Р Е Ш Е Н И Е
№ 1148
Гр. Пловдив, 05.02.2024
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, І отделение, XІV състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Н. Петкова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1156 по описа за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 и
сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Н.С.С., ЕГН **********
и Н.Т.С., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Т.И.,*** против заповед № 6-Z23-168/31.03.2023
г. на кметa на район „Тракия“ при община Пловдив, с която
е наредено жалбоподателите „да възстановят
съществуващото предназначение на жилищното помещение – спалня, чрез премахване
на ВиК инсталацията и кухненската мивка“.
В жалбата се
сочи, че оспорваната заповед е нищожна, незаконосъобразна, поради нарушение на
изискванията за форма на административния акт, на материалния и процесуалния
закон и издадена в несъответствие с неговата цел. Твърди се, че
административния акт е издаден при липса на компетентност на административния
орган и на лицата, издали предхождащия го констативен акт. Излагат се
съображения за липса на индивидуализация, неяснота и абстрактност в предмета на
издадената от районния кмет заповед. Твърди се, че липсват материалноправните
предпоставки за индивидуализиране на същия като „незаконен строеж“ по смисъла
на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и се сочи, че жалбоподателите са извършили текущ
ремонт в жилището си, за който не се изисква издаване на разрешение за строеж. Отделно
се посочва в жалбата, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на чл. 6 от АПК и при неправилен извод за нарушение на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. Иска се
прогласяване на нищожност на оспорвания административен акт, алтернативно –
неговата отмяна. Претендира се присъждане на направените в производството
съдебни разноски, съгласно приложен списък. Представя се писмена защита.
Ответникът - кмет на район „Тракия“
при община Пловдив, чрез процесуалния си представител К.З. – лице с юридическо
образование, излага становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност
на оспорената заповед. Посочва, че извършените от жалбоподателите СМР не
попадат в хипотезата на чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които случаи не се изисква
разрешение за строеж, а представляват незаконен такъв. Подробни аргументи
излага в писмено становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд - Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирани страни, адресати на оспорената заповед и в преклузивния законов
срок.
С оглед
горното жалбата е допустима.
Разгледана по същество е основателна, като съображенията
в тази насока са следните:
Жалбоподателите
се легитимират за собственици на апартамент № 22/91, ет. 8, вх. „Г“, блок №
314-А-7, с площ 92,15 кв.м., находящ се в ж.р. Тракия, гр. Пловдив, състоящ се от
три стаи, кухня, баня, клозет, пералня и антре, съгласно договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на НДИ от 21.12.1993г.
Във връзка с подадено
до кмета на район „Тракия“ заявление, на 13.12.2022г. от служители, отговарящи
за контрола по строителството на
районната администрация е извършен оглед в апартаменти № 19 и 22, находящи се на
горепосочения административен адрес. Видно от съдържанието на съставения при
проверката констативен протокол (л. 26) в ап. 19 са установени видими следи от
теч в: детската стая, по тавана и стената на около 60 см. от пода, в банята, по
тавана и стената в участъка на канализационната вертикала; по тавана на
стълбищната клетка над входната врата на жилищата; обрушена мазилка до
араматура на терасата. Установено е наличие на мокри петна, следи от теч и
подкожушена мазилка в коридора по тавана и стената, съседна на банята. При
огледа на ап. № 22 (собственост на жалбоподателите) не са установени следи от
течове. Констатирани са компрометирани уплътнения между отделните елементи на
фаянсовата облицовка в банята. При проверката в същия апартамент е констатирано
„преустройство на спалня с тераса в кухня, чрез прекарване на ВиК инсталация,
монтаж на мивка и кухненско оборудване“.
На
13.02.2023г. жалбоподателите са уведомени за резултата от извършената проверка
и започване на административно производство по установяване на законността на
констатираното в жилището им преустройство, като им е дадена възможност в срок
до 21.02.2023г. да представят съответните доказателства във връзка с
изпълнените СМР в обекта. В молба-становище от 17.02.2023г. (л.23)
жалбоподателите са изложили пред районната администрация аргументи, че за
извършеното в жилището им преустройство не се изисква издаване на разрешение за
строеж, одобрен инвестиционен проект по ред на ЗУТ, тъй като същото
представлява текущ ремонт. Посочва се, че констатираните при проверката течове
са отстранени, чрез извършване на ремонтни дейности.
На основание
чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е съставен констативен акт (КА) № 01/22.02.2023г. (л. 21),
който е съобщен на жалбоподателя С., чрез пощенски оператор на 09.03.2023г. -
л. 20. В КА строежът е описан като „вътрешно преустройство на северната спалня
с тераса в кухня, чрез монтиране на мивка и кухненско оборудване и обзавеждане
на разделителната стена между спалнята и коридора. Прекарана е нова ВиК инсталация
през разделителната стена между кухнята и коридора, по подовата настилка на
коридора и банята. Отводнителната тръба на мивката е заустена в съществуващата
канализационна вертикала, обща част на ЕС“. Посочено е, че строителството е
извършено без необходимите строителни книжа.
Срещу КА е постъпило възражение (л. 17)
от страна на жалбоподателите, в което се сочат за неправилни констатациите в КА,
тъй като изпълненото в апартамента не попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т.
1 от ЗУТ и не е задължително издаването на разрешение за строеж, тъй като
представлява текущ ремонт. Отделно се сочи за неправилна констатацията в КА, че
се касае за вътрешно преустройство, тъй като не е променено предназначението на
обекта - жилище по смисъла на ЗУТ.
Последвало е
издаването на заповед № 6-Z23-168/31.03.2023 г.
на кметa на район „Тракия“, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено жалбоподателите да „възстановят съществуващото предназначение на
жилищното помещение – спалня, чрез премахване на ВиК инсталацията кухненската
мивка“. Определен е срок за доброволно изпълнение на заповедта – до
27.04.2023г.
Прието
е в мотивите на административния акт, че извършващото се строителство в СОС с
идентификатор 56784.540.247.3.46, представлява строеж
от четвърта категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, буква „д“ от ЗУТ,
извършен в нарушение на разпоредбите на чл. 142, ал. 1, чл. 148, ал. 1 и чл. 185,
ал. ЗУТ, като е определен същият като незаконен по смисъла на чл., 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен без одобрени инвестиционни проекти и
разрешение за строеж.
По делото е
приета административната преписка по издаване на оспорвания административен
акт.
Представени са доказателства за удостоверяване
компетентността на административния орган - заповед № 21ОА-1417/10.06.2021 г.,
издадена от кмета на община Пловдив (л. 10), съгласно която на основание § 1,
ал. 3 от ДР на ЗУТ на кмета на район „Тракия“ при община Пловдив е предоставено
правомощието да издава заповеди от вида на процесната и заповед №
21ОА-1247/25.05.2021 г. на кмета на община Пловдив - З.Д.(л. 52), с която е
упълномощен В.Р.-зам.кмет „Финанси и стопански дейности“ да изпълнява функциите
на кмет на Община Пловдив за периода от
25.05.2021г. до завръщане на титуляра, както и болничен лист на З.Д.(л.53).
По делото, по
искане на жалбоподателите, е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. Същата е
изготвена от инж. Я.Р. и е приета, без оспорване от страните.
Вещото лице, при огледа на място в
процесния самостоятелен обект и при сравнение с планировачната схема, по която
е построена сградата не е установило различия, от които да се констатира
премахване на стени, изграждане на нови такива или направа на нови отвори във
вътрешни стени /панели/. Посочило е, че фасадните панели на сградата са в
първоначалното си състояние. В жилището е извършено вътрешно преустройство за
промяна на функцията на две помещения – спалня и кухня. За захранване с вода и
включване към общата канализация на сградата, в северозападния ъгъл на кухнята
са изпълнени общите вертикални клонове на водопровода и канализацията, като към
датата на огледа включванията към тези общи вертикали са прекъснати и тръбите
са облицовани с гипсокартон. Вещото лице е установило, че това помещение се
ползва като спалня. По първоначалното изпълнение на блока, в североизточния
ъгъл на апартамента се намирала спалня с тераса към нея, като вратата от
коридора попада срещу вратата на банята с перално. За това помещение експертът
посочва, че към момента на огледа се ползва като кухня с тераса с монтирана
кухненска мивка. За обособяване на кухнята са изпълнени нови тръби за
водопровод и канализация в подовата настилка на коридора, които се сочат да са
недостъпни за визуален оглед, но трасето им, според експерта, може да бъде
проследено от началната до крайната точка според наличното захранване. Водоподаване
за кухненската мивка се сочи да е осигурено от вертикалния водопроводен клон,
намиращ се в тоалетната, от който през общата стена с банята и след това по
пода на пералното и коридора вътре в настилката, с тръба Ф20мм. е достигнато до
стената на бившата спалня, където е монтирана кухненска мивка. За включване към
вертикален канализационен клон, от кухненската мивка е монтирана тръба Ф38мм. В
рамките на помещението, а след това в подовата настилка на коридора тя е продължена
с тръба Ф50мм. до подовия сифон, намиращ се в пералното помещение. Подовият
сифон е включен към канализационната вертикала в тоалетната.
По поставените към СТЕ въпроси инж. Р.
е отговорила, че не се установява интервенция върху носещи конструктивни
елементи от сградата. При извършената промяна във функцията на две помещения -
смяна на местоположението на кухнята на жилището с една от спалните в него, не
са премахвани вътрешни или фасадни стени, няма направа на нови отвори в тях.
Преустройството се изразява само в полагане на нови водопроводни и
канализационни тръби в подовата настилка на коридора и бившата спалня /сега
кухня/ и включване на тези тръби към съществуващи вертикални клонове на общата
ВиК - мрежа на сградата. Според ВЛ монтажът на тръбите не се отразява
неблагоприятно върху носимоспособността и експлоатационната годност на носещата
конструкция на сградата. На въпроса дали при извършване на СМР са засегнати
общи части на сградата и/или е излизано извън обема на жилището, експертът е отговорил
отрицателно. Същият отговор е даден и на въпроса дали към КА е приложена
окомерна скица на описания в него строеж. Вещото лице сочи, че за строежа не са
дадени технически параметри в КА, описано е местоположението на новоположените
тръби и помещенията, чиято функция е променена и монтаж на кухненска мивка. По
отношение на изпълнената нова ВиК инсталация е разяснено в заключението, че
новите включвания на водопроводна тръба в общия вертикален водопроводен клон и
на канализационна тръба в общия вертикален канализационен клон не променят тези
клонове, не ги изместват и не променят техните диаметри. Според ВЛ, въпреки че
са обща част за етажните собственици, общите вертикални клонове на ВиК -
инсталацията не се променят с извършеното преустройство, тъй като се свързват
само вътрешни инсталации с тях и промяната е несъществена и не се изисква
съгласие на останалите съсобственици, съгласно чл. 185, ал., 1, т. 4 от ЗУТ.
Видно от заключението на СТЕ, помещенията в процесното жилище по вид са същите,
а самият СОС си остава тип „жилище, апартамент в жилищна сграда“, съгласно ЗУТ и ЗКИР.
В съдебно
заседание инж. Р. поддържа заключението си като сочи, че самите помещения в
жилището не са с променени кодове, съгласно изискванията на закона. Разясняват
се теоретично възможностите за изпълнение на СМР през пода или стените, като се
посочва, че на място има фаянсови и теракотени плочки и извършените СМР се
намират под тях. По мнение на експерта в процесния случай не е налице текущ
ремонт, а извършените СМР са вътрешно преустройство за промяна във функцията на
помещенията – кухня и спалня, като въпросът дали това е преустройство по
смисъла на ЗУТ е правен и ВЛ се въздържа от боравене с този термин.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи.
Съобразно
представените доказателства по делото, обжалваната заповед е издадена от орган
с материална и териториална компетентност - кмет на район „Тракия“ при община
Пловдив. Предхождащите издаването на акта административнопроизводствени
действия и съставените в тази връзка актове, са извършвани от компетентни
длъжностни лица, в т.ч. и КА от 22.02.2023г. е съставен от служители на районната
администрация, отговарящи за контрола по строителството.
Оспорваната заповед е издадена в
изискуемата от закона писмена форма.
Не е основателно становището на
жалбоподателите, че са налице основания за прогласяване на нейната нищожност.
Спорът по делото е за вида на
извършеното в процесния самостоятелен обект и дали същото се явява незаконен
строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване по реда
на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
Съгласно така посочените законови
разпоредби, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; 4. със
строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал.
1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и
монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и
безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в
съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила
отказ за издаване на акт по чл. 142, ал.
5, т. 8; 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии
с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна
устройствена защита по чл. 10, ал. 2
и 3.
Безспорно в жилището, за което няма
спор, че е собственост на жалбоподателите, от служителите на районната
администрация, е констатирано изпълнение на нова ВиК инсталация (поставяне на
тръби в подовата настилка), монтирана мивка и кухненско оборудване в помещение,
за което се твърди да е било спалня. Не се спори между страните, че за така констатираното
от районната администрация не са налични инвестиционни проекти и не са издавани
строителни книжа. В тази връзка от страна на жалбоподателите се прави
позоваване на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, съгласно който не се изисква
разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и
инсталации. От друга страна от ответния административен орган се сочи, че за
изпълнените в обекта СМР се изискват инвестиционни проекти и разрешение за
строеж.
За установяване на горното по делото е
прието, без възражения на страните, заключение по СТЕ, в което е отразено, че
извършеното в обекта няма характер на текущ ремонт, а представлява промяна на функциите
на две от помещенията в обекта – спалня и кухня, чрез изпълнение в едното на
мивка и кухненско оборудване и ВиК инсталация (тръби за водопровод и
канализация) в подовата настила на коридора. При разпита си ВЛ изрично сочи, че
борави с понятието „промяна на функцията“ на двете помещение с оглед легалната
законова дефиниция за „промяна в предназначението. Същата безспорно е предмет
на разглеждане и преценка от съда във връзка с констатациите на експерта за
изпълненото в процесния обект.
Съгласно § 5, т. 41 ДР
ЗУТ „промяна на предназначението“ на обект или на част от него е
промяна от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове,
представляващи основни кадастрални данни и определи съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър
/ЗКИР/ и нормативните актове за неговото прилагане.
В приложение № 4
към чл. 16, ал. 3, Класификатор за предназначение на сградите, на
съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелните обекти и на
самостоятелните обекти в тях, към Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.
за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри жилище /апартамент/ в жилищна сграда или
такава със смесено предназначение представлява самостоятелен обект на кадастъра
с код 500.
Жилището представлява съвкупност от
помещения, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване
на жилищни нужди. Неотменима част от жилището са и кухнята, банята и
коридорите. Тези помещения нямат самостоятелно значение, не представляват
самостоятелни кадастрални единици, предвид което нямат и самостоятелни
идентификационни кодове.
Ето защо процесното преустройство не
може да бъде определено като такова с промяна на предназначението, защото в
случая обекта не е променил своето предназначение – жилище.
Съгласно т. 43, Параграф 5 от ДР на
ЗУТ „Текущ ремонт“ на строеж е подобряването и поддържането в изправност на
сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни
преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват
дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на
отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя
предназначението на помещенията и натоварванията в тях. От приетото заключението на ВЛ категорично не се
установяват такива конструктивни промени в следствие на изпълнените в процесия
самостоятелен обект ВиК инсталация, мивка и кухненско оборудване.
По възражението на жалбоподателите, предхождащо
издаването на оспорвания административен акт, че извършеното от тях,
представлява текущ ремонт по смисъла на ЗУТ, от страна на административния
орган не са изложени мотиви. Лаконично е споменато в обстоятелствената част на
заповедта, че аргументите, изложени във възражението не следва да се
разглеждат, поради „несъответствие между твърдяното и установеното“, което по
никакъв начин не обосновава извършена преценка от административния орган на
всички факти и доводи от значение за случая.
Съдът констатира също, че в
разпоредителната част на административния акт е допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, досежно индивидуализацията на строежа,
чието премахване е наредено да се извърши от жалбоподателите, а именно: „да
възстановят съществуващото предназначение на жилищно помещение – спалня, чрез
премахване на ВиК инсталацията и кухненската мивка“. В случая не е налице описание
на строеж, който да се премахне по реда на чл. 225а от ЗУТ и не е описан изобщо
такъв в разпоредителната част на заповедта, не са посочени неговите параметри,
обхват, местоположение и изцяло липсва волеизявление на административния орган
за премахване на „незаконен строеж“. Нарежда се възстановяване на съществуващо
предназначение на жилищно помещение, което изцяло в противоречие със закона и
неговата цел. Както е посочило ВЛ в заключението си, в КА, който е послужил за
издаване на заповедта, също не са дадени техническите параметри на процесния
строеж. В този смисъл е основателно становището на жалбоподателите, че липсата
на индивидуализация на предмета на заповедта и това е съществен порок, който
води до неопределеност на възложеното им задължение, а от там и до
възпрепятстване правото им на защита.
В съдебното производство е представена
„Типова планировъчна схема БС VIII-323-323-P11K“, която не е послужила в административното производство по издаване на
оспорения акт. Въз основа на нея и на извършения оглед на място, едва със СТЕ
(Приложение № 1) от инж. Р. са дефинирани, заснети и визуализирани изпълнените
в жилището на жалбоподателите СМР, но заключението няма как да допълни, респ.
да замести волеизявлението на административния орган, което както се посочи, изобщо
не съдържа описание, технически характеристики и местоположение на подлежащ на
премахване „незаконен строеж.“ Ето защо съдът приема, че не е налице годен предмет на процесната заповед. За да се нареди
премахване по реда на чл. 225а, ал.1 на „незаконен строеж“ по смисъла на чл.
225, ал. 2 от ЗУТ, следва да е налице такъв и да бъде изрично направено такова волеизявление
от страна на административния орган. В случая това не е направено, което навежда
основание за отмяна на издадената от кмета на район „Тракия“ заповед.
Предвид
изложеното, оспорваният административен акт се явява постановен при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Налице са отменителните
основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Оспорването е основателно, поради
което оспореният административен акт следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
При този изход
на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените по
делото разноски в общ размер 2970 (две хиляди деветстотин и седемдесет) лева,
от които 20 (двадесет) лева заплатена държавна такса, 450 (четиристотин и
петдесет) лева заплатено възнаграждение за вещо лице и 2500 (две хиляди и
петстотин) лева адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно отправеното
от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед съответствието
на размера му с чл. 8, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и предвид факта, че от упълномощения по делото адвокат е договорено
и осъществявано процесуално представителство на две лица.
С оглед
горното, Административен съд – Пловдив, І отделение, XІV състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед
№ 6-Z23-168/31.03.2023 г. на кметa
на район „Тракия“ при община Пловдив, с която е наредено Н.С.С. и Н.Т.С., с
адрес: *** да възстановят съществуващото предназначение на жилищно помещение - спалня,
чрез премахване на ВиК инсталацията и кухненската мивка.
ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на Н.С.С., ЕГН **********
и Н.Т.С., ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 2970 (две
хиляди деветстотин и седемдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
СЪДИЯ: