.състав, с което се признава за
установено, че З.Л.Х. с ЕГН ********** не дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД
с ЕИК ****, сумите от 7 889.87 лева - главница по договор за кредит от
08.10.2008 г., ведно със законната лихва от 28.11.2012 г. до окончателното плащане;
439.94 лева– договорна лихва; 279 лева - наказателна лихва; 173.26 лева–
разноски; 399.88 лева- юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден
изпълнителен лист от 29.11.2012 г. по ч. гр. д. 19936/2012 г. по заповед въз
основа на чл. 417 от ГПК и е образувано изп. дело № 703/2017 г. по описа на ЧСИ
А., както и се осъжда „ОТП Факторинг България“ ЕАД да заплати на З.Л.Х. сумата от 1469.99 лв. разноски за
производството.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания, че атакуваното решение е
неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на
материалноправните норми. Оспорва се изводът на районния съд, че „ОТП Факторинг
България“ ЕАД не се явява кредитор на длъжника по договора за кредит - З.Л.Х. и
се настоява, че последната е надлежно уведомена за прехвърляне на вземането по
договора за кредит с позоваването на изричното упълномощаване от цедента на
цесионера за уведомяването на длъжника, връчването на уведомлението с отговора
на исковата молба и уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането в
изпълнителното производство по изп. дело 703/2017 г. по описа на ЧСИ А.
Поддържа се, че З.Л.Х. е признала вземането към новия взискател с депозирането
на молба в изп.производство. Оспорват се и изводите на районния съд за
погасяване на вземането по давност и се излагат доводи, че давността е
прекъсната с образуване на изп.дело и предприемането на действия по
принудително изпълнение, както и с признанието от длъжника на вземането с молба
от 03.07.2018 г. по изп.дело и с извършването на периодични плащания за периода
10.07.2017 г.- 27.05.2019 г. Искането към съда е да отмени изцяло обжалваното
решение и да отхвърли предявения иск. Претендира присъждането на разноските по
делото, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна З.Л.Х. с ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат В.Д., с който жалбата се оспорва
като неоснователна и недоказана. Взема се становище по конкретните
оплаквания във въззивната жалба и се поддържа, че ищцата не е била уведомена за
извършената цесия и „ОТП Факторинг България“ ЕАД не е активно легитимирано да
претендира задължението за плащане. Намират се за основателни доводите на
районния съд за погасяването на вземането с изтичането на петгодишна
погасителна давност през периода от 15.04.2012 г. до 20.06.2017 г. Моли се въззивната жалба да се остави без
уважение и да се потвърди първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си
по чл.269 от
ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с иск с
правно основание чл.124,
ал.1 във връзка с
чл.439 от ГПК за
установяване на недължимостта на вземания
на ответното дружество „ОТП
Факторинг България“ ЕАД
спрямо ищцата З.Л.Х., за сумата от 7 889.87 лева - главница по договор
за кредит за текущо потребление №
16273528 от 08.10.2008 г., ведно със законната лихва от 28.11.2012 г. до
окончателното плащане; сумата от 439.94 лева – редовна лихва за периода от
15.04.2015 г. до 28.11.2012 г.; сумата от 279 лева - наказателна лихва за
периода от 15.04.2015 г. до 28.11.2012 г.; сумата от 173.26 лева –съдебни разноски и
сумата от 399.88 лева -
юрисконсултско възнаграждение, за
които е издаден изпълнителен лист от 29.11.2012 г. въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
29.11.2012 г. по ч. гр. д. 19936/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV бр.с. в полза на „Банка
ДСК“ЕАД с ЕИК:****, прехвърлени с договор за покупко-продажба на вземания от
30.01.2013 г. на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, за които е образувано
изп.д. № 703/2017 г. по описа на ЧСИ Б. А., рег.№ 908, с район на действие
Окръжен съд - Пловдив, поради погасяване на вземането по давност.
Ищцата излага твърдения, че е длъжник по изпълнително дело № 703/2017 г. по
описа на ЧСИ Б. А. , образувано въз основа на изпълнителен лист от 29.11.2012
г., с който „Банка ДСК“
ЕАД се е снабдила по реда на
чл.417 ГПК срещу ищцата. С договор
за покупко - продажба на вземания
от 30.01.2013г. банката е
прехвърлила вземанията си
на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, което
на 20.06.2017 г. е подало молба за образуване на изпълнително дело № 703/2017
г. по описа на ЧСИ Б. А. . Ищцата твърди, че не дължи на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД вземанията по изпълнителния лист, тъй като договора за цесия не е
породил действие спрямо нея и е изтекла в нейна полза петгодишна погасителна
давност на вземането. На първо място ищцата сочи, че не е била уведомена за
извършената цесия, от което заключава, че ответникът не е активно легитимиран
да претендира задължение за плащане от нея. На следващо място ищцата твърди, че
с договора за
покупко - продажба на
вземания от 30.01.2013г. не е прехвърлено нейното
задължение, тъй като в представения приемо-предавателен протокол от 13.02.2013
г., с който са предадени на ответника досиетата за потребителски и револвиращи
кредити, не фигурирало вземането към нея. Твърдението, че вземането е погасено
по давност ищцата обосновава с
обстоятелството, че на 29.11.2012 г. е издадена заповедта за изпълнение на
процесните вземания и от тази дата, съобразно и уточнението в с.з.09.07.2020
г., в полза на ищцата е започнала да тече петгодишна погасителна давност.
Посочва се, че след образуването на изпълнителното дело, на 22.06.2017 г. са
наложени запори върху вземания на ищцата, но се твърди, че тези изпълнителни
действия са незаконосъобразни, поради липсата на активна материална и
процесуална легитимация на ответното дружество. Излага и твърдения, че лихвите
върху главницата също е погасена по давност с позоваването на разпоредбата на
чл.119 ЗЗД. По изложените съображения ищцата моли да се постанови решение, с
което да се
признае за установено, че
не дължи на
ответника сумите по изпълнителния
лист от 29.11.2012 г., за събирането на
които е образувано изпълнителното дело.
Ответното дружество „ОТП Факторинг България“ ЕАД е оспорило предявения като недопустим с довода, че ищцата не е подала възражение по чл.414 от ГПК и заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила. Въз основа на последното излага твърдението за преклудиране на всички възражения на ищцата. По същество излага становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че е частен правоприемник на „Банка ДСК“ЕАД и като такъв се ползва от издадените в негова ползва изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение. Излага съображения, че с договор за прехвърляне на вземания е придобил вземането на банката към ищцата, както и че същата е надлежно уведомена за цесията и цесията е породила действие по отношение на нея на осн.чл.99, ал.4 ЗЗД. Излага твърдения за извършването на изпълнителни действия по изп.дело, включително налагането на запори върху вземанията на ищцата и подаването на молба от ответницата за разсрочване на задължението, с които е прекъснат срока на погасителната давност. Моли за оставяне без разглеждане на предявения иск, а в случай, че се прецени неговата допустимост се иска оставянето му без уважение.
От фактическа страна се установява и не се спори, че на 29.11.2012 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ ЕАД против З.Л. С. с ЕГН **********, която видно от служебната справка по дело е с настоящо наименование З.Л.Х. с ЕГН **********. Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 29.11.2012 г. по ч. гр. д. 19936/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV бр.с.
От приложеното
копие на изп.д. № 703/2017 г. по описа на ЧСИ Б. А. се установява, че същото е образувано въз
основа на молба, подадена на 20.06.2017 г. от „ОТП Факторинг България“ ЕАД и
изпълнителния лист от 29.11.2012 г. за събиране на вземане по договор за кредит
от 08.10.2008 г. между „Банка ДСК“
ЕАД и З.Л. С. Ответното
дружество се е легитимирало пред съдебния изпълнител като частен правоприемник
на вземането на банката по силата на договор за покупко - продажба на вземания
от 30.01.2013 г. като е посочило, че е изпратило уведомление до ищцата на
осн.чл.99, ал.3 ЗЗД по силата на изрично упълномощаване, както и е поискало от
съдебният изпълнител да уведоми същата за прехвърляне на вземането по реда на
чл.99, ал.3 ЗЗД.
С разпореждане
от 20.06.2017 г. ЧСИ А. е наложила запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“
ЕАД и „Обединена банка“АД, както и запор върху трудовото възнаграждение
на ищцата в „Нике НиН“ ООД.
На 30.06.2017 г. е връчена
покана за доброволно изпълнение до ищцата, чрез работодателя „Нике НиН“ ООД,
приета от управителя със задължение за предаване, с която е уведомена за
задължението си по изп. дело и на осн.чл.99, ал.3 ЗЗД за прехвърляне на
вземането с договора за цесия от 30.01.2013 г. от банката на ответното
дружество с посочването, че последното е взискател по изп.дело.
С молба вх.№ 4447 от
03.07.2017 г. по изп.дело ищцата е поискала разсрочване на задължението си като
се е задължила първоначално да внесе 200 лева до 15.07.2017 г., както и да
внася не по-малко от 200 лева до 15-то число на всеки месец.Констатира се, че
по изп.дело са постъпили следните плащания от ищцата: 400 лева на 06.07.2017 г.; 400 лева на 16.08.2017 г.; 300
лева на 16.10.2017 г.; 200 лева на 14.11.2017 г.; 200 лева на 14.12.2017 г.; 200
лева на 12.01.2018 г.; 200 лева на 15.02.2018 г.; 200 лева на 15.03.2018 г.;
200 лева на 16.04.2018 г.; 200 лева на 16.05.2018 г.; 200 лева на 11.06.2018
г.; 200 лева на 12.07.2018 г.; 200 лева на 07.08.2018 г.; 200 лева на
13.09.2018 г.; 200 лева на 14.12.2018 г.; 200 лева на 04.01.2019 г.; 200 лева
на 13.02.2019 г.; 200 лева на 07.03.2019 г.; 200 лева на 17.05.2019 г.;
На 19.12.2019 г. е постъпила молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД с искане за налагане на запор на банкови сметки и опис на движими вещи по настоящия адрес на ищцата.С разпореждане на ЧСИ от 02.01.2020 г. е наложен запор на банковите сметки на ищцата в „Първа инвестиционна банка“АД.
С обжалваното решение районният съд е приел, че не се доказва притежаването на процесното вземане от ответника към момента на образуване на изпълнителното дело и качеството му на надлежен взискател, както и че липсват доказателства за предприети действия от цедента или цесионера за уведомяване на длъжника за цесията или за осъществено такова. РС е достигнал до извода, че погасителната давност за вземането не е била прекъсната с издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, при което от момента на настъпване на изискуемостта на задължението за главница- 15.04.2012 г., както сам е посочил кредитора в заявлението по чл. 417 от ГПК, за момент на настъпване на забавата и начало на начисляване на санкционна лихва, до 20.06.2017 г. е изтекъл период надхвърлящ пет и три години, поради което давността за вземането е изтекла.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. На основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение на императивни материалноправни норми.
Спорните по делото въпроси се концентрират относно материалноправната легитимация на „ОТП Факторинг България“ ЕАД като кредитор на вземанията по изпълнителния лист от 29.11.2012 г., надлежното уведомяване на ищцата за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД и погасяването по давност на вземанията по изпълнителния лист.
По отношения спора за придобитите от „ОТП Факторинг България“ ЕАД права по договора за покупко - продажба на вземания от 30.01.2013 г. и уведомяването на ищцата по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, въззивният съд намира следното: По делото е представен договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 30.01.2013 г. между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на цедент и „ОТП Факторинг България“ ЕАД в качеството на цесионер, ведно с Потвърждение за извършената цесия, съобразно които цесионерът е придобил от цедента вземанията му по кредити, необезпечени с ипотека от портфейла на РЦ Варна, Пловдив, Бургас, Плевен, София-запад, София – изток, Стара Загора и Велико Търново, посочени в Приемо-предавателен протокол. Представен е и нотариално заверен препис на Приемо-предавателния протокол към договора за цесия от 30.01.2013 г., удостоверяващ прехвърлянето на процесните вземания по договора за кредит от 08.10.2008 г., посочени на стр.9, ред 31 /от горе на долу/ от протокола на л.198. По делото не е спорно подписването на протокола от представители на цедента и цесионера, поради което същият, като частен документ, подписан от лицата, които са го издали, съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от тези лица. Така протоколът обективира съвпадащите се изявления на страните, които са го подписали, досежно прехвърляните вземания по кредити с договора за цесия от 30.01.2013 г. и предаване на досиета им. Ето защо, независимо от извършеното от ищцата оспорване на датата на протокола, то последният безспорно удостоверява вземанията, които са предмет на договора за цесия от 30.01.2013 г., сред които и процесните, от което се налага извод за придобиването им ответника.
Договорът за цесия е породил действие по отношение
на ищцата с осъществяването на фактическия състав на чл.99, ал.4 от ЗЗД. По делото се установява, че цедентът „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощил цесионера „ОТП
Факторинг България“ ЕАД да уведоми всички длъжници по вземания по кредити,
които банката е цедирала с договора от 30.01.2013 г. с право да подпише писмени
съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на банката по прехвърлените вземания,
описани в приемо-предавателния протокол. Последното е напълно допустимо, тъй
като действията по съобщаване
на цесията на
длъжника не са от личен
и незаместим характер,
поради което няма пречка
предишният кредитор да
упълномощи и друго
лице за съобщаване на цесията. В случая съобщаването
за прехвърляне на вземания е станало от ЧСИ по възлагане от цесионера с
молбата за образуване на изпълнителното дело към която е приложено уведомление
до длъжника, с връчването на поканата за доброволно изпълнение. Безспорно
същото е достигнало до ищцата, тъй като тя е депозирала молба до съдебния
изпълнител с искане за разсрочено плащане на дълга към взискателя. С оглед на изложеното, въззивният съд
намира, че е налице валидно прехвърляне на процесните вземания, както и че
длъжникът е надлежно уведомен съгласно изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД за така
станалото прехвърляне на задълженията. За пълнота и предвид поддържаните доводи
за недължимост на вземането от ищцата следва да се посочи, че според
възприетото в съдебната практика, без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу
конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/ цесионер/е
установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането- то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от
съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за
погасяването му. /Решение № 209 от 28.11.2018 г. на ВКС по т.
д. № 2530/2017 г., I т. о., ТК/.
С оглед на
изложеното, въззивният съд намира, че са настъпили последиците на прехвърлянето на вземането и ответникът е
отговорен в пълен обем спрямо новия кредитор –„ОТП Факторинг България“
ЕАД - чл.99, ал.4 ЗЗД.
По спорният въпрос за погасяването на
вземанията по силата на изтекла погасителна давност, въззивният съд намира
следното: Съгласно
нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се
определят от страните. Съдът
следва да се произнесе в рамките на основанието и петитума на предявения иск. В случая в исковата молба и уточняващата
молба от 03.12.2019г., съобразно и уточнението в
с.з.09.07.2020 г., като
релевантна дата, от която е започнала
да тече погасителната давност за вземанията, се сочи датата 29.11.2012 г. В
нарушение на диспозитивното начало в процеса районният съд е приел вземането за
погасено по давност от датата на изискуемостта на задължението за
главница 15.04.2012 г., без това обстоятелство да е наведено в основанието на
предявения иск. Твърдения за начален
период на погасителната давност от 15.04.2012 г. не е заявено, респективно и доказателства в тази насока не
са събирани в процеса.
Въззивният съд
намира, че поставеният правен спор следва да бъде разрешен въз основа обстоятелствата,
на която се основава исковата претенция, респективно и дали вземанията по
договора за кредит между ищцата и банката, на която ответникът е частен
правоприемник, са били погасени с изтичането на погасителна давност от датата
29.11.2012 г. Приложима в случая е общата петгодишната погасителна давност за
вземанията по заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителния лист, тъй
като влязлата в сила заповед
за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение / в този смисъл Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 776 от 12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2230/2020 г., III
г. о., ГК, Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о./ По делото се установява, че на основание чл.418, ал.5 ГПК заповедта по
чл.417 ГПК и изпълнителния лист са били връчени от съдебния изпълнител на
ищцата на 30.06.2017 г. като по делото не се твърди и не се установява подаване
от ищцата на възражение в срока по чл.414 ГПК, а напротив - установява се, че
ищцата е подала молба за разсрочено погасяване на задължението. Предвид на
изложеното, налице е влязла в сила заповед за изпълнение за процесните
вземания, поради което е приложима общата петгодишна погасителна давност за
същите.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени
с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прието е, че нова давност
започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Конкретно по
делото се установява, че с разпореждане от 20.06.2017 г. по изп. дело №
703/2017 г. ЧСИ А. е наложила запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“
ЕАД и „Обединена банка“АД, както и запор върху трудовото възнаграждение
на ищцата в „Нике НиН“ ООД, с които действия се прекъсва погасителната давност
по отношение на вземанията.
Същевременно с молба от 03.07.2017 г. по изп.дело ищцата е поискала разсрочване на задължението като се установява, че през периода от 06.07.2017 г. до 17.05.2019 г. доброволно е извършвала погашения на дълга. Извършените плащания следва да се ценят като признание на вземането от ищцата, с което се прекъсва давността за вземанията по смисъла на чл. 116 б."а" от ЗЗД, и съответно, от следващата плащането дата следва да се счита, че е започнал да тече нов петгодишен срок.
Следователно се налага извода, че сочената от ищцата погасителна давност с начална дата 29.11.2012 г. е била прекъсната на 20.06.2017 г. с налагането на запор върху банковите й сметки, а последствие и с извършваните от нея доброволни плащания.
По изложените
съображения въззивният съд намира, че по делото не се доказва погасяването на
вземането по давност, поради което предявения иск с правно основание чл.439 ГПК
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Тъй като изводите на въззивния
съд не съвпадат с тези, направени от районния съд в обжалваното решение,
последното следва да бъде отменено и предявения иск- отхвърлен.
При този изход на правния спор в
полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на платената ДТ за въззивното обжалване от 415 лв.,
така и за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева за всяка съдебна
инстанция, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм.
с ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.) вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Мотивиран от изложените
съображения , Пловдивският окръжен съд:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 261063 от 28.10.2020 г. постановено по гр.д.№
18605 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IV гр.състав, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З.Л.Х. с ЕГН **********
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че не дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с
ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. ****, следните
суми: 7 889.87 лева - главница по договор за кредит за текущо
потребление от 08.10.2008 г., ведно със законната лихва от 28.11.2012 г. до
окончателното плащане; 439.94 лева– договорна лихва за периода от 15.04.2012г.-
28.11.2012г.; 279 лева - наказателна лихва за периода от 15.04.2012г.-
28.11.2012г.; 173.26 лева– съдебни разноски; 399.88 лева- юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 29.11.2012 г. въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК издадени по ч. гр. д. 19936/2012 г. на Районен съд Пловдив и е образувано изп. дело 703/2017 г. по описа
на ЧСИ Андреева с рег.№ 908, с район на действие районът на Окръжен съд
Пловдив.
ОСЪЖДА З.Л.Х. с ЕГН **********, да заплати на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, сумата от общо 615 лева -разноски за първоинстанционното и
въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.