№ 203
гр. Червен бряг, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Павлина Т. Плючарска
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело №
20214440101058 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК
В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по Ч.гр.д. № 883 по описа на
съда за 2020 г. “ххх, със седалище и адрес на управление: гр. ххх, със законен представител
Й.В.В. – изпълнителен директор, чрез Ц.М. – юрисконсулт е депозирал в деловодството на
съда искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за
изпълнение против длъжника В.Д. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ххх за
следните суми: главница в размер на 630.28 лв. (шестотин и тридесет лв. и 28 ст.) за
периода 01.11.2018 – 31.01.2020 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 01.09.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва 102.15
за периода от 03.01.2019г. до 15.02.2021г., както и съдебно-деловодни разноски по
заповедното производство - държавна такса в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лв.) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. (петдесет лв.). Твърди се, че В.Д. Г.
като собственик на топлоснабден имот- апартамент находящ се в гр. ххх е потребител на
топлинна енергия за битови нужди съгласно действащото за процесния период
законодателство в областта на енергетиката, а именно ЗЕ по смисъла на §1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката /Обн. ДВ бр. 107 от 09.12. 2003 г., изм. ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г. ,
изм. ДВ.бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ. бр. 30 от 11.
04.2006 г., изм. ДВ. бр. 65 от 11.08.2006 г., изм. ДВ. бр. 74 от 08. 09.2006 г., изм. ДВ бр. 49
от 19.06. 2007 г., изм. ДВ. бр. 55 от 06.07.2007 г., изм. ДВ. бр. 59 от 20.07.2007 г., изм. ДВ.
1
бр. 36 от 04.04.2008 г., изм. ДВ. бр. 43 от 29.04.2008 г. , изм. ДВ. бр. 98 от 14.11.2008 г., изм.
ДВ. бр. 35 от 12.05. 2009 г., изм. ДВ. бр. 41 от 02.06.2009 г., изм. ДВ. бр. 42 от 05.06.2009 г.,
изм. ДВ. бр. 82 от 16.10.2009 г., изм. ДВ. бр. 103 от 29.12.2009 г.,изм. ДВ. бр. 54 от
16.07.2010 г., изм. ДВ. бр. 97 от 10.12.2010 г., изм. ДВ. бр. 35 от 03.05.2011 г., изм. ДВ. бр.
47 от 21.06.2011 г., която визира, че “потребител на енергия или природен газ за битови
нужди” е физическо лице- собственик или ползвател на имота, което използва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване за домакинството си. Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 /изм. –
СДВ, бр. 54 от 2012 г, в сила от 17.07.2012 г./от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране
към Министерския съвет. Твърди, че съгласно ал. 2 същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от страна на потребителите. Твърди, че ОУ от
2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд“ от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник
„Посоки“ бр. 239/13.12.2007 г. Твърди се, че с тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Твърди се още, че в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- “Заплащане на ТЕ” е определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди се, че задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми
в размера, посочен в ежемесечно получените фактури е най-късно до края на текущия
месец, следващ месец на доставка на ТЕ. Твърди се, че на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ с
изтичането на последни ден от месеца същият е изпаднал в забава за тази сума. Твърди се, че
ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от
01.11.2018 г. до 31.01.2020г.. Твърди се, че сградата –етажна собственост на адрес гр.
Плевен ул. „Сан Стефано“ №37 вх. В ап. 10 аб. № 13842, в която се намира абонатната
станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия е фирма „ТЕХЕМ СЪРВИСИС„ ЕООД.
Твърди се, че сумите ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация- Плевен“
ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата „ТЕХЕМ СЪРВИСИС„ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за Топлоснабдяването.
С молбата са представени пълномощно; Преписи-извлечение за исковия период;
таблица извлечение по пера; фактури – заверени копия; молба от В.Г. 28.08.2007г.;
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №32, том №5, рег. №4658, дело
2
№404 от 2007 г.; договор с ФДР ведно с приложения. Иска се и прилагане на ЧГр.д.№ 883
по описа на съда за 2020 г.
ИЩЕЦА – “Топлофикация Плевен” ЕАД, редовно призован процесуалният представител не
се явява. В писмена молба поддържа иска. Позовава се на представените с исковата молба
писмени доказателства.
ОТВЕТНИКА – редовно призован се представлява от назначеният му особен
представител. Заявява, че оспорва претендираната сума , тъй като не е на лице правно
основание за заплащането й, тъй като договора с Техем сървис е изтекъл.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.
От приложеният като доказателство по делото: Преписи-извлечение за исковия
период; таблица извлечение по пера; фактури – заверени копия; молба от В.Г. 28.08.2007г.;
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №32, том №5, рег. №4658, дело
№404 от 2007 г.; договор с ФДР ведно с приложения е видна активната и пасивна
легитимация на страните. Иска се и прилагане на ЧГр.д.№ 883 по описа на съда за 2020 г.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :
Ищецът, чрез процесуалния си представител юк. Ц.М. твърди, че се е намирал в
облигационни правоотношения с ответника, като потребител на топлинна енергия за битови
нужди съгласно действащото за процесния период законодателство в областта на
енергетиката, а ЗЕ, по смисъла на § 1,т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно 150, ал.
1/изм.-ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ от ЗЕ и ОУ “ е изпълнил задължението
си за доставка на топлинна енергия за периода от м. 01.05.2005 г. до 30.04.2016 г. Съгласно
Раздел VІІ от ОУ от 2007 г.”Заплащане на ТЕ”, е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ са длъжни да заплатят месечните дължими суми за ТЕ, ответника е
следвало да заплати стойността на топл. енергия и дължими сума за извършения принос на
тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, в 30 дневен срок, след изтичане
на периода за който се отнасят. От своя страна ответника за периода от 01.05.2005 г. до
30.04.2016 г. не е изпълнил това си задължение, не е заплатил ползвана топлинна енергия,
като задължението възлиза на сума в размер на главница в размер на 630.28 лв. (шестотин и
тридесет лв. и 28 ст.) за периода 01.11.2018 – 31.01.2020 г., законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 01.09.2020 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва 102.15 за периода от 03.01.2019г. до 15.02.2021г., както и съдебно-
деловодни разноски по заповедното производство - държавна такса в размер на 25.00 лв.
(двадесет и пет лв.) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. (петдесет лв.)..
Съдът, след преценка доводите на ищеца и представените по делото доказателства,
3
приема за установено следното:
От фактическа страна:
По делото са приети и приложени като доказателства – пълномощно от 29.12.2015 г.; молба
от 12.03.1996 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6, том № Х рег.
№ 8108 дело № 1163 от 2012 г.; съобщение от топлофикация Плевен; Молба от
Топлофикация Плевен с вх. № 59/05.01.2017 г.м искова молба с вх. № 60/05.01.2017 г. за
уточняване и е приложено ЧГр.д.№ 837 по описа на съда за 2016 г.
От събраните в хода на горепосоченото дело доказателства се установява, че ответника
дължи на “Топлофикация София” ЕАД, сумата от 630.28 лв. (шестотин и тридесет лв. и 28
ст.) за периода 01.11.2018 – 31.01.2020 г., законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 01.09.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва
102.15 за периода от 03.01.2019г. до 15.02.2021г., както и съдебно-деловодни разноски по
заповедното производство - държавна такса в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лв.) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. (петдесет лв.), както и разноските в
настоящето производство.
При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:
“Топлофикация Плевен” ЕАД, чрез процесуалният си представител е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в ЧРС. Образувано било ЧГр.д.№ 883
по описа на съда за 2020 г. по описа на ЧРС (прието като доказателство по делото), по
което била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, но в срока за възражение,
ответницата е подала такова.
Посочените документи са приети като писмени доказателства по делото. Съдът намира, че
от представените писмени доказателства може да бъде направен извод, че страните се
намират в облигационни правоотношения, които се регулират от Общите условия на
договора продажба на топлинна енергия на “Топлофикация Плевен” ЕАД и че
правоотношенията между страните се уреждат от него. Ищцовото дружество е изпълнило
задължението си и е изправна страна, тъй като е предоставил топлинна енергия за нуждите
на ответника. В тежест на последния е било да установи, че е заплатил използваната топл.
енергия. Ответника не е сторил това, поради което следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество претендираните суми с настоящата искова молба в пълен размер.
По разноските:
Основен принцип залегнал в чл. 78 от ГПК е страната станала причина за спора да заплати
дължимите в производството разноски. С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направени в настоящото производство разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящето и в заповедното производство .
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.Д. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
ххх, че вземането на “ххх, със седалище и адрес на управление: гр. ххх, със законен
представител Й.В.В. – изпълнителен директор за следната сума: главница в размер на
630.28 лв. (шестотин и тридесет лв. и 28 ст.) за периода 01.11.2018 – 31.01.2020 г., законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 01.09.2020 г. до
изплащане на вземането; мораторна лихва 102.15 за периода от 03.01.2019г. до 15.02.2021г.,
както и съдебно-деловодни разноски по заповедното производство - държавна такса в
размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лв.) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50.00 лв. (петдесет лв.), за които е издадена Заповед за изпълнение № 389 от 06.10.2020 г. по
ЧГр.д.№ 883 по описа на с.с. за 2020 г. СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Д. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
ххх да ЗАПЛАТИ на “ххх, със седалище и адрес на управление: гр. ххх, със законен
представител Й.В.В. – изпълнителен директор направените по делото разноски в размер на:
475 /четири стотин седемдесет и пет / лева от които ДТ в заповедното производство – 25 лв,
ЮК възнаграждение в заповедното производство – 50 лв. и ЮК възнаграждение в
настоящето производство в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Д. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
ххх да ЗАПЛАТИ по сметка на ЧРСъд Държавна такса за разглеждане на настоящето
производство в размер на 25 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5