РЕШЕНИЕ
№ 20455
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110154666 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявени от „*** срещу В. А. А. и С. Ц. А. – наследник по
закон на починалата в хода на процеса С. Ц. А., искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено при условията на разделна отговорност (по 1/2 от исковите суми)
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 2348,46 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот, находящ
се на адрес: ******, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 292,44 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 25.05.2023 г.; 55,59 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 11,23 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 25.05.2023 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
08.06.2023 г., до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. д. № 31658/2023
г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
20.06.2023 г.
Ищецът „*** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците С. Ц. А. (починалата в хода на процеса и заместена от С. Ц.
А.) и В. А. А. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ******, като те не са изпълнили насрещното си задължение
1
за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че
съгласно приложимите общи условия, в случай че резултатът от изравняването е сума
за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато
е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016
г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, което ответниците не са сторили, поради
което претендира от всеки от тях по 1/2 от посочените по-горе суми, а именно: 1174,23
лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.; 146,22 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена
на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 25.05.2023 г.; 27,79 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.; 5,62 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 25.05.2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 08.06.2023 г., до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. д. №
31658/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 20.06.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. А. А., чрез назначения по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. С. С., е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете. Сочи, че не са ангажирани доказателства за уведомяването
му за образуване на заповедното дело, респ. че са налице предпоставките за
образуване на исково такова срещу него. Оспорва наличието на приложена счетоводна
справка, обективираща исковите суми. Оспорва да е представен договор, доказващ
наличието на облигационно правоотношение между него и ищеца. Оспорва
действието на договора от 27.09.2022 г. между етажната собственост и фирмата за
дялово разпределение, тъй като срокът му е изтекъл. Сочи, че не се доказва кой ползва
апартамента през исковия период, както и че не става ясно основанието за издаване на
фактури на името на починало лице. Оспорва исковете при твърдението, че не се
доказва приемане на наследството на общия наследодател, както и, че имотът е бил в
негово владение по време на исковия период. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от С. Ц.
А., чрез адв. И. А., с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е
собственик на идеална част от процесния топлоснабден имот в качеството си на
единствен наследник на С. Ц. А.. Сочи, че от представена към отговора справка от
Агенция по вписванията по партидата на наследодателката С Ц. А. в Служба по
вписванията - София се установява, че процесният недвижим имот е завещан на трето
лице - **** с обявено завещание, акт № 273/2024 г., том 6, № от входящ регистър
34030 от 07.05.2024 г., № от дв. вх. № 33503/07.05.2024 г. Освен това се излагат
съображения, че ответницата А. никога не е ползвала процесния имот. По тези
съображения се счита, че тя не е клиент на ищцовото дружество и не е титуляр на аб.
№ 143473. Излагат се и твърдения, че А. не е приемала наследството на С. А.. Отправя
се искане за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
2
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка
на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил
конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за
доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби, а ответникът
не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на доставената топлинна
енергия.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на
клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. „битов клиент“ по смисъла на пар.
1, т. 2а от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК /например
с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество/,
но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди – т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по
тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК.
В случая страните не спорят, че процесният недвижим имот се намира в сграда
в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че с договор за
продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 18.11.1988
г. И.ка М. П.е придобила следния недвижим имот: апартамент № 12, находящ се гр.
София, ж. к. „Сухата река“, бл. 100, вх. 8/З/, ет. 4.
От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № РПД22-ДИ11-
216/30.06.2022 г. се установява, че В. Йос. П. – съпруг на И.ка М. П. е починал на
26.01.1988 г., тоест преди тя да придобие процесния топлоснабден имот по силата на
горепосочения договор от 18.11.1988 г. Доколкото липсват данни към онзи момент тя
да е сключила последващ граждански брак, то следва извод, че имотът е придобит като
лична собственост на И.ка М. П.
3
Според цитираното удостоверение, наследници на В. Йос. П. са били
преживялата му съпруга И.ка М. П. починала на 21.02.2007 г., наследена от С. Ц. А.
(нейна дъщеря), и дъщеря му Б. В. А.а, починала на 25.05.2010 г. – майка на ответника
В. А. А..
От служебно изготвена справка за родствени връзки на И.ка М. П.се установява,
че тя е имала само една дъщеря - С. Ц. А..
От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № РЛЦ24-ВК08-
1875/22.11.2024 г. се установява, С. Ц. А. е починала на 16.02.2024 г. и е оставила като
единствен наследник по закон сестра си С. Ц. А..
От изложеното следва извод, че Б. В. А.а - майка на ответника В. А. А., не е
имала родствени връзки с И.ка М. П.и С. Ц. А., поради което И.ка М. П.- починала на
21.02.2007 г., е била наследена единствено от дъщеря си С. Ц. А..
Като доказателство по делото е приобщен препис от саморъчно завещание на С.
Ц. А. от 21.03.2022 г., обявено на 21.03.2024 г. от нотариус **** на НК, вписано в
Службата по вписванията на 07.05.2024 г. С посоченото завещание С. Ц. А. е завещала
притежаваното от нея движимо и недвижимо имущество на М. Ил. В.-Х..
Съгласно разпоредбата на чл. 14 ЗН завещателят може да се разпорежда чрез
завещанието с цялото си имущество, а съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН завещателните
разпореждания, които се отнасят до цялото имущество на завещателя се наричат общи
и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Касае се
за формална едностранна сделка – един от способите за разпореждане на собственика с
притежаваното от него имущество, чийто вещноправен прехвърлителен ефект
настъпва в момента на смъртта на завещателя. В тази връзка следва да се отбележи, че
предвиденото в разпоредбата на чл. 27 ЗН обявяване на завещанието има единствено
информативно, оповестително действие за заинтересованите лица и не се отразява
върху момента, в който наследникът по завещанието придобива правата върху
притежаваното от завещателя имущество към датата на смъртта му – момента на
открИ.е на наследството – чл. 48 ЗН. Вписването на завещанието също има само
оповестително действие. И двете правни действия не са условие, за да породи
завещанието действие, считано от открИ.е на наследството на завещателя. В съдебната
практика се приема, че обявяването на саморъчното завещание и вписването му
представляват действия по упражняване на правата по него по смисъла на т. 3, б. „г“
на ППВС № 7/1973 г., но не са основание и предпоставка за пораждане на неговия
вещнопрехвърлителен ефект (така решение № 206/25.07.2012 г. по гр. д. № 238/2012 г.
на ВКС, II г. о., решение № 50013/14.03.2023 г. по гр. д. № 1983/2022 г. на ВКС, I г. о. и
др.). Следователно, считано от открИ.е на наследството на С. Ц. А. – 16.02.2024 г.,
имуществото й като съвкупност от права и задължения, в т. ч. и правото на
собственост върху топлоснабдения имот, е преминало към наследника по завещание -
М. Ил. В.-Х..
С оглед на изложеното, по делото не е доказано от ищеца при условията на
пълно и главно доказване наличието на облигационно отношение с ответниците за
доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот, в т.ч.
и като наследници на И.ка М. П.и С. Ц. А.. Напротив, установява се, че собственик на
имота въз основа на универсано завещателно разпореждане е трето за настоящото
производство лице - М. Ил. В.-Х..
Тъй като по делото не се установява ответниците да се легитимират като
собственици или титуляри на вещно право на ползване върху процесния имот на друго
4
правно основание или да са изразили воля за възникване на облигационно
правоотношение – например чрез подаване на молба-декларация за открИ.е на партида
или чрез сключване на изричен договор с топлопреносното дружество, съдът приема,
че същите не са били потребители на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие през процесния
период по отношение на процесния имот.
Предвид изложеното, предявените искове подлежат на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „***, ЕИК ***, ЕАД срещу В. А. А., ЕГН **********,
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че В. А. А. дължи на „***
сумите: 1174,23 лв., представляваща цена на топлинна енергия, доставена до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.; 146,22 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена
на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 25.05.2023 г.; 27,79 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.; 5,62 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 25.05.2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 08.06.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. д. №
31658/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 20.06.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „***, ЕИК ***, ЕАД срещу С. Ц. А., ЕГН **********,
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че С. Ц. А. дължи на „***
сумите: 1174,23 лв., представляваща цена на топлинна енергия, доставена до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.; 146,22 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена
на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 25.05.2023 г.; 27,79 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.; 5,62 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 25.05.2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 08.06.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. д. №
31658/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 20.06.2023 г.
Решението е постановено при участието на „***, ЕИК ***** - трето лице-
помагач на страната на ищеца „***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6