Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….05.2019
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ
ПЕТРОВА, сложи за разглеждане въззивно гражданско дело № 340
по описа за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г срещу Решение № 34/04.01.2019 год.,
постановено по гр. дело № 12839/2018 год. на РС-Варна, с което са отхвърлени
предявените от „Енерго – Про
Продажби” АД – Варна срещу Д.В.Г.
ЕГН ********** *** кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът Д.В.Г. ЕГН ********** *** на ищеца „Енерго – Про
Продажби” АД – Варна следните суми: сумата от 2 209, 22 лева, представляваща цена на доставена и
незаплатена ел. енергия за обект с абонатен номер ********** и клиентски номер
**********, находящ се в гр.Варна, ж. к.
Възраждане, бл. 13, вх. 5, ап. 101, за периода от 20.05.2016 г. до 19.05.2017
г., за която е издадена фактура № *********/19.02.2018 г., ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването
на заявлението в съда – 29.06.2018 год. до окончателното и́ изплащане и
сумата от 57, 69 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 2 209, 22 лева за периода 12.03.2018
г. до 14.06.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д
№ 10191/2018г. на РС-Варна.
В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Настоява се за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат уважени, ведно с присъждане на сторените в двете
инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Д.В.Г., чрез процесуален представител,
оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
При извършената служебна проверка
на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
От
„Енерго – Про Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” №
258, ”Варна Тауърс-Г”, срещу Д.В.Г.
ЕГН ********** *** предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът Д.В.Г. ЕГН ********** *** на ищеца „Енерго – Про Продажби” АД – Варна
следните суми: сумата от 2 209, 22 лева,
представляваща цена на доставена и незаплатена ел. енергия за обект с
абонатен номер ********** и клиентски номер **********, находящ се в гр.Варна,
ж. к. Възраждане, бл. 13, вх. 5, ап.101, за периода от 20.05.2016 г. до
19.05.2017 г., за която е издадена фактура ФП0263047321/19.02.2018 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано
от подаването на заявлението в съда – 29.06.2018 год. до окончателното и́
изплащане и сумата от 57, 69 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 2 209, 22 лева за периода 12.03.2018 г. до 14.06.2018 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. дело
№ 10191/2018г. на РС-Варна.
В исковата молба се твърди, че
ответникът е клиент на ищцовото дружество по сключен между страните при общи
условия договор за проджба на ел. енергия за обект с абонатен № **********, находящ се в гр.
Варна, ж. к. Възраждане, бл. 13, вх. 5, ап. 101. Отношенията
между страните се регламентират от ОУ ДПЕЕ на „Енерго - Про продажби” АД,
приети на основание чл. 98а ЗЕ. На 19.05.2017 год. в присъствието на представител
на абоната (ползвател на процесния обект на потребление) и на един свидетел, е
извършена проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на Д.Г. ел. енергия,
при която са снети показанията му и е констатирано количество ел.
енергия от 14941 кВтч в отчетен регистър 1.8.3., който не е активиран за
търговски отчет. Посоченото количество ел. енергия е било потребено от абоната,
но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за
метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на
електромера е установила осъществена външна намеса в тарифната схема на
електромера – наличие на преминала ел. енергия от 14941 кВтч по тарифа 1.8.3,
която не е визуализирана на дисплея и електромерът не отговаря на техническите
изисквания. Посоченото количество ел. енергия от 14941 кВтч е остойностено с
фактура № **********/19.02.2018 год. С писма, към които са били приложени и
констативния протокол и издадената фактура, ответникът е бил уведомен за
задължението си към ищцовото дружество, но плащане не е извършено. Според ОУ на ДПЕЕ ответникът дължи и обезщетение за
забава върху неплатените на падежа суми за ел. енергия като размерът на
обезщетението за забава върху сумата от 2 209, 22 лева за периода от датата на
падежа – 12.03.2018 год. до 14.06.2018 год. е 57, 69 лева.
За удовлетворяване на вземанията му в размерите, посочени по –
горе, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 5137/02.07.2018 год. по ч. гр. дело № 10191/2018 год. на
РС-Варна. В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът и ответник в настоящото производство е възразил писмено срещу
издадената заповед за изпълнение, което обуславя и правния интерес на ищеца от
предявяване на исковете за установяване на вземанията му към ответника.
В съдебно заседание ищецът поддържа
исковете си и настоява да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 131 ГПК, ответникът Д.Г. чрез
процесуален представител, оспорва исковете. Твърди, че не дължи процесните суми, тъй като между него и ищеца няма облигационна връзка.
Имотът е отчужден от ответника още през 2004 год., поради което и между
страните липсва договорно отношение за предоставяне на ел. енергия за процесния
обект на потребление. По тези съображения счита, че не обвързан с ОУ на ищеца.
Евентуално твърди неприложимост на правилата на чл. 50 от ПИКЕЕ (2013 год.) по
отношение на извършената корекция. Оспорва и правото на ищцовото
дружество да извършва преизчисление на
доставените количества ел. енергия, като твърди, че липсва
законно основание да бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия.
Настоява за отхвърляне на исковете и
за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото
нотариален акт за продажба на недвижим имот №85, том LVII, дело № 15520/97г. до
датата на разпоредителна сделка - 02.10.1997г. ответникът е бил собственик на
имота, представляващ обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ж. к.
Възраждане, бл. 13, вх. 5, ап. 101. Със същия акт ищецът Д.Г. е запазил правото
си на ползване върху имота, а с декларация от 21.10.2004 г. изрично се е отказал
от вещното си право на ползване. При това положение от 21.10.2004 год., когато
в СлВп-Варна е вписана декларацията на Д. Г. за отказ от правото на ползване върху
имота, Г. вещни права върху имота не притежава.
От представения по делото констативен протокол
№ 1103369/19.05.2017 год. се установява, че на посочената дата служители на
„Енерго-Про Мрежи” АД – Варна (понастоящем „Електроразпределение Север“
АД-Варна) са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1115 0315 0076 3102, монтиран на обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, ж. к. Възраждане, бл. 13, вх. 5, ап. 101, с аб. №
**********, при която са отчетени
показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 1471 кВтч; 1.8.2 – 6080 кВтч;
1.8.3 – 14941 кВтч и 1.8.4 – 0000 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с
нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с
пломба с № 448923 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в
присъствието на С.Д.Х., означен като ползвател и П.А.П.– свидетел, с посочени
адреси.
Извършената от БИМ, РО Русе метрологична експертиза, материализирана в протокол № 139/13.02.2018
год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е констатирала
осъществявана външна намеса в тарифната
схема на електромера – установено е наличие на преминала ел. енергия на тарифа
1.8.3 – 14941 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Според метрологичната
експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря
на изискванията за точност при измерването на ел. енергията, но не съответства
на технически характеристики.
Съгласно представеното по делото
становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол
от метрологичната експертиза на БИМ, РО Русе, е одобрено начисляването на
допълнително количество ел. енергия от 14941 кВтч за периода 20.05.2016 год. до
19.05.2017 год., на осн. чл. 50 ПИКЕЕ. За стойността на горното количество ел.
енергия е издадена фактура № *********/19.02.2018 год. за сумата от 2209, 22
лева.
От заключението на СТЕ, изслушано в
първата инстанция се установява, че електромерът с фабр. № 1115 0315 0076 3102, монтиран
на обект с аб. № **********,
находящ се в гр. Варна, ж. к. Възраждане, бл. 13, вх. 5, ап. 101, е от одобрен тип; преминал е метрологична
проверка преди монтажа и към датата на проверката на 19.05.2017 год. е в срок
на метрологична годност. Отчитането на потребената от обекта ел. енергия е по
две тарифи – нощна и дневна. Натрупаното количество ел. енергия в
регистър 1.8.3 от 14941 кВтч не е визуализирано на дисплея, в резултат на което
е налице нарушение на нормалната работа на измервателния уред, т. е., нарушена
е основната функция на измервателния уред – консумираната ел- енергия не се
измерва и отчита правилно. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се
дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на
електромера и по – конкретно – в тарифната му схема, изразяващо се в софтуерно
препрограмиране на заводската програма, при което част от потребяваната ел.
енергия се записва в тарифа (регистър), който не е активиран при заводската
настройка. Според вещото лице в настоящия случай е измерена цялата потребена от
обекта с аб. № ********** ел. енергия, като количествата от 14941 кВтч,
отразени в регистър 1.8.3, не са фактурирани и остойностени в процесния период.
Посоченото количество ел. енергия от 14941 кВтч е
правилно (математически точно) остойностено, в съответствие с утвърдените от
КЕВР цени на ел. енергията за процесния период.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Ищцовото дружество твърди, че
страните са в договорни отношения за продажба на ел. енергия за процесния обект
въз основа на сключен при общи условия договор за продажба на ел. енергия (ОУ
ДПЕЕ), одобрени с Решение
ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР (сега КЕВР).
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в
приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 54/2012 год. „битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. А според т. 41б на
§ 1 от ДР на ЗЕ, „потребител на енергийни услуги"
е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на
преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен
газ.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ
(2007 г.) потребител
на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН
България Мрежи" АД, с променено понастоящем наименование
„Електроразпределение Север“ АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.ОН България
Продажби" АД, понастоящем „Енерго-Про Продажби“ АД. Според ал. 2
потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН
България Мрежи" АД и което купува електрическа енергия за стопански нужди,
включително и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ (2007
год.) потребител на електрическа енергия за битови нужди може да бъде и друго
лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота, е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД (сега „Енерго-Про
Продажби“ АД) съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за
определен срок. В този случай за задълженията към "Е.ОН България
Продажби" АД собственикът или титулярът на вещното право е солидарно
отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си. Според ал. 3
потребител на електрическа енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице
при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД съгласие в нотариално
заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок. В ал. 4 е
предвидено, че страна в отношенията с "Е.ОН България Продажби" АД („Енерго-Про
Продажби“ АД) е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и
всички фактури се издават на негово име.
От анализа на цитираните норми на ЗЕ
и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че
в случая „потребител” на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на
краен снабдител, ел. енергия по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е приобретателят
на имота. Ответникът няма качеството на потребител на ел. енергия по отношение
на процесния обект по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ. Потребител, а съответно и страна (купувач) по
сключения при Общи условия договор за продажба на електрическа енергия, е
собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване на обекта,
снабдяван с ел. енергия, а ответникът не е нито собственик, нито носител на
ограничено вещно право на ползване върху имота. Ето защо след
като ответникът не е страна по договора за продажба на ел. енергия за процесния
обект, той няма и задължения за заплащането и́ към в“Енерго-Про Продажби“
АД-Варна.
Предвид липсата на облигационна
връзка между страните по повод на продажбата на ел. енергия за обект на
потребление с аб. № ********** то и исковете, предявени от ищцовото дружество
(обуславящ и обусловен) са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Дори и да се приеме, че ответникът,
макар и да не е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния
обект с аб. № **********, е страна – купувач на ел. енергия съгласно ОУ на ДПЕЕ
(2007 год.), исковете отново са неоснователни по следните съображения:
Служебното начисляване на
допълнителни количества ел. енергия по партидата на ответника е извършено на
основание чл. 50 от обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване
на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на ДКЕВР /приети с
Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с
предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр.
ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР
и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР,
установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните
правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. Чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с
Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в,
обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., и към момента на извършване на проверката на
електромера с фабр. № 1115 0315 0076 3102, на дата 19.05.2017 год. не са част от
действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315
от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV отд., обн. ДВ, бр.
97/23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване на проверката на електромера,
измерващ доставяната до обект с аб. № ********** ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ
(2013 г.) са били част от действащото право, тъй като отменените текстове на
цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник
на Решението на ВАС, с което те са отменени.
Предвидените в
ПИКЕЕ хипотези („условия“ според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от
ПИКЕЕ), при които доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни
количества ел. енергия по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в
сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен
акт и в частност в разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата
на законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ и действали към дата 25.05.2017 год. А те са –
установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ; липса на
СТИ или промяна в схемата на свързване (хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда
или неточна работа на тарифния превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ);
установена разлика между отчетеното количество ел. енергия и действително
преминалите количества ел. енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно
констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
В настоящия случай по отношение на
служебно начисленото количество ел. енергия от 14941 кВтч за периода от 20.05.2016
год. до 19.05.2017 год., за което е издадена фактура на стойност 2209, 22 лева,
не е налице
нито една от изброените хипотези.
Анализът на доказателствата по
делото не дава основание и за извод, че начисленото количество ел. енергия от 14941
кВтч е действително доставено от ищеца и потребено от обекта с аб. № **********, т.
е., няма основание за извод, че е налице разлика между отчетеното количество
ел. енергия и действително преминалите количества ел. енергия (хипотезата на
чл. 50 ПИКЕЕ), доколкото не е установено по делото, че при монтажа на
електромера с фабр. № 1115 0315 0076 3102 на процесния обект, отчетен регистър 1.8.3 (отчитащ
ел. енергия по т. нар. „върхова тарифа“) е бил с нулеви показания, поради което и не
може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната
проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър
(регистър 1.8.3) е действително потребена, но неотчетена при регулярните
месечни отчети ел. енергия.
С оглед изложеното искът за сумата от 2209, 22 лева е неоснователен.
Предвид
неоснователността на иска относно главното задължение, неоснователен е и акцесорния
иск по чл. 86 ЗЗД – за сумата от 57, 69 лева, съставляваща обезщетение за
забава за плащане на сумата от 2209, 22 лева за периода 12.03.2018 г. до
14.06.2018 г.
В
обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски на въззивника не се
присъждат.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в
размер на 370 лева (триста и седемдесет лева) – заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 34/04.01.2019
год., постановено по гр. дело № 12839/2018 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Г, да заплати на Д.В.Г. ЕГН ********** ***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 370 лева (триста и седемдесет лева) – разноски за настоящата инстанция,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.