№ 543
гр. Сливен, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230101150 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Д. Т. от
гр. Твърдица, общ. Сливен, подадена чрез пълномощник - адвокат, с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответниците Б. Г. П., Д. Т. С. и Г. Н. Г. да му заплатят солидарно сумата от
2212,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
вследствие на непозволено увреждане, извършено на 06.04.2019 г. - разходи
за лечение и възстановяване на зъби и направени разноски в досъдебното
производство и сумата от 9000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - негативни психични изживявания, болки
и страдания, вследствие на непозволено увреждане, извършено на 06.04.2019
г. - телесни повреди, изразяващи се в кръвонасядания и отоци по главата,
разкъсно-контузни рани и кръвонасядания на горната устна и частично
счупване на коронките на зъби 11, 12 и 21 с остатък над венеца наполовина от
всяка корона - разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
НК.
В исковата молба се твърди, че ищецът работел като „горски
надзирател” от м. февруари 2018 г. в Държавно ловно стопанство „Мазалат” -
с. Горно Сахране, общ. Павел Баня. На 05.04.2019 г. с колеги празнувал
професионалния си празник „Седмица на гората“ в гр. Стара Загора и към
03:30 часа на 06.04.2019 г. посетили клуб „Планета Пайнер”. След като се
1
настанили, в близост до тяхното сепаре възникнал конфликт между клиенти.
Охраната на заведението взела отношение за предотвратяване на конфликта.
Ищецът бил най-близо до сепарето, когато върху него буквално връхлетели
ответниците, съборили го на земята и безпричинно започнали да му нанасят
жесток побой с удари по главата, лицето и тялото с юмруци и ритници.
Ищецът единствено се пазил с ръце и свит на кълбо. Твърди, че от
противоправните действия на ответниците му били причинени телесни
повреди, изразяващи се в кръвонасядания и отоци по главата, разкъсно-
контузни рани и кръвонасядания на горната устна и частично счупване на
коронките на зъби 11, 12 и 21, с остатък над венеца наполовина от всяка
корона, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК. Извършеното от ответниците съставлявало престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 12, предл. 1, във вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Сочи, че ответникът Б.П., който работел и като охранител, бил военнослужещ
към момента на инцидента, поради което Хасковска военна прокуратура
внесла обвинителен акт срещу ответниците и по АНД № 89/2020 г. по описа
на Военен съд - Пловдив същите, на основание чл. 131 ал. 1, т. 2 , предл. 1, т.
12, предл. 1, във вр. чл. 130 ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, били признати за
виновни и на основание чл. 78а НК им били наложени административни
наказания „глоба” в размер на по 1000 лева за всеки от тях. Ищецът твърди,
че в резултат на преживяното не се чувствал пълноценен човек. Действията на
ответниците унижили честта и достойнството му на гражданин. Инцидентът
се разиграл пред очите на колеги на ищеца и много клиенти и най-вече, без да
е дал повод за това. Сочи, че бил обезобразен, с подуто лице и с три счупени
зъба. Ползвал болничен, не контактувал с никого освен със съпругата си,
която се грижела за него. Не можел да се храни нормално няколко месеца,
докато не били възстановени счупените зъби. Деянието на ответниците било
извършено по хулигански подбуди, при явно неуважение към обществото,
демонстриране на пренебрежение на обществените ценности и при липса на
личен мотив. Освен това сочи, че му били причинени и имуществени вреди за
разходи за лечение и възстановяване на зъбите и платен адвокатски хонорар в
досъдебното производство. Иска се от съда солидарното осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата в размер на 9 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
на непозволено увреждане - телесни повреди, изразяващи се в
2
кръвонасядания и отоци по главата, разкъсно-контузни рани и
кръвонасядания на горната устна и частично счупване на коронките на зъби
11, 12 и 21 с остатък над венеца наполовина от всяка корона - разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, както и осъждането им да
заплатят на ищеца сумата в размер на 2 212,00 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи за лечение и
възстановяване на зъби и платен адвокатски хонорар в досъдебното
производство, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
увреждането - 06.04.2019 г., до окончателното им изплащане. Претендира и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, чрез техния пълномощник - адвокат, с който изразяват
становище за неоснователност на исковете. Оспорват твърденията на ищеца,
че в резултат на процесния инцидент за пострадалото лице са настъпили
описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, техния медико-
психологичен и медико-биологичен характер и степента на уврежданията,
оспорват и твърденията, свързани с характеристиките и продължителността
на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не е
приключил към настоящия момент. Сочат, че конфликтът между страните
възникнал основно поради действията и поведението на ищеца. Същият се
държал предизвикателно и агресивно в заведението. Оспорват и механизма на
получаване на уврежданията и причинно-следствената връзка между
събитието и получените увреждания, като и между поведението на
ответниците и вредите, описани в исковата молба. Излагат, че вредата, като
елемент от фактическия състав, не се доказвала с влязлата в сила присъда, а
подлежала на доказване и не се предполагала. Причинната връзка и вредата,
установени в наказателното производство, не били задължителни за
гражданския съд и подлежали на доказване. Изтъкват, че ищецът е
хиперболизирал преживяното от него и с твърденията си целял да предизвика
съчувствие, за да получи по-високо обезщетение. В тази връзка се оспорват
твърденията, че уврежданията на ищеца са възникнали именно вследствие на
инцидента от 06.04.2019 г. Въвеждат възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като към момента на инцидента ищецът употребил
алкохол и предизвикал със своето поведение извършването на деянието.
Оспорват и размера на претенцията за неимуществени вреди, като я считат за
3
недължима, съответно за прекомерна по размер и в противоречие с принципа
за справедливост. Претендират и отхвърляне на претенцията за законна лихва
по съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск. Излагат
становище за неоснователност и недоказаност и на иска за имуществени
вреди, като изтъкват, че от представените в наказателното производство
фактури и касови бонове не може да се направи категоричен извод за какво са
заплатени конкретните суми. Възразяват и срещу претенцията за присъждане
на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на
увреждането - 06.04.2019 г. до окончателното й заплащане, тъй като всяка
една от претендираните имуществени вреди била сторена от ищеца след
посочената дата. Молят за отхвърляне на претенциите като неоснователни и
недоказани, алтернативно да се намали размерът им. Претендират и
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се явява лично и със
своя пълномощник - адвокат. Изразява становище за основателност и
доказаност на исковете и моли да бъдат уважени. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват лично. Представляват се
от своя пълномощник - адвокат, чрез който излагат становище за
неоснователност и недоказаност на исковете и молят да бъдат изцяло или
частично отхвърлени, предвид наличието на съпричиняване на вредите от
пострадалия. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Представили са и подробна писмена защита по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, прие за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното АНД № 89/2020 г. по описа на Военен съд -
Пловдив, с влязло в сила Решение № 260000 от 27.01.2021 г. по делото, на
основание чл. 378, ал. 1 НПК и чл. 78а НК, тримата ответници били признати
за виновни в това, че на 06.04.2019 г., около 03:30 ч., в гр. Стара Загора, при
условията на съучастие като извършители, а обв. Г.Г. и като длъжностно лице
- сътрудник охрана, са причинили лека телесна повреда по хулигански
подбуди на ищеца, изразяваща се в кръвонасядания и отоци по главата,
разкъсно-контузни рани и кръвонасядания на горната устна и частично
4
счупване на коронките на зъби 11, 12 и 21, с остатък над венеца наполовина
от всяка корона, довело до разстройство на здравето, извън случаите по чл.
128 и чл. 129 НК - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. чл.
130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а по отношение на обв. Г.Г. - престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. 1 и т. 12, предл. 1, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
НК, за което са освободени от наказателна отговорност и им е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000,00 лв. за всеки от
ответниците.
В приложеното ДП, том III, л. 44 и 45 се намират фактура и фискален
бон, видно от които ищецът е заплатил сумата от 37,00 лв. за съдебно-
медицинско удостоверение. На л. 54 от том III на ДП се намира фактура и
касова бележка за заплатена от ищеца сума от 510,00 лв. за подготовка,
лечение и мостова конструкция, както и фискален бон за заплатена от ищеца
сума от 25,00 лв. за рентгенови снимки. На л. 55 от том III на ДП се намират
фактура и фискален бон, видно от които ищецът е заплатил сумата от 840,00
лв. за мостова конструкция.
Видно от приложения на л. 73 от том IV на ДП договор за правна
защита и съдействие, ищецът е заплатил на своя пълномощник - адвокат
възнаграждение за защита в досъдебното производство в размер на 800,00 лв.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди са разпитани свидетелите Д. Т. - съпруга на ищеца и
М. Ю. - негов колега.
Съдът подложи показанията на свид. Т. на критична проверка и ги
кредитира отчасти, тъй като от една страна отчете близката й връзка с
пострадалия и евентуалната й заинтересованост от изхода на спора, а от друга
страна ги прецени като достатъчно последователни и обективни,
кореспондиращи с показанията на незаинтересования свид. Ю., които съдът
кредитира изцяло. Съдът не кредитира показанията на свид. Т. в частта им
относно обстоятелството, че избитите зъби на съпруга й са били естествени,
тъй като същите противоречат на събраните материали по АНД № 89/2020 г.
по описа на Военен съд - Пловдив, вкл. на влязлото в сила Решение № 260000
от 27.01.2021 г. по делото, с което е прието че ответниците са причинили на
ищеца лека телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се частично
счупване на коронките на зъби 11, 12 и 21, с остатък над венеца наполовина
5
от всяка корона.
От показанията на свид. Т. се установява, че когато съпругът й се
обадил по телефона между 03:00 - 04:00 часа на 06.04.2019 г., същият не
можел да говори добре, фъфлел и й казал да тръгва към Окръжна болница -
Стара Загора, защото там в дискотеката са ги пребили. В болницата свид. Т.
намерила съпруга си коренно променен, лицето и устните му били много
подути и сини, фъфлел, защото му били избити предните 3 зъба, цялата му
глава била с цицини, бил в много тежко състояние. На връщане шофирала
свид. Т., защото ищецът не бил добре. Свидетелката описва, че месеци наред
след инцидента съпругът й бълнувал, вдигал температура и се изпотявал.
Свид. Т. се грижела за съпруга си, който приемал само течности, защото не
можел да се храни. Няколко месеца след инцидента, ищецът се свързал с
доктор и започнал лечение, свързано с поставянето на зъби. Свидетелката
излага, че съпругът й все още изпитва некомфорт в устната кухина и на
моменти казва, че изпитва болки и се връща към спомена за инцидента.
Ищецът бил в отпуск по болест за две седмици, но минали повече от 6 месеца,
докато се възстанови до някаква степен от случилото се. Свид. Т. пояснява,
че съпругът й употребява алкохол, но не й направило впечатление да е бил
под влияние на алкохол, когато е отишла да го вземе в болницата.
От показанията на свид. Ю. се установява също, че след инцидента на
06.04.2019 г. ищецът е бил доста стресиран. Лицето и устните му били
подути, а зъбите му били счупени. Около половин месец ищецът не ходил на
работа, не можел да се храни и поемал само течна храна. Свидетелят излага,
че след като ищецът се върнал на работа състоянието му не било нормално
както преди. Дори когато си направил зъбите не можел да се храни нормално,
казвал, че не може да свикне. Свид. Ю. описва, че все още когато пътуват
заедно с ищеца със служебния автомобил, усещал, че на моменти ищецът
протягал ръката си и не се държал нормално. Това продължило с месеци и
даже все още ищецът не се държал както преди и състоянието му не било като
предишното. Свидетелят излага, че са се събирали с колеги от целия участък,
пийвали са, но не са агресивни, нито ищецът е такъв и никога не са ставали
побоища, поради което и този инцидент ги е учудил.
По делото са разпитани и свидетелите И. Т. и Х. Д., чиито показания
съдът кредитира изцяло като обективни, логични и незаинтересовани. От тях
6
се потвърждава, че през м. април 2019 г. в дискотека „Планета Пайнер“ в гр.
Стара Загора е имало инцидент, при който се е намесила охраната. Имало е
скандал между две маси, посетителите на които видимо били употребили
алкохол. Стигнало се до бой, охраната отишла и ги извела. Свидетелите
заявяват, че не познават ищеца, присъстващ в съдебната зала по време на
разпита, както и че е станал куп от хора и бой между тях.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 2212,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане,
извършено на 06.04.2019 г. - разходи за лечение и възстановяване на зъби и
направени разноски в досъдебното производство и сумата от 9000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
негативни психични изживявания, болки и страдания, вследствие на
непозволено увреждане, извършено на 06.04.2019 г. - телесни повреди,
изразяващи се в кръвонасядания и отоци по главата, разкъсно-контузни рани
и кръвонасядания на горната устна и частично счупване на коронките на зъби
11, 12 и 21 с остатък над венеца наполовина от всяка корона - разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на увреждането - 06.04.2019 г. до
окончателното им изплащане.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и
доказани.
Налице са всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане - а именно - извършено от ответниците виновно противоправно
деяние и причинната връзка между деянието и вредоносния резултат и по -
конкретно телесните увреждания на ищеца, са обстоятелства, установени с
влязло в сила решение по АНД № 89/2020 г. по описа на Военен съд -
Пловдив.
Решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава
подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
7
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и е
задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието /в този смисъл са: решение № 75 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
733/2012 г., IV г. о. и решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. №
340/2011 г., I т. о., ТК/.
Така постановеното решение, на основание чл. 300 ГПК се явява
задължително за гражданския съд, поради което съдът е длъжен да приеме, че
на 06.04.2019 г. ответниците Б. Г. П., Д. Т. С. и Г. Н. Г. са причинили на
ищеца Д. Д. Т. описаните увреждания - кръвонасядания и отоци по главата,
разкъсно-контузни рани и кръвонасядания на горната устна и частично
счупване на коронките на зъби 11, 12 и 21, с остатък над венеца наполовина
от всяка корона, довело до разстройство на здравето, извън случаите по чл.
128 и чл. 129 НК.
Деянието им е противоправно и е извършено виновно.
От показанията на свид. Т. и Ю. се установява, че в причинна връзка с
виновното и противоправно деяние на ответниците, установено с влязлото в
сила решение на наказателния съд, ищецът е претърпял увреждане на
здравето - кръвонасядания и отоци по главата, разкъсно-контузни рани и
кръвонасядания на горната устна и частично счупване на коронките на зъби
11, 12 и 21, с остатък над венеца наполовина от всяка корона, причинило му
болки и страдания и психо-емоционален дискомфорт.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства -
приложеното АНД № 89/2020 г. по описа на Военен съд - Пловдив и
писмените документи, намиращи се в досъдебното производство към него, се
установяват всички елементи от фактическия състав на претенцията на ищеца
за обезщетение за имуществени вреди, а именно наличие на противоправно
деяние на ответниците - причиняване на телесна повреда, в пряка и
непосредствена причинна връзка с което са настъпили за ищеца имуществени
вреди в пълния претендиран размер от 2212,00 лв., от които 37,00 лв. -
заплатени за съдебно-медицинско удостоверение (том III, л. 44 и 45 от ДП),
510,00 лв. - заплатени за подготовка, лечение и мостова конструкция (том III,
л. 54 от ДП), 25,00 лв. - заплатени за рентгенови снимки (том III, л. 54 от ДП),
840,00 лв. - заплатени за мостова конструкция (том III, л. 55 от ДП) и 800,00
лв. - заплатено адвокатско възнаграждение (том IV, л. 73 от ДП).
8
Предвид изложеното предявеният иск за имуществени вреди следва да
бъде изцяло уважен.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52
ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение с оглед характера, степента и броя на уврежданията,
интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на
ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да
се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесна увреда, каквато е налице в настоящия случай, са
характера на увреждането, последиците от него и др. Следва да се отчетат не
само болките и страданията, понесени от конкретното лице, но и всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и
които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния
психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към
случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на
психическа и емоционална зрялост на лицето/.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, вр. чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД, на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като обезщетението следва да репарира
претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към
момента на възникването на правото, но и съобразявайки икономическата
конюнктура, за да съответства това обезщетение на социалната
справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на
претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
В настоящия случай от показанията на разпитаните по делото свидетели
Т. и Ю., може да се приеме, че пострадалият ищец е изпитал силен стрес от
инцидента и неудобства. Безспорно травматичните увреждания на ищеца са
9
му повлияли негативно в емоционален план, като според свид. Т., в период от
6 месеца след инцидента ищецът е бълнувал, вдигал температура и се
изпотявал, а и все още изпитва дискомфорт в устната кухина и на моменти
казвал, че изпитва болки и се връща към спомена за инцидента. Според свид.
Ю. ищецът е бил много стресиран от инцидента и все още не е възстановил
предишното си нормално състояние. Следва да се отбележи, че ищецът е млад
човек, на 30-годишна възраст, който в резултат на нанесените му от
ответниците травматични увреждания, за сравнително дълъг възстановителен
период от около няколко месеца е търпял негативни усещания от избитите
корони на предните си зъби, вкл. естетически. От друга страна, на ищеца са
нанесени удари от три лица едновременно в съучастие, което неминуемо е
усилило интензитета на претърпените от пострадалия стрес и уплаха. Ето
защо, установените по вид, обем, характер и продължителност негативни
емоционални преживявания, в своята съвкупност, обуславят като справедлив
според съда размер на обезщетението за морални вреди от 9000,00 лв.,
поради което и предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде
уважен в пълния му размер.
Относно възражението за съпричиняване:
С отговора на исковата молба ответниците са изложили твърдения, че е
налице съпричиняване на вредите от пострадалия, тъй като същият е
употребил алкохол и е предизвикал със своето поведение извършването на
деянието.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика - т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си
практика, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика,
Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
10
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента)
до увреждането като неблагоприятен резултат.
Предвид изложеното и събраните по делото доказателства съдът намира
възражението за съпричиняване за неоснователно.
От показанията на разпитаните свидетели Т. и Д. не се доказа по
категоричен начин, че ищецът е употребил алкохол, нито че е предизвикал по
някакъв начин с поведението си процесния инцидент. И двамата свидетели
заявяват, че не познават ищеца, поради което от показанията им, че
инцидентът е бил предизвикан от употребили алкохол посетители не може да
се презюмира, че един от тях е бил именно ищецът.
По претенцията за законна лихва:
На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде
присъдена законната лихва върху определените обезщетения за непозволено
увреждане, считано от датата на увреждането - 06.04.2019 г. до окончателното
изплащане на сумите. Неоснователно е възражението на ответниците, че
сумите, представляващи имуществени разходи, са заплатени от ищеца в един
по-късен момент, поради което върху обезщетението за имуществени вреди
не следва да се дължи лихва, считано от датата на увреждането.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца сумата от 900,00 лв., представляваща направените по
делото разноски - заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт и
по сметка на СлРС сумата от 448,48 лв. - държавна такса за производството
по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА Б. Г. П. , ЕГН: **********, с адрес *********, Д. Т. С.,
ЕГН: **********, с адрес ********* и Г. Н. Г. , ЕГН: **********, с адрес
********* ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Д. Д. Т. , ЕГН: **********, с
адрес *********, на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 2212,00 лв. /две хиляди
двеста и дванадесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане, извършено на
06.04.2019 г. - разходи за лечение и възстановяване на зъби и направени
разноски в досъдебното производство и сумата от 9000,00 лв. /девет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
негативни психични изживявания, болки и страдания, вследствие на
непозволено увреждане, извършено на 06.04.2019 г. - телесни повреди,
изразяващи се в кръвонасядания и отоци по главата, разкъсно-контузни рани
и кръвонасядания на горната устна и частично счупване на коронките на зъби
11, 12 и 21 с остатък над венеца наполовина от всяка корона - разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на увреждането - 06.04.2019 г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Б. Г. П. , ЕГН: **********, с адрес *********, Д. Т. С.,
ЕГН: **********, с адрес ********* и Г. Н. Г. , ЕГН: **********, с адрес
********* ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. Д. Т. , ЕГН: **********, с адрес *********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 900,00 лв. /деветстотин лева/,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Б. Г. П. , ЕГН: **********, с адрес *********, Д. Т. С.,
ЕГН: **********, с адрес ********* и Г. Н. Г. , ЕГН: **********, с адрес
********* ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на РС - Сливен, сумата от 448,48 лв. /четиристотин четиридесет и
осем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща държавна такса по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12