Присъда по дело №598/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260028
Дата: 19 март 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Петко Иванов Минев
Дело: 20215300200598
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 март 2021 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

№ 260028

 

град Пловдив, 19.03.2021 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, в открито съдебно заседание на  деветнадесети март, две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТКО МИНЕВ

      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ЗЛАТКА АЛЕКСОВА

МАРИЯ ИЛКОВА

 

                                                                                                                                                

При участието на секретар Величка Илиева и прокурор ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 598 по описа на съда за 2021 година, след тайно съвещание

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ М.З.Ч. - роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, трудово ангажиран - шофьор, неосъждан, живущ ***7, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 27.02.2021г. в с. Първенец, обл.Пловдив, улица „Речна“ № 2 е направил опит да даде подкуп - пари в брой - една банкнота с номинал 20.00 /двадесет/ лева, със сериен № БД 5453157, на длъжностни лица полицейски органи - инспектор С. А. К. - ****** и инспектор М. Р. М. - ******, за да не извършат действие по служба - да не съставят акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП- за това, че като водач на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“, с рег.№ ***, е извършил нарушение - управлява автомобила без да е поставил обезопасителен колан, като макар и да е довършил изпълнителното деяние не са настъпили предвидените в закона и исканите от него общественоопасни последици, поради което и на основание чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1, вр. чл.18, ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал. 4, вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 буква „б“ и ал. 3 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ПРОБАЦИЯ, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК:

- задължителна регисрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от една година и

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

 

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал.1 т.1 пр. 2 от НК ПРИСПАДА от така наложеното на подсъдимия М.З.Ч. наказание ПРОБАЦИЯ времето, през което е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 27.02.2021 г. до 01.03.2021 г., като един ден задържане се зачита за три дни пробация.

 

На основание чл.307а НК ОТНЕМА в полза на Държавата вещественото доказателство - 1 бр. банкнота с номинал 20 лева, със сериен № БД 5453157, след влизане на присъдата в законна сила.

 

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред Пловдивския апелативен съд.

 

 

        

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                             

                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

Съдържание на мотивите

 

Мотиви към Присъда № 260028 от 19.03.2021г. по НОХД 598/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

 

Спрямо подсъдимия М.З.Ч. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 304а вр. чл.304 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, за това че на 27.02.2021г. в село Първенец, обл.Пловдив, улица „Речна“№ 2 е направил опит да даде подкуп – пари в брой – една банкнота с номинал 20.00 /двадесет/ лева със сериен № БД 5453157 на длъжностни лица – полицейски органи – инспектор *** и инспектор ***, за да не извършат действие по служба – да не съставят акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП – за това, че като водач на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с рег.№ *** е извършил нарушение – управлява автомобила без да е поставил обезопасителен колан, като макар и да е довършил изпълнителното деяние, не са настъпили предвидените в закона и исканите от него общественоопасни последици.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимия М.З.Ч. следва да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК. Изразява становище, че e налице превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – чисто съдебно минало и направено самопризнание, а от друга страна следва да бъде отчетена високата обществена опасност на самото престъпление. Прокурорът предлага да бъде определено наказание лишаване около 1 година лишаване от свобода, което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години. С оглед провеждането на съкратено съдебно следствие намира, че определеното наказание следва да бъде намалено с 1/3. Намира, че следва да бъде наложено и предвиденото в чл.304а от НК кумулативно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Според прокурора следва вещественото доказателство – сумата от 20 лева като предмет на престъплението да бъде отнета в полза на държавата съгласно чл. 307а от НК.

Защитникът на подсъдимия адв. О.Т. не оспорва фактическата обстановка и правна квалификация, възприета от обвинението. Изразява се становище, че при индивидуализация на наказанието на подсъдимия следва да бъдат отчетени добрите характеристични данни за подс. Ч.,  трудовата и семейна му ангажираност, чистото му съдебно минало, признанието на вината и изразеното съжаление за стореното. Акцентира се, че се касае за опит за подкуп в минимален размер и то за незначително административно нарушение. С оглед на това, защитникът пледира на подсъдимия Ч. да бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, а именно „пробация“ с размер около 1 година, като не му бъде налагано кумулативно предвиденото наказание „глоба“.

Подсъдимият М.Ч. признава всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Същият признава вината си, изразява съжаление за случилото се и се солидаризира с казаното от адвоката си, като в последната си дума иска да му бъде наложено по-леко наказание.

Съдът, въз основа на доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.З.Ч. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, трудово ангажиран – шофьор, неосъждан, живущ ***7, с ЕГН: **********.  

Подсъдимият М.Ч. *** и работел като шофьор към фирма „С.“. За придвижване до работното си място, обвиняемият ползвал личния си лек автомобил марка „Ауди“, с per. № ***.

На 27.02.2021г. около 18:00 часа подс. Ч. излязъл от дома си, качил се в автомобила си и потеглил за работа. Въпреки, че същият знаел, че е длъжен при движение на моторното превозно средство да постави предпазен колан, последният не си сложил колана и без да е обезопасен по указания от закона за движение по пътищата начин, продължил да управлява лекия автомобил.

Със Заповед № 317з-1714/24.02.2021г. на Директора на ОД на МВР гр.Пловдив било заповядано за времето от 08.00часа на 27.02.2021г. до приключване на 28.02.2021г. да се проведе специализирана полицейска операция за подобряване безопасността на движение и ограничаване на пътнотранспортния травматизъм, със сили и средства от ОДМВР – гр. Пловдив. Съгласно същата заповед началниците на съответните районни полицейски управления и на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Пловдив трябвало да осигурят съответен брой служители, със съответен брой моторни превозни средства, както и техническо оборудване и помощни средства, необходими за контрол на скоростта, и за установяване употреба на алкохол и наркотични вещества. Наред с горното, със заповедта се указвало началникът на сектор ООРТПКОСВ/ „Охрана на обществения ред, териториална полиция, контрол над общоопасните средства и видеонаблюдение“/ да осигури на 27.02.2021г. от 10.00 часа трима служители с МПС за организация, методическа помощ и контрол. Във връзка с провеждане на специализираната полицейска операция бил утвърден от директора на ОД на МВР гр.Пловдив и план, съгласно който за ефективното изпълнение на поставените цели и задачи следвало да се сформират автопатрули от по двама служители, които да осъществяват пътен контрол на териториите и извън град Пловдив.

Свидетелят С. К. работел в група *** на длъжност полицейски инспектор. Свидетелят М. М. бил инспектор при ***.

На 27.02.2021г. св.К. и св.М. били определени съвместно за работа, като автопатрул в района на Първо РУ гр.Пловдив, УП с.Първенец, съгласно посочената по-горе заповед и утвърден от директора на ОД на МВР гр.Пловдив план за реализация. Задачата на полицейските служители била да извършват контрол по безопасността на движението на територията на с. Първенец относно спазване на правилата за движение, в това число управлението на МПС от неправоспособни водачи или такива употребили алкохол, наркотични вещества или техни аналози. В този смисъл свидетелите извършвали служебна дейност съгласно длъжностните си характеристики, заповедта на директора на ОД на МВР – гр.Пловдив и утвърдения план, и като такива осъществявали служба в държавно учреждение – Министерство на вътрешните работи, което определя и качеството им на длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК. Свидетелите К. и М. имали правомощието да констатират със съответни официални документи извършването на нарушения по транспорта, регламентирани в ЗДвП и правилника за приложението му.

На 27.02.2021г. полицейските служители К. и М. изпълнявали служебните си задължения със служебен автомобил с рег.№ ***, като извършвали обход в село Първенец, обл.Пловдив. Около 18:15 часа, докато патрулирали из улиците на населеното място, забелязали движещ се лек автомобил марка „Ауди“ А4, с peг. № ***, в който водачът на моторното превозно средство не бил с поставен обезопасителен колан. Свидетелят К., който управлявал служебния автомобил, подал светлинен и звуков сигнал, с който полицейските служители спрели движещия се автомобил „Ауди“ А4, в района на улица „Речна“, срещу номер 2, за да извършат проверка. След като и двете моторни превозни средства спрели, полицейските служители излезли от служебния автомобил и се насочили към водача на л.а. „Ауди“. След като свидетелите К. и М. се легитимирали, поискали от шофьора да представи свидетелство за управление на МПС, лична карта, контролен талон, както и талон за ГТП и гражданска отговорност. След представяне на всички документи, полицейските служители установили самоличността на подс. М.З.Ч., след което му разяснили, че е извършил нарушение на закона за движение по пътищата, изразяващо се в това, че управлява автомобила без да е поставил обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано, управляваното от него МПС, поради което ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Оценявайки, че заради непоставянето на обезопасителния колан може да бъде санкциониран, подс. М.Ч. решил да даде имуществен дар – подкуп, под формата на пари на полицейските служители, за да не изпълнят служебните си задължения и да не му се наложи глоба. За целта подс. М.Ч. първо попитал полицейските служители дали не може да се направи нещо друго, но след като свидетелите отново му обяснили, че ще му бъде съставен акт за нарушението, подс. Ч. се приближил до служебния автомобил, от страната на шофьорската врата, където се намирал свидетелят К. и през отворения прозорец на колата подхвърлил банкнота, с номинал от 20 лева с № БД 5453157, която паднала на шофьорската седалка. Забелязвайки действията на подс. Ч., свидетелите К. и М. погледнали в колата, видели банкнотата от 20 лева и веднага попитали подсъдимия какво е това, на което последният им казал „да се почерпите“. Говорейки на полицейските служители в множествено число и пускайки парите на шофьорската седалка, подс. Ч. демонстрирал, че те са предназначени и за двамата полицаи. Чувайки обаче заявеното от подсъдимия, полицейските служители веднага докладвали за случилото се на дежурната част на Първо РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив, като по този начин ясно демонстрирали отказ да приемат предоставения им подкуп.

Междувременно на място на подс. М.Ч. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че последният е управлявал автомобила си без да е поставил обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила, с което е нарушена разпоредбата на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата.

Малко по-късно на същата дата бил извършен от разследващ орган оглед на местопроизшествие (л.19-20 от д.п. и фотоалбум на л.21-23 от д.п.), при което действие било документирано местоположението на оставената от подс. Ч. банкнота. Инкриминираната банкнота била иззета като веществено доказателство по делото.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели: С. К. /л. 16 от д.п./ и М. М. /л. 17 от д.п./, от обясненията на подс. М.Ч., /л. 10 и 14 от д.п./, от приложените писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие /л. 19-20 от д.п./, фотоалбум /л. 21-23 от д.п./, писма, длъжностна характеристика, заповед, план и график /л. 27-46 от д.п./, справка за съдимост /л. 48 от д.п./, характеристична справка /л. 49 от д.п./, заповед за задържане и протокол за обиск /л.55 и 56 от д.п./ както и от вещественото доказателство – банкнота от 20 лева.

Направеното от подс. М.Ч. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за безспорно доказано от събраните в досъдебното производство доказателства. От показанията на двамата свидетели – К. и М., които съдът кредитира като обективни, безпристрастни, взаимно допълващи се и еднопосочни, се установява поведението на подс. Ч. на инкриминираната дата и място. Тези двама свидетели са възприели действията подс. Ч. при управлението на МПС без предпазен колан, а след установяване на нарушението – поставянето на банкнотата от 20 лева в полицейския автомобил и репликата към тях „да се почерпите“. Показанията свидетелите К. и М. кореспондират на протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума, при който в полицейския автомобил е била намерена и иззета именно банкнотата от 20 лева, която свидетелите посочват, че е оставена от подсъдимия Ч.. В обясненията си подс. Ч. признава, че е дал сумата от 20 лева на полицейските служители, което напълно кореспондира на коментираните по-горе доказателства. Подс. Ч. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

От приложените писма, длъжностни характеристики и график се установява, че С. К. работел в група *** на длъжност полицейски инспектор. Свидетелят М. М. бил инспектор при ***. Същите са имали качеството на длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ от НК и на инкриминираната дата и място са извършвали служебна дейност в качеството си на полицейски служители, съгласно утвърден график.

От приложената справка за съдимост се установява, че подс. Ч. е неосъждан. От приложената характеристична справка и трудов договор се установява, че подсъдимият работи като шофьор.

Ето защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе фактическа обстановка  и не намира противоречия в обсъдените доказателства, които да разколебават направените изводи относно фактите. Подсъдимият Ч. в съдебното производство изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да излага нови факти по случая, които да разколебават възприетата по-горе фактическа обстановка.

При така възприетата и установена фактическа обстановка по делото съдът счита, че подс. М.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението предвидено и наказуемо по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на 27.02.2021г. в село Първенец, обл. Пловдив, улица „Речна“№ 2 е направил опит да даде подкуп – пари в брой – една банкнота с номинал 20.00 /двадесет/ лева със сериен № БД 5453157 на длъжностни лица – полицейски органи – инспектор С. А. К. – полицейски инспектор VI степен в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охрана на обществения ред, териториална полиция, контрол над общоопасните средства и видеонаблюдение“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – гр. Пловдив и инспектор М. Р. М. – полицейски инспектор IV степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – гр. Пловдив, за да не извършат действие по служба – да не съставят акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП – за това, че като водач на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с рег.№ *** е извършил нарушение – управлява автомобила без да е поставил обезопасителен колан, като макар и да е довършил изпълнителното деяние, не са настъпили предвидените в закона и исканите от него общественоопасни последици.

Съдът отчете, че за съставомерността на деянието по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК законът изисква специално качество на получаващия облагата – да е „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93 т. 1 от НК. Свидетелите  К. и М. несъмнено са имали това качество по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК, установено от кредитираните от съда доказателства относно служебното им положение – служители на МВР, изпълняващи в момента на осъществяване на деянието функциите си като такива. Същите са имали и качеството „полицейски органи”, изискуемо от квалифицираната разпоредба на чл. 304 ”а” от НК. Подсъдимият е бил с ясното съзнание, че се опитва да даде парите, за да не изпълнят полицейските служители К. и М. задълженията си в това им именно качество, за да не констатират извършеното административно нарушение по чл.137а, ал. 1 от ЗДвП със съставяне на АУАН против подс. Ч..

Изпълнителното деяние на активния подкуп може да бъде извършено само с действие, като формите на изпълнителното деяние могат да се изразят в предлагане, обещаване или даване на дар. Те от своя страна съответстват на формите на изпълнителното деяние на пасивния подкуп  - приемане на предложение или обещание за дар или приемане на дар. Даването на дар изисква извършването на фактически действия, посредством които даващият дара го предоставя във фактическа власт на получаващия. В конкретния случай тези действия на подс. Ч. са се изразили в поставянето на сумата от 20 лева в полицейския автомобил и то по време на извършването на полицейска проверка. Даването на сумата е било придружено от репликата: „Да се почерпите“. Всички тези факти в своята съвкупност сочат на действия по даване на подкупа и на неговата съставомерна волева насоченост – да се мотивират длъжностните лица К. и М. във връзка с поведението им по служба – в конкретния случай – да не съставят АУАН за извършеното от подс. Ч. административно нарушение по чл.137а, ал. 1 от ЗДвП.

От обективна страна подс. Ч. е направил опит да даде подкуп в размер на 20 лева на полицейските служители К. и М..  Касае се за опит, тъй като К. и М. категорично са отказали да вземат сумата. Опитът е довършен, тъй като с оставянето на парите в  полицейския автомобил подс. Ч. е преустановил фактическата си власт върху паричната сума, предоставяйки я по своя инициатива на двамата полицейски служители. Подсъдимият е довършил изпълнителното деяние, но не са настъпили предвидените в закона и искани от подсъдимия общественоопасни последици – не е установена фактическа власт върху предмета на престъплението от длъжностните лица К. и М. поради отказа им да я получат.  

За да е налице довършване на престъплението подкуп с оглед бъдещо действие или бездействие на получаващия го, е необходимо двете страни по него – даващият и получаващият, да са постигнали насрещно съгласуване на вида и обема на съдържанието на действията, за които се дава, респективно – получава подкупът. Когато обаче е налице осъществяване само на едната насрещна проява – даване на подкуп, какъвто е настоящият казус, без да е осъществена другата – получаване, тъй като длъжностното лице не се съгласява и се противопоставя на това, то тогава липсва съгласуване на волите на двете страни за характера и естеството на бъдещото действие или бездействие на подкупваното длъжностно лице.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият Ч. е предвиждал  настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

По отношение на наказанието:

За извършеното  престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил  наказание “лишаване от свобода” до десет години и глоба до 15 000 лева.  В случая, с оглед нормата на чл.373, ал.2 от НПК, определянето на наказанието съобразно разпоредбата на чл.58а от НК се явява задължително.

Определяйки наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подс. Ч. обстоятелствачисто съдебно минало, семейна и трудова ангажираност, добри характеристични данни, признанието на вината, както и изразеното искрено съжаление за стореното. Смекчаващо вината обстоятелство е и ниският размер на подкупа – 20 лева, както обстоятелството, че деянието е останало във фазата на опита. Съдът отчете и че подкупът е даден за прикриване на леко административно нарушение – непоставяне на предпазен колан при управление на МПС. Настоящият състав отчита липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства в случая. Така отчетените по отношение на вината обстоятелства, мотивират съда да приеме, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и за поправяне на подс. Ч., следва да се определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства. Съдът констатира, че в случая са налице едновременно условията по чл. 58а от НК и по чл. 55 от НК и следва съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК да приложи само чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 3 от НК. Тази разпоредба се явява по-благоприятна за подсъдимия, тъй като в нея е предвидена възможността съдът да не наложи по-лекото наказание, предвидено в закона – в случая „глоба“, наред с основното наказание. Според съда на подс. Ч. не следва да бъде наложено наказанието „глоба“ наред с наказанието „пробация“, предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Според съда целите по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и без налагане на това наказание. За престъплението по  304а вр. чл. 304, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК не е предвиден специален минимум на основното наказание „лишаване от свобода“, поради което съдът го замени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК с наказание ЕДНА ГОДИНА ПРОБАЦИЯ, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК:

- задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от една година и

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Съдът приспадна по реда на чл. 59, ал. 2 вр. ал.1, т.1, пр. 2 от НК времето, през което подс. Ч. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК от 27.02.2021г. до 01.03.2021г. от наложеното наказание една година пробация, като един ден задържане се зачита за три дни пробация.

На основание чл. 307а, вр. чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, а именно вещественото доказателство – 1 бр. банкнота с номинал от 20 лв.

По делото не са направени разноски.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :