Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 605

01.10.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА

                                                                                      2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Елеонора Иванова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №632 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И.А.И. ***, против Решение №99/28.05.2020 г., постановено по АНД №1425 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година.

Касаторът претендира оспореното решение да бъде отменено като неправилно и  незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Твърди, че не отговаряло на истината възприетото от първоинстанционния съд, че делото е изяснено от фактическа страна, тъй като съдът не провел самостоятелно разследване по случая и не проверил направените в жалбата му възражения. В решението се съдържали теоретични съждения досежно визираните нарушения, но липсвали годни доказателствени средства, които ответникът да представял по делото и които да оборвали твърденията на касатора че не бил употребил алкохол, не бил избягал от мястото и изобщо че фактическата обстановка не била предадена по действителен начин.

Излага доводи, че в обстоятелствената част било визирано, че въпросното нарушение било извършено на 14.12.2018 г. в гр.Хасково, около 0.50 часа. От другото Наказателно постановление, което също се обжалвало пред Районния съд – Хасково и по което било образувано адм.дело №1426/2019 г. по описа на този съд, било визирано, че на 14.12.2018 г. в 0.48 часа в гр.Хасково е извършено нарушение със същия автомобил, при което служителите от РУП – Хасково не са установили „дъх на алкохол“. Така цитираното Наказателно постановление било приложено към касационната жалба и потвърждавало факта, че постановеното решение било при неизяснени обстоятелства и като такова следвало да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище, че като правилно и законосъобразно обжалваното решение на РС – Хасково следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорената част от решението, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение №99/28.05.2020 г., постановено по АНД №1425 по описа на съда за 2019 г. (неточно в решението е вписано „за 2020 година“), Хасковският районен съд е потвърдил изцяло обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №18-1253-002228/10.06.2019 г. на Началник сектор към ОДМВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, с което на И.А.И. са наложени следните административни наказания:

по т.1 от НП – за виновно нарушение на чл.20, ал.2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв.;

по т.2 от НП – за виновно нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и

по т.3 от НП – за виновно нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1, 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.  

Наказанията са наложени за това, че на 14.12.2018 г. в 00:50 часа в гр.Х., на ул.„Б.“, като водач на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№Х...ВМ, собственост на Г.К. К., в посока центъра на града, И.А.И. управлява автомобила, като на кръстовището с ул.„Ц.“ поради движение с несъобразена скорост губи контрол над управляваното МПС и се удря в бетонен стълб за улично осветление, в следствие на удара реализира ПТП с материална щета, водачът И. отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест – Дрегер 7510 с ARDN 0091 за употреба на алкохол, връчен му е талон за изследване с номер 0043018, не представил СУМПС и контролен талон към него.

За да потвърди Наказателното постановление, районният съд е приел за безспорно установена фактическата обстановка – като място, време и начин на извършване на деянията – така , както същата описана в АУАН и в НП. Въз основа на нея е установил, че и трите вменени на касатора административни нарушения са безспорно извършени от обективна и субективна страна. Посочил е, че като водач на лекия автомобил И. е бил длъжен да изпълни задължението си за носене на определени документи, уредено в чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролния талон към него, както и че е следвало да допусне да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, а с отказа си е нарушил задължението си по чл.174, ал.3 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства съдът е установил също, че на посочените в АУАН и НП дата и място И. е загубил контрол върху автомобила и се ударил в бетонен стълб на уличното осветление, с което е извършил нарушение и на задължението си по чл.20, ал.2 от ЗДвП като водач на пътно превозно средство при избиране на скоростта да се съобразява с конкретните изброени пътни условия и да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Развил е съображения, че доколкото И. не е могъл да спре и се е ударил в стълба, т.е. причинил ПТП, то той е управлявал автомобила с несъобразена скорост, за което нарушение правилно е санкциониран на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП с предвидената в твърд размер глоба. Като правилно санкционирани е възприел и нарушенията по т.1 и т.2 от НП.

Касационният състав на Административен съд – Хасково намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е законосъобразно и не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му.

В касационната жалба не се и излагат конкретни касационни основания, като се твърди бланкетно, че въззивният съд не възприел правилно фактическата обстановка, но не се сочат кои фактически установявания на съда не отговарят на действителността.

Пред въззивния съд не е било спорно нито обстоятелството, че при управление на лекия автомобил касаторът е загубил контрол върху управлението и се е блъснал в стълб, при което колата пострадала, нито че при извършената му непосредствено след това проверка от контролните органи на КАТ той е отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство - дрегер, които обстоятелства същият е потвърдил и в жалбата си срещу Наказателното постановление. Касаторът не оспорва и факта, че не е  представил на контролните органи СУМПС и контролен талон към него. Всички тези релевантни за административнонаказателната му отговорност обстоятелства се установяват по несъмнен начин и от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите мл.контрольор А. А. – актосъставител и мл.контрольор С. Т. – свидетел при установяване на нарушенията. Показанията на двамата свидетели са еднопосочни, непротиворечиви и не се опровергават от други доказателства по делото. Същите са достатъчни за коректно установяване на фактическата обстановка, релевантна за санкционираните нарушения, а обстоятелствата дали водачът действително е бил употребил алкохол, както и дали бил избягал от мястото, са без значение в случая, поради което и не е било необходимо събиране на доказателства за тях.

От приложеното към настоящото дело за послужване АНД №1426/2019 г. по описа на Районен съд – Хасково се установява, че предмет на обжалване по това дело е Наказателно постановление №18-1253-002186/11.06.2019 г. на Началник сектор към ОДМВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, с което на И.А.И. са наложени три административни наказания за нарушения – съответно на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, извършени в гр.Хасково, на кръстовището на ул.„Ангел Кънчев“ и бул.„България“ на 14.12.2018 г. в 00:48 часа, т.е. различни от санкционираните с процесното Наказателно постановление. Ето защо не е налице двойно наказване за едно и също нещо, независимо, че и двете групи нарушения са извършени през кратък интервал от време и при управлението на едно и също моторно превозно средство. При това положение неоснователно е и възражението на касатора, че описаната в Наказателно постановление №18-1253-002186/11.06.2019 г. фактическа обстановка била различна от тази в процесното Наказателно постановление.

Въззивният съд коректно е установил и правилно анализирал фактическата обстановка, при което е достигнал до верните правни изводи относно доказаност както от обективна, така и субективна страна на вменените на касатора административни нарушения. 

Като е потвърдил изцяло Наказателното постановление, съдът е постановил валидно, допустимо и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от  изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №99/28.05.2020 г., постановено по АНД №1425 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година.

Решението е окончателно.     

                                                                                             

    

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                 

                                                                                                    2.