№ 1246
гр. Варна, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито засеД на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100501914 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 11719/11.07.2022г. по описа на ДСИ при СИС – ВРС
на Н. Д. Х.,чрез процесуален представител против действия по изп.дело № 4044/2021г. по
описа на СИС –ВРС – определени в ПДИ изх.№ 20723/23.06.2022г. разноски по
изпълнението.
В жалбата се излага становище, че съдебният изпълнител неправилно е определил
дължимата от длъжника такса по чл.53 от ТДТ по ГПК в размер на 1164.10лв., а не на 636
лв., като не е съобразил, че жалбоподателя е заплатил задължението си за издръжка за
периода 07.07.2020г. до 04.05.2022г. /или за 22 месеца в общ размер на 7700лева/. Твърди се
недължимост на присъдения адвокатски хонорар в размер на 3481.50 лева, доколкото от
представените два броя фактури от 09.03.2021г. и от 12.03.2021г. не може да се направи
извод за реалното заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
на взискателя. В условията на евентуалност се претендира намаляване на дължимото
адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум, както и присъждането му без
начислен ДДС, като недължим такъв. Направени са доказателствени искания. Релевирано е
възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК касателно настоящото производство.
В срок, взискателя по делото Дл Х.,чрез своята майка и законен представител М. Н
Х.,чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор по жалбата, в който
същата се оспорва като неоснователна.Претендира се отхвърлянето й и присъждане на
сторените по делото разноски.
На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ДСИ при СИС при ВРС е приложил е копие от
изпълнителното дело № 4044 по описа за 2021г.
По допустимостта:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
1
поради което е процесуално допустима. Настоящия съдебен състав счита, че срока за
обжалването започва да тече от датата, на която длъжника е получил ПДИ по дело –
28.06.2022г.На същата дата,чрез процесуалния си представител същия е уведомен и с
писмо, че следва незабавно да внесе по сметка на ВРС държавна такса по чл.53 от ТДТ, без
същата да е посочена.
Въпросът за дължимостта на адвокатски хонорар в полза на взискателя и неговия
размер е приключен с влязло в сила Решение № 1160/05.10.2022г. по въззивно гражданско
дело № 2003 по описа на ВОС за 2022г., образувано по жалба вх.№ 13318/08.08.2022г. на Н.
Х. и жалба с вх.№ 13607/12.08.2022г. Дл Х.,чрез своята майка и законен представител М. Н
Х. и двете по описа на ДСИ при СИС –ВРС по изп.дело № 4044/2021г. против
Постановление от 18.07.2022г., с което определения адвокатски хонорар в полза на
взискателя е намален на 1322.60 лева с ДДС.В тази част жалбата е недопустима поради
липса на правен интерес , като производството по нея следва да се прекрати като
недопустимо.
Поради изложеното предмет на настоящото произнасяне е единствено
законосъобразността на определената по чл.53 от ТДТ по ГПК такса.
По основателността на жалбата.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От данните в приложеното изпълнително дело се установява следното от фактическа
страна:
Изпълнително дело № 4044 по описа за 2021г.по описа на СИС при ВРС е
образувано на 16.03.2021 г. по молба на М. Н. Х. въз основа на изпълнителен лист издаден
на 12.03.2021г. от ВРС , на основание влязло в сила Решение № 260688/ 26.02.2021г. по
гр.дело № 7509/2020г. по описа на ВРС с длъжник Н. Д. Х. за дължима в полза на детето Дл,
месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от датата на предявяване на исковата
претенция – 07.07.2020 г. до настъпнаване на основания за нейното изменение или
прекратяване.
Видно е от материалите по делото, че ПДИ е била връчена на 28.08.2022 година чрез
процесуален представител.В същата таксата по чл.53 от ТДТ е определена от ДСИ в размер
на 1164.10лв.
В хода на производството длъжника е превел следните суми за дължима издръжка: на
02.02.2020 г. - 9 100 лева, на 04.03.2022 г. - 350 лева; на 04.04 .2022г. - 350 лева , на
04.05.2022г. – 350 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Отделните правни субекти могат да обжалват само конкретни действия, изрично
посочени в разпоредбата на чл.435 от ГПК. Длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението.
Съгласно т.2 от ТР 3/2015г. по ТД 3/2015г. на ОСГТК на ВКС - На обжалване по реда
на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Посочено е в
мотивите на тълкувателното решение, че използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз
„постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт
на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски
по изпълнението.Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение,
2
в която се съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските.
С ПДИ съдебният изпълнител,на основание чл.53 от ТДТ по ГПК е определил
дължимата държавна такса в размер на 1164.10лева, което действие е нарочно съобщено на
длъжника на 28.06.2021г.По делото не се спори ,че жалбоподателя е заплатил сумата от
7 700 лева – дължима издръжка за 22 месеца - 07.07.2000г. до 04.05.2022г., като в
цитираната ПДИ ДСИ е признал дълга.
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.4 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, при изпълнение на вземане за периодични платежи,
включително за издръжка, таксата се събира еднократно върху сбора от изплатените суми на
всеки 6 месеца. Размерът на таксата се определя по реда на чл.53, ал.1 от Тарифата. Общото
правило на чл.79 ал.1 от ГПК повелява, че разноските по изпълнението, в т.ч. и таксата
върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл.53 от цитираната по-горе
тарифа, са за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали
е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.
В ал.2 от законовата разпоредба е посочено , че върху сумата , която длъжника е погасил в
срока за доброволно изпълнение, такса не се събира. Настоящия случай попада в посочената
разпоредба. В мотивите си ДСИ е посочил, че длъжника е получил ПДИ на 13.04.2021г.,
което не се установява от материалите по делото. Видно от същите ПДИ е получено едва на
28.06.2021г. На 13.04.2021г. съобщението до длъжника на адрес във Великобритания е
върнато , което дало повод на ДСИ да поиска от взискателя да уточни адреса му.- л. 32.33 от
дело. ПДИ длъжника не е получил редовно и на посочения адрес в страната, доколкото
липсва разписка за получаване, а при липса на справки НБД за актуалния му настоящ и
постоянен адрес не е изпълнена процедурата по чл.47 от ГПК за лепене на уведомление.
Изпълнявайки в срока за доброволно изпълнение /в случая дори преди него/
длъжника се е освободил от заплащане на таксата по чл.53 от ТДТ по ГПК върху внесената
сума.
С оглед гореизложеното, жалбата е основателна и като такава следва да бъде
уважена. Въззивника не е претендирал разноски в настоящото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№ 11719/11.07.2022г. по описа на ДСИ при СИС – ВРС на Н.
Д. Х.,чрез процесуален представител против действия по изп.дело № 4044/2021г. по описа
на СИС –ВРС – определена в ПДИ изх.№ 20723/23.06.2022г. разноски по изпълнението – в
размер на 1164.10 лева представляващи такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК, като
незаконосъобразни.
Решението в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба вх.№ 11719/11.07.2022г.
по описа на ДСИ при СИС – ВРС на Н. Д. Х.,чрез процесуален представител против
действия по изп.дело № 4044/2021г. по описа на СИС – ВРС – определена в ПДИ изх.№
20723/23.06.2022г. разноски по изпълнението - 3681.50лв. адвокатско възнаграждение и
3
прекратява производството в.гр.дело № 1914 по описа на ВОС за 2022г. в тази част.
Решението в прекратителната част може да се обжалва пред Варненски апелативен
съд, с частна касационна жалба в едноседмичен срок от уведомяването на страните, в
останалата част не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ДСИ при СИС при ВРС, за прилагане по
изпълнително по изпълнително дело № 4044/2021г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4