Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 16.03.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, ГО, IV–Б въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

мл.съдия ПЕТЯ ПОПОВА

 

като разгледа въззивно гражданско дело № 4338 по описа на съда за 2021 година, докладвано от младши съдия Попова, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 264685/08.02.2023 г. от въззиваемия Й. чрез адв. К., с която се твърди, че е допусната очевидна фактическа грешка в определение № 260336 от 23.01.2023 г. по в.гр.д. № 4338/2021 по ред на 248 от ГПК, с което е допуснато допълване на решение № 262188/30.06.2022 г. в частта за разноските, като на осн. чл. 38 ЗА вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК „Б.К.“ АД, с ЕИК *******, е осъден за заплати на адвокат В.А.К., адвокатска колегия Враца, рег. №*********, сумата от 1352,57 лева, представляващи сторените във въззивното производство разноски.

В молбата се твърди, че въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка при изчисляване на дължимите за въззивамия – ищец по делото, разноски. Твърди, че размерът на възнаграждението, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждение, следва да бъде определен на 2300.02 лева с ДДС, излагайки съображения по какъв начин същото се формира. В този смисъл моли да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка.

В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от въззивника, който сочи, че дължимите за въззиваемата страна – ищец по делото, разноски възлизат на 2022,28 с ДДС съобразно уважената част от претенциите.

Софийски градски съд, като се запозна с постъпилата молба и материалите по делото, намира молбата за частично основателна по следните съображения: 

Съгласно разпоредбата на чл. 247 от ГПК във всеки един момент съдът по свой почин или по молба на страната може да поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки. Такива са само онези грешки, които са израз на несъответствие между формираната от съда воля в мотивите на решението и нейното обективиране в диспозитива на решението. Като очевидна фактическа грешка следва да се преценява и допусната грешка при аритметично пресмятана /в този см. реш.  № 1128 от 20.11.2008 г. по гр. д. № 1426/2006 г., ІІІ ГО на ВКС, определение № 350 от 13.04.2011 г. по гр. д. № 865/210 г. ГК, I ГО на ВКС, реш. № 285 от 16.01.2018 г. по гр. д. № 5261/2016 г., ГК, ІV ГО на ВКС/.

В процесния случай видно от мотивите на определение № 260336 от 23.01.2023 г. въззивният съд е формирал воля, с оглед възражението на въззивника за прекомерност на претендираното от въззивамената страна адвокатско възнаграждение, за намаляване на същото до неговия минимум съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минимално адвокатско възнаграждение, актуални към 18.04.2022 г.. Видно от обжалваемия интерес минималното адвокатско възнаграждение следва да се изчисли по т. 4 на чл. 7, ал. 2 от посочената Наредба. Въззивният съд намира, че е допуснал грешка при пресмятането в определението, чиято поправка се иска, тъй като съобразявайки посочената разпоредба и обжалваемия интерес по двата иска минималното адвокатско възнаграждение възлиза общо на  4 184 лева с ДДС.

На следващо място, въззивният съд констатира, че с определението от 23.01.2023 г. е приел, че с оглед изхода на делото въззиваемият – ищец по делото, има правно на разноски. Видно от решението № 262188/30.06.2022 г. претенциите за неимуществени вреди и лихва за забава върху тях за периода 09.11.2017 г.-22.05.2019 г. са уважени до размера съответно от 40 000 лева за главница и 6222,72 лева за лихва за забава. Следователно на въззиваемия се дължат разноски съразмерно с уважената претенция, което се явява 57 % от целия интерес. Изчислявайки съразмерно с уважената част на исковите претенции, въззивният съд намира, че се дължи адвокатското възнаграждение в общ размер на 2384,88 лева с ДДС, поради което явно неправилни се явяват изчисленията в определението от 23.01.2023 г..

По отношение на възражението, че въззивният съд не е включил данък добавена стойност при определяне размера на адвокатското възнаграждение, същото следва да се остави без уважение, тъй като видно от изложените мотиви в № 260336 от 23.01.2023 г. минималното адвокатско възнаграждение е определено и изчислено с ДДС.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че е допуснал грешка в диспозитива на определение № 260016 от 05.01.2023 г., тъй като не съответства на изразената и формирана от съда воля по отношение дължимото адвокатско възнаграждение, поради което същата подлежи на поправка по реда на чл. 247 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба поправка на очевидни фактически грешки се допуска и служебно от съда, поради което въззивният съд не е ограничен в настоящото си произнасяне от посочения в молбата от въззиваемия чрез адв. К. размер на дължимото адвокатско възнаграждение.

По изложените мотиви в диспозитива  на определение № 260016 от 05.01.2023 г. следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, като вместо сумата „1352,57 лева“ следва да се чете „2384,88 лева“.

Съгласно чл. 247, ал. 4 от ГПК, решението за поправката на очевидната фактическа грешка може да бъде обжалвано по реда, по който подлежи на обжалване решението, следователно настоящото решение също подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК в определение № 260016 от 05.01.2023 г. постановено по в. гр. д. № 1722/2021 г. по описа на СГС, IV–Б въззивен състав, като в диспозитива на същото ВМЕСТО сумата „1352,57“  да се ЧЕТЕ сума „2384,88 лева“.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.        

                               

 

  2.