Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 12.03.2021г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ
състав, в публично съдебно заседание на втори март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА административно дело № 510 по описа за 2020г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по
жалба на „Роял фуудс“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,бул.”Цар Симеон Велики” №
65,представлявано от управителя С.Ж.Н., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-398-0408221/ 23.07.2020г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената
заповед на
„ Роял фуудс” ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект – ресторант „ Царя 65”, находящ се в гр. Стара Загора, бул.
„Цар Симеон Велики“ № 65 и забрана за достъп до него за срок от 30 дни, на
основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за издаването му в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. Жалбоподателят оспорва
констатираните факти и обстоятелства при извършената от служители на ГД
„Финансов контрол” проверка и съотв. установеното като допуснатото нарушение на
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в стопанисвания от „ Роял фуудс” ЕООД“ търговски обект и поддържа, че дори да се приеме, че това нарушение, макар формално да осъществява
хипотезата на чл.186,
ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за издаване на заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС, в
конкретния случай не може да обуслови налагането на принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл.186, ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС. Твърди, че
извършеното нарушение е по вина неопитната сервитьорка. След като извършената
поръчка е отразена в системата TOUCH SALE, с която се работи и след като така
отразената консумация приключва с издаването на касов бон не следва да му се
налага ПАМ. Поръчката е била приключена и касова бележка е била издадена след
проверката. Твърди, че определената продължителност на срока на приложената
ПАМ, е необоснована, като изложените в оспорената заповед мотиви не
кореспондират нито с тежестта на конкретно установеното нарушение, нито са
основани на други релевантни обстоятелства. Счита, че обжалваният административен акт
се явява постановен при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, като определеният срок на действие на ПАМ налага неоправдани ограничения,
надхвърлящи тези, произтичаща от преследваната от закона цел с прилагането на
принудителната административна мярка. По подробно изложени в жалбата
съображения е направено искане оспорената Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-398-0408221/ 23.07.2020г., да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно
заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ в търговския обект, обосновано, в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон административният орган е издал
обжалваната ЗНПАМ№
ФК-398-0408221/ 23.07.2020г., г., за което излага подробни съображения.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 20.07.2020г. служители на ГД „Финансов контрол”, Отдел
„Оперативни дейности” - Пловдив, са извършили проверка на търговски обект – ресторант
„ Царя 65”, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 65,
стопанисван от „Роял фуудс” ЕООД. Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/
сер. АА № 0408221/ 20.07.2020г., съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е била извършена контролна покупка на 2 броя соди, 1 брой
салата, 1 брой филия хляб и един брой бургер на стойност 16.61 лева, която е
била заплатена в брой от орган по приходите преди легитимация – инспектор по
приходите С.Ч., като плащането е прието от Г.Г.Г., за която покупка не е
издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство, нито от
кочан с ръчни касови бележки.
С оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-398-0408221/
23.07.2020г ., издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на „Роял фуудс“ ЕООД, гр. Стара Загора е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – ресторант
„Царя 65”, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 65 и
забрана за достъп до него за срок от 30 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.
„а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и
наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на
констатациите от извършената на 20.07.2020г. оперативна проверка на търговски
обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – ресторант, находящ се в гр. Стара Загора,
бул. „Цар Симеон Велики“ № 65 и стопанисван от „Роял фуудс” ЕООД, при която е
установено, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки
или услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите на същата наредба. Нарушението е установено при
извършена контролна покупка на 2 броя соди, 1 брой салата, 1 брой филия хляб и
един брой бургер на обща стойност 16.61 лева, заплатена в брой на лицето Г.Г.Г.
- сервитьор, от С.Б.Ч., инспектор по приходите, преди легитимация, за която
продажба не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в
обекта фискално устройство с ИН на ФУ DATECS FP и ИН на ФП 402794260 нито от кочан с ръчни
касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ. Извършеното нарушение се сочи за доказано и от установената касова разлика
между разчетената касова наличност и установената фактическа такава в размер на
14,87
лева. Въз основа на констатациите е направен извод, че „Роял фуудс” ЕООД, гр.
Стара Загора не е спазило реда за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за продажба, като извършеното нарушение на чл.118,
ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, е
възприето като основание за прилагане на принудителна административна мярка със
заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалваната ЗНПАМ № ФК-398-0408221/ 23.07.2020г., в т.ч. Протокол за извършена проверка и събраните при
проверката доказателства в това число и НП № 489967-F508330/15.01.2020 година ,
влязло в законна сила на 13.02.2020 година.
От събраните по делото гласни доказателства се
установи, че С.Ч. и К.Б. са извършили проверка в ресторант „ Царя” на 20.07.2020
година. Направили контролна покупка на бургер, салата и някакви безалкохолни,
като не им бил издаден касов бон. При плащането им предоставен бон от
нефискален принтер. След легитимацията им бил издаден касов бон. При проверката
било установено, че поръчката била регистрирана на електронната система TOUCHE SALE и стояла на
компютъра, като неприключена. Тази система е свързана с фикализирано
устройство. Било им обяснено, че сревитьорката била назначена същия ден на работа .
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат
на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/
17.05.2018г. на
Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона
за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в
Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ
на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.18 по делото/. Следователно обжалваната ЗНПАМ №
ФК-398-0408221/ 23.07.2020г е издадена от материално компетентен
административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на
НАП.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, като е
посочено правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в
ЦУ на НАП правомощие и
фактическото основание
за осъщественото публичното право за налагане на ограничителната
административна мярка, от гл. т на констатираното правонарушение, датата и
мястото на неговото извършване.
Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно
производство. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ се прилага независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции. От посочената норма следва извода, че налагането
на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, е самостоятелна и отделна процедура от тази по
реализирането на административнонаказателна отговорност на нарушителя чрез
налагане на административни санкции по реда на ЗАНН.
Предвидената в чл.187, ал.4 от ЗДДС възможност за прекратяване на ПАМ от
органа, който я е наложил, при заплащане на следващата се за извършеното
нарушение глоба или имуществена санкция, не поставя изисквания към издаването
на заповедта за налагането на ПАМ, а се отнася до изпълнението на мярката.
Анализът на нормативното правило по чл.187, ал.4 от ЗДДС сочи, че издаването на
наказателно постановление за налагане на административна санкция е релевантно
за действието на наложената принудителна административна мярка, като
заплащането на санкцията представлява правопрекратяващ юридически факт,
настъпил след налагането на ПАМ. Трайна е съдебната практика, че образуването
на административно наказателно производство по реда на ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. За
издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а" от ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на
предвидения в закона ред или начин за отчитане на продажбите в търговските
обекти. В приложимия специален материален закон – ЗДДС, съставянето на АУАН и съотв. издаването на наказателно
постановление не са предвидени като изискуеми се материалноправни предпоставки
за постановяване на заповедта за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС,
поради обстоятелството, че производствата за налагане на административни
санкции /по реда на ЗАНН/ и за налагане на ПАМ /по реда на АПК/,
са регламентирани като самостоятелни и нито едно от тях не е преюдициално по
отношение на другото.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма,
съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.
В
случая на оспорващия търговец е наложена принудителна административна мярка по
чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма /в приложимата й
редакция/, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта или обектите на
лицето. Следователно юридически факт, пораждащ правомощието на органа в
хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС да наложи ПАМ
запечатване на обект /кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл.
187, ал. 1 от ЗДДС - забрана на достъпа
до обекта/, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
В
нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаването на фискални касови
бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД, са регламентирани в издадената въз
основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че
неспазването на изискването /неизпълнението на задължението/ по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, се субсумира
във фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за
прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС /в приложимата редакция/,
доколкото се свързва с неспазване на реда и начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно че
на 20.07.2020г. при извършена оперативна проверка на търговски обект – ресторант
„Царя 65”
находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 65, стопанисван от ”Роял
фуудс” ЕООД е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по
чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на
стоки в търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство – за извършена
контролна покупка на 2 броя соди, 1 брой салата, 1 брой филия хляб
и един брой бургер на стойност 16.61 лева от
проверяващия служител С.Ч., от сервитьора – Г.Г. не е издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от
кочан с ръчни касови бележки. Посочените обстоятелства са удостоверени в Протокол за извършена
проверка сер. АА
№ 0408221/ 20.07.2020г., който
протокол, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга
на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените
от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Правилно
установеното при извършената проверка /нерегистриране и неотчитане на извършена
в обекта продажба на стока, чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство или касова бележка/, е квалифицирано като нарушение на
императивното изискване по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и съответно като юридически факт, пораждащ
правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС /в приложимата редакция на разпоредбата/, да наложи ПАМ запечатване на
обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта, поради неспазването на начина за издаване
на документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Противно на
твърдяното от жалбоподателя, законът не регламентира възможност за всеки
конкретен случай органът да извършва преценка дали при наличие на нормативно
установените фактически предпоставки да наложи или не мярката по чл.186, ал.1
от ЗДДС за обекта, в който е осъществена противоправната деятелност – т.е
органът действа в условията на обвързана компетентност. Доколкото законът не
обвързва и налагането на ПАМ с настъпването респ. с възможното настъпване на
вреди за фиска и съотв. наличието на вредоносен резултат не е нито елемент от
състава на нарушението на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, нито представлява предпоставка за прилагането на
принудителна административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС, липсата на вредни
последици или тяхната малозначителност не изключва налагането на ПАМ.
Наличието, респ. липсата на вреди, съотв. на възможност за тяхното настъпване,
е обстоятелство, относимо към продължителността на срока на налагането на ПАМ,
но е ирелевантно за упражняването на административното правомощие по
прилагането на мярката.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1,
т.1, б „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект
се налага за срок до 30 дни. Докато при налагането на ПАМ от вида на процесната
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, то
определянето на срока на продължителността на мярката е в условията на оперативна
самостоятелност, като по аргумент от изискването по чл.186, ал.3 от ЗДДС за
налагането на ПАМ с мотивирана
заповед, правоприлагащият орган е длъжен да посочи и обсъди всички конкретни и
относими факти и обстоятелства, от значение за индивидуализиране срока на ПАМ,
съотв. да обоснове определената със заповедта продължителност на срока на
действие на мярката.
В
случая наложената на жалбоподателя с оспорената заповед принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до
него, на основание чл.186, ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС, е за срок от 30 дни.
Съдът не приема, че срокът на наложената
ПАМ е необоснован, като при определянето му е
нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК
Изискването за мотивиране на заповедта за
налагане на конкретната принудителна административна мярка е предвидено в
разпоредбата на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС. В случая, в заповедта се съдържат фактическите и правни
основания, въз основа които органът по приходите е определил запечатването на
обекта и забраната за достъп до него за срок от тридесет дни. Според изложеното
в обстоятелствената част на заповедта нарушението от 20.07.2020 г. е извършено
при условията на повторност по смисъла на
§
1, т. 35 от ДР на ЗДДС, тъй като с наказателно постановление № 489967-F508330/15.01.2020
г., влязло в сила на 13.02.2020 г., "Роял фуудс” ЕООД е санкционирано за
същото нарушение на чл.
3 ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. С оглед на посоченото фактическо
основание органът е приел, че продължителността на срока е нормативно
определена в чл.
187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС. Последната норма предвижда, че при повторно нарушение не се разрешава отпечатване
на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.
Така изложените фактически и
правни основания отговорят на изискването за мотивиране на заповедта за
налагане на принудителната административна мярка и се подкрепят от събраните по
делото доказателства. Правилно административният орган е квалифицирал
нарушението като повторно. Съгласно § 1,
т. 35 от ДР на ЗДДС "повторно"
е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно
постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. В
конкретния случай органът по приходите е посочил като фактическо основание
наказателно постановление № 489967-F508330/15.01.2020 приложено в административната преписка и
прието като доказателство по делото. От съдържанието на това постановление се
установява, че на "Роял фуудс" ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 600 лева за това, че на 13.09.2019 г. в същия стопанисван от
дружеството търговски обект - ресторант "Царя 65", находящ се в гр.
Стара Загора бул. „Цар Симеон Велики” № 65, при което сумата в издадения служебен фискален бон
не е фискализирана. Консумацията е заплатена
на 7.08.2019г.в 21,34 часа и за нея не е
издаден фискален бон за извършена покупка на обща стойност 96,12 лв. не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство.
Наказателното постановление е връчено на 05.02.2020 г. и на основание чл.
64, б. "б" от ЗАНН е влязло в сила на 13.02.2020 г. като
необжалвано в предвидения от закона срок, видно от извършеното от старши
специалист К.Д. удостоверяване върху него. Нарушението, за което е наложена
оспорената ПАМ е извършено на 20.07.2020 г. след издаване и влизане в сила на
посоченото постановление и попада в обхвата на легалната дефиниция на § 1,
т. 35 от ДР на ЗДДС. При тези обстоятелства е налице посоченото в заповедта
правно основание по чл.
187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС, тъй като забраната за отпечатване на
обекта за срок от 1 месец след запечатването му се отнася до повторно нарушение, каквото процесното е.
От изложеното следва, че
посоченото фактическо и правно основание за налагане на оспорената мярка за
срок от тридесет дни е в съответствие с доказателствата по делото. При тези
обстоятелства следва да се приеме, че административният орган е изпълнил
доказателствената си тежест по чл.
170, ал. 1 от АПК да установи фактическите основания, посочени в акта за
налагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. При определяне
продължителността на срока на мярката административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност, като съобразява същия с оглед на
всички факти и обстоятелства за конкретния случай. В случая е изложил
обстоятелствата, които е взел предвид при определянето му и е определил същия в
размер на 30 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целта за налагане
на ПАМ, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя.
Предвид изложените съображения, съдът
намира, че с оспореният индивидуален административен акт правилно е приложена
ПАМ – запечатване на търговския обект на „Роял фуудс” ЕООД
и забрана на достъпа до него за срок от 30 дни.
Предвид изхода на делото, в полза на
ответника, представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение също в половин размер – 100 лв., определени в съответствие с чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Роял фуудс“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, бул. ”Цар Симеон Велики” № 65, представлявано от управителя С.Ж.Н.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-398-0408221/
23.07.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА „Роял фуудс“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики” №
65,представлявано от управителя С.Ж.Н. да
заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Княз Дондуков“ № 52, сумата от 100 /сто/ лева, разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: