Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1
гр. Русе, 05 февруари 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на 26
януари 2021 год. в състав:
Съдия: ДИАН В.
при секретаря Диана Михайлова и в
присъствието на прокурора ………
като разгледа докладваното
от съдията В. административно
дело №305 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 12, ал. 1,
т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по повод постъпила жалба
от „Агропрогрес” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес управление гр. Русе,
насочена срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие" - Разплащателна агенция, за прилагане на схема на държавна
помощ по заявление с УИН 18/677934/0174554 от 29.03.2019г. относно “Помощ за
реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците”
прием 2018-2022. Твърди се, че относно заявлението от 2019г., дружеството е
сезирало АО с ново искане/заявление, входирано с вх. №02-180-2600/94 от
28.02.2020г.(л.129 от адм. преписка) на ДФЗ с искане за заплащане на дължимата сума, поискана през
2019г., като към него са приложили и доказателства(л.337 и сл. от адм.
преписка) във връзка с отчитане на изпълнението на изискванията за този вид
помощ.
Наведени са доводи за наличие на
основанията по чл. 146 от АПК, включително и нищожност. Въз основа тях се иска
от съда да отмени като незаконосъобразен мълчаливия отказ на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие" - Разплащателна агенция и връщане на
преписката на АО за произнасяне по направеното искане. Претендира се и присъждане
на разноски.
Същите доводи се поддържат в съдебна
зала и в представени писмени бележки по спора.
Ответната страна – Изпълнителният директор
на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, чрез пълномощник – гл. юрисконсулт Л. Ж., изразява становище за неоснователност на
оспорването. Поддържа го и в допълнителни писмени бележки, в които твърди, че отказът за произнасяне на
ДФЗ в положителна насока спрямо кандидата
за помощ се дължал на причина, че „Агропрогрес” ЕООД към 29.03.2019г. не
отговаряло на изискванията по т.4, подт.5 от Указанията-да няма изискуеми
задължения към ДФЗ. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав прие, че
жалбата обаче се явява недопустима и като такава я остави без разглеждане с
доводи, изложени в определение от 14 юли 2020 год.
След оспорване на определението на
първоинстанционния съд, пред ВАС, V отд. е образувано адм. дело №9540/2020г. С
определение № 12722 от 14.10.2020 г. съдебният състав на ВАС приема, че делото
не е изяснено напълно от АС Русе, за да бъде постановено прекратително
определение поради наличие на мълчалив отказ. Дадени са указания за представяне
от АО на сключеният между страните договор по реда на чл. 9в ЗПЗП. Делото е
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия от фазата на представяне на административната преписка в пълнота, след
което да бъде извършена дължимата проверка за допустимост на жалбата.
След представяне на договор под
№18/677934/0101747 от 17.03.2017г., сключен между ДФ „Земеделие“ и
„Агропрогрес” ЕООД, и след като прегледа внимателно преписката, предоставена от
административния орган и прецени в тяхната съвкупност всички представени по
делото писмени доказателства, и след като съобрази определение № 12722 от
14.10.2020 г. на ВАС, V отд., постановено по адм. дело №9540/2020г., Административен
съд Русе приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 17.03.2017г., между жалбоподателя
„Агропрогрес” ЕООД и ДФ „Земеделие“ е сключен договор (л.75 и сл. от адм.
преписка) под №18/677934/0101747. Предмет на договора е предоставяне от ДФЗ на
земеделския стопанин на Държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно
поети ангажименти за хуманно отношение към птиците” през 2017 г. на земеделски
стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 година за създаване и
поддържане на регистър на земеделските стопани, за изпълнение на доброволни
ангажименти, поети за най-малко 5 години.
Съгласно т. 1.4. от договора,
„Изплащането на средствата по помощта се извършва годишно на един транш“, а
според т. 1.9. „Изпълнението на ангажимента по т. 1.1. от настоящия договор не
е финансово подпомагане от ДФ ”Земеделие” през целия 5 годишен период“.
Видно от документите в
административната преписка, „Агропрогрес” ЕООД е кандидатствало за тази помощ
още през 2017г., спазвайки дадените Указания за схема за държавна помощ,
касаещи 2017г. По същия начин е подало заявление и през 2018г., 2019 и 2020г.
На 29.03.2019г. „Агропрогрес” ЕООД,
ЕИК ********* е подало заявление (л.284 и сл. от адм. преписка) до ДФЗ с искане
за “Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение
към птиците” прием 2018-2022. Към заявлението са приложени и изискуемите при
такива искания документи. В преписката липсват данни за произнасяне на АО по
заявлението, няма и никаква друга документация, изходяща от органа.
На 28.02.2020г.(л.129 от адм.
преписка), до директора на ДФЗ е отправено заявление /по своята същност искане,
напомнящо за заявлението от 29.03.2019г./ от същото дружество, с което се
сезира директора на фонда с искане „Агропрогрес” ЕООД да получи държавно
подпомагане за 2019, именно съгласно заявлението от 2019г., като се цитира и
т.7.3 от Указанията за прилагане на схема на ДП “Помощ за реализиране на
доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците”, одобрени през
2020г. И след това заявление от 28.02.2020г., с което изп. директор на ДФЗ бил
сезиран, липсва произнасяне на административния орган.
Следва да се отбележи изрично, че
това заявление е различно от образците, които се изискват за кандидатстване в
съответната година, именно защото то е свързано с напомняне на АО, че не е
отговорил на заявлението от 2019г. Разбира се, то е в срока, определен за такива заявления,
намиращ се в т.9-от 10 до 28 февруари 2020г., видно от Указанията за прилагане
на схема за държавна помощ, утвърдени на 28.01.2020г. от председателя на УС на
ДФ ”Земеделие”, но за 2020г. „Агропрогрес” ЕООД е подало и изискуемия образец
за кандидатстване, по който също е бил налице мълчалив отказ, оспорен пред съда
и отменен, с все още не влязло в сила решение по адм. дело №306/2020г. по описа
на АС Русе.
По делото са представени Указания за
прилагане на схема на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците“, касаещи 2017 - 2020 година
(Указанията), които са утвърдени от Председателя на УС на ДФ „Земеделие“ (л. л.
1 – 74 от делото).
Същите
са приети на основание Насоки на Европейския съюз за държавната помощ в
секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014
- 2020, чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители и други нормативни актове, подробно изброени в т. 1 от тях.
Указанията уреждат условията, на
които трябва да отговарят ползвателите, реда и сроковете за подаване на
заявления, необходимите документи и пр. В т.9 от Указанията за 2019г. (л. 49-61
от адм. преписка), касаещи и настоящият казус, е записано, че заявления се
приемат от 18 до 29 март 2019г./т.9.1/, а изплащането на помощта е от 15 април
2019г./т.9.2./.
В Указанията от 2020г. (л.62-74 от
адм. преписка), в т. 7.3 е посочено, че през 2020г. се изплаща помощта на земеделски
стопани-птицевъди, неполучили авансово плащане през 2019г. и изпълняващи
мерките по подадените заявления от 2019г.
В т.10 от Указанията за 2019г. е
записано, че ДФЗ взема решение за одобрение на заявлението или прави отказ. ДФЗ сключва договор с бенефициента
за изпълнение на 5-годишния ангажимент. При следващи кандидатствания ДФЗ
информира бенефициера, като изпраща уведомително писмо за извършено плащане.
Идентично е разписаното и в Указанията
от 2020г., в същата т.10.
В Указанията /2019г./ са регламентирани
само сроковете за подаване на заявленията – от 18 до 29 март 2019г. (т. 9.1) и начален
срок за изплащане на помощта - от 15
април 2019г. (т. 9.2).
В тях не е посочен срокът, в който
административният орган следва да се произнесе с решение за одобрение на
заявлението или отказ съгласно изискването на т. 10 от Указанията. Такива
правила няма и в Указанията за 2020г., досежно записаното в т.7.3 от тях - че през
2020г. се изплаща помощта на земеделски стопани-птицевъди, неполучили авансово
плащане през 2019г. и изпълняващи мерките по подадените заявления от 2019г.
По преписката няма данни и
доказателства, че са били предприети действия по заявлението от 2019г.,
независимо и от напомнящото такова, входирано с вх. №02-180-2600/94 от 28.02.2020г.(л.129
от адм. преписка) на ДФЗ. Административният
орган не се е произнесъл с решение за одобрение или отказ на исканата помощ,
каквото е изричното изискване по т. 10 от Указания-та за прилагане на схема на
държавна помощ – „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за
хуманно отношение към птиците“ за 2019г., утвърдени на 15.03.2019г. и тези от
2020г., на 28.01.2020 г. от Председателя на УС на ДФ „Земеделие“ – Министъра на
земеделието, храните и горите.
Правни изводи:
С оглед на мотивите, изложени в определение
№ 12722 от 14.10.2020 г. на ВАС, V отд., постановено по адм. дело №9540/2020г.,
че в утвърдените от МЗХГ Указания и за 2019, и за 2020 г. по т. 9 е определен
само начален срок за изплащане на помощта по приети заявления, без да е посочен
краен срок, и след като в приетия по делото договор под №18/677934/0101747 от
17.03.2017г., сключен между ДФ „Земеделие“ и „Агропрогрес” ЕООД няма изрични
разпоредби досежно сроковете за подаване на заявления, за изплащане на
дължимата сума или отказ за изплащане от страна на ДФЗ, то в този случай важат
правилата на Указанията за 2019 и за 2020 г. и съдът е длъжен да приеме, че
жалбата на „Агропрогрес” ЕООД е процесуално допустима.
Тук за пълнота на изложението може да
се развият и допълнително мотиви за допустимост, свързани със следното: В Указанията
на МЗХГ няма срок, в който следва да приключи изплащането на помощите, вкл. и
тези за 2019г., а Указанията за 2020г. са утвърдени на 28.01.2020 г. Съответно,
след като са узнали за възможността, дадена им с т.7.3 от тях-че през 2020г. се
изплаща помощта на земеделски стопани-птицевъди, неполучили авансово плащане
през 2019г. и изпълняващи мерките по подадените заявления от 2019г., „Агропрогрес“
ЕООД са сезирали АО с искане за издаване на административен акт, какъвто той
дължи/без значение с положителен за адресата или отрицателен резултат/ по
силата на т.10 от Указанията. Органът е сезиран със заявление, входирано с вх.
№02-180-2600/94 от 28.02.2020г.
От 29.02.2020 г. е започнал да тече
7-дневния срок по чл. 57, ал. 4 от АПК, в който административният орган е бил
длъжен да се произнесе. Този срок е изтекъл на 06.03.2020 г.
На 07.03.2020 г. е започнал да тече
срокът по чл. 149, ал. 2 от АПК за оспорване на мълчаливия отказ, същият е
трябвало да изтече на 07.04.2020 г., но по силата на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците срокът е спрял да
тече за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г., предвид което срокът по чл. 149,
ал. 2 от АПК изтича на 16.06.2020 г. Жалбата срещу мълчаливия отказ е изпратена
до АдмС – Русе по куриер на 12.06.2020 г.(л.3 от делото), т. е. в срока по чл.
149, ал. 2 от АПК.
Бездействието/липсата на произнасяне/
на АО продължава и към настоящия момент
Безспорно е, че формираният мълчалив
отказ засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на оспорващия,
поради което подлежи на самостоятелен съдебен контрол и неговото оспорване е
допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
По своята правна същност мълчаливият
отказ е фикция, създадена от закона, за да се преодолее бездействието на
административния орган да се произнесе по подадено до него искане. Чрез
фикцията отказът е приравнен на административен акт. При мълчаливия отказ волеизявлението
на органа се предполага и то в смисъл на отказ да се удовлетвори искането, т.
е. чрез фикцията се приема наличие на волеизявление.
Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се
смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Защитата срещу това непроизнасяне в
срок е чрез обжалването на мълчаливия отказ, като упражняването на тази защита
е обвързано със срока, посочен в чл. 149, ал. 2 АПК. По-голямата
продължителност на срока за оспорване е в интерес на оспорващия, т. е. на този,
по чието искане органът мълчи.
Съгласно чл. 170, ал. 2 АПК когато се
оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да
установи, че са били налице условията за издаването му. С оглед на това при
съдебната проверка следва да се прецени законосъобразността на мълчаливия
отказ, като бъдат съобразени всички фактически и правни предпоставки,
обуславящи претендираното право.
При мълчаливия отказ се презумира
процесуална законосъобразност на мълчаливия отказ, т. е като постановен при
спазване на производството и формата по издаването му. Презумира се и
компетентността на административния орган. Ако административният орган не е
материално некомпетентен да се произнесе, то липсва мълчалив отказ, а ако е
компетентен, то преценката е за законосъобразност, а не нищожност на отказа.
Нормата на чл. 149, ал. 5 АПК е
неприложима при оспорване на мълчаливите откази. Искането за прогласяване
нищожност на мълчалив отказ е недопустимо, тъй като липсва външно оформено
изявление на административния орган. Мълчаливия отказ може да бъде обжалван
само относно твърдяна незаконосъобразност и то в срока по чл. 149, ал. 2 АПК. В
този смисъл е и съдебната практика Определение № 10169 от 24.10.2007 г. на ВАС
по адм. д. № 5560/2007 г., Определение № 4627 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д.
№ 13322/2009 г., Определение № 9023 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. №
6776/2015 г.
В конкретния казус съдът следва да
прецени дали заявлението за помощ е подадено в предвидения срок, дали към него
са приложени всички необходими и посочени от закона/цитираните по-горе
указания/ документи и дали те установяват, че заявителят отговаря на
разписаните условия.
Установените факти по делото сочат,
че „Агропрогрес БГ“ ЕООД, със седалище гр. Русе, е подало в срок заявлението си
за отпускане на помощ през 2019 г. по схема „Помощ за реализиране на доброволно
поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, като към него е приложило
всички документи, които се изискват от Указанията.
Не се установи несъответствие на
декларираните обстоятелства с определените изисквания по Указанията, поради
което съдът намира, че не са налице основания, които да обуславят отказ. Или ако
има такива, каквито се твърдят-едва с писмените бележки, те не са част от адм.
преписка и съдът няма как да ги вземе предвид.
Ответникът, едва с писмените бележки
по спора твърди, че отказът за произнасяне на ДФЗ в положителна насока спрямо кандидата за
помощ се дължал на причина, че „Агропрогрес” ЕООД към 29.03.2019г. не
отговаряло на изискванията по т.4, подт.5 от Указанията-да няма изискуеми
задължения към ДФЗ. Това обстоятелство, дори и да е действително такова,
каквото се твърди, се извежда едва сега, след обявяване на страните, че делото
е изяснено и съдът ще се произнесе с решение в срок, едва с писмените бележки
по спора. Такива доказателства, данни и аргументи обаче липсват в
административната преписка и не са и били предмет на обсъждане и анализ по
делото.
Въз основа на така изложените
фактически и правни съображения съдът намира оспорения мълчалив отказ за
незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалния закон и преследваната от
него цел. Самата администрация на ДФЗ се е задължила с приетите от нея правила
в Указанията за 2019 и 2020г., че задължително следва да се произнесе по
подадените заявления, като взема решение за одобрение или прави отказ/виж т.10
от Указанията/. Тук мълчалив отказ е недопустим, а изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие" - Разплащателна агенция е длъжен да издаде изричен
акт.
Затова мълчаливият отказ следва да се
отмени, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката се върне на
административния орган за произнасяне по компетентност при спазване указанията
на съда по тълкуване и прилагане на закона.
При този изход на спора, на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от
него разноски в размер на 350 лева, съгласно представения списък на разноските
(л. 57 от делото).
Водим от горното, и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция за прилагане на
схема на държавна помощ по Заявление на „Агропрогрес БГ“ ЕООД, гр. Русе с УИН
18/677934/0174554 от 29.03.2019г. относно “Помощ за реализиране на доброволно
поети ангажименти за хуманно отношение към птиците” прием 2018-2022, и ново заявление/искане,
вх. №02-180-2600/94 от 28.02.2020г.
ВРЪЩА
преписката на
административния орган за
произнасяне по компетентност по подадено Заявление от „Агропрогрес БГ“ ЕООД с
УИН 18/677934/0174554 от 29.03.2019г. относно “Помощ за реализиране на
доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците” прием 2018-2022,
и ново заявление/искане, вх. №02-180-2600/94 от 28.02.2020г. при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати
на „Агропрогрес БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Русе, ул. „Алея Момина сълза“ № 2, вх. 1, ет. 4, ап. 7, разноски по делото
в размер на 350 (Триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: