Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………………. Година 2022 град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд
девети
касационен състав
на девети
юни година две хиляди двадесет и
втора
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова
Станислава Стоева
секретар
Пенка Михайлова
прокурор
Владислав Томов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №679 по
описа на съда за 2022 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на
“Феста холдинг” АД, ЕИК *********, представлявано от председателя на съвета на
директорите П.Б., чрез адв. Й.Д., срещу Решение № 143/01.02.2022 година,
постановено по НАХД № 2450/2021 година по описа на Районен съд - Варна, с което
е ИЗМЕНЕНО НП № 03-012215/18.12.2019 г. Издадено от Директора на дирекция
“Инспекция по труда” гр. Варна, с което на “Феста холдинг” АД е наложено административно
наказание “имуществена санкция” на осн. чл. 414, ал. 3 от КТ в размер на
5000.00 (пет хиляди) лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл.
61, ал. 1 от КТ, като намалява размера на наложеното административно наказание
„имуществена санкция“ от 5000.00 (пет хиляди) лева на 1500.00 (хиляда и
петстотин) лева. С решението на Районен съд – Варна „Феста холдинг“ АД е
осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата от 24 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С депозираната жалба се иска отмяна на постановеното
Решение № 143/01.02.2022 година, постановено по НАХД № 2450/2021, година по
описа на Районен съд – Варна, като неправилно и отмяна изцяло НП №
03-012215/18.12.2019 г. Издадено от директора на дирекция “Инспекция по труда”
гр. Варна. Прави се искане за присъждане на разноски. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното от процесуалния представител на отсрещната
страна възнаграждение.
Касаторът поддържа, че решението на ВРС е постановено
при нарушения на материалния закон, както и че са допуснати съществени
процесуални нарушения – касационни основания по чл.348, ал.1 т.1 и 2 от НПК.
В съдебно заседание касатора редовно, не се
представлява. Депозирани са писмени бележки от страна на процесуалния му представител,
в които се преповтаря касационната жалба.
Ответникът по жалбата, редовно призован, чрез
процесуален представител оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в
сила.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна по
следните съображения.
С оглед на събраните доказателства, следва да се
приеме, че районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила довело до нарушаване правото на страните в производството, т.к. не е
била изяснена изцяло фактическата обстановка.
В мотивите си съдът е приел за безспорно установено,
че между дружеството касатор и А. П. А. са съществували елементи на трудово
правоотношение, които не са били имплементирани в трудов договор в писмена
форма. За да приеме тази фактическа обстановка съдът се е позовал на
приложената по делото декларация подписана от А., както и на свидетелските
показания на актосъставителя Д..
Същевременно в молби от 26.08.2021 г., 27.10.2021 г. и
27.01.2022 г. процесуалният представител на наказаното дружество е направил
доказателствени искания за допускане на един свидетел при условията на водене,
по които доказателствени искания няма произнасяне, дори и след нарочното настояване
за такова с молбата от 27.10.2021 г. С молбата от 27.01.2022 г. са изброени
конкретни въпроси, които да бъдат зададени на актосъставителя, което също не е
сторено от съда. Вместо това в съдебно заседание от 27.01.2022 г. съдът е
оставил без уважение искането за допускане на един свидетел при условията на
водене, с мотив, че не е посочено името на свидетеля и какви обстоятелства ще
бъдат доказвани с неговия разпит. Този извод на съда не кореспондира с доказателствата
по делото. Още в първата молба, в която е поискан разпит на свидетел от
26.08.2021 г. е посочено, че А. не е декларирал описаните в декларацията от
21.11.2019 г. обстоятелства. А в молбата от 27.01.2022 г. е направено искане за
съвместен разпит на актосъставителя и А. за да се установи, кой е попълнил
декларацията и какъв разговор е проведен между тях по време на проверката.
Съдът е отхвърлил искането и не е допуснал разпит на
свидетел. Не е задал и въпросите поставени от процесуалния представител на дружеството
към актосъставителя.
По този начин е
нарушен принципа на непосредственост в процеса,
като съдът се е лишил от възможността да установи от лицето, което би
било засегнато от извършеното нарушение, какви в действителност са били
задълженията на А.. Нарушено е и правото на защита на наказаното дружество, тъй
като необосновано е отказано доказателственото му искане за разпит на свидетел.
Горното води до незаконосъобразност на постановеното от ВРС решение.
При тези данни съдът намира, че е налице касационното
основание на чл.348 ал.1 т.2 от НПК, приложима по препращане на чл.63в от ЗАНН
– допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, поради което следва да
отмени решението и да върне делото във ВРС за ново разглеждане от друг състав.
Водим от гореизложеното и на основание чл.222 ал.2 т.1
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 143/01.02.2022 година,
постановено по НАХД № 2450/2021 година по описа на Районен съд – Варна.
ВРЪЩА НАХД№2450/2021 г. на ВРС за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Решението
е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.