Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………02.08.2019 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………девети
юли...………….………………...…….……..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 5801…по описа за………….….…………2018 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание – 1/ по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК за сумата от 837,11 лв., представляваща неплатена главница по договор
за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“ от 19.11.2004 г., и 2/ по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 255,26 лв. представляваща лихва за забава за периода 26.03.2015 г. –
26.03.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 27.03.2018 г. е подал заявление
по чл. 410 ГПК в Старозагорски районен съд за издаване на заповед за изпълнение
в полза на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ” АДСИЦ/
срещу ответника В.П.В.. Въз основа на подаденото заявление било образувано
ч.гр.д № 1430/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд и издадена заповед
за изпълнение № 822/29.03.2018 г., която била връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал. 5 ГПК. В изпълнение на указанията на съда ищецът предявил настоящите
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът сочи, че на 19.11.2004 г. ответникът е сключил
Договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“ с Българска
пощенска банка АД /нова фирма „Юробанк България“ АД/, като по силата на
договора на кредитополучателя била издадена кредитна карта и отпусната
определена парична сума, а ответникът се е задължил да върне усвоената част от
сумата заедно с начислените договорни лихви разсрочено, на месечни вноски, с
установен минимален размер. Длъжникът не е извършил плащания на минималните
месечни вноски по две последователни месечни извлечения, поради което на
основание приложимите към сключения договор Общи условия, вземането за
възстановяване на цялата сума по кредита е станало незабавно изискуемо и
дължимо.
С договор за цесия от 05.09.2008г. „Юробанк И Еф Джи
България“ АД прехвърлило на ищеца вземането си в размер на 2167,11 лв. по
договора за кредит от 19.11.2004 г. /заедно с други вземания съгласно Рамков
договор и Приложение/, за което длъжникът бил уведомен. Поради това ищецът и
ответникът сключили споразумение на 08.12.2011 г., като ответникът признал
дълга от 2167,11 лв. Страните по споразумението са се съгласили задължението на
ответника да бъде редуцирано с 30 % в случай, в случай, че остатъкът в размер
на 1495,98 лв. бъде изплатен за периода от 28.01.2012 г. до 28.03.2013 г. вкл.
на 15 /петнадесет/ разсрочени ежемесечни вноски, при първа вноска в размер на
100,00 лв., всяка следваща в размер на 100,00 лв. и последна изравнителна, при
падеж до 28-мо число на месеца, за който се отнасят. Последната вноска е
следвало да бъде изплатена на 28.03.2013 г.
Съгласно т. 6 от сключеното споразумение при неточно
изпълнение на което и да е от условията по 4.2.-4.6. от споразумението от
страна на длъжника, кредиторът има право без покана и без предизвестие да обяви
за изискуема цялата неизплатена сума по т. 3 от договора. Ищецът твърди, че
останалата дължима сума била в размер на 837,11 лв., тъй като били налице
частични плащания от страна на ответника в размер на 1200,00 лв.
Моли съда да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 837,11 лв. - главница, представляваща непогасено
задължение по споразумение от 08.12.2011г., сключено с цесионера „Делта
Кредит" АДСИЦ, за признаване и разсрочване на задължение по договор за
издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“ от 19.11.2004 г. сключен с
Българска пощенска банка АД /нова фирма "Юробанк България" АД) ЕИК
*********, цедирано на Алфа Кредит АДСИЩ ново наименование Делта Кредит АДСИЦ/,
съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 05.09.2008 г. и Приложение № 1
към него, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и сумата от 255,26 лв.
- мораторна лихва върху главницата, считано от 26.03.2015 г. до 26.03.2018 г.
по заповед за изпълнение на парично задължение № 822/29.03.2018 г., издадена по
ч.гр.д. № 1430/2018 г.по описа на Старозагорски районен съд.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
особения представител на ответника, като се заема становище за неоснователност
на иска. Признава, че на 17.11.2004 г. ответникът е подал до „Бългериън ритейл
сървисис“ АД заявление за издаване на кредитна карта, както и че на 05.09.2008
г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания между ищеца, „Юробанк И Еф Джи
България" АД и „Бългериън ритейл сървисис“ АД, както и сключеното
споразумение от 08.12.2011 г. сключено между ищеца и ответника.
Възразява обаче, че процесното вземане било
прехвърлено на ищеца, тъй като не били ангажирани доказателства за това – от
договор за прехвърляне на вземания от 05.09.2008 г. не можело да се направи
извод, поради непредставянето на Приложение 1 от същия.
На следващо място, ответникът не бил уведомен за
извършената цесия, нямало доказателства уведомлението, приложено към исковата
молба да е връчено на ответника, а ответникът не можел да се счита уведомен за
извършената цесия и със сключеното между него и ищеца споразумение от
08.12.2011 г., доколкото уведомяването на длъжника за извършената цесия,
следвало да бъде направено от цедента - „Юробанк И Еф Джи България“ АД.
Освен това, към момента на подписване на
споразумението от 18.12.2011 г. посочените задължения били погасени по давност,
а в посоченото споразумение не било
направено признание на дълга от страна на ответника, нито пък волеизявление за
отказ от погасителна давност. Договорено било само че страните са се
споразумели за погасяване на остатъка от задължението. Дори да се приемело, че
вземанията не били погасени към момента на сключване на споразумението и било
налице признаване на вземането от страна на длъжника, което би довело до
прекъсване давността, то вземането за главницата евентуално отново щяло да бъде
погасено по давност.
На следващо място, ищецът твърдял, че поради неплащане
на две последователни месечни вноски, вземането по кредита е станало незабавно
изискуемо. Доколкото предсрочната изискуемост не настъпвала автоматично при спиране
на плащанията, същата следвало да бъде изрично обявена, чрез уведомяване на
длъжника - т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай ищецът не е навел твърдения, а и не е
ангажирал доказателства, че преди сключване на договора за цесия, банката е
уведомила ответника за обявената предсрочна изискуемост на вземането по
договора за кредитна карта.
Освен това в т. 6 от Споразумението от 08.12.2011 г.,
страните били уговорили, че при неизпълнение на задължението за изплащане по
описания начин, изборът на редукцията ставал невалиден и кредиторът има право
без покана и без предизвестие да обяви за изискуема цялата неизплатена сума по
т. 3 от споразумението, а именно сумата 2167,11 лв., намалена с направените
плащания. С така описаната клауза била уговорена санкцията за неизпълнение на
задължението за разсрочено плащане, което означава, че по своята същност тази
уговорка представлявала типична неустоечна клауза. Именно т. 6 от
споразумението било основанието, на което се позовал ищецът, изчислявайки и
претендирайки като главница сумата от 837,11 лв. Въпреки това, такава неустойка
не била претендирана нито в заповедното, нито в настоящото производство, а било
посочено, че се претендира главница и лихва по споразумението, което водело до
неоснователност на главния иск, а оттам и на акцесорния иск за мораторна лихва.
С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение
с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.
В съдебни заседания, ищецът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Депозира молби, с които заявява, че поддържа
исковата молба и няма възражения по доклада. Моли съда да уважи предявените искове
и да му присъди направените разноски.
В съдебното заседание особеният представител
на ответника адв. Л. заема становище за неоснователност на исковете.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между
страните по делото, че ответникът e подал на 17.11.2004 г. заявление за
издаване на кредитна карта до „Бългериън ритейл сървисис“ АД, извършената цесия
на вземанията на кредитора и ищеца, наличието на споразумение сключено между
ищеца и ответника за погасяване на дълга.
По делото е представено заявление за издаване на
кредитна карта „EUROLINE“, подадено от В.П.В. с дата 17.11.2004г. до „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, с
приложени към него Общи условия за издаване и използване на картата /така л. 4
от делото/. В заявлението са налице само данни /лични, финансови и за заетост/
на заявителя, за датата на подаването му, като е посочено още, че в случай че
това заявление бъде прието, следва да бъде заверена сметката на „Венера-М“ ЕООД
със сумата от 1498,68 лв. Конкретни параметри на договор за издаване на
кредитна карта не са посочени нито в заявлението, нито могат да се изведат от
Общите условия.
Представен е също по делото договор от 05.09.2008 г.
за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Юробанк и Еф Джи
България”АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, като цеденти и „Алфа
Кредит“АДСИД, като цесионер, като в чл. 2 от договора е посочено, че цедентите
прехвърлят на цесионера всеманията си срещу длъжниците съгласно Приложение 1
към договора. В приложеното извлечение към Приложение № 1/л.47-49 от делото/ е
отразено вземане към В.П.В. в размер на 2227,11 лв., с дата на откриване на
сметка 19.11.2004 г. и дата на последно плащане 01.06.2008 г.
По делото е представено уведомление, изхождащо от
„Юробанк и Еф Джи България” АД и „Алфа кредит“ АДСИЦ до В.П.В., в което е
записано, че се уведомява длъжникът за сключения договор за цесия /посочен по –
горе/ и че вземанията, произтичащи от договор при общи условия за издаване на
кредитна карта EUROLINE от 19.11.2004
г., сключен между Банката и длъжника, възлизащи в размер на 2227,11 лв.
/главница и лихва/ се прехвърлят на кредитора „Алфа Кредит“АДСИЦ. По делото
няма данни това уведомление да е било връчено на длъжника.
От споразумение от 08.12.2011 г. се установява, че
между „Делта Кредит“АДСИЦ /с предишно наименование „Алфа Кредит“ АДСИД/, като кредитор
и В.П.В., като длъжник, е налице съгласие в което страните са посочили, че
цедираното от „Юробанк и Еф Джи България” АД на кредитора вземане срещу
длъжника е в размер на 2227,11 лева, произтичащо от договор от 19.11.2004 г. за
кредитна карта EUROLINE, като след извършено плащане размерът му е 2167,11 лв.
/т.1, 2 и 3 от споразумението/. Страните са се споразумели в т. 4, че длъжникът
се задължава да погаси това задължение при условия, както следва: избира
варианта за редукция на задължението с 30%, чийто остатък става 1495,98 лв.,
при условие на разсрочено плащане – на 15 броя ежемесечни вноски, първата от
които в размер на 100,00 лв. в срок до 28.01.2012 г. , а следващите в размер на
100,00 лв. всяка, дължима до 28 - то число на съответния месец, с краен срок на
пълно погасяване на задължението - 28.03.2013 г. В т. 6 от споразумението е
записано, че при неизпълнение на задължението за изплащане по горепосочения
начин, изборът на редукцията става невалиден и кредиторът има право без покана
и без предизвестие да обяви за изискуема цялата неизплатена сума по т. 3, а
именно сумата от 2167,11 лв., намалена с направените плащания и да я претендира съдебно, заедно с дължимите
лихви за забава.
От заключението на назначената и изслушана по делото съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че задълженията на ответника са отразени в размер на
2227,11 лева съгласно Извлечение от Приложение 1 към договор за цесия от
05.09.2008 г., като със споразумение от 08.12.2011 г. ответникът е приел да заплати тази сума
разсрочено, като е платил на ищеца сумата общо от 60,00 лв., като последното
плащане е извършено на 15.11.2011 г. След сключване на споразумението са
платени още две суми - първата в размер на 30,00 лв. /на дата 13.12.2011 г. и
втората в размер на 100,00 лв. /на дата 18.01.2012 г./. Вещото лице е изчислило е размера на мораторната лихва
върху посочената от ищеца главница и за посочения от него период. Съдът
кредитира в тази част заключението като пълно и добросъвестно изготвено,
кореспондиращо със събраните писмени доказателства по делото. Съдът не взема предвид
заключението по т. 9, 10 и т. 11 на стр. 5 от същото, в което вещото лице е
посочило, че ответникът е нарушил споразумението, затова и редукцията на дълга
е станала невалидна и затова приема, че остатъкът от дълга възлиза на 2037,11
лв., както и кои вземания попадат в рамките на погасителна давност, тъй като
това са правни въпроси и излизат извън компетентността на същото.
От приложеното ч.гр.д. № 1430/2018 г. по описа на
Старозагорски районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на „Делта
кредит“ АДСИЦ срещу В.П.В. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за сумата от 536,50 лева за главница, представляваща непогасено задължение
по споразумение от 08.12.2011 г. за признаване и разсрочване на задължение по
договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 19.11.2004 г.,
и сумата от 255,26 лв. - мораторна лихва за периода от 26.03.2015 г. до 26.03.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда 26.03.2018 г. до плащане на вземането, както и за разноските
по заповедното производство в общ размер на 100,00 лева. Тъй като длъжникът не
е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по
делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е
предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца,
че в негова доказателствена тежест е да установи твърденията си в исковата
молба, че между ответника и „Юробанк България” АД е бил сключен Договор за
издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE”, прехвърлянето на вземанията
по този договор на ищеца и техните размери, уведомяването на длъжника за
извършената цесия, както и че между ищеца и ответника е било сключено
споразумение за признаване и разсрочване на задълженията по горепосочения
договор и неговото съдържание, както и размерите на претендираните суми за
главница и за мораторни лихви съгласно клаузите на същото, както и тяхната
изискуемост, т.е. в тежест на ищеца бе да установи качеството му на кредитор,
обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност и
изискуемост.
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ с договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща
лихва по кредита, уговорена с банката, съгласно чл. 430, ал. 2. По силата на
чл. 430, ал. 3 ТЗ договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
Приложение в случая намират нормите на чл. 430 - чл.
432 ТЗ, а не на ЗПК /отм./; действал в периода: 01.10.2006 г. – 12.05.2010 г.,
нито на ЗПК в сила от 12.05.2010 г., тъй като се касае за материалноправни
норми, които имат действие занапред, и не са приложими спрямо процесния
договор, за който се твърди да е сключен на 19.11.2004 г.
По правилата за разпределянето на доказателствената
тежест в гражданския процес изпълнението на правните задължения следва да се
установи от страната, която навежда този положителен факт – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, чрез пълно и главно доказване. Всяка страна в процеса трябва да установи
чрез пълно и главно доказване фактите, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, като прилагането на неизгодните процесуални последици от
недоказването в процеса на определен правнорелевантен факт не е обусловено от
установяването на друго правнозначимо обстоятелство, процесуалното задължение
за чието доказване принадлежи на ответната страна. В тази насока настоящият
съд при разпределяне на доказателствената тежест в доклада по делото е дал
точни указания на ищеца, че нему принадлежи процесуалното задължение
/доказателствената тежест/ за установяване на правнорелевантното обстоятелство,
че между ответника и „Юробанк България” АД е бил сключен/налице договор за
издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE”. Изрично е указано на ищеца,
че на основание чл. 146, ал. 2 ГПК не сочи доказателства за това негово
фактическо твърдение, но въпреки това ищецът не ангажира нито едно
доказателство в тази връзка. По делото не беше представен сключения между
банката и ответника договор за издаване за издаване и използване на кредитна
карта „EUROLINE”, от който според твърденията в исковата молба произтичат претендираните
от ищеца вземания срещу ответника. В еднакъв случай разгледан в решение № 291/12.06.2019 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1144/2019 г. /по дело на същия ищец/ също се е установило, че „по делото не
е представен сключения между банката и ответника договор за издаване и
използване на кредитна карта „EUROLINE” /също било е представено само
заявлението до банката/, от който според твърденията в исковата молба
произтичат претендираните от ищеца вземания, като не е основателно твърдението
на въззивника, че правопораждащият факт от който произтича претенцията е
сключеното с ответника споразумение за заплащане на дълга“.
Възникването на облигационно правоотношение между тези
страни не може да се извлече и от представеното по делото заявление за издаване
на кредитна карта „EUROLINE“, подадено от В.П.В. до „Бългериън Ритейл Сървисиз“
АД с дата 17.11.2004 г. /л.4 от делото/. В същото не е посочен кредитния лимит,
не е отразено предаването на кредитната карта на ответника. Освен това
самият ищец сочи за дата на подаване на заявлението 17.11.2004 г., а като дата
на сключване на договора сочи в исковата молба 19.11.2004 г., т.е. още на етап
фактически твърдения ищецът признава, че заявлението не материализира договора
между банката и ответника. Отделно от това в извлечение от Приложение № 1
към договора за прехвърляне на вземания, на който се позовава ищеца в
настоящото производство и извежда качеството си на кредитор е отразено
прехвърлено вземане от „Юробанк и Еф Джи България“ АД и „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД с длъжник В.П.В. в размер на 2227,11 лв. с дата на откриване на
сметка 19.11.2004 г., т.е. дата различна от заявлението за издаване на кредитна
карта. В Раздел III „Проверени документи и книжа“
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза също не е посочено наличието
на договор за издаване и използване на кредитна карта от 19.11.2004 г. /както
твърди ищецът в исковата молба/, а единствено представеното по делото заявление,
т.е. и вещото лице не е констатирало наличието на твърдения от ищеца договор за
издаване за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“ /така и вече
посоченото решение № 291/12.06.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1144/2019 г./.
Дори да се приеме тезата на ищеца, че заявлението за
издаване на кредитна карта представлява договор между банката и ответника съдът
намира, че сумата по кредита е съществен елемент на този вид договори, по
отношение на който страните следва да постигнат съгласие в предписаната от
закона форма. Липсата на уговорена сума по кредита е порок, който се отразява
на съставомерността на сделката, не може да бъде саниран и води до нищожността
й по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие. Несъмнено
е, че липсата на съгласие като елемент от фактическия състав на сделката е
основание, относимо само към двустранните сделки. Освен това, за да се отрази
на съставомерността на сделката, отсъствието на съгласие трябва да е налице към
момента на сключване на договора и да бъде съзнателно. Поради това и
волеизявленията на страните по договора за кредит относно сумата, която банката
се задължава да отпусне, трябва да бъдат обективирани по начин, който не
поражда съмнение за постигнатото помежду им съгласие за настъпване на правните
последици относно същата. От представеното заявление-договор и общите условия
към него не се установява страните да са постигнали съгласие по този въпрос.
Със заявлението, имащо характер на оферта по смисъла на чл. 13 ЗЗД, заявителят
е отправил до банката искане за издаване на кредитна карта, в което е посочил
данни за своята заетост, доходи, притежавано имущество и финансови задължения.
Отправената от страна на заявителя оферта не включва сума по кредита, респ.
определен кредитен лимит. Заявлението-договор е подписано за банката, като няма
данни последната, от своя страна да е предложила на заявителя сума по кредита,
респ. кредитен лимит, с който заявителят да се е съгласил. Доколкото общите
условия на банката предвиждат тегленията в брой и плащанията в търговски обекти
да се извършват в рамките на кредитен лимит и доколкото нарушаването на
забраната за надвишаването му, както и неизплащането на минималната месечна
вноска, са въздигната в съществено неизпълнение на общите условия, което
съставлява основание за прекратяване на отношенията с картодържателя, то към
момента на сключване на договора следва да е налице съгласие между страните
относно размера на кредитния лимит и на минималната месечна вноска, каквото в
случая не се доказва да е било постигнато. Размерът на кредита и на насрещната
престация при изплащане на задължението на вноски като част от същественото
съдържание на сделката, не могат да се определят едностранно от банката след
сключване на договора, както и впоследствие многократно да бъдат променяни
едностранно от нея с оглед действителните финансови възможности на
картодържателя, кредитоспособността му, спазването на общите условия и общо
риска, който се поема. От друга страна в дадения случай не са налице повелителни
правила на закона, които да могат да заместят по право липсата на постигнато
между страните съгласие по обсъждания съществен признак на договора. По
изложените съображения съдът намира, че процесният договор за издаване на
кредитна карта „EUROLINE“ от 19.11.2004 г. е изцяло нищожен на основание чл.
26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Всяка нищожност по чл. 26 ЗЗД, включително и тази по чл.
26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, е абсолютна /не само изначална/, и окончателно водеща до
пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици, т. е. –
непоправима е, без възможност за саниране. Нормата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е
императивна материалноправна разпоредба, за чието приложение съдът следи
служебно с оглед задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй
като за нищожността съдът следи служебно, при обективната й изводимост от
установените факти както е в случая, следва да я прогласи. След като
процесният договор за кредит страда от порок, обуславящ неговата нищожност, то
същият не може да послужи като основание, от което в полза на банката валидно
да възникне вземане срещу ответника за връщане на заета сума на договорно
основание, каквото в случая е заявено от страна на ищеца, респ. задължение за ответника
/така изцяло решение № 1684/08.03.2019 г. на Софийски градски съд по в. гр.
д. № 9481/2017 г. по дело на същия ищец/.
Налице и второ самостоятелно основание за отхвърляне
на предявените искове. Според нормата
на чл. 99, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, само ако
законът, договорът или естеството на същото позволяват това, а в случая
императивната норма на чл. 26, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ -
вече действала към момента на цесията, не е позволявала на
първоначалните кредитори „Юробанк и Еф Джи България“ АД и „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД, да прехвърлят на ищеца с приложение № 1 към рамковия договор за
цесия от 05.09.2008 г. процесните вземания срещу ответника по договора за
кредитна карта. Последният, както се посочи и по-горе, представлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, към който се прилагат
поради това и нормите на чл. 143-148 ЗЗП /чл. 24 ЗПК in fine/. А според нормата
на чл. 143, т. 15 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като дава възможност на търговеца
или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и
задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на
гаранциите на потребителя, какъвто е случая. Съгласно чл. 26 ЗПК кредиторът
може да прехвърли на трето лице вземането си по договора за потребителски
кредит само при условие, че договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност. А в случая процесният договор за кредит не предвижда такава
възможност, не се и твърди от ищеца наличие на такава договорка /така и решение № 149/30.03.2018 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1021/2018 г., решение №
900/09.02.2018 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 7956/2017 г. /. Представеното
по делото споразумение не съдържа такова съгласие, а то /съгласието/ не може да
се презюмира в настоящия случай, тъй като клаузата за това, с оглед закрилата
на потребителите следва да е индивидуално уговорена. С оглед на така направения
анализ следва да се приеме, че доколкото в процесния договор няма изрична
договорка, че кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу потребителя на
друго лице, следва да се приеме, че вземането не е надлежно прехвърлено, то не
е произвело целените правни последици и ищецът не се намира в материалноправна
връзка с ответника, поради което само на това основание искът му се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Дори е неоснователно позоваването на
чл. 99 и сл. от ЗЗД, тъй като в случая той се явява общ закон по отношения на
специалния Закон за потребителския кредит, който изрично регулира договорите за
предоставяне на кредити за потребление в тяхната разновидност /така решение №
478/0 7.12.2017 г. на Пазарджишки окръжен съд по в. гр. д. № 685/2017 г.,
решение № 301/03.08.2015 г. на Пернишки окръжен съд по в. гр. д. № 184/2015 г./.
По гореизложените съображения предявените от ищеца
против ответника установителни искове за за установяване съществуването на
вземанията на „Делта кредит” АДСИЦ, за сумата от 837,11 лв. за главница,
представляваща непогасено задължение по споразумение от 08.12.2011 г. за
признаване и разсрочване на задължение по договор за издаване и използване на
кредитна карта „EUROLINE” от 19.11.2004 г., с 255,26 лв. - мораторна лихва
забава за периода от 26.03.2015 г. до 26.03.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 27.03.2018 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 822/29.03.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 1430/2018 г. по описа
на Старозагорски районен съд, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора, неоснователно се явява
искането на ищеца за присъждане на направените в заповедното и в настоящото
производство разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на
ответника направените от него разноски. Доколкото по делото не са претендирани
и не са представяни доказателства за направени такива от назначения особен
представител, разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Делта кредит” АДСИЦ, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Искър“, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено по отношение на В.П.В., ЕГН: ********** и адрес ***, че дължи на „Делта
кредит” АДСИЦ следните суми: 837,11 лв., представляваща неплатена главница по
споразумение от 08.12.2011 г. за признаване и
разсрочване на задължение по договор за издаване и използване на кредитна карта
„EUROLINE” от 19.11.2004 г. и за сумата от 255,26 лв. представляваща лихва за
забава за периода 26.03.2015 г. – 26.03.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение до окончателното плащане, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 822/29.03.2018 г.
по ч.гр.д. № 1430/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд, като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: