РЕШЕНИЕ
№ 1706
гр. Бургас, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120108699 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от Т. Д. Б., ЕГН ********** от * против К. Д. Б., ЕГН
********** от * и Ж. Х. Н., ЕГН ********** от * за прогласяване нищожност на договор за
дарение на недвижим имот от *, сключен между ответниците, като привиден и прикриващ
договор за покупко-продажба, за признаване, че договорът за дарение прикрива договор за
покупко-продажба, с който първата ответница е продала на втория ответник собствените си
½ ид.ч. от наследствени недвижими имоти и да се признае правото на изкупуване на ищцата
на ½ ид.ч. от имотите по прикрития договор за покупко-продажба.
Твърди се, че ищцата и ответницата са сестри. В тяхна полза е било възстановено
правото на собственост върху пет поземлени имота. Двете сестри са във влошени отношения
и не поддържат контакти. Въпреки това обаче ответницата знаела, че сестра й иска да купи
нейната част от имотите. Ищцата при случайно направена справка в края на ноември 2024г.
разбрала, че на * ответницата дарила своите ½ ид.ч. от земите на ответника Н., с който двете
сестри имали сключен договор за наем на земите. Н. действал в качеството си на управител
на фирма “Агрофорумтранс“ ЕООД при отдаване на имотите под наем. Ищцата не била
уведомена за извършеното дарение и не й било предложено да изкупи дела на ответницата.
Дарението е недействително, защото с него се цели изключване на приложението на чл.33
ЗС. Ответницата нямала за цел да възнагради надареното лице, а мотивът за дарението
противоречи на морала и закона. Дарението прикрива възмездна сделка, поради което е
привидно. Ж. Н. е заплатил имотите, като е дал цена от минимум 863.45 лева. Той няма
роднинска връзка с ответницата. Дарението е симулативно и цели заобикаляне на чл.33 ЗС,
като се попречи на съсобственика да закупи частта от имотите. За имотите е реално платена
цена, поради което се опровергава дарственото намерение на ответницата. В случая
дарението е привидно и прикрива истинската сделка, а именно покупко-продажбата на
имотите. След като реалната сделка е покупко-продажба, то ищцата има правото по чл.33 ЗС
да изкупи дела на разпоредилия се собственик по съдебен ред. Моли за уважаване на
исковете. Исковете са по чл.26, ал.2 ЗЗД, чл.17 ЗЗД и чл.33, ал.2 ЗС.
1
Ответникът Н. е подал отговор, с който оспорва исковете. Заявява, че е близък до
семейството на К.. Тя му казала, че със сестра й са в лоши отношения и нямат контакти.
Предвид лошите им отношения, К. казвала, че няма желание, особено след смъртта на майка
си, да задържи собствеността върху имотите. Още през 2021г. ответницата казала на Н., че е
по-добре да подари земите на него, вместо да е съсобственица със сестра си. Така земите
нямало да пустеят, а и щяла да покаже своята благодарност към него. Дарението било
последица от добрите отношения между двамата ответници и актовете на безрезервна
помощ, правени от Н. към К. и цялото й семейство. Лошите отношения между сестрите са
формирали у К. намерението да дари своята идеална част от имотите на ответника. К.
считала, че е по-добре да дари земите си на трето лице и не искала да предложи идеалната
си част за изкупуване на сестра си. Между двамата ответници няма договорки за реално
плащане на цена за имотите, нито е плащана такава. Ответникът заявява, че още на
29.09.2022г. при заплащане на наема за обработваните земи, ищцата била уведомена, че
нейната сестра е дарила дела си на ответника. Дарението е извършено заради изключително
лошите отношения между сестрите. Ответникът твърди, че искът по чл.33, ал.2 ЗС е
просрочен, защото Т. научила за дарението още през 2022г. Моли за отхвърляне на исковете.
Ответницата К. Б. също е подала отговор, с който счита исковете за неоснователни.
Заявява, че отношенията между сестрите са лоши от много години. Никога Т. не е искала да
закупи идеалните части на ответницата. Ответницата по-скоро би дарила имотите, отколкото
да ги продаде на ищцата. Ответницата се познава с Н. дълги години и винаги е можела да
разчита на неговата помощ. Тя не иска да задържа собствеността върху имотите, защото не
може да ги управлява. Ето защо дарила имотите на другия ответник. Заявява, че искът по
чл.33 ЗС е недопустим като просрочен. Тя уведомила сестра си, след смъртта на майка им,
че ще дари своята част от нивите. Фактът на дарението е узнат от ищцата още през октомври
2021г. и заради това отношенията между сестрите се обтегнали още повече.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и се доказва от представеното удостоверение, че страните са сестри,
наследници на своя баща Д.П.Б. С решения на ПК Созопол от 1997г. е било възстановено
правото на собственост на неговите наследници върху общо пет ниви. В последствие ищцата
Т. е отдавала под наем нивите с договори за наем, сключени с “Агрофорумтранс“ ЕООД,
представлявано от Ж. Х. Н., един от ответниците по делото. Доколкото страните са
единствени наследници на своя баща, то те притежават по ½ ид.ч. от всички земеделски
имоти, реституирани по ЗСПЗЗ.
С нотариален акт от * ответницата К. е дарила на другия ответник Ж. собствената
си ½ ид.ч. от имотите. Така тази идеална част е станала негова собственост, по силата на
сделката, а останалата ½ е притежание на ищцата Т..
От правна страна съдът намира следното:
Третият предявен по делото иск, по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на идеалната част
от имотите в полза на ищцата, се преценява за допустим. Трайната съдебна практика
/решение № 197 от 3.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1430/2010 г., I г. о., ГК/ приема, че когато
идеална част от недвижим имот е била продадена на трето за съсобствеността лице, без
изобщо другият съсобственик да е бил поканен да я купи, срокът по чл.22, ал.2 ЗС започва
да тече от момента на узнаване на продажбата. Само при наличие на отправена покана, този
срок започва да тече от момента на извършване на продажбата. В случая идеалната част е
дарена, а не продадена, но ищцата счита дарението за привидно и прикриващо продажба,
поради което претендира да изкупи реално продадената част от имота. Ето защо и в този
случай искът за изкупуване на продаденото може да се предяви в двумесечен срок от
узнаване на сделката. Ищцата твърди в исковата си молба, че е узнала за сделката едва в
края на ноември 2024г., докато искът е предявен на 19.12.2024г., т.е. в законния срок. Не се
2
доказват възраженията на ответниците, че ищцата е узнала за сделката през 2021г. или 2022г.
Разпитаният св. Ж., син на Т., е заявил, че майка му е разбрала за дарението когато отишла
да си вземе рентата, точни му думи са “септември, октомври или ноември беше, когато дават
рентата“. Тези показания кореспондират с твърденията на ищцата, че е научила за сделката
през ноември 2024г. Няма сигурни данни, които да сочат на по-ранното узнаване от страна
на ищцата за сключената сделка. Ето защо искът по чл.33, ал.2 ЗС е допустим. Допустими са
и останалите два иска – за нищожност на дарението като привидно и за обявяване на
сделката за такава по продажба, които искове всъщност целят да доведат до уважаването на
иска по чл.33, ал.2 ЗС.
По същество съдът намира исковете за неоснователни.
За установяване дали дарението е привидно и прикрива покупко-продажба или не,
по делото са разпитани двама свидетели. Св. Ж., син на ищцата, е заявил, че като ходили да
си търсят рентата за отдадените земи научили за дарението, извършено от ответницата.
Тогава свидетелят звъннал на леля си, т.е. на ответницата и тя му казала, че са й трябвали
пари. Не я интересувало как са оформили сделката, а че й трябвали пари. Не му казала за
колко пари е дала земята. Майка му и леля му не са в добри отношения от 2012, 2013 или
2014г. Причината била, че тогава майка му не си получила нейната половината от имот.
Понякога двете си говорели по телефона, но не се виждали. Леля му не казала за какво й
трябват пари и свидетелят не знае тя да си е купила нещо. В същото време свидетелят е
уточнил, че според него двете не са в лоши отношения и могат да си звъннат и да излязат на
кафе. От две години свидетелят не се е виждал с леля си. Св. Г., съпруг на ответницата,
заявява, че двете сестри са в такива отношения, че не искат да се познават. К. въобще не
иска да говори със сестра си, нито да я вижда. Нямат никакви отношения помежду си, не си
говорят и не се търсят. Ответницата не се интересувала от земите и не ги обработвала. Тя
дарила земите, за да не се занимава с тях. Дарила ги на близък човек, с който се познава
отдавна и който им е помагал през годините – Ж. Н.. Той се познавал още с бащата на К.. Ж.
намирал майстори, когато трябвало да правят ремонти, както и материали за ремонтите.
Ответницата била благодарна на Ж. и двамата били в много добри отношения. Тя му дарила
земите, защото не искала да се разправя със сестра си. Ж. й е близък и може да разчита на
него. К. решила да дари земите, защото те стрували много евтино и заради това, че Ж. й
помагал. След смъртта на майка си, ответницата казала, че ще дари земите. Свидетелят
споделя и за конфликт между двете сестри, понеже още приживе на тяхната майка Т. се
настанила незаконно в жилището на К.. Тогава “конфликтът станал до небето“. Според
свидетеля, той е видял сина на Т. последно на гробищата, но тогава К. минала отстрани. По
мнение на свидетеля, ответницата не е говорила с него.
При тези данни съдът намира, че ищцата не доказва привидността на договора за
дарение, както и че този договор прикрива реалната продажба на идеалните части от нивите.
В подкрепа на тезата, изложена в исковата молба, са единствено показанията на св. Ж.,
който твърди, че леля му в телефонен разговор му признала, че са й трябвали пари и не я
интересува как е оформена сделката, т.е. продала е нивите. Други доказателства няма
ангажирани. Съдът не кредитира обаче тези свидетелски показания, доколкото свидетелят е
син на ищцата, т.е. заинтересовано лице по смисъла на чл.172 ГПК. Такова лице впрочем е и
св. Г., съпруг на ответницата, но доколкото е в тежест на ищцата да докаже симулацията, то
показанията на нейния син следва да се приемат още по-критично от показанията на другия
свидетел. Следва да се има предвид и изказването на самата ищца в съдебно заседание, че е
искала да купи земите за сина си и е завела делото заради него, което показва силна
заинтересованост на св. Ж. от изхода на делото. Показанията му не се кредитират и поради
факта, че има разнобой между тях и показанията на съпруга на К.. Различия в показанията
има не само по спорния предмет на делото, а и по въпроса колко са влошени отношенията
между сестрите. В тази връзка съдът дава вяра на показанията на св. Г., според който
сестрите са в много лоши отношения, не си говорят и не се търсят, разказал е и
3
предисторията на този разрив. Показанията му са ясни и логични и противоречат на тези на
св. Ж., който от една страна е заявил, че сестрите не са в добри отношения, а от друга не
може да каже, че те са в лоши отношения, като дори можели да си звъннат и да излязат на
кафе. Тези показания са нелогични, най-малкото предвид на това, че Т. е завела настоящото
дело против К.. Този факт, а и показанията на св. Г. сочат, че сестрите са в много лоши
отношения, т.е. показанията на св. Ж. по този въпрос се явяват дискредитирани. Съдът
обсъди отношенията между страните в контекста на свидетелските показания, за да
мотивира защо не кредитира показанията на св. Ж. и за главния факт, а именно има ли
прикрита продажба на нивите от страна на ответницата. При положение, че отношенията
между страните са много лоши, няма логика ответницата да споделя на сина на сестра си, че
е продала нивите. Показанията на св. Ж. се считат от БРС за оборени от подробните
показания на св. Г., който е заявил ясно, че нивите са били дарени от жена му на другия
ответник. Свидетелят подробно е обяснил, че ответницата е от дълги години близка с Ж.,
който е помагал на тяхното семейство във всичко, включително е намирал майстори за
ремонтите и на него винаги се е разчитало за помощ. Ответницата поддържа много близки
отношения с Ж., дори ходят заедно на кафе. Дарението било от благодарност за подкрепата,
която ответницата е получавала. Имало и друга причина за дарението, а именно, че К. не
искала да се занимава с нивите и да се разправя със сестра си във връзка с тях. Според
свидетеля, нивите са много евтини и затова са и били дарени.
Съдът дава вяра на показанията на този свидетел и приема, че не се доказва
дарението да е симулативно и да прикрива покупко-продажба. Основанието на договора за
дарение е да се даде нещо безвъзмездно, като мотивите могат да бъдат най-различни. Вярно
е, че житейски дарението на недвижими имоти се извършва най-вече между близки
роднини, но това принципно положение не може да е основание за уважаване на исковете,
като се приеме, че в случая дарението е симулативно. Доказват се много близките
отношения между двамата ответници, които са станали причина за дарението. Ответницата е
дарила имотите по няколко мотива – не иска да се занимава с обработката и стопанисването
на нивите, земите са на много ниска стойност, което е видно и от данъчните им оценки,
искала е да покаже благодарност към Ж. заради постоянната му помощ към нея през
годините и не иска да е в съсобственост със сестра си, към която е настроена негативно.
Последното обстоятелство само по себе си е според БРС достатъчен мотив за ответницата да
дари имотите на друго лице, вместо да ги продаде на своята сестра. Следва да се подчертае
също, че няма данни за това каква е продажната цена на нивите /ако дарението прикрива
продажба/, не се доказва също, че ответницата е получила продажната цена, т.е че земите са
продадени. Така че дарението е реална, а не привидна сделка. Привидността не се
установява от ищцата при условията на пълно и главно доказване, поради което искът за
нищожността на дарението като привидна сделка и искът за обявяване, че договорът за
дарение прикрива договор за продажба се явяват неоснователни.
Оттук е неоснователен и искът по чл.33, ал.2 ЗС за признаване правото на ищцата да
изкупи прехвърлените идеални части за уговорената и реално платената между ответниците
сума. След като договорът е реално дарение, а не е покупко-продажба, другият съсобственик
няма според закона правото да изкупи идеалните части. Освен това въобще не се доказва,
ако договорът е прикрита покупко-продажба, каква е уговорената цена на имотите, за да
може да се постанови изкупуването в полза на ищцата. Следва отхвърляне и на този иск.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 ГПК ищцата трябва да се осъди да
заплати на ответника Н. разноски от 1000 лева за адвокатски хонорар. Разноски в полза на
ответницата Г.а не се присъждат, предвид липсата на данни тя да е платила реално
адвокатско възнаграждение. Представени са два броя договори за правна защита, като в
първия въобще не е записано адвокатско възнаграждение, а във втория то е посочено в
размер на 1000 лева, но липсва отбелязване, че сумата е платена в брой, както и няма
доказателства за плащането й по банков път.
4
Мотивиран така, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. Д. Б., ЕГН ********** от * против К. Д. Б., ЕГН **********
от * и Ж. Х. Н., ЕГН ********** от * за приемане за установено между страните, че договор
за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № *., вписан в СВ
към РС-Бургас под вх. № *, с който са дарени от К. Д. Б., ЕГН ********** в полза на Ж. Х.
Н., ЕГН ********** ½ ид.ч. от следните имоти: поземлен имот с идентификатор *91.1,
поземлен имот с идентификатор *.5, поземлен имот с идентификатор *6.2, поземлен имот с
идентификатор *60.10 и поземлен имот с идентификатор *.65, всички в землището на с. В.,
е нищожен като привиден, прикриващ покупко-продажба.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. Д. Б., ЕГН ********** от * против К. Д. Б., ЕГН **********
от * и Ж. Х. Н., ЕГН ********** от * за приемане за установено между страните, че договор
за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № *., вписан в СВ
към РС-Бургас под вх. № *, с който са дарени от К. Д. Б., ЕГН ********** в полза на Ж. Х.
Н., ЕГН ********** ½ ид.ч. от следните имоти: поземлен имот с идентификатор *91.1,
поземлен имот с идентификатор *.5, поземлен имот с идентификатор *6.2, поземлен имот с
идентификатор *60.10 и поземлен имот с идентификатор *.65, всички в землището на с. В.,
прикрива действителен договор за покупко-продажба, с който К. Д. Б., ЕГН ********** е
продала на Ж. Х. Н., ЕГН ********** ½ ид.ч. от имотите.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. Д. Б., ЕГН ********** от * против К. Д. Б., ЕГН **********
от * и Ж. Х. Н., ЕГН ********** от * за признаване в полза на ищцата на правото да
изкупи, на основание чл.33, ал.2 ЗС ½ ид.ч. от следните имоти: поземлен имот с
идентификатор *91.1, поземлен имот с идентификатор *.5, поземлен имот с идентификатор
*6.2, поземлен имот с идентификатор *60.10 и поземлен имот с идентификатор *.65, всички
в землището на с. В., с които К. Д. Б., ЕГН ********** се е разпоредила в полза на Ж. Х. Н.,
ЕГН ********** по прикрит договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № *., вписан в СВ към РС-Бургас под вх. № *, за уговорената и
реално платена цена.
ОСЪЖДА Т. Д. Б., ЕГН ********** от * да заплати на Ж. Х. Н., ЕГН **********
от * сумата от 1000 лева /хиляда лева/ разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Д. Б., ЕГН ********** за присъждане
на разноските по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5