РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 18.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и девети
май две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4762 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „МБАЛ Здраве Велинград“
ЕООД твърди, че като търговско дружество по смисъла на чл. 3 от ЗЛЗ е сключило
с ответника Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) договор за оказване на
болнична помощ по КП № 13/РД 29-430/19.05.2017 г., по силата на който НЗОК му е
възложил да осъществява болнична медицинска помощ по клинични пътеки и клинични
процедури срещу заплащане. Твърди, че в изпълнение на този договор през
месеците октомври и ноември 2017 г. е извършвал медицинска дейност, за което е
съставил фактура № **********/10.11.2017 г. и спецификация за сумата от
8 817 лв. и фактура № **********/11.12.2017 г. и спецификация в размер на
4 511 лв. Твърди, че НЗОК не е заплатила извършената медицинска дейност по
съображения, че общата стойност на медицинските дейности за съответния месец
надхвърля установения лимит. Счита, че клаузите на договора, обвързващи
заплащането на изпълнената болнична помощ с лимитите за уговорените клинични
пътеки и дейност, са нищожни поради противоречие със закона – чл. 35 ЗЗО. Сочи,
че в договора не е предвидена възможност за лечебното заведение да преустанови
извършването на определените по договора дейности след изчерпване на
предварително определените стойности. Напротив въведено е изискване лечебното
заведение постоянно да осигурява договорената болнична медицинска помощ на
здравноосигурените лица, да разполага по всяко време с медицински специалисти и
да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност. Въведена е
и забрана да се изисква заплащане или доплащане от здравноосигурените лица за
дейност, предмет на договора. От друга страна Конституцията на страната и
разпоредбите на ЗЗО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му
гарантират на българските граждани право на здравеопазване, свободен достъп до
медицинска помощ и избор на лечебно заведение. Като изправна страна по договора
счита, че следва да му бъде заплатена стойността на осъществената медицинска
дейност, поради което моли да бъде осъден ответникът да му заплати стойността
на осъществената болнична медицинска помощ за месеците октомври и ноември 2017
г. в размер на 13 328 лв. и лихва за забава за периода от 11.11.2017 г. до
датата на подаване на исковата молба в размер на 2 417,18 лв.
Претендира разноски.
Ангажира писмени доказателства.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът НЗОК, представляван от пълномощника
юрисконсулт М., оспорва исковата молба. Сочи допуснати в исковата молба
технически грешки и неточности. Признава, че между страните е сключен договор
за оказване на болнична помощ, но счита, че реалното изпълнение на задълженията
на изпълнителя по него е неотносимо към правния спор, доколкото същият се
свежда до отговора на въпроса дали НЗОК е нормативно задължена да закупува
дейности, които не попадат в предмета на подписаните от нея договори. Намира за
неоснователни твърденията на ищеца за нищожност на клаузи от договора, тъй като
ищецът не е посочил кои са тези клаузи. Твърди, че с разпоредбата на чл. 55а ЗЗО на НЗОК е възложено закупуването на медицински дейности, но в рамките на
обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета
на НЗОК за съответната година. По тези съображения счита, че НЗОК не може
неограничено да заплаща всяка отчетена дейност. Счита, че определянето на
месечни бюджети на лечебните заведения не противоречи на Конституцията и на
ЗЗО, а обезпечава правото на здравеопазване на гражданите. Посочва, че
договорът за оказване на болнична помощ е сключен от НЗОК в качеството на
административен орган и се характеризира с отношения на власт и подчинение, а
ищецът е бил наясно с условията на договора и се е съгласил с тях, като е поел
задължението да ги спазва. Оспорва като неоснователни твърденията на ищеца за
едностранно определяне на стойностите в приложение № 2, доколкото в договора е
посочен ред, по който изпълнителят по него може да предоговаря определените
стойности. Счита, че определянето на бюджети, делегирани от НЗОК, не
възпрепятства лечебните заведения да изпълняват своите задължения, свързани с
24-часовото оказване на медицинска помощ, тъй като законодателят е предвидил
ред за закупуване на дейността, отчетена в превишение на средствата, определени
в приложение № 2 по договора, при наличието на определените в ЗБНЗОК и договора
предпоставки. Счита, че решенията на Конституционния съд, на които ищецът се
позовава в исковата си молба, са неотносими към спора. Моли за отхвърляне на
исковата претенция.
Не сочи
доказателства.
Съдът като
взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата
по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и
се установява от приетите по делото писмени доказателства, че са страни по
договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 13/РД
29-430/19.05.2017 г., по силата на който ответникът НЗОК е възложил на ищеца
„МБАЛ Здраве Велинград“ ЕООД в качеството му на лечебно заведение за болнична
помощ по чл. 9, ал. 1 от ЗЛЗ, а последният се е задължил да оказва медицинска
помощ по клинични пътеки от приложение № 9 към чл. 1 от Наредба № 2 от 2016 г.
за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на
НЗОК и посочени съответно в приложение № 16 „Клинични пътеки“ на НРД за
медицинските дейности за 2017 г., срещу което възложителят НЗОК се е задължил
да заплаща дейностите съгласно глава деветнадесета, раздел VI, VII и IX от НРД
за 2017 г. Срокът на действие на договора съвпада със срока на действие на НРД
за медицинските дейности за 2017 г. Договорът е изменен с Допълнително
споразумение № 4 от 04.07.2017 г. и Допълнително споразумение № 24 от 28.02.2018
г.
В изпълнение на договора ищецът
„МБАЛ Здраве Велинград“ ЕООД е издал фактура № **********/10.11.2017 г., с
която е отчел извършената медицинска дейност за месец октомври 2017 г. на
стойност 255 997 лв., дебитирана с дебитно известие № **********/10.11.2017 г.
на стойност 8 817 лв., съгласно спецификация. Извършената през месец
ноември 2017 г. медицинска дейност ищецът е фактурирал във фактура №
**********/11.12.2017 г. на стойност 257 656 лв., дебитирана с дебитно
известие № **********/11.12.2017 г. на стойност 4 511 лв., съгласно
спецификация.
Ответникът не оспорва
действителното извършване на отчетената и фактурирана от ищеца медицинска
дейност през месеците октомври и ноември 2017 г., както и че тя е останала
незаплатена, поради което и съставлява предмет на настоящата искова претенция.
При така установените правнорелевантни
факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗО за заплащане на
изпълнената медицинска дейност по договор за оказване на болнична помощ.
Съединен с него при условията на кумулативно съединяване е осъдителен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
За уважаване на главния в тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването
на валидно облигационно правоотношение по договор за оказване на болнична помощ
с ответника и изпълнение на задълженията си по него през исковия период.
По отношение на подлежащите на
доказване правнорелевантни факти страните не спорят, а и те се установяват от
събраните по делото писмени доказателства. В тази връзка следва да се приеме за
установено, че страните са валидно обвързани по силата на правоотношение по
договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен на основание
чл. 59 от ЗЗО и в съответствие с НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС
за 2017 г., и пораждащ насрещни права и задължения за всяка от страните.
Спорът между страните е правен и се
съсредоточава върху въпроса подлежи ли на заплащане от възложителя НЗОК т.нар.
„надлимитна дейност“, която не попада в обхвата на подписания между страните
договор и по-конкретно в Приложение № 2 за стойностите и обемите на дейностите
в болничната медицинска помощ и стойностите на медицинските изделия в
болничната медицинска помощ и лекарствените продукти за лечение на злокачествени
заболявания в условията на болнична медицинска помощ.
Действително в чл. 4, ал. 1, т.
2, б. „б“ от ЗБНЗОК за 2017 г. е предвидено, че директорите на РЗОК закупуват от изпълнителите на болнична
медицинска помощ обем здравни дейности от пакета по чл. 2, ал. 1 от ЗЗО в рамките на стойностите
по т. 1, б. „а“. Ограничения във връзка със заплащането на стойността на
извършените и отчетени от изпълнителя на медицински дейности в рамките на
определения от НЗОК бюджет се съдържат и в процесния договор. Така например чл.
20, ал. 1 от договора регламентира, че цените на клиничните пътеки, посочени в
чл. 1, ал. 1 от договора, се заплащат съгласно НРД за медицински дейности за
2017 г., а разпоредбата на чл. 37, ал. 5 от договора предвижда, че потвърдените
за заплащане дейности и медицински изделия в месечните известия по чл. 31, ал.
10 от договора са в рамките на стойностите за съответния месец в приложение № 2
към договора. Тези разпоредби противоречат на духа и целите на ЗЗО и на
основните разпоредби на сключения между страните договор. В последния не е
предвидена възможност след изчерпване на предварително определените стойности
лечебното заведение да прекрати извършването на определените по договора
дейности. Напротив, в чл. 5 от договора е въведено изискване ищецът в
качеството на изпълнител постоянно да осигурява договорената болнична
медицинска помощ на здравноосигурените лица – т. 1; да поддържа по всяко време
на изпълнението на договора функционираща и изправна медицинска апаратура и
оборудване – т. 3; да разполага по всяко време на изпълнение на договора с
медицински специалисти със съответната квалификация – т. 8; да осигурява
непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински
специалности. Следователно НЗОК е възложила на ищеца изпълнението на
дейностите, предмет на договора, без да ограничава приема на здравноосигурени
лица съобразно лимита на договорените средства. Тъкмо обратното – чл. 5, т. 10 от
договора забранява на изпълнителя да изисква заплащане или доплащане от здравноосигурените
лица за дейности, предмет на договора, от което следва, че всяка извършена от
изпълнителя дейност следва да бъде заплатена от възложителя. Допълнителен аргумент
в подкрепа на този извод се извлича от нормите на чл. 2 и чл. 4 от ЗЗО, според
които задължителното здравно
осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК,
и гарантира свободен достъп на осигурените
лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни
дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК, както и от чл. 35 от ЗЗО, съгласно
който задължително
осигурените лица имат право да получават медицинска помощ в обхвата на
основания пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и да
избират лекар от лечебното заведение, сключило договор с РЗОК. В чл. 45, ал. 1,
т. 3 от ЗЗО е разписано задължението на НЗОК да заплаща извънболничната и болничната медицинска помощ за
диагностика и лечение по повод на заболяване. Това означава, че
здравноосигурените лица имат право срещу задължителното си участие при
набирането на здравни вноски да получат медицинска помощ като изберат
болничното заведение и лекуващия лекар. За да осигури това право на
здравноосигурените лица, НЗОК е длъжна да осигури бюджет и да заплати разходите
за лечение на тези лица в лечебното заведение, в което те са избрали да се
лекуват. С превишението на тези стойности изпълнителят на медицинска дейност не
е надхвърлил обема на възложената му работа, доколкото не НЗОК, а
здравноосигурените лица имат безусловно признато от закона право на свободен
избор на изпълнител. Водещо е осигуряването на
предвиденото в чл. 52 от Конституцията право на гражданите на достъп до
здравеопазване, а не съблюдаването на бюджетната (финансовата) дисциплина.
Съгласно разпоредбата на чл. 29 от ЗЗО със ЗБНЗОК, който се приема ежегодно, задължително
се определя и размера на задължителната здравноосигурителна вноска, приходите и
разходите по бюджетна класификация, както и диференцираните разходи по
здравноосигурителни плащания на различните видове медицинска помощ, медицински
дейности, лекарствени продукти и други. В бюджета на НЗОК за съответната година
задължително се предвижда резерв за непредвидени и неотложни разходи,
средствата от които се разходват за заплащане на разходи в случай на значителни
отклонения от равномерното разходване на бюджетни средства – чл. 25 и чл. 26,
ал. 2 от ЗЗО. В този смисъл е и разпоредбата на § 1 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2017 г.,
която предвижда, че преизпълнението
на приходите от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи може да се
ползва като източник за допълнителни здравноосигурителни плащания над
утвърдените разходи и предоставени трансфери по бюджета на НЗОК по решение на
Надзорния съвет на НЗОК, както и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2017
г., съгласно която Надзорният съвет на НЗОК взема решения за разпределяне на
средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.3 „Резерв,
включително за непредвидени и неотложни разходи“ за здравноосигурителни
плащания. На НЗОК със ЗЗО и ЗБНЗОК е възложено осъществяването на
задължителното здравно осигуряване и свързаните с него обществени отношения.
Оттук следва, че е нейна отговорността за изготвянето и реализирането на
финансов план за съответната година за набиране, разпределение и разходване на
паричните средства на задължително здравно осигуряване, които да гарантират на
здравно осигурените лица достъп до своевременно и качествено здравеопазване,
както и пакет от медицински дейности, които те да получат от избрания от тях
изпълнител на медицинска помощ – чл. 35 от ЗЗО. Същевременно изпълнителят на
болничната медицинска помощ не може да откаже предоставянето на такава помощ в
рамките на гарантирания пакет на избралите го здравноосигурени лица на каквото
и да е основание, в т.ч. и поради изчерпване на средствата от разпределените му
лимитирани бюджети. След като извършването и отчитането на медицинските
дейности от страна на изпълнителя на медицински дейности съответства на
предмета и условията на договора, не може да се приеме, че превишаването на
определените с Приложение № 2 към договора месечни стойности на дейностите в
болничната медицинска помощ съставлява такова неизпълнение на договора, което
да освобождава възложителя от задължението за заплащането им над определения
лимит. С превишението на тези стойности изпълнителят не е надхвърлил обема на
възложената му работа, поради което превишените стойности на надлежно оказаната
от изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат неразплатени.
По тези съображения и след като по
делото не се спори, че медицинската дейност действително е осъществена и нейната
стойност е правилно изчислена, то тези разходи за болнично лечение са дължими и
следва да бъдат заплатени. Ето защо предявеният главен иск е основателен и
следва да бъде уважен изцяло като ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 13 328 лв., представляваща стойността на извършената и
отчетена медицинска дейност за месеците октомври и ноември 2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
09.09.2019 г., до окончателното й изплащане.
Като основателна следва да бъде
уважена и акцесорната претенция за
заплащане на лихва за забава, доколкото в чл. 4, ал. 2 от договора изрично е
регламентирана отговорността на възложителя при забава в плащането на
извършената и отчетена дейност по клинични пътеки в сроковете, определени в НРД
за медицинските дейности за 2017 г. и в договора, а именно в размер на
законната лихва за просроченото време. Съгласно чл. 45 от договора плащанията
на изпълнителя се извършват чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ
отчетния. При това положение ответникът е изпаднал в забава, считано от 01.12.2017
г. по отношение на дейностите за месец октомври 2017 г., които е следвало да
бъдат заплатени в срок до 30.11.2017 г., и считано от 31.12.2017 г. за
дейностите за месец ноември 2017 г., които е следвало да бъдат заплатени в срок
до 30.12.2017 г. Ето защо искът за заплащане на лихва за забава следва да бъде
уважен до размера от 2 361,64 лв., изчислен от съда по реда на чл. 162 от ГПК, както следва: законна лихва в размер на 1 587,19 лв., дължима за
периода от 01.12.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 09.09.2019
г. върху сумата от 8 817 лв., и законна лихва в размер на 774,45 лв.,
дължима за периода от 31.12.2017 г. до датата на подаване на исковата молба –
09.09.2019 г., върху сумата от 4 511 лв. За разликата над сумата от
2 361,64 лв. до претендирания размер от 2 417,18 лв. искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото в тежест на ответника следва да се възложат заплатените от
ищеца разноски по делото съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и съобразно
уважената част от исковата претенция, а в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, следва да се съобрази с отхвърлената
част от исковете.
По изложените съображения
Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Националната здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „К.“ № . да заплати на „МБАЛ Здраве Велинград“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „С.“ № ..,
представлявано от управителя Т. У., сумата от 13 328 лв., представляваща
главница по Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 13/РД
29-430/19.05.2017 г. за извършена и неразплатена медицинска дейност, от която: 8 817
лв. за месец октомври 2017 г. и 4 511 лв. за месец ноември 2017 г., както
и лихва за забава в размер на 2 361,64 лв., от която: 1 587,19 лв. върху
главницата за месец октомври 2017 г. за периода от 01.12.2017 г. до датата на
предявяване на исковата молба и 774,45 лв. върху главницата за месец ноември
2017 г. за периода от 31.12.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
– 09.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на лихва за забава за разликата над
2 361,64 лв. до претендирания размер от 2 417,18 лв.
ОСЪЖДА Националната
здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „К.“ № . да заплати на „МБАЛ Здраве Велинград“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „С.“ № .., представлявано от
управителя Т. У., разноски по делото за държавна такса в размер на 577,80 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 996,47 лв.
ОСЪЖДА „МБАЛ
Здраве Велинград“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. В.,
бул. „С.“ № .., представлявано от управителя Т. У., да заплати на Националната
здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „К.“ № .. юрисконсултско възнаграждение в размер на 1,06 лв.
Решението може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: