№ 3156
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100511104 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. Г. Д. срещу решение №
12349/12.07.2023г., постановено по гр. д. № 70308/2021г. на СРС, 169 с-в, в частта, в
която съдът е отхвърлил предявените от П. Г. Д. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД
срещу Л. Д. С. - Ц. и Р. Д. С. за заплащане на сумата от по 3127.13 лв., всеки от тях, с
която са се обогатили неоснователно от делба на съсобствен имот, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане
на сумата.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Поддържа се, че в решението липсват мотиви, които да обосноват извод защо
предявеният иск се отхвърля. Излага доводи, че в постановеното от него решение, ВКС
е направил неверни правни изводи, поради което се е стигнало до обогатяване на брат
и сестра С., които вместо да делят по равно полагащата им се част от тяхната майка,
било определено наравно да получат от общо 7 % заедно с П. Д. и О.С.. Моли
решението да бъде отменено в обжалваната част.
В установения от закона срок, въззиваемите Л. Д. С. – Ц. и Р. Д. С., са
депозирали отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Молят решението на районния съд в
обжалваната част да бъде потвърдено.
1
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които
въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване: 1/ обедняване на
ищеца 2/ обогатяване на ответника 3/ наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и 4/ липса на валидно основание; размерът на обогатяването,
респективно обедняването.
Видно от представеното пред СРС решение от 30.11.2017 г. по гр. д. №7968/2016
на СГС, II б възз. с-в, съдът е допуснал делба на недвижим имот с идентификатор
68134.401.224 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД-18-45/09.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, находящ се на адрес: гр. София,
район „Оборище“, ул. ****, с площ 275 кв. м. при съседи: 68134.401.345, 6813.401.223,
68134.401.211, 68134.401.225, при следните квоти: за Л.К.Я.- 2/8 ид. части; за П. Г. Д. -
2/8 ид. части; за О.С. С. -1/8 ид. части; за Л. Д. С.- Ц. и Р. Д. С. - по 1/8 ид. част.
С решение от 02.05.2019 на ВКС по гр. д. №1145/2018, IГО, цитираното
решение на СГС е отменено и делбата на същия имот е допусната при други квоти: за
Л.К.Я. - 93%; за П. Г. Д., О.С. С.Л. Д. С.-Ц. и Р. Д. С. - 7 %, разделени по равно между
2
тях.
Видно от решение от 17.01.2020 г. по гр. д. № 47768/2012 г., СРС, 79-ти с-в,
описаният по – горе имот е изнесен на публична продан.
Установява се от протокол за предявяване на разпределение от 13.09.2021г. на
ЧСИ М., че за съделителите П. Г. Д., О. С. С., Л. Д. С.- Ц. и Р. Д. С. се припадат по
18762.79 лв.
Съгласно т.18 от ТР №1/04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№1/2000 г. на ВКС ОСГК „Със
сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното
материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото.
С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива
като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. За това
диспозитивът на решението представлява източника на силата на пресъдено нещо.
Мотивите към решението не са част от него“.
Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е
задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и
общини в Република България. А съгласно тази на чл. 298 ал. 1 от ГПК решението
влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. В
тази връзка следва да се посочи, че с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК,
с № 458 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1526/2009 г., IV г. о., ГК, е прието, че
задължителното действие на решението по чл. 297 ГПК е в рамките на пределите на
силата му на присъдено нещо, които се обективират в диспозитива на решението.
Във въззивната жалба са изложени аргументи от страна на жалбоподателя във
връзка с правилността на постановеното от ВКС по гр. д. № 1145/2018г., I ГО решение,
които в това производство въззивният съд не може и не следва да обсъжда.
Ето защо, неоснователни са доводите на жалбоподателя, че е налице обогатяване
на един от съделителите за сметка на друг, след като сумите са разпределени съобразно
влязлото в сила решение. Със същото са определени квотите на собственост на всеки
от съделителите. Разпределението е извършено съобразно така определените в
решението на ВКС квоти, тъй като, както беше посочено по – горе влязлото в сила
решение е задължително за всички, включително и за съдебния изпълнител, извършващ
разпределението. След като всеки от ответниците е получил сумата, съответстваща на
неговата квота, съгласно съдебното решение, не е налице нито неоснователно
обогатяване на ответниците, нито обедняване на жалбоподателя.
Сам жалбоподателят посочва, че до неоснователно обогатяване според него се е
стигнало поради „неправилните изводи на ВКС”, които, както беше посочено по –
горе, настоящият съд не може да коментира, при наличието на влязло в сила решение.
За да отхвърли предявените искове, СРС се е позовал на влязлото в сила
3
решение на ВКС, както и на това, че разпределението на сумите е извършено
съобразно него. Ето защо, неоснователни са оплакванията, изложени във въззивната
жалба за липса на мотиви. Така изложените от СРС се споделят от настоящата въззивна
инстанция и са достатъчни, за да обосноват извод за неоснователност на иска.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че в този случай, при наличието
на тези изложени от СРС мотиви, производството по делото е следвало да бъде
прекратено като недопустимо. Така поставеният въпрос е по същество на спора и касае
основателността на иска, а не неговата допустимост.
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Въззиваемите не претендират разноски и не представят доказателства за такива,
поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12349/12.07.2023г., постановено по гр. д. №
70308/2021г. на СРС, 169 с-в, в обжалваната част, в която съдът е отхвърлил
предявените от П. Г. Д. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД срещу Л. Д. С. - Ц. и Р.
Д. С. за заплащане на сумата от по 3127.13 лв., всеки от тях, с която са се обогатили
неоснователно от делба на съсобствен имот, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5