Р Е Ш Е Н И Е
№ 341 / 9.5.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ КОЛЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря Тодорка Стойнова и
участието на прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа докладваното от
съдия Колева к.а.н. дело № 110 по описа за 2022 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на ТД на
НАП-Пловдив, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт М.Т., срещу
решение № 777/21.12.2021 г. по АНД № 1319/2021 г. на Районен съд-Пазарджик, с
което е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 591799-F591747/06.08.2021 г. на директора на Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение,
като постановено в противоречие с приложимия материален закон, по които се
претендира отмяната му, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Г.И.В., в представено писмено
становище от процесуалния представител адвокат В.И., изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по
приложен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема
касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред районния съд е образувано по
жалбата на Г.В., срещу наказателно постановление № 591799-F591747/06.08.2021 г.
на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив, с което на посочено
правно основание чл. 273 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),
във връзка с извършено административно нарушение на чл. 37, ал. 3, във вр. чл.
13, ал. 1 ДОПК, е наложена глоба в размер на 500 лв. Посочено е, че В. не е
оказала съдействие на орган по приходите в хода на извършвана ревизия,
възложена със ЗВР № Р-16001620007418-020-001/02.12.2020 г., като не е
представила изисканите от нея документи.
Районният съд е събрал
административнонаказателната преписка и е изслушал обясненията на актосъставителя.
Приел е, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в
законоустановената форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Приел
е, че описаното в АУАН и НП деяние е несъставомерно, като е посочил, че липсата
на съдействие от страна на ревизираното лице не е регламентирано като състав на
административно нарушение, а единствено би могло да бъде преценявано на
плоскостта на последиците от неизпълнение по смисъла на чл. 37, ал. 4 ДОПК,
поради което е отменил оспорения пред него акт.
Постановеното решение е правилно.
Неоснователно е твърдението на касатора за
допуснати от съда нарушения при постановяване на обжалваното решение, като
според органа с разпоредбата на чл. 273 ДОПК може да се ангажира административнонаказателна
отговорност на ревизираното лице. В случая следва да се прави разграничение за
това, дали искането за изпълнение на задължението по чл. 37, ал. 2 и ал. 3 ДОПК
е отправено към ревизираното лице или към друго трето лице, което не е страна в
производството. Последицата от неизпълнение на задължението за представяне на
писмени документи от страна на участник в административното производство, който
не е страна в същото (по смисъла на чл. 9 ДОПК) е евентуално приложение спрямо
него на административнонаказателната отговорност при условията на чл. 273 ДОПК.
По отношение на ревизираното лице обаче, такава отговорност няма установена
(освен в хипотезата на чл. 275 ДОПК), както правилно е приел районният съд.
Неизпълнението на задължението за представяне на писмени документи по чл. 13,
ал. 1 във вр. чл. 37, ал. 3 ДОПК от страна на ревизираното лице, не е възведено
като състав на административно нарушение. В тази насока, трябва да се съобрази
правилото на чл. 37, ал. 4 ДОПК, според което, в случай че субектът не
представи изискани по реда на ал. 3 доказателства, органът по приходите може да
приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството
доказателства. Ако поисканите доказателства бъдат представени до издаването на
акта или документа, а в ревизионното производство - до изтичането на срока по
чл. 117, ал. 5, органът по приходите е длъжен да ги обсъди. Съответно, в чл.
42, ал. 1 ДОПК е предвидена възможността, в случай че ревизирано или
проверявано лице откаже на органа по приходите или на публичния изпълнител да
осигури достъп до подлежащ на контрол обект или откаже да представи книжа или
други носители на информация, органите по приходите да могат да поискат
съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, включително за
извършване на претърсване или изземване по предвидения за това в
Наказателно-процесуалния кодекс ред.
Следва да се отбележи, че в конкретния случай на
практика не е налице отказ на задълженото лице да представи исканите от него
писмени документи. Безспорно е установено единствено обстоятелството, че
поисканите от данъчните органи документи са представени на един по-късен етап.
От данните по делото е видно, че от В. е била подадена молба с искане за
удължаване на срока за представяне на документите, който е бил удължен с
решение на органа по приходите до 06.01.2021 г., В указания срок документите не
са представени, а е подадена молба от В. за спиране на производството по
извършване на ревизията, която е уважена и производството е спряно до 23.05.2021
г., след което ревизията е приключила и има издаден ревизионен акт, съответно
ревизионен доклад. В този случай органът не е посочил по какъв начин по-късното
представяне на документите е попречило или възпрепятствало органа да изпълни
задълженията си, при положение, че е налице приключило ревизионно производство.
В ДОПК не е обявено за административно нарушение закъснението при представяне
на документи, а само последиците в случай на непредставяне в срок на
документите – чл. 37, ал. 4 ДОПК, респ. въобще при несъдействие на органите по
приходите във връзка с образуваното ревизионно производство, които се изразяват
във възможността органът по приходите да приеме, че изисканите доказателства не
съществуват и преценява само събраните в производството такива, но не и да
налага глоба на посоченото основание. В случая лицето има право да дава или не
дава обяснения, респ. да представя или непредставя писмени доказателства, като
какво поведение ще избере зависи изцяло от линията на защита, която следва и не
може да бъде санкциониран за това си поведение.
По изложените съображения съдът приема, че
решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, районният съд е издал правилно решение,
съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, основателно е искането на
процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение
по представен списък, поради което, касаторът следва да бъде осъден да заплати
на Г.В. възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК
във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 777/21.12.2021 г. по АНД № 1319/2021 г. на Районен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Г.И.В., ЕГН **********,***,
сумата от 300 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/