Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
гр. Велико
Търново, 15.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на четвърти февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Буюклиев
при участието на секретаря Ст. М. изслуша докладваното от председателя адм. дело
№123 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателят Г.С.В. ***,
е обжалвал ревизионен акт № Р-04000717001934-091-001/06.11.2017 г. на органи по
приходите от състава на ТД на НАП – Велико Търново, поправен с РАПРА
№П040007171934-091-001/06.11.2017 г. на същите органи по приходите, потвърден в
обжалваната му пред съда част с решение №15/22.01.2018 г. на директора на
ДОДОП - Велико Търново.
Жалбоподателят поддържа
в жалбата си, че актът е незаконосъобразен, поради обстоятелството, че не са
съобразени сроковете по чл.109 от ДОПК и давностният
срок по чл.171 от ДОПК. Извън тези оплаквания, жалбоподателят поддържа
превратна оценка на събраните по преписката доказателства от администрацията и
необосновани изводи въз основа на тази преценка. Счита, че поради таз причина
неправилно е прието, че липсват сделки/доставки във връзка с обсъдените от
администрацията доставчици. Неправилно е необосновано не са ценени допълнително
представените доказателства за получаването на стоки от доставчиците. Посочени
са в жалбата какви доказателства установяват доставките по доставчици, като е
посочено, че тези доказателства установяват предаването на стоката по чл.24 от ЗЗД.По отношение на констатациите, касаещи ЗДДФЛ поддържа, че неправилно е
прието, че паричните преводи на лицето С.С.не
представляват върнати заеми, а останалите констатации са незаконосъобразни
поради налични доставки, по повод на които са отчетени разходи.
Ответникът чрез
представителя си поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима
като подадена в срок, от лице, за което установения с РА данъчен резултат е
неблагоприятен и срещу ревизионен акт, потвърден от ответника в частта, която
се оспорва понастоящем пред съда.
Ревизията е възложена чрез издаването на ЗВР №Р—04000717001934-020-001/03.04.2017
г. връчена на 10.04.2017, която е изменена с три други заповеди, издадени
съответно на 30.06.2017 г., 09.08.2017 г. и 01.09.2017 г.
В обхвата на ревизионното производство е било установяването на
задължения за дължим ДДС за периодите от 01.12.2011 г- до 31.12.2013 г., както
за периодите от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.,
дължим данък по чл.48, ал.1 за данъчни периоди 2011, 2012 и 2013 г. и дължим данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2011, 2012 и 2013 г.
В съответствие с разпоредбата на чл.117 от ДОПК е издаден ревизионен
доклад (РД) с №Р-04000717001934-092-001/20.09.2017 г., връчен по електронен път
на 25.09.2017 г., който е част от оспорения акт. В него са направени
съответните предложения за установяване на задължения за косвения данък. По
повод на този ревизионен доклад, е представено възражение в срока, който е
определен с уведомление №Р-04000717001934-РУС-001/09.10.2017 г. То е прието за
неоснователно с бланкетни мотиви.
С оспореният ревизионен акт са установени допълнителни задължения
за ДДС в общ размер от 30421, 23 лв. и
лихви върху тези суми, данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер от 14 480
лв. и лихви върху тези суми и данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер от 900 лв.
в едно със съответната лихва.
Ревизионният
акт, издаден в съответствие с предложението, посочено от ревизиращия екип в
неговия доклад, има необходимата форма по чл.120, ал.2 от ДОПК. Ревизионният
акт е издаден при действието на чл.119, ал.2 от ДОПК в настоящата редакция от
органа, посочен като възложил тази процесна ревизия и
ръководителя на ревизията, определен от възложилия ревизионното производство.
Няма
основания да се приеме, че ревизионният акт е нищожен (невалиден) с оглед на
особено съществени процесуални нарушения, допуснати в производството по издаването
му или с оглед на липсата на компетентност за издаването му от органите, който го
са го подписали в качеството им на издатели.
Видно
е, че РА е подписан от възложилият производството орган, притежаващ това
правомощие съгласно заповед №6 от 03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП –
Велико Търново и ръководителя на екипа, определен от този орган с първата и последващата ЗВР, издадени от него. При това е спазено
процесуалното условие на разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК.
Неоснователни
са претенциrте за неспазването от
страна на администрацията на преклузивния по
характера си срок на чл.109 от ДОПК. Според тази разпоредба „Не се образува
производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са
изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е
следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са
постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по
този закон не е предвидено подаването на декларация.”.
Видно
от РА, с него са установени задължения за
ДДС, като най – ранното е за м12.2011 г., като срокът за изпълнението му
е края на 2013 г. /арг. от чл.89, ал.1 от ЗДДС/, като
срокът по чл.109 от ДОПК започва да тече на 01.01.2013
г., и изтича на 31.12.2017 г., като към момента на връчването на заповедта за
възлагането на ревизията този срок не е изтекъл. Пак от РА се установява, че с
него са установявани задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011 .г /като
най- ранна от ревизираните години/, като срокът за подаване на декларация е
30.04.2012 г., а срокът по чл.109 от ДОПК започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 31.12.2017 г., при което и за
установените преки данъци не е налице забраната за образуване на производство
по чл.109 от ДОПК.
Не
са налице и изтекли давностни срокове по чл.171 от ДОПК. Според тази разпоредба „Публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.“ Задължението за ДДС
според цитирания по-горе текст от ДОПК е следвало да се заплати до 14 то число включително
на месец януари на 2012 г., при което и срокът по чл.171 от ДОПК започва да
тече от 01.01.2013 г., като към момента на
възлагането на ревизията и връчването
на акта за възлагането и срокът не е изтекъл. Идентични са съображенията на
съда и досежно давността за вземанията за пряк данък
по чл.48 от ЗДДФЛ, плащането на който е свързано с изтичането на срока за
подаване на данъчната декларация за този данък.
По същество:
1.
В
частта по ЗДДС:
С
оглед таблицата, приложена към акта и предвид лаконичните мотиви, с тази
оспорена пред съда част от РА са променени декларираните резултати от РЛ за данъчни
периоди м.7, м.9, м.11 и 12 на 2013 г., м.1, м.2, м.5, м.6, м.7, м.8, м.9, м.11
и м.12 на 2016 г. Промяната е извършена
чрез спорния ревизионен акт с оглед непризнаването на предварително
реализираното приспадане по СД на начислен от доставчиците на РЛ косвен данък.
Според
мотивите на ревизионния акт и доклада, за д.п. м.07.2013 г. е отречено
приспадането на входящо ДДС по фактура № 201/18.07.2013 г. на доставчика „Био Пром 2012“ с предмет на престацията 160 бали слама и начислено ДДС от 2560 лв.
Пак
от тези мотиви се установява, че за д.п. м.09.2013 г. е отречено приспадането
на входящо ДДС по фактура №1624/20.09.2013 г. на доставчика „Алма 73“ с предмет
на престацията 160 бали слама и начислено ДДС от 2560
лв.
Видно
от акта и доклада, за данъчни периоди м.11. и 12 на 2013 и д.п. м. 01.2016 г.
вкл. е отречено приспадането на входящо ДДС по следните фактури:
№5045/29.11.2013 г. с предмет 300 кг. протеин, и отразено ДДС от 780 лв.; №40/30.12.2013
г. с предмет 175 кг. протеин и 5715 кг.
морска сол и начислено ДДС от 816 лв. и №1854/18.01.2016 г. с предмет 500 кг. протеин и 1000 кг. сухо
мляко и начислено ДДС в размер от 4940 лв., издадени от на доставчика „Мандра
Стойчевци“.
От
доклада и акта се установява и, че за данъчен период м.02.2016 г. е отречено
приспадането на входящо ДДС по фактура №10/18.02.2016 г. с предмет 100 кг.
стабилизатор за сурово мляко и начислено ДДС от 3360 лв. , издадена от
доставчика „Гамасет“.
От
оспорения акт се установява, че за данъчни период м.05, 06.,07 и 09. На 2016 г.
е отречено приспадането на входящо ДДС по следните фактури: №10001/10.05.2016
г. с предмет 50 литра стабилизатор за сурово мляко, 30 броя тест антибиотици и
60 кг трансглутаминаза с начислено ДДС от 3232 лв.;
№10004/28.06.2016 г. с предмет 150 броя тест антибиотици и начислено ДДС от
1440 лв.; №10007/28.07.2016 г. с предмет 20 тона вафлени изрезки и начислено
ДДС от 2360 лв. и №10009/28.09.2016 г. с предмет 20 тона вафлени изрезки и
начислено ДДС от 2960 лв., като всички са издадени от доставчика „Маг Селект“.
От
оспорения акт и доклада към него се установява, че за данъчни периоди м.06, 07
и 10 на 2016 г. е отречено приспадането на входящо ДДС по следните фактури на
доставчика „Бетазим“, а именно: №10…1081/24.06.2016
г. с предмет 200 кг. стабилизатор /трансглутаминаза/
и начислено ДДС от 1640 лв., №10…1083/18.07.2016 г. с предмет 80 литра
стабилизатор за сурово мляко начислено
ДДС от 2608 лв. и №10…1088/24.10.2016 г. с предмет 60 литра стабилизатор и
начислено ДДС от 1956 лв.
Най
– сетне, от акта и доклада към него се установява, че за данъчен период м.12 на
2016 г. е отречено входящо ДДС по издадените от доставчика „Нина ГМ Дизайн“ две
фактури, както следва: № 1…1010120/27.12.2016 г. с предмет 11080 кг. комбиниран
фураж и начислено ДДС от 1506, 88 лв. и №10…10122/28.12.2016 г. с предмет
10 900 кг. комбиниран фураж и начислено ДДС от 1482, 40 лв.
В
хода на съдебното дирене съдът събра всички доказателства, съдържащи се в
преписката по издаване и административно обжалване на ревизионния акт, изслуша
заключение на допусната по инициатива на жалбоподателя съдебно – счетоводна
експертиза, изслуша и заключение на ВЛ по допуснатата от съда съдебно –
графическа експертиза, събра писмени доказателства, относими
към претендираните данъчни събития, свързани с
фактурите на доставчиците „Бетазим“, „Маг Селект“ и „Гамасет“.
а/
По доставката на доставчика „Био Пром
2012“:
Както
се отбеляза, чрез фактурата е документирана доставка на 160 бали слама и
начислено ДДС от 2560 лв.
Видно
от извършените в хода на ревизията процесуални действия и събраните до момента
на издаването на ревизионният акт доказателства, при насрещната проверка на
доставчика е връчено искане за представяне на обяснения и доказателства по реда
на чл.32 от ДОПК. Доказателства и обяснения този доставчик не е представил,
нито е потвърдил или отрекъл доставките. Служебно администрацията е установила,
че този доставчик е адресат на ревизионен акт, установяващ големи негови
задължения, той не е подал ГДД по чл.92 от ЗКПО, няма регистрирани ЕКАФП, няма
регистрирани трудови договори за наети лица. Самото РЛ е представило екземпляр
от фактурата, счетоводно извлечение за разчетната
сметка, от кореспонденцията на която не е установено отчетено плащане, както и
3 пътни листи - №19 за пет курса с маршрут Варна – с.Зая на 18,19,20,21 и 22
юли през 2013 г., №20/23.07.2013 г. за три курса по същия маршрут на 23, 24 и
25 юли през същата година и №27/20.09.2013 г. за общо осем курса по същия
маршрут на 20, 21,22,23,24,25,26 и 27 септември. Като транспортно средство в
тези пътни листи е посочен товарен автомобил МАН с рег. №ЕВ 0459АВ.
При
тези доказателства ревизорите са приели, че пътните листи са частни документи,
които нищо не доказват, писмените обяснения посочват целта на придобиването на
сламата, но нямало доказателство за
мерене, натоварване и индивидуализиране на сламата, транспортът не е установен
с оглед съдържанието на пътните листи, липсват протоколи за приемането и
предаването на сламата и прочие, не става ясно къде и как стоката е натоварена,
какъв е произхода и и как е получена от доставчика. Прието е като налично
фиктивно фактуриране.
При
оспорването на акта по административен ред други и нови доказателства за
установяване на точния механизъм на доставката не са представени.
Ответникът
е домотивирал акта като е изложил, че в пътните листи
няма данни за превозван товар, липсва приемо-предаване
на стоката, липсват обяснения за механизма на доставката, а и в хода на
предходна ревизия /издаденият РА в
резултат на която е бил обявен за нищожен с решение на ВАС/ такива
доказателства не са приложени. Посочено е с оглед събраните по преписката данни
и доказателства, че за въпросният товарен автомобил МАН самото РЛ е дало
обяснение, че той не е в движение и за него липсват документи, като от друга
страна е служебно известно на ответника, че при справка, извършена от ОДМВР –
Габрово за процесните данъмни
периоди по ЗДДС жалбоподателят не е имал регистирано
МПС товарен автомобил МАН, а само товарен автомобил „Форд Транзит“.
При
тези фактически и доказателствени изводи
администрацията приема наличието на фиктивно фактуриране.
В
хода на съдебното дирене, съдът изслуша заключение на ВЛ по допуснатата съдебно
– счетоводна експертиза. Досежно счетоводното
отчитане на процесните бали със слама от страна на
посочения доставчик ВЛ дава заключение, че няма документи на доставчика, на
които да базира проверката си. Посочено е в заключението, че РЛ е отчело
доставката като материали, като е отразен разчет с доставчика по разчетната сметка.
Съответно, изписването на този материал /в едно с идентичен материал,
доставен от друг доставчик/ е станало последователно през 2014, 2015 и 2016 г.
като разход за материал.
Изводите
на администрацията са обосновани по резултата си.
Описаната
доставка попада под режима на общата система на ДДС, въведен с Директива
2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност (Директивата). От гледна точка на националното
законодателство, те попадат под режима на ЗДДС (в сила от 01.01.2007г.), който би следвало да транспонира посочената
Директива. Съгласно разпоредбата на чл.14, §1 от Директивата „Доставка на стоки“
означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като
собственик. Съгласно разпоредбата на чл. 62, §2 от Директивата ДДС става
„изискуем", когато данъчният орган придобива законното основание в даден
момент да изисква дължимия данък от лицето платец на данъка, независимо от
това, че срокът на плащане може да бъде отложен. Съгласно разпоредбата на чл.63
от Директивата данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките
или услугите са доставени. Възникването на публичното право на приспадане е
разписано в разпоредбата на чл.167, според която „Правото на приспадане
възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.“.
Съгласно разпоредбата на чл.168, б. а) от Директивата доколкото стоките и
услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице,
същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне
следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да
плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката
за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от
друго данъчнозадължено лице. Според оправомощаващата
разпоредба на чл.273 от Директивата държавите-членки могат да наложат други
задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на
ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на
условието за равнопоставено третиране между вътрешни
сделки и сделки, извършвани между държави-членки от данъчнозадължени лица и при
условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите-членки
на формалности, свързани с преминаването на границите.
Тези
норми (с изключение на последната, която е оправомощаваща)
са пренесени в националния ЗДДС, като чл.6, ал.1 предвижда, че доставка на стока по смисъла на
този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право
върху стоката., чл.25, ал.2 предвижда, че данъчното събитие възниква на датата,
на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена,
чл.68, ал.2 сочи, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем а според чл.69, ал.1, т.1 когато
стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното
лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или
услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил
или предстои да му достави.
Приспадането
на ДДС ползва жалбоподателя, поради което в негова тежест е да установи, че
отговаря на изискванията на закона за пораждане и ползване на това право, като
при това да се съобразяват основните принципи на правна сигурност, данъчен
неутралитет и на ефективност, като Общностни
принципи, прилагащи се в областите на хармонизираното данъчно право.
Уместно
е да се отбележи, че на плоскостта на тази хармонизация в областта на косвените
данъци, събирани от членките на Общността, във всички случаи следва да се
съобразяват разтълкуваните от СЕО, сега СЕС институти на правото на ЕС, прието
по отношение на общата система на ДДС.
Връзката
между принципа на правото на приспадане на платения или дължим от купувача
данък за получени доставки и задълженията, които държавите членки могат да изискват от стопанските
субекти за осигуряването на правилното събиране на данъка и за
предотвратяването на злоупотреби и измами с него е впрочем пространно обсъждана
в практиката на СЕС (решение по дело С -
78/00, т. 28, решение по съединени дела C‑80/11 и C‑142/11,
т. 37 и от решение по дело C‑332/15, т. 43, както и цитираната
там практика).
Фундаментът
на тази практика е разбирането, че правото на данъчнозадължените лица да
приспаднат от ДДС, който дължат, дължимия или платен от тях ДДС по получени
доставки е основно право, което по принцип не може да се ограничава.
Разбирането се извежда от характера на въведения от Общностното
право режим на приспаданията, целящ – предвид равномерността на понасянето на
данъчната тежест до момента на крайното потребление – да освободи
икономическите оператори от тежестта на ДДС, дължим или платен по повод на потребените от него стоки или услуги, необходими за
икономическата му дейност. Правото на приспадане обаче зависи както от
спазването на материално-правни изисквания, така и от формални изисквания и
предпоставки.
Във
връзка с процесната доставка формални предпоставки за
упражняването на приспадането не се спорят от администрацията.
Според
практиката на СЕС, що се отнася до наличието на материално правните изисквания,
от чл.168, буква а) на Директивата следва, че за да може съответното лице да се
ползва от правото си, е необходимо от една страна, то да е данъчно задължено
лице по смисъла на Общностният акт, респ. на
националния закон, и, от друга страна услугите8стоките, по повод претендира
правото си, впоследствие да се използват за нуждите на неговите облагаеми
сделки и да му бъдат доставени от друго данъчно задължено лице (решение Toth,
EU:C:2012:549,
т.26, решение PPUH Stehcemp, EU:C:2015:719, т.29).
Освен
това, пак според практиката на СЕС, за да се откаже приспадането на адресата на
фактурата, е достатъчно данъчната администрация да установи, че сделките,
съответстващи на тази фактура, не са действително извършени, когато от
контекста на спора е видно, че спорните фактически обстоятелства не касаят
единствено невъзможността доставчиците да представят доказателства за сделките
и/или задълженото лице основава правото си да приспадне данъка единствено поради
обстоятелството, че липсват извършени от администрацията корекции на начисления
данък при доставчика, в който смисъл е решение по съединени дела С-459/17 и
С-460/17 на СЕС.
Т.е.
по същество може да се откаже правото на приспадане предвид дадената по чл.273
от Директивата възможност на компетентните органи на страните – членки в
случаите, в които въз основа на обективни данни и без да се изисква доказване
на намерения се установи, че позоваването на това право се прави с цел измама
или злоупотреба, когато данъчно-задълженото лице е знаело или според
обстоятелствата би трябвало да знае, че съответните сделки, пряко или непряко,
са част от практика на измама или злоупотреба (решение по дело С-643/11, т.59,
60, и 64 и решение по дело С-277/14, т.47-50 и цитираната в тези решения
практика).
От
друга страна това право може да се откаже и при фактическа констатация, която
не обосновава отказа за приспадане само чрез невъзможността доставчика да
представи документи за доставката, като е без значение наличието на
обстоятелството, че начисления от доставчика данък не е коригиран от
администрацията при ревизия или друго контролно производство.
Най
– сетне, следва да се отбележи, че тази администрация /както впрочем и някои
състави на националните юрисдикции/ константно и неправилно счита, че
доставката на стоки е винаги и неразривно свързана единствено и само с
фактическо/физическо предаване на материално имущество от конкретен доставчик
на упражняващото приспадането данъчнозадължено лице или на негов представител.
От практиката на СЕС обаче следва, че доставянето на стоки не се ограничава до
прехвърлянето, извършено в предвидените в националното право форми на
разпореждане, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от
определено лице, което овластява друго лице да се
разпорежда фактически с нея като собственик. Това прехвърляне на правото за
разпореждане не изисква непременно лицето, на което се прехвърля тази вещ да я
държи физически, нито тя да е превозена физически до него и/или физически да е
получена от него – решение по дело С-414/17, т.75 и цитираната там практика. В
този смисъл изискването за физическо предаване на вещта е приложимо само и
единствено при механизъм на доставката, чиято съществена, есенциална
част от реализирането си изисква именно такова физическо/фактическо предаване
на стоката на представител на РЛ от доставчика или от негово име и за негова
сметка и то пряко и непосредствено. Само при такъв претендиран
от страните и/или констатиран от относимите
доказателства механизъм е релевантно установяването на това физическо предаване
на материалното имущество пряко от доставчика на жалбоподателя.
Такъв
е обаче настоящият случай. Претендира се, че балите със слама са предадени от
представител на доставчика на РЛ, което със свой превоз ги превозва до обекта
си в с.Зая. В конкретният случай съдът намира, че фактурата не отразява претендиран механизъм на стопанската операция, а РЛ не
установява релевантен механизъм, сочещ получаването на сламата от конкретен
обект на доставчика или на трето лице, действащо за негова сметка и от негово
име. Наличието на фактура не е равнозначно
на наличие на доставка, ако липсват преки или множество косвени доказателства,
които да водят до единствено възможен и обоснован от гледна точка на правилата
на логиката и опитните правила извод за предаването на стоката, за която е
издадена фактурата. В процесният случай липсва
установяване на факта на предаването на фактурираните бали слама на конкретно
място. Основателно от администрацията като доказателства за механизма на
доставянето на балите слама не са кредитирани и пътните листи за извършен
превоз за собствена сметка с товарен автомобил МАН, за който, от една страна
липсват доказателства да е регистриран по надлежния ред пред органите на МВР по
реда на ЗДвП, и, от друга страна са дадени обяснения от самото РЛ, че този
автомобил не е в движение и за него няма документи. Поради характера си на
косвени доказателства, само тяхното наличие не може да удовлетвори изискването
за пълно главно доказване, тежестта за която е на РЛ. Отчитането на стоките
като материали от РЛ не е равнозначно на изискването за установяването на
механизма, въз основа но който тези стоки са намерили счетоводно отражение в
материалната отчетност на жалбоподателя. Всъщност извън резултата от насрещната
проверка, извършена от ревизията, както и обстоятелството, че доставчикът не е представилпна ВЛ доказателства за отчитането на стоките при
него допълнително потвърждават този извод.
При
тези факти, както се отбеляза, въз основа на делегацията на чл.273 от
Директивата, обосновано ревизираното дружество е санкционирано с отказ да му
бъде признат данъчния кредит по посочената фактура при липса на настъпила
изискуемост на данъка във връзка с нейното съдържание. Жалбата е неоснователна
в тази и част.
б/
По доставката на доставчика „Алма 73“:
Този
доставчик е издал една фактура на РЛ с предмет на престацията
160 бали слама и начислено ДДС от 2560 лв.
Видно
от извършените в хода на ревизията процесуални действия и събраните до момента
на издаването на ревизионният акт доказателства, при насрещната проверка на
доставчика е връчено искане за представяне на обяснения и доказателства по реда
на чл.32 от ДОПК. Доказателства и обяснения този доставчик не е представил,
нито е потвърдил или отрекъл доставките. Служебно администрацията е установила,
че този доставчик няма регистрирни трудови договори и
няма данни за изплатени суми, както и, че няма декларирани имоти. Констатирано
е регистрирането на един ЕКАФП и деклариране на липса на дейност за процесния период.
Самото
РЛ е представило екземпляр от фактурата, счетоводно извлечение за разчетната сметка, от кореспонденцията на която не е
установено отчетено плащане, както и 3 пътни листи, които като съдържание са
идентични на описаните по-горе.
При
тези доказателства ревизорите са приели, че пътните листи са частни документи,
които нищо не доказват, писмените обяснения посочват целта на придобиването на
сламата, но нямало доказателство за
мерене, натоварване и индивидуализиране на сламата, транспортът не е установен
с оглед съдържанието на пътните листи, липсват протоколи за приемането и
предаването на сламата и прочие, не става ясно къде и как стоката е натоварена,
какъв е произхода и и как е получена от доставчика. Прието е като налично
фиктивно фактуриране.
При
оспорването на акта по административен ред други и нови доказателства за
установяване на точния механизъм на доставката не са представени.
Ответникът
е домотивирал акта като е изложил, че в пътните листи
няма данни за превозван товар, липсва приемо-предаване
на стоката, липсват обяснения за механизма на доставката, а и в хода на
предходна ревизия / издаденият РА в
резултат на която е бил обявен за нищожен с решение на ВАС/ такива
доказателства не са приложени. Посочено е с оглед събраните по преписката данни
и доказателства, че за въпросният товарен автомобил МАН самото РЛ е дало
обяснение, че той не е в движение и за него липсват документи, като от друга
страна е служебно известно на ответника, че при справка, извършена от ОДМВР –
Габрово за процесните данъмни
периоди по ЗДДС жалбоподателят не е имал регистирано
МПС товарен автомобил МАН, а само товарен автомобил „Форд Транзит“.
При
тези фактически и доказателствени изводи
администрацията приема наличието на фиктивно фактуриране.
Според
заключението на ВЛ по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза липсват
документи на доставчика, на които да базира проверката си. Посочено е в
заключението, че – идентично на описания по – горе случай - РЛ е отчело
доставката като материали, като е отразен разчет с доставчика по разчетната сметка.
Съответно, изписването на този материал /в едно с идентичен материал,
доставен от коментирания по-горе доставчик / е станало последователно през
2014, 2015 и 2016 г. като разход за материал.
И
в този случай приложими са посочените Общностни
разпоредби, както и посочените по-горе национални разпоредби на ЗДДС. Спор досежно формалните предпоставки за упражняването на правото
на приспадане няма, като такъв не е наличен и в хода на административната фаза
на производството.
Всъщност,
по повод и на тази доставка се претендира механизъм на сделката, при който се
сочи, че балите със слама са предадени от представител на доставчика на РЛ,
което със свой превоз ги превозва до обекта си в с.Зая. В конкретният случай
съдът намира, че фактурата не отразява претендиран
механизъм на стопанската операция, а РЛ не установява релевантен механизъм,
сочещ получаването на сламата от конкретен обект на доставчика или на трето
лице, действащо за негова сметка и от негово име. Наличието на фактура не е равнозначно на наличие на доставка, ако
липсват преки или множество косвени доказателства, които да водят до единствено
възможен и обоснован от гледна точка на правилата на логиката и опитните
правила извод за предаването на стоката, за която е издадена фактурата. Останалите
изводи на съда са идентични като вече посочените непосредствено по – горе, като
не е необходимо да се излагат отново. Всъщност, и в този случай РЛ се основава
на представените от него пътни листи, които са абсолютно същите, като изводите
на съда са идентични.
В
тази и част жалбата е неоснователна, тъй като не е установено настъпването на
изискуемостта на данъка в резултат на претендираната
стопанска операция въз основа на твърдения механизъм на сделката.
в/
По доставката на доставчика „Гамасет“:
Този
доставчик е издал една фактура /№10/18.02.2016 г./ с предмет на фактуриране „стабилизатор
за сурово мляко“ и начислено ДДС от 3360 лв. При насрещната проверка, искането
за която е било връчено по чл.32 от ДОПК не са представени обяснения и документи,
като впоследствие – както се установява от преписката – на 11.09.2017 г. са
получени от името му самата фактура, копие от протокол за приемане и предаване, копие от договор за наем от
01.12.2015 г. сключен между доставчика и третото лице „Феникс Интернешънъл Геймс“ за ползване на склад с рампа за една година и
обяснение от управителя на доставчика. В него е обяснено, че стоката е
предадена в складовата база на доставчика и транспортирана от РЛ с негово
транспортно средство, като разплащането е станало по банков път. Като предходен
доставчик е посочено дружеството „Мултизим“. Управителят на твърдения наемодател при
проверката му е посочил, че няма сключен договор за наем с доставчика и такова
дружество не е ползвало неговото складово помещение. Служебно, по отношение на
доставчика е констатирано от ревизията, че фактурата не е отразена в отчетните
регистри по ЗДДС, доставчикът не е подал ГДД по ЗКПЮО, няма данни за трудови
договори и е дерегистриран впоследствие.
РЛ
е представило фактурата в едно с извлечение за отчитането на стоката като
разход,както и приемо-предавателен протокол, в който
не е конкретизиран адреса на предаването, както и върху който липсва
идентификация на лицата, които са положили подписи. Констатирано е, че
подписите в представения от доставчика и от РЛ екземпляри на протоколите са
различни видимо. Констатирано е и разминаване в обясненията на доставчика за
транспортирането на стоката и тези, дадени от РЛ досежно
мястото на получаването на престацията. С тези
аргументи протоколът не е ценен. Прието е като налично фиктивно фактуриране.
При
оспорването на акта по административен ред не са представени нови доказателства
досежно тази доставка.
Ответникът
е споделил изводите на ревизията, като е вметнал допълнително, че липсват
доказателства за произхода на стоката и за притежаването и от страна на
доставчика, като не става ясно и какво точно представлява предмета на престацията като субстанция.
Пред
съда жалбоподателят представя доказателства, които са създадени от доставчика
му – неподписана фактура №0…3/30.09.2015 г. за животински ензим от 280 кг.,
дневник за продажбите на доставчика за д.п.м.09.2015 г., състояние на подсметка трансглутаминаза за
м.09.2015 г., състояние на см.304, неподписана фактура №0…4/21.10.2015 г., за
същият продукт от 300 кг., дневник за продажбите на доставчика за м.10.2015 г.,
състояния за сметка и подсметка за м.10.2015 г. на
същия доставчик, счетоводни справки, неподписана фактура №10/18.02.2016 г. /процесната фактура/, дневник за продажбите, в която тя е
вписана, състояние на сметки и подсметки.
Видно
от заключението на допуснатата експертиза, този доставчик е представил на ВЛ
само препис от фактурата, придружена от протокол за предаването на стоките, от
които според ВЛ не може да се направи заключение за наличните количества при
него, необходими за реализирането на доставката. Процесната
фактура на доставчика е отразена директно на разход по см. разходи за
материали, като е кредитирана разчетната сметка за
разчетите с доставчиците.
С
оглед на откритата процедура по оспорване на подписите на представения от РЛ
протокол към фактурата, съдът допусна и съдебно-почеркова
експертиза, като задачата на ВЛ бе да установи автентичността на подписите,
положени под протокола. Видно от приетото без възражения заключение, от името
на доставчика е положен подпис, който не е на нито един от представителите му
/с оглед вписването на нов управител в ТР на 02.11.2016 г./, като автентичен е
подписа на РЛ.
В
случая са релевантни същите разпоредби на Директивата и на ЗДДС в смисъла, посочен
по-горе от съда, като преповтарянето на аргументите на съда е излишно.
Следва
да се отбележи, че и в този случай механизма на доставката изисква физическото
предаване на стабилизатора за сурово мляко на конкретно място от доставчика
чрез негов представител. Самият доставчик чрез представянето на доказателства
установява, че е издал тази фактура, както и, че процесният
стабилизатор бил предаден в обект, нает от него от трето лице - лице „Феникс
Интернешънъл Геймс“. Това трето лице обаче отрича
изобщо ползването от доставчика на обекта, в
който се твърди съхранението на материалното имущество. В това отношение
представеният договор за наем не установява обстоятелството на ползването на
обекта, а само наличието на наемно правоотношение. От друга страна от доставчика
и РЛ са представени протоколи, които са различни досежно
положените за представителя на доставчика подписи, като ВЛ по графическата
експертиза е категорично, че лицето, което се е подписало като физически
предало престацията в представените от РЛ протоколи
не е на нито един от законните представители на доставчика. ВЛ по счетоводната
експертиза от своя страна дава заключение, че не може да установи как е
осчетоводено придобиването на стоката при доставчика поради липса на релевантни
счетоводни документи.
Основателно
администрацията сочи за липса на доказателства за механизма на доставянето на процесният стабилизатор предвид това, че така претендирания механизъм изисква според РЛ получаването на
тази стока от склад на трето лице, държан от доставчика. Този механизъм на
сделката не е доказан, както не е доказан безспорно и фактът на физическото/фактическото предаване
на стоките при условията на първоначално главно доказване, тежестта за което е
на жалбоподателя. Отчитането на стоките като материали от РЛ и то чрез
изписването и директно на разход не е равнозначно на изискването за
установяването на механизма, въз основа но който тези стоки са намерили
счетоводно отражение в материалната отчетност на жалбоподателя. Без значение за
фактическата част на спора е произхода на процесната престация, след като липсва сигурно пряко доказателство или
съвкупност от множество еднозначни като съдържание косвени доказателства, които
да установяват механизма на сделката, както е претендиран
от РЛ.
При
тези факти въз основа на делегацията на чл.273 от Директивата, обосновано
ревизираното дружество е санкционирано с отказ да му бъде признат данъчния
кредит по посочената фактура при липса на настъпила изискуемост на данъка във
връзка с нейното съдържание. Жалбата е неоснователна в тази и част.
г/
По доставките на доставчика „Нина ГМ Дизайн“:
Както се отбеляза, този доставчик е издал на РЛ две
фактури: № 1…10120/27.12.2016г. с предмет на престацията
„комбиниран фураж“ от 11080 кг. и №1---10122/27.12.2016 г. с предмет на престацията „комбиниран фураж от 10900 кг. при извършената
му насрещна проверка, доставчикът не е представил релевантни обяснения и
доказателства. Служебно е констатирано от ревизията, че основната икономическа
дейност на доставчика е проектиране и дизайн, конструиране и търговия за
инструменти за пластмаса и прочие. Констатирано е и, че дружествените дялове са
прехвърлени на друго лице, което е собственик на дялове и на други дружества.
От служебно направена справка е установено, че доставчикът няма регистрирани
трудови договори, няма регистрирани ЕКАФП, фактурите са отразени в СД на
доставчика. Установено е и издаването на
РА, с който били установени големи задължения на доставчика към фиска.
Съответно,
РЛ е представило фактурите, четири пътни листи, както следва:
№00201930/27.12.2012 г. за автомобил „Ивеко“ ЕВ
1135ВВ за превоз на товар по първата фактура с маршрут Зая – Видин, Видин – Зая; №00201931 от 28.12.2016 г. със същите
реквизити; №00201932/29.12.2016 г. за същия автомобил и същия маршрут, но за превоз на товар по
втората фактура и №00201932/29.12.2016 г. със същите реквизити, като предходния
пътен лист. Представени са касови бонове към фактурите, които са издадени от
ЕКАФП, за който ревизорите са установили, че е регистриран за обекти в град София,
като от друга страна са констатирали, че дружеството „Контакт север“, от чиято база във Видин е
сочено натоварването на стоките, няма собствени имоти, нито има регистриран
ЕКАФП, нито е подавало декларации. Представени са от РЛ и два протокола за предаването
на стоките съответно от 27.12.2016 г. и от 28.12.2016 г. Посочените протоколи
не са ценени поради липса на други доказателства – кантарни
бележки, както и поради противоречието им с дадените от самото лице обяснения
за механизма на доставките. Липсвали данни за предоставени услуги по товарене и
разтоварване и за начина на избор на доставчика. Най – сетне, липсвали доказателства за обект,
в който тези стоки да бъдат съхранени до момента на вдигането им от РЛ. С
възражението са представени под опис /стр.93 от папка 1/ декларация на
управителя на доставчика, преписи от двете процесни
фактури, приемо-предавателните протоколи, две фактури
на „Контакт Север“, издадени към доставчика, два протокола за предаване и
приемане от предходния доставчик към прекия. За всички тези документи е прието,
че са частни такива и не могат да установят фактите, които доказват. Не било
посочено кой е заверил документите и в какво качество. При това е прието, че те
не установяват никакви факти. Прието е в крайна сметка налично фиктивно
фактуриране.
Пред
ответника не са представени нови доказателства. В решението на ответника
изводите на ревизията са споделени, като е подчертано, че предходният доставчик
не е декларирал дейност, не е бил регистриран по ЗДДС, не е имал регистриран
ЕКАФП. Не са кредитирани пътните листи с неясни мотиви.
Експертът
по допусната счетоводна експертиза дава заключение, че не са му представени
релевантни документи, имащи отношение към процесните
доставки. Констатирано е и, че първата фактура е отчетена като материал от РЛ,
като е отчетено задължение към доставчика. Същата е и констатацията досежно втората фактура. Влагането на отчетените по този
начин материали е станало чрез изписването им на разход през м.01.2017 г. като
е отразен разход за материали. Този разход е отчетен като разход за дейността,
като накрая е приключил със сметката, по която се отчитат приходите от
продадената продукция. Най – сетне, с оглед откритото производство по оспорване
на автентичност на частни подписани документи, определеното ВЛ по
съдебно-графическата експертиза дава заключение, че подписът за предал стоката
не се чете, но подписът на приелия е на РЛ.
И
в този случай са релевантни същите разпоредби на Директивата и на ЗДДС в
смисъла, посочен по-горе от съда, като преповтарянето на аргументите на съда е
излишно.
Изводите
на администрацията съдът споделя по техния краен резултат. Основателно – с
оглед извършваната от доставчика основна икономическа дейност - е изследван в
хода на ревизията пълният механизъм на сделките чрез установяване на точното
място на предаване на процесните фуражи от името и за
сметка на доставчика и предвид обстоятелството, че се твърди прякото им
предоставяне чрез представителя му на място, на което той очевидно не извършва
своята икономическа дейност. Видно от
представените с възражението документи, РЛ се домогва да установи, че
доставчикът е придобил чрез сделка процесните фуражи
от трето лице, като именно в обекта на това трето лице - „Контакт север“
стоките са получени. Впрочем от представените доказателства се установява ,че
този търговец е издал две фактури към доставчика, които са без начислено ДДС,
като в тях е посочено основанието за неначисляването им – чл.113, ал.9 от ЗДДС.
При това положение, доставчикът не се задължава да плати на своя доставчик ДДС,
като начислява на РЛ ДДС, което последното приспада ефективно. На практика
единствените релевантни доказателства, които подкрепят тезата на РЛ за
механизма на сделката са четирите пътни листи, които установяват превозването на
стоки от склада на посоченото трето лице „Контакт север“ до базатана
РЛ в с.Зая. ТЕ обаче не са достатъчни да установят в пълнота този механизъм.
Администрацията ги дезавуира със стандартният си довод, че са частни документи,
без да съобрази, че при превоза за собствена сметка няма законово изискване да
се издават официални документи. Съдът – обратно на еднотипните и клиширани
доводи на администрацията – намира, че те нямат решаваща доказателствена
стойност поради две свои особености. Първо, тези документи се издават от РЛ за
установяване на изгодни за него обстоятелства – транспорти операции със
собствен превоз които са елемент от придобивния
механизъм на престацията, и, второ, тези
доказателства са косвени, тъй като не установяват главен претендиран
факт – физическо предаване на стоките, а установяват последващ
факт на превоза им. По тази причина тези доказателства имат сравнително нисък
интензитет на убеждаващо въздействие, като за установяване на пълния механизъм
на сделката те не са достатъчни, а се нуждаят от солидни преки или множество
косвени доказателства. От представените след издаването на РД доказателства се
установява, съпоставени със съдържанието на пътните листи може да се направи
извод, че процесната стока е била на разположение в
базата на дружеството „Контакт север“, от където е извозена до бозата на РЛ.
Неавтентичността на протоколите за фактическо/физическо предаване на стоките от
и за сметка на доставчика в тази база предвид невъзможността подписа да бъде
изследван/ компрометира тезата на РЛ, че именно доставчикът чрез свой
представител е предал на посоченото място тази стока. Извън това, както
правилно сочи ответника в решението си, не е установено къде именно се намира процесната база на предходния доставчик с оглед
установяване на възможността да се съхраняват стоки като процесните
в обеми, идентични на процесните там.
Съдебно-счетоводната експертиза също не дава отговор за начина на отчитането
както на сделката на доставчика с РЛ, така и на сделката му с „Контакт север“,
за която са представени фактури и
протоколи.
Накрая,
но не на последно място се налага извода, че всъщност процесната
стока така или иначе е била на разположение на предходния оператор, като тя е
предадена физически/фактически на РЛ от
него, като в резултат на съставените документи между действителният доставчик и
издателя на процесните фактури, РЛ е ползвало данъчен
кредит, който не би му се следвал, ако сделката се документира чрез фактура,
издадена по правилата на чл.113, ал.9 от ЗДДС.
При
тези факти въз основа на делегацията на чл.273 от Директивата, обосновано
ревизираното дружество е санкционирано с отказ да му бъде признат данъчния
кредит по посочените фактури при липса на настъпила изискуемост на данъка във
връзка с тяхното съдържание. Жалбата е неоснователна в тази и част.
д/
По доставката на доставчика „Мандра Стойчевци“:
Този
доставчик е издал на РЛ една три фактури, както следва: № 5045/29.11.2013 г. с
предмет на фактуриране „300 кг. протеин“, №40/30.12.2013 г. с предмет на
фактуриране 175 кг. протеин и 5715 кг.
морска сол и №1854/18.01.2016 г. с предмет 500 кг. протеин и 1000 кг. сухо
мляко. При насрещната проверка на този доставчик по повод на първата фактура е
установено връчване на искането по реда на чл.32 от ДОПК, като не са получени
релевантни документи и обяснения досежно тази фактура
от доставчика. До момента на приключването на ревизията втората насрещна
проверка, касаещи двете останали фактури, същата не е била приключила, като
ревизията се е произнесла без да изчака резултата от приключването и. Служебно
е установено, че доставчикът няма сключени трудови договори с трети лица, бил е
субект на ревизионно производство, приключило с РА, установяващ задължения,
последната фактура не е отчетена в СД на доставчика.
Самото
лице при ревизията е представило трите фактури, документ аз плащането на
последната фактура по банков път, справка за отчитането на стоките по тази
фактура, както и справка за отчитането на стоките по предходните две фактури в
едно с бонове от ЕКАФП за касово плащане. На ниво ревизионен доклад е приета
липса на произход на стоките, за разполагаемостта им
при доставчика и за липса на информация за лицата, които конкретно са предали
стоката на РЛ. При издаването на РА е установено, че искането, касаещо доказателства за двете фактури, за които насрещната
проверка не е приключила при издаването на РД, е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като никакви доказателства не са изпратени от доставчика. В крайна сметка
е потвърден извода за фиктивно фактуриране.
При
административното обжалване пред ответника не са представени нови
доказателства. В решението си ответникът в семпъл
стил е потвърдил констатациите на ревизията.
ВЛ
по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза дава заключение, че този
доставчик не представя документи, относими към трите
фактурирани доставки. От заключението се установява, че първата фактура е
отчетена като стоките директно са изписани на разход, по втората фактура е процедирано по същия начин, така е процедирано
и при осчетоводяването на третата фактура. Т.е. всички фактури са отчетени
директно като разходи за материали и оттам като разходи за дейността. Съответно
срещу тези разходи са отчетени и приходи
от продажбата на продукцията.
Релевантната
разпоредба на чл.14, §1 от Директивата изисква прехвърлянето на правото за
разпореждане с материална вещ като собственик, като в тежест на жалбоподателя е
да установи всички елементи на такава сделка.
В
този случай РЛ се домогва да установи механизъм на сделките, изискващ
фактическо/физическо предаване на стоките от представител на доставчика и последващото им транспортиране от него до обекта в с.Зая. Няма
обаче никакви преки и съвкупност от косвени доказателства за предаването на сстоката в обекта на РЛ от доставчика или от превозвач,
нает да извърши превоза от негово име и за негова сметка. Част от стоките /сухо
мляко/ представляват храни по смисъла на ЗХ и са подчинени на режима за
търговия с тях, установен в този закон, като доказателства за спазването му
липсват. Посочените доказателствени празноти не се
допълват от изслушаната от съда съдебно-счетоводна експертиза. ВЛ дава
заключение единствено досежно начина на отчитане на
стоките от РЛ и досежно изписването им на разход за
целите на формирането на себестойност на продукция, но не сочи начина на
отчитането на сделките от страна на доставчика. Впрочем извода на ВЛ
кореспондира с констатациите на ревизионния акт, съставен на този доставчик.
При
тези факти въз основа на делегацията на чл.273 от Директивата, обосновано
ревизираното дружество е санкционирано с отказ да му бъде признат данъчния
кредит по посочените фактури при липса на настъпила изискуемост на данъка по
тях. Жалбата е неоснователна в тази и част.
е/
По доставките на доставчика „Бетазим“:
Този
доставчик е издал на РЛ общо четири фактури, както следва: №10…1081/24.06.2016
г. с предмет на фактуриране стабилизатор на сурово мляко /трансглутаминаза
от 200 кг.; №10…1083/18.07.2016 г. с предмет стабилизатор за сурово мляко 80
литра, № 10…88/24.10.2016 г. с предмет стабилизатор на сурово мляко от 60 литра
и фактура №10..04/21.03.2016 г. с предмет стабилизатор на сурово мляко от 3000
кг. Правото на приспадане, както се отбеляза, е отречено само по три от тях,
които бяха посочени.
При
насрещната проверка доставчикът е представил фактурите, придружени от конкретни
експедиционни бележки към първите три фактури. Приложил е и справка за
състоянието на материалната си сметка, справки за счетоводни записи във връзка
с издадените фактури, обяснения. Според тях механизмът на доставките включва
транспортирането им до с.Зая от складовата база на доставчика в Габрово, като
не е използвана техника за товарене и разтоварване, като лицата, натоварили
стоките са управителите на търговците, разплащането е станало по банков път, а
транспортът е извършен от РЛ с негово транспортно средство.
РЛ
е представило трите спорни фактури /която не включва фактурата, издадена през
м.март на 2016 г./, документ за плащането по две от фактурите по банков път,
справка за отчитането им като разход за материали. Представени са и три
протокола за приемане и предаване на описаните във фактурите стоки.
Тези
доказателства не са ценени като годни, като ревизията се е позовала на
приобщени към производството доказателства, събрани в хода на ревизията на
доставчика. Сред тези доказателства са и издадени инвойси
към чуждестранния оператор MANOUSARIDIA
А.А.за
трансглутаминаза и ензими. Събрани са и инвойси издадени към оператора М.Е.К.с предмет транглутаминаза и хранителни стоки. Събрани са и
обясненията на управителя на доставчика, дадени в хода на извършената му
ревизия, според които трансглутаминазата е
транспортирана до посочените оператори в Гърция. Посочените операции са били
отчетени от доставчика по съответната материална сметка за периода 01.03 – 31.03.2016
г. Именно чрез съпоставката на представеното извлечение на см.304 на доставчика
ревизорите са констатирали, че доставчикът е закупил общо 3000 кг. трансглутаминаза, като това количество е изписано от
доставчика по фактурите/инвойсите, издадени към
посочените двама гръцки оператора. Аналицът на тези
доказателства, съпоставен с представените при настоящата ревизия от доставчика
доказателства е довел до извода, че по процесните
доставки са изписани количества ,които не са отразени по сметката на доставчика
и не са били разполагаеми за него по счетоводни данни. Протоколите сне са кридитирани поради непосочването на точното място на
предаването на престациите и поради липса на
посочване на подписалите ги лица. Констатирано е и, че вносните бележки за
заплатените по банков път суми не касаят такава налична сметка на доставчика в
съответната банка. При тези доказателства е прието наличие на фиктивно
фактуриране.
Пред
ответника не са представени нови и различни доказателства. Последният е
споделил изводите на ревизията, подчертавайки различните счетоводни данни,
които са представени от доставчика и разликата между представените в хода на
настоящата ревизия доказателства, които обосновават тези счетоводни данни и
първичните счетоводни и други документи, представени в хода на извършената на
самия доставчик ревизия. При това положение ответникът е приел, че
представените понастоящем документи са новосъздадени и израз на манипулация на
доказателства.
Пред
съда РЛ представя отново фактура №10…1081/24.06.2016 г., дневник за продажбите
на доставчика, състояние на см.304,
извадка от приходната сметка на доставчика, състояние на см.340 за м.06,
втората и третата фактури, които също са придружени от тези счетоводни
доказателства.
Според
ВЛ по съдебно-счетоводната експертиза, издадените от доставчика фактури според
представените по настоящата ревизия доказателства – счетоводни документи – са
довели до отчитане на приход от продажби, получен от РЛ. ВЛ обаче сочи, че от
тези представени документи не можа да се направи категоричен извод за наличието
на такива стоки у доставчика поради
липса на оборотна ведомост, която да се съпостави с представените
доказателства. ВЛ дава заключение и, че получените стоки по тези три фактури са
отчетени като изписани директно на разход по дебита на см.601 – като разход за
материали, формиращи продукция, срещу която е отчетен приход. По повод на
откритото производство по оспорването на частни подписани документи,
придружаващи фактурите и представляващи експедиционни бележки и протоколи, ВЛ
по допусната съдебно – графическа експертиза дава заключение, че трите
експедиционни бележки, представени от доставчика са подписани от представителя
му и от РЛ, като представените протоколи
към фактурите не съдържат автентични подписи на представителя на
доставчика, а само автентични подписи на РЛ.
Както
многократно се изложи, изискуемостта на косвения данък е обосноваващо
пораждането на право на приспадане
обстоятелство. Изискуемостта е функция на доставянето на стоките по разума на
чл.14, §1 от Директивата.
За
процесните фактури е претендиран
механизъм, при който РЛ получава от представител на доставчика фактурираните
стоки в обект на този доставчик. С оглед
на това, релевантен към предмета на доказване е фактът на фактическата разполагаемост на такива стоки у доставчика към момента на
настъпването на данъчните събития по въпросните издадени от него фактури. В
тази връзка доставчикът е представил обосноваваща фактическата разполагаемост на процесните
стоки фактура, издадена му от друг оператор за 3 000 кг. трансглутаминаза, както
три броя експедиционни бележки, съвпадащи като дата на съставянето си с
датите на данъчните събития, посочени във фактурите. Видно е то заключението на
ВЛ по съдебно-графическата експертиза, че положените под тези експедиционни
бележки подписи са автентични. Следователно те се ползват с формална доказателствена сила, която задължава съда да приеме, че
авторите на частните документи са лицата, които са ги подписали в това си
качество. Удостоверителната им доказателствена
стойност обаче е опровергана. Видно е от събраните служебно при ревизията
доказателства, посоченият доставчик е бил субект на ревизионно производство,
което е завършило преди настоящото, като в резултат на отправено му искане е
представило документи, според които цялото количество на тази трансглутаминаза е било предмет на вътреобщностна
операция под формата на извършена от него ВОД към гръцки търговец. За тази
операция тогава са представени на ревизията счетоводни документи, показващи
изписването на тази стока в цялост по повод на тази вътреобщностна
операция. При това положение основателно ответникът, а и ревизорите не са счели
представените от доставчика в настоящото производство счетоводни документи, а и
коментираните експедиционни бележки като достатъчно доказателство за фактическо
оправомощавана на РЛ да се разпорежда с тези стоки
като собственик чрез предаването на държането им от страна на процесния доставчик в негов склад към датите на данъчните
събития, още повече, че в настоящото производство доставчикът представя
откъслечни извлечения от счетоводна сметка, по която води наличността на
стоките си, като от друга страна ВЛ по съдебно-счетоводната експертиза сочи, че
тези откъслечни счетоводни извлечения са недостатъчни да се установи
меродавното отчитане на процесната стока към момента
на твърдените данъчни събития. РЛ от своя страна представя пред съда отново
такива откъслечни извлечения за материалната сметка на доставчика, като липсва
оборотна ведомост, респ. не е представена главна книга – основен счетоводен
регистър - които да показват пълната кореспонденция на материалната сметка с
други сметки в рамката на една година и които данни да се съпоставят с
представените доказателства. От друга страна, видно от заключението на ВЛ по
изслушаната от съда съдебно-графическа експертиза, не може да бъде дадено
категорично заключение за разполагаемост на процесните стоки у доставчика към момента на издаването на
фактурите на базата на изследваните откъслечни счетоводни доказателства. Най –
сетне, не могат да се ценят и представените от ревизираното лице приемни
протоколи, тъй като положението за доставчика подписи не са автентични.
При
тези факти въз основа на делегацията на чл.273 от Директивата, обосновано
ревизираното дружество е санкционирано с отказ да му бъде признат данъчния
кредит по посочените фактури на този доставчик при липса на настъпила
изискуемост на данъка по тях. Жалбата е неоснователна в тази и част.
ж/
По доставките на доставчика „Маг Селект“:
Този
доставчик е издал на РЛ общо четири фактури, както следва: №1…1/10.05.2016 г. за престацията 50
литра стабилизатор, 30 броя тест – антибиотици и 60 литра стабилизатор за
сурово мляко; № 1…4/28.06.2016 г. с предмет на фактурата 150 бр. тест
антибиотици В+Т и 40 бр. тест антибиотици; №1…7/28.07.2016 г. с предмет 20 тона
вафлени изрезки и №1…9/28.09.2016 г. с предмет 20 тона вафлени изрезки.
При
насрещната проверка на доставчика, последният е представил фактурите, издадени
на РЛ, протоколи към тях, съставени в сградата на трети търговец /“Картал“/, разпечатка на хронология на сметка за отчитането
на приходи от продажби, разпечатка от сметка 304 /за оборотите, касаещи
изписаните стоки, посочени във фактурите/, както и обяснения. Според тях няма
сключени договори с РЛ, транспорта е извършен за сметка и от РЛ, стоките са
съхранявани в обект на доставчика в сградата, където е ставало предаването им,
разплащанията са извършени по банков път. Констатирано е, че липсват
доказателства за придобиването на стоките и документи за разплащането на
преките и предходните доставки. Констатирано е и, че в СД по ЗДДС са отразени
продажбите по първата и последната фактури.
С
оглед твърдението, че стоките са съхранявани при трети търговец, извършена е и
проверка на същия. Този търговец е представил договор за отдаване под наем от
28.12.2016 г. на недвижими имот – помещение от цех – второ ниво от около 50
кв.м., за който е уговорено наемателят да го ползва за складова дейност, както и договор за отдаване под наем от
30.01.2017 г, който представлява част от технологична апретура- втори етаж, от
около 30 кв.м, който също следва да се използва за склад от наемателя. Обяснено
е, че по тези договори не са издавани фактури, нито е извършено плащане на
наемните възнаграждения.
Служебно
е изискана информация от ОБДХ гр.Габрово досежно
регистрирана складова база за съхранение на стабилизатор на сурово мляко и
вафлени изрезки за храна на животни, като е получен отговор, че на посочения
адрес не е регистриран обект за съхранение и търговия с храни.
РЛ
е представило фактурите, вносни бележки за заплащането на три от тях по банков
път, справка за разчетната сметка 401. Представени са
протоколи за приемане и предаване към всяка от фактурите.
Ревизорите
не са ценили протоколите с аргумента, че липсват кантарни
бележки и други документи за определянето на количеството и качеството на
стоките, а и РЛ било посочило, че
доставката се извършва в с.Зая. Извън това е вметнато, че в представените от
доставчика протоколи липсват имената на лицата, които са ги подписали, а и при
съпоставката им се установява различие на подписите за предал в протоколите,
представени от доставчика и от РЛ. Най – сетне е констатирано и, че към момента
на фактуриране не е установено доставчикът да е ползвал складовата база, където
се твърде получаването на стоките. При издаването на ревизията не е кредитирано
обяснението на РЛ за това, че за складовото място е сключен договор с „Пламдейв Трейдинг“, като
е представен договор за наем с този оператор /л.54 от папка 1/. В крайна
сметка е прието наличието на фиктивно фактуриране.
При
административното обжалване нови и различни доказателства не са представени.
Ответникът е споделил констатациите на ревизията, подчертавайки, че се
установяват несъответствия в описания от РЛ механизъм на доставките и
механизма, претендиран чрез представените
доказателства, установяват се несъответствия в подписите на предалото стоките
лице в представените от доставчика и РЛ протоколи, както и несъответствия между
датите на наемното правоотношение за наетия склад и датите на фактуриране,
респ. получаване на стоките от този склад.
В
хода на съдебното дирене жалбоподателят отново представя процесните
фактури в едно с ДП и справки за отчитането им от страна на доставчика.
ВЛ
по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза дава заключение, че при доставчика
са отчетени приходи по повод на издадените фактури, като от представените
доказателства не може да се даде категоричен извод за доставените на доставчика
такива поради липса на салда и отразени обороти по съответната сметка. В счетоводството на РЛ процесните
фактури са осчетоводени директно на разход по см.601, като са формирали салдото
на разходите за основна дейности са приключвани срещу приходи от продажба на
продукция. С оглед производството по оспорване на представените от РЛ приемо – предавателни протоколи, съдът изслуша и заключение
по допуснатата съдебно-графическа експертиза. Видно от заключението е, че
положените в тях подписи за доставчик и за получател, същите са подписани не от
представителите на страните по сделката, а от други лица.
И
в този случай са приложими Общностните разпоредби,
които вече бяха анализирани.
Претендираният механизъм на
доставките изисква предавнето им физически/фактически
от доставчика чрез негов представител на представител на РЛ. Този механизъм обаче не се установява от
представените доказателства. Като преки доказателства са представени четири приемо – предавателни протокола ,в които подписът, поставен
от името на РЛ е неавтентичен. От друга страна доставчикът обяснява пред
ревизията, че стоките са съхранявани в обект – складова база на доставчика, в
сградата на трети оператор „Картал“ /л.124 от папка
4/. Представените от този оператор два договора обаче касаят учредяване на
наемно правоотношение с предмет отдаване под наем на недвижими имоти, което е
възникнало значително след твърдените данъчни събития, като не е посочено нито
от доставчика, нито от наемодателя му „картал“, че
такива помещения са ползвани фактически за съхранение на стоки от и за сметка
на прекия доставчик. Впоследствие представеният договор за наем, сключен с друг
наемодател опровергава обяснението на доставчика за мястото нас съхранението и
предаването на стоките, като това означава, че или първоначално доставчикът е
твърдял неистина, или, че за целите на ревизията и на административното
обжалване са съставени документи, които не документират действително
обстоятелства и правоотношения. Впрочем при прегледа на представения пред
ревизията /след издаването на ревизионния доклад/ договор за наем /л. 54 от
папка 1/ е видно, че липсва конкретна и ясна индивидуализация на обекта, който се
предоставя на доставчика от наемодателя „Пламдейв
трейдинг“, което обстоятелство допълнително мотивира съда да приеме, че на
практика не е установено мястото на твърдяното физическо предоставяне на
стоките на РЛ от доставчика. Видно от заключението на ВЛ по
съдебно-счетоводната експертиза, т.н. аналитични ведомости, представени от
доставчика не дават информация за изписване на такива количества от съответните
престация тест за антибиотици, а показват само
изписването им, като по отношение на престациите вафлени
изрезки и трансглутаминаза е посочено, че не може да
се установи по отчетни данни разполагаемост на тези
стоки поради обстоятелството, че тези ведомости имат характер на хронологични
регистри, без от тях да може да се установи движението на съответните стоки по
съответната материална сметка на доставчика. Най – сетне, що се касае конкретно
до престацията вафлени изрезки, то правния режим на
търговията с нея е уреден от ЗХ, като е констатирано, че обекта, в който е претендирано
съхранението и на тези стоки, не е надлежно регистриран при условията и реда на
ЗХ.
При
тези факти въз основа на делегацията на чл.273 от Директивата, обосновано
ревизираното дружество е санкционирано с отказ да му бъде признат данъчния
кредит по посочените фактури на този доставчик при липса на настъпила
изискуемост на данъка по тях. Жалбата е неоснователна в тази и част.
2.
В
частта по ЗДДФЛ:
а/ По отношение на данъка по чл.48,
ал.1 за 2011 г.
Видно
е от мотивите на доклада и акта, че за тази година е прието, че РЛ е местно
лице по смисъла на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, дължащо данък за придобити от него
доходи от източници в България. От ревизорите е констатирано, че по банковата
сметка на РЛ а преведени от С.М.С.сума от общо
9000 лв. на три транша – на 29.06.2011 г. сумата от 5000 лв., на
04.07.2011 г. сумата от 2000 лв. и на 10.10.2012 г.
/извън този ревизиран период/ сумата от 2000 лв. В хода на ревизията РЛ е
посочило, че става въпрос за върнат заем, предоставен от него на посоченото
лице. Доказателства за предоставянето на такъв заем не са представени.
Извършена е насрещна проверка на Сиври, в резултат на
която не са представени нито обяснения, нито доказателства за основанието на
извършеното плащане. Съответно, ревизорите са приели, че получената сума от
7 000 лв. е доход от друг източни, неупоменат в ЗДДФЛ по смисъла на чл.35,
т.6 от ЗДДФЛ, като са определили данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за тази година в
размер от 700 лв. в едно с лихви от 393, 24 лв.
Изводите
на ревизията са обосновани. На практика единственото оплакване на РЛ е, че
неправилно е прието, че посочените средства не били върнат от С.заем. Пред съда
обаче не са сочени опровергаващи констатираното от ревизорите доказателства.
Съгласно
разпоредбата на чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ „Облагаемият доход е брутната сума на
облагаемите доходи, придобити през данъчната година от: всички други източници, които не са
изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на
този закон или с окончателни данъци по реда на Закона
за корпоративното подоходно облагане.“.
В
случая няма спор, че става въпрос за паричен превод на сума, която е ефективно
получена от РЛ , като е ясно и кой е източникът, който е превел сумата. Няма и спор, че тази сума е била окончателно
обложена с някакъв пряк данък при източника, който я е превел на РЛ. След като
е установено нарастване на активите на РЛ чрез получаване на парична сума в
размер от 7000 лв. и то от конкретен субект, то посочената ситуация се вписва в
хипотезата на приложената от администрацията правна норма.
Жалбата
е неоснователна в тази и част.
б/
По отношение на данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2012 г.
Констатациите
и доказателствата на ревизията са идентични с посочените по-горе. Единствената
разлика се състои в обстоятелството, че за тази данъчна година е съобразен
доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ в размер от 2000 лв., представляващ получена по
сметката сума на 10.10.2012 г. от посоченото по-горе
лице. Върху този доход е начислен данък от 200 лв. в едно с лихва от 91, 85 лв.
И
в този случай важат фактическите и правните аргументи, изложени непосредствено
по-горе, като липсва необходимост от повтарянето им.
Жалбата
е неоснователна и в тази и част.
в/
По отношение на данъка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2013 г.
В
хода на ревизията е констатирано, а и е безспорно, че РЛ като едноличен
търговец е декларирало данъчна загуба за пренасяне от 40 463, 48 лв., съответно не е
деклариран данък по чл.48, ал.2 от закона.
С
оглед констатираното от ревизията досежно доставките
на доставчика „Мандра Стойчевци“ по фактури №5045/29,11,2013 г. и
№40/30,12.2013 г., ревизията е приела,
че първо, тези разходи са повлияли на ФР на търговеца за процесния
период, и, второ, те са документално необосновани с оглед на разпоредбата на
чл.26, т.2 от ЗКПО, приложим към формирането на доходите на лицето от дейността
му като едноличен търговец. Съответно декларираният от лицето ДФР по ГДД е
увеличен на основание на посочената постоянна данъчна разлика, като е
установена данъчна загуба вместо декларираната в размер от 32 483, 48 лв.
Първо,
обстоятелството, че разходите във връзка с тези фактури са отчетени текущо от
РЛ, като са намалили отчетения от него ДФР за процесната
година не е спорно, а и се установява от преписката. Второ, както съдът
констатира в частта по ЗДДС, тези фактури не отразяват достоверно реализирана
стопанска операция, описана в тях.
Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗКПО, /който
е приложим с оглед чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ/ „Счетоводен разход се признава
за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен
документ по смисъла на Закона за счетоводството,
отразяващ вярно стопанската операция.“. В процесният
случа предвид констатираното от съда, посочените фактури касаят документално
необоснован разход, тъй като те не отразяват достоверно описаната в тях
стопанска операция. При това положение законосъобразно администрацията е отчела
постоянната данъчна разлика по чл.26, т.2 от ЗКПО.
Жалбата
е неоснователна в тази и част.
г/
По отношение на данъка по чл.48, ал.2 за 2016 г.
Не
е спорно а и от преписката се установява, че за тази данъчна година е
деклариран счетоводен резултат данъчна печалба в размер от 25 114, 94 лв.,
увеличена с данъчни разлики по декларация в общ размер от 33 548, 80 лв.ь
и съответно намалена със сумата от общо 58 662, 84 лв., част от която
представлява и пренесена данъчна загуба от предходни периоди в размер от
25 114, 04 лв., приспадната до размера на положителната данъчна печалба за
годината.
С
оглед констатираното от органите по приходите досежно
доставката на доставчика „Мандра Стойчевци“ по фактура №1854/18,01,2016 г., доставките на доставчика „Маг Селект“ по фактури №1..1/10.05.2016 г., №1…4/28.06.2016 г.,
№1…7/28.07.2016 г., №1…9/28.09.2016 г., доставката на доставчика „Гама Сет“ по
фактура №10.18.02.2016 г., доставките на доставчика „Бетазим“
по фактури №10…10081/24.06.2016 г., №10…1083/18.07.2016 г. И
№10…1088/24.10.2016 г., ревизията е
приела, че първо, тези разходи са повлияли на ФР на търговеца за процесния период, и, второ, те са документално необосновани
с оглед на разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО, приложим към формирането на
доходите на лицето от дейността му като едноличен търговец. Съответно
декларираният от лицето ДФР по ГДД е увеличен на основание на посочената
постоянна данъчна разлика, като е установена данъчна печалба от 97 590, 21
лв. вместо декларираната данъчна загуба, като е изчерпан данъчната загуба за
пренасяне от предходни периоди в целият и размер от 50003, 83 лв. По този начин
с оглед на приспадането на внесените ЗОВ е установена данъчна основа от
96 535, 41 лв., като у определен за довнасяне данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер от 14 480 лв. в едно с лихви върху тази сума от 764, 28 лв.
Извън
горното, ревизорите са приели, че за тази година е приложима разпоредбата на
чл.43, ал.8 от ЗДДФЛ. Прието е с оглед горните констатации, че приложимост
намира разпоредбата на чл.89, ал.1 от ЗКПЮО според която когато дължимият
корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените месечни
авансови вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия
корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените тримесечни
авансови вноски за съответната данъчна година, върху превишението
се дължи лихва, посочена в тази разпоредба. Посочено е, че самото РЛ е подало
ГДД за предходната година, в която не е определило прогнозна печалба за 2016
г., респ. не е определял авансови вноски и не е внасял такива. Прието е, че при
ревизията са установени нетни приходи от продажби в размер от 323 074, 20
лв., като за ЗЛ дължи лихви върху невнесените авансови вноски в размер от
11 012, 65 лв., която лихва е от 795, 67 лв.
Съдът
намира за уместно на първо място да разгледа спора досежно
установените лихви върху невнесените тримесечни авансови вноски.
Всъщност
от анализа на ревизорите се установява, че действително нетните приходи от
продажби /по смисъла на §1, т.11 от ДР на
ЗСч /отм./ вр. с §1,т.49 от ДР на ЗКПО/ на
търговеца за процесната година е в размер от 323 074,
20 лв., като това обстоятелство не е и спорно по делото.
С
аргумент за обратното от разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.2 от ЗКПО РЛ е
задължено да прави авансови вноски и то тримесечни /чл. 85 от ЗКПО/ за тази процесна година. Размерът на тези вноски по принцип се
определя по разпоредбата на чл.87 от ЗКПО. В процесният
случай обаче прилагането и е невъзможно предвид липсата на прогнозирана
печалба, декларирана в предходната данъчна година. След като установения пряк
данък на практика с целият си размер превишава прогнозираната от лицето данъчна
загуба /каквато е декларирана за тази година/, то приложима е хипотезата на
чл.89 от ЗКПО, както правилно са подходили и ревизорите. Според разпоредбата на
чл.89, ал.2, т.2 от ЗКПО „Сумата, върху която се дължи лихва по ал. 1, се
определя по следните формули: за тримесечните авансови вноски: А = 0,75 х Б - (В + 0,2
х В), където: А е сумата, върху която се дължи лихва; Б е дължимият годишен
корпоративен данък; В
е общият размер на определените тримесечни авансови вноски за годината.“. В процесният случай компонентата В
е неприложимо поради липсата на определени от самото лице тримесечни авансови
вноски. При това размерът им следва да се определи като се умножи цифрата 0,75
по дължимият за годината корпоративен данък, който в процесният
случай с оглед чл.43, ал.8 от ЗДДФЛ е данъка по чл.48, ал.2 от този закон.
Видно
от РА е, че с него е определен данък за внасяне за тази данъчна година в размер
от 14 480 лв. при това положение не става ясно защо във формулата по
чл.89, ал.2, т.2 от ЗКПО е участвала сумата от 14 683, 53 лв. При
съобразяване с посочената сума и при прилагането на формулата, както и
разпоредбата на чл.89, ал.5 от ЗКПО съдът намира, че следва да се установи сума
по чл.89, ал.2 от ЗКПО в размер от 10860 лв., а не от 11012, 65 лв. Съответно
лихвата не е в размер от 795, 67 лв., е
в размер от 784, 64 лв. следва ревизионният
акт да се отмени за горницата над посочената лихва.
В
тази и част жалбата е частично основателна.
Що
се касае до проявлението на данъчната разлика по чл.26, т.2 от ЗКПО, то с оглед
аргументите на съда досежно верността на фактурите,
издадени от посочените трима доставчици, то изводите на ревизията следва да се
споделят. Както се изложи, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗКПО „Счетоводен
разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез
първичен счетоводен документ по смисъла на Закона
за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.“. Необосноваността
на счетоводния разход е функция на недостоверното фактуриране, като последицата
му е разписана в закона като проявление на постоянна данъчна разлика по чл.26,
т.2 от ЗКПО. Разпоредбата е правилно е
приложена от администрацията с оглед и на обстоятелството, че разходите във
връзка с посочените фактури на тримата изброени доставчици са участвали във
формирането на счетоводния резултат за тази процесна
година.
В
тази и част жалбата е неоснователна.
При
този изход на спора, частично основателна е претенцията на ответника за
разноски, като за него пълният размер на разноските представлява дължимо по
закон юрисконсултско възнаграждение в размер от 2259
лв. Жалбоподателят не претендира разноски.
С
тези мотиви, Административен съд Велико Търново, шести състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ ревизионен акт №
Р-04000717001934-091-001/06.11.2017 г. на органи по приходите от състава на ТД
на НАП – Велико Търново, поправен с РАПРА №П040007171934-091-001/06.11.2017 г.
на същите органи по приходите, потвърден в обжалваната му пред съда част с
решение №15/22.01.2018 г. на директора на ДОДОП
- Велико Търново в частта му, с която по реда на чл.89, ал.2, т.2 от ЗКПО са определени лихви за дължими авансови вноски за 2016 г. в размер от 795,
67 лв., като определя лихви по чл.89, ал.2, т.2 от ЗКПО за дължими авансови
вноски за 2016 г. в размер от 784, 64 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.В.
***-04000717001934-091-001/06.11.2017 г. на органи по приходите от състава на
ТД на НАП – Велико Търново, поправен с РАПРА №П040007171934-091-001/06.11.2017
г. на същите органи по приходите, потвърден в обжалваната му пред съда част с
решение №15/22.01.2018 г. на директора на ДОДОП
- Велико Търново в частите му с които:
а/ за данъчен период по
ЗДДС месец юли на 2013 г. е установен за довнасяне ДДС в размер от 2560 лв. в
едно с лихва от 1041, 23 лв.;
б/ за данъчен период по
ЗДДС месец септември на 2013 г. е установен за довнасяне ДДС в размер от 2560
лв. в едно с лихва от 1042, 75 лв.;
в/ за данъчен период по
ЗДДС месец ноември на 2013 г. е установен за довнасяне ДДС в размер от 780 лв.
в едно с лихва от 308, 69 лв.;
г/ за данъчен период по
ЗДДС месец декември на 2013 г. е установен за довнасяне ДДС в размер от 816 лв.
в едно с лихва от 315, 90 лв.;
д/ за данъчен период по
ЗДДС месец януари на 2016 г. е установен за довнасяне ДДС в размер от 4 940 лв.
в едно с лихва от 866, 18 лв.;
е/ за данъчен
период по ЗДДС месец февруари на 2016 г.
е установен за довнасяне ДДС в размер от 3360 лв. в едно с лихва от 562, 02
лв.;
ж/ за данъчен период по
ЗДДС месец май на 2016 г. е установен за довнасяне ДДС в размер от 2264, 37 лв.
в едно с лихва от 320, 82 лв.;
з/ за данъчен период по
ЗДДС месец юни на 2016 г. е установен за довнасяне ДДС в размер от 3118, 93 лв.
в едно с лихва от 415, 89 лв.;
и/ за данъчен период по
ЗДДС месец юли на 2016 г. е установен за довнасяне ДДС в размер от 2745, 93 лв.
в едно с лихва от 342, 51 лв.;
й/ за данъчен период по
ЗДДС месец август на 2016 г. е установен за довнасяне ДДС в размер от 2107, 75
лв. в едно с лихва от 244, 75 лв.;
к/ за данъчен период по
ЗДДС месец септември на 2016 г.е установен за довнасяне ДДС в размер от 3212,25
лв. в едно с лихва от 346, 23 лв.,
л/ за данъчен период по
ЗДДС месец ноември на 2016 г. е установен за довнасяне ДДС в размер от 1956 лв.
в едно с лихва от 177, 68 лв.;
м/ за данъчен период по
ЗДДС месец декември на 2016 г. е установен ДДС за приспадане в размер от 3885,
72 лв. и са установени лихви от 31, 51 лв.;
н/ за данъчен период по
ЗДДФЛ 2011 г. е установен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за довнасяне в размер
от 700 лв. в едно с лихва от 393, 24 лв.
о/ за данъчен период по
ЗДДФЛ 2012 г. е установен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за довнасяне в размер
от 200 лв. в едно с лихва от 91, 85 лв.;
п/ за данъчен период по
ЗДДФЛ 2013 г. е установена данъчна загуба за пренасяне в размер от 32 483,
48 лв. и
р/ за данъчен период по
ЗДДФЛ 2016 г. е установен данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за довнасяне в размер
от 14 480 лв. в едно с лихва от 764, 28 лв.
ОСЪЖДА Г.С.В. ***, ЕГН **********,
да заплати на дирекция „ОДОП“ – гр.Велико Търново юрисконсултско
възнаграждение от 2258, 54 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :