№ 421
гр. Горна О., 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20224120100248 по описа за 2022 година
Oбективно съединени искове с правно основание: чл.124 ал.1 от ГПК; чл.108 от ЗС и чл.537
ал.2 от ГПК.
Ищците СВ. Г. Г., ХР. Г. Г. и Р. ХР. ХР.(всички чрез адв.С.И. от ВТАК и адв. Й.М. от
ВТАК) твърдят в исковата си молба, че с Решение№47RG/11.09.1996г. на ПК гр.Л. е възстановено
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановени стари реални граници в
землището на с.М. Общ.Л. на С.Р.ХХ.. Решението е издадено на основание чл.18ж ал.1, чл.18з ал.1
от ППЗСПЗЗ и протоколи№26/11.03.1996г. по чл.18г чл.18д Протокол№1/05.10.1992г. по чл.18е и
Решение№2788ж/31.01.1996г. по чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ и има конститутивен характер, съгласно
т.1 от Тълкувателно решение№1/1997г. по гр.дело№11/1997г. - ОСГК на ВКС. Сред тези имоти е и
нива, находяща се в с.М. Общ.Л. местност „Край село“ със стар идентификатор№044004 площ
1.361дка, при граници: имот№044007, имот№044006, имот№044003, имот№044002 и
имот№000398, и нов идентификатор№47826.44.4, съгласно одобрените КККР със Заповед№РД-18-
726/14.03.2018г. на Изп.директор на АГКК. След смъртта си(06.01.2000г.) С.Р.ХХ. се наследява от
ХР. Г. Г., СВ. Г. Г. и Р. ХР. ХР.. С нот.акт№175 за установяване правото на собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство, том IV нот.дело№1320/1997г. за
собственик на посочения по-горе имот е призната Ц. Г. К.. Ц. Г. К. сключила договор за покупко-
продажба на имота, обективиран в нот.акт№537 за покупко-продажба на недвижим имот том III,
per.№2206, нот.дело№470/2017г., вписан в Служба по вписванията Г.О. с вх.№3123/19.05.2017г.,
акт№51 томX дело№1008/2017г., с Г. Ц. Е., който е купил в полза на сина си ЦВ. Г. ЦВ. на
19.05.2017г. Ищците твърдят, че са собственици на недвижимия имот по наследство. Те не могат
да упражнят правото си на собственост върху имота, доколкото то се нарушавало от ответниците.
Ц. Г. К. оспорвала тяхното право на собственост, снабдявайки се с констативен нотариален акт
през 1997г., без в действителност да са били налице условията за това и впоследствие се е
разпоредила с този имот. Този нотариален акт, съгласно Тълкувателно решение№11/21.03.2013г.
1
по т.дело№11/2012г. - ОСГК ВКС, макар да е официален свидетелстващ документ, не се ползвал с
материална доказателствена сила относно факта дали молителят е владял имота в продължение на
давностния срок, тъй като нотариусът не бил възприел този факт лично. ЦВ. Г. ЦВ. сключил
сделка с несобственик, която няма транслативен ефект, поради което и той нямаlo как да придобие
права, които праводателят му не притежавал. По тази причина той владеел имота, без да има годно
правно основание. Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл.124 ал.1 от ГПК,
чл.108 от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК: -да се приеме за установено по отношение на Ц. Г. К., че ХР. Г.
Г., СВ. Г. Г. и Р. ХР. ХР. са собственици на недвижим имот, находящ се в с.М. Oбщ.Л. в
местността „Край село“, представляващ имот със стар пл.№044004 и нов
идентификатор№47826.44.4, съгласно одобрените със Заповед№РД-18-726/14.03.2018г.
Изп.директор на АГКК кадастрални карта и кадастрални регистри, с площ 1360.00кв.м, начин на
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, при съседи съгласно одобрената КККР: имот с идентификатор№47826.44.5; имот с
идентификатор№47826.44.6; имот с идентификатор№47826.43.398; имот с
идентификатор№47826.44.7; имот с идентификатор№47826.888.9901 и имот с
идентификатор№47826.44.3; -да се приеме за установено по отношение на ЦВ. Г. ЦВ., че ХР. Г. Г.,
СВ. Г. Г. и Р. ХР. ХР. са собственици на недвижим имот, находящ се в с.М. Oбщ.Л. в местността
„Край село“, представляващ имот със стар пл.№044004 и нов идентификатор№47826.44.4,
съгласно одобрените със Заповед№РД-18-726/14.03.2018г. Изп.директор на АГКК кадастрални
карта и кадастрални регистри, с площ 1360.00кв.м, начин на трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи
съгласно одобрената КККР: имот с идентификатор№47826.44.5; имот с
идентификатор№47826.44.6; имот с идентификатор№47826.43.398; имот с
идентификатор№47826.44.7; имот с идентификатор№47826.888.9901 и имот с
идентификатор№47826.44.3; -да бъде осъден ЦВ. Г. ЦВ. да предаде владението на недвижим имот,
находящ се в с.М. Oбщ.Л. в местността „Край село“, представляващ имот със стар пл.№044004 и
нов идентификатор№47826.44.4, съгласно одобрените със Заповед№РД-18-726/14.03.2018г.
Изп.директор на АГКК кадастрални карта и кадастрални регистри, с площ 1360.00кв.м, начин на
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, при съседи съгласно одобрената КККР: имот с идентификатор№47826.44.5; имот с
идентификатор№47826.44.6; имот с идентификатор№47826.43.398; имот с
идентификатор№47826.44.7; имот с идентификатор№47826.888.9901 и имот с
идентификатор№47826.44.3 - на ХР. Г. Г., СВ. Г. Г. и Р. ХР. ХР.; -да бъде отменен нотариален
акт№175 том IV нот.дело№1320/1997г. от 19.05.1997 г. за установяване правото на собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство, издаден в полза на Ц. Г. К..
Претендират се направените по делото разноски.
Ответницата Ц. Г. К.(чрез адв.К.Д. от ВТАК) оспорва предявените искове. Оспорва
представеното Решение№47RG/11.09.1996г. на ПК гр.Л. за възстановяване правото на собственост
на наследодателя на ищците и правата, които те извличат от него, като твърди, че
наследодателката на ищците и съответно ищците не са собственици на процесния имот. Видно от
Договор за покупко-продажба от 14.04.1969г. С.Р.ХХ.(наследодателка на ищците) продала на
Г.П.П.(наследодател на ответницата Ц. Г.К. - неин баща) процесния недвижим имот(имотът
представлявал „парцел III-494, квартал 59 по регулационния план на с.М.“). Договорът не бил във
формата на нотариален акт, затова е нищожен като форма, но бил безспорно основание и
2
доказателство за начало на давностно владение, на което и на наследственото си правоприемство,
през 1997г. ответницата се е позовала и афиширала чрез снабдяването си с нотариален акт№175
том IV нот.дело№1320/1997г. от 19.05.1997г. по давност и наследство, който е достъпен и известен
на всички трети лица от този момент. Твърди се, че от 1997г. до 2017г. ответницата продължила да
упражнява владение върху имота вече като собственик, продължило още 20 години, като
афиширала и противопоставила владението си на всички трети лица. Владението на ответницата и
нейния наследодател в периода: 1969г.-1997г. и на ответницата в периода: 1997г.-2017г. било явно,
открито несъмнено, като не било прекъсвано от никого, вкл. от ищците и/или тяхната
наследодателка. Счита, че с Решение№47RG/11.09.1996г. на ПК гр.Л. не била възстановена
собствеността върху имота на наследодателката С.Р.ХХ., защото имотът не подлежал на
възстановяване по ЗСПЗЗ - не били налице материалноправните предпоставки на закона за
възстановяване на този имот(имотът не бил влизал в ТКЗС и никога не е бил земеделски; имотът
бил в регулация, след което дворно място извън регулация, които имоти не били в обхвата на
възстановяване по ЗСПЗЗ, дори да са били отразени в плана за земеразделяне при създаването му -
в договора от 1969г. самата наследодателка С.Р.ХХ. обективирала и признала този факт. След
продължило общо повече от 48 години владеене на този имот, на 19.05.2017г. Ц. Г. К. го е продала
на Г. Ц. Е., който закупил в полза на сина си ЦВ. Г. ЦВ.. Последният придобил собствеността на
валидно правно основание – договор за покупко-продажба, без към момента по отношение на
имота да е имало вписани каквито и да било права на трети лица или към момента на сделката
правото на собственост на продавача или легигимиращия ефект на нот.акт да е бил оборен или
оспорен, съгласно цитираното Тълкувателно решение№11/21.03.2013г. т.дело№11/2012г. - ОСГК
ВКС. Дори да се приемело, че Решение№47RG/11.09.1996г. на ПК гр.Л. било издадено валидно и
допустимо, то към момента на предявяване на иска на основание чл.99 от ЗС ищците не били
собственици на имота, тъй като друг е придобил собствеността на друго правно основание.
Продавачката Ц. Г. К. е владяла имота, вкл. с присъединяване на владението на наследодателя си
от 1969г. до 2017г., като през 1997г. снабдявайки се с нотариален акт за собственост афиширала и
манифестирала владението си пред всички трети лица. През целия период фактическата власт била
упражнявана от наследодателя на прехвърлителката и от нея, като нито С.Р.ХХ., нито ищците,
нито който и да било е прекъснал владението на ответницата по относимите законови начини
съгласно чл.116 от ЗЗД. Към момента на покупко-продажбата Ц. Г. К. била собственик на имота и
валидно е прехвърлила правото си на собственост на ЦВ. Г. ЦВ., който пък е придобил и владее на
валидно правно основание. Поради неоснователност на главните искове неоснователен бил и
акцесорният по чл. чл.537 ал.2 от ГПК. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът ЦВ. Г. ЦВ.(чрез адв.Н.Б. от ВТАК) оспорва предявените искове. Оспорва
твърдението на ищците, че по силата на наследяването сстанали собственици на процесния имот в
качеството им на наследници на С.Р.ХХ. след смъртта и през 2000г., като и към 2000г.
наследодателката ХаджиХ. не била собственик на въпросната нива. През 1969г. С.Р.ХХ. е предала
владението на имота на бащата на Ц. Г. К. по силата на предварителен договор за покупко-
продажба от 14.04.1969г., получавайки уговорената в договора цена. След датата на договора
С.Р.ХХ. не владяла имота и не се противопоставяла на бащата на Ц. Г. К., нито на Ц. Г. К., че
владеят имота като свой собствен. До смъртта(2000г.) на С.Р.ХХ. процесният имот се е владял
непрекъснато, явно и спокойно като свой собствен от бащата на Ц. Г. К., а след смъртта му, от Ц. Г.
К.. Когато през 1997г. Ц. Г. К. се снабдила с нотариален акт за собственост върху имота по
3
давностно владение, тя е присъединила владението на имота като свой към това на баща си Г.П.П.
и това владение е било от 1969г. С.Р.ХХ. не се противопоставила на така издадения нотариален
акт, тъй като видно от съдържанието му и приложените към него документи, нотариусът взел
предвид не само показанията на свидетелите, а и приложения предварителен договор от
14.04.1969г. Това придава материална доказателствена сила на нотариалния акт, който не почива
само на свидетелски показания, а и на писмен документ, установяващ кога е започнало своенето на
имота. В самата искова молба не се твърди, че тримата ищци са били във владение някога на
имота, че са предприемали действия за прекъсване на владението на ответниците по делото, което
владение е продължило повече от 20 години. Оспорва твърдението в исковата молба, че решението
на ПК за възстановяване на собствеността на имота има конститувен характер, поради което
следва да се ползва с предимство пред нотариалния акт за собственост на първата ответница.
Съдебната практика/Тълкувателно решение№11/2012г. – ОСГК ВКС;
Определение№537/03.12.2020г. по гр.дело№2518/2020г. - IIг.о. ВКС/, приема конкуренция между
решение на поземлена комисия за възстановяване на земя и нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка и се счита за напълно възможно въз основа на доказателствата по делото
да се приеме, че собственост върху земя може да се установи с нотариален акт, издаден по
обстоятелствена проверка. Следва да се приложи правилото на чл.99 от ЗС, според което правото
на собственост се изгубва, когато някой друг го придобие. ЦВ. Г. ЦВ. придобил собствеността от
собственик с правата върху имота. Ц. Г. К. владяла имота лично и чрез баща си, преди смъртта му
повече от 10 години до възстановяване на собствеността с решението на ПК гр.Л., по силата на
което е придобила собствеността. Това владение е било предадено от наследодателката на ищците
по силата на предварителен договор за продажба на имота. След предаването на владението до
смъртта си С.Р.ХХ. не се противопоставяла на това владение и не е взела мерки за прекъсването
му. След смъртта на С.Р.ХХ. нейните наследници(ищци) в продължение на повече от 20 години не
се противопоставили на владението на Ц. Г. К., а след това и на ЦВ. Г. ЦВ., на това че те са се
снабдили с нотариални актове за собствеността на имота и че са го владели непрекъснато, явно и
спокойно през тези повече от 20 години. По силата на правилото на чл.99 от ЗС, дори ищците да
твърдят, че са придобили по наследство собствеността върху имота, то било очевидно, че са я
загубили, тъй като те самите не твърдели, че са владели имота през това време, както и да са
прекъсвали владението на ответниците по делото. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното:
С Решение№47RG/11.09.1996г. на ПК гр.Л. е възстановено правото на собственост на земи
в съществуващи или възстановени стари реални граници в землището на с.М. Общ.Л. на С.Р.ХХ..
Решението е издадено на основание чл.18ж ал.1, чл.18з ал.1 от ППЗСПЗЗ и
протоколи№26/11.03.1996г. по чл.18г чл.18д Протокол№1/05.10.1992г. по чл.18е и
Решение№2788ж/31.01.1996г. по чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ. Сред тези имоти е и нива, находяща се
в с.М. Общ.Л. местност „Край село“ със стар идентификатор№044004 площ 1.361дка, при
граници: имот№044007, имот№044006, имот№044003, имот№044002 и имот№000398, и нов
идентификатор№47826.44.4, съгласно одобрените КККР със Заповед№РД-18-726/14.03.2018г. на
Изп.директор на АГКК.
Приложени са: -скица на процесния недвижим имот, находящ се в с.М. Oбщ.Л. в
местността „Край село“, представляващ имот със стар пл.№044004 и нов
идентификатор№47826.44.4, съгласно одобрените със Заповед№РД-18-726/14.03.2018г.
4
Изп.директор на АГКК кадастрални карта и кадастрални регистри, с площ 1360.00кв.м, начин на
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, при съседи съгласно одобрената КККР; -удостоверение за характеристики на
поземления имот от 21.02.2022г.; -удостоверение за дан.оценка от 21.02.2022г., според което
дан.оценка на имота е 1796.50лв.
Според удостоверение за наследници, издадено от Общ.Г.О., С.Р.ХХ.(бивш жител на
гр.Г.О.) е починала на 07.01.2000г. и е оставила наследници: ХР. Г. Г.(внук), СВ. Г. Г.(внук) и Р.
ХР. ХР.(внучка).
С нот.акт№175 за установяване правото на собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение и наследство, том IV нот.дело№1320/1997г. на нотариус Кр.Б. с район на
действие ГОРС, за собственик на посочения по-горе имот, описан в акта, като „незастроено дворно
място от около 1000.00кв.м, представляващо пл.№494 по плана на с.М., находящо се в землището
на с.М.-извън регулация, при граници: н-ци на П.П.Ч., К.К.У., И.Л.Ж. и улица“ е призната Ц. Г. К..
Ц. Г. К. сключила договор за покупко-продажба на имота, обективиран в нот.акт№537 за
покупко-продажба на недвижим имот том III, per.№2206, нот.дело№470/2017г., вписан в Служба
по вписванията Г.О. с вх.№3123/19.05.2017г., акт№51 томX дело№1008/2017г., с Г. Ц. Е., който е
купил в полза на сина си ЦВ. Г. ЦВ. на 19.05.2017г.
С Договор за покупко-продажба от 14.04.1969г.(не в нотариална форма) С.Р.ХХ. е продала
на Г.П.П., наследодател на Ц. Г. К.(неин баща) процесния недвижим имот. Имотът е представлявал
„парцел III-494, квартал 59 по регулационния план на с.М. при граници: н-ци на П.П.Ч., К.К.У.,
И.Л.Ж. и улица“.
От страна на ищците СВ. Г. Г., ХР. Г. Г. и Р. ХР. ХР. е направено възражение по реда на
чл.193 от ГПК, като е оспорена истинността на Договор за покупко-продажба от 14.04.1969г., като
се счита, че праводателят С.Р.ХХ. не е автор на документа, в т.ч. не е положила подписа си.
По делото е допусната съдебна-графическа експертиза. Според вещото лице в
представения договор от 14.04.1969г. подписът в края на договора е положен от С.Р.ХХ..
Подписът положен от С.Р.ХХ. не е бил пренесен от друг документ чрез ксерокопие или по някакъв
друг начин, а е бил положен с мастило върху хартиения носител. Според вещото лице
ръкописният текст с волеизявлението не е бил изписан от С.Р.ХХ.. Ръкописният текст за
изявлението в договора и положените подписите под „Свидетели“ и “Договарящи се“ не са от
едно и също лице. Четирите подписа са положени от четири различни лица, като едно от тях е
изписало текста за волеизявлението. Съдът кредитира заключението като обективно и му дава
вяра. Същото не е оспорено от страните по делото.
Според заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза имотът, описан в
договора от 14.04.1969г, идентичен ли е с имота, предмет на исковата молба: недвижим имот,
находящ се в с.М. Общ.Л. в местността „Край село”, представляващ имот със стар пл.№044004 и с
идентификатор№47826.44.4, съгласно одобрените със Заповед№РД-18-726/14.03.2018г. на
Изп.директор на АГКК КККР, с площ 1360.00кв.м., начин на трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, при съседи
съгласно одобрената КККР: имот с идентификатор№47826.44.5, имот идентификатор№47826.44.6,
имот с идентификатор№47826.44.7, имот с идентификатор№47826.888.9901 и имот с
идентификатор№47826.44.3. Според вещото лице процесният имот е бил описан в договора от
14.04.1969г. с идентификация съгласно действалия към този момент Регулационен план на с.М.
5
като дворно място около 1дка, намиращо се в парцел III-404 кв.59. Впоследствие имотите в тази
зона са извадени от строителните граници, респективно регулацията им е отпаднала. С
изготвянето на Плана за земеразделяне и базираната на него кадастрална карта на възстановената
собственост е променена идентификацията на имотите. Действащата Кадастрална карта
практически напълно запазвала разположението и конфигурацията на имотите в зоната. Според
вещото лице от съпоставянето на плановете и картите можело да се направи изводът, че имотите
идентифицирани като: парцел III-404 кв.59, имот 044004 по КВС на землище с.М. и ПИ с
идентификатор№47826.44.4 по КККР на землище с.М. са идентични. Съдът кредитира
заключението като обективно и му дава вяра. Същото не е оспорено от страните по делото.
От двете страни са ангажирани гласни доказателства. Св.Ц.С..Г.(син на С. Г.Г.) описва
местонахождението на имота в с.М.(вдясно на главната улица, покрай старото училище се завива в
дясно и на тази улица се намирал имота). Твърди, че в имота няма нищо - нито сгради, нито
постройки, само трева и малко издънки, една ръждясала стара ограда, като от едната страна
граничи с постройка със съседен имот. Имотът го наследили от баба С.Р.ХХ.(негова прабаба),
която я гледали през последните години. В този имот прекарвали доста дни, тъй като в имота
засаждали царевица(баща му С.Г. гледал прасета). От 1997г. до 2015г. две лета не били ползвали
имота, а през останалото време всяка година са гледали царевица. Ходели само по 4-5 дни в
годината да насеят царевицата, да оплевят и после да я приберат. Не познавали хората от с.М.,
защото не им е било необходимо. Имал идея да стане млад земеделец и да развие бизнес, точно в
този имот. Св.Ц.М.М. познава Ц.С..Г. и баща му С.Г.. Знае за процесния имот - вдясно от главния
път, покрай училището вдясно и е на 200-300м. Имотът бил със стара телена ограда, като е
ограден отвсякъде. Свидетелят твърди, че през 1997г.-1998г.(тогава бил първи - втори клас)
ходили да помагат да берат царевица. Свидетелят и Ц.С..Г. поели една инициатива да станат
земеделски производители, за да може да се кандидатства по оперативната програма. Според
свидетеля имотът бил наследен от баба С.Р.ХХ., за която в последните и години се грижили
родителите на Ц.С..Г.. Свидетелят заявява, че няма нищо общо със с.М. и не познава хора от с.М..
Не познава ищците ХР. Г. Г. и Р. ХР. ХР.. Св.О.Д. заявява, че e посещавала процесния имот два
пъти(през 2006г. и през 2007г.). Ходила да помага за обиране на царевицата. В имота виждала
Ц.С..Г.. Подържала връзка със С.Г., като от него разбрала, че желаел да обработва имотите в с.М.
и евентуално да ги арендува. Не познава ищците ХР. Г. Г. и Р. ХР. ХР.. Св.Д.Д. живеел на 100м от
процесния имот. Имотът(около 1дка) бил заграден с бодлива тел от страната на улицата, отдясно
има къща до имота, а от лявата страна е къщата на моя братовчед и от другата страна люцерна.
Според свидетеля имотът бил продаден на Н. и Г.(родители на Ц.К.). Впоследствие виждал
съпруга на Ц.К. да работел имота(сеела се е царевица), като свидетелят му помагал да изоре имота.
След това той се разболял и 4-5години имотът не бил обработван. Св.П.Г.С.(сестра на Ц. Г. К.)
потвърждава, че имотът се намира на края на селото, под гробищата, но е в границата на селото
между две къщи. Мястото било оградено и с вратичка отпред. Твърди, че процесният имот бил
закупен от баща и Г.П.П. от С.Р.ХХ.. След като баща и починал през 1977г., си разделили
„сестрински“ мястото и го „дали“ на Ц.К. и нейния съпруг. От тогава те обработвали мястото.
Заявява, че никой друг не бил обработвал това място. В имота сеели лук, чесън, царевица, а
накрая Г. К. сял и люцерна за животните. Не познава ХР. Г. Г. и Р. ХР. ХР. и С.Г.. Св.В.Д.Г. е
роден в с.М. и понастоящем е жител на селото. Запознат бил с местоположението на процесния
имот(с площ от около 1300 кв.м., с правоъгълна форма, южната част е в края на селото, към стария
гробищен парк, с лице към улица в регулация и с дължина около 65 м. на запад, като от ляво и
6
дясно - около 25 м. е оградено с мрежа и циментови колове), който счита, че бил собственост на
баба Ивана(майка на Ц. Г.К.). В периода: 1978/1990г.-2012г. лично обработвал с Г. К.(съпруг на Ц.
Г.К.) въпросния имот(засяване, обработката и прибирането на селскостопанската продукция). На
95% слагали царевица(понеже имали животни) и лук. Свидетелят лично засял люцерна през 2012-
2013г. До 2015/2016г. косил и прибирал люцерната. Не познавал С.Х.Х. Х.Г., С.Г. и Р.Х.. Св.М.О.
твърди, че процесният имот(с форма на правоъгълник и повече от 1дка) се обработвал от Г. К.
(съпругата му е Ц.К.) – „повече от 20 години, откакто се помня, може би 40-50 години“. Последно
бил насят с люцерна, тъй като той имали крава. Преди това имотът е бил сят с царевица. От преди
3-4години имотът бил продаден. Не познавал С.Х.Х. Х.Г., С.Г. и Р.Х.. Св.Ц.Й.Д.(брат съм на
майката на ЦВ. Г. ЦВ. и негов чичо) твърди, че живее в с.М. от 2000г. Знае, че процесният имот е
на К.и, като ги бил виждал да обработват имота(насят с люцерна). Свидетелят твърди, че никой
друг не бил идвал да сее нещо в имота. Не познавал С.Х.Х.. Св.Г. Цв.Е.(баща на ЦВ. Г. ЦВ.)
заявява, че закупил имота за сина си от Ц. и Г. К.и, които работели имота. Имотът бил засят с
царевица, като накрая бил засят с люцерна. Никой друг освен Г. и Ц. К.и не бил обработвал имота
и не е имал претенции за собствеността му.
Възприятието е реалност, но дали предполагаемото е действително… Така или иначе,
свидетелските показания трябва да се еднопосочни, безпротиворечиви и убедителни, за да бъдат
ценени от съда, което не би могло да бъде сторено с оглед тяхната фрагментарност. Показанията на
св.Ц.С..Г.(син на С. Г.Г.) и св.Г. Цв.Е.(баща на ЦВ. Г. ЦВ.) следва да се ценят през призмата на
чл.172 от ГПК, с оглед близките и родствени отношения със страните и тяхната заинтересованост.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Изхождайки от твърденията и направеното искане в исковата молба, съдът счита, че е
предявен положителен установителен иск за собственост по отношение на Ц. Г. К.. Това е така,
защото ищците искат установяване правото на собственост върху имота към настоящия момент, а
не към един минал момент. За да е налице интерес от предявяване на такъв иск, достатъчно е да се
оспорва претендираното или да се претендира оспорваното от ищците право. Наличието на
интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който
претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск.
Предявени са също така и иск по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нот.акт за
собственост по давностно владение и наследство, както и ревандикационен иск по чл.108 от ЗС
срещу ответника ЦВ. Г. ЦВ., придобил собствеността на имота от ответницата-продавач Ц. Г. К..
Ищците обосноват правата си за собственост на имот№044004 по предходния план за
земеразделяне на с.М. с площ 1.361дка, в качеството си на наследници на С.Р.ХХ. и съобразно
Решение№47RG/11.09.1996г. на ПК гр.Л.. Към момента на предявяване на иска има влязла в сила
КККР за имотите в землището на с.М. Общ.Л., където имотът е посочен с настоящ
идентификатор№47826.44.4, с.М. Общ.Л., местност „Край село“, предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване.
Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ
с решения на ОС“З“(ОС“ЗГ“, респ. ПК). Тези решения имат конститутивно действие – т.е. от тях
настъпва реституционният ефект. По своето естество решенията представляват индивидуални
административни актове, постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се между
заявителя и ОС“З“(ОС“ЗГ“, респ. ПК), в което се преценява дали е налице право на възстановяване
на собствеността. В това производство не участват заинтересовани лица, нито пък могат да се
разрешават спорове за собственост. В случай, че трето лице оспорва правото на заявителя за
7
възстановяване на собствеността върху конкретен имот и претендира за себе си това право, има
възможност да установи твърденията си в спорното исково производство по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.
Освен това, ако трето лице счита, че правото му на собственост върху определен имот е засегнато
от позитивно решение на ОС“З“(ОС“ЗГ“, респ. ПК), то може в спорния исков процес за
собствеността на имота да повдигне възражение срещу валидността и материалната
законосъобразност на това решение. Тази процесуална възможност произтича от факта, че
административното производство се развира изцяло без участието на лицата – физически или
юридически, които противопоставят свои права по отношение на същия имот. В настоящото
производство ответницата Ц. Г.К. противопоставя собствени права, a също и възражение за
материална незаконосъобразност на решението на ПК гр.Л., считайки, че липсват законовите
предпоставки за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ.
Съобразно чл.154 ал.1 от ГПК, в тежест на страната, представила констативния нотариален
акт, е да докаже предпоставките на придобивния способ(в случая давностно владение и
наследство), установено с издаването на нотариалния акт, а в тежест на страната, позоваващата се
на решението на ПК по чл.14 ал.1 от ЗЗСПЗЗ и чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ е да докаже, че имотът е
бил включен в ТКЗС, отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и съответно наследствено правоприемство.
В конкретния случай, съгласно чл.18ж от ППЗСПЗЗ ОС“З“(ОС“ЗГ“, респ. ПК) постановява
решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари
реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение,
границите, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към
решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в
границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината, поради което и
влязлото в сила решение по чл.18ж от ППЗСПЗЗ, придружено със скица, удостоверява правото на
собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в
случаите по чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ. Моментът на проявление на конститутивното действие на
административния акт – решение на ОС“З“(ОС“ЗГ“, респ. ПК) по чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ се свързва
с момента на завършената процедура по възстановяване на собствеността на земеделските имот.
Следва да се отбележи, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на
населеното място, имат земеделски характер и подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ с
решение на реституционния административен орган с конститутивно действие относно обекта на
право на собственост и субектите, на които се възстановява това право. Процесният имот, описан
в договора от 14.04.1969г. с идентификация съгласно действалия към този момент Регулационен
план на с.М. като дворно място около 1дка, намиращо се в парцел III-404 кв.59. Впоследствие
имотите в тази зона са извадени от строителните граници, респективно регулацията им е
отпаднала. С изготвянето на Плана за земеразделяне и базираната на него кадастрална карта на
възстановената собственост е променена идентификацията на имотите. Ако имотът е запазил
селищния си характер, не е бил включен в блок на ТКЗС/ДЗС, не е бил причислен към държавния
поземлен фонд и не е бил физически или юридически отнет от лицата, които го владеят като
дворно място, той не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не може да бъде включен във
фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ на земите, които подлежат на възстановяване по реда на този закон,но са
останали незаявени в законните срокове. Ако лицето, което владее такъв имот, не притежава
документ за собственост, то може да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка или
да се позове на придобивна давност в съдебен процес, тъй като за такъв имот не се е отнасяла
8
забраната по чл.86 от ЗС за придобиването му по давност, доколкото върху него не е установено
право на кооперативно земеползване и не е одържавен(Решение№249/04.07.2011г. по
гр.дело№621/2010г. - Iг.о. ВКС). Само този, който в съдебния процес оспорва възможността за
придобиване на такъв имот по давност, следва да установи правоизключващото си възражение,
като например докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен
или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция
по ЗСПЗЗ(Решение№21/04.02.2011г. по гр.дело№1327/2009г. – IIг.о. ВКС). В случая, такива
доказателства липсват, за което не може само от факта, че имотът, макар да бил в регулационния
план на с.М. към 1969г.) и впоследствие изваден от строителните граници, респективно
регулацията му е отпаднала, да се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ.
В конкретния случай в 60-те години на миналия век, когато е изработен плана на с.М. процесният
имот е бил вписан в разписния лист към този план, т.е. още тогава е имал селищен характер и не е
губил този характер, бил е ограден от всички страни от имоти с построени къщи, което се
потвърждава и от показанията на всички свидетели. По кадастралната карта имотът е посочен „с
трайно предназначение на територията – урбанизирана“(лист30 от делото). От друга страна, не се
установява имотът да е бил включен в блок на ТКЗС/ДЗС за кооперативно земеползване, да е бил
одържавен и причислен към държавния поземлен фонд или да е бил фактически или юридически
отнет от лицата, които са го владели, а установяването на което и да било от тези обстоятелства е в
тежест на ищците в настоящото производство. За пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата
на чл.10 ал.1 от ЗСПЗЗ не е аргумент в полза на доводите на ответника, че на възстановяване по
реда на този закон подлежат всички земи извън границите на населените места независимо дали са
били включени или не са били включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях
селскостопански организации. Предпоставка за възстановяването на собствеността върху
земеделските земи е лишаването на собственика от правото му - чрез включване на имотите в
ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация, одържавяване на
определени основания – чл.10 ал.2, ал.8 ал.14 от ЗСПЗЗ и безвъзмездно отстъпване на ТКЗС или на
държавата – чл.10 ал.3 от ЗСПЗЗ, неправомерно отнемане – чл.10 ал.4 от ЗСПЗЗ. Не е налице
основание за реституция, ако земята не е била обобществена. В тази връзка, разпоредбата на чл.10
ал.1 от ЗСПЗЗ следва да се разбира в смисъл, че собствеността подлежи на възстановяване
независимо от вида на селскостопанската организация, в която е била включена земята, а не
независимо от това дали изобщо е била включвана в такава организация. Това обоснова извод, че
процесният имот не е отнеман, не е влизал в ТКЗС/ДЗС или други образувани въз основа на тях
селскостопански организации, бил е със селищен характер и не подлежи на възстановяване по
ЗСПЗЗ. Предвид изложеното, съдът счита, че адресатът на решението на ПК – наследниците на
С.Р.ХХ. не са придобили правото на собственост върху процесния имот.
Ответницата Ц. Г.К. манифестира правото си на собственост на процесния имот с
позоваване на изтеклото в нейна полза давностно владение и наследство чрез снабдяването си с
нот.акт за собственост от 19.05.1997г. Ответницата представя и Договор за покупко-продажба от
14.04.1969г.(не в нотариална форма), с който С.Р.ХХ. е продала на Г.П.П., наследодател на Ц. Г. К.
(неин баща) процесния недвижим имот. Използването на отбранителни средства от
заинтересованата страна(в случая ищците по делото) включва провеждане на оспорвания, които
може да се отнасят и до истинността на документ(в случая Договор за покупко-продажба от
14.04.1969г.), представен в тази фаза на производството по чл.193 от ГПК, за да се изключи
оспорения документ от доказателствения материал. Истинността е родово понятие - включва
9
автентичност(авторството на изявлението) и вярност(съответствие на удостовереното в документа
с действителността). Оспорен е подписан частен свидетелстващ документ. Оспорените документи
нямат материална доказателствена сила, тъй като не удостоверяват неизгодни за издателя си
факти. В правната теория се поддържа, че производството по чл.193 от ГПК намира приложение
само при оспорване на авторството, а не и на съдържателната(удостоверителната) част на
свидетелстващите документи. Частният свидетелстващ документ, ако е подписан, има само
формална доказателствена сила и следователно, не е необходимо да се открива производство по
чл.193 и сл. от ГПК, за да се установи несъответствие на изявлението с обективната
действителност, защото съдът е свободен да прецени съответните факти по вътрешно убеждение,
без да е обвързан от обективираното в частния документ. Подписаният частен документ се ползва
с формална доказателствена сила съгласно чл.180 от ГПК и съставлява доказателство, че
обективираното в него изявление изхожда от лицето, подписало документа. Ако подписът е
неистински, документът е неистински като цяло и не доказва нищо. В случая ищците са оспорили
авторството. В заключението си вещото лице дало становище, че в представения договор от
14.04.1969г. подписът в края на договора е положен от С.Р.ХХ.. Подписът положен от С.Р.ХХ. не е
бил пренесен от друг документ чрез ксерокопие или по някакъв друг начин, а е бил положен с
мастило върху хартиения носител. Други доказателства в посока на опровергаване на
автентичността на документа не са ангажирани. Поради това, съдът признава, че оспорването не е
доказано.
Всъщност, Договор за покупко-продажба от 14.04.1969г. не би могъл да породи вещно-
транслативен ефект, поради липса на форма(чл.18, чл.19 от ЗЗД). Същият има характер на
предварителния договор за продажбата, като представлява годно правно основание за
установяване на владение върху имота и установява началния му момент, след като е била платена
цената му и предадено владението му на Г.П.П.(баща на Ц. Г. К.).
Фактическият състав на владението според чл.68 ал.1 от ЗС включва, както обективния
елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта/имот да се държи
като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение
обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването,
придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения/субективен
елемент от предметното съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление,
насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и
представи/обективен елемент от предметното съдържание/. Принцип в гражданското ни
законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за
това, като целта на този принцип е, както зачитане волята на правните субекти, така и с оглед
правната сигурност - защита на обществения интерес чрез създаване яснота по отношение
субектите и обектите на вещните права. Упражняването на фактическа власт(обективен елемент на
владението) съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на
фактическа власт върху имот като владение. Според чл.69 от ЗС се предполага наличието на
намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на
упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото
вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на
последиците от придобивната давност. Волевото изявление на субективния елемент на владението
съгласно чл.120 от ЗЗД ввр. чл.84 от ЗС се извършва чрез процесуални средства: предявяване на
10
иск; възражение при наличие на спор за собственост; чрез снабдяване с констативен нотариален
акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие
в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална
карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде
потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост.
Съставянето на нот.акт№175 за установяване правото на собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство, том IV нот.дело№1320/1997г. на нотариус Кр.Б. с
район на действие ГОРС, създава само правна привидност досежно притежаването на
собствеността върху имота, но не легитимира ответницата Ц. Г. К., респ. праводателят и Г.П.П.
като собственик, тъй като по давност право на собственост може да бъде придобито, само ако
фактическата власт и намерението за своене са били противопоставени на лицето, което е
притежавало преди това съсобствеността, и то без неговото противопоставяне. Следва да се
отбележи, че нотариалните книги са публични и всеки заинтересован би могъл да се уведоми за
наличието на вписани права, респ. прехвърлителни сделки, за да защити евентуално накърнени
свои имуществени права – т.е. знанието на третите лица за нотариален акт е безспорно, защото се
извлича от вписването, което прави известен този факт.
За установяване на обективния елемент на придобивната давност – осъществяване на
фактическо господство върху имота, са изслушани свидетели по искане и на двете страни. В
исковата молба ищците не сочат друго основание за придобиване на собствеността върху имота,
като в съдебното производство ангажираха свидетелски показания за установяване, че са владеели
имота като свой собствен след наследяването му. Св.Ц.С..Г.(син на С. Г.Г.) твърди, че в имота
прекарвали доста дни, тъй като в имота засаждали царевица(баща му С. Г.Г. гледал прасета). От
1997г. до 2015г. две лета не били ползвали имота, а през останалото време всяка година са гледали
царевица. Ходели само по 4-5 дни в годината да насеят царевицата, да оплевят и после да я
приберат. Не познавали хората от с.М.. Св.Ц.М.М. твърди, че през 1997г.-1998г.(тогава бил
първи - втори клас – 7-8годишен, съответно св.Ц.С..Г. е с три години по-малък от св.М.) ходил да
помага да берат царевица. Свидетелят заявява, че няма нищо общо със с.М. и не познава хора от
с.М.. Не познава ищците ХР. Г. Г. и Р. ХР. ХР.. Св.О.Д. заявява, че e посещавала процесния имот
два пъти(през 2006г. и през 2007г.). Ходила да помага за обиране на царевицата. Не познава
ищците ХР. Г. Г. и Р. ХР. ХР.. Свидетелските показания обосновават извод, че свидетелите са
посещавали имота инцидентно, като не става ясно кои точно от ищците са посещавали имота(с
голяма вероятност това е С. Г.Г.) и е садил царевица. Нелогично остава и твърдението, че ищецът
С. Г.Г. обработвал имота(при всичките условности за това), прибирал реколтата(царевицата) в
продължение на 15години, не познавал никого от селото и това е останало незабелязано от съседи
и живеещи в селото. Очевидно не може въз основа на тези гласни доказателства да се направят
категорични изводи относно владение на имота като свой собствен, което да доведе до ефекта на
придобиването му по давност. Като се вземе предвид, че тези показания ангажира само С. Г.Г., то
за останалите двама ищци не се представиха никакви доказателства, които да ги свързват с
владение на имота. Не се установи, ищците да са реализирали първият и основен елемент на
владението по чл.68 ал.1 от ЗС - осъществяване на фактическа власт върху имота. Посочената
разпоредба не очертава характеристиките на упражняваната фактическа власт, но владението
трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат
като логическо следствие от основните два признака - упражняване на фактическа власт и
намерение за своене на вещта(Решение№649/1993г. по гр.дело№477/1992г. - I г.о. ВКС;
11
Решение№68/02.08.2013г. по гр.дeло№603/2012г. - Iг.о. ВКС; Решение№304/04.05.1995г. по
гр.дело№75/1995г. - Iг.о. ВКС). Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на
фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Владението не е
обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се упражнява съдържанието на
вещното право на собственост - правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент
от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява
постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други
лица на владеят вещта. Вярно е, че не се изисква фактическата власт да се осъществява всеки
момент, но дори и периодично, трябва да е от такова естество, че действията по стопанисването му
да са явни и да осуети такава власт от трети лица. Само при такива фактически действия
собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си. Това не би могло да се отнесе за
фактическите действия на ищците.
В същото време показанията на свидетелите, водени от ответниците, установяват
фактическа власт и своене на имота от Ц.К. и нейния съпруг Г. К. след 14.04.1969г., когато е бил
сключен предварителния договор за продажбата на имота, била е платена цената му и предадено
владението му на бащата на Ц.К.. Няма данни в периода: 1996г.-2000г. С.Х.Х. да е спорила
собствеността на Ц.К.. Видно от показанията на разпитаните свидетели Г.П.П.(баща на Ц. Г.К.) е
владял имота като свой собствен и към датата на решението на ПК гр.Л. и датата на смъртта на
С.Х.Х. собствеността на имота е била придобита по давност от Ц.К.. Св.Д.Д. твърди, че имотът
бил продаден на Н. и Г.(родители на Ц.К.). Впоследствие виждал съпруга на Ц.К. да работел
имота(сеела се е царевица), като свидетелят му помагал да изоре имота. След това той се разболял
и 4-5години имотът не бил обработван. Св.П.Г.С.(сестра на Ц. Г. К.) твърди, че процесният имот
бил закупен от баща и Г.П.П. от С.Р.ХХ., и след като баща и починал през 1977г., си разделили
„сестрински“ мястото и го „дали“ на Ц.К. и нейния съпруг. От тогава те обработвали мястото и
никой друг не бил обработвал това място. Св.В.Д.Г. в периода: 1978/1990г.-2012г. лично
обработвал с Г. К.(съпруг на Ц.К.) въпросния имот(засяване, обработката и прибирането на
селскостопанската продукция). До 2015/2016г. косил и прибирал люцерната. Св.М.О. твърди, че
процесният имот се обработвал от Г. К.(съпругата му е Ц.К.) – „повече от 20 години, откакто се
помня, може би 40-50 години“. Св.Ц.Й.Д. знаел, че процесният имот е на К.и, като ги бил виждал
да обработват имота(насят с люцерна), както и че никой друг не бил идвал да сее нещо в имота.
Показанията са последователни, непротиворечиви помежду си и в съответствие с представените
писмени доказателства.
Така, следва в случая да се съобрази и презумпцията на чл.69 ЗС и обстоятелство, че Г.П.П.
(баща на Ц.К.), а впоследствие и Ц. Г.К. владеят имота от 1969г., за което е налице и безспорно
писмено доказателство. В периода 1969г./1997г. е доказано владението на Ц.К.(през 1997г. при
издаване на нот.акт, тя се е позовала на него), а също не се твърди отнемане на владението, в т.ч. не
се представят доказателства за такова. Следва да се приложи правилото на чл.99 от ЗС, според
което правото на собственост се изгубва, когато някой друг го придобие. С придобиването от Ц.
Г.К. на собствеността върху предадения по силата на сключения писмен договор от 14.04.1969г.
имот по давност, Славка Р.ХаджиХ. е загубила собствеността върху същия. Следователно, ищците
не са наследили имота. Дори и да се твърди едно паралелно ползване на процесния имот, следваше
да докаже, че ищците са прекъснали владението на Ц. Г.К. и това е стигнало да нейното знание.
Това не е сторено. Владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато, ако бъде
12
прекъснато за повече от шест месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне отново
– чл.81 от ЗС. В чл.83 от ЗС е установена оборимата презумция, че който докаже, че е владял в
различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице владение в
различни времена, обаче, е необходимо фактическата власт да е постоянна, и не е достатъчно
владелецът да извършва еднократни въздействия върху вещта - инцидентно посещаване на имота
или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във времето
периоди(Решение№68/02.08.2013г. по гр.дело№603/2012г. Iг.о. ВКС). Не се твърдят и не се
представят доказателства за предявени петиторни искове за защита на правата(според чл.116 ал.1
от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение или с предприемане на
действия за принудително изпълнение).
От изложеното следва логичният извод, че Ц. Г.К. е владяла имота(в т.ч. и с
присъединяване на владението чрез Г.П.П.(неин баща) от 1969г. до 2017г., явно открито,
несъмнено, без прекъсване и без противопоставяне от трети лица. Впоследствие прехвърлила
правото си на собственост на Цветан Г.Ц., който пък е го придобил и владее на валидно правно
основание. Предвид това, съдът следва да отхвърли предявения иск от страна на СВ. Г. Г., ХР. Г.
Г. и Р. ХР. ХР. против Ц. Г. К. с ЕГН**********, за приемане за установено по отношение на Ц.
Г. К., че ХР. Г. Г., СВ. Г. Г. и Р. ХР. ХР. са собственици на недвижим имот, находящ се в с.М.
Oбщ.Л. в местността „Край село“, представляващ имот със стар пл.№044004 и нов
идентификатор№47826.44.4, съгласно одобрените със Заповед№РД-18-726/14.03.2018г.
Изп.директор на АГКК кадастрални карта и кадастрални регистри, с площ 1360.00кв.м, начин на
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, като неоснователен.
При евентуалното уважение на иска по чл.108 от ЗС следва да се признае, че ищците са
собственици и ответникът трябва да бъде осъден да предаде владението, защото упражнява
фактическата власт. Затова ревандикацията включва две свързани помежду си искания - да се
установи съществуването на правото на собственост или друго вещно право на ищците и да се
осъди ответникът да прекрати по-нататъшното упражнение на фактическото владение върху
спорния обект, като го предаде във владение на собственика или носителя на вещното
право(чл.111 ввр. чл.108 от ЗС), ако се касае за последното. В тежест на ищците бе да докажат,
както първият елемент(съществуване правото на собственост), така и втория елемент от
основанието на иска по чл.108 от ЗС, че ответникът ЦВ. Г. ЦВ. по иска осъществява фактическа
власт върху спорния имот. Такива доказателства не са ангажирани по делото. Така, следва да бъде
отхвърлен предявения иск от страна на СВ. Г. Г., ХР. Г. Г. и Р. ХР. ХР. против ЦВ. Г. ЦВ., за
предаване от страна на ЦВ. Г. ЦВ. на владението на недвижим имот, находящ се в с.М. Oбщ.Л. в
местността „Край село“, представляващ имот със стар пл.№044004 и нов
идентификатор№47826.44.4, съгласно одобрените със Заповед№РД-18-726/14.03.2018г.
Изп.директор на АГКК кадастрални карта и кадастрални регистри, с площ 1360.00кв.м, начин на
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване.
На отмяна по чл.537 ал.2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове,
издадени по реда на чл.587 от ГПК. Съгласно чл.537 ал.2 от ГПК, когато охранителният акт засяга
правата на трети лица, породеният от това спор за граждански право се разрешава по общият
исков ред, като при уважаване на иска издаденият акт се отменява или изменява. В този смисъл,
снабдяването с нотариален акт за собственост на чужд имот обуславя правният интерес на
13
действителния собственик на имота да защити правото си чрез иск - установителен по чл.124 ал.1
от ГПК или осъдителен по чл.108 от ЗС, съобразно това дали лицето, в чиято полза е издаден
нотариалният акт владее имота. Самостоятелен иск за отменяне на издаден констативен
нотариален акт е недопустим. Правото на ищците следва да бъде защитено, чрез предвидените в
закона собственически искове, тъй като предмет на спора е засегнатото материално право, а не
нотариален акт. При този изход от спора, искът за отмяна на за отмяна на нотариален акт№175 том
IV нот.дело№1320/1997г. от 19.05.1997г. на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС за
установяване правото на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и
наследство, издаден в полза на Ц. Г. К. се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и доколкото упълномощеният от ответницата К. адвокат в
производството, на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, е оказал безплатна адвокатска помощ, като
съгласно чл.38 ал.2 от ЗА следва да му бъде определено възнаграждение за предявения иск,
съобразно с уважената част от него. Имайки предвид естеството и размера на исковете и
разпоредбата на чл.7 ал.5, ал.6 ввр. чл.7 ал.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения - минималното възнаграждение е 600.00лв. Настоящият състав
намира, че на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят на упълномощения от
ответницата К. адвокат адвокатско възнаграждение в размер на по 600.00лв. и с оглед заявената
претенция.
При този изход от спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ЦВ. Г. ЦВ. следва да
бъдат присъдени направените разноски в размер на 1020.00лв.(заплатено адвокатско
възнаграждение – 850.00лв. и възнаграждение за вещо лице – 170.00лв.), които да му бъдат
заплатени от СВ. Г. Г., ХР. Г. Г. и Р. ХР. ХР..
Водим от гореизложеното и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на СВ. Г. Г. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г.О.
ул.****; ХР. Г. Г. с ЕГН**********, с адрес: гр.В. ж.к.****; Р. ХР. ХР. с ЕГН**********, с адрес:
гр.П. ул.****, против Ц. Г. К. с ЕГН**********, с адрес: гр. В.Т. ул.****, за приемане за
установено по отношение на Ц. Г. К., че ХР. Г. Г., СВ. Г. Г. и Р. ХР. ХР. са собственици на
недвижим имот, находящ се в с.М. Oбщ.Л. в местността „Край село“, представляващ имот със стар
пл.№044004 и нов идентификатор№47826.44.4, съгласно одобрените със Заповед№РД-18-
726/14.03.2018г. Изп.директор на АГКК кадастрални карта и кадастрални регистри, с площ
1360.00кв.м, начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, при съседи съгласно одобрената КККР: имот с
идентификатор№47826.44.5; имот с идентификатор№47826.44.6; имот с
идентификатор№47826.43.398; имот с идентификатор№47826.44.7; имот с
идентификатор№47826.888.9901 и имот с идентификатор№47826.44.3.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на СВ. Г. Г. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г.О.
ул.****; ХР. Г. Г. с ЕГН**********, с адрес: гр.В. ж.к.****; Р. ХР. ХР. с ЕГН**********, с адрес:
гр.П. ул.****, против ЦВ. Г. ЦВ. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г. ул.****, за приемане за
установено по отношение на ЦВ. Г. ЦВ., че ХР. Г. Г., СВ. Г. Г. и Р. ХР. ХР. са собственици на
14
недвижим имот, находящ се в с.М. Oбщ.Л. в местността „Край село“, представляващ имот със стар
пл.№044004 и нов идентификатор№47826.44.4, съгласно одобрените със Заповед№РД-18-
726/14.03.2018г. Изп.директор на АГКК кадастрални карта и кадастрални регистри, с площ
1360.00кв.м, начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, при съседи съгласно одобрената КККР: имот с
идентификатор№47826.44.5; имот с идентификатор№47826.44.6; имот с
идентификатор№47826.43.398; имот с идентификатор№47826.44.7; имот с
идентификатор№47826.888.9901 и имот с идентификатор№47826.44.3.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на СВ. Г. Г. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г.О.
ул.****; ХР. Г. Г. с ЕГН**********, с адрес: гр.В. ж.к.****; Р. ХР. ХР. с ЕГН**********, с адрес:
гр.П. ул.****, против ЦВ. Г. ЦВ. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г. ул.****, за предаване от страна
на ЦВ. Г. ЦВ. на владението на недвижим имот, находящ се в с.М. Oбщ.Л. в местността „Край
село“, представляващ имот със стар пл.№044004 и нов идентификатор№47826.44.4, съгласно
одобрените със Заповед№РД-18-726/14.03.2018г. Изп.директор на АГКК кадастрални карта и
кадастрални регистри, с площ 1360.00кв.м, начин на трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи съгласно одобрената
КККР: имот с идентификатор№47826.44.5; имот с идентификатор№47826.44.6; имот с
идентификатор№47826.43.398; имот с идентификатор№47826.44.7; имот с
идентификатор№47826.888.9901 и имот с идентификатор№47826.44.3 - на ХР. Г. Г., СВ. Г. Г. и Р.
ХР. ХР..
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.537 ал.2 от ГПК от страна на СВ. Г. Г. с
ЕГН**********, с адрес: гр.Г.О. ул.****; ХР. Г. Г. с ЕГН**********, с адрес: гр.В. ж.к.****; Р.
ХР. ХР. с ЕГН**********, с адрес: гр.П. ул.****, за отмяна на нотариален акт№175 том IV
нот.дело№1320/1997г. от 19.05.1997г. на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС за установяване
правото на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство,
издаден в полза на Ц. Г. К..
ОСЪЖДА СВ. Г. Г. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г.О. ул.****; ХР. Г. Г. с
ЕГН**********, с адрес: гр.В. ж.к.****; Р. ХР. ХР. с ЕГН**********, с адрес: гр.П. ул.****, ДА
ЗАПЛАТЯТ на адв.К.Т. Д.-Д. от ВТАК – адрес: гр.В.Т. ул.“Рафаил Попов“№2 ет.I, сумата
600.00лв./шестстотин лева/, представляваща направените разноски по гр.дело№248/2022г. на
ГОРС.
ОСЪЖДА СВ. Г. Г. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г.О. ул.****; ХР. Г. Г. с
ЕГН**********, с адрес: гр.В. ж.к.****; Р. ХР. ХР. с ЕГН**********, с адрес: гр.П. ул.****, ДА
ЗАПЛАТЯТ на ЦВ. Г. ЦВ. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г. ул.****, сумата 1020.00лв./хиляда и
двадесет лева/, представляваща направените разноски по гр.дело№248/2022г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
15