Р Е Ш Е Н И
Е
№
08.04.2021г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
състав
На шести октомври 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар:
РОСИЦА Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
гр. дело № 6710 по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно осн. чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД.
Делото е образувано по иск с правно основание чл.55 ЗЗД
от ищеца „В и К”ЕООД - Стара Загора, против „Електроразпределение -ЮГ” ЕАД –
Пловдив, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 826лева,
представляваща недължимо платена сума за такса пренос по
електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение Помпена станция –
Орешник ИТ № 2939032, за периода от 01.12.2014г. – 31.12.2014г. представляваща
разликата ду стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво
средно напрежение, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 16.12.2019г. до окончателното
заплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, в
който се оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна.
Делото е образувано по искова молба от ищецът „Водоснадбяване и
канализация" ЕООД било
еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Стара Загора, ул. „Христо Ботев" №62, първоначално вписано в регистъра на
търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по
описа на Ст.ОС. Същият осъществява основно дейностите по дейност по
водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване,
проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
Област Стара Загора и Община Тополовград. Същият е потребител на ел. енергия
относно притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК"
с.Орешник", Община Тополовград, който обект е присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост
на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършва със
съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия
на този обект се осъществява посредством собственият на дружеството трафопост
на ниво ниско напрежение (НН).Ответникът "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД, /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД / е
еднолично акционерно дружество, със седалище и адрес на управление 4000
гр.Пловдив, ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в TP с
ЕИК *********, притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия №14007/13.08.2004
г. издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за
краткост ЕВН ЕР, и осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия
и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ЮУ-014 от
10.05.2008г„ всеки ползвател дължи на това дружество цена за пренос на
пренесената му електрическа енергия.Доказателства №1:Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г.
по описа на Ст.ОС.Разпечатка от
електронната страница на TP при Агенция
по вписванията за актуално състояние по партидата на ищеца.Разпечатка от
електронната страница на TP при Агенция
по вписванията за актуално състояние по партидата на ответниците.Извършени плащания от ищеца към ответника.През периода от
01.12.2014г. до 31.12.2014г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е
заплатило на ответното дружество сумата 1101.45лв.
по Фактура №**********/31.12.2014г., представляваща
такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник", намираща се
в Община Тополовград.Следва изрично да се отбележи, че по
посочената фактура ищецът е заплатил на ответника и други начислени суми, за
които към момента ищецът няма претенции и същите не са предмет на настоящата
искова молба.Доказателства №2:Фактура
№**********/31.12.2014г., ведно с платежно нареждане от 16.01.2015г. и
извлечение по сметка от 16.01.2015г. Място на измерване на платената електрическа енергия.Посочената
по-горе в Раздел II, т.1 от исковата молба сума, е измерена и отчетена при
измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като
измервателното устройство е разположено в ЗРУ
20 kV /киловолта/ в Помпена станция „Орешник".
Считаме, че измерването по този начин, и конкретно на това място, е
незаконосъобразно и води до начисляване за заплащане на недължими суми.Считано
от 01.07.2008 г. с Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената, която се
заплаща за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп
до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.Съгласно действащата нормативна уредба за
процесния период, мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа
енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1,2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР
цени.При отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.
120 от ЗЕ, ел.енергията, доставена на потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за
търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл.116,
ал.7 и на правилата по чл.83, ал.1, т.6 /Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл.116, ал.7 от ЗЕ наредба е
Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004г.,
когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и
производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат
утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора
на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция.За тези клиенти
цената за пренос по електропреносната мрежа се заплаща от
разпределителното предприятие на независимия преносен оператор, съгласно
договорите по чл.12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност
в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл.11, т.1,2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.Съгласно
чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната. съответно
електроразпределителната мрежа.Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато
електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за
търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба
на преносното или съответното разпределително предприятие.В конкретния случай
за Помпена станция „Орешник", границата на собственост между
преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която
подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този
електропровод е с дължина от около 7,700
км., започва от Подстанцията, и достига до
ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан
Петко Войвода", като от същия електропровод има отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/
на Помпена станция „Орешник". И електропровода
„Венеция" 20 kV, и
посочените две ЗРУ /закрити
разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намират
ЗРУ, са собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД.С
оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца
електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между
Подстанция „Тополовград" 20 kV и
Електропровод „Венеция" 20 kV., в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „Орешник". Отправени искания
до „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД за промяна на мястото и нивото
на мерене. Във
връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната
електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е отправяло
няколкократни писмени искания от
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД с искане за промяна
на мястото и нивото на измерване.С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., в отговор на
изпратено от първия ответник писмо, дружеството ни е изпратило писмо за промяна
на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:
Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод
„Венеция"/;Извод„Рила";Вик – Зимница и ПС Ханчето.Следва да се
отбележи, че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на всички останали обекти, посочени
в Писмото, е извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията
се измерва на ниво СН и ,ВИК" ЕООД не заплаща такса за пренос до ел.
разпределителната мрежа, като единствено по отношение на Електропровод
„Венеция" това не е сторено.Във връзка с това, от дружеството ни е
изпратено и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично
посочваме, че желаем да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско
напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград,
като са посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които е
изисква промяната:-ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник и
-ИТ 2939033 „ВиК" с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ„КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/с.Кап. Петко Войвода.На това
наше искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД изпраща Писмо изх. №
01/09.01.2009г., с което ни уведомява, че следва да им предоставим документи за
собственост на Електропровод 20 kV извод
„Венеция". Това искане е необосновано, тъй като още с Писмо изх. №
1748/23.10.2008г., дружеството ни е изпратило по отношение на електропровод
„Венеция" всички необходими документи.„Водоснабдяване и канализация"
ЕООД е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към
писмата са приложени и съответните документи, доказващи собствеността на
дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че дружеството ни е
собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да
се промени от НН на СН, ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не изпълнява
задълженията си и продължава да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за
целия процесен период вместо на ниво средно напрежение.Доказателства №3:Писмо изх.№ 053-30/24.09.2008г.Писмо изх. № 1784/23.10.2008г.Писмо изп.№ 2013/05.12.2008г. Писмо изх. № 01/09.01.2009г. Скица на
електропровод Венеция.Собственост на ишеца върху недвижими имоти и енергийни съоръжения:Намираме
за безспорно, че ищецът е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК", и на намиращите се в тях ЗРУ.Същите са
собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на
дружеството. Включването в капитала на дружеството става по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с
която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставя на
„ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за
приемане и предаване на основни средства, с който тези активи са
предадени на дружеството ни.За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено
Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.Доказателства №4: 3аповед №
135/12.12.1995г. на Кмета на гр.Тополовдград. Акт за приемане и предаване на основни средства.Инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС
„Капитан Петко Войвода" - 2 бр. Характеристика на ДМА - Трафопост „Кап. Петко Войвода".Акт обр.16 за Електропровод „Венеция" 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ.Разрешение за ползване № 261/09.08.1995г.4.7 Скица.В случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД беше изпълнил законовите си задължения и беше
уважил искането ни за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел.
енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап.
Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на
Подстанция „Тополовград" 20 kV, заплатената
от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник",
ИТ № 2939032, нямаше да бъде дължима и
съответно - заплатена, а дължима щеше да е такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект средно напрежение.Ако се
установи, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период
не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение,
разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и
ниво средно напрежение се явява недължимо платена и платена без основание.При
това положение за дружеството ни възниква правен интерес да предявим против
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, със седалище и адрес на управление
4000 гр.Пловдив, ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в TP с
ЕИК ********* иск за заплащане на платените суми за такса за пренос по ел.
разпределителна мрежа за процесния период, като суми, платени без основание
като за периода 01.12.2014г. до 31.12.2014г. сумата е в размер на
826лв.Настоящата искова претенция предявявам на основание чл.113 ГПК пред съда
по седалище на ищеца. Намирам, че нормата на чл.113 ГПК е приложима по следните
съображения:Ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД има качеството на
„потребител" по смисъла на § 1, т.416 от ДР на Закона за енергетиката. При
това положение е налице възможност за изборна подсъдност по чл.113 ГПК.
Практиката на ВКС категорично приема, че когато ищецът има качеството
„потребител на енергийни услуги" по смисъла на § 1, т.416 от ДР на Закона
за енергетиката, възможността за изборна подсъдност по чл.113 ГПК не е
предвидена само за потребителски спорове, произтичащи от правата, уредени в
Закона за защита на потребителите, а следва да намери приложение „за всички
спорове между потребители и доставчици на услуги". /Определение
№172 от 08.03.2013г., постановено по т.дело № 1143/2013г., на ВКСII т.о.,
и Определение № 607 от 23.11.2015г. по ч.т.дело №2314/2015г. на ВКС, I т.о./С оглед на изложеното
намирам, че правилно и в съответствие с нормата на чл.113 ГПК съм предявил
настоящата искова претенция пред Старозагорския Районен съд - по седалище на
ищеца.Молят да бъде постановено решение, с което на основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД да осъдите ответника "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив,
ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в TP с ЕИК *********, да заплати
на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД, ЕИК *********, Сумата
826лв. /осемстотин
двадесет и шест лева/, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по
ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение -
Помпена станция „Орешник", ИТ № 2939032, за периода
01.12.2014г. - 31.12.2014г., представляваща разликата между стойността на
енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, ведно
със законната лихва от датата завеждане на исковата молба в съда до датата на
връщане на сумата от ответника на ищеца.Моля да ни присъдите направените по
делото разноски.Дължимите суми могат да бъдат плетени по следната сметка на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД:БАНКА: „Банка
ДСК" ЕАД,IBAN: ***.
На
основание чл.131 от ГПК е представен писмен отговор от ответника
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД в която заявяват, че на 8.01.2020 година получихме препис от искова
молба от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД. В законния срок депозираме
отговор на исковата молба. По допустимостта и основателността на предявения иск:Предявения
иск считаме за допустим, но неоснователен, поради което го оспорваме изцяло,
както по основание, така и по размер.Претендираме, че сумата, предмет на
исковата претенция, е дължима и основателно начислена по сметката на
ищеца.Считаме, че обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба не
правят сумите недължими. Оспорваме всички факти и твърденията, във връзка с
тях, изложени в исковата молба. Считаме, че същите са неверни и не правят
сумите недължими.Водени от желанието за постигане на справедлива преценка на
създалата се комплексна правна и фактическа обстановка в отношенията между
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД и „Водоснабдяване и канализация" ЕООД,
считаме за необходимо да отбележим, че всички спорни отношения са породени от едно
единствено обстоятелство -
нежеланието на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД да заплаща утвърдените от КЕВР и важащи за
всички потребители на разпределителните мрежи в Република България цена за
достъп и цена за пренос до електроразпределителната мрежа,въпреки
наличието на валидна облигационна връзка, по силата на която са начислени
процесиите суми и фактът на реалното предоставяне на тези услуги.2.3а процесния период
отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮРЕАД и ищецът „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД във връзка с предоставянето на услугите достъп и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа се уреждат с договор, сключен на 19.06.2013 г. на основание чл.14 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, т.27.4. и т.2.7.7 от Лицензията за
разпределение на електрическа енергия на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД,
Правила за управление на електроразпределителните мрежи, Правила за управление
на електроенергийната система и Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (вж. Доказателство № 1).Услугата „ПРЕНОС" се заплаща за транспортиране на електрическата
енергия през преносната мрежа до обект на клиент, при условията, определени в
договора и приложимите нормативни актове. Цената за предоставяне на тази услуга
отразява постоянните разходи, които мрежовият оператор извършва за всеки един
клиент. Твърдт, че съгласно Закона за
енергетиката, цените за достъп и/или за пренос през електроразпределителните
мрежи и пренос са обект на регулиране от Комисията за енергийно и водно
регулиране. Цените за достъп до електроразпределителните мрежи се определят и
утвърждават от Комисията на база предоставена от „Електроразпределение Юг"
ЕАД информация, в съответствие с предвиденото в Наредба №1 от 14.03.2017 г. за
регулиране на цените на електрическата енергия и приложимата нормативна
уредба.Съгласно чл. 29, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия,
обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г. Мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена
мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и
3 по утвърдените от КЕВР цени.Твърдим,че мястото на измервателните уреди за
процесния период е било определено правилно и в съответствие с нормативната и
договорната уредба.В изпълнение на задълженията си по договора 19.06.2013г.
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД е пренесло в обекта на ищеца електрическа
енергия, като за стойността на предоставената мрежова услуга е издало
фактурата, представена към исковата молба, стойността на част от която
съставлява исковата сума.Разпределението на
електрическа енергия според §1. т.49 от ДР на ЗЕ е определено като „транспортиране на
електрическа енергия „през разпределителните мрежи".
Дейността „разпределение на електрическа енергия" също подлежи на
лицензиране (съгласно чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа
е „съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия"
(§1 т.22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД, като притежател на Лицензия №Л-140-07 от
13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършва
услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от
ДКЕВР цени, като спазва следния основен принцип: на всички клиенти услугата
разпределение се калкулира по одобрените от КЕВР цени. Тарифната структура е в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните
складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.Обектът на ищеца е
присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на ниво ниско напрежение. Безспорен е фактът, че присъединяването на обекта е
извършено преди влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители и при
спазване на действащата към момента на присъединяването нормативна уредба, а
именно: Закон за електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975г., отм.,
бр. 64 от 16.07.1999г. и Правилник за прилагане на Закона за електростопанството,
приет с ПМС № 62от 1976 г., обн., ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г., отм., бр. 31 от
14.04.2000 г. и разбира се преди
влизане в сила на чл. 16. ал. 1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. Начинът на присъединяване на обекта към електроразпределителната
мрежа, както и нивото на присъединяване и мястото на измерване на
електрическата енергия се определят към момента на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните нормативни актове ред
или в договора за присъединяване, ако присъединяването е извършено след влизане
в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители, обн., ДВ, бр.40 от
16.05.2000г., отм., бр.34 от 19.04.2005г., аналогично на действащата в момента
уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г. От представените по делото
писмени доказателства може да се установява, че процесния обект е присъединени
през 1995 г. Видно
е, че принципа е залегнал както в отменените, така и в сега действащите
нормативни актове, е че нивото на напрежение и мястото на измерване на
електрическата енергия се определя/дотоваря към момента на присъединяване на
обекта. Еднократно към момента на присъединяване на обекта!!! Действително
след присъединяването на обекта (чието проектиране и въвеждане в експлоатация
на присъединителните съоръжения е извършено като за мерене на ниво ниско
напрежение) ищецът е подал искане за промяна на мястото на меренето на
електрическата енергия на ниво средно напрежение. Оспорваме твърдението, че към
искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия ищецът е
представил доказателства за собственост върху присъединителните съоръжения -
ел.проводи трафопостове. Всички доказателства за собственост, представени по
преписката сочат, че правото на собственост е на Община Тополовград, а не на
ищеца. Наред това исканията са подадени от лице с пълномощно без нотариално
заверка на подписа. Исканите доказателства (пълномощно и извлечение от баланса
на трафопоста - вж. писмото т.1 и т.2 са представени в цялост едва с писмо
изх.№ ЦУ-14 от 21.01.2015г. От описа на приложенията на всички предходни писма
е видно, че представените извлечения от баланса са за други активи, но е и за
трафопостове (вж. писмо изх. № 9946 от 26.11.2014 г. - т.Б - приложенията са за
ел.провод 20 kV АС проводник 95 L -7180
м. и ел.провод 20 kV откл. за ТП
проводник АС - 95L-738 М,
същите са били приложени и към писмо изх.№ 1748 от 23.10.2008г.). За доказване
на това обстоятелство представяме цялата коренспонденция по случая. Ищецът не е
доказал правото си на собственост върху присъединителните съоръжения - ТП и
електропровод, поради което и основание за остойностяване на доставената в
обекта електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната във фактурите
(за ниво ниско напрежение) не са били налице. Едва с писмо изх.№ ЦУ-14 от
21.01.2015г. ищецът представя запис за трафопостове, поради което и едва тогава
стартира и цялата процедурата по смяна на меренето. Меренето е сменено на
19.11.2015г. (за справка вж. Констативен протокол за техническа проверка от
14.01.2016г.). Процесната сума е дължима, тъй като ЗА ПРОЦЕСНИЯ ПЕРИОД обектът
на ищеца е бил присъединен на ниво ниско напрежение, ползвал е електроенергия
на ниво ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД. След като е сключил договор, ответникът има
правата и задълженията по него. По размер:Ако се установи, че мястото на измерване на
електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско
напрежение, а на ниво средно напрежение. ВЪПРЕКИ ЧЕ КЪМ МОМЕНТА НА
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ ОБЕКТЪТ Е ПРИСЪЕДИНЕН НА НИВО НИСКО НАПРЕЖЕНИЕ, то действително
недължимо платена и подлежаща на връщане ще бъде единствено разликата между
стойността на енергията, пренесена на ниво ниско средно напрежение и ниво ниско
напрежение, каквато е претенцията на ищеца. Не е ясно обаче как е изчислен
размерът на тази претенция. В обобщение:Изложената фактическа и правна
обстановка обосновава неоснователността на възражението за недължимост на цена
пренос на ниво ниско напрежение, начислена за процесния период. Сумата по
процесната фактура е основателно начислена и дължима от ищеца, а исковата
претенция е неоснователна. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде
отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан. При отхвърляне на предявения иск, молят да им
бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК. При уважаване на предявения иск -
възразяваме срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, по голям от
еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Считаме, че ако бъде претендирано възнаграждение в
такъв размер пред настоящата инстанция, то е прекомерно и МОЛЯ да бъде намалено
до минималния размер съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка
с чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В
съдебно заседание ищецът e представляван от
пълномощника си адв.Иванова, която моли претенцията им да бъде уважена изцяло и
да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Пълномощникът на ответното дружество е
представила писмена молба за съдебно заседание, с която моли искът да бъде
изцяло отхвърлен като неоснователен по съображенията, изложени в отговора. Моли
да им бъдат присъдени направените по делото разноски, като молят да бъде
редуцирано възнаграждението на ищеца поради прекомерност.
Съдът, като взе
предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Не е спорно по
делото, че през процесния период 01.12.2014г.
– 31.12.2014г. ответникът е имал качеството на оператор на
електроразпределителната мрежа за територия, в чийто обхват попада собствената
на ищеца Помпена станция „Орешник“- с. Орешник, ИТН 2939032, както и че
страните са били обвързани от договор да достъп и пренос
на електрическа енергия през електоразпределителната мрежа от 19.06.2013 г.
Считано от 01.07.2008 г., с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР,
прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 6,
чл. 30, ал. 1, т. 1а, т. 4, т. 4а, т. 6а, т. 7 и т. 10 и чл. 36а, ал. 2 от
Закона за енергетиката, чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2, б. „б” и чл. 19, ал. 3 от
Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, цената, заплащана
за ползване на мрежата, се разделя на два компонента: цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа. „ЕВН България Електроразпределение“ АД /ЕВН ЕР/ е изпратило до ищеца писмо с изх.
№ 6053-30/24.09.2008г., с което го информира, че предвид Решение № Ц-021 от
26.06.2008г. на ДКЕВР, в ЕВН ЕР тече
проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите
документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти,
считано от влизане на Решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че все
още не са получили от ищеца документи, удостоверяващи собствеността на ищеца
върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции и че такива
доказателства могат да бъдат: документ, от който да е видно по какъв начин е
придобит този енергиен обект; извлечение от счетоводни книги на дружеството по
сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел.
проводите, актуализирана към момента на предаване на документите; строителни
книжа, свързани с изграждането на електропровода – разрешение за строеж,
протокол за дадена строителна линия и определяне на ниво, разрешение за
ползване и др.
В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо
с изх. № 1784/23.10.2008г., относно идентифициране на обекти, присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция
Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е посочено, че са приложени: Заповед
на Община Тополовград за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект –
ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на ВиК – Ст. Загора; извлечение от
счетоводните книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на
съоръжението; официална скица на ел. провода, актуализирана към момента;
образец 16, разрешение за ползване.
Видно от Заповед № 135/12.12.1995г.
на Кмета на гр. Тополовград, акт за приемане и предаване на основни средства,
инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „ОРЕШНИК",
характеристика на ДМА - Трафопост „Орешник", акт обр.16 за Електропровод
„Венеция" 20 kV,
на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за
ползване № 261/09.08.1995г, се доказва, че ищецът е собственик на Електропровод
„Венеция" 20 kV,
на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са
собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на
дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване
№ 261/09.09.1995г.
С писмо до „ЕВН България Електроснабдяване“ АД
/ЕВН ЕС/, с изх. № 2013/05.12.2008г., ищецът е изявил желание да бъде изместено
поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в
Подстанция гр. Тополовград на ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник /процесния/
и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, които се захранват от ел.
провод 20 kV „Венеция”, собственост на ищеца.
В отговор на писмото, с изх. № 01/09.01.2009г.
ЕВН ЕС изисква от ищеца документи за собственост на ел. провод 20 kV извод
„Венеция” п/с Тополовград.
По делото е представена Фактура № **********/31.12.2014г., издадена
от ответното дружество, на стойност 2887.91лв., и платежно нареждане от 16.01.2015г.,
с което ищецът е извършил цялостно плащане на стойността на фактурата –
отразено в извлечение от сметка от 16.01.2015г..
Видно от
заключението на съдебнотехническата експертиза, което съдът възприема като
компетентно, обосновано и неоспорено от страните, измерването на потребената от
ищеца ел. енергия по процесната фактура за обект ПС „ Орешник”, ИТ № 2939032 се
е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително
устройство/ 20kV/400V в ПС
„Орешник". Ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е
бил собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му
са изводите на електропровод „Венеция" в ЗРУ на подстанция
„Тополовград" на ниво средно напрежение. ЕВН ЕР е трябвало да монтира в
подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция
„Тополовград", чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. Ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от
подстанция „Тополовград", е бил собственост на ищеца през процесния
период, то ищецът не дължи цена за пренос на ел. енергия през този
електропровод до ПС „Орешник" нито при монтирана измервателна група на
страна ниско напрежение в ПС „Орешник", нито при монтирана измервателна
група на страна средно напрежение в подстанция „Тополовград". ЕВН ЕР няма
никаква собствена електроразпределителна мрежа по цялата верига на
електроснабдяване на процесния обект и не може да претендира за такса пренос по
електроразпределителната мрежа до обекта.
Видно от
заключението на съдебноикономическата експертиза,
което съдът кредитира, като компетентно,
обосновано и неоспорено от страните, се установява, че процесната фактура е
платена изцяло от ищеца на ответника. Начислената във фактурата такса пренос до
ел.разпределителната мрежа до обект НН - ПС ” Орешник» за процесния период е в размер на 1101,45лв., като разликата в
стойността на отчетените в обект ПС «Орешник» с ИТН 2939032 колимчества
ел.енергия при измерване на ниво средно и при ниво ниско напрежение за периода
е 826,64лева.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните
правни изводи:
Съгласно
чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. В тези случаи в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а
задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването на
сумата, респ. за задържането й.
Между ищеца и „ЕВН България Електроразпределение Юг" ЕАД е налице
облигационна връзка, обективирана в Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Не е спорно по делото, че ищецът е потребител
на ел.енергия относно
притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с.Орешник, Община
Тополовград, който обект е присъединен към електропреносната система
посредством Електропровод „Венеция” 20 kV. Обектите на ищеца са присъединени към електроразпределителната мрежа,
собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на ниво ниско напрежение.
Безспорно установено по делото е, че присъединяването е извършено преди влизане
в сила на Наредба № 6 от 9.06.2004 г., за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи.
Съгласно чл. 120, ал.1 от ЗЕ и чл. 27 от ОУ на ЕВН,
ел.енергията, доставена на потребителите, се измерва със средства за търговско
измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на
оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за
търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата
по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл. 116 ал. 7 от ЗЕ наредба е Наредба №
6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от Наредба
№ 6/09.06.2004 г., когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие.
Съгласно утвърдената съдебна практика / решение №227 от 11.02.2013г. по
т.д. №1054/2011г. на ВКС/, дължимостта на цената за достъп и цената за пренос,
заплащани от потребителя, съгласно измереното количество на консумираната
енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от Правилата за
измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия
изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към дейността по
цялостното управление на електроенергийната система, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и
цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо
значение за дължимостта на същите –измерването в места, различни от уговорените
между страните или от нормативно определените, не е основание за начисляване на
цена за достъп и цена за пренос.
Цената за
достъп до електроразпределителната мрежа и цената за пренос по
електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за
търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни
разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа,
като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично
предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като компоненти на
цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за
търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.
Съгласно
§1, т.22 от ДР на ЗЕ, електроразпределителната мрежа е съвкупност от
електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която
служи за разпределение на електрическа енергия, а съгласно чл.88 от ЗЕ, услугите по достъп до и
пренос през електроразпределителната мрежа се предоставят от ЕВН ЕС и ЕВН ЕР,
когато тези дружества са собственици на такава мрежа на обособена територия. В настоящия случай, не е спорно, че
ищецът е собственик на Помпена станция „Орешник", на намиращото се в нея
ЗРУ и на електропровод „Венеция" 20kV. По цялата верига на
електрозахранването на процесния обект ПС „Орешник", ЕВН ЕР няма никакви
собствени електропроводи и електросъоръжения. Заплащането на такса пренос по
електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за разходите по поддръжката и ремонта на
присъединителните електросъоръжения. След като електроразпределителната мрежа е
собственост на ищеца, то ответното дружество няма разходи по поддръжката и
ремонта на електроразпределителната мрежа и не следва да калкулира такси за
пренос. Следователно, начислената и
получената от ответното дружество такса за пренос по електроразпределителната
мрежа е без основание. Видно от заключението *** съдебно икономическата експертиза
разликата в стойността на отчетените в обект Помпена станция «Орешник»
количества ел.енергия при измерване на ниво средно и при измерване на ниво
ниско напрежение за процесния период е 826,64лева. Именно с
тази сума се е обогатил ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Същата сума
подлежи на връщане на ищеца. Тъй като предявеният иск е за сумата от 826лева,
то същият се явява изцяло основателен и доказан, и като такъв следва да бъде
уважен. Върху присъдената сума следва да присъди и законната лихва, считано от момента
на подаването на исковата молба в съда - 16.12.2019г. до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на
спора, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца
разноски – възнаграждение за съдебно-техническа експертиза от общо 220лева,
държавна такса от 50лева и 360лева адвокатско възнаграждение – общо 630лева по
представения списък. По повод направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар от 360 лв., с ДДС, съдът
намира същото за неоснователно. В случая, платеното възнаграждение за адвокат е
в размер към минималния, изчислен съобр. 7 ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Електроразпределение юг” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов”
№ 37, представлявано от членовете на СД Карл Денк и Здравко Братоев, чрез
пълномощника им юрисконсулт Р., ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара
Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, представлявано от управителя Румен Тенев
Райков, съдебен адрес ***,офис 2,чрез адв.Д. сумата от 826/осемстотин двадесет
и шест/лева, представляваща недължимо платена сума по фактура № **********/31.12.2014г.,
за такса пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение Помпена станция „Орешник”,ИТН 2939032, за периода 01.12.2014г.–31.12.2014г.,
представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско
напрежение и ниво средно напрежение, ведно със законната лихва, върху сумата, считано
от 16.12.2019г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 630 /шестстотин
и тридесет/лева, представляваща направени по делото разноски.
Присъдените суми
могат да бъдат платени по банкова сметка на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
в БАНКА ДСК ЕАД - IBAN: ***.
Решението може да се
обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: