№ 50879
гр. София, 14.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110169588 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Д. Ф., ЕГН **********,
с адрес : гр. Стара Загора, кв. „**** чрез адвокат П. И. П. - вписан в ХАК, с адрес за
призоваване: гр. Х**** против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр. София, гр. София, р-н Младост , бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5,
представлявано от управителя ***
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок
последният е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
исковата претенция като в същия срок предявява и насрещен иск.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от
лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния
проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че е страна по договор за паричен заем №845672, сключен с ответника
на 14.04.2023 г. Сочи се, че отпуснатия заем е в размер на 800 лв, която е следвало да бъде
върната на 12-месечни вноски. Според договора ищецът е следвало да заплати и неустойка в
размер на 1064 лв. , като по този начин общото задължение по договора в включена
главница, лихва и неустойка е в размер на 2 256 лв.
1
Ищецът твърди, че клаузата за неустойка по договор за паричен заем №845672 в
размер на 1064 лв е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. Чл.143 ал. и чл.146 ал.1 ЗЗП,
както и в нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК вр. Чл.21 ал.1 ЗПК, тъй като противоречи на
закона и го заобикаля и накърнява добрите нрави по подробни съображения изложени в
исковата молба.
Твърди се, че така уговорената клауза се явява неравноправна по смисъла на чл.143 т.5
и т.19 от Закона за защита на потребителите, тъй като не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на страните по договора.
Ищецът твърди, че поради накърняването на „добрите нрави“ по смисъла на чл.26 ал.1
предл. 3 ЗЗД се е достигнала значителна нееквивалетност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на
собствена изгода за ответника.
Твърди се, че уговорената в чл.6 от договор за паричен заем №845672 неустойка, в
размер на 1064 лева излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната
функция, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД.
Твърди се, че клаузата за неустойка заобикаля законът - чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като е
уговорена извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция, и
противоречи на добрите нрави.
Твърди се, че така уговорената клауза се явява неравноправна по смисъла на чл.146
ал.1 от Закона за защита на потребителите, тъй като не са уговорени индивидуално по
смисъла на чл.146 ал.2 ЗЗП. Ищецът твърди, че видно от самия договор за потребителски
кредит се установява, че търсената неустойка е част от стандартни и бланкетни, отнапред
изготвени условия на договора и кредитополучателят няма възможност да влияе върху
съдържанието им.
Твърди се, че клаузата за неустойка заобикаля законът – чл.19 ал.4 ЗПК, тъй като с
търсената неустойка по договор за паричен заем №845672 се нарушава изискването ГПР да
не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по пресрочени задължения в
левове или валута определена с ПМС №426/2014 г. Ищецът твърди, че чрез заобикаляне на
разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградите лихва.
Твърди се, че с невключването на уговорката за неустойка в размера на ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение.
Ищецът твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл. 68д ал.1 и ал.2 т.1 ЗЗП.
Твърди се, че така уговорената клауза се явява неравноправна по смисъла на чл.146
ал.1 вр. Чл.24 от Закона за защита на потребителите, тъй като не са уговорени индивидуално
2
по смисъла на чл.146 ал.2 ЗЗП. Ищецът твърди, че видно от самия договор за потребителски
кредит се установява, че търсената неустойка е част от стандартни и бланкетни, отнапред
изготвени условия на договора и кредитополучателят няма възможност да влияе върху
съдържанието им.
Ищецът твърди, че въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение и
срока за представянето му, създават значителни затруднения на съшия при изпълнението му
до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Кредиторът изисква от потребителя да
представи лично обезпечение, като едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция, т.е.
абсолютна банкова сделка и то с лицензирана банкова институция и 2) поръчител, отговарящ
на подробно описаните непреодолими условия на чл.9 ал.2 от ОУ на договора за заем.
Ищецът твърди, че уговорката за неустойка поражда значително фактическо
оскъпяване на ползвания кредит, тъй като позволява кредитодателя да получи сигурно
завишено плащане в размер, надхвърлящ размера на отпуснатия кредит, без това оскъпяване
да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми,
ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране – чл.19 ЗПК.
Ищецът твърди, че предвидената неустойка е излязла извън присъщата за неустойката
обезщетителна функция, доколкото тя е прекомерна спрямо представената в заем сума, без
да зависи от вредите от неизпълнението на същинското договорно задължение и по никакъв
начин не кореспондира с последици от неизпълнението.
Твърди се, че така уговорена неустойката е загубила и обезпечителната си функция,
тъй като заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит,
поради това, че неустойката не служи за обезпечаване на изпълнение на основната
престация, а за неизпълнено условия за отпускане на кредита.
Ищецът твърди, че предвиждането в процесния договор, че при не осигуряване в 3-
дневен срок на обезпечение по заема, кредиторът има право на обезщетение, надхвърлящо
значително размера на дължимата при пълно неизпълнение мораторна лихва, не защитава
легитимен интерес на ответника и внася неравноправност между страните.
Твърди се, че клаузата за неустойката представлява скрита лихва и ответникът не е
изпълнил условията на чл.11 ал.1 т.9 ЗПК.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да провъзгласи клаузата на
чл.6 от договор за паричен заем №845672 от 14.04.2023 г. , сключен между - Д. Д. Ф., ЕГН
********** и СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, гр. София, р-н Младост , бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5 за нищожна като
противоречаща на императивните изисквания за ЗЗД, ЗЗП, ЗПК и да установи като
недължима сумата по оспорената като нищожна клауза.
Прави се искане за присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции като
неоснователни.
3
Ответникът твърди, че исковата молба е нередовна на основание чл.127 ал.1 т.4 и 5
ГПК, тъй като с оглед обстоятелствената част на исковата молба искането на ищеца е за
установяване на нищожност на договорна клауза, а не за недължимост на сума по
оспорената като нищожна клауза.
Твърди, че е налице противоречие между петитума и обстоятелствената част на на
исковата молба.
Твърди се, че претенциите на ищеца за установяване на недължимост на сумата от 1064
лв., представляваща уговорена неустойка по договор за паричен заем №845672 от 14.04.2023
г са неоснователни
Твърди се, че уговорената неустойка отговаря на всички изисквания на ЗЗП, защото е
индивидуално уговорена и равноправна, поради което е действителна.
Твърди се, че уговорената неустойка не противоречи на добрите нрави.
Ответникът твърди, че неправилно е посочена сумата в размер на 1064 лв. от ищеца, а
дължимата неустойка е в размер на 1004,70 лв.
Ответникът твърди, че неустойката е уговорена като санкция при непредставяне на
едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител.
Ответникът твърди, че процесният договор е е сключен изцяло по волята на ищеца,
като същият е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получена е подробна
информация за желания кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр
и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи по договора, както и да
предложи различни формулировки.
Ответникът твърди, че ищецът е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на
отказ от договора по чл.7, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка. Сочи
се, че това право е изрично посочено на ищеца от ответното дружество.
Ответникът твърди, че ищецът не е имал намерение да предостави обезпечение по
кредита, а е целял неоснователно да се обогати като заведе иск за недействителност на
неустоечната клауза, като едновременно с това не е изпълнил задължението си по договора.
Ответникът твърди, че неустойката е имала предварително определен начален и краен
момент и е била с фиксирани параметри за срока на договора.
Твърди се, че при сключването на договор за паричен заем №845672 от 14.04.2023 г,
ищецът не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от
връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна ответното
дружество е направило предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в
хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката, като е дало
възможност на и допълнителен срок на ищеца да предостави такова обезпечение и
съответно да не плаща неустойката.
Твърди, се че неустоечната клауза е сключена индивидуално, тъй като ищецът лично е
подал искане за отпускане на кредит и след това отвеното дружество е предоставило
4
информация за всички параметри на договора. Сочи се, че ищецът е бил информиран за
условията на ответното дружество предварително, а именно нуждата да представи
обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, като в случай, че не го направи, ще
плати неустойка по в точен и индивидуално определен размер. Твърди се, че тези
обстоятелства изключват възможността ищецът да не е бил предварително наясно с
икономическите последици от сключването на договора за кредит и респективно да е налице
нарушение на чл.143 т.19 ЗЗП.
Ответникът твърди, че неустоечната клауза е съставена на ясен и разбираем език и
последиците са недвусмислено посочени в договора.
Твърди се, че всички условия и параметри на договор са ясно и точно записани.
Твърди се, че стойността на неустойката е посочена в общ конкретен размер чрез
цифрова стойност, а не в процент, предпоставките при които са дължи за точно и
изчерпателно изброени, както и начинът на плащане – срок и размер на всяко едно отделно
плащане до крайния падеж на договора.
Твърди се, че процесната неустойка напълно отговаря на изискванията на ЗЗП и
Директива 93/12 ЕИО, както и на приложимата практика на СЕС и на нациоонланите
съдилища.
Твърди се, че сключеният между страните договор за паричен заем №845672 от
14.04.2023 г отговаря на всички изисквания на ЗПК – чл.10 ал.1; чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и чл.2.
Твърди се, че твърдението на ищеца, че уговорената неустойка е „скрита лихва“ и
следва да бъде включено в ГПР е неоснователно и противоречи на действителните уговорки
между страните.
Твърди се, че обстоятелството, че обстоятелството, че неустойката ще се дължи само
при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е посочено изрично в
плана за погасяване.
Твърди се, че ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква
част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж.
С оглед на горното се иска от съда да отхвърли исковите претенции.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран и насрещен иск.
С насрещния иск, ищецът прилага за връчване до ответника по насрещната
искова молба Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото
задължение на ответника, Д. Д. Ф., ЕГН **********, по Договор за потребителски кредит
№845672 от 14.04.2023 г. което възлиза на обща стойност от 2152,68 лв, , от които 800 лв.
главница, 257,99 лева възнаградителна лихва, 925,22 лв. договорна неустойка и 167,47 лв.
такси. Твърди се, че са налице предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост.
Твърди се, че между страните е налице сключен договор за потребителски кредит по
силата на който СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* е предоставило на ответника по
насрещни иск сума в размер на 800 лв.
5
Твърди се, че заемната сума е предоставена в деня на сключване на договора.
Твърди, се че съгласно договора кредитополучателят се е съгласил да върне главницата
при фиксиран лихвен процент от 44,5% на 12 месечни вноски с дата на първо плащане
15.05.2023 г. и падеж на последната вноска на 15.04.2024 г.
Твърди се, че кредитополучателят по процесния договор е в неизпълнение на
задължението си да предостави обезпечение, поради което е активирана предвидената
договорна неустойка.
Твърди се, че кредитополучателят е направил само 6 плащания по договора – на
30.09.2023 г. – 10 лв; 16.10.2023 г – 20 лева; 13.11.2023 г. – 20 лева; 13.12.2023 г. – 20 лева;
14.01.2024 г.. – 20 лева; 13.02.2024 г. – 20 лева; Твърди се, че тези суми са по-малки от
дължимите за съответния месец. Твърди се, че към настоящия момент общо погасената сума
по кредита е в размер на 110 лв.
Твърди се, че ответника по насрещния иск, Д. Д. Ф., е в просрочие на 8 от общо 10
вноски по кредита, а именно вноските с падеж. – 15.05.2023 г. ; 14.06.2023 г.; 14.07.2023 г. ;
14.08.2023 г. ; 14.09.2023 г. ; 16.10.2023 г. ; 14.11.2023 г. ; 14.12.2023 г. ; 15.01.2024 г. ;
14.02.2024 г.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Д. Д. Ф., ЕГН
**********, с адрес : гр. Стара Загора, кв. „**** да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, гр. София, р-н Младост , бул.
Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев:
1. Сумата от 690 лева като част от неизплатена главница в общ размер на 800 лева по
Договор за потребителски кредит №845672 от 14.04.2023 г ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на насрещния иск до окончателно изплащане на
вземането, на основание чл.79 чл.1 ЗЗД
2. В условията на евентуалност, в случай, че целият договор бъде обявен за
недействителен, сумата от 690 лева като част от неизплатена главница в общ размер на 800
лева по Договор за потребителски кредит №845672 от 14.04.2023 г ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск до окончателно
изплащане на вземането, на основание чл.23 ЗПК.
които суми да бъдат платени по следната банкова сметка на дружеството:
ВG58IORT80481090001900 в „Инвестбанк” АД, с титуляр на сметката „Сити Кеш” ООД.
Прави се искане за присъждане на разноски в полза на насрещния ищец.
С отговора на исковата молба по насрещния иск ответникът оспорва претенцията,
като твърди, че същата е неоснователна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.211 чл.1
ГПК, като иска от съда да отхвърли насрещния иск. В условията на евентуалност , ако съдът
приеме насрещния иск за съвместно разглеждане, иска съдът с оглед императивната норма
на чл.33 ЗПК да извърши служебна проверка на действителността на кредитното
правоотношение и да прецени дали не са осъществени и други хипотези на нищожност,
6
както и недействителността на целия договор.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство са заявени обективно и субективно съединени искови
претенции:
- по иска за нищожност на клауза от договора за кредит - правната квалификация е
чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.22 във връзка с чл.11,
чл.21 и чл.33 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.143 от Закона за защита на
потребителите вр чл.146 от Закона за защита ма потребителите;
- насрещният осъдителен иск за главница е с правна квалификация чл.79 ал.1 от Закон
за задълженията и договорите вр. чл.240, ал.1.
- насрещния осъдителен иск за лихва е с правна квалификация чл.240, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават - Ответникът не оспорва, че на
14.04.2023 г. Д. Д. Ф. е сключила договор за потребителски кредит №845672 дружеството,
за сумата от 800 лв., брой на вноските - 12, вид на вноската - месечна, ГПР 54,42 %, ГЛП
44,5%.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
На основание чл.154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно
основание чл.26 ал.1 ЗЗД при условията на пълно и главно е да докаже: сключването на
Договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, че
неустоечната клауза към договора е нищожна на сочените основания.
В тежест на ответника е, да установи в условията на пълно главно доказване по
смисъла на чл. 154 от ГПК е да докаже наличието на валидна клаузи по договора за кредит,
както и че сочените като неравноправни клаузи на договора за кредит са индивидуално
уговорени /т. е. не са били предварително изготвени от кредитодателя или дори да са били,
то ищецът е имал възможност да ги обсъди с ответника и да влияе върху съдържанието/.
За ищеца по насрещния иск е тежестта да докаже претенцията си по основание и
размер, като установи размера на дълга, периода на забава, размера на лихвата.
За ответника по насрещния иск е тежестта да докаже точно изпълнение.
Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
По доказателствените искания
По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на
представените писмени такива с исковата молба и отговора на исковата молба - съдът счита,
7
че същите са относими следва да бъдат допуснати от съда.
По искането за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна експертиза съдът
следва да се произнесе в първото по делото съдебно заседание, като даде възможност на
страните да изразят становище по проекта за доклад и възложената им доказателствена
тежест.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, и на основание чл.211 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до съвместно разглеждане в производството по гр.дело № 69588/2023
година по описа на Софийски районен съд предявения от „СИТИ КЕШ“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, гр. София, р-н Младост , бул.
Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, чрез Адвокатско дружество „Нестори, Угляров, М. “, код
по БУЛСТАТ *********, чрез адвокат Х. М. – САК, с личен адвокатски номер **********
насрещен иск, с петитум:
„Моля да осъдите Д. Д. Ф., ЕГН **********, да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
********* сумата от 690 лева представляваща част от неизплатено задължение за главница в
общ размер 800 лева По договор за потребителски кредит №845672 от 14.04.2023 г. ведно
със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане,
които суми да бъдат платени по следната банкова сметка на дружеството:
ВG58IORT80481090001900 в „Инвестбанк” АД, с титуляр на сметката „Сити Кеш” ООД.“.
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ: По искането за допускане и назначаване на
съдебно – счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно
заседание, като даде възможност на страните да изразят становище по проекта за доклад и
възложената им доказателствена тежест.
Указва на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност, които
не са заявени от ищеца, като се има предвид постоянната съдебна практика – така
Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA
срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon
Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като служебно ще преценява неравноправния
8
характер на договорните клаузи относно неравноправността на клаузите на процесния
договор за потребителски кредит като съдът ще извърши проверка по смисъла на чл. 143
– 147а от Закона за защита на потребителите.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните: В случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не
изрази становище по отговора на исковата молба и не иска разглеждане на делото в негово
отсъствие ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл.232, изречение второ, съгласно което в новото дело ищецът може да
ползва събраните доказателства само ако за тяхното повторно събиране има трудно
преодолима пречка.
٧ Страната, която живее или замине за чужбина за повече от един месец, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.Когато посочените лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени
/чл.40 ГПК/.
٧ Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и
се смята за връчени /чл.41 от ГПК/. При неизпълнение на задължението по чл.41, ал. 1 от
ГПК, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила,
без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация. Тази
процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба
ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса -
9
чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че
медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни
книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на
определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС
електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани
преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите
произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да
посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по
делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен
адрес: ************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: единния портал за електронно
правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/; квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014". Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но
страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от
10
ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ. Съгласно чл. 38, ал. 7 от ГПК -
когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез
системата по ал. 2, т. 3.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: електронен запис от информационната система на портала, подпечатан
с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; електронен запис на
връчването от квалифицирания доставчик на електронни удостоверителни услуги - при
връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; потвърждение, че съобщението е получено - при
връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
В ЕИСС да се отбележи ел. адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел. адреси, като
в случай на връчване на адвокат - същото след 2.2.2023 година да се извършва по
правилата на чл.51, ал.1, ал.2 и ал. 3 от ГПК.
11
Указва на страните, че: когато електронните изявления до съда се подават от
пълномощник, към изявлението се представя електронен образ на пълномощното, снет по
реда на чл. 360ж от Закона за съдебната власт във вид и по начин, позволяващи
възпроизвеждането му, освен ако упълномощаването не се извършва от страната по
електронен път. В случай, че упълномощаването е извършено по електронен път,
пълномощното следва да е подписано с квалифициран електронен подпис и по начин,
позволяващ удостоверяване на времето на подписване на пълномощното с точност до
година, дата, час, минута и секунда с квалифициран електронен времеви печат.
Документ за внесени държавни такси и разноски по сметка на съда не се представя, ако
са заплатени по електронен път в процеса на подаването на изявлението и в
информационната система, използвана от съда, е получено електронно уведомление за
плащането.
Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Съдът възпроизвежда
изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и
след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са
заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да
получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна
форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал.
3 ГПК, освен в случаите по чл. 83 ГПК.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 26.3.2025 година от
09:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца с отговора на исковата
молба, а на насрещния ищец с препис от отговора на насрещния иск.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12