МОТИВИ
към ПРИСЪДА по НЧХД № 452/20 г. на ГОРС, пети състав
Образувано е НЧХД № 452/20 г. по тъжба на К.А.Т.
против П.С.А., за това че: 26.01.2020 г. в гр. Лясковец, чрез нанасяне на юмручен удар в
областта на лявото око и лявата челюст; удар по устата и зъбите; блъскане на
тялото и падането му на земята, причинил на К.А.Т. лека телесна повреда с
разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК, изразяваща се
в кръвонасядане и оток на ляво око; разкъсно - контузни рани на горната и долната устна; охлузна рана на задна дясна мишница, раменна става и
лопатка с 25/13 см оток на меките тъкани – престъпление по чл. 130 ал. 1 НК.
С разпореждане от 17.08.2020
г., беше даден ход на тъжбата на К.А.Т. против П.С.А., като описаните факти и обстоятелства в нея бяха
квалифицирани от съда като престъпление по чл.130 ал.1 НК.
С тъжбата беше предявен граждански иск в размер на 2990.00 лв., относно причинени
неимуществени вреди в резултат на извършеното деяние, с което на А. е
повдигнато обвинение с тъжбата за престъплението по чл. 130 ал. 1 НК, сумата от
85.00 лв. – лихва за забава за периода от 26.01.2020 г. до 26.06.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършването му до
окончателното изплащане на сумата; граждански иск в размер от 10.00 лв. –
причинени имуществени вреди в резултат на извършеното деяние, представляващо
престъпление по чл. 130 ал. 1 НК. Съдът прие за съвместно разглеждане и
решаване предявените граждански искове
от частния тъжител К.А.Т. против подсъдимия П.С.А. и конституира същия на основание
чл. 84 НПК в качеството на граждански ищец.
В съдебно заседание частният тъжител К.А.Т., чрез повереника си адв. Н.М. от ВТАК, поддържа обвинението по тъжбата и
предявените граждански искове. Повереникът изложи, че
от приобщеното към делото веществено доказателство – видеофайл, на който били
заснети част от събитията на 26.01.2020 г., не можело да бъде установено коя от
двете страни е нанесла първа удар по
другата. Такива доказателства не били събрани и посредством разпита на
свидетелите, тъй като нито един от тях не
можел да наблюдава непосредствено случилото се. Категорични и безспорни доказателства относно
действителната фактическа обстановка били събрани единствено с показанията на
св. Т.Т. и М.Т.. По несъмнен начин били установени
причинените телесни увреждания върху тъжителя, поради което следвало да се
приеме, че те били нанесени следствие на удари по лицето на пострадалия от
подсъдимия и в резултат на осъщественото падане по гръб на земята от Т.. Поради
изложеното предложи на съда да признае подсъдимия за ВИНОВЕН, след което да му наложи съответното наказание.
Подсъдимият П.С.А. даде
обяснения по реда на съдебното следствие, съобразно които не се призна за
виновен в извършено от него престъпление. Заяви пред съда, че е бил нападнат от
тъжителя, който му е причинил телесни увреждания, след което го е издърпал в
двора на дома си, където и двамата
паднали на земята. А. успял да се
измъкне едва тогава, когато се появила св. Т.Т., станала причина тъжителят да го пусне.
Защитникът на подсъдимия - адв. Н.И. от ВТАК, предложи на съда,
подзащитният му да бъде признат за НЕВИНЕН
и оправдан по повдигнатото обвинение, тъй като не били събрани доказателства, установяващи виновността му по
несъмнен начин. Доказателствата, събрани
с обясненията на подзащитният му се
подкрепяли от останалите такива по делото(писмени, гласни и веществени).
Изложи пред съда, че желанието за саморазправа и конфронтация е било изцяло от
страна на тъжителя, който е изчакал
потеглянето на автомобила на подсъдимия, след което е осъществил нападение над
личността на А., когато му причинил тежки телесни увреждания. От своя страна А.
имал желание да избегне нападението, но не е успял да се защити адекватно,
предвид нанесения тежък удар от тъжителя.
Следствие на падането на тъжителя на
земята, върху стъпалата в дома му, били причинени телесните увреждания
по тялото му, а самото падане се случило в резултат от денивелацията на терена
и агресията на Т., обусловена и от употребения алкохол. Травматичните
увреждания по устата му били следствие на прехапване на устните от падането.
Единственото увреждане върху тъжителя, причинено от подсъдимия било това по окото
му, което било възможно да се е получило при съприкосновението между двамата на
земята, или при опита на А. да се
отскубне от Т.. Доказателствата, събрани с обясненията на А. досежно това, че
Т. е държал ръцете му се подкрепяли освен с показанията на свидетелите, а също
и с изготвената съдебно-медицинска експертиза, видно от заключението по която
вещото лице установило травматични увреждания по китките на А..
Института на реторсията бил
неприложим, тъй като действията на
подсъдимия спрямо тъжителя били извършени при неизбежна отбрана, която
той не успял да осъществи в достатъчна степен.
Съдът, след като взе предвид, събраните по делото писмени и
гласни доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност и на
основание чл. 13 и 14 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят и родителите на подсъдимия били в лоши отношения
помежду си, в която връзка, с оглед предполагаемо извършване на неправомерни
действия от всяка една от страните били подавани множество жалби, както от
страна на Т., така и от страна на Андонови, по които отношение вземал св. К.,
като полицейски инспектор в участък гр. Лясковец(л.96).
На 26.01.2020 г. подс. А. бил заедно със св.
Ж. и детето им в дома на родителите му – св. П.А. и С.А. ***. Към 18:10
часа те решили да си тръгнат. Излезли пред дома на св. А. и А., но видели че тъжителят е пред
дома си. За да бъде избегната конфликтна ситуация, те решили да не бързат да
тръгват с автомобила, а да изчакат Т. да се прибере в дома си. Въпреки желанието от страна на подсъдимия и
св. Ж., тъжителят останал пред дома си и не се прибрал, поради което те решили
да потеглят. Автомобилът бавно тръгнал по улицата, която била тясна и в
момента, в който минавали пред дома на
тъжителя на ул.“Георги Бенковски“ № 31,
той им показал неприличен жест с ръка. Подс. спрял автомобила,
а св. Ж. попитала Т. докога ще ги тормози психически(показания на св. П. л. 97
отзад). В този момент Т. ритнал задната врата
на автомобила, след което с кофа, която държал в ръката си, ударил и задното
му стъкло. След като това се случило А. изскочил
от автомобила, за да потърси сметка от Т.
за действията му. Подс. А. минал зад автомобила и
застанал зад багажника му. Св. Ж. също излязла от автомобила. В този момент
тъжителят няколкократно замахнал с кофата към подс., за да го
удари, като един от ударите попаднал в главата на А.. От главата на подс. потекла кръв.
В момента, в който св.
А. и св. А. видели, че автомобилът на сина им спира пред вратата на тъжителя и
става спречкване между двамата, те тръгнали тичешком към мястото на инцидента.
След като тъжителят ударил с кофата по главата подсъдимия, той го хванал за
ръцете и започнал да го тегли към двора на дома си, а А. се дърпал назад и се
мъчел да се отскубне. Св. А. виждайки какво се случва се пъхнала между сина си и тъжителя, с намерение да ги раздели, следствие на което била повлечена от Т.,
заедно със сина ѝ към двора му.
Всички тези действия Т. извършвал след употреба на алкохол(показания на
св. Р. л.97 отзад, показания на св. А. л. 109). Св. А. вървял след тъжителя и
сина си, влизайки след тях в двора на Т., а св. Ж. останала до автомобила с детето.
В момента, в който вече били в двора на къщата на Т., последният
се спънал и паднал по гръб върху стълбите вляво до входната врата, в резултат
на което наранил гърба си. Подс. А. паднал върху него, а св. А. се оказала в положение до краката на тъжителя,
които дърпала, за да освободи сина си. В същото време тъжителят я ритал, за да
я махне от себе си. Св. А. станала и влязла в къщата, за да извика съпругата на
тъжителя с думите:“ Дора, излез да видиш какво направи мъжа ти! Уби детето ми! Кръвта му изтече!„(показания
на св. А. л. 109) Св. А. се опитал да издърпа сина си от тялото на Т., но не
успял.
За да се откъсне от тъжителя, който държал подсъдимия за дрехите
и не го пускал последния му нанесъл удари с юмруци в лицето – в областта на
лявото око и устата, които били възприети от
св. Т.Т. и М.Т. – дъщеря на тъжителя. След
като св. Т.Т. излязла от къщата и видяла случващото
се в двора ѝ се обърнала към подс. , св. А. и
св. А. с думите: “Какви сте вие, не ви
познавам, какво правите тук?“. Чувайки гласа ѝ тъжителят пуснал
подсъдимия, а св. Т.Т. започнала да дърпа А. за
дрехите откъм гърба, за да го махне от съпруга си. В момента, в който станал,
подсъдимият, заедно със св. Ж. напуснали двора на къщата на тъжителя и с
автомобила се отправили към Спешна помощ. В двора останали св. А., св. А., св. Т.Т. и св. М.Т.. Св. Т.Т. помогнала
на тъжителя да се изправи и възприела уврежданията му по лявото око и устните.
Няколко дни след това ѝ направили впечатление и нараняванията по гърба на
Т.. Уврежданията по лицето на тъжителя били възприети и от св. М.Т..
След подаден сигнал на тел. 112 от страна на подсъдимия, на място пристигнали
служители на РУ Горна Оряховица – И.Р. и
А.К.. Обяснения от страна на присъствалите на инцидента в гр. Лясковец
били снети в сградата на РУ – Горна Оряховица от св. П..
С оглед установяване вида и характера на уврежданията на тъжителя, по делото беше назначена съдебно – медицинска
експертиза, която беше изготвена от ВЛ Г.. Същият депозира заключение, че на Т.,
в резултат на нанесени удари с юмрук по лицето и падане върху твърда повърхност са причинени
травматични увреждания, както следва:
Оток и кръвонасядане на клепачите на ляво око и оток на околните тъкани; по вътрешната повърхност
на горна и долна устна – разкъсно – контузни рани около 1 см с оток на околните тъкани,
предизвикани от зъбната редица; охлузни рани по
дясната мишница по задната ѝ повърхност; охлузна
рана на дясната раменна става и горния полюс на дясната скапула
с размер 25/13 см и наличие на оток и палпаторна болка
на подлежащите и околни тъкани; контузия на гърба, повече в дясно. Като възстановителен
период е посочено време от около 15-20
дни.
С оглед установяване вида и характера на уврежданията на подсъдимия, по делото беше назначена съдебно – медицинска
експертиза, която беше изготвена от ВЛ Г.. Същият депозира заключение, че на А.
са причинени травматични увреждания, както следва: две
косо разположени една спрямо друга разкъсно-контузни
рани в предната теменна част на главата с оток на меките тъкани; оток в челната
област на главата с размери 15/7 см, палпаторно болезнен,
получени от удари с ръба на кофа, или
удари с всеки друг твърд тъп предмет с подобна характеристика; охлузна рана по ръба на долната челюст с оток на меките
тъкани; кръвонасядания на меките тъкани в областта на двете гривнени
стави с оток на меките тъкани – причинени от стискане с немалка сила на ръце по
време на борба между двете лица; охлузна рана по
вътрешната повърхност на дясното бедро с оток на меките тъкани; охлузна рана по предната повърхност на лявата подбедрица; субективни оплаквания
от главоболие и виене на свят –
причинени от и по време на борба и динамика на телата, при падане от собствен
ръст върху терена, на тангециално триене по терена.
Заключенията бяха приети от съда като пълни, компетентни и
обосновани и като такива – приобщени към доказателствата по делото.
Така описаната фактическа обстановка се доказа от обясненията на
подсъдимия, показанията на св. Ж., А., А., М.Т., Т.Т., К., Р., П., СМУ № 15/2020 г. - л.4-6, фиш за СМП от
26.01.2020 г. - л.7, справка за
съдимост, фактура от 21.02.2020 г. - л.33, медицинско
свидетелство от 27.01.2020
г. - л.34, амбулаторен лист
от 27.01.2020 г. - л.35, СМУ № 16/2020 г. - л.36-38, рег.талон част I, № ********* - л.39, СD - л.45, преписка
№ 268000-1117/27.01.2020 г. на РУ Горна
Оряховица - л.46-81.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Въз основа на приетата
от съда фактическа обстановка, след обсъждане на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност се
установи по несъмнен начин, че тъжителят К.Т., без провокация от страна на подсъдимия А., е осъществил противоправно
нападение спрямо него, започнало с обида към личността на А. – показване на
жест с ръка(среден пръст), продължило с противоправно увреждане на имуществото
на подсъдимия – удари с кофа по задна
дясна врата и задно стъкло на л.а. , управляван от А. и завършило с нанасяне на
удар по главата на А., причинил разкъсно-контузни
рани в предната теменна част на главата с оток на меките тъкани; оток в челната
област на главата с размери 15/7 см, палпаторно
болезнен. Веднага след причиняване на
това телесно увреждане тъжителят
продължил противоправните си действия спрямо А.,
като го хванал за двете ръце и започнал да го дърпа към двора на дома си. В
тази хватка, причинена от него самия, при неравност на терена(стъпала до
входната врата) и следствие динамиката на телата тъжителят се спънал, залитнал и паднал върху стълбите,
следствие на което си причинил телесните увреждания по гърба. Едва след падането
на земята, тъжителят преместил ръцете си от тези на А., хващайки го да дрехите
в областта на гърдите, без да го пуска. При тази хватка, с причинени увреждания
по тялото, за да се опита да се освободи
от Т. и да преустанови нападението му, А.
нанесъл удари по лицето му, следствие на което причинил телесните увреждания по
тъжителя, описани от вещото лице като оток и кръвонасядане на клепачите на ляво
око и оток на околните тъкани; по
вътрешната повърхност на горна и долна устна – разкъсно
– контузни рани около 1 см с оток на околните тъкани,
предизвикани от зъбната редица.
Уврежданията по тъжителя са причинени от А. при отблъскване
на започнало и продължило във времето противоправно нападение от страна на Т.
спрямо него, поради което подсъдимият не
е извършил противоправни действия спрямо тъжителя.
Вредите (уврежданията) са причинени на Т.(нападателя) в процес на самозащита на
телесната неприкосновеност на подсъдимия от непосредственото започнало и
продължаващо противоправно нападение над личността му в рамките на необходимите
предели.
От страна на тъжителя Т.
спрямо подсъдимия А. е налице съзнателен волеви акт на вменяемо
лице за увреждане имуществото и телесната неприкосновеност на подс. А.. Този волеви акт от страна на Т. представлява
нападение над имуществото и личността на пострадалия в случая подс. А., което е непосредствено и е противоправно.
Действията на А. обратно на нападението, са насочени спрямо телесната неприкосновеност на Т., но само и
единствено, за да бъде отблъснато започналото нападение, което към момента на
причиняване на телесните увреждания от страна на А. спрямо Т., не е било
приключило. Нападението е преустановено
в момента, когато се е появила съпругата на
тъжителя и той е чул гласа ѝ, в който момент е взел решение да
пусне А.. От този момент насетне не са събрани доказателства за извършени противоправни действия от страна на А. спрямо Т.., т.е.
отблъскването на нападението чрез причиняване на телесни увреждания на тъжителя е в рамките на времетраенето му, преди
да бъде преустановено. Всички действия спрямо Т., са извършени от А., за да бъде отблъснат
нападателя и преустановено нападението, като не са превишени пределите на
неизбежната отбрана, т.е. защитата е съответствала като интензитет и увреждания
на нападението.
Поради изложените съображения настоящата инстанция прие, че извършените
действия от страна на подс. А. спрямо тъжителя Т. не са противоправни,
т.е., че не е извършено престъпление по чл. 130 ал. 1 НК на 26.01.2020 г. в гр.
Лясковец. Поради изложеното, подсъдимият П.С.А. беше признат за невиновен и на
основание чл. 304 НПК ОПРАВДАН по
повдигнатото от частния тъжител обвинение, изразяващо се в това, че на
26.01.2020 г., в гр. Лясковец му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК, тъй като беше
прието, че деянието не е престъпление, с оглед приложението на чл. 12 ал. 1 НК.
При този изход от делото – липса на противоправно деяние, беше отхвърлен гражданският иск от К.А.Т., с
правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен против П.С.А. за сумата от 2990.00
лв.(две хиляди деветстотин и деветдесет) лева причинени неимуществени вреди в
резултат на извършеното деяние, представляващо престъпление по чл. 130 ал. 1 НК, законната лихва в размер от 85.00 лв. (осемдесет и пет лева) за периода от
26.01.2020 г. до 26.06.2020 г.; законната лихва върху сумата от 2990.00 лв.,
считано от 27.06.2020 г. до окончателното й изплащане и направени разноски в
размер от 382.00 лева( триста осемдесет и два лева), от които 12,00 лева
(дванадесет лева) за внесена държавна такса; 120,00 лв.( сто и двадесет лева) -
разноски за вещо лице и 250,00 лв. ( двеста и петдесет лева) - платено
адвокатско възнаграждение, като неоснователен
и недоказан.
Беше отхвърлен и предявеният иск от К.А.Т., с правно основание чл. 45 ЗЗД,
против П.С.А. за сумата от 10.00 лв.(десет) лева
причинени имуществени вреди в резултат на извършеното деяние, представляващо
престъпление по чл. 130 ал. 1 НК, като неоснователен
и недоказан.
На основание чл.190 ал. 1 НПК К.А.Т. беше осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС- Горна
Оряховица сумата от 120.00 лв.(сто и двадесет лева) – направени по делото
разноски, представляващи платено възнаграждение на вещо лице, ведно със сумата
от 5.00 (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: