Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Първи касационен състав,
в публично заседание, проведено на двадесети май през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря
Теодора Чавдарова, разгледа докладваното от съдия Веселина Чолакова КНАХД №
723/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР-Варна,
подадена чрез ю.к. К Л, против Решение № 260292/01.03.2021г. по НАХД № 4809/2020
г. на Районен съд-Варна, XХХVІІ състав, с което е отменено наказателно
постановление № 436а-222/06.10.2020 г. на Директора на ОД на МВР-Варна, с което
на А.К.К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300 лв. на основание чл. 209а ал. 1 Закона за здравето. В жалбата са развити
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, които по съществото си са
такива за нарушение на материалния
закон, съставляващо касационно основание по чл.348, ал 1, т 1 от НПК. Сочи се,
че нарушението е доказано от обективна и субективна страна и изводите на ВРС, че е налице маловажен случай,
са неправилни. Сочи се, че нарушаването на противоепидемична мярка, особено в условията на извънредно положение и
по отношение на която е допуснато предварително изпълнение, не би могло да бъде
маловажен случай по презумпция. Счита, че следва да се държи сметка и за целите
на административното наказание, като снизходително отношение към нарушителите
ще обоснове чувство за безнаказаност у виновното лице и обществото като цяло,
което от своя страна ще доведе до масово нарушение на противоепидемични мерки,
което в условията на пандемия значително ще усложни епидемичната обстановка.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се
потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание, касаторът не изпраща
процесуален представител. Поддържа жалбата в представени писмени бележки.
Ответникът- А.К.К.,
чрез адв. Д.К., в писмено възражения и в съдебно заседание оспорва касационната
жалба, като счита въззивното решение за правилно и законосъобразно и пледира за
оставянето му в сила.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за основателност на касационната жалба. Пледира, че не са налице
предпоставки случаят да бъде определен, като маловажен.
Административен съд гр. Варна, след като обсъди
посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намира за установено
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1
от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес
от обжалване на решението на Районен съд-Варна и е процесуално допустима.
По
основателността на жалбата:
С обжалваното НП на ответника е наложена „глоба“ в размер на 300 лв., на основание
чл.209а, ал.1 от Закон за здравето, за нарушение на чл.209а, вр. чл.63, ал.1 от
Закон за здравето. Районен съд – Варна е установил от фактическа страна, че на 15.04.2020 г. около 16:30 часа, служители на
Общинска полиция - Варна, един от които свид. Н. Л., след получен
сигнал, отишли в гр. Варна, „Приморски парк“, в близост до „Пантеона“, където установили,
че К. разхождала своя домашен любимец - куче. Поради това, че с присъствието си
в Морската градина, тя нарушавала въведените противоепидемични мерки, свид. Л. съставил против нея АУАН. Актът е съставен поради неизпълнение на въведените със Заповед № РД-01-143/20.03.2020
г. на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки на осн. чл.63, ал.1 от Закона за здравето. Нарушението
било квалифицирано като такова по чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ. При личното предявяване на акта, както и в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били направени и депозирани възражение. Въз основа
на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че
АУАН и НП са съставени в срок, съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН,
нарушението е описано подробно, както и на обстоятелствата на извършването му,
посочена е и правилната правна квалификация по Закон за здравето (ЗЗ). Посочено
е, че при предявяване на акта, както и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са били
направени и депозирани възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се
от разследване, тъй като АНО при издаване на НП не е обсъдил депозираното от
жалбоподателката възражение, в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН; не е обсъдено,
че впоследствие действително е била издадена заповед, която е разрешавала
разхождането на домашни любимци и в този смисъл само формално е посочено, че не
са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН; не е извършена преценка на
промените, които е претърпяла нормативната уредба и последвалите общи
административни актове. Посочено е, че е налице нарушение на разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като НП посочва за нарушена законова разпоредба,
която не съответства на словесното описание на нарушението. За да отмени
наказателното постановление, въззивният съд е приел също, че са налице
обстоятелства сочещи на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението,
поради което има предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. За да обоснове
този извод, въззивният съд се е позовал на последвалата промяна в нормативната
уредба.
Обжалваното решение на Районен съд – Варна е валидно и
допустимо, постановено при правилно установена фактическа обстановка, но при
неправилно приложение на материалния закон.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
въззивният съд правилно е приел, че на 15.04.2020 г. К. не е изпълнила въведени
със Заповед на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63,
ал.1 от ЗЗ. Установено е по делото, че на посочената дата в гр. Варна, „Приморски
парк“, в близост до „Пантеона“, наказаното лице е разхождало домашен
любимец-куче, като не е изпълнило въведените противоепидемични мерки по т.І.1
от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Нарушението е безспорно установено, същото е правилно
квалифицирано, съобразно предвидените законови норми, визиращи състава и
наказанието за извършеното нарушение.
Въззивният съд е установил всички обстоятелства, релевантни за извършеното
нарушение. От събраните доказателства се установява по безспорен и категоричен
начин обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние.
Не се споделят мотивите на въззивния съд, че в АНП не
е обсъдено обстоятелството, че впоследствие е била издадена заповед, която е
разрешавала разхождането на домашни любимци. Съгласно разпоредбата на чл.3,
ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя,
като алинея 1 на същия чл.3 от ЗАНН посочва, че за всяко административно
нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на
извършването му. Безспорно е установено по делото, че към датата на извършване
на нарушението – 15.04.2020 г., нормативната разпоредба, за нарушението на
която е била наказана К. е чл.209а, ал.1 от ЗЗ, и тя е била в сила, считано от
09.04.2020 г. Тази разпоредба е предвижда наказание глоба в размер от 300 до
1000 лв. за всеки, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл.63, ал.1 или ал.2, освен ако деянието съставлява престъпление. Пак
към същата дата – 15.04.2020 г., такива противоепидемични мерки са били въведени
със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването. В т.І.1.
от Заповедта е въведена именно противоепидемична мярка за преустановяване на посещенията на паркове,
градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити
обществени места. Няма спор, че „Приморски парк“ е обществено място и че на 15.04.2020
г. К. се е намирала на това обществено място разхождайки домашен любимец - куче.
Тоест безспорно е установено по делото, че на 15.04.2020 г. К. е извършила
нарушението, за което е била наказана.
С последваща Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. е отменена Заповед
№ РД-01-143/20.03.2020 г., като е отпаднала забраната за посещаване на паркове
и градски градини. Това обстоятелство, обаче не се приема от съда като
нормативна разпоредба, която да е по-благоприятна за нарушителя. С посоченото
изменение не се „декриминализира“ нарушението, за което е наказана К.. Същата е
наказана за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ – за неизпълнение на въведени
противоепидемични мерки. И след 14.05.2020 г. разпоредбата на чл.209а, ал.1 от
ЗЗ продължава да предвижда същото наказание за същото нарушение. Различни са
само противоепидемичните мерки, но не и съставът на нарушението. Самият
характер на мерките, предполага в себе си времеви обхват на същите и отпадането
на част от тях, при отпадане на необходимостта от налагате им не означава, че
нарушаването им към момента, в който са били действащи трябва да бъде обявено
за ненаказуемо. Аналогичен е случаят при нарушаване изискването за движение с
разрешената за пътния участък скорост при въведена временна организация на
движението. Ако в определен пътен участък е въведено временно ограничение на
скоростта от 50 км/ч., която след отпадане на необходимостта бъде увеличена на
90 км/ч., това не означава, че преминаването с 90 км/ч. по време, когато е
действало ограничението от 50 км/ч. не следва да бъде наказано.
Не се споделят и мотивите на въззивния съд за липса на
фактически състав на нарушението, описан в чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Напротив, в разпоредбата
на чл.209а, ал.1 от ЗЗ се съдържа както състава на нарушението, така и
санкцията за същото. ЗНА не изключва такъв подход при структурирането на
правните норми. Дори и да се приеме, че процесната разпоредба е бланкетна и
трябва да бъде запълнена със съдържание с подзаконов нормативен акт, то съдът
намира, че такъв акт се явява Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването.
Неправилно Районен съд-Варна е приел, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на
административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността
на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението,
значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за
„маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с
правилното приложение на материалния закон и в правомощията на съда при
извършване на служебна проверка на обжалваното НП. Случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Наложеното наказание е съобразено със законовия
минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика. Определено е в рамките
на закона, предвидени за извършеното нарушение и съответства на целите на чл.12
от ЗАНН. Обстоятелствата отчетени от Районен съд-Варна, за да приеме случая за
маловажен, са обстоятелства смекчаващи отговорността на дееца и същите следва
да бъдат и са отчетени от АНО при определяне размера на наложеното наказание- в
минималния, предвиден от закона. Въз основа на тях не може да се приеме, че
неговата тежест не е голяма с оглед обществената опасност. В случая лицето е
нарушило въведени противоепидемични мерки, целящи да предотвратят масово заболяване
поради вирус. Обект на увреждане или засягане от нарушението са обществените
отношения, свързани с живота и здравето на гражданите.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя правилно и
законосъобразно с оглед обществената опасност на извършеното деяние е
ангажирана от АНО. Фактическата обстановка е установена и в НП и АУАН. За
извършеното нарушение на наказаното лице е наложено наказание в минималния
размер, предвиден от закона. Отчетена е от АНО обществената опасност от
извършеното деяние- нарушение на въведени противоепидемични мерки.
Вмененото нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ не е
маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Извършено е в условията на обявено
извънредно положение към 15.04.2020 г. - с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., поради пандемия от COVID-19, като засяга обществените отношения,
свързани с опазване на най-висшите ценности - живота и здравето на гражданите. Неотносимо
за преценката по чл.28 от ЗАНН е обстоятелството, че от деянието не са
настъпили вредни последици.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира,
че решението на ВРС е неправилно и следва да се отмени, като се потвърди НП.
При този изход на спора, неоснователно се явява
искането на ответницата за присъждане на сторените в производството разноски.
Касаторът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал.1
от АПК, Административен съд – Варна, първи касационен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260292/01.03.2021г. постановено по НАХД №
4809/2020 г. на Районен съд-Варна, XХХVІІ състав, с което е отменено НП №
436а-222/06.10.2020 г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което на А.К.К., ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА № 436а-222/06.10.2020 г. на Директор на ОД на
МВР-Варна, с което на А.К.К., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: