РЕШЕНИЕ
№ 1270
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300500913 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Община Пловдив, чрез
юрисконсулт И. А.-К., срещу решение № 260111/01.02.2022 г. по гр.дело № 17753 по
описа на РС Пловдив за 2019 г., Х гр.състав.
С обжалваното решение № 260111/01.02.2022 г. по гр.дело № 17753/2019 г., с
което РС Пловдив, Х гр. състав, признава за установено, на осн. 124, ал.1 ГПК, по
отношение на ответника Община Пловдив, че ищците П. С. С., С. С. С., Д. П. А., Л. П.
Стенцел, С. И. Г. и Г. И. Г. са собственици по силата на реституция и наследствено
приемство на общо 119/227 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 56784.519.* с
площ 227 кв.м., по кадастралната карта на гр. Пловдив, при съседи: 56784.519.1*,
56784.520.14*, 56784.519.604, 56784.519.6*, 56784.519.6*, които идеални части се
разпределят между ищците както следва: за П. С. С. 34,708/1* ид.ч.; за С. С. С. -4,958/*
ид.ч.; за Д. П. А. - 9,916/1* ид.ч.; за Л. П. Стенцел - 9,916/1* ид.ч.; за С. И. Г. -
14,875/1* ид.ч.; за Г. И. Г. - 29,75/1* ид. ч., като отхвърля иска в частта му, с която се
иска да бъде установено, че ищците са собственици на общо на 134/1* ид.ч. от
горепосочения недвижим имот. Признава за установено, на осн. 124, ал.1 ГПК, по
отношение на ответника Община Пловдив, че ищците П. С. С., С. С. С., Д. П. А., Л. П.
1
С., С. И. Г. и Г. И. Г. са собственици по силата на реституция и наследствено
приемство на общо 152/408 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 56784.519. * с
площ 408 кв.м., по кадастралната карта на гр. Пловдив, при съседи: 56784.519.10*,
56784.520.1*, 56784.519.892, 56784.519.*, 56784.519.6*, които идеални части се
разпределят между ищците както следва: за П. С. С. 46/152 ид.ч.; за С. С. С. -6/152
ид.ч.; за Д. П. А. - 12/152 ид.ч.; за Л. П. С* - 12/152 ид.ч.; за С. И. Г. - 12/152 ид.ч.; за Г.
И. Г. - 64/152 ид. ч. Разпределя и отговорността за разноските, съобразно изхода на
делото.
Жалбоподателят счита решението неправилно, постановено при нарушение на
материалния закон и необосновано. Оспорва извода на съда, че е налице правен
интерес от търсената искова защита, тъй като община Пловдив не оспорва правата на
ищците, а твърди да е собственик по силата на извършено отчуждаване на имоти с пл.
№ 725,732 и 733 по плана на СГЧ на гр. Пловдив от 1974 г., а не на имот 726 (по плана
от 1974 г.), реални части от които имоти попадат в отразените в КК ПИ 56784.519.* и
ПИ 56784.519.1*, като с оглед това счита, че не са налице конкуриращи се права между
страните, които да обуславят правен интерес от водене на производството.
Оспорва и извода на съда, че Община Пловдив, отчитайки пространствените
предели на възстановеното право на собственост, е попълнила кадастралната основа
след реституцията, което е довело до възникване на съсобствеността, който извод счита
неправилен и необоснован, доколкото не се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Счита, че при възстановяване собствеността действащ е бил плана от
1974 г., където имотът на ищците фигурира във вида, в който е отчужден. С
последващия план било придадено разположение и граници на имотите, които нямат
нищо общо с правата на собствениците преди отчуждаването, нито на правата им след
реституцията, поради което недоказано било възникване на съсобственост в ПИ
56784.519.8* и ПИ 56784.519.1*, но въпреки това съдът приел, че по силата на
регулацията регулационните граници са станали имотни, без наличието на съгласие за
това и въпреки представените документи за собственост.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с
което да бъде отхвърлен предявеният от П. С., Т. С., Л. С., С. Г. и Г. Г. установителен
иск. Моли за присъждане на разноски по делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемите, чрез адв. Д., в който
счита исковете допустими, цитира практика на ВКС. По основателността на иска
счита, че основен въпрос е дали следва да се приеме за приложена регулацията и от кой
момент, като счита приложим плана от 2009 г., след одобряване на КК и КР, съгласно
заключението на вещото лице, което е определило и размера на идеалните части за
ищците и ответника. Считат решението на РС Пловдив за правилно, законосъобразно и
обосновано и молят да бъде оставено в сила. Претендират разноски.
2
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно, като не споделя извода за допустимост на предявените искове,
който е направил първоинстанционният съд.
Пред РС Пловдив е предявен иск за признаване за установено, че ищците П. С.
С., Л. П. С., Д. П. А., С. И. Г., Г. И. Г. и Т. П. С., починала в хода на производството и
заместена от дъщеря си С. С. С., са собственици по силата на реституция и
наследствено приемство на общо 134/277 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор
56784.519.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив и на общо
152/408 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 56784.519. 1* по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Пловдив.
В исковата молба се твърди, че ищците, респективно техните наследодатели, са
били собственици на ½ идеална част от дворно място в гр. Пловдив, представляващо
имот VІ-726 от кв. 126 по плана на гр. Пловдив, СГЧ, одобрен със заповеди
510/01.09.1971 г. и ОА 1544/28.09.1995 г. на кмета на гр. Пловдив. Със заповед № СД –
214/04.07.1985 г. и СД – 36/07.03.1988 г. на кмета на гр. Пловдив се твърди имотът да е
бил отчужден за обществено мероприятие, което не било реализирано. Със заповеди №
ОА-1366, № ОА-1367, № ОА-1368 и № ОА-1369, всички от 15.07.1993 г. отчуждаването
било отменено. Тъй като ищците обжалвали Заповед № ОА-1927/29.12.2000 г. за
изменение на ЗРП от 2000 г., а съдът отменил заповедта, имотите останали със
следната индивидуализация от предходния план: 1 - имот VІ-726 от кв. 126, с граници:
имот V-727, имот VІІ-724, имот VІІІ-726,1060 и улица, като по действащата КК и КР на
гр. Пловдив имотът е с идентификатор 56784.519.*; 2 - имот VІІІ-726,1060 с
незастроена площ от 274 кв. м. и граници: УПИ VІ-726, VІІ-724, ІХ-731, 726, 1060 и
улица, а по КК и КР на гр. Пловдив с идентификатор 56784.519*; 3 - имот ІХ-731,726,*
с незастроена площ от 343 кв. м. и граници: имот VІІІ-726,1060, имот Х-731 и имот V-
727 и улица, а по КК и КР на гр. Пловдив имотът бил с идентификатор 56784.519.*.
Твърди се също, че по сега действащия план, в така очертаните имоти ищците участват
в съсобственост с Община Пловдив, доколкото са собственици на реституирания имот,
като в имот с идентификатор 56784.519.*, с площ от 277 кв.м, участват със 134 кв.м,
или 134/277 идеални части, а в имот с идентификатор 56784.519.*, с площ от 408 кв.м,
със 152 кв.м, или 152/408 идеални части.
Още с отговора на исковата молба е направено възражение от Община Пловдив,
3
че исковете са недопустими, тъй като, от една страна не оспорва правото на
собственост на ищците върху имот 726 по отменения кадастрален план, поради което е
налице липса на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за
упражняване на правото на иск, а от друга е налице формирана сила на пресъдно нещо
по постановеното по гр. дело 464/2008 г. на РС Пловдив решение № 1211/19.04.2009 г.,
с което е отхвърлен иск за делба, за процесните имоти, между същите страни, което е
процесуална пречка за упражняване на правото на иск и обуславя недопустимостта на
производството.
По същество оспорва да е налице съсобственост, тъй като не е приложен
регулационния план от 1985 г., а по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Пловдив границите на процесните имоти не съответстват на отменения план и не
отразяват собствеността.
Като доказателство е приет заверен препис от влязло в сила решение №
1211/19.04.2009 г., постановено по гр.дело № 494/2008 г. по описа на РС Пловдив,
оставено в сила с решение № 394/25.02.2014 г. по в.гр.дело № 1792/2010 г., с което се
отхвърля иска на П. С. С., Т. П. С., Д. П. А., Л. П. С., Г. И. Г., Т. П. Г.а и С. И. Г.,
всички чрез адв. Н. Д., срещу Община Пловдив, Д. А. Г., М. А. А., С. М. Г., М. Х. В.,
Т. П. Н., за делба на следните недвижими имоти, всички находящи се в кв. 126 по
плана на гр. Пловдив, Старинна градска част /СГЧ/, одобрен със Заповед № ОА-
1927/29.12.2000 г. и Заповед № ОА-1544/ 28.09.1995 г. на Кмета на Община Пловдив, а
именно: 1/. УПИ VІ-726 със застроена и незастроена площ от 310 кв. м. без
построените в него сгради – 2 ПЖ от 88 кв. м., ПС с площ от 34 кв. м., ПС с площ от 14
кв. м., при граници : имот VІ-727, имот VІІ-724, имот VІІІ-726,1060 и улица; 2/. УПИ
VІІІ-726,1060 с незастроена площ от 274 кв. м., при граници : УПИ VІ-726, VІІ-724, ІХ-
731, 726, 1060 и улица; 3/. УПИ ІХ-731,726, 1060 с незастроена площ от 343 кв. м., при
граници : имот VІІІ-726,1060, имот Х-731 и имот V-727 и улица; 4/. УПИ Х-731 – жил.
строит. арх. експозиция и базар с незастроена площ от 562.30 кв. м., при граници:
улица, имот ІХ- 726,1060 и 731 и имот V-727.
От приетата пред РС Пловдив СТЕ и от изслушването на вещото лице Г. в
съдебно заседание се установява, че по регулационен план на Стара градска част на гр.
Пловдив, одобрен със заповед №560/02.08.1974г., за имот с пл. № 726, в кв. 126, с площ
575 кв.м. е отреден парцел VІ-726. Със заповед № ОА-1544/28.09.1995г. е извършено
попълване на кадастралната основа на плана на Старинна градска част чрез нанасяне
на нови имоти с номера 726,731 и 1060 в кв.126, и е одобрено изменение на
регулационния план, чрез образуване на нови парцели, сред които и УПИ ІV-726, УПИ
VІІІ-726,1060 и УПИ ІХ-731,726,1060 в кв. 126. Така северната част от имот пл. № 726
е включена в парцел VІ-726, който не е предмет на предявените в настоящото
производство искове, а южната е разпределена между парцели VІІ- 126,1060 и ІХ-
4
731,726,1060. Границите на имот 726 по плана от 1995 г. са претърпели промени, като в
действащата кадастрална карта на гр. Пловдив е заснет имот 56784.519.** с площ 321
кв.м., който е идентичен на УПИ ІV-726, част от имота е включена в имот с
идентификатор 56784.519.**, който е с обща площ 277 кв.м. и идентичен с УПИ VІІІ-
726,1060; част от имота е включена в имот с идентификатор 56784.519.** по КК, който
съответства на УПИ ІХ-731,726,**. Площта на бившия имот пл. №726 се разпределя
както следва: от неговата северна част изцяло е формиран новия имот 56784.519.*; в
имот 56784.519.* е включена част с площ 119 кв.м., а в имот 56784.519.* е включена
част с площ 161 кв.м.
При така събраните доказателства РС Пловдив е приел, че предявеният иск е
допустим, доколкото всеки съсобственик има интерес да установи обема на правата си
върху съпритежаваната вещ, съответни на квотата му, изразена като идеални части, а
независимо, че общината заявява, че не оспорва правата на ищците, тя твърди че тези
права се отнасят до други недвижими имоти, с което всъщност се оспорва наличието
на права на ищците върху описаните в исковата молба поземлени имоти. Приел е
също, че е неоснователно и позоваването на сила на присъдено нещо, тъй като с
представеното съдебно решение за делба съдът е отхвърлил иска, като се е позовал на
неточност в описанието на имотите, а не на анализ на правопораждащите факти и
настъпилите във времето изменения на пространствените очертания на правото на
собственост, поради което произнасянето по дело № 494/2008г. на ПРС, не се отнася до
имотите, които са предмет на настоящата искова претенция.
Настоящият съдебен състав не споделя направения от първоинстанционният съд
извод, че не е налице отрицателната процесуална предпоставка – наличие на сила на
пресъдено нещо, която води до недопустимост на производството по предявените
искове, по следните съображения: Видно от приложения към настоящото дело препис
от решение № 1211/19.04.2009 г., постановено по гр.дело № 494/2008 г. по описа на РС
Пловдив, оставено в сила с решение № 394/25.02.2014 г. по в.гр.дело № 1792/2010 г., е
налице влязъл в сила съдебен акт в производство по съдебна делба, в което са
участвали като страни въззиваемите, в качеството на ищци и жалбоподателят Община
Пловдив, като ответник, като в производството предмет са били и имотите, по
отношение на които е предявен и настоящият установителен иск за установяване на
съсобственост и размер на квотите в съсобствеността между страните. Съдът е
отхвърлил предявеният иск за делба на недвижими имоти, част от които идентични с
тези, предмет на настоящото производство, като в мотивите си въззивният състав е
приел, че ищците не са представили доказателства от които да се направи извод за
наличие на съсобственост между страните върху конкретно индивидуализиран
недвижим имот, възникнала на посоченото от ищците основание, при което и искът се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
5
Съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК, решението влиза в сила между същите страни, за
същото искане и на същото основание. Произнасянето с решението по въпросите,
включени в обхвата на силата на пресъдено нещо, съгласно цитирания текст, не могат
да бъдат пререшавани, освен в предвидените в закона случаи, като влязлото в сила
решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните
правоприемници.
Ищците в производството по гр. дело 17753/2019 г. по описа на РС Пловдив, по
което е постановено обжалваното решение, са били и ищци в производството по иск за
съдебна делба по гр.дело № 494/2008 г. по описа на РС Пловдив, или са наследници на
ищците в делбеното производство. Като ответник и по двата иска е конституирана
Община Пловдив. Предмет на иска за съдебна делба са били и имотите, предмет на
настоящото производство, като идентичността на същите се установява от приетата по
делото СТЕ и от самото описание на имотите, което в исковата молба, по която е
образувано настоящото производство, е и съгласно изменението на кадастралния план
на Старинна градска част на гр. Пловдив със заповед № ОА-1544/28.09.1995г., който се
сочи като основание за възникване на съсобственост между страните и в двете
производства. И в двете производства ищците основават претенциите за собственост
на наследствено правоприемство и реституция. Част от предмета на делбеното
производство е и произнасянето на съда относно наличие на съсобственост между
страните по отношение на имотите, предмет на иска за делба. С диспозитива на
решение № 1211/19.04.2009 г., постановено по гр.дело № 494/2008 г. по описа на РС
Пловдив, оставено в сила с решение № 394/25.02.2014 г. по в.гр.дело № 1792/2010 г., е
отхвърлен искът за делба между страните, като с това е отречено съществуването на
съсобственост между страните в настоящото дело и за имотите, предмет на процесната
искова претенция.
Само диспозитивът на влязлото в сила съдебно решение е източникът на силата
на пресъдено нещо. Мотивите към съдебното решение не са източник на правни
последици и съдържащите се в тях констатации относно юридическите и
доказателствените факти и преюдициалните правоотношения не са елемент от спорния
предмет и по отношение на тях не се формира сила на пресъдено нещо. В този смисъл
и съдебната практика, включително мотивите към т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на
ОСГК. Ето защо, след като с влязло в сила решение е отхвърлен иск за делба на имоти,
идентични с тези, предмет на настоящото производство, между същите страни, не
може да се пререшава въпросът за наличие на съсобственост между тях, възникнала на
същото основание, независимо от мотивите към влезлия в сила съдебен акт. Този
въпрос е част от формираната сила на пресъдено нещо на Решение № 1211/19.04.2009
г., постановено по гр.дело № 494/2008 г. по описа на РС Пловдив, наличието на която е
отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск.
6
Чл. 299 от ГПК забранява спорът, решен с влязло в сила решение, да бъде
пререшаван освен в случаите, предвидени от закона, и задължава съда да прекрати
повторно заведеното дело. Исковете с правна квалификация чл. 124 от ГПК отнасят до
съда повторно спор за наличие на собственост на ищците, възникнала на основание
наследство и реституция, и възникнала съсобственост с Община Пловдив по силата на
Заповед № ОА-1544/28.09.1995г. за изменение на кадастралния план на Старинна
градска част на гр. Пловдив. Не е налице предвидена от закона възможност за
пререшаване на спора, съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК. Поради изложеното следва да бъде
обезсилено обжалваното решение, с което предявените установителни искове са
разгледани по същество и да прекрати производството по делото.
Жалбоподателят претендира направените по делото разноски, на които има
право при прекратяване на производството, поради което следва да бъдат присъдени
такива в размер на 290 лв. сторени пред първа инстанция, съгласно представен списък
на разноските пред районен съд и допълнително заплатено възнаграждение за вещо
лице, сумата от 81,90 лв. внесена държавна такса за въззивно обжалване и 100 лв.
възнаграждение за юрисконсулт, общо 471,90 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 260111/01.02.2022 г. на Районен съд - Пловдив,
Х гр.състав, постановено по гр.дело № 17753 по описа на РС Пловдив за 2019 г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА П. С. С. с ЕГН **********, от гр. П., ул. З**, С. С. С. ЕГН
**********, от гр. П., ул. Б., Д. П. А. с ЕГН **********, от гр. П. ул. О**, Л. П. С. с
ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. О. **, С. И. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. П., ул.
****, Г. И. Г. с ЕГН **********, гр. П., ул. ***, да заплатят на Община Пловдив ЕИК
*********,гр. П., пл. **“ *, сумата от 471,90 лв. (четиристотин седемдесет и един лева
и деветдесет стотинки) направени в производството по делото разноски, на осн. чл. 78,
ал. 4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8