Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  260098

 

гр. Сливен, 28.10.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ районен съд, наказателно отделение – ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при съдебен секретар ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 1009 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба от „С.Т.” ЕООД – с. Р., общ. Н., обл. Б., представлявано от управителя К.Г.Н., чрез пълномощник,  против НП № 3 от 18.03.2020 год., издадено от Директора на РИОСВ – Б., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 7000,00 лева на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. второ от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) за нарушение на чл. 35, ал. 3 вр. чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО.

Жалбоподателят, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено и моли да бъде присъден адвокатски хонорар.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по жалбата. По делото са постъпили писмени бележки от гл.юрисконсулт на РИОСВ – Б..

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 14.01.2020 год. бил съставен АУАН № 3 от същата дата против жалбоподателя за това, че на 07.11.2019 год. в обл. Б., общ. Б., гр. Б., в сградата на РИОСВ - Б. е извършил следното: установено било, че нерегламентирано транспортира от пристанище Б. до „Т.С.“ ЕАД отпадъци с код 19 12 10 (RDF) без посоченият код да фигурира в издадения от Директора на РИОСВ - Б. Регистрационен документ № 02 - РД - 333 - 00 от 25.02.2015 год. за извършване на дейност по транспортиране в съответствие с § 1, т. 43 от ДР на ЗУО. В акта било отразено, че транспортирането на отпадъците е извършено с транспортни средства „Скания” с регистрационни номера *****и *****, както и че превозно средство „Скания” с регистрационен номер ***** не фигурира в издадения Регистрационен документ № 02 - РД - 333 - 00 от 25.02.2015 год. В акта било посочено, че на 07.11.2019 год. в РИОСВ – Б. постъпило писмо с вх. № УО-1455/07.11.2019 год. от Директора на РИОСВ - С.З.с молба за извършване на проверки на лица, извършили транспортиране на отпадъци по Нотификация IT 022173, във връзка с издадено Решение на МОСВ № УО - 56/27.09.2018 год.; както и в писмото подробно били описани условията, при които следва да се извърши разрешеният внос на отпадъци с код 19 12 10 от Италия, предназначен за извършване на дейност по оползотворяване с код R 1 (изгаряне) в пещите на „Т.-С.” ЕАД. В акта било отразено, че вносът е следвало да се извърши в срок до 08.07.2019 год., като допустимото количество отпадък било до 4 032,000 т. в съответствие с условие 11.2.1. от комплексното разрешително (КР) на „Т.С.” ЕАД; както и че общият брой превози по нотификацията е два транспорта. В акта било посочено, че съгласно т. 6 от Решение № УО-56/27.09.2018 год. отпадъците по нотификацията следвало да се транспортират от пристанище Б. по шосе до „Т.-С.” ЕАД, като транспортирането следвало да се осъществява от транспортно дружество „Д.” ЕООД; както и че „Д.” ЕООД притежава разрешителен документ по чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци - № 13 - РД - 251 - 02/23.10.2018 год., издаден от РИОСВ - Стара Загора. В акта било отразено, че при извършена проверка от експерти от РИОСВ - Стара Загора, било установено, че: „Т.-С.” ЕАД е извършило два вноса на отпадъци с код 19 12 10 от Италия през м. ноември 2018 год. - 2 696,860 т. и през м. май 2019 год. - 1 175,180 т.; не е спазено изискването на т. 6 от Решение № УО - 56/27.09.2018 год., издадено от Министерство на околната среда и водите „Т.-С.” ЕАД за предоставено съгласие по Нотификация IT 022173, а именно транспортирането на отпадък с код 19 12 10 е извършено от „С.Т.“ ЕООД, а не от „Д.” ЕООД, както е посочено в разрешителния документ; както и че нарушението на изискването се доказва с представена Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната № 1249901/10.05.2019 год. В акта било посочено, че след извършена документална проверка в РИОСВ - Б. било установено, че на „С.Т.” ЕООД е издаден от РИОСВ - Б. разрешителен документ по чл. 35 ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци - № 02 - РД - 333 - 00/25.02.2015 год., съгласно който отпадък с код 19 12 10 не е посочен като разрешен за извършване на дейности по събиране и транспортиране; транспортирането на отпадък с код 19 12 10 е извършено транспортно средство „Скания“ с регистрационен номер *****, което не фигурира в разрешителен документ по чл. 35 ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци - № 02 - РД - 333 - 00/25.02.2015 год., издаден на фирма „С.Т.” ЕООД. В акта било отразено, че при извършване на проверка на мястото на адреса на седалището на дружеството не бил открит представител, поради което бил съставен Констативен протокол № 016747/27.11.2019 год. В акта било отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 35, ал. 3 във връзка ал. 2, т. 2 от ЗУО. Актът бил връчен на 20.01.2020 год. (л. 18 - 20 от АНД № 1651/2020 г. по описа на РС-Б.).

Въз основа на АУАН било издадено процесното НП № 3 от 18.03.2020 год., издадено от Директора на РИОСВ – Б., с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 7000,00 лева на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. второ от ЗУО за нарушение на чл. 35, ал. 3 вр. чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО. В НП било отразено, че във връзка с направено възражение от жалбоподателя било отправено запитване до „Т.-С.” ЕАД с изх. № УО-1455(6)/24.02.2020 год. Отразено било, че с тяхно писмо вх. № УО-1455(7)/28.02.2020 год. били уведомени, че има извършена доставка на RDF с код 191210 на дата 10.05.2019 год. с количество 20320, с транспортно средство „Скания“ с регистрационен номер *****; както и че с оглед горното по безспорен начин е доказано, че жалбоподателят на 10.05.2019 год. нерегламентирано транспортира от пристанище Б. до „Т.С.“ ЕАД отпадъци с код 19 12 10 (RDF), както и че отпадъкът не фигурира в издадения от Директора на РИОСВ - Б. Регистрационен документ № 02 - РД - 333 - 00 от 25.02.2015 год. за извършване на дейност по транспортиране в съответствие с § 1, т. 43 от ДР на ЗУО. НП било изпратено за връчване с писмо изх.№ УО-1455/19.03.2020 год. по описа на РИОСВ – Б., като същото било получено на 06.04.2020 год., видно от обратна разписка (л. 8 - 12 от АНД № 1651/2020 г. по описа на РС-Б.).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от жалбоподателя или не.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В АУАН следва съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да се съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай нито в акта, нито в издаденото НП е посочено мястото на извършване на нарушението, а само е отразено, че същото се изразява в нерегламентирано транспортира от пристанище Б. до „Т.С.“ ЕАД отпадъци с код 19 12 10 (RDF). Административнонаказващият орган изобщо не е изследвал въпросът кое е мястото на извършване на нарушението, като това проличава и от факта, че в самото НП е посочено, че същото подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, в 7-дневен срок от връчването му, пред съответния районен съд, като не е посочено кой е съответния районен съд. Освен че е изрично предвиден като задължителен реквизит на всяко НП, мястото на извършване на административното нарушение определя и местната подсъдност, тъй като съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, наказателното постановление подлежи на обжалване пред Районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението.

 Освен това съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на НП не е спазена разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. В настоящия случай административното нарушение изразяващо се в нерегламентирано транспортира от пристанище Б. до „Т.С.“ ЕАД е било довършено на територията на гр. Сливен. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, регионалните инспекции по околната среда и водите осъществяват своята дейност съгласно посочените в приложението седалище и териториален обхват на дейност, като в Приложението към чл. 1, ал. 2 е посочено, че РИОСВ – С.З.е с териториален обхват общините Котел, Сливен, Нова Загора, Твърдица. Следователно административнонаказателната преписка е разгледана и е издадено НП от некомпетентен орган – РИОСВ – Б. (в този смисъл Решение № 1306/13.10.2020 год. по КАНД № 1646/2020  год. по описа на Административен съд - Б.).

С оглед гореизложеното съдът намира, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да разбере за какво нарушение му се търси отговорност и къде е било извършено същото. Констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно не посочване на мястото на извършване на нарушението. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва е правото му да знае мястото на извършване на нарушението, за да може да организира защитата си в пълен обем. Административнонаказващият орган следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на по – нисък размер на разноските в тази им част, поради което съдът намира, че следва да ги присъди в пълен размер от 400,00 лева, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 07.04.2020 год. (л. 7 от АНД № 1651/2020 год. по описа на РС - Б.).

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3 от 18.03.2020 год., издадено от Директора на РИОСВ – Б., с което на „С.Т.” ЕООД – с. Р., общ. Н., обл. Б., представлявано от управителя К.Г.Н., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 7000,00 лева на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. второ от ЗУО за нарушение на чл. 35, ал. 3 вр. чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати в полза на „С.Т.” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление с. Р., общ. Н., обл. Б., представлявано от К.Г.Н. разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: