Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2
Гр.
Перник, 14.01.2022 г.
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на
шести януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА
СТЕФАНОВА
При секретаря
НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 601/2021 г. по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във
вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от Г.Л.Х., ЕГН ********** ***
против Решение № КПК-67/12.11.2021 г. на директора на Териториално поделение –
Перник при Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата
срещу разпореждане № 131-00-245-6/30.09.2021 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП – Перник на НОИ, с което на основание чл.
54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 131-00-245-3/06.06.2018 г., с
което е отпуснато обезщетение за безработица по заявление с вх. №
131-00-245/09.02.2018 г.
Жалбоподателят
счита обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане за
незаконосъобразни, поради неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че
не е налице предпоставката на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО за отмяна на влязло в
сила разпореждане № 131-00-245-3/06.06.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП - Перник на НОИ, с което е отпуснато обезщетение за безработица. Излага
подробни съображения за незаконосъобразността на задължителни предписания №
ЗД-1-13-00845738/25.11.2020 г., послужили като основание за издаване на
административния акт, предмет на съдебен контрол. Искането към съда е да отмени
обжалваното решение на директора на ТП – Перник на НОИ и на потвърденото с него
разпореждане. Заявена е претенция за разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
не се е явил и не е изпратил представител. В докладвана молба, подадена от
процесуалния представител – адв. Л.К. е посочено, че поддържа жалбата. Моли
съда да отмени обжалваното решение на директора на ТП – Перник на НОИ и
потвърденото с него разпореждане и да присъди направените съдебни разноски.
В съдебно заседание ответникът – директора на Териториално
поделение Перник на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт С., оспорва жалбата. Излага подробни съображения за
законосъобразност на оспорения акт. Искането към съда е да отхвърли оспорването
като неоснователно и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Заявено е
възражение за прекомерност на разноските.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 131-00-245/09.02.2018 г. Г.Л.Х. е
поискала отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено в съответствие
с изискването на чл. 1, ал. 1
от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, поради прекратяване на трудовото и
правоотношение с ****ЕООД, считано от 10.01.2018 г. Към него е приложена
Заповед № 0004/10.01.2018 г., от която е видно, че трудовото правоотношение на
жалбоподателката с ****ЕООД е прекратено, считано от 10.01.2018 г. на основание
чл. 71, ал. 1 от КТ.
Г.Х. е заявила удостоверяване на осигурителни периоди
от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002*.
Поисканата информация е постъпила с писмо вх. №
1029-13-378/12.02.2018 г. на дирекция „Европейски регламенти и международни
договори“ при НОИ.
С разпореждане № 131-00-245-3/06.06.2018 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП – Перник на НОИ на
основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в,
ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е отпуснато парично обезщетение
за безработица, считано от 10.01.2018 г. до 09.09.2018 г. в размер на 30.31 лв.
дневно.
С разпореждане № 131-00-245-4/06.06.2018 г. на
основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратено
изплащането на отпуснатото обезщетение за безработица, считано от 01.05.2018
г., поради започване на трудова дейност.
С декларация, с вх. № 131-00-245-2/27.10.2018 г., Г.Х.
е уведомила директора на ТП – Перник на НОИ, че е настъпила промяна в
обстоятелствата – прекратено е трудовото и правоотношение с ****ЕООД, считано
от 04.10.2018 г. Приложени са и заповед № 00013/04.10.2018 г. за прекратяване
на трудовото правоотношение и заявление за удостоверяване на осигурителни
периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД
U002*.
Информацията е постъпила с писмо вх. № 1029-13-1945#2/18.01.2019 г.
С разпореждане № 131-00-245-5/21.01.2019 г. на
основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54д, ал. 5 от КСО е възстановено
изплащането на отпуснатото с разпореждане № 131-00-245-3/06.06.2018 г. парично
обезщетение за безработица.
За периода 10.01.2018 г. – 30.04.2018 г. на
жалбоподателката е изплатено обезщетение за безработица в общ размер на 2303.56
лв., а за периода 04.10.2018 г. – 12.02.2019 г. – в размер на 2727.90 лв.
Във връзка с постъпил сигнал вх. №
1043-13-60/02.07.2019 г., подаден от ТП – Ш. на НОИ и на основание чл. 108, ал.
1 от КСО контролен орган на ТП – Перник на НОИ е извършил проверка на
осигурителя ****ЕООД – гр. Перник, с ЕИК ****. Резултатът от нея е отразен в Констативен протокол №
КВ-5-13-00845672/24.11.2020 г. Установено е, че дружеството е осъществявало
дейността си на територията на Република България и е сключвало трудови
договори за длъжността „личен асистент“, с лица, които се изпълнявали трудовите
си задължения на територията на други държави-членски на Европейския съюз.
Подавани са уведомления за сключените трудови договори и за прекратяването им
по реда на чл. 62 от КТ. ****ЕООД е подавало данни за осигурените лица по чл.
5, ал. 4 от КСО. С писмо изх. № 1043-13-60#43/20.02.2020 г. е поискана информация за заявени и
издадени удостоверения А1 за приложимото осигурително законодателство по
осигурителните правоотношения. С писмо вх. № Ц1030-13-183#1/24.04.2020 г. е отговорено, че няма
данни за подадени искания и за издаване на удостоверения А1, и съответно не са
издадени съответните формуляри и не е отказано издаването на такива.
При тези констатации е прието, че за лицата, за които
са сключени трудови договори за длъжността „личен асистент“ и са подадени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ и данни за осигуряване по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО, не е приложимо българското осигурително законодателства, тъй като
трудовата дейност е осъществявана на територията на друга държава – членка на
Европейския съюз и по силата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент(ЕО) №
987/2009 г. е приложимо нейното осигурително законодателство.
Въз основа на така съставения констативен протокол,
контролен орган при ТП – Перник на НОИ е издал задължителни предписания №
ЗД-1-13-00845738/25.11.2020 г., с които е задължил ****ЕООД, ЕИК **** в срок от
14 работни дни от връчването, да подаде декларация за заличаване на подадените
от него данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за общо 76 броя лица, сред които под № 33 -жалбоподателката
Г.Л.Х..
На 20.01.2021 г. задължителните предписания са
изпълнени, като данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от ****ЕООД за Г.Л.Х.
за периода от 03.12.2017 г. до 09.01.2018 г. са заличени.
При това положение
административният орган – ръководител на осигуряването за безработица при ТП - Перник
на НОИ е приел, че е налице предпоставката на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО – представени са нови документи или доказателства,
които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното
обезщетение за безработица и е издал оспореното разпореждане №
131-00-245-6/30.09.2021 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е
отменено разпореждане № 131-00-245-3/06.06.2018 г., с което е отпуснато
обезщетение за безработица по заявление с вх. № 131-00-245/09.02.2018 г.
С разпореждане № 131-00-245-7/30.09.2021 г. на
основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
С разпореждане № 131-00-245-8/30.09.2021 г. на
основание чл. 114, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 2 от КСО жалбоподателката е
задължена да възстанови добросъвестно полученото обезщетение за безработица в
размер на 2303.56 лв. за периода от 10.01.2018 г. до 30.04.2018 г.
С разпореждане № 131-00-245-9/30.09.2021 г. на
основание чл. 114, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 2 от КСО жалбоподателката е
задължена да възстанови добросъвестно полученото обезщетение за безработица в
размер на 2727.90 лв. за периода от 04.10.2018 г. до 12.02.2019 г.
Всички разпореждания са връчени на адресата им на 06.10.2021
г. и са обжалвани с жалба вх. № 1012-13-122/15.10.2021 г. С резолюции, с №№ КПК-44
и КПК-45 от 12.11.2021 г., двете издадени от директора на ТП – Перник на НОИ,
са спрени административните производства по обжалване на разпореждане №
131-00-245-7/30.09.2021 г., на разпореждане № 131-00-245-8/30.09.2021 г. и на
разпореждане № 131-00-245-9/30.09.2021 г.
В срока по чл. 117, ал.
3 от КСО директорът на
ТП – Перник на НОИ е издал решение № КПК-67/12.11.2021 г., с което е отхвърлил
жалбата срещу разпореждане
№ 131-00-245-6/30.09.2021 г. Решението
на директора на ТП на НОИ Перник е връчено на жалбоподателката на 19.11.2021 г.
и е оспорено по съдебен ред пред Административен съд – Перник с жалба вх. № 1012-13-122#4/29.11.2021 г.
В хода на съдебното производство страните не са
ангажирали доказателства. Съдът изцяло възприема установената от
административния орган фактическа обстановка.
При така установените факти, настоящия съдебен състав
на Административен съд Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал.
1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито
права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във
вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу
подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО
решение на Директора на ТП – Перник на НОИ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е
след надлежно сезиране с жалба вх. № № 1012-13-122#4/29.11.2021 г., по реда на чл. 117, ал.
1 от КСО и в срока за
обжалване по чл. 117, ал.
2, т. 2 от КСО.
Издадено е от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО – Директора
на ТП - Перник на НОИ и в посочения в същата разпоредба едномесечен
инструктивен срок. Обективирано е в изискуемата писмена форма и отговаря на изискването за
мотивираност съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО. Означен е
органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената
контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив.
Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване.
Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че
контролиращият административен орган приема обжалваното разпореждане за
издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма,
съдържание и процедура и споделя извода на издателя му за наличие на
основанието по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО за отмяна на разпореждане №
131-00-245-3/06.06.2018 г., издадено
от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП – Перник на НОИ, с което
е отпуснато парично обезщетение за безработица.
Настоящият
съдебен състав намира, решението на директора на ТП – Перник на НОИ за правилно
и законосъобразно. Правилен е изводът му, че разпореждане № 131-00-245-6/30.09.2021 г., е издадено от материално и
териториално компетентния орган съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО – ръководител на осигуряването за безработица при ТП - Перник на НОИ.
Същото отговаря на изискването за писмена форма и съдържание, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. При провеждане на административното производство са спазени процесуалните
правила, регламентирани в Наредбата за отпускане и изплащане на обезщетения за
безработица. Изпълнени са изискванията за служебно събиране на доказателства и
изясняване на всички относими факти и обстоятелства. Съответен на закона е
изводът на административния орган за наличие на предпоставката по чл. 54ж, ал. 2,
т. 1 от КСО за отмяна на влязло в сила разпореждане, с което е отпуснато
парично обезщетение за безработица. Съгласно цитираната норма влязлото в сила
разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица може да се
отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или
доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на
паричното обезщетение за безработица.
В
настоящия случай е спорно обстоятелството налице ли са документи или
доказателства по смисъла на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, представляващи
основание за отмяна на влязло в сила разпореждане. Видно от приложената
административна преписка данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подавани за жалбоподателката
от осигурителя ****ЕООД, ЕИК **** за периода от 03.12.2017 г. до 09.01.2018 г.
са заличени на 20.01.2021 г. по силата на задължителни предписания №
ЗД-1-13-00845738/25.11.2020 г., издадени от контролен орган на ТП – Перник на
НОИ.
Съгласно
чл. 54а, ал. 1 от КСО едно от кумулативно изискуемите условия за възникване
право на парично обезщетение за безработица е прекратяване на осигуряването. С
отмененото разпореждане № 131-00-245-3/06.06.2018 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП – Перник на НОИ, на жалбоподателя е отпуснато парично
обезщетение за безработица, поради прекратяване на осигуряването му от
осигурителя ****ЕООД, ЕИК ****. Следователно доказателствата за заличаване на
данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подавани от този осигурител представляват
основание по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО за отмяна на разпореждането за
отпускане на обезщетение за безработица, за издаването, на което са били взети
предвид. Затова настоящият състав намира, че разпореждането, предмет на съдебен
контрол е издадено при наличие на материалните предпоставки за това и е
законосъобразно.
Не
могат да бъдат разглеждани и обсъждани в настоящото производство, доводите на
жалбоподателя касаещи законосъобразността на задължителните предписания №
ЗД-1-13-00845738/25.11.2020 г. на контролен орган на ТП – Перник на НОИ. Те
представляват индивидуален административен акт, издаден в отделно
административно производство, страни по което са осигурителят и контролният
орган. Затова проверката за законосъобразността им може да се осъществи само по
подадена срещу тях жалба от лице с правен интерес, в отделно производство.
Недопустимо е извършването на инцидентен съдебен контрол за законосъобразността
им в настоящото производство и по искане на жалбоподателката, която не е техен
адресат. По делото е безспорно установено, че те не са обжалвани и са
изпълнени. Затова съдът е длъжен да зачете последиците им – заличаване на
подадените от ****ЕООД данни по чл. 5,
ал. 4 по КСО за жалбоподателката. Това е и фактическото основание за издаване
на разпореждането, предмет на съдебен контрол. По тази причина, настоящият
състав приема, че разпореждане № 131-00-245-6/30.09.2021 г. е
издадено при наличие на посоченото в него фактическо основание и е материално
законосъобразно.
Като
е отхвърлил жалбата срещу него директорът на ТП–
Перник на НОИ е постановил законосъобразен акт. Оспорването му
е неоснователно и като такова на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да бъде
отхвърлено.
С оглед изхода от спора и на основание
чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник,
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Г.Л.Х., ЕГН ********** ***
против Решение № КПК-67/12.11.2021 г. на директора на Териториално поделение –
Перник при Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата
срещу разпореждане № 131-00-245-6/30.09.2021 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП – Перник на НОИ, с което на основание чл.
54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 131-00-245-3/06.06.2018 г., с
което е отпуснато обезщетение за безработица по заявление с вх. №
131-00-245/09.02.2018 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА Г.Л.Х., ЕГН ********** *** да заплати на Териториално
поделение – Перник на Националния осигурителен институт сумата от 100 лв. /сто
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 119, във вр. с чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
СЪДИЯ:/п/