№ 1179
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско
дело № 20251000500633 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от Столична
община, подадена чрез процесуалния представител юрк. К. З. срещу Решение №
7198/30.12.2024г. на Софийски градски съд, ГО, 5с-в по гр.дело № 633/2025г., с което
Столична община е осъдена да заплати на Ф. М. М. сумата 12 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания от телесна
повреда,изразила се в навяхване, разтягане и частично разкъсване на връзките между долния
край на малкопищялната кост и ходилото на десния долен крайник, причинена на 01.08.2022
г. в гр.София, при падане, поради наличие на счупена неукрепена плочка от стълбище за
обществено ползване, находящо се пред блок 193, вх. Б, ж.к.“Хаджи Димитър“, което
стълбище е свързвало входа на блока с пешеходна зона, стопанисвано от Столична община,
ведно със законната лихва, считано от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане.
Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната осъдителна част по съображения, които са подробно
изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба. Твърди се, че присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение не съответства на действително претърпените от
ищцата неимуществени вреди и не е съответно на принципа на справедливостта, прогласен
в нормата на чл.52 ЗЗД. Счита че решаващият съд неправилно е съобразил правилото на
1
цитираната разпоредба, като по този начин е отмерил силно завишено по размер
обезщетение за претендираните неимуществени вреди.До тук се било стигнало според
жалбоподателя тъй като при определяне размера на процесното обезщетение не са били
отчетени всички обстоятелства с правно значение за определяне размера на
неимуществените вреди по процесните причинени телесни увреждания в нужната степен, а
други са съобразени несъответно на конкретната личност на увреденото лице, а също и на
конкретната интензивност на причинените болки и страдания. Счита този извод на съда за
несъответстващ на установените по делото факти, както и че претендираните от ищцата
телесни увреждания в резултат на процесното произшествие са останали недоказани, поне не
в заявените от нея степен и интензитет. Поддържа се, че решението на градския съд е
неправилно, а също така и необосновано при преценката относно размера, до който съдът е
уважил предявения иск за неимуществени вреди като жалбоподателят счита определеният
размер за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД.
Излагат се съображения и че решението на съда е неправилно и по отношение на
това, че не е обсъдено и своевременно релевираното от ответника възражение за
съпричиняване. Счита че ако ищцата е внимавала достатъчно е щяла да забележи
своевременно чупените стълби на тротоара пред жилищната сграда в която живее и така е не
би се стигнало до падането й и до настъпването на твърдените в исковата молба телесни
увреждания.
Искането към съда е да се отмени решението на Софийски градски съд в
осъдителната част, като неправилно и несправедливо и вместо него да бъде постановено
друго, с което да се намали размера на присъденото обезщетение като се отчетат правилно
тежестта на увреждането, обема и естеството на претърпените болки и страдания, както и
съпричиняването от страна на ищеца.
Претендира се и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски,
в т.ч. и за заплатено юрисконсултско възнаграждение.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
насрещната страна Ф. М. М., подадена чрез процесуалния й представител адв. Д. З.. Твърди
се от въззиваемия, че решението в обжалваната част е правилно и обосновано, постановено
е при спазване на процесуалните норми по съображенията, които са подробно изложени в
отговора на възззивната жалба. Искането към въззивния съд е да се потвърди решението в
обжалваната част, както и да му се присъдят сторените по повод на въззивното обжалване
съдебно-деловодни разноски.
Пловдивски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Ф.
2
М. М. срещу Столична община, с която е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за
сумата 40 000 лева, представляваща неимуществени вреди, които се изразяват в преживени
болки и страдания в резултат на физическа травма- счупване на долен крайник. Твърденията
в обстоятелствената част на исковата молба са били, че инцидентът довел до физическото
увреждане е настъпил върху имот- общинска собственост.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил исковете. Поддържал, че
липсват основни елементи от фактическия състав на чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД -
противоправно деяние, вреда и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата. Оспорил е твърденията, че на 01.08.2022г. ищцата е получила телесна повреда,
тъй като при първоначалния преглед на ищцата в УМБАЛСМ „Пирогов“ не били открити
фрактури. Поддържал е възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която не
положила необходимата грижа при слизане по стълбите, за да избегне неблагоприятни
последици за своето здраве. Оспорил е и размера на иска и на това основание е поискал
отхвърлянето му като неоснователен. Претендирал е и направените в производството пред
първата инстанция съдебно-деловодни разноски.
От фактическа страна се установява следното :
Между страните не се спори, а и с оглед на изричното заявяване на представителя на
ответника, съдът е приел, че мястото на което е станало непозволеното увреждане- вторите
стълби на тротоара пред жилищната сграда, върху които е паднала ищцата, представляват
общинска собственост.
От показанията на разпитания в производството пред първата инстанция като
свидетел М. – съпруг на ищцата, съпоставени с представения по делото лист за преглед на
пациент, се установява, че на 01.08.2022 г. Ф. М. е претърпяла злополука – паднала е на
стълби пред блок 193, вх. Б, находящ се в гр.София, ж.к.“Хаджи Димитър“, които са
свързвали входа на блока с пешеходна зона. Свидетелства, че причина за падането е била
неподдържана увредена настилка на стълбището. Ищцата случайло била стъпила върху
обърната счупена плочка, подхлъзнала се е и е паднала. Според показанията на свидетеля, тя
крещяла от болки в глезена и ходилото. Свидетелят по време на инцидента работел на скеле
пред блока на втория етаж. Видял, че съпругата му излязла заедно с тяхна позната и децата
им - отивали към парка да се разхождат. Тя вървяла най-отпред, бутайки бебешка количка, а
зад нея вървяла четиринадесетгодишната им дъщеря с малкия им син - бебе на 4-5 месеца.
На третото стъпало ищцата внезапно извикала и количката се търкулнала надолу.
Свидетелят помислил, че бебето е в количката и скочил от скелето, втурнал се да помага, но
като погледнал назад, видял че дъщеря му държи бебето. Ищцата казала на свидетеля, че
стъпила на плочка, която се обърнала, и така паднала. Свидетелят видял обърнатата плочка,
тя била под крака й, ищцата се изправила, но не можела да стъпва на крака си. Много
викала, силно я болял кракът й. Ходилото й посиняло, кракът се „издул“. Свидетелят я
„гушнал“ и лека-полека с тролея за 45 минути пристигнали в „Пирогов“.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска
експертиза, чието заключение въззивният съд кредитира изцяло като обективно и
3
професионално изготвено, се установява че вследствие на инцидента ищцата е получила
навяхване, разтягане и частично разкъсване на връзките между долния край на
малкопищялната кост и ходилото на десния долен крайник. На 01.08.2022 г. е прегледана в
Спешно отделение на болница “Пирогов”, където са й направени рентгенови снимки и е
установена контузия на дясното ходило. Поставена й е била гипсова шина за период от
около 2 седмици. На 08.08.2022 г. е била прегледана от ортопед, шината е свалена и е
поставена ортеза на крайника за 4 седмици. На 09.09.2022г. е прегледана от личния лекар,
който е предписал продължаване имобилизацията до контролния преглед на 03.10.2022 г.
Както поставянето на гипсовата шина, така и поставянето на ортезата, са били необходими
за лечението на ищцата, за да се обездвижи дясната й глезенна става и ходилото. Установява
се от експертизата, че ищцата е претърпяла болки и страдания непосредствено след
катастрофата с голям интензитет за около 7-8 дни, болки с умерен интензитет за около 15-20
дни след сваляне на ортезата и започване на натоварване на ходилото и болки с по-малък
интензитет след този период за около 1-2 месеца. Травматичното увреждане на ищцата е
получено от въздействието на сила,която е довела до изместване стъпалото навътре, а това е
предизвикало теглене на връзките между долния край на малкия пищял и ходилото, тяхното
разтягане и частичното им разкъсване. Травматичното увреждане на ищцата би могло да се
получи при стъпване “на криво” и падане по стълби на 01.08.2022 г. Според експерта
травматичното увреждане на ищцата подлежи на пълно излекуване и възстановяване.
Вещото лице заявява, че към 19.03.2024 г. състоянието на ищцата е вече стабилизирано -
самостоятелната й походка е била напълно възстановена. Движенията на дясната глезенна
става и ходило също са възстановени. За извършване на основните дейности в ежедневието
пострадалата е имала нужда от чужда помощ за около 45 дни. Възстановяването от такава
травма експертът разделя на два периода: първият - обездвижване на глезенната става и
ходилото за не по-малко от 45 дни и втория период - сваляне на имобилизацията и
раздвижване на крака - около 1-2 месеца. През първия период са затруднява придвижването
и извършването на ежедневните дейности, заради имобилизиращото пособие, а през втория
се извършва раздвижване на крака, което е придружено от болки и намален обем на
движения до пълното възстановяване от травмата.
При така установените факти следва да се формира извода за неоснователността
на въззивната жалба.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради
което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на окръжния съд. Наведените във
въззивната жалба на Столична община доводи повтарят част от същите аргументи, които
вече са били изтъкнати от жалбоподателя в отговора на исковата молба и в хода на
разменените по делото писмени книжа, както и в устните състезания в производството пред
първата инстанция, на които в обжалваното решение е даден подробен и изчерпателен
отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :
По делото изначално между страните не е съществувал спор относно това дали
4
мястото на което е станала злополуката- вторите стълби, върху които е паднала ищцата,
представляват общинска собственост, за които по силата на чл.30, ал.4 и ал.5 и чл.31 от
Закона за пътищата е задължение на общината чрез съответните служби за контрол
дейносните по ремонт, поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, тротоарите
и съответно прилежащите части към тях, е задължение на съответната община. Липсва спор
и не е предмет на въззивното обжалване и иначе спорното пред първоинстанционния съд
обстоятелство относно механизма на настъпване на непозволеното увреждане- че движейки
се по стълбите, ищцата е попаднала на участък с неравни и неукрепени плочки, като при
стъпването върху една от тях, същата е поддала, в резултат на което ищцата е политнала и е
паднала по стълбите. В жалбата не се съдържа оплакване и относно причината за настъпване
на вредоносния резултат- неподържана и увредена настилка на стълбището, изразена в
наличието на участък от неукрепнали плочки, които при движението й като пешеходец са се
разклатили и поддали.
Следователно въпросите относно противоправния характер на поведението на
служителите на общината или лицата, които тя е привлякла и им е възложила поддръжката
на общинската пътна инфраструктура, както и причинната връзка с настъпилия вредоносен
резултат не са предмет на изясняване по повод на въззивното обжалване и по тези въпроси е
налице вече формирана сила на пресъдено нещо, която следва да бъде съобразена и зачетена
от въззивния съд.
Спорни са единствено въпросите относно размера на подлежащите на обезщетяване
неимуществени вреди, както и направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец.
При прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД следва да бъдат
преценени всички конкретно установени обстоятелства, имащи значение за определяне на
справедливия размер: вида и характера на увреждането, механизма на настъпване на
увреждането, характера и интензитета на търпените болки и страдания, степента на засягане
на нормалния живот на пострадалото лице в битов, социален, емоционален план,
включително с оглед възрастта и семейните, професионални и социални задължения на
лицето, продължителността на възстановителния период, наличие на трайни последици и
пр.
В случая като пряк и непосредствен резултат от процесното вредоносно събиитие от
заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза се
установява, че ищцата е претърпяла болки и страдания непосредствено след катастрофата с
голям интензитет за около 7-8 дни, болки с умерен интензитет за около 15-20 дни след
сваляне на ортезата и започване на натоварване на ходилото и болки с по-малък интензитет
след този период за около 1-2 месеца. Общият възстановителен период е продължил около 3
месеца и петнадесет дни, като същият е разделен на два подпериода- през първия е било
затруднено придвижването на ищата, както и извършването на основни ежедневни дейности
поради поставената имобилизация. През втория подпериод раздвижването на крака е било
придружено с болки и намален обем на движенията, налице е била и проявена силна болка и
5
дискомфорт при промяна на атмосферните условия.
При така установените факти първоинстанционният съд наъпълно правилно е
направил извод, че получените травматични увреждания и всички търпени болки и
неудобства във времето след инцидента са повлияли съществено и изключително негативно
на емоционалното състояние на ищцата. Невъзможността й самостоятелно да се придвижва,
да посреща ежедневните си нужди и да се грижи за семейството си, в. т. ч. и за четирите й
малолетни деца, я подтискало изключително много и в резултат на това станала напрегната
и тревожна. Като последица преживеният стрес от злополуката и справянето на
последствията от нея ще повлияе дългосрочно на здравословното и психологическото
състояние на пострадалата.
Неоснователно е възражението на въззивника, че причинените травматични
увреждания не обосновават извод за присъждане на обезщетение в определения от съда
размер, поради липсата на риск за живота на пострадалото лице, тъй като не е необходимо
всяко увреждане да съставлява риск за живота на увреденото лице за да може то да подлежи
на репариране.
При това положение правилно като краен извод първоинстанционният съд е взел
предвид възрастта на ищцата към датата на злополуката, вида на телесната повреда,
характера на проведеното лечение, изпитваните затруднения при самообслужването на
пострадалата и социално-икономическите условия на стандарта на живот в страната.
Инцидентът е повлиял съществено и негативно върху начина на живот на
пострадалата, която е била социално активен и трудоспособен човек към момента на
произшествието. Изпитвала е силни болки и физически страдания, особено в първоначалния
период на възстановяването, като следва да се държи сметка и на обстоятелството, че
травмата е създала известни затрудения в социалното общуване, както и определени
страхови представи, които видно от свидетелските показания и до настоящия момент все
още не са окончателно преодолени.
При това положение съвкупната преценка на всички относими обстоятелства, както и
това че все още не е налице пълно възстановяване, мотивира въззивния съд да приеме, че
размерът на дължимото обезщетение правилно е бил определен от първоинстанционния съд
да е в размер на сумата от 12 000 лева. Този размер е съобразен с принципа на
справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, във връзка с конкретно установените факти по
делото, изложени по-горе. Според състава на Софийски апелативен съд не е налице
основание същият да бъде намален, при което оплакванията във въззивната жалба, че
определеният от първоинстанционният съд размер е силно завишен се явяват неоснователни.
Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба относно наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страната на пострадалата, който не бил
съобразен от първоинстанционният съд. Константната практика на ВКС приема, че при
определяне дали е налице, както и каква е степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между
6
поведението на пострадалия и противоправното поведение на деликвента, респ. на
отговорния за неговите действия като в тежест на съда е вменена преценка за това доколко
действията на пострадалия да са допринесли за вида и тежестта на уврежданията /за
резултата/ и въз основа на това да определи обективния му принос.
В настоящия случай безспорно се установява от свидетелските показания, че в
момента на настъпване на злополуката ищцата е слизала по стълбите на тротоара
придружавана от четирите си деца- две от тях са били от двете й страни, а останалилте две,
непосредствено зад нея. При това положение напълно естествено и закономерно е да се
приеме, че вниманието й е било насочено не в краката, а към движещите се едновременно
до нея невръстни деца. С оглед обстоятелствата при които е станала злополуката, ищцата не
е била длъжна да предвиди, че неволно стъпвайки върху счупена или недобре наместена
плочка ще се подхлъзне и ще падне при което ще настъпи и процесното травматично
увреждане. Следователно не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия ищец, което от своя страна да бъде основание за намаляване на дължимото
обезщетение, съгл. чл.51, ал.2 ЗЗД.
Предвид горното въззивната жалба на Столична община се преценява като
неоснователна. Обжалваното решение в частта, с която искът е уважен за размера от 12 000
лева е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв.
Д. З. на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1172,35 лева.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7198/30.12.2024г. на Софийски градски съд по гр.дело
№ 633/2025г., с което Столична община е осъдена да заплати на Ф. М. М., ЕГН **********
сумата 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
болки и страдания от телесна повреда, изразила се в навяхване, разтягане и частично
разкъсване на връзките между долния край на малкопищялната кост и ходилото на десния
долен крайник, причинена на 01.08.2022 г. в гр.София, при падане, поради наличие на
счупена неукрепена плочка от стълбище за обществено ползване, находящо се пред блок
193, вх. Б, ж.к.“Хаджи Димитър“, което стълбище е свързвало входа на блока с пешеходна
зона, стопанисвано от Столична община, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2022 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул.“Московска“№33 да заплати на адв. Д. З.,
с адрес за осъществяване на дейността гр.София, ул.“Алабин“№36, ет.2 на основание чл.38,
ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1172,35 лева.
7
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8