РЕШЕНИЕ
№ 1339
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300501941 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗД „Бул инс“АД, ЕИК *********, чрез
адвокат М. Г., против решение № 1390/26.04.2022 г., постановено по г. д. № 6704/2021
г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против
Т. Т. Г., ЕГН ********** осъдителен иск за присъждане на сумата от общо 398,89 лева
– главница, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение
по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно застрахователна полица
№ *** от 383,89 лева, ведно с ликвидационни разноски от 15 лева, във връзка с вреди
от ПТП, настъпило на 04.12.2017 г. в гр. Пловдив, както и 25 лева – ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
исковата молба в съда –17.03.2021 г. до окончателното погасяване, като
жалбоподателят е осъден да заплати на Т. Т. Г. сумата от 300,00 лева разноски по
делото.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
съдебното решение, като се поддържа, че по делото са доказани всички елементи от
фактическия състав на непозволеното уреждане и суброгацията. Сочи се, че е
неправилен изводът на съда, че не са представени доказателства, към момента на
произшествието, ответникът да е управлявал автомобила, причинил ПТП, като за това
сочат двата представени по делото протоколи за ПТП, в които именно ответникът е
посочен като водач на процесното МПС. Поддържа се, че причинно - следствената
връзка между ПТП и щетите е доказана от документите по преписката при
застрахователя на увреденото лице. Поради изложеното се моли за отмяна на
решението и вместо това уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК по делото не е постъпил отговор на въззивната
1
жалба от Т. Т. Г.. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбата се оспорва
като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на обжалваното с нея решение и се
моли то да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация
чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявен от ЗД „Бул инс“АД против Т. Т.
Г., с който се претендира присъждане на сумата от общо 398,89 лева – главница,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно застрахователна полица № *** от
383,89 лева, ведно с ликвидационни разноски от 15 лева, във връзка с вреди от ПТП,
настъпило на ***.2017 г. в гр. Пловдив, както и 25 лева – ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба
в съда –17.03.2021 г. до окончателното погасяване.
Претенцията е обоснована с твърдения за сключена при ищеца застраховка
„Гражданска отговорност“ за МПС марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ***,
съгласно застрахователна полица № *** с период на покритие от 12.08.2017 г. до
11.08.2018 г., в срока на действие на която, настъпило ПТП на 04.12.2017 г., в гр. ***,
по вина на ответника, като водач на застрахованото при ищеца МПС, поради неспазена
дистанция, при което настъпили увреждания по лек автомобил марка „Фиат“, модел
„500“, с рег.№ ***, със сключена застраховка „Каско“, на застрахователя по която,
ищецът платил обезщетение за причините вреди от 383,89 лева, ведно с ликвидационни
разноски от 15,00 лева и доколкото ответникът, като виновен водач на МПС по
застраховка „Гражданска отговорност“ е напуснал мястото на извършването му,
ищецът претендира възстановяване на така платеното обезщетение и 25,00 лева
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва основателността на исковете. Твърди, че не е участник в
процесното ПТП.
За да постанови обжалваното сега решение, с което предявената претенция е
отхвърлена, районен съд е приел, че не е установен фактът на участие на ответника в
произшествието и причиняването му, доколкото протоколът за ПТП не се ползва с
материална доказателствена сила за отразените в него факти и съставителят му не е
възприел лично отразените в него такива. Поради неустановяване на твърдяното
противоправно поведение на ответника за причиняване на ПТП, представляващо
необходим елемент от кумулативно изискуемите се такива за възникване на регресната
отговорност, фактическия състав е приет за неустановен, съответно искът за
неоснователен.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са
налице нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е
длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно
задължителните указания дадени с тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по
тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и по отношение
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното решение:
Съгласно разпоредбите на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят има право
да получи платеното обезщетение, когато виновният водач е напуснал мястото на
2
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движението по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон. За да се приеме предявеният иск за основателен, следва
да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. настъпило ПТП
по вина на ответника; 2. ответникът да е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина; 3. да са настъпили в резултат на
същото вреди; 4. да е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение управлявания от ответника лек автомобил; 5.
да е извършено заплащане на обезщетение за причинените на третите лица вреди от
страна на ищеца.
Пред настоящата инстанция не се оспорва, а и от събраните в
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, както и
заключение по приетата автотехническа експертиза, което се кредитира от съда като
обективно, компетентно изготвено и обосновано, се установява, че процесното
транспортно произшествие е настъпило на датата, мястото и по механизма, описани в
исковата молба. Към датата на ПТП е налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за МПС, марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ***, съгласно
застрахователна полица № ***, собственик на което е трето за спора лице - А. С. А..
Липсва спор и относно размера на така предявената претенция и това, че
застрахователят ищец е заплатил стойността на имуществените вреди в полза на
застрахователя по застраховка „Каско“ от общо 398,89 лева, от които 383,89 лева
обезщетение за увредения автомобил със застраховка „Каско“, ведно с ликвидационни
разноски от 15 лева, които последният от своя страна преди това е заплатил на
собственика на увредения автомобил. Последното се установява и от заключението по
допуснатата счетоводна експертиза, което, като обективно и компетентно изготвено,
също се кредитира.
Спорно е това дали именно ответникът е управлявал застрахованото при
жалбоподателя по застраховка „Гражданска отговорност“ МПС марка „Опел“, модел
„Вектра“, причинител на вредата.
В тази връзка показанията на разпитаните по делото двама свидетели: Ц. Х. -
водач на увредения при ПТП лек автомобил и Й. К. - длъжностното лице съставител на
протокол за ПТП № 1704089/13.11.2018 г. не съдържат конкретни данни. Свидетелят
Х. е възприела данни за регистрационния номер на процесното МПС, но не и за това
кой е неговият водач при случилото се. Свидетелят К. потвърждава, че акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) срещу въззиваемия и съответен
3
протокол за ПТП са съставени без посещение на място, близо година след посочената
дата на ПТП, въз основа на данни от извършена проверка. В същото време в докладна
записка от 15.12.2018 г., изготвена (л. 86 от делото на РС) към административната
преписка за ПТП, приложена и приета по делото, е посочено, че собственикът на МПС
„Опел“, с рег. № *** - А. С. А. се намира в чужбина, но с оглед постъпило писмо от РУ
на МВР – ***, вероятен нарушител, причинил въпросното ПТП е Т. Т. Г., в качеството
му на негов приобретател, като АУАН е съставен на последния на основание чл. 188,
ал. 1 от ЗДВП, както и нов протокол за ПТП с материални щети № 1704089/13.11.2018
г. (л. 61 и л. 62 от делото на РС).
Настоящата инстанция напълно споделя формирания от РС извод, че при
описаните по-горе обстоятелства не е установен фактът на участие на ответника в
произшествието и причиняването му. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд
препраща към изложените в първоинстанционния акт съображения в тази насока,
наред с които, предвид оплакванията във въззивната жалба, следва да се посочи и
следното:
По въпроса за доказателствената стойност на протокола за пътно произшествие е
налице трайно установена практика на ВКС. В решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. №
1506/2013 г., I-во т.о. на ВКС са разграничени хипотезите, при които органите за
контрол по пътищата са възприели самото настъпване на ПТП и съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и
вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието
и други - в този случай документът се ползва с обвързваща доказателствена сила
относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола.
Във втората хипотеза, когато служителите на МВР не извършват посещение на мястото
на произшествието, длъжностното лице удостоверява само факта на извършване на
волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание, поради което
доказателствената сила на документа не обхваща верността на отразеното изявление.
Именно такъв е и настоящият случай – данните, отразени в АУАН и протокол за ПТП
не са възприети от служителя на МВР, известният участник в ПТП не сочи данни за
водача на процесното МПС – втори участник в ПТП, по делото не е установено такива
данни да е посочил и собственикът на автомобила, причинил ПТП, включително сред
материалите по административно – наказателната преписка липсва признание на
неизгоден факт от страна на въззиваемия, досежно участието му в соченото ПТП.
Поради това, при правилно разпределена за жалбоподателя доказателствена
тежест, по делото не е установено въззиваемият да е управлявал процесното МПС, а
изследването на останалите предпоставки за ангажиране на неговата отговорност, е
безпредметно. Не е налице фактическият състав на чл. 500, ал. 2 от КЗ за ангажиране
на регресната отговорност на въззиваемия спрямо дружеството жалбоподател за
заплатеното от последното застрахователно обезщетение, поради което и така
предявеният иск, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Предвид пълното съвпадане на фактическите и правни изводи на въззивната
инстанция с тези на първостепенния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед крайния изход от спора на въззиваемата страна се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Същите са в размер на 300,00 лева адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.07.2022 г.,
4
заплатено в брой, и следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1390/26.04.2022 г., постановено по г. д. №
6704/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Т. Т. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 300, 00 лева (триста лева), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5