Р Е Ш
Е Н И E
гр.Бяла Слатина,
23.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на 14 юли, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Т. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гердова
гр.д.№ 999/2020 г. по описа на РС – Бяла Слатина, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявена е искова молба от
“А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.–изпълнителен
директор, чрез пълномощника ст.юрисконсулт
И.С. ***, с която се иска да се установи наличието на претендираните от
ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу
ответника Р.В.П. с
ЕГН ********** ***, ж.к.Студентски град, ул.“Димитър Добрев“ бл.8, вх.А, т.1, ап.29, за сумата от 1502,65лв.
– главница за периода от 05.10.2018г. до 05.08.2019г., договорна лихва в размер
на 184,53лв. за периода от
05.10.2018г. до 05.08.2019г. и обезщетение за забава в размер на 188,16лв. за периода от 06.10.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2020г. (подадено в РС-С.),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 31.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се
установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника Р.В.П. не е намерен на
посоченият адрес в и.м. адрес в гр.С., ж.к.Студентски град, ул.“Димитър
Добрев“ бл.8, вх.А, т.1, ап.29, като е
отразено от призовкаря Ц.Ц.
към СГС, че адреса е посетен три пъти в различно време и дати, но никой не
отговаря.
От приложена служебна
справка от ЕСГРАОН за постоянен и настоящ адрес на ответника в исковото и
заповедното производство е видно, че Р.В.П. е с постоянен адрес:*** и настоящ
адрес:***.
Видно
от изискана справка за регистрирани трудови договори на ответника, последният
регистриран такъв сключен между Р.В.П.
с ЕГН ********** *** е прекратен на
06.06.2020г.
Съдът
е процедирал със залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на постоянния адрес в гр.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.“Тунджа“ № 20 и
настоящ адрес ***, като уведомленията и на двата адреса
са залепени на 15.02.2021г. на входната врата на жилищата,
като съдебните книжа, които се намирали в канцеларията на РС-Б.С.не са
потърсени от лицето Р.В.П. в законоустановеният срок.
Залепено
е и уведомление на адреса в гр.С., ж-к.Студентски град, ул.“Доктор Димитър
Добрев“ бл.№ 8, вх.А, ет.1, ап.29 на
09.04.2021г. на входната врата на блока, като съдебните книжа, които се
намирали в канцеларията на СГС не са потърсени от лицето Р.В.П. в законоустановеният срок.
С разпореждане постановено в з.з. на 01.06.2021г.
съдът е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на ответника Р.В.П. с
постоянен адрес:*** и настоящ адрес:*** призован по реда на чл.47 от ГПК, който
да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 999/2020г. по
описа на РС гр.Б.Слатина.
С определение постановено
в з.з. на 18.06.2021г. съдът на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП назначил адв. М.М. от ВрАК, за особен
представител на ответника Р.В.П., призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го
представлява в исковия процес по гр.д.№ 999/2020г. по описа на РС гр.Б.Слатина
с определено адвокатско възнаграждение в размер на 361,27 лв. внесени от ищеца.
Препис от исковата молба
и доказателствата към нея са изпратени на адв.М.М. от ВрАК за
сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението за
назначаването й, която в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор.
С него оспорва иска по
основание и размер. Счита, че процесният договор за
кредит е недействителен на основание чл.11 от ЗПК, както и че договора за
кредит не отговаря на изискванията на чл.10,ал.1(т.1-7,т.9 и т.11 и ал.2 от ЗПК). Договора съдържа неравноправни клаузи по чл.143,т.5 и чл.147,ал.1 от ЗЗП.
Моли да се отхвърлят така предявените искове на ищцовото дружество против
ответника като неоснователни и недоказани по изложените в писменият отговор
съображения.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 459/2020г.
на РС-Б.Слатина.
Съдът като взе
предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата
по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д.№ 459/2020г. на РС-Б.Слатина срещу длъжника Р.В.П. с
постоянен адрес:*** и настоящ адрес:*** е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № 224/11.06.2020г. в полза на „АСВ” ЕАД-С. за сумата 1502,65лв. – главница за периода от
05.10.2018г. до 05.08.2019г. дължима по договор за потребителски кредит № PLUS - 16218356 от 10.07.2018г., сключен между длъжника и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземането по което е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 27.07.2017г. и Приложение № 1/14.03.2019г.,
договорна лихва в размер на 184,53лв.
за периода от 05.10.2018г. до 05.08.2019г. и обезщетение за забава в размер на 188,16лв. за периода от 06.10.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда - 01.06.2020г. (вж. разписката на
куриерската служба), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.01.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за това
производство, в размер на 37,51 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на
длъжника, чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК, поради което и с
разпореждане, връчено на заявителя на дата 02.09.2020г.
му е указано, че може да предяви иск по чл.422 от ГПК за установяване на
вземането си в едномесечен срок.
Исковата
молба е изпратена по куриер на 02.10.2020г./виж
куриерското клеймо-л.64 от делото/ т.е.
в преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че
съгласно договор за потребителски кредит № PLUS – 16218356/10.07.2018г. ”БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е предоставило на Р.В.П. в заем сумата от 1500,00 лева и застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията“ в размер на 97,50лв.
Страните са постигнали съгласие, размерът на кредита за
покупка на застраховка „Защита на плащанията“ да бъде платен директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
„Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска,
посочена в поле „месечна погасителна вноска“. Общият размер на кредита е
1840,56 лв., който включва в себе си главницата, размера на застрахователната
премия по застраховка „Защита на плащанията“ и договорната лихва по
кредита в размер на 243,06 лв., която сума Кредитополучателят се е задължил да
заплати на Кредитора на 12 броя равни части.
Падежът на
първата погасителна вноска е 05.09.2018г., а падежът на последната погасителна
вноска е 05.08.2019г. Размерът на погасителната вноска е 153,38 лева.
На длъжника е начислена лихва за забава за
периода от 06.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 188,16 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Длъжникът не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.
На 14.03.2019г.
е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 27.07.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „А.з.с.н.в.” ООД, по силата на което
вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по Договор за потребителски паричен
кредит PLUS – 16218356/10.07.2018г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника е
прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. На
длъжникът е изпратено уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата
продажба на вземането с уведомително писмо, което се е върнало в цялост с
отбелязване „Получателят се е преместил на друг адрес“. Съгласно чл.9 от ОУ на
договора страниите са се договорили, че всички съобщения изпратени от кредитора
до кредитополучателя на посочения в договора адрес се считат за получени и
узнати.
Иска се да се признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми –1502,65лв. – главница за периода от 05.10.2018г. до
05.08.2019г., договорна лихва в размер на 184,53лв.
за периода от 05.10.2018г. до 05.08.2019г. и обезщетение за забава в размер на 188,16лв. за периода от 06.10.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2020г. (подадено в РС-С.),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 31.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
както и присъждане на сторените разноски по исковото
и заповедното производство.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника оспорва иска по
основание и размер. Счита, че процесният договор за кредит е недействителен на
основание чл.11 от ЗПК, както и че договора за кредит не отговаря на
изискванията на чл.10,ал.1(т.1-7,т.9 и т.11 и ал.2 от ЗПК). Договора съдържа
неравноправни клаузи по чл.143,т.5 и чл.147,ал.1 от ЗЗП. Моли да се отхвърлят
така предявените искове на ищцовото дружество против
ответника, като неоснователни и недоказани по изложените в писменият отговор
съображения.
В с.з. особеният
представител се явява лично и посочва, че не оспорва факта на получаване сумата
по договора от ответника, не оспорва размера на главницата, на мораторната и на договорната лихва.
Оспорва шрифта на
договора, както и на приложените писмени документи към сключения договор, наличието
на неравноправни клаузи на основание чл. 143, т.5 и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП.
Поискал да се заличи
допусната ССчЕ и да бъде възстановен внесения депозит на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД з. вещото лице, тъй
като той не оспорва размера на исковите претенции, а оспорва недействителността
на договора за кредит на изложените правни основания.
Поради това съдът с
определение постановено в с.з. на 14.07.2021г. е заличил допуснатата с
Определение № 260354 от 23.06.2021г., постановено по гр.дело № 999/2020г., по
описа на РС-Б.С.съдебно-счетоводна експертиза и определеното вещо лице Т.Н.П.,
поради отказ от същата.
С р.з. от 21.07.2021г. съдът
е разпоредил да бъде възстановената сумата от 250,00 лв. на ищцовото држество
по посочената от него в молба вх.№ 263767/16.07.2021г. банкова сметка.
***ка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание
чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. 124,ал.1 от ГПК, вр.чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.
В случая заповедта по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжник по реда на чл.47 от ГПК.
С оглед на това исковото производство по
иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се явява продължение на заповедното
производство.
Не се спори по делото, че по договор за потребителски кредит № PLUS - 16218356 от 10.07.2018г., сключен между длъжника и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ответникът е получил кредит в размер на
1500,00лв. Съгласно Договора ответникът се е задължил да върне на кредитора
сума в общ размер 1840,56 лв., от която: главница в размер на 1500,00лв.,
договорна възнаградителна лихва в размер на 243,06 лв. и застрахователна премия
в размер на 97,50 лв. Не се оспорва усвояването и получаването на кредита от
особеният представител на ответника. Съгласно същия договор ответникът се е задължил
да погаси кредита на 12 равни месечни вноски от по 153,38 лв. по погасителен
план, като първата вноска е с падеж 05.09.2018г., а последната вноска е с падеж
05.08.2019г.
С Приложение № 1/14.03.2019г.
към Договор за цесия от 27.07.2017г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД ищецът е придобил процесното вземане. С договора за
цесия цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
извършената цесия. Същото уведомление е приложено като доказателство към
исковата молба и е връчено на ответника заедно с приложенията към исковата
молба.
Съгласно задължителната
практика на ВКС законът не изисква специална форма за действителност на
уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде
съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при
определени обстоятелства може да бъде и цесионера. В настоящия случай е налице
изрично упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията.
Действително писмото, с което е изпратено уведомлението, се е върнало като
непотърсено. Но същото уведомление е приложено като доказателство към исковата
молба и съгласно константната съдебна практика следва да бъде отчетено като нов
факт, настъпил в хода на процеса. В този смисъл и Решение №123/24.06.2009г., постановено
по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в
практиката задължителна за съдилищата. Поради което и съдът намира, че
договорът за цесия е породил действие и за ответника. След като бъде
известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може
да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение
№ 987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на
ВКС/.
По делото няма спор, а и
след справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а ЗКИ се установява, че
посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл.9, ал.4 ЗПК.
От друга страна отпуснатият
заем на ответника П. като физическо лице представлява предоставяне на финансова
услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и Р.П. има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР
на ЗЗП.
При тези съображения и след
извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема,
че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба
на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Законът въвежда
императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор,
посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Съгласно
чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени
реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му;
лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски.
Разпоредбата
на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем,
тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът
е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне./Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на
II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС, Решение по дело
№ С-472/11 на Съдът на ЕС; Решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014
г. на ВКС, I т. о., и др./.
При
извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи в
представеният писмен отговор от особеният представител на ответника, настоящият
съдебен състав констатира следното:
При
сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма
на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 от ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на лихвеният
процент по кредита, информация относно размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски.
С оглед съдържанието на сключения договор
за потребителски кредит между "БНП Париба Пъръсънъл Файненс" ЕАД и
ответника Р.П., настоящият съдебен състав приема, че не е спазено изискването
на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗПК - всички елементи на договора да се представят в
еднакъв по вид формат и размер шрифт - не по малък от 12. Според чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните.
В конкретния случай, в
договора е предвидено предоставяне на потребителски кредит, както под формата
на паричен заем, така и под формата на финансиране на услуга – сключване на
застраховка, т. е. приложените Сертификат и Общи условия за застраховка "Защита
на плащанията" съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и
дължима от ответника застрахователна премия, поради което настоящият съдебен
състав намира, че същите съставлява елементи от договора, по отношение на които
трябва да са спазени посочените законови изисквания. Дори и без наличието на
специални познания по см. На чл.195 от ГПК е видно, че договорът за
потребителски кредит и сертификатът с общите условия са изготвени в различен по
размер шрифт, като в застрахователните документи този шрифт категорично е в
размер по-малък от 12 и е трудно четлив.
Неоснователни са доводите на ищцовото дружество в молба вх.№ 263718/13.07.2021г.(л.124
от делото), че ЗПК е въвел изискването за шрифт 12 в договор
за кредити, без такова изискване да е поставено
в Директива 2008/48/ЕО. В нея действително не са поставени
изисквания относно формата на договора за потребителски кредит и на основанията
за недействителност, но директивите
дават насоките и търсената цел с тях при хармонизиране на националното
законодателство на държавите членки с европейското законодателство и
всяка държава - членка сама преценява как ще изпълни тези насоки, с какви
конкретни средства(закони или други нормативни актове), за постигане целите на
ЕС посочени във всяка европейска директива.
С определение от
14.04.2021г. по дело С-535-20 на Съда (шести състав, с Председател: L. Bay Larsen и съдии: C. Toader (докладчик) и M. Safjan,
генерален адвокат:G. Hogan и секретар: A. Calot Escobar) с предмет преюдицално запитване е даден отговор дали член 10,
параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48 трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която налага
всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт -не по-малък от 12.
С горецитираното
определение Съдът решил, че член 10, параграф 2 и член 22,
параграф 1 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за
потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12. Приемането на такова изискване е в състояние да гарантира, че информацията ще
бъде представена прозрачно и четливо, както и да възпрепятства използването на
дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация към момента
на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната
от съответния потребител.
Българският законодател е
преценил и в ЗПК обаче е предвидил по-висок стандарт на защита, тъй
като на практика е въведена писмена форма на кредити със специални
технически изисквания, което не е забранено от директивата и не е уредено от
нея, но съответства на нейните цели, които дават и възможност държавите да въвеждат
по-висок стандарт на защита на потребителя. Целта на разпоредбата на ЗПК е да
важи за всички клаузи, които са от съществено значение за правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора за кредит, поради което
следва да важи и за всички свързани договори с договора за кредит. Поради това
съдът према, че е налице нарушение на изискването
на чл. 10, ал. 1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на
всички елементи на договора, а от друга страна е налице нарушение и на
изискването за шрифт не по-малък от 12 по отношение на част от елементите на
договора, касаещи финансираната услуга за застраховане./Решение № 260072/15.03.2021г. по в.гр.д.№ 49/2021г. на ОС-Враца/.
Неспазването
на това изискване се санкционира с недействителност на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК.
На следващо място в процесния договор за
потребителски кредит № PLUS - 16218356
от 10.07.2018г. е посочена абсолютна стойност
на лихвения процент-23,78 %., като липсват каквито и да било условия
за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвения процент е фиксиран за
целия срок на кредита или променлив. Липсва уточнение за базата, върху която се
начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница.
В процесния
договор не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по
кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря
на действително прилагания от кредитодателя.
Следователно в договора не е посочен размер на възнаградителната
лихва в лева, както и начинът на изчислението й, което води до извод за
недействителност на договора.
В договор за потребителски кредит № PLUS - 16218356 от 10.07.2018г. е посочена
абсолютна стойност на ГПР, без да е посочено кои са компонентите включени в
него и каква е стойността им. Съгласно чл. 19, ал 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че
годишният процент на разходите е 33,94 %. Липсва обаче, каквото и да било
уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент. По
този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Съдът намира, че
единствено посочването с цифрово изражение на ГПР не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото
следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, следва в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР.
Както бе
посочено, в договора е обективиран погасителен план,
който съдържа единствено информация относно падежните дати на всяка от
вноските, размер на вноската от 153,38 лв. и размера на оставащата главница. Съдът намира, че този план не е съставен
съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и разбираема
информация относно каква част от погасителната вноска погасява отделните
компоненти от задължението: главница, лихва, застраховка, такси и др.Липсва обаче предоставяне
на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен
план за извършените
и предстоящите плащания, който погасителен план
трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Настоящият
съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор
за потребителски кредит № PLUS - 16218356 от 10.07.2018г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД гр.С. и Р.В.П. е недействителен, тъй като
не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията
на чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че
ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че ответникът следва да отговаря само за главницата по процесния кредит, чийто размер не се оспорва от назначеният
му особен представител. Поради това и съдът намира, че следва да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1500,00 лв. представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № PLUS - 16218356 от 10.07.2018г., като следва да отхвърли
като неоснователен иска, с който се иска признаване за установено, че се дължи
и разликата до пълния предявен размер от 1502,65 лв.
На основание чл.86 от ЗЗД се дължи и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.
Като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени и исковете, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата 184,53лв. представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода от 05.10.2018г. до 05.08.2019г. и сумата от 188,16 лв. представляваща обезщетение
за забава за периода от 06.10.2018г. до датата на подаване на заявлението в
съда - 01.06.2020г. (вж. разписката на куриерската служба). ./В тази
връзка са Решение от 08.04.2019г. по в.гр.д.№ 104/2019г. по описа на ОС-Враца,
Решение от 30.10.2020г. по в.гр.д.№ 414/2020г. по описа на ОС-Враца, Ршение № 260072/15.03.2021г.по в.гр.д.№ 49/2021г.по описа
на ОС-Враца/.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно Тълкувателно решение
№4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените
по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт, както в
заповедното производство-87.51 лв., така и в исковото производство - 122.60
лв.-държавна такса, 350,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 361,27 лв. внесен депозит за особен редставител
на ответника.
Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящия случай следва да
се определи по указанията в разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК в полза на юридическите лица и едноличните търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Въз основа на посочената разпоредба
следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска
защита, съдът се ръководи от размерите посочени в Наредбата за заплащането
на правната помощ, към която разпоредбата на чл. 37 от ЗПП
препраща.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ визира, че за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100.00 лв. до 300.00 лв. В
случая сумата от 150,00 лв. платима за първата инстанция в исковото
производство, съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност
на делото.
В настоящия случай
ответника Р.В.П. следва да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца “А.З.С.Н.В.”
ЕАД *** направените по ч.гр.д. № 459/2020г. по описа на БСлРС
разноски в общ размер на 70,00 лв.(87,51 лв. х 1500,00/1875,34 = 70,00 лв.)
съразмерно с уважената част от исковете.
Ответника П. следва да
заплати н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, *** направените в настоящото исково производство
по гр.д. № 999/2020г. по описа на БСлРС разноски в
общ размер на 537,03 лв.(483,87 лв. х 1500,00/1875,34 = 387,03 лв.+ 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение = 537,03 лв.), съразмерно с
уважената част от исковете.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение н.ответника
Р.В.П. с ЕГН ********** ***,
ж.к.Студентски град, ул.“Димитър Добрев“
бл.8, вх.А, т.1, ап.29, ЧЕ СЪЩИЯТ
ДЪЛЖИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.–изпълнителен
директор, чрез пълномощника
ст.юрисконсулт И.С. ***, на основание чл.422
от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1
от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, сумата от 1500,00 лв.(Хиляда и петстотин лева) – главница за периода от 05.10.2018г.
до 05.08.2019г. по договор з.потребителски кредит № PLUS - 16218356 от 10.07.2018г., сключен между длъжника и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземането по което е прехвърлено н. „А.за с.на
в.“ ЕАД по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017г. и Приложение № 1/14.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 31.01.2020г./подадено в РС.С./ до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 224/11.06.2020г.
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 459/2020 г. по описа на Районен
съд – Бяла Слатина, като в останалата част над тази сума от 1500,00 лв. до
пълният предявен размер на главницата от 1502,65
лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на
управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.–изпълнителен директор, чрез пълномощника ст.юрисконсулт И.С. ***, иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване дължимостта от Р.В.П. с ЕГН ********** ***,
ж.к.Студентски град, ул.“Димитър Добрев“ бл.8, вх.А, т.1, ап.29, н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, *** следните суми: 184,53 лв.
представляваща договорна лихва за
периода от 05.10.2018г. до 05.08.2019г. и 188,16
лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 06.10.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2020г. (подадено в РС-С.) по
договор за потребителски заем с № PLUS -
16218356 от 10.07.2018г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК №
224/11.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 459/2020 г. по
описа на Районен съд – Бяла Слатина, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.В.П. с ЕГН ********** ***,
ж.к.Студентски град, ул.“Димитър Добрев“
бл.8, вх.А, т.1, ап.29, ДА
ЗАПЛАТИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.–изпълнителен
директор, чрез пълномощника ст.юрисконсулт И.С. ***, направените разноски по настоящото
исково производство по гр.д.№ 999/20209г. по описа на БСлРС в общ размер на 537,03 лв., както и сторените от ищеца разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 459/2020г. по описа на БСлРС в
общ размер на 70,00 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание
чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението,
след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 459/2020г. по описа на БСлРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: