Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № 11.02 от 20.12.2010 год. по гр.д. № 2959 по описа за 2010 год. Великотърновският районен съд е приел за установено по отношение на М. Д. Р. от гр.В.,ул.”О.”,№...А,че дължи на Т. Г. Г. от гр.Д.,ЖК”Б.”,№...,В.,.6,ап.18 сумата от 966,60 евро – главница,представляваща задължение по Запис на заповед от 30.04.2009 год.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 20.11.2009 год. до окончателното изплащане на задължението,за което е издадена заповед за изпълнение № 31 от 08.01.2010 год. по Ч.Гр.д. № 4396/2009 год. по описа на ВТРС.Осъдил е М. Д. Р. да заплати на Т. Г. Г. разноски в размер на 50,70 лв. Против решението е постъпила въззивна жалба от ответника М. Д. Р.,чрез пълномощника й адвокат А. Ч. –ВТАК.Жали се решението в цялост.Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението.Релевила следните оплаквания:Неправилно съдът приел,че след като ответницата не е разполагал с представителна власт по отношение на „А. -В. ЕООД,на основание чл.462,вр.чл.537 ТЗ,същата се е задължила лично по издадения запис на заповед. В случая разпоредбата на чл.462 ТЗ не следвало да се прилага и следвало да се приеме,че лично задължаване не е налице.Поради липса на представителна власт при издаване на ценната книга,същата се явявала недействителна и не пораждала задължение за М. Р..На следващо място съдът стигнал до погрешни констатации относно връзката между процесната запис на заповед и каузалната сделка,по която е издадена ценната книга. Прави се искане за постановяване на съдебен акт от въззивния съд,с който да се отмени решението на първата инстанция и отхвърляне на предявения иск.Претендират се разноски.В с.з. жалбоподателката не се представлява. В законовия срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата Т. Г. ..В съдебно заседание въззиваемия – ищец не се представлява. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява правилно и законосъобразно. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Предявен е иск по чл.422,ал.1,вр.чл.415 от ГПК Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск. По наведеното оплакване ,че неправилно съдът приел,че след като ответницата не е разполагала с представителна власт по отношение на „А. –В. Т.”ЕООД,на основание чл.462,вр.чл.537 от ТЗ,същият се е задължил лично по издадената заповед.В случая разпоредбата на чл.462 ТЗ не следвало да намери приложение и следвало да се приеме,че при издаване на ценната книга,същата се явявала недействителна и не пораждала задължение за М. Р..Този довод на въззивницата се явява неоснователен по следните съображения. По делото е установено,че ответницата М. Р. не е носител на представителна власт по отношение на „А. –В.”ЕООД .Установено е и че е подписала ценната книга.Към момента на издаването на ценната книга ответникът –Р. не е разполагала с представителна власт по отношение на „А. –В.”ЕООД,поради което на основание чл.462,вр.чл.537 от ТЗ се е задължила лично по нея,като е налице сливане между качествата й на издател и поръчител по записа на заповед.Поради същите съображения е налице и лично задължаване на ответника по споразумението от 30.04.209 год.,във връзка с което е издадена и процесната запис на заповед. Неоснователно се явява оплакването,че съдебния състав е достигнал до погрешни констатации относно връзката на процесната запис на заповед и каузалната сделка,по която е издадена цената книга.Абстрактния характер на записа на заповед като вид сделка,за която наличието на основание не е елемент от фактическия й състав и поради това условие за действителността й,не изключва поемането на паричното задължение да е с определена цел,произтичаща от други каузални правоотношения,какъвто е настоящия случай.Именно поради това издателят разполага с правото да противопостави освен абсолютните си възражения срещу ефекта,така и възраженията основание на каузалните отношения с кредитора му.Записът на заповед е издаден за обезпечавÓне на задължение по каузалната сделка,по която е доказано плащане само в размер на 3 500 лв.Това обаче не лишава приносителят му да претендира плащане на сумата по недо до 4 966,60 евро.Налице е причина за издаване на менителничния ефект и липса на доказателства за пълно изпълнение на задължението,за което е дадено обезпечението.За кредитора по вземането съществува правна възможност да избере по кой начин да реализира изпълнението на вземането си : дали по абстрактната сделка или по пътя на изпълнение на задължението по споразумението По така изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. На основание чл.280 ГПК решението подлежи на въззивно обжалване. Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд като правилни,поради което решението следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното въззивният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1120 от 20.12.2010 год. по гр.д. № 2959/2010 год. на В. районен съд. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател : Членове : |