Присъда по дело №1382/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 24
Дата: 4 август 2021 г. (в сила от 20 август 2021 г.)
Съдия: Веселин Димитров Хаджиев
Дело: 20215300201382
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 24
гр. Пловдив , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четвърти август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселин Д. Хаджиев
Съдебни заседатели:Милко Стоянов Милев

Нико Димитров Костов
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
и прокурора Костадин Димитров Паскалев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Наказателно дело от общ
характер № 20215300201382 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. С. Х., роден на 20.04.1976г. в гр. Д.,
живущ в село Ц., обл. П., българин, български гражданин, с висше
образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 04.03.2021 г. в село М., област П. е дал подкуп - дар
– пари сумата от 100 лева на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно
положение – полицейски орган – старши полицай Г. Г. Г. в група „***“ на
Сектор „***“ към Отдел „***“ при ОД на МВР – П. и старши полицай Н. Д. Д.
в група 01 на Сектор „***“ към Отдел „***“ при ОД на МВР – П., за да не
извършат действия по служба – да не съставят акт за установяване на
административно нарушение по ЗДвП на М. С. Х., ЕГН **********, водач на
лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат“ с ДК № ***, поради което
и на основание чл.304а, вр.с чл.304, ал.1 от НК вр.чл. 373, ал.2 от НПК, вр.чл.
58а, ал.1, вр.чл. 54, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1000 лв. /хиляда
лева/.
ПРИЗНАВА подсъдимия М. С. Х. /със снета по делото самоличност/ за
ВИНОВЕН в това, че на 04.03.2021 г. в село М., област П. е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Фолксваген
Пасат“ с ДК № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда,
1
а именно 0,87 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за
химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и
урина с № 129/08.03.2021г. на Специализирана химическа лаборатория при
УМБАЛ „Свети Георги“ АД – гр. Пловдив, като е извършил деянието след
като е осъден с влязло в сила на 25.04.2019 г. Споразумение № 397 от
25.04.2019 г. по НОХД № 2654/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за
деяние по чл.343б ал.1 от НК, а именно, че е управлявал моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено
на надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал. 2 от НК вр.чл.
373, ал.2 от НПК, вр.чл. 58а, ал.1, вр.чл. 54, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
На основание чл.23, ал.1 от НК НАЛАГА на подсъдимия М. С. Х. едно
общо, най-тежко наказание за извършените от него две престъпления в
размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
ГЛОБА в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване на наложеното на подсъдимия М. С. Х.
наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода.
На основание чл. 59, ал.2, вр. ал.1 от НК от така определеното наказание
ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият М. С. Х. е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по ЗМВР и НПК, считано от
04.03.2021 г. до влизане в сила на настоящата присъда, като един ден
задържане СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.307а от НК ОТНЕМА в полза на държавата приложеното
по делото веществено доказателство – банкнота с номинал 100 лв. /сто лева/,
сериен № ГА73558523.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М. С. Х. /със
снета по делото самоличност/, да заплати по сметка на ОД на МВР-Пловдив
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 160
лева /сто и шестдесет лева/.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред
Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към присъда по НОХД № 1382/21 г. по описа на Пловдивския
Окръжен съд.

Окръжна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение на М. С.. Х.
и същият е предаден на съд за това, че на 04.03.2021 г. в село М., област П. е
дал подкуп - дар - пари сумата от 100 лева на длъжностни лица, заемащи
отговорно служебно положение – полицейски орган – старши полицай Г.. Г.
Г.. в група „***“ на Сектор „***“ към Отдел „***“ при ОД на МВР – П. и
старши полицай Н. Д. Д. в група 01 на Сектор „***“ към Отдел „***“ при ОД
на МВР – П., за да не извършат действия по служба – да не съставят акт за
установяване на административно нарушение по ЗДвП на М. С.. Х., ЕГН
**********, водач на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат“ с ДК
№ *** – престъпление по чл.304а вр.с чл.304, ал.1 от НК.
М. С.. Х. е предаден на съд и за това, че на 04.03.2021 г. в село М.,
област П. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и
модел „Фолксваген Пасат“ с ДК № *** с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0,5 на хиляда, а именно 0,87 на хиляда, установено по надлежния ред –
с протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на
алкохол в кръв и урина с № 129/08.03.2021г. на Специализирана химическа
лаборатория при УМБАЛ „Свети Георги“ АД – гр. Пловдив, като е извършил
деянието след като е осъден с влязло в сила на 25.04.2019 г. Определение за
одобряване на споразумение № 397 от 25.04.2019 г., постановено по НОХД №
2654/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за деяние по чл.343б, ал.1 от
НК, а именно, че е управлявал моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено на надлежния ред –
престъпление по чл.343б ал.2 от НК.
Производството по делото бе проведено по реда на глава XXVII от
НПК – съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК –
направено от подсъдимия Х. признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрично
изразено съгласие да не се събират доказателства за същите.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа повдигнатите обвинения, като
счита, че събраните в хода на досъдебното производство доказателства
установяват по несъмнен и категоричен начин, както извършването на
деянията така и тяхното авторство. Счита, че фактите са такива, каквито са
1
посочени в обвинителния акт. Единственото спорно нещо, според него може
да бъде определянето размера на наказанията за извършените от подс.М.Х.
престъпления. За извършените от подсъдимия две престъпления, предлага да
не се определя наказание съгласно нормата на чл.55 от НК, тъй като в хода на
делото не са събрани нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. Предлага при определянето на наказанията, съдът да се
съобрази с максималния и минималния размер, предвиден от законодателя и
да определи справедливо наказание и за двете престъпления, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива предлага да бъдат
отчетени това, че подсъдимият е глава на семейство, макар и неофициално,
това, че работи, макар и неофициално, това, че се разкайва и съжалява за
извършеното, както и тежкото му семейно и финансово състояние. Това, че Х.
има и други осъждания, извън правната квалификация на деянието по чл.343б,
ал.2 НК, множеството допуснати нарушения на ЗДвП при управлението на
МПС, липсата на правоспособност да управлява МПС и претоварването на
автомобила, предлага да се отчетат от съда като отегчаващи вината
обстоятелства. Предвид изложеното счита за справедливо наказание за
престъплението по чл.304а от НК, такова в размер на три години лишаване от
свобода и 3 000 лева глоба, като след редукцията по чл.58а от НК то да бъде в
размер на две години лишаване от свобода и 2000 лева глоба. За
престъплението по чл.343б, ал.2 от НК, предлага да се определи наказание в
размер на 12 месеца лишаване от свобода и 600 лева глоба, а след редукцията
с една трета по реда на чл.58а, ал.1 от НК, то да бъда в размер на девет месеца
лишаване от свобода и 400 лева глоба. Предвид разпоредбата на чл.23, ал.1 от
НК, пледира съдът да определи и наложи едно общо, най-тежко наказание от
две години лишаване от свобода и 2000 лева глоба, без да се прилага чл.24 от
НК.
Представителят на ОП - Пловдив предлага също така на основание
чл.59 от НК, да се приспадне времето, през което подс.Х. е бил задържан под
стража от 04.03.2021 г. до влизане на на настоящата присъдата в сила, като
един ден задържане под стража да се счита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.307а от НК, предлага предметът на престъплението -
банкнота от 100 лева, да бъде отнета в полза на държавата. По отношение на
първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, предлага на основание
чл.57, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС да бъде определен първоначален строг режим,
като се възложат на подсъдимия и направените по делото разноски.
Защитникът на подс.М.Х., адв.Г.Б. заявява в пледоария та си, че в
съдебно заседание подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, който се подкрепят от събраните
по делото доказателства. Счита, че при определяне на наказанието, съдът
следва да отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства трудовата
ангажираност на подсъдимия, това, че се грижи за две деца, наличието на
здравословни проблеми, частични самопризнания още в хода на досъдебното
2
производство. При това положение счита, че наказанието следва да бъде
определено при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Подсъдимият М. С.. Х. се признава за виновен и изразява съжаление за
случилото се, което било грешка от негова страна, която ще доведе до
неблагоприятни последици за семейство му. Заявява, че когато си изтърпи
наказанието, смята да си вземе свидетелство за управление на МПС и повече
да не извършва такива постъпки и да ходи по затворите.
Пловдивският Окръжен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните, намира
за установено следното от фактическа и правна страна :
Подсъдимият М. С.. Х. е роден на 20.04.1976 г. в гр.Д.град. Живее в
село Ц., обл.Пловдив. Той е българин, български гражданин с висше
образование. Живее на съпружески начала и работи сезонна работа. Осъждан
с ЕГН **********.
Подсъдимият М. С.. Х. е осъждан в миналото за извършени от него
престъпления от общ характер - общо два пъти и един път е бил
освобождаван от наказателна отговорност, както следва:
С присъда № 190 от 04.07.2006 г. постановена по НОХД № 300/2006 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, влязла в законна сила от 20.07.2006 г.,
подс. М. С.. Х. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.234в,
ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 и вр.с чл.78а от НК, като е
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
С Определение за одобряване на споразумение № 13 от 18.01.1997 г.
постановено по НОХД № 33/2017 г. по описа на Районен съд – Сливница,
влязло в законна сила на 18.01.2017г., подс. М. С.. Х. е осъден за извършено
престъпление по чл.316, предл. 1-во вр. с чл.308, ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.54, ал.1
от НК, като му е определено и наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца, което е било отложено в рамките на тригодишен
изпитателен срок.
С Определение за одобряване на споразумение № 397 от 25.04.2019 г.
постановено по НОХД № 2654/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
влязла в сила от 25.04.2019 г., М. С.. Х. е осъден за извършено престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК и по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, като му е определено и
наложено едно общо най-тежко наказание, а именно „Лишаване от свобода“
за срок от шест месеца, при първоначален „общ“ режим. Наказанието по това
осъждане подсъдимият е изтърпял на 20.01.2020 година.
3
Предвид така наложеното наказание по второто осъждане, за деяние,
което е било извършено в рамките на изпитателния срок по предното
осъждане, подсъдимият М. С.. Х. е изтърпял изцяло и отделно наказанието и
по първото си осъждане, като е изтърпял наказанието си на 14.09.2019 година.
Осъждането на М.Х. за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК,
определя деянието против транспорта по настоящото наказателно
производство, като такова извършено, след като деецът е бил осъден с влязла
в сила присъда за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и преди да са изтекли
5 години от изтърпяване на наказанието за това осъждане. Останалите
осъждания на лицето не влияят върху правната квалификацията на деянията
по настоящото наказателно производство, като следва да се отчитат само като
отегчаващи вината обстоятелства.
На 04.03.2021 г. подсъдимият М. С.. Х., който живеел в село Ц.,
община „***“, област П., в следобедните часове решил да отиде до дома на
приятеля си – свид. Н. Г. Н., който живеел в село М., област П.. От село Ц. до
село М., подс. Х. изминал разстоянието с личният си автомобил „Фолксваген
Пасат“ с ДК № ***. Независимо, че нямал съответната правоспособност да
управлява МПС, както преди това употребил значително алкохол, същият се
придвижил от едното населено място до другото. Пристигайки в дома на
приятеля си, Х. заварил там само жената, с която той живеел на семейни
начала – свид. Р.И. П.. Последната го поканила да изчака мъжа й, който се
завърнал в общия им дом около 21.30 часа. Виждайки своя приятел, този
свидетел добил непосредствени впечатления, че подс. Х. очевидно е
употребил значително количество алкохол, тъй като силно миришел на такъв.
Преценявайки, че употребения алкохол може да доведе до инцидент при
връщането на приятеля му до село Ц., свид. Н. го поканил да се почерпят, но
без да пият алкохол, след което да преспи в дома му, а на следващия ден да се
прибере в с.Ц.. Подсъдимият Х. обаче заявил на двамата си домакини, че е
дошъл специално, за да ги закара на годеж в с.Ц. и при всички случаи ще се
върне там. Първоначално свид.Н., който знаел, че приятелят му не притежава
шофьорска книжка се възпротивил на тази покана, но тъй като Х. бил много
настоятелен, в крайна сметка отстъпил и решил да го придружи с цялото си
семейство на въпросното мероприятие.
Така около 22,30 часа подс.Х. тръгнал отново да управлява автомобила
си „Фолксваген Пасат“ с ДК № *** този път от село М. към село Ц., като
преди това натоварил в този автомобил свидетелят Н.Н., свидетелката Р.П.,
която към онзи момент била бременна, както и четирите им деца, съответно
на 15, на 13, на 11 и на 7 години. На предната дясна седалка до водача Х.,
седнал свид. Н. Н., а всички останали пет човека седнали на задната седалка
на автомобила. Малко след като тръгнал от дома на тези свидетели,
управлявания от подс.Х. автомобил бил забелязан от полицейски пост в
състав разпитаните по делото свидетели – Г.. Г. Г.. и Н. Д. Д.. Последните
4
работили в ОД на МВР – Пловдив, като свид. Г.Г. бил на длъжност старши
полицай в група „***“ на Сектор „***“ към Отдел „***“ при ОД на МВР – П.,
а вторият като старши полицай /ВПА/ в група 01 на Сектор „***“ към Отдел
„***“ при ОД на МВР – П.. Същите предвид издадена Заповед № 317з-1134-
03.02.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, на 04.03.2021 г. в
рамките на работната им смяна от 20.00 часа на тази дата до 08.00 часа на
05.03.2021 г. били включени в провеждането на специализирани полицейски
операции извършвани в периода 08.02.2021 г. - 08.03.2021 г. на териториите
на Първо РУ и РУ извън града - съответно Асеновград, Карлово,
Стамболийски, Хисар, Първомай, Труд и Раковски. Тези СПО се провеждали
с цел обезпечаване на обществения ред, сигурността, безопасността на
движението и противодействие на конвенционалната престъпност. При това
полицейските служители следвало да осъществяват пътен контрол за
безопасността на движението, при който да проверяват за спазване
изискванията на ЗДвП и КЗ.
Предвид тези им длъжностни задължения около 22,40 часа на
04.03.2021 г., свидетелите Г.Г. и Н.Д., движейки се по ул.“24-та“ в село М.,
забелязали управлявания от подс. Х. лек автомобил. Подавайки светлинен
сигнал, те спрели автомобила на Х. за проверка, като от своя страна спрели
служебният автомобил Шкода-Рапид“ с ДК № *** на около 2-3 метра пред
проверявания автомобил.
След като свид. Г.Г. се представил на водача, полицаят поискал от него
той да му представи документите си за управление на МПС и тези на
автомобила. След като излязъл от управлявания от него автомобил, подс. Х.
отишъл до служебния автомобил, зад който се намирали двамата служители.
Там подсъдимият представил само личната си карта и „малкия талон на
автомобила“, като декларирал пред полицейския служител, че не притежава
СУМПС. Давайки тези обяснения, двамата полицейски служители добили
непосредствени впечатления, че проверяваното лице явно е употребило
алкохол, тъй като силно миришел на такъв. Поради това, те решили да го
изпробват със съответното техническо средство „Дрегер - Алкотест“, което
поставили на задният капак на служебния автомобил. Така извършената проба
на подс. Х. се оказала положителна, като техническото средство индикирало
за наличие на алкохол в издишания от него въздух в съотношение 1,37 на
хиляда. Предвид тази констатация свид. Г.Г. заявил на подс. Х., че ще му
напише АУАН за констатираните нарушения, както и, че ще бъде закаран в
спешен кабинет, за да може пред лекар да даде кръвна проба за изследване
или да откаже такава. Обяснили му и, че предвид значително количество
отчетен алкохол ще бъде закаран в РУ Труд за задържане. На тези разяснения
подс. Х. заявил, че вече бил „хващан“ за шофиране в такова състояние, за
което му било наложено наказание по съдебен ред и бил в рамките на условна
присъда. След това, на няколко пъти подсъдимият отправял реплики към
двамата полицейски служители „Дай да се разберем помежду си“, като един
5
път казал на свид. Н.Д.: „Махни я тая камера“. Въпреки това, свид. Г.Г.
влязъл в служебният автомобил и седнал на предна дясна седалка, извадил
бланките с документи, които му били необходими и започнал да пише АУАН.
В това време подс. Х. се приближил от дясната страна на автомобила и през
отворената предна дясна врата поставил върху отвореният капак на „жабката“
на автомобила една банкнота с номинал от 100 лева, като казал: “Недей
пиши! Дай да оправим нещата!“. С горните си действия обвиняемият Х. целял
предоставяне на материална облага на длъжностни лица, заемащи отговорно
служебно положение, като даде подкуп от 100 лева на полицейските
служители - свидетелите Г.Г. и Н.Д., за да не извършат действие по служба –
да не бъде санкциониран по административен ред за извършените от него
административни нарушения, а именно - управление на МПС без
притежаване на съответната правоспособност по чл. 150 от ЗДвП и след като
е употребил алкохол с концентрация над 0,5 на хиляда, установено със
съответното техническо средство“Дрегер - Алкотест“. От своя страна
свидетелят Г.Г. приел тези действия и думи на Х., че му дава банкнотата от
100 лева, за да го пуснат и да не му съставят АУАН за констатираните
нарушения по ЗДвП, какъвто предвид горните констатации, същите били
длъжни по силата на служебните си задължения да напишат, което и
направили.
Междувременно предвид отчетената положителна алкохолна проба,
свидетелят Н.Д. се заел да уведоми чрез личният си мобилен телефон с марка
„Самсунг - А 50“ с номер ***, дежурния в ОДЧ на Сектор „***“, като
същевременно продължавал да наблюдава колегата си и водача. Така той
забелязал, че докато колегата му пишел акта, подс. Х. доближавайки се до
колата, държал в ръката си банкнота, която оставил върху отворения капак на
„жабката“ на служебния автомобил. Виждайки случилото се, той незабавно
съобщил за ситуацията по телефона на номер *** ползван от дежурния в ОДЧ
– свидетелят Л.. Б. Р.. Последният чул не само първоначалния доклад свързан
с констатираното управление на МПС след употреба на алкохол от страна на
подс. Х., но и думите на докладващия свидетел Н.Д.: „Чакай, чакай, водачът
подхвърли банкнота в служебният ни автомобил“. След това, този свидетел
бил уведомен от Д., че съвместно с другият им колега - Г. ще предприемат по-
нататъшни действия за запазване на местопроизшествието.
През това време возещите се в лекия автомобил „Фолксваген Пасат“
двама свидетели - Н.Н. и Р.П. не били излизали от колата, поради което могли
да възприемат само част от случващото се до полицейския автомобил. При
това свидетелят Н.Н., който продължавал да стои на предна дясна седалка,
видял, че след като полицаите спрели неговия приятел и му поискали
документите за проверка, подс. М.Х. извадил от „жабката“ на своя автомобил
някакви документи и отишъл зад полицейската кола, където на багажника й
било поставено устройство, с което М.Х. бил тестван за алкохол. През това
време другия полицай се намирал в близост – отстрани на колата. След това
6
единият от полицаите влязъл вътре в полицейския автомобил, като подс. М.Х.
също застанал отстрани на този автомобил. При това този свидетел не бил
възприел нито това приятелят му да държи пари, нито да е хвърлял банкнота
в полицейския автомобил. Това се дължало и на обстоятелството, че навън
предвид късния час било доста тъмно и не се виждало добре.
От своя страна свидетелката Р.П., също възприела спирането на подс.
Х. от двамата полицаи и поискването на документи, за които Х. бръкнал в
„жабката“ на автомобила си и им ги дал. След това видяла, че той отишъл зад
полицейския автомобил до багажника му, където единият полицай му подал
някакво устройство, вероятно за тестване на алкохол. В същото време другият
полицай бил отстрани на полицейската кола. Повече за случая тази
свидетелка не възприела, тъй като й се наложило да се занимава с децата си
на задната седалка, които се изплашили от ставащото. Поради това, че явно
пътуването им към с. Ц. се отлагало и подс. М.Х. се налагало да остане на
място, малко след като били спрени от полицаите, свидетелката Р.П. извела
децата си от колата, в която пътували и с тях тръгнала към дома им.
Предвид подхвърлените от подс. М.Х. пари – банкнота с номинал от
100 лева в служебният автомобил на полицаите, последните се обадили и в
Дежурната полицейска част на РУ Труд, на чиято територия се намирали с
цел изпращане на СОГ, която да предприеме необходимите процесуално-
следствени действия. При пристигане на мястото на произшествието от
дежурен разследващ полицай при РУ на МВР – Труд бил извършен оглед на
МП, който започнал в 23,45 часа на 04.03.2021 г. и завършил в 00,20 часа на
05.03.2021 г. За извършеното следствено действие бил съставен надлежен
протокол /л.48-49/ с приложен към него фотоалбум /л.50-54/, в който бил
описан полицейския автомобил и поставените на отворения капак /вратичка/
на „жабката“ на автомобила – 1 брой банкнота с номинал 100 лева, № ГА
73555823. Последната била иззета от мястото, поставена и запечатана в плик
със слепка с подписите на поемните лица /л.55/.
Междувременно на подс. М.Х. бил издаден талон за изследване в
медицинско заведение при евентуално представяне на кръв и с цел оспорване
на констатираните показания на техническото средство „Дрегер - Алкотест“.
За целта същият бил отведен от мл. автоконтрольор Й.П. /неразпитан по
делото/ в Специализирана химическа лаборатория при УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД гр. Пловдив. Там подс. Х. в действителност дал кръв, за която
след извършване на съответното медицинско изследване бил съставен
Протокол № 129 от 08.03.2021 г.
От заключението на съдебно-химическата експертиза се установява, че
в кръвта взета от лицето М.Х. на 05.03.2021 г. в 00,35 часа, се доказало
съдържание на етилов алкохол в количество 0,87 на хиляда.
7
Предвид наличните данни по делото за проведен телефонен разговор
между свидетелите Н.Д. и Л.Р. по времето, когато е извършено
престъплението „подкуп“, с протокол за доброволно предаване /л.104 от
досъдебното производство/, свидетелят Н.Д. предал на разследващия орган
един брой мобилен телефон, марка „Самсунг – А 50“ със СИМ карта с № ***,
ползван от него на посочените от него дата и час.
Така предадения като ВД мобилен телефон бил огледан с протокол
/л.64/, при което в наблюдавания списък с последни разговори на абоната за
„вчера“ /04.03.2021г./ било констатирано изходящо повикване в 22,42 часа с
продължителност 1 минута и 35 секунди и изходящо повикване в 23,10 часа с
продължителност 1 минута и 3 секунди към телефонен номер ***, ползван от
Дежурната полицейска част на сектор „***“ при ОД на МВР – П..
С разписка от 05.03.2021г. /л.105/, гореописания доброволно предаден
мобилен телефон бил върнат от разследващия орган на законният му
собственик.
От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза № 167 /л.77-79/ се установява, че представената за изследване
банкнота с номинал 100 лева и № ГА 73558523 е истински паричен знак.
С оглед нуждите на разследването от Директора на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ при МВР гр. София била изискана справка относно
наличието на записи изготвени от персонална полицейска камера /BODY/ и
видеорегистратор /CAR/ за служебен автомобил ***, използвани от
полицейските служители при описания по-горе случай. Видно от отговора на
Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР гр.София / л.86-87/
става ясно, че в часовия диапазон от 22,00 часа на 04.03.2021 г. до 00,00 часа
на 05.03.2021 г. не били констатирани налични видеофайлове от персоналната
полицейска камера /BODY/ и видеорегистратор /CAR/ за служебен автомобил
***.
Пак съобразно нуждите на разследването по делото от началника на
Сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – П. били изискани длъжностни
характеристики за заеманата длъжност от свидетелите Г.. Г. Г.. и Н. Д. Д. –
служители при сектор „***“ при ОД на МВР – П. към дата 04 - 05.03.2021
година. Такива са били изпратени и приложени по делото, ведно с
уточняващо писмо на тази тема /л.89-97/.
Предвид цитираната от свидетелите Г.. Г. Г.. и Н. Д. Д. заповед за
участието им в СПО на инкриминираната дата, от Началника на РУ – Труд
при ОД на МВР – Пловдив било изискано копие от същата, което било
приложено по делото /л.100-103/.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
8
от направеното от подс. Х. самопризнание и обяснения в съдебно заседание
по реда на чл.371, т.2 от НПК на изложените в обвинителния акт факти и от
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелите Г.. Г. Г.., Н. Д. Д., Л.. Б. Р., Н. Г. Н. и Р. Й. П., от приложените по
делото писмени доказателствени средства – характеристична и длъжностни
справки, справка за съдимост, протокол за обиск, акт за установяване на
административно нарушение, справка за лице, справка за нарушител,
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, приложена
банкнота от 100 лева., протокол за оглед на веществени доказателства и
фотоалбум към него, талон и протокол за медицинско изследване, лист за
преглед на пациент, копие от талон за собственост на автомобил, справка за
служители на МВР, копие на заповед за СПО и определяне на длъжностни
лица, протокол за доброволно предаване, разписка и две експертизи съдебно-
техническа и съдебно-химическа.
Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват по
несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния
акт и признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК. В показанията
на разпитаните по делото свидетели Г.. Г. Г.., Н. Д. Д., Л.. Б. Р., Н. Г. Н. и Р. Й.
П. не се констатират съществени противоречия по отношение на включените
в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат
задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на
чл.305, ал.3 от НПК, а съпоставени с обективните данни в описаните по горе
писмените доказателствени средства, и в съответствие с научните мнения на
вещите лица в експертните заключения, еднопосочно подкрепят направеното
самопризнание на подсъдимия относно релевантните за решаване на делото
обстоятелства и убедително го закрепват. От тях без съмнение се установява
хронологията на инкриминираните събития и авторството на подсъдимия в
извършване на деянието, предмет на обвинението. Поради това съдът
възприема и кредитира при постановяване на присъдата си показанията на
свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти, признати от подс.Х. по реда на чл.371, т.2 от НПК като обективно,
логично и последователно пресъздаващи обстоятелства от значение за
предмета на доказване, кореспондиращи както помежду си, така и с
останалите събрани и приложени по делото писмени доказателства и
заключения на изготвените експертизи.
Съдът изцяло възприема изготвените в хода на досъдебното
производство две експертни заключения, като пълни, ясни, точни и
обосновани, изготвени от компетентни вещи лица. Заключенията не се
оспорват от страните и не пораждат каквито и да било съмнения за тяхната
достоверност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
9
подсъдимият М. С. Х. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпленията по:
- чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК, за това, че на 04.03.2021 г. в село М.,
област П. е дал подкуп /дар/ - пари сумата от 100 лева на длъжностни лица,
заемащи отговорно служебно положение – полицейски орган – старши
полицай Г.. Г. Г.. в група „***“ на Сектор „***“ към Отдел „***“ при ОД на
МВР – П. и старши полицай Н. Д. Д. в група 01 на Сектор „***“ към Отдел
„***“ при ОД на МВР – П., за да не извършат действия по служба – да не
съставят акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП на М.
С.. Х., ЕГН **********, водач на лек автомобил марка и модел „Фолксваген
Пасат“ с ДК № *** и по
- чл.343б ал.2 от НК, за това, че на 04.03.2021 г. в село М., област П. е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел
„Фолксваген Пасат“ с ДК № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда, а именно 0,87 на хиляда, установено по надлежния ред – с
протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на
алкохол в кръв и урина с № 129/08.03.2021г. на Специализирана химическа
лаборатория при УМБАЛ „Свети Георги“ АД – гр. Пловдив, като е извършил
деянието след като е осъден с влязло в сила на 25.04.2019 г. Споразумение №
397 от 25.04.2019 г. постановено по НОХД № 2654/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, а именно, че е
управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, установено на надлежния ред.
Елементите на състава на престъплението по чл.304а от НК, са който
предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на полицейски
орган, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е
извършило или не е извършило такова действие. За да са
налице обективните и субективните признаци на това престъпление, е
необходимо подсъдимият да е осъществил една от всичките визирани
хипотези. В случая подс.М.Х. е дал облага /пари/ на длъжностни лица,
заемащи отговорно служебно положение – полицейски орган – старши
полицай Г.. Г. Г.. в група „***“ на Сектор „***“ към Отдел „***“ при ОД на
МВР – П. и старши полицай Н. Д. Д. в група 01 на Сектор „***“ към Отдел
„***“ при ОД на МВР – П., за да не извършат действия по служба – да не
съставят акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП на
подсъдимия, като водач на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат“
с ДК № ***.
Свидетелите Г.. Г. Г.. и Н. Д. Д. са длъжностни лица по смисъла на
чл.93, т.1, б.”а” от НК, тъй като са държавни служител в Министерството на
вътрешните работи, назначени в „***“ към Отдел „***“ при ОД на МВР – П..
Същите въз основа на Заповед № 317з-1134-03.02.2021г. издадена от
10
Директора на ОД на МВР – П., на 04.03.2021 г. в рамките на работната им
смяна от 20.00 часа на тази дата до 08.00 часа на 05.03.2021 г. били включени
в провеждането на специализирани полицейски операции извършвани в
периода 08.02.2021 г. - 08.03.2021 г. на териториите на Първо РУ и РУ извън
града - съответно Асеновград, Карлово, Стамболийски, Хисар, Първомай,
Труд и Раковски. Тези СПО се провеждали с цел обезпечаване на
обществения ред, сигурността, безопасността на движението и
противодействие на конвенционалната престъпност. Въз основа на тази
заповед полицейските служители следвало да осъществяват пътен контрол за
безопасността на движението, при който да проверяват за спазване
изискванията на ЗДвП и КЗ, да издават фишове за налагане на глоби и да
съставят актове за установяване на административни нарушения по този
нормативни актове.
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено при форма на
вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието
- това, че дава подкуп на полицейски орган, за да бъде мотивиран той да
пропусне извършването на действие по служба, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и е искал, пряко е целял тяхното
настъпване.
От обективна страна са налице всички признаци и на престъплението
по чл.343б, ал.2 от НК. Фактът, че 04.03.2021 г. в село М., област П.,
подсъдимият М.Х. е управлявал процесното моторно превозно средство след
употреба алкохол, съдът намери за несъмнено установен от показанията на
разпитаните по досъдебното производство свидетели, както и приобщените по
досъдебното производство писмени доказателства - акт за установяване на
административно нарушение, талон за медицинско изследване и протокол за
химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и
урина с № 129/08.03.2021г. на Специализирана химическа лаборатория при
УМБАЛ „Свети Георги“ АД – гр. Пловдив.
Описаното деяние подсъдимият е осъществил след като е осъден с
влязло в сила на 25.04.2019 г. Определение за одобряване на споразумение №
397 от 25.04.2019 г. постановено по НОХД № 2654/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, а именно, че е
управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, установено на надлежния ред за което му било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, при първоначален
„общ“ режим. Предвид изложеното съдът прие, че по делото се доказва
наличието и на този признак от обективната страна на деянието, а именно
подсъдимият да е управлявал автомобил, след като е осъден с влязла в сила
присъда / на каквото съобразно чл. 383, ал.1 от НПК се приравнява и
определението, с което е одобрено от съда споразумение за решаване на
делото/ за деяние по чл. 343б ал. 1 от НК и последиците от това осъждане не
11
са заличени, поради амнистия или реабилитация.
В случая е налице и изискуемото за съставомерността на деянието по
чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК наличие на алкохол в издишания от
подсъдимия въздух над 0,5 на хиляда, което както бе посочено и по- горе е
установено по надлежния ред с техническо средство, а след като е дал кръв за
изследване и с протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол в кръв и урина с № 129/08.03.2021г. на
Специализирана химическа лаборатория при УМБАЛ „Свети Георги“ АД –
Пловдив Експертът е отбелязал, че опаковката на пробите отговаряла на
изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г., което не се оспорва от
страните.
От субективна страна подс. Х. е извършил престъплението умишлено
под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени
общественоопасни последици. Въпреки употребения през деня на
инкриминираната дата алкохол, същият се е качил в лекия си автомобил без
да притежава свидетелство за управление на МПС и го е управлявал до
момента на спирането му от страна на полицейските служители.
Следователно несъмнено той е предвиждал и настъпването на конкретния
престъпен резултат, което от своя страна му е дало и възможност да осъзнае и
противоправния характер на посегателството, пряко искайки и целейки
настъпването на забранените му последици.
За престъплението по чл.304а от НК, законодателят е установил
граници на наказанието "лишаване от свобода" до десет години, както и
кумулативно наказание глоба до 15000 лева. За престъплението по чл.343б,
ал.2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до пет
години и кумулативна глоба от 500 лева до 1000 лева.
С оглед на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл.373, ал.2, вр. с чл.372, ал.4 от НПК, при определяне вида и
размера на наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от
НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия за извършените от него престъпления, съдът се
съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК,
като вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на
обществена опасност на дееца и неговото деяние, взе предвид подбудите,
мотивирали подсъдимия да извърши конкретните престъпление, както и
прецени всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на
отговорността и изискванията на чл.36 от НК, относно целите на наказанието
за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, да се въздейства
предупредително върху него и другите членове на обществото, както и да се
12
отнеме възможността подсъдимият да върши други престъпления.
Съобразявайки горното, съдът е на становище, че на подс.М.Х. следва
да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и за двете престъпления в
рамките на посочената привилегия.
Като смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът отчете
обсоятелството, че подсъдимият е глава на семейство макар и неофициално и
се грижи за съпругата и двете им деца, тежкото му финансово състояние,
частичното признаване на вината и частичното му съдействие от самото
начало на производството за разкриване на обективната истина и изразеното
съжаление и разкаяние за извършеното. Наред с това обаче, съдът отчете
наличие и на отегчаващи отговорността обстоятелства това, че подс.Х. има и
други осъждания, извън правната квалификация на процесните деяния,
множеството допуснати нарушения на ЗДвП при управлението на МПС,
липсата на правоспособност да управлява МПС и претоварването на
автомобила.
Ето защо, съдът прие, че за постигане целите на наказанието, визирани
в чл.36 от НК и най-вече за поправяне на подсъдимия М.Х., следва да се
определят наказания при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, а именно
"лишаване от свобода", което за престъплението по чл.304а от НК, предвид
по-значителната степен на обществената на опасност на извършеното, следва
да бъде в размер на две години и три месеца. В случая обществената опасност
на това деяние е завишена и от обстоятелството, че даването на подкуп на
полицейските служители е резултат от цялостната противоправна дейност на
подс. Х. да управлява МПС, въпреки употребата на алкохол. Налице е
проявена престъпна упоритост, изразяваща се в незачитане на установените
норми и произтичащите от закона задължения за водачите на МПС. Това
наказание, съобразно правилата на чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде
редуцирано с една трета, като крайното наказание което следва да се наложи
на подс. М.Х. за това престъпление е ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода.
Наред с това, съдът наложи и кумулативното наказание ГЛОБА
предвидено за това престъпление, което според настоящата инстанция, следва
да бъде определено в размер на 1000 /хиляда/ лева. Съгласно нормата на
чл.58а, ал.5 от НК това наказание не следва да се редуцира по правилата на
ал.1 на същия текст. Съдът отчете обсъдените по-горе смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, като прие, че в посочения размер глобата ще
изпълни функциите на наказанието по чл. 36 от НК.
По отношение на второто престъпление, това по чл.343б, ал.1 от НК, с
оглед по-ниската обществена опасност на деянието, съдебният състав прие,
13
че наказанието следва да бъде определено също при условията на чл.54 от
НК, а именно"лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца.
Това наказание, съобразно правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК, следва да бъде
намалено с една трета, като крайното наказание което следва да се наложи на
подс. М.Х. за това престъпление е ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Наред с това, съдът наложи и кумулативното наказание ГЛОБА
предвидено за това престъпление, което според настоящата инстанция, следва
да бъде определено в минималния предвиден размер в закона от 500
/петстотин/ лева. И за това кумулативно наказание важат правилата по чл.58,
ал.5 от НК и същото не може да бъде редуцирано. В определения размер
наказанието, според съда ще изиграе своята поправителна роля, отчитайки
превеса на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства за отговорността на
подсъдимия, предвид изразеното от него съжаление и разкаяние за действията
му, но и отчитайки обстоятелството, че се касае за престъпление към което
общественото мнение е значително нетърпимо, предвид широката
разпространеност и риска за околните от една подобна безотговорна
деятелност.
Съдът не наложи на подс.Х. предвиденото в разпоредбата на чл. 343г
вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание лишаване от право да управлява МПС,
поради липса на такава правоспособност.
Деянията, предмета на настоящото наказателно производство са
извършени от подсъдимия при условията на реална съвкупност, преди да има
влязла в сила присъда за което и да е от тях, което налага на основание чл.23,
ал.1 от НК да му бъде определено едно общо най-тежко наказание за двете
престъпления в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода и ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Съдът намира, че така наложеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода е достатъчно за постигането на необходимия
поправителен и възпиращ ефект при дееца, поради което и не следва да
намери приложение разпоредбата на чл.24 от НК.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС така наложеното на
подсъдимия М. С. Х. едно общо най-тежко наказание за извършените от него
две престъпления в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване
от свобода следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК, Съдът приспадна от така
определеното едно общо най-тежко наказание за извършените от подс. Х. две
престъпления в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по ЗМВР и НПК, считано от 04.03.2021 г. до влизане на настоящата
присъда в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
14
свобода.
При така постановената присъда и на основание чл.307а от НК,
приложеното по делото вещественото доказателство по делото – банкнота с
номинал 100 /сто/ лева, сериен № ГА73558523 следва да се отнеме в полза на
Държавата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, Съдът осъди подс. М. С.. Х. да
заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив, направените разноски по делото
на досъдебното производство за възнаграждение на вещо лице в размер на
160 лева /сто и шестдесет лева/.
Причини за извършване на престъплението са ниската правна култура
на подсъдимата.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

15
Съобщи за изтекли лични данни