Решение по дело №66263/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2373
Дата: 22 март 2022 г. (в сила от 22 март 2022 г.)
Съдия: Петър Савов Савчев
Дело: 20211110166263
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2373
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110166263 по описа за 2021 година
РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.03.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на двадесет и втори март 2022 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ

при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
66263/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

1
Ищецът „.. твърди че за периода октомври 2018 г. – април 2020 г. е доставял топлинна
енергия на ответниците Т. Б. С., .. и Н. ЦВ. С., ЕГН: **********, адр. гр. София 1680, ул. „..
на същия адрес. Твърди, че за този период стойността на потребената от ответниците
топлинна енергия възлиза на сумата от 86,18 лв. , която сума не е заплатена от ответниците.
Твърди, че поради неплащането на сумата ответниците са в забава, като за периода от
15.09.2019 г. – 10.08.2021 г. , размера на обезщетението за забавено плащане възлизал на
12,33 лв. Твърди, че за периода юли 2018 г. – април 2020 г. доставил на ответниците
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, възнаграждението за което възлизало
на 32,12 лв. , което не било заплатено от ответника, поради което му дължал и лихва за
забава в размер на 6,22 лв. за периода 31.08.2018 г. – 10.08.2021 г. Твърди, че поискал
осъждане на ответниците по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение ответниците подали
възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила. Ето защо,
предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено, че ответнците му
дължат разделно при квоти по 1/2 сумите в размер на 86,16 лв. – стойността на потребената
топлинна енергия за периода октомври 2018 г. – април 2020 г. , и в размер на 12,33 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2019 г. – 10.08.2021 г.
Моли още, да бъде признато за установено, че ответниците му дължат разделно при квоти
по 1/2 сумите в размер на 32,12 лв. – стойността на доставена услуга „дялово
разпределение“ за периода юли 2018 г. – април 2020 г. , и в размер на 6,22 лв. – обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода 31.08.2018 г. – 10.08.2021 г. Моли
присъждане на деловодни разноски.

Ищецът е привлякъл, като подпомагаща страна „.. .., ЕИК: .., адр. гр. София, ул. „.. който не
оспорва предявения иск.

Ответниците оспорват предявения иск по съображения, изложени в писмени отговори на
исковата молба и свеждащи се само до отричане да са носители на вещно право върху
процесния топлоснабден имот. Молят присъждане на деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Съдът приема за установен факта, че за процесния страните са били във валидна
облигационна връзка, по която ищеца е доставял на ответниците топлинна енергия по
следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и
съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава
по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или
ползвателя на топлоснабдения имот - ответниците. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2
2
от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна
енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само
ако ги е подписал, поради което възражението на ответниците за липса на облигационна
връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Видно от
ОУ/2002 г. , ОУ/2005 г. и ОУ/2008 г. , за процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за
доставка на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и съгласно
разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.), несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок
след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите.
Освен изложеното до тук, за да приеме наличието на валидна облигационна връзка между
страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответниците на топлинна енергия, съдът
обсъжда и документите, приложени под л.л. №№ 16-18 и 20-26, от които е видно, че
ответниците са носители на вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот
при квоти по 1/2. В този смисъл, и във връзка с изложеното до тук за наличието на
процесния договор за доставка на топлоенергия, съдът приема, че страни по него, като
купувачи, са ответниците при посочените квоти.
Страните не спорят и съдът приема за установено по делото, че за процесния период
ответниците са ползвали топлинна енергия, като стойността й възлиза на 86,16 лв.
Страните не спорят и съдът приема за установено по делото , че ответниците не са
заплатили процесни вземания.
Съдът приема за установен факта на забавата на ответниците за плащане на главницата, във
връзка с изчисленията по посочената ССЕ, по следните съображения: както се посочи по-
горе, съдът установи наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото с
предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от
потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, то задължението е винаги за
месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от ОУ/2002 г. – чл. 30, ал. 1, ОУ/2005 г. –
чл. 32, ал. 1 и ОУ/2008 г. – чл. 33, ал. 1, потребителите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В този смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД,
ответниците са изпаднали в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е
било да бъдат канени от ищеца, доколкото задълженията им са били срочни.
3
Видно от приложеното ч.гр.д. № 48568/2021 г. на СРС, ІІ ГО, 78-ми с-в, ищецът е поискал
осъждане на ответниците по реда на чл. 410 и сл. от ГПК да му заплатят главницата и
лихвата, предмет на установяване в това производство, като е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение, към което е приложил и документ за внесена дължимата
държавна такса, но срещу издадената заповед за изпълнение ответниците са подал
възражения по реда на чл. 414 от ГПК.


При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните
предпоставки за претендиране на цена за доставена топло-енергия по твърдяна
облигационна връзка за доставка на такава, както и материално-правните предпоставки за
възникване на вземането за обезщетение за забавено плащане на претендираната главница –
цена на доставената топлоенергия.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за главница:
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена,
или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, ответниците – от една страна, и ищеца – от друга, са в
облигационни отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон,
като за периода октомври 2018 г. – април 2017 г. ответниците не са заплатили потребена
топло-енергия, цената на която възлиза на 86,16 лв. – толкова колкото се твърди в исковата
молба.
Както се посочи в обстоятелствената част на решението, съдът прие за установено по
делото, че върху процесния топлоснабден имот ответниците са носители на вещно право на
ползване при квоти по 1/2. Съдът изложи по-горе съображения за произхода на процесната
облигационна връзка, предпоставяна от вещното право върху топлоснабдения имот, което
налага извода, че всеки от съсобствениците е задължен за съответна на квотата му част от
общо дължимата цена. Ето защо, съдът приема, че ответниците са материално-правно
легитимирани да отговаря по предявения срещу тях иск до квотата си във вещното право на
ползване.

По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за забавено
плащане на главницата:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, по съображенията изложени в
обстоятелствената част на решението, че за процесния период, за който се претендира лихва
за забава, а именно 15.09.2019 г. – 10.08.2021 г. , ответниците са в забава. Съдът приема, че
размерът на лихвата за процесния период възлиза на претендираните 12,33 лв. доколкото тя
не се оспори.
По изложените по-горе съображения следва да се приеме разделно задължение на
ответниците за лихвата при горепосочените квоти.
Искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК в частта за признаване за установено, че ответниците дължат
разделно при горепосочените квоти на ищеца сума в размер на 32,12 лв. – стойността на
доставена услуга „дялово разпределение“ за периода юли 2018 г. – април 2020 г. , и в
размер на 6,22 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 31.08.2018 г.
– 10.08.2021 г. е изцяло основателен за претендираните 32,12 лв. главница и 6,22 лв. лихва.
Това е така, доколкото ответниците не оспориха тези факти. Присъждането следва да е до
размерите на квота в съсобствеността, поради гореизложените мотиви.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят от първия ответник
деловодни разноски в размер на по 1/2 от 475 лв. по настоящото производство и в размер на
по 1/2 от 75 лв. по заповедното производство.

Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд


Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника Т. Б. С.,
ЕГН: **********, адр. гр. София 1680, ул. „.. дължи 1/2 на ищеца „.. от следните суми: 86,16
лв. – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода октомври 2018 г. –
април 2020 г. , 12,33 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
15.09.2019 г. – 10.08.2021 г.
Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника Т. Б. С.,
ЕГН: **********, адр. гр. София 1680, ул. „.. дължи 1/2 на ищеца „.. от следните суми: 32,12
лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода юли 2018 г. –
април 2020 г. , 6,22 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
31.08.2018 г. – 10.08.2021 г.
5
Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника Т. Б. С., ЕГН: **********, адр. гр. София 1680, ул. „.. да заплати на
ищеца „.., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от сумата 1/2 от 475 лв. – деловодни разноски
по настоящото производство.
ОСЪЖДА ответника Т. Б. С., ЕГН: **********, адр. гр. София 1680, ул. „.. да заплати на
ищеца „.., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от сумата 1/2 от 75 лв. – деловодни разноски по
заповедното производство.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника Н. ЦВ.
С., ЕГН: **********, адр. гр. София 1680, ул. „.. дължи 1/2 на ищеца „.. от следните суми:
86,16 лв. – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода октомври
2018 г. – април 2020 г. , 12,33 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 15.09.2019 г. – 10.08.2021 г.
Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника Н. ЦВ.
С., ЕГН: **********, адр. гр. София 1680, ул. „.. дължи 1/2 на ищеца „.. от следните суми:
32,12 лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода юли 2018 г. –
април 2020 г. , 6,22 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
31.08.2018 г. – 10.08.2021 г.
Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника Н. ЦВ. С., ЕГН: **********, адр. гр. София 1680, ул. „.. да заплати на
ищеца „.., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от сумата 1/2 от 475 лв. – деловодни разноски
по настоящото производство.
ОСЪЖДА ответника Н. ЦВ. С., ЕГН: **********, адр. гр. София 1680, ул. „.. да заплати на
ищеца „.., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от сумата 1/2 от 75 лв. – деловодни разноски по
заповедното производство.

Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца „.. .., ЕИК: .., адр.
гр. София, ул. „..

Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
6




Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7