Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр. Ловеч, 14.02.2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на четиринадесети
януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Кирил Петров като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 262/2018 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на глава единадесета от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за изпълнение на
наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).
Образувано е
по искова молба от С.Б.Б., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип (ЗОЗТ)
„Атлант“ гр. Троян при Затвора гр. Ловеч против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) гр. София.
Ищецът
твърди, че за времето от 10.04.2018 г. до 05.07.2018 г. е пребивавал в коридор „разпределител” при
Затвора Ловеч за участие в съдебни заседание по
административни дела на Административен съд Ловеч и Върховния
административен съд. Посочил е и конкретните времеви
периоди, номера на делата и часовете, за които те са били насрочени. Според
него през общо 24-те дни пребиваване в този коридор„разпределител” при
Затвора Ловеч правото му на телефонна връзка е било ограничено за времето от
16.40 до 17.40 часа. Отразил е още, че за
същия период от време е бил лишен от правото да ползва личния си телевизор
и/или радиоприемник.
Отбелязал е също, че в деня
на съдебните заседания, както и в деня на конвоиране за адм. дело № 4605/2010
г. на ВАС е бил преместван в постоянно заключена килия, където е престоявал за определени часове, които е посочил за всяка
от датите.Според него е прекарал общо 41 часа в постоянно заключено помещение в
нарушение на чл. 52, т.2 от ППЗИНЗС.
Следващото му твърдение е,
че за времето от 10.04.2018 г. до 05.06.2018 г. (общо 13 дни) е бил
лишен от възможност да ползва личните си финансови средства, тъй като лишените
от свобода, които се транспортират от ЗОЗТ „Атлант“ до Затвора Ловеч е следвало
да заявяват изрично желанието си да ползват личните си средства чрез молба,
която затворническата администрация удовлетворявала обичайно между втория и третия
ден. Тъй като затворническата администрация не работела в събота и неделя, а
затворническата лафка в сряда и неделя, за него било невъзможно да ползва
личните си средства в нарушение на чл. 86, ал.1, т.4 от ЗИНЗС.
Петитума на исковата молба
на Б. е да бъде осъдена ГДИН да му заплати сумата от три хиляди лева ведно със
законната лихва за претърпените от него негативи от незаконосъобразните
действия и бездействия на ГДИН, с които системно са нарушавани и отнемани
негови законни права. Претендира и присъждане
на направените разноски по делото.
В
съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
Ответникът
по делото - ГДИН
чрез пълномощник в съдебно заседание изразява становище, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, защото ищеца не е подлаган на изтезания, на жестоко
или нечовешко унизително отношение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на триста лева.
Представил
е чрез пълномощник писмен отговор на
исковата молба. Счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Не
оспорва обстоятелствата, че през посочените периоди ищецът е пребивавал в
Затвора гр. Ловеч, както и че на посочените от него дати е пребивавал за
няколко часа в помещение „разпределител“ в Затвора Ловеч преди конвоиране за
участие в съдебни заседания, но това е било
на основание Заповед №
231/14.01.2018 г. на Началника на Затвора Ловеч и по никакъв начин не са
нарушени правата му като лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си при общ
режим в ЗОЗТ.
Представителят
на Окръжна прокуратура Ловеч в съдебно заседание дава мотивирано заключение за
недоказаност и неоснователност на предявения иск.
Ищецът
по делото С.Б. изтърпява наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ „Атлант“ гр.
Троян при Затвора Ловеч Той претендира присъждане на обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на
служители от Затвора Ловеч, Тези
обстоятелства се установяват в съдебното производство от съдът, пред който е
предявен иска.
Съгласно
чл. 12 ал.1 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контрола върху дейността на местата
за лишаване от свобода се осъществяват от ГДИН, която е юридическо лице според
ал.2 от същия закон.
В
чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано, че държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от този
закон.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявения иск е процесуално допустим, като предявен пред
компетентния съд от дееспособен правен субект – физическо лице, изтърпяващо
наказание лишаване от свобода срещу надлежно легитимиран ответник – ГДИН, която
е юридическо лице, осъществяващо пряко ръководство и контрол върху местата за
лишаване от свобода.
Според
чл. 3 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Вредата
представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техните
неимуществени блага. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на
личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и
преживени страдания.
Предметът
на делото се определя от твърденията на
ищеца в исковата молба. Дали те отговарят на обективната действителност се
установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154 ал.1
от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
Отговорността
по чл.284 от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК е обективна.
От
представения писмен отговор от ответника се установява, че С.Б. изтърпява
наказание лишаване от свобода в размер на 17 години, наложено с влязла в сила
присъда на Окръжен съд Габрово по НОХД № 193/2011 г. Настанен е в ЗОЗТ „Атлант“
гр. Троян при Затвора Ловеч на 26.02.2018 г. и е поставен на общ режим с
протокол № 6/20.11.2015 г. на Комисията по изпълнение на наказанията при
Затвора гр. Ловеч.
Не
е спорно между страните обстоятелството, че ищецът е престоял в коридор
„разпределител“, който се намира в Затвора Ловеч през периода от време, посочен
в исковата молба. Безспорно този затвор се намира под общото ръководство и
контрол на ГДИН. Нейната отговорност е обективна и безвиновна, защото държавата
дължи обезщетение на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали те са били причинени
виновно или не от преките причинители на вредата – служители на юридическото
лице ГДИН.
В
съответствие с чл. 2, т.3 от ЗИНЗС,
изпълнението на наказанията е насочено към постигане на неговите цели чрез
осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на
осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Основни правни принципи са
регламентирани с разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 от ЗИНЗС, според която осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Тези принципи са заложени в Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, която охранява и регламентира основните човешки права, които
са признати като обект на защита и в случаите на законосъобразно лишаване от
свобода на лицата. Ограничаването на правата на лишените от свобода следва да
бъде само в размера и до вида, предвиден
в закона и за целите на конкретното наказание. Няма как обаче лишените от свобода да не търпят ограничения и
лишения, свързани със самото наказание, тъй като това е една от неговите цели. При
всеки случай следва конкретно да се преценява, дали лишенията и ограниченията,
които търпят лишените от свобода са
адекватни на българското и международното право.
Относно
твърдението на ищеца в исковата молба, че през общо 24-те дни, през които е
пребивавал в помещение „разпределител“ в Затвора Ловеч е било ограничено
правото му на телефонна връзка за времето от 16:40 до 17:40 часа се установява
следното:
Съгласно
чл. 86, ал.1, т.5 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на телефонна връзка
по ред и начин, определен от Главния директор на ГДИН.
По
делото е приложена Заповед № 4051/2 от 03.10.2016 г. на Главния директор на
ГДИН, с която са определени правилата за достъп на лишените от свобода до
телефонен пост.
В
чл. 15 от ЗИНЗС са регламентирани правомощията на Началника на затвора, сред
които в ал.1, т.4 отговорността му за спазването на закона в затвора. По делото
е приложена Заповед № 231/14.01.2018 г. на Началника на Затвора Ловеч относно
определяне на помещение „разпределител“
за събиране и подготвяне на лишени от свобода за превеждане/изпращане/ на
същите за процесуално-следствени действия по искане на съдебна инстанция или
орган на досъдебно производство. С нея е разпоредено обособяване на килия № 104
в „Разпределител“, в която да бъдат настанявани лишени от свобода, предвидени
за конвоиране в рамките на деня, след извършен обиск и проверка на багажа им от
служители на НОС. В т.3 от тази заповед е постановено помещението да бъде
постоянно заключено с цел недопускане на нерегламентирани контакти между тези
лишени от свобода и останалите такива.
По
делото е приложено становище от С.В. – ИСДВР на II
гр.“Разпределител“ в Затвора Ловеч във връзка с извършената проверка по
исковата молба на С.Б.. В него е отразено, че „Разпределителят“ се състои от
три помещения, две от които са спални. Третото не е обособено за нощуване, а за
делегация. В него се настаняват временно пребиваващи лишени от свобода. Те не
са постоянно заключени и могат да се движат в коридора на тези три помещения, с
изключение на деня на конвоиране, когато биват настанявани в стаята за
делегация и подготвени за конвоиране в рамките на деня. В разпределителя няма
монтиран телефонен апарат. Настанените в Разпределителя имат право да ползват
телефонния апарат, монтиран на престой на открито, а при необходимост им се
дава възможност да ползват телефонния апарат, монтиран в коридора на
настанените в постоянно заключено помещение по чл. 246, 248 от ЗИНЗС извън
техния график, съгласно чл. 79, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, съпроводени от НОС.
Посочено е също така, че има сключен договор за ползване на телефонни услуги
между БТК АД София и ГДИН.
При
разпит в съдебно заседание свидетелката С.В. заявява, че в самия разпределител
в коридора няма поставен телефонен апарат, поради приключен договор със старата
система „Контел“, но има телефон извън разпределителя в мястото на
изолационните килии. Лишените от свобода се обаждат, ако искат да го ползват.
Има и друг телефонен пост, който е на открито и може да се ползва при престой
на открито от лишените от свобода, които са пребивавали в разпределителя.
По
делото по искане на ищеца са разпитани трима свидетели, изтърпяващи наказание
лишаване от свобода в ЗО „Атлант“ Троян.
Свидетелят
М.М.К. твърди, че е попадал с ищеца заедно
в разпределителя, но не помни точни дати. Посочва, че е свидетел на това, че
ищецът многократно се е разправял да го пуснат до телефона, но не може да
конкретизира точния период.
Вторият
свидетел Д.Н.И. посочва в съдебно заседание, че достъпът до телефон е само по
време на каре. Заявява, че в края на лятото ищецът е поискал достъп до телефон
от старшините, които му отговорили „Не, има си време кога“.
Свидетелят
Ю.А.Ю. заявява, че се е засичал със С.Б. в разпределителя в Затвора Ловеч два
или три пъти за 2018 г. между юли и септември. Било му е отказано да провежда
телефонни разговори, както и на ищеца. Полицаят му е отказал. Казал е, че от 5
без 20 до 6 без 20 предстояло каре. На каре можело да се ползва телефона.
Видно
е, че показанията на свидетелката В. от една страна и на тримата свидетели,
изтърпяващи наказанието лишаване от свобода са противоречиви. Съдът кредитира
показанията на свидетелката С.В., която работи като ИСДВР в Затвора *** и отговаря за разпределител изолационни килии.
Нейните показания са конкретни и отговарят на другите писмени доказателства.
Изготвеното от нея становище е прието по делото като доказателство. От показанията
на тримата свидетели, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в ЗО“Атлант“ не
може да се определи за кой точно период
от време се отнасят, поради което няма как да бъдат кредитирани. При това
положение не може да бъде прието за основателно твърдението на ищеца в исковата
молба, че му е ограничено правото на телефонна връзка.
Относно
твърдението в исковата молба на С.Б., че за периода от 10.04.2018
г. до 05.07.2018 г. е бил лишен от правото да ползва личния си телевизор и/или радиоприемник,
съдът намира следното:
В чл. 87, изр. 2-ро от ЗИНЗС е регламентирано, че лишените от свобода могат да слушат радиопредавания
и да гледат телевизия по ред, установен от началника на съответното място за
лишаване от свобода.
Съгласно чл. 83, ал.1 от
ППЗИНЗС, лишените от свобода имат право да слушат радиопредавания и да гледат
телевизия по ред, установен от началника на затвора. Ползването на лични
телевизионни и радиоприемници се разрешава до 22:00 часа, след което
електрозахранването на спалните помещения се изключва според ал.2. В ал.3 е
регламентирано, че по писмено предложение на председателя на съвета на
общността началникът на сектор „социални дейности и възпитателна работа“
съгласувано с началника на затвора може да разреши ползването на телевизионни и
радиоприемници до по-късно. Разрешението се дава еднократно за всеки конкретен
случай. Според ал.4, администрацията на затвора, поправителния дом или
затворническото общежитие няма задължение да осигурява достъп до различни
телевизионни канали и програми.
Съгласно т.13 от Заповед №
306/22.03.2016 г. на Началника на Затвора Ловеч относно правилата за вътрешния
ред в корпуса на Затвора Ловеч и ЗОЗТ „Атлант“ Троян, ползването на лични
телевизионни и радиоприемници се разрешава вечер до вечерна проверка, ако това
не нарушава междудневната почивка на другите лишени от свобода. Според т.14,
администрацията на затвора няма задължение да осигурява достъп до различни
телевизионни канали и програми – за целта лишените от свобода ползват собствени
телевизионни приемници, декодери и телескопични антени.
Със Заповед № 306/22.03.2016
г. Началникът на Затвора Ловеч е определил правилата за вътрешния ред в корпуса
на Затвора Ловеч и ЗОЗТ „Атлант“ Троян, съответно основните права и задължения
на лишените от свобода.
Съгласно точка XI –
Изпращане на лишени от свобода по делегация за явяване по дела и за
процесуално-следствени действия по искане на съдебна инстанция или орган на
досъдебното производство от заповедта, при изпращане на лишени от свобода за
явяване по дела и за процесуално следствени действия, багажът на конвоираното
лице не трябва да надвишава 10 кг. Същият да е компактен и удобен за носене от
конвоиране лице на рамо или с една ръка. Със заповедта са определени лични
дрехи и вещи, които лишените от свобода мога да вземат при изпращането им по
делегация, сред които не присъстват телевизор или радиоапарат.
В случая няма никакви
доказателства, че Б. е имал личен телевизор и/или радиоприемник в ЗОЗТ „Атлант“
Троян и е бил лишен от правото да ги ползва по време на пребиваването си в
разпределителя при Затвора Ловеч.
Неоснователно е твърдението
на ищеца, че е бил лишен от възможност да ползва личните си финансови средства
за времето от 10.04.2018 г. до 05.06.2018 г.
Съласно чл. 86, ал.1, т.4
от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на парични суми за задоволяване на лични нужди.
По делото е приложена
Заповед № 701/24.04.2015 г. на Началника на Затвора Ловеч, отнасяща се до
усъвършенстване на организацията по документооборота и дейностите с парични
средства на лишените от свобода. Според т.1 от нея, личните средства на
лишените от свобода се набират от следните източници: заработени средства,
получени пенсионни записи от НОИ, записи от техните близки, банковите преводи
по набирателната сметка на затвора и др. В т.3
от тази заповед е постановено всички заявления на лишените от свобода,
касаещи разпореждане с личните им средства в Затвора Ловеч да постъпват във
финансовата служба само подписани лично от лишените от свобода в присъствието
на И.“СДВР“ и след разрешение от Началника на затвора.
Разпитаната в съдебно
заседание свидетелка С.В., която работи като ИСДВР в Затвора ***
заявява, че тъй като ищецът е в ЗОЗТ „Атлант“ Троян, той трябва да подаде
писмено заявление за активиране на картата, за да може да пазарува с нея в
Затвора Ловеч. Софтуера на Затвора Ловеч и ЗОЗТ „Атлант“ Троян е с две отделни
бази данни, които са несъвместими една с друга. За да може да се ползва карта
от едната база в другата е необходимо да се прехвърлят средствата механично от
служител на ГДИН, на когото е необходима писмена информация. За това е
необходимо писмена молба от лишения от свобода, че иска да ползва картата си от
ЗОЗТ в Затвора Ловеч.
Свидетелят М.М. заявява в
съдебно заседание, че е имало случай, когато е подавал молба за активиране на
картата в четвъртък, а тя не е била активирана дори след понеделник. Твърди, че
е бил свидетел, че ищецът многократно се е разправял да му активират картата.
Свидетелят Д.И. твърди, че
е подавал молба за активиране на картата в понеделник, а тя е била активирана
чак в четвъртък.
Съдът кредитира показанията
на свидетелката В., защото те отговарят на останалите доказателства по делото,
включително на приетото по делото и неоспорено от ищеца писмено становище,
изготвено от нея в качеството й на ИСДВР при Затвора Ловеч.
Съдът не кредитира
показанията на свидетелите М. и И., защото те се отнасят до подадени от тях
молби за активиране на техните карти за пазаруване, а не за картата на ищеца
Относно твърдението на
ищеца, че е прекарал общо 41 часа в постоянно заключено помещение в коридор
„разпределител“ в Затвора Ловеч в нарушение на чл. 52, т.52 от ППЗИНЗС, съдът
намира следното:
Съгласно цитираната
разпоредба на чл. 52, т.2 от ППЗИНЗС, лишените от свобода на общ режим се
настаняват в помещения, които в заведенията от закрит тип през нощта се
заключват.
По делото е прието
мотивирано предложение от Ц.К. –ИСДВР в ЗО „Атлант“ Троян към Затвора Ловеч за
замяна на режима на С.Б. от строг на общ на основание чл. 66, ал.1 и чл. 74,
ал.1, т.1 от ЗИНЗС. С протокол № 6 от 20.11.2015 г. Комисията по изпълнение на
наказанията е заменила режима в по-лек от строг на общ, което е отразено в края
на бланката-предложение.
В случая обаче ищецът е
пребивавал в помещение „разпределител“ в Затвора Ловеч, за да бъде преведен по насрочени
съдебни дела в Административен съд Ловеч и Върховния административен съд.
Съгласно т. 3 от Заповед № 231/14.01.2018 г. на Началника на Затвора Ловеч, с
цел недопускане на нерегламентирани контакти между посочените лишени от свобода
и останалите лишени от свобода, настанени в разпределителя е наредено
помещението да бъде постоянно заключено.
Относно наведените доводи
от С.Б. в последното по делото заседание за нарушение на Заповед № ЛС
04-1228/14.07.2017 г. на Министъра на правосъдието, съдът намира същите за
неоснователни. С тази заповед са утвърдени правила за условията и реда за
осъществяване на конвойната дейност от служителите на главна дирекция „Охрана“.
Ищецът е предявил иск не срещу тази дирекция, а срещу ГДИН, която е
конституирана като ответник.
С оглед изложеното
настоящият съдебен състав намира, че предявения иск от С.Б. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Ответникът по делото е
претендирал да бъде осъден ищеца да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
триста лева. Съдът намира, че на основание чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС не се дължи
юрисконсулско възнаграждение на ответника при пълно отхвърляне на иска, при
оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло, поради което искането на
ответника следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск от С.Б.Б. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за присъждане на обезщетение в размер на три
хиляди лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
прекратяване на незаконосъобразните действия и бездействия за причинени
неимуществени вреди, поради действия и бездействия на служители на ГДИН за
времето от 10.04.2018 г. до 05.07.2018 г. в Затвора Ловеч.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на триста лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис
от него да се изпрати на страните по делото и Окръжна прокуратура Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: