Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
град
София, 05.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я: АНЕТА
ИЛЧЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 2987/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от
11.01.2019 г., постановено по гр.д. № 27677/2018 г. на СРС, I ГО, 35
състав са отменени по иск с правна квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен от
А.Х.Ж. и Н.Ж.Ж. против етажните собственици
на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на
адрес: гр. София, ул. „*********, всички решения на Общото събрание на
собствениците на етажната собственост, обективирани в протокол от 30.03.2018 г.,
като на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответниците са осъдени за разноски в размер
на 530 лева.
На 30.01.2019 г.
е депозирана въззивна жалба срещу решението от ответниците с искане същото да
бъде отменено като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Поддържат, че
решението било постановено по недопустим иск доколкото ищците нямали правен
интерес от провеждането му, тъй като решенията на ЕС по атакувания протокол от 30.03.2018
г. били препотвърдени и прегласувани с решения на ОС, обективирани в последващ
протокол от 11.05.2018 г. Съдът е следвало да прекрати делото, а не да му дава
ход и да разглежда иска по същество. Решаващият състав извършил преценка
относно незаконосъобразността на атакуваните решения на общото събрание на ЕС
единствено въз основа на представения от ищците протокол от 30.03.2018 г., но
не и на базата на представения от ответниците допълнен и поправен протокол,
които бил съставен съгласно изискванията на ЗУЕС. Показанията на свидетелите на
ответниците, според които протоколът бил поправен именно поради възражения на
ищците в рамките на 7-дневния срок по чл. 16, ал. 6 ЗУЕС и е бил подписан от три
лица – от протоколчика Б.М., от новия председател на ЕС - К.Н.и от стария
председател на ЕС - Е.Ш., били игнорирани от съда, което попречило да бъдат
разкрити всички релевантни за спора обстоятелства. К.Н.като ползвател на обект
имал правото да бъде председател на ЕС и бил надлежно упълномощен за участие в първото и в извънредното
ОС на етажната собственост. Претендират присъждане на разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от страна на въззиваемите е постъпил отговор на въззивната
жалба, в който се иска жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Твърдят,
че имали интерес от предявяването на иска, тъй като това била единствената им
възможност да се защитят от незаконосъобразни решения на ОС на ЕС. Ищците
обжалвали и законосъобразността на решенията, обективирани в протокола от
11.05.2018 г., като по този повод било образувано висящото гр. д. № 38298/2018
г. на СРС, 31 състав. Съдът правилно приел, че крайният вариант на протокола е
този, който е представен от ищците с исковата им молба, и че същият е нищожен,
тъй като бил подписан само от протоколчика на заседанието. Представеният от
ответниците протокол бил с преправено съдържание от част от етажните
собственици с цел саниране на евентуална незаконосъобразност на взетите
решения. От протокола не могло да се установи и дали е налице изискуемото по
ЗУЕС мнозинство за приемане на атакуваните решения на ОС, тъй като част от
присъствалите на събранието не били собственици на обекти в етажната
собственост, а други участвали в качеството си на пълномощници на други
собственици, без това обстоятелство да бъде отразено в протокола и без към него
да бъдат приложени копия от пълномощните. Искат присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
С разпореждане от 06.03.2019 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е оставил
без уважение искането на въззивниците за събиране на писмени доказателства във
въззивното производство и искането на въззиваемите за спиране на делото по чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът извършва
служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на първоинстанционния
съд да е валидно и допустимо. Неоснователни се явяват възраженията във
въззивната жалба за недопустимост на обжалваното решение поради липса на правен
интерес за ищците от провеждане на иска. Обстоятелството, че на 11.05.2018 г. е
прието ново решение от ОС на етажната собственост с идентично съдържание /което
също е предмет на оспорване по реда на чл. 40 ЗУЕС/, не е основание за извод за
липса на правен интерес от предявените искове, с които се атакува решението от
30.03.2018 г. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото с жалбата –
изр. 2 на цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира
следното:
За да уважи предявения конститутивен
иск районният съд е приел, че ищците са собственици на апартамент,
представляващ самостоятелен обект в етажната собственост, като в исковата молба
като основание за отмяна на атакуваните актове били посочени нарушения,
свързани с подписване на протокола от събранието единствено от протоколчика и
приемане на решенията при липса на необходимия кворум по ЗУЕС, поради което
съдът следвало да се произнесе само по посочените основания за незаконосъобразност
на решенията. По делото били представени два протокола, като представеният от
ищците протокол бил подписан единствено от протоколчик, докато представения от
ответниците протокол бил подписан и от други две лица, като в него били
посочени и различни парични суми, определени за касиер и за председател на ЕС.
Ищците своевременно оспорил представения от ответниците протокол, като
последните не успели да установят, чрез разпит на доведените от тях свидетели,
че представения с отговора на исковата молба протокол е именно този, който е
съставен на ОС от 30.03.2018 г. По тази причина първоинстанционният съд е
изградил доводите си за законосъобразност на решенията на общото събрание единствено
върху представения от ищците протокол от събранието. Посочил е, че в нарушение
на ЗУЕС протоколът е подписан единствено от протоколчика. В протокола не били
отразени присъстващите на събранието и идеалните части, които те представляват,
не било посочено, че част от лицата са действали като пълномощници, нито тези
пълномощни са били представени. Поради невъзможността на установяване на
процента на идеалните части, представители на които са присъствали на
събранието, с обжалваното решение районният съд отменил решенията на общото събрание от
30.03.2018 г.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
Производството по отмяна на
решенията на общото събрание на етажната собственост е исково и за него намират
приложение разпоредбите на ГПК, включително и относно доказването и
доказателствените средства. Доказателствената тежест между страните се
разпределя по правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, съгласно което всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В
този смисъл в тежест на ищеца е да докаже, че е било взето решението, чиято
отмяна иска, а ответникът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че решението е взето при надлежно свикано и проведено общо събрание,
както и че взетото решение не противоречи на императивни материалноправни норми
или на правилника за вътрешния ред в ЕС. Въпросът относно законосъобразността
включва преценката относно необходимите кворум и мнозинство за приемане на
решението. Ответниците по делото са представили протокол от общото събрание от 30.03.2018
г., за който твърдят, че е окончателен и че районният съд, в нарушение на съдопроизводствените
правила, не е изградил доводите си за законосъобразност на решението и въз
основа на него. Към посочения протокол обаче не е представен списък на
присъствалите на общото събрание собственици на обекти в етажната собственост.
По тази причина няма как да бъде установено дали на процесното общо събрание е
бил налице изискуемия по ЗУЕС кворум и мнозинство за приемане на решенията.
Поради изложеното районният съд правилно е уважил предявения конститутивен иск
с правна квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не
следва да се уважава, а решението на СРС следва да се потвърди като правилно.
Разноски за въззивната инстанция при
този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
въззиваемите А.Х.Ж. и Н.Ж.Ж. в претендирания размер от 420 лева.
Настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК /изм. ДВ,
бр. 100/21.12.2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./
ограничение.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 27677/2018 г. на СРС, I ГО, 35 състав.
ОСЪЖДА собствениците на имоти в Етажната
собственост, находяща се в град София, ул. „*********, чрез управителя на ЕС Ж.М.С.,
да заплатят на А.Х.Ж., ЕГН ********** и Н.Ж.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 420 лева, представляваща разноски за
процесуално представителство от адвокат във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.