№ 375
гр. П., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20251230100715 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.
Ищецът К. С. М., с адрес в с. К., общ. П., ул. „С.“ № 6, ЕГН **********, е
предявил срещу ответника „С. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр.
С., бул. „Ц. ш.” № 115Е, ет. 5, ЕИК ***, иск за присъждане на недължимо платена
сума, по договор за потребителски кредит, сключен помежду им.
Ищецът пояснява, че на 29.03.2023 г. между него (като кредитополучател) и
ответника (като кредитодател) е бил сключен договор за кредит с № 836560, с
главница от 1 000 лв. Твърди, че договорът е недействителен, тъй като противоречи на
чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 9 във вр. с чл. 22 ЗПК. Допълва, че е платил по сделката общо
2 644,80 лв. Смята, че поради недействителността на договора, сумата от 1 644,80 лв.,
надвишаваща чистата стойност на кредита, трябва да му бъде възстановена, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба (29.05.2025 г.) до погасяването.
Претендира и съдебни разноски.
Ответникът оспорва ищцовата претенция и настоява за отхвърлянето й, както и
за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че договорът е валиден
и не страда от пороците, заявени от другата страна, при което няма основание
платената сума да бъде връщана.
Съдът приема следното:
1
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Предявеният иск е с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Поначало уважаването на искова претенция с такава юридическа квалификация
е детерминирано от кумулативното наличие на две предпоставки – 1/ предаване от
ищеца и съответно получаване от ответника на материалното благо, което е предмет на
иска, и 2/ начална липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък
(вж. в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС).
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделено за
ненуждаещо се от доказване признатото от страните обстоятелство за сключването на
процесния договор помежду им.
От съдържанието на договора и на погасителния план към него, копия от които
са приобщени към доказателствения материал, стават ясни и базовите параметри на
облигационното отношение, а именно:
- главница (кредитна сума) – 1 000 лв.;
- годишен процент на разходите – 49,63 %;
- годишен лихвен процент – 40,05 %;
- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва – 1 159,15 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 159,15
лв.;
- краен срок – до 08.11.2023 г.;
- погасяване – чрез 16 двуседмични вноски, разписани по размер и падеж в
погасителния план;
- изчисляване на годишния процент на разходите – „в съответствие с
изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и
включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва.“;
- неустойка – 805,85 лв., дължима при непредоставяне на обезпечение
(безусловна банкова гаранция или поръчителство, като поръчителят трябва да отговаря
на определени условия).
Сключеният между ищеца и ответника договор разкрива признаците на такъв за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила
от 12.05.2010 г.). Ищецът е физическо лице, за което няма данни при встъпването в
кредитното отношение да е действало при упражняването на професионална или
търговска дейност, а ответникът е търговско дружество, част от чиято базова дейност е
кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити. Следователно,
при сключването на договора за кредит, ответникът е действал в качеството на
„кредитор“, според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът е имал
качеството на „потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от с. з.
Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за
потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и
2
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина,
определен в Приложение № 1 към закона. Касае се за ясна императивна разпоредба,
която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за
действителност на договорите за потребителски кредит. В коментирания аспект
допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по
потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя – настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК).
Изчисляването му пък се извършва по специалната формула, която също е разписана в
Приложение № 1 към закона (чл. 19, ал. 2 ЗПК).
Систематичното и телеологическото (смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от с. з. водят до извода, че посочването в договора за
потребителски кредит само на цифровото изражение на годишния процент на
разходите не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на тези
разпоредби. Целта на нормативния текст на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да
се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. Затова е нужно в потребителската кредитна
сделка да бъдат ясно упоменати и компонентите, съставящи годишния процент на
разходите, както и математическият алгоритъм (методиката), по който (която) тези
компоненти формират самия годишен процент на разходите (вж. в този смисъл
Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/17 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив,
Решение № 229/18.10.2018 г. по в. гр. д. № 229/18 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил,
Решение № 198/07.11.2019 г. по в. гр. д. № 256/19 г. на Окръжен съд – гр. Разград,
Решение № 260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110/21 г. на Окръжен съд – гр.
Пазарджик, както и Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д. № 670/23 г., І т. о. на
ВКС).
В този контекст се налага констатацията, че договорът за кредит, от който
произтича ищцовата претенция, не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в
него отсъства ясно и конкретно визиране как всъщност е бил е бил формиран
годишният процент на разходите, щом като не е уточнен конкретният начин, по който е
била получена крайната му величина. Вместо това са изложени съвсем общи
формулировки, които имат изцяло бланкетен характер.
Както беше казано, отклоненията от императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК имат
за последица недействителността на потребителския кредитен договор (чл. 22 ЗПК).
Когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
3
разходи по него (чл. 23 ЗПК).
От приложения към исковата молба приходен касов ордер, който не е оспорен от
ответника, се потвърждава, че общият сбор на заплатената сума по кредита от страна
на ищеца е 2 644,80 лв. Констатираната недействителност на договора показва, че
плащането от 1 644,80 лв., надхвърлящо чистата стойност на кредита (1 000 лв.), е
било осъществено без основание.
В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че предявеният иск е
основателен.
2. По съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищеца (чл. 78,
ал. 1 ГПК).
Съдебно-деловодните разходи, чието възстановяване търси ищцовата страна,
включват внесената държавна такса (66,99 лв.) и платен адвокатски хонорар (480 лв.).
Основателно е оплакването на ответника за прекомерност на разходите за
адвокат (чл. 78, ал. 5 ГПК). При отчитане на разрешението, дадено в Решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 г.на СЕС, националният съд от държава-членка на
Европейския съюз не е длъжен да прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК,
ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече
няма за причина поведението на страната, предизвикала спора, а поведението на
насрещната страна, която не е положила дължимата грижа, при което уговореното над
адекватния размер остава за нейна сметка (вж. Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.
гр. д. № 991/24 г., IV г. о. на ВКС). По повод съблюдаването на изискването разноските
за адвокатско възнаграждение да кореспондират с действителната правна и фактическа
сложност на делото, преценката на съда трябва да се концентрира върху
характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело, неговия предмет,
извършените процесуални действия в хода на производството, събраните
доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не следва да се
забравя, че се касае са строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа
правоспособност, което носи завишена отговорност за своята дейност. Пренасянето на
тези критерии в полето на разглежданата хипотеза показва, че разходите за адвокат,
направени от ищеца, не съответстват напълно на фактическата и правна сложност на
делото и на осъществената защита – изготвена е искова молба, която, макар да е
подробна, всъщност е ориентирана към възражение за недействителност на договора и
произтичащото от това недължимо плащане на претендираната сума; проведено е само
едно открито заседание, в което процесуален представител на ищеца не е взел лично
участие; събрани са единствено писмени доказателства и то в малък обем; спорният
предмет е имуществено притезателно право на сравнително ниска материална
стойност; разгледаната правна проблематика е с невисок интензитет на сложност,
4
включително по нея има установена съдебна практика. Ето защо и разноските на
ищеца за адвокатско възнаграждение подлежат на редуциране до сумата от 300 лв.,
която се явява справедлива и обоснована в случая.
Така в крайна сметка съдебно-деловодните разходи, които ответникът следва да
заплати на ищеца, възлизат общо на 366,99 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц.
ш.” № 115Е, ет. 5, ЕИК ***, да заплати на К. С. М., с адрес в с. К., общ. П., ул. „С.“ №
6, ЕГН **********, следните суми:
- 1 644,80 лв., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – представляващи
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит с № 836560 от
29.03.2023 г., сключен между К. С. М. (като кредитополучател) и „С. К.“ ООД (като
кредитодател), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 29.05.2025 г., до погасяването, и
- 366,99 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 ГПК – представляващи
съдебни разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5