№ 494
гр. Русе , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520100402 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно и евентуално съединени искове с правно
основание чл.43, ал.1 б. „а“ и „б“ ЗН, чл. 26, ал.1 пр.1, ал.2 пр.2 и пр.3 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Й. В. К. против С. ЯВ. К., в която се
твърди, че на 15.12.2020г. е починал В.С.Р., бивш жител на гр. Русе, който е
оставил ищцата за единствена негова законна наследница. След смъртта му
тя установила, че приживе той е предявил иск за унищожаване на сключен от
него договор за дарение на недвижим имот, за което било образувано
гражданско дело пред Окръжен съд -Русе. Решението по това дело било
обжалвано пред Апелативен съд Велико Търново, като в проведеното съдебно
заседание по делото пред Апелативният съд било предоставено нотариално
завещание, извършено от починалия наследодател в полза на ответника. В
текста на завещанието било отразено, че В.С.Р. завещава на Я.К. К., а ако той
почине на неговият син С. ЯВ. К. цялото си недвижимо и движимо
имущество, всичко което притежава към момента на смъртта си. С
представяне на завещанието в посоченото съдебно производство, ответникът
като универсален наследник, искал да бъде конституиран по делото на
мястото на ищеца, тъй като баща му Я. К. бил починал преди завещателя и
1
заявил, че прави отказ от предявения иск. Това породило правен интерес за
ищцата да предяви иск за обявяване недействителността на нотариалното
завещание в качеството й на наследник по закон на В.Р..
Твърди, че към момента на съставяне на нотариалното завещание –
16.12.2015г. наследодателят не е бил способен да завещава, тъй като не е бил
способен да действа разумно, не е могъл да разбира и да ръководи действията
си. Приживе той страдал от хронично органично мозъчно заболяване -
разстройство на личността и поведението, дължащо се на болест, увреждане и
дисфункция на главния мозък - органично разстройство на личността.
Заболяването датирало поне от 2014г., а имало случай през март 2015г. когато
изчезнал от дома си. Наложило се да бъде настанен на стационарно лечение,
като при изписването му била поставена диагноза „мултиинфарктна
деменция“. На три пъти бил освидетелстван от ТЕЛК, като е констатирано
органично разстройство на личността с множество обективни изменения,
както органични, така и психични. С оглед това му състояние към датата
16.12.2015г. той не би могъл да разбира и да ръководи действията си. Отделно
от това бил и лесно податлив на внушение, поради което лесно е могъл да
стане жертва на измама, с оглед на което извършеното завещание било
унищожаемо поради измама.
В същия ден - 16.12.2015г., при същият нотариус, В.Р., за който е
безспорно установено, че страда от посоченото заболяване подписал договор
за продажба на недвижими имоти, като купувач по този договор бил един от
свидетелите, положили подпис под нотариалното завещание - И.М.. С този
нотариален акт наследодателят продал имот с площ 458 кв.м. и 100/1069
ид.ч., равняващи се на 100 кв.м. от друг поземлен имот, находящ се в гр. Русе,
като общата продажна цена, която му е заплатена била 300лв., при данъчна
оценка над 10000лв. Тези обстоятелства и заболяването на наследодателя
сочели, че не е могъл да разбира и да ръководи действията си по извършените
сделки.
В исковата молба се твърди още, че и съставеното нотариално
завещание е нищожно, тъй като при извършването му са нарушени
императивни норми на закона. Не била спазена изискуемата форма, тъй като е
съставено в присъствието на двама свидетели. Нотариусът следвало да изиска
2
от тях обещание за истинността на това, което потвърждават, да изясни
вероятната им заинтересованост и да им напомни отговорността пред закона
за лъжесвидетелстване. Видно от текста на нотариалното завещание това не
било извършено, още повече, че в случая единият свидетел се явявал
заинтересован.
По изложените съображения се моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да се унищожи нотариално завещание № 6, том 1, рег.
№***, дело 12 от 16.12.2015г. на ***-ти нотариус РС Русе, вписано в СВ Русе
под №1, том ** от 17.12.2015г., поради това, че завещателят не е бил
способен да завещава, не е бил способен да действа разумно, не е могъл да
разбира и да ръководи действията си. В условията на евентуалност, ако се
приеме, че завещателят е бил способен да действа разумно и да ръководи
действията си да бъде унищожено посоченото завещание като извършено
поради измама. Също така в условията на евентуалност, ако се приеме, че
предходните претенции са неоснователни, да бъде прогласена нищожността
на нотариалното завещание, поради противоречие със закона, липса на
съгласие и липса на изискуема от закона форма.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. **1 ГПК ответникът изразява становище, с което оспорва
основателността на предявените искове. Оспорва изложените в исковата
молба фактически твърдения, на които са основани претенциите. Категорично
заявява, че към датата на извършване на нотариалното завещание,
наследодателят В.Р. е бил способен да завещава имуществото си. Бил е
пълнолетен и не е бил поставен по запрещение. Страдал е от заболяване,
поради което е обявен за лице с 50% трайно намалена работоспособност за
период от 1 година, като е имал органично-мозъчна промяна на личността
лека степен на изразеност. Твърди се, че преди края на 2014г. Р. е
злоупотребявал с алкохол, но от 2015г. е спрял употребата му. Бащата на
ответника - Я. К. е помагал на Р. да се справя със затрудненията, които е имал
в бита си. Бил е овластен от последния да го представлява за извършване на
действия, като негов пълномощник. Всички тези обстоятелства сочели, че
към 16.12.2015г. Р. е могъл да действа разумно, последователно и в негов
интерес, но е имал нужда от помощ и се обръщал към най-близките си
3
приятели Я. К. и И.М..
Също така се оспорва, че не са налице твърдените в исковата молба
пороци при съставяне на оспореното нотариално завещание, тъй като закона
не предвиждал подобна процедура, каквато се твърди от ищцовата страна.
Посочената друга сделка, извършена от наследодателя на ищцата, със
занижена покупна цена не било достатъчно основание, което да доведе до
извода направен от ищцовата страна за липса на разум, тъй като В.Р. изрично
посочвал И.М. като негов приятел. Допълнително за състоянието на
починалият можело да се съди и от извършените от него приживе действия
във връзка с поправка на нотариалния акт, изготвен за покупко-продажбата на
идеални части от недвижим имот, която била инициирана от самия него и
което негово поведение опровергавало становището на ищцата за липсата на
разумно поведение. Твърденията за наличие на извършена измама според
ответника са абсурдни и неподкрепени от никакви факти и обстоятелства.
Такива били и предявените претенции за нищожност на оспореното
нотариално завещание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно представеното удостоверение за наследници, В.С.Р. е починал
на 15.12.2020г. и оставил ищцата Й. В. К. (негова леля) за негов наследник по
закон.
С нотариално завещание №6, том. 1, рег. №***, дело 12 от 16.12.2015г.
на нотариус Р.Л. с район на действие РС - Русе, В.С.Р. е завещал на Я.К. К., а
ако той почине на неговия син С. ЯВ. К. „цялото си недвижимо и движимо
имущество, всичко което притежавам към моята смърт“.
На същата дата и пред същия нотариус В.С.Р. е продал на И.И.М.
поземлен имот с площ 458 кв.м. и 100/1069 ид.ч., равняващи се на 100 кв.м. от
друг съседен поземлен имот и двата находящи се в гр. Русе, кв. „***“, като
общата продажна цена, която му е заплатена е 300лв., при данъчна оценка
10011,11лв.
На 02.11.2016г. пред нотариус Л.Ш., В.Р. е дарил на Я.К. К. дворно
място с къща в кв. ***, ул. ***** и още 4 земеделски имота (ниви) с обща
4
площ от 35,5 дка.
Приживе, В.С.Р. е предявил иск за унищожаване на основание чл. 31,
ал. 1 ЗЗД на договора за дарение от 02.11.2016г. срещу наследниците на Я.К.
К., починал на 16.04.2017г. По предявения иск е образувано гр.д.№***/2019г.
по описа на ОС – Русе. Пред въззивната инстанция(АС – Велико Търново) се
е наложило на основание чл. 227 ГПК да настъпи правоприемство в процеса,
като починалия ищец В.Р. бъде заместен от правоприемниците си.
Ответникът в настоящото производство С.К. се е позовал на завещанието от
16.12.2015г. извършено в негова полза и е поискал да бъде конституиран като
ищец по делото и е оспорил правото на Й.К. да встъпи в процеса като
единствен наследник по закон на починалия Р..
За разрешаване на спора между страните е образувано настоящото
производство, което въззивната инстанция по гр.д.№***/2019г. е приела за
преюдициално за разрешаване на спора относно унищожаемостта на договора
за дарение от 02.11.2016г.
Според представените експертни решения на ТЕЛК от 02.07.2015г.,
29.06.2016г. и от 12.11.2018г. на МБАЛ - Русе, В.С.Р. е освидетелстван, като
му е определяна 50% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза
„разстройство на личността и поведението, дължащи се на увреждане и
дисфункция на главния мозък“ и общо заболяване „органично разстройство
на личността“.
Свидетелите И.П.И., И.Л. Р. и Р.Г.П. установяват, че няколко години
преди смъртта си, В.Р. се разболял и се наложило да бъде лекуван заради
психиатрични проблеми, дори лежал в „Психото“ през 2015г. Наложило се
там да бъде заведен от човека при който работел към него момент. Към него
момент му личало, че има проблеми. Наложило се да бъде освидетелстван, за
което бил подпомогнат от свидетелите, които го придружавали до болницата,
когато се налагало да се ходи там и в оформянето на документи, включително
и за получаване на пенсия. Контактите с Р. били трудни, с него трудно се
водел разговор, не можел смислено да обяснява, не можел да се изразява. Не
поддържал дома си, личната му хигиена също била силно занемарена, дори
ходел по нужда до стълбището в къщата си. Не бил в състояние да работи,
издържал се с получаваната пенсия и с помощ от роднини (свидетелите).
5
Когато последните разбрали за извършеното дарение на имотите, попитали
В.Р. защо го е направил, но той не могъл да им обясни, отговорил „незнам“,
вдигал рамене и ги завел до къщата на Я.. Този човек свидетелите не
познавали и не били виждали при В.Р..
Свидетелят ЕМ. В. Р. установява, че познавал В.Р., който идвал на
гарата където работели свидетеля и колегата му Я. К.. Р. бил помолен от В.Р.
да му стане свидетел на завещание, което искал да направи на Я. К.. Поради
това посетили нотариус. Пред нотариуса Р. сам изразил желание така да се
направи завещанието, че да бъде вписано в него и името на сина на Я., за да
не могат роднините му да наследят имуществото му. Към момента на
завещанието В.Р. се държал нормално. По време на завещанието имало още
един свидетел, който Р. не познавал.
Свидетелят Б. В. ИЛ. установява, че познавал В.Р. от Я. К. от лятото на
2015г. Валентин не бил „много добре“, нямал добра хигиена, ходел с мръсни
дрехи, оплаквал, се че неговите роднини не се грижат добре за него.
Свидетелят си спомня, че Я. „му помагаше с някакви документи“ и Валентин
искал да направи завещание в негова полза. Според свидетеля Валентин
видимо нямал някакъв проблем, добре се държал.
Според заключението на изготвената по делото комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, В.С.Р. е лекуван
веднъж в Център за психично здраве – Русе, н Отделение за лечение на
зависимости от 17.03.2015г. до 04.05.2015г. Поставена му е диагноза
Мултиинфарктна деменция. Не може да се уточни със сигурност началото на
психоорганичния болестен процес. Установеното състояние при В.Р. е трайно
и още по време на лечението му са установени физиологични и психични
увреждания, които влияят на способността му да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи. Според заключението на
вещите лица, съобразявайки данните по делото, медицинската документация
по повод лечението му и обективното му състояние установено при извършен
приживе от тях преглед на Р., към момента на съставяне на процесното
завещание – 16.12.2015г.са били налице физиологични и психични
увреждания, които влияят на способността му да действа разумно, да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Това влияние е
6
било до степен да окаже качествени нарушения върху тези му способности.
Към месец декември 2015г. В.Р. е бил лесно податлив на внушение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Първият предявен иск (останалите са в условията на евнетуалност и
разглеждането им у обусловено от неоснователността на първия иск) е за
унищожаване на завещанието от 16.12.2015г. От решаващо значение за
разрешаването на спор по предявен иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б.
"а" ЗН за унищожаемост на завещателно разпореждане е да се определи дали
по време на съставяне на завещанието завещателят е бил способен да
завещава. Способност за завещаване е налице, когато кумулативно са
изпълнени условията на чл. 13 ЗН: завещателят да е навършил 18г., да не е
поставен под пълно запрещение поради слабоумие и да е способен да действа
разумно, което е спорния въпрос между страните в настоящото производство.
Завещателната дееспособност трябва да съществува към момента на
изразяване на волята на завещателя, в случая с нотариалното завещание - към
момента на явяване пред нотариуса, изразяване на волята и подписване на
съставеното от нотариуса завещание. Недееспособността, която предхожда
или следва съставянето и подписването на завещанието, е ирелевантна.
Поради това при предявен иск за унищожаване на завещание на основание
чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗН, следва да бъде кредитирано преди всичко заключение
на вещи лица, което се основава на медицински документи, удостоверяващи
здравословното /физическо и психическо/ състояние на завещателя към
датата на съставяне на завещанието или в период, близък до тази дата.
Допълнително основание за кредитиране на такова заключение на вещи лица
е и ако същото не противоречи на останалите по делото доказателства
(писмени и гласни).
В конкретния случай заключението на вещите е категорично, че към
датата на съставяне на завещанието наследодателят не е бил способен да
завещава. Този извод е обоснован от една страна със съставените медицински
документи относно престоя и лечението на наследодателя в ЦПЗ – Русе
няколко месеца преди съставяне на завещанието, а от друга страна с
естеството на установеното заболяване, което не предполага подобряване на
7
състоянието, а влошаване, дементният процес с времето прогресира.
Заключението на вещите лице се подкрепя и от свидетелските
показания на първите трима свидетели, които също установяват нарушения
във физичното и психичното здраве на наследодателя В.Р., които са
възпрепятствали способността му да действа разумно, воден от своите
желания и интереси, съответно и способността му да завещава. Тримата
свидетели са имали възможност и са наблюдавали състоянието на В.Р. в
множество ситуации, запознати са живота му през последните години и
условията при които е живял. Изложеното от тях е подробно и логично.
Свидетелите не могат да бъдат определени като пряко заинтересовани от
изхода на спора, доколкото не биха могли да имат имуществени претенции
към оставеното от Р. наследство. Поради всичко това съдът кредитира
изложеното от тримата свидетели относно състоянието на наследодателя на
ищцата към и около момента на съставяне на процесното нотариално
завещание.
Свидетелските показания на другите двама свидетели – Е.Р. и Б.И. не би
могло да се приеме, че установяват по категоричен начин различно
фактическо положение, от останалите обсъдени доказателства. Двамата
свидетели не са имали чест контакт с В.Р., виждали са го рядко и за малко и
то почти винаги в присъствието на Я. К.. Това обстоятелство от една страна, а
от друга направеното уточнение от вещите лица, че неспециалисти
(включително юристи, нотариуси) в първия момент или при кратки контакти
с В.Р. не биха могли да разберат за заболяването му дава основание съдът да
приеме, че показанията на Р. и И. дори да бъдат изцяло кредитирани не
установяват факти и обстоятелства, които да противоречат на заключението
на вещите лица. Също така явяването при различни нотариуси и
изповядването от тях на различни сделки с участието на В.Р. по изложените
вече съображения от уточненията на вещите лица също не представлява
обстоятелство, което да дава основание да бъде направен различен извод за
състоянието му към месец декември 2015г.
И на последно място, но далеч не и по значение за преценка
основателността на първата искова претенция е и обстоятелството, че по
делото не се установява основателна причина (мотив) за В.Р. да е имал
8
действително и ясно осъзнато желание да дари имуществото си на ответника
и неговия баща. Липсата на такъв мотив допълнително потвърждава
становището, че дарението е извършил без да е бил в състояние да разбира в
достатъчна степен свойството и значението на постъпките си и да ръководи
разумно действията си, т.е. да разполага с възможността да извършва валидни
дарствени разпореждания.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
първият предявен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен. В този случай съдът не дължи разглеждане на останалите предявени в
условията на евентуалност искове за унищожаване на процесното завещание
или за прогласяване на неговата недействителност.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцата
следва да се присъдят и направените от нея разноски за настоящото
производство в общ размер на 2700лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА по предявения иск от Й. В. К. ЕГН********** с адрес
гр. Русе, ул. **** срещу С. ЯВ. К. ЕГН********** с адрес гр. Русе, у*****, **
нотариално завещание № 6, том 1, рег. №***, дело 12 от 16.12.2015г. на
***-ти нотариус с район на действие РС - Русе, вписано в СВ Русе под №1,
том ** от 17.12.2015г., поради това, че завещателят В.С.Р. по време на
съставянето му не е бил способен да завещава.
ОСЪЖДА С. ЯВ. К. ЕГН********** с адрес гр. Русе, у*****, ** да
заплати на Й. В. К. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул. **** сумата от
2700лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9