РЕШЕНИЕ
гр. С., 22.04.2013 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІІ-ри въззивен брачен състав, в публичното заседание на двадесет и
първи април две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА Г.ЕВА
ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
при
секретаря Е. Попова, като разгледа докладваното от съдия Мичева-Русева в.бр.
дело № 13940 по описа за
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданско процесуалния кодекс (по-нататък ГПК).
Образувано е по възвивната жалба на С.Г.И. против решение
№ ІІІ-113-149/27.06.2011г., постановено по гр.д.№ 7822/2010г. , ІІІ ГО, 113-ти състав на
Софийски районен съд, с което при спор за родителски права между страните по
делото, родителските права върху малолетното дете са предоставени на майката,
като е постановено детето да живее при нея, а на бащата е определен стандартен
режим на лични отношения с детето и дължима месечна издръжка.
Ответникът С.Г.И. обжалва решението изцяло, като иска от
въззивния съд да отмени решението на районния съд и да предостави на него
упражняването на родителските права и при него да определи местоживеенето на
детето, а на майката да определи режим на лични отношения с детето и то в
негово присъствие. Твърди, че не е настройвал
детето срещу майката, а
нарушената емоционална връзка между детето и майката се дължи на незаинтересоваността
на майката от детето. Твърди, че след приключване на делото пред
първоинстанционния съд страните са се споразумели и сега ищцата се среща с
детето всеки път, когато поиска, на обществени места.
Ищцата оспорва
възвивната жалба и моли съда да я остави без уважение. Оспорва изложените в нея
доводи и твърдения, като твърди, че многократно е правила опити да осъществи
контакт с детето, но ответникът ги е възпрепятствал.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235 ал. 2 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и
възраженията на страните.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от
ГПК , поради което е допустима и следва да се разгледа по същество .
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Решението на първостепенния съд се обжалва в цялост.
С обжалваното решение районният съд е предоставил на майката
упражняването на родителските права по отношение на детето и е постановил
детето да живее при нея. Определил е стандартния режим на лични отношения между детето и бащата - два пъти в месеца с приспиване, пет дни за
коледните празници и пет дни за великденските празници през година, както и
един месец през лятото. Бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на
детето в размер на 100лв., считано от завеждане на исковата молба. Допуснато е
предварително изпълнение на решението досежно издръжката.
За да постанови този акт районният съд е приел, че бащата
възпрепятства контактите на детето с майката, създава модел на поведение, в
който майката не фигурира, насажда негативна нагласа за майката, поради което е
приел че родителската му годност опорочена. Районният съд е приел, че майката е
с по-добри родителски капацитет и
по-пригодния родител да отглежда и възпитава детето. За да съхрани връзката с
другия родител съдът е определил стандартен режим на лични отношения – два пъти
в месеца и един месец през лятото , като е включил и допълнително половината
дни от коледните и великденските празници през година. Досежно издръжката,
съдът е преценил податните възможности на задължените родители и нуждите на
детето от издръжка.
По делото е установено, че страните са живели на
съпружески начала в резултат на което се родило детето Г., родено на ***г. Първоначално
живели заедно в жилище под наем, но след като детето навършило три години , се
разделили окончателно. Според ищцата тя и ответника се разделили през лятото на
2009г. Според ответника през лятото на
По настоящото дело районният съд е постановил
привременни мерки, съгласно които е определено детето да живее при бащата, а
майката да го вижда три пъти в месеца събота и неделя с приспиване и 20 дни
през лятото. По делото не се спори, че режимът не е бил изпълняван. Ответникът
признава, че не е давал детето да се води в жилището на ищцата, тъй като счита,
че тя е неспособна да се грижи за него поради злоупотребата с алкохол. Не е отказвал обаче срещи на детето с
майката.
Пред районният съд са разпитани две групи свидетели.
Свидетелите на ищцата установяват, че ищцата е
полагала непосредствените грижи за детето докато то навършило една година и
половина, след това ответникът изгонил ищцата от жилището им. След това се
събирали и пак се разделяли, но детето живеело при ответника. Заради заболяване
детето влизало три пъти в болница и
всеки път майката била в болницата с детето и се грижила за него. След като детето
навършило три години страните окончателно се разделили. Свидетелките не знаят
ищцата да злоупотребява с алкохол. Св.Б. установява, че заедно с ищцата всяка
седмица през м.април и май 2011г. са
ходили да търсят детето в дома на ответника, но никой не им отворил. Съпругът
на св.Б. вземал ищцата от дома на ответника, където тя вечер ходела да се грижи
за детето, и я транспортирал до дома й.
Св.Т. и св.Л., свидетели на ответника, установяват, че
от ответника знаят, че ищцата има проблем с алкохола, но не са я виждали да
употребява алкохол. Установяват, че бащата се грижи за детето.Св.Т. знае, че
детето пътува извън С. често с баща си, че е било записано на ски училище. Св.Л.
знае, че когато детето било много болно, майката е била с него в болницата.
Съдът счита, че тези свидетелски показания не са в
противоречие с твърденията на страните и няма пречка да бъдат кредитирани.
Пред настоящата въззивна инстанция бяха разпитани още
двама свидетели на ответника. Св.Т., майка на ответника, установява, че
ответникът и детето се обаждат на ищцата, виждат се с нея, но тя не е идвала в
техния дом. Свидетелката живее заедно със сина си и отглеждат заедно детето Г..
Установява, че живеят наблизо до местоработата на ищцата и детето и бащата се
виждат в близкия парк с майката. При една от тези срещи е видяла ищцата с
цигара и бира в ръка, спорела със сина й, а детето играело наблизо. На първия учебен ден на детето ответникът
взел с автомобила си ищцата сутринта и заедно с детето и свидетелката отишли на
училищното празненство. Установява, че на 1.06.2012г. майката не се обадила на
детето. Според свидетелката контактите между майката и детето се осъществяват
когато майката се обади и пожелае да го види. Майката рядко се обажда, за да
види детето. Свидетелката установява, че бащата е пренесъл работата си у дома,
за да е заедно с детето. Сочи, че през 2012г. детето не е напускало С. защото
майката имала желание да се среща с
него. Установява, че обикновено ищцата се обаждала, уговаряла среща с детето, а
след това казвала, че е заета в момента и ще се чуят на следващия ден.
Св.Р. видял през лятото на 2011г. страните и детето в
градинката на квартала, в който ответника и детето живеели. Били седнали на
маса. Ответникът пиел безалкохолно, а ищцата – бира в бутилка. Свидетелят
прекарал с тях около половин час и за това време ищцата изпила три бутилки.
Държала се неадекватно, била нервна, крещяла. В един момент отишла при детето, хванала го и го довела
насила като казала, че има работа и не може да се занимава с тях. През лятото
на 2012г. свидетелят видял страните и детето в един търговски център, където случката
се повторила. Ищцата била пияна, държала се арогантно, говорела на висок глас и
привличала вниманието на съседните маси. С ответника говорили за пари, за
кредити. Ищцата пиела наливна бира, говорила заваляно.
Страните са изслушани пред настоящата инстанция по
реда на чл.59 ал.6 от СК на 08.03.2012г.
Ищцата установява, че през последните три години е
имала много малко контакти с детето с изключение на последните шест месеца,
когато в присъствието на бащата виждала детето за час-два. Твърди, че е търсила
контакти с тях, но телефоните били сменени. Твърди, че с алкохола няма проблеми,
живее в едно домакинство с дъщеря си, която е пълнолетна и работи. Работи като
фризьорка и има добри доходи. Твърди, че тя определя работното си време и може
да се справи с ангажиментите на детето в училище. Положителна е детето да
поддържа контакт с бащата и то да бъде в контакт с него.
Ответникът установява, че той се грижи за детето, то посещава
курсове по таекуондо, английски, плуване, ски. Счита , че за детето е важно
образованието, възпитанието в морални и човешки ценности, спорта, изучаването
на чужд език. Заявява, че заедно с детето обсъждат с какво то да се занимава. Установява,
че е бивш спортист, владее два езика, освен право е учил и педагогика и се
опитва да мотивира и подпомага сина си. Сочи, че е свел до минимум служебните
си дела, при необходимост може да се освободи от задълженията си , за да заведе
детето на тренировки или на училище. Майка му, бабата на детето, също му
помага. Счита, че майката също следва да подпомага развитието на детето. Опитва
се да не създава проблеми в това отношение, звъни й периодично за да уточнят
кога тя може да види детето. Не ограничава детето при разговорите си с майката.
Сочи, че основното му притеснение по отношение на общуването на детето с
майката е нейната употреба на алкохол, в резултат на което тя ставала
неадекватна към детето и околните. Установява, че отишли на море с детето,
майката се обадила и казала , че й е мъчно за детето. На третия ден се върнали,
вечерта й се обадил, за да уговорят кога ще се видят с детето, а тя му казала
че няма да идва да види детето, а ще пусне жалба срещу него, за да спре той да
вижда детето. Заявява, че ако детето бъде оставено на неговите непосредствени
грижи, той по всяко време ще позволява на майката да го вижда, заедно ще го
отглеждат и ще се съобразяват с нейните ангажименти.
Майката реализира доход в размер на 1300-1400лв.
месечно, а бащата – около 5 000 – 6 000 лв.
По делото са представени множество социални доклади
досежно детето и родителите. Социалните доклади представени пред настоящата
инстанция установяват, че и двамата родители имат необходимия родителски
капацитет и условия за отглеждането и възпитанието на детето.
С оглед установяване на родителските способности на
всяка от страните, на отношението на детето към всеки от родителите, вкл. и
дали са налице данни за родителско отчуждение у детето, въззивният съд назначи
и изслуша съдебно психологическа експертиза. След разговор с родителите и с
детето и след проведени изследвания вещото лице е установило, че у детето няма
данни за наличието на синдрома на родителското отчуждение. При изследването
детето е разказвало спомени включващи и двамата му родители , не се е
забелязало „изличаването” на спомени, свързани с единия родител. На 7.03.2013г.
се е състояла среща между страните,
детето и вещото лице, на която детето е нарисувало рисунка за майка си
по случай 8 март. Вещото лице е установило, че детето е ползвало светли
цветове, което сочи на позитивно отношение към майката, на гърба на листа е
имало усмихнато лице, много сърчица и надпис „мама е №1”. Според вещото лице
най-добрият интерес на детето предполага пълноценно общуване както с
майката така и с бащата. За социалното
функциониране на детето много важни са връзките в семейния кръг, който за него
е цялостното светоусещане. Значимо за психичното здраве на детето на тази
възраст е постигане на чувство за сигурност и усещане за любов, за значимост.
Според вещото лице няма изградена
емоционална връзка между майката и детето. Възстановяването на тази
връзка не е невъзможно, но изисква
деликатност и насърчаване от страна на бащата и неговата семейна среда и
постоянството на майката за изграждането на емоционална връзка. Периода на
възстановяване зависи от положените усилия и от двете страни. Двамата родители
следва да подобрят качеството си на комуникация при отчитане на индивидуалните
особености на детето. Пред вещото лице детето е споделило, че се чувства
радостен когато е и с двамата си родители. Разказало е, че на миналия си рожден
ден е чакал майката да дойде, за да духне свещичките на тортата, но тя не дошла.
Споделило, че има личен телефон, от който звъни на майка си, когато тя не му се
обажда. Баща му и баба му също му
напомняли да се обади на майка си. Вещото лице е описало, че на срещата на
7.03.2013г. майката си е тръгнала по-рано и е обещала на детето да му се обади вечерта.
На следващия ден вещото лице е запитало детето дали майката се е обадила. То е
отговорило отрицателно. На въпроса на вещото лице дали това е натъжило детето,
отговорът му е бил „не, тя често прави така”. Вещото лице е констатирало добро
емоционално състояние на детето, според нея то се бои да не загуби семейството
и дома си „баба му и татко му”. Не е враждебно настроено срещу майка си,
напротив, желае емоционална привързаност.
По делото е представен протокол от с.з. по НЧХД 353/2011г.
на СРС, водено от частната тъжителка Р.Х., настоящата въззиваема страна, срещу
подс.В. Т., свидетелка
по настоящото дело и майка на въззивника. Няма данни дали това дело е
приключило и какъв е резултата. Показанията, дадени от свидетелите по това дело
не могат да се ползват като доказателства по настоящото такова. Протоколът се
приема като доказателство само досежно факта на воденото НЧХ дело.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка ,
въззивният съд прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл.127 ал.2 от СК за
определяне местоживеенето на детето Г., упражняването на родителските права
върху него, режима на лични отношения с родителя при когото не живее, и
дължимата издръжка, тъй като между родителите му съществува спор по тези
въпроси.
При решаване на тези въпроси, както и правилно е отбелязал
районният съд, водещи са критериите, изброени в ППВС№1/74г., което е актуално и
приложимо и към настоящия момент. Въз основа на събраните доказателства се установи,
че и двамата родители са годни да отглеждат дете, имат подходящи жилищни
условия и доход, достатъчен за отглеждане на детето. Действително бащата има
собствено жилище и по-добри доходи, но това не е водещо при решаване на
спорните въпроси по настоящото дело. Водещ е интересът на детето, което следва
да живее при родителя с по-добър родителски капацитет. Съвкупността от
обстоятелствата, необходими на съда за да направи преценката кой от родителите
следва да упражнява родителските права върху детето включва, но не лимитирано:
възпитателските качества на родителите, моралният им облик, грижите и
отношението на родителите към децата, желанието на родителите, привързаността
на децата към родителите, полът на децата, възрастта на децата, помощта на трети
лица, социалното обкръжение, жилищно – битовите и други материални условия на
живот (така вж. ППВС №1/74г.).
Събраните по делото писмени и гласни доказателства,
вкл. и СПЕ установяват, че от раждането си детето е живяло при бащата, който е
подкрепян от своята майка при отглеждането на детето. Майката на Г. от четири
години не живее с детето, като в началото всяка вечер е идвала и го е
приспивала, но след това тази практика отпаднала. За известен период майката не
е виждала детето, но контактите им са възстановени през миналата година. Имат
връзка по телефона без ограничения, личните контакти са в зависимост от
уговорката с бащата. Въпреки раздялата с майката детето желае емоционална
привързаност към майката и е запазило към нея положителните си чувства. В
същото време детето се чувства комфортно в дома на баща си и баба си, за което
говори доброто му емоционално състояние (вж. СПЕ), успеваемостта му в
допълнителните занимания, проявената интелигентност в ранни детска възраст.
Липсват симптоми на отчуждение от майката. Дори и след раздялата на родителите
си детето е запазило положителните си чувства към майката, за което сочи и
рисунката, която е нарисувало за майката за 8 март. Запазването на тези
положителни чувства към майката безспорно се дължи на бащата, който въпреки в
началото да е ограничил контактите на детето с майката, в последствие е развил
своето разбиране за нуждата детето да контактува и с другия родител и е
насърчавал тези контакти. Бабата на детето, въпреки заведеното срещу нея
наказателно дело от майката, не е използвала ситуацията да настои детето срещу
майката, въпреки че ежедневният й контакт с детето и е позволявал това, също е
проявила житейска мъдрост и е насърчавала детето да се обажда на майка си (по
думите на самото дете пред вещото лице). Бащата е положил много лични усилия
при отглеждането и възпитанието на детето – организирал му е допълнителни
занимания по езици, спорт, социални контакти с други деца. Променил е работните
си навици, за да може да прекарва с детето повече време. Такава гъвкавост у
майката, въпреки изразената й готовност, не се наблюдава. Заради ангажимент тя
е напуснала по-рано срещата със социалният работник, на която е присъствало и
детето. Не винаги взема детето при уговорена вече среща, тъй като се е появил ангажимент.
Самото дете, разочаровано, че не се е чуло с майката по телефона съгласно
уговорката между тях е споделило, че е свикнало на това. Безспорно е, че детето
е привързано повече към бащата. То е на седем годишна възраст и като момче
фигурата на бащата в бъдеще е от изключително значение за момчето като
авторитет и пример за подражание. Бащата разчита на подкрепата на майка си при
отглеждането и възпитанието на детето. Майката може да разчита на дъщеря си, на
22г., която въпреки, че живее при нея
има свой собствен живот и ангажименти. Не на последно място, по делото
има данни за злоупотреба с алкохол на майката (така показанията на св. Р.),
което се отразява негативно върху родителската годност. При тази преценка съдът
счита, че бащата има по-добър родителски капацитет от майката и с оглед
привързаността на детето към него и дома, в който те живеят, родителските права
върху детето следва да се предоставят на бащата , при когото то ще живее.
На майката следва да се определи режим на лични
отношения с детето, който да съобрази липсата на емоционална привързаност
на детето към майката и да се определи
един преходен период на адаптация между двамата, за да се стигне до
безпроблемно преспиване на детето в дома на майката. Съдът намира, че за срок
от три месеца детето следва да прекарва два уикенда от месеца при майката без
преспиване, следващите три месеца следва да преспива при майката веднъж в
месеца, и едва след шест месеца ще може да преспива при майката два пъти в
месеца. През лятото майката ще може да взема детето за 20 дни по време, което
не съвпада с годишния отпуск на бащата. Тъй като лятната ваканция през
настоящата 2013 година съвпада с адаптационния период, за 20 дни през лятото на
настоящата година майката ще взема детето само през деня, без преспиване. За приспиването при майката в съботите и
неделите по време на лятната ваканция действат общите правила на лични контакти
през уикендите. Детето следва да бъде при майка си и половината дни през
великденските и колетните празници. Този режим следва да се изпълнява след
влизане на решението в сила. Дотогава се прилагат привременните мерки за лични
контакти на детето с майката.
По отношение на дължимата издръжка. С оглед нуждите на
детето и податните възможности на родителите, съдът счита че за ежемесечната
издръжка на детето, включваща и допълнителни курсове и занимания, е необходима
сумата от 300лв. Тъй като доходите на бащата са по-високи от тези на майката,
тя следва да поеме 100лв. от тази издръжка, а в останалия размер същата да се
осигурява от бащата. Издръжката се дължи от влизане в сила на съдебното
решение. Върху размера на присъдената издръжка въззиваемата страна дължи
държавна такса в размер на 144лв.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна не се
следват направените разноски пред тази инстанция.
Решението на районния съд е в противния смисъл, поради
което следва да бъде отменено и постановено ново, съобразно изводите на
настоящия състав.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № ІІІ-113-149/27.06.2011г., постановено по гр.д.№
7822/2010г. , ІІІ ГО, 113-ти състав на Софийски районен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Г. Стефанов И., ЕГН **********, родено на ***г., на бащата С.Г.И., ЕГН **********,
при когото то да живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Р.М.Х., ЕГН **********
с детето Г. С. И., ЕГН ********** както следва:
1.
през първите
три месеца от влизане в сила на настоящото решение майката има право през
седмица да вижда и взема детето от дома на бащата в 9.00ч. в събота без
приспиване и да го връща в дома на бащата същата събота в 18.00ч., като на
следващия ден неделя има право да взема детето в 9.00ч. и да го върне в 18.00ч. същия ден;
2.
през четвъртия,
петия и шестия месец от влизане в сила на настоящото решение майката има право
през седмица да вижда и взема детето от дома на бащата, като първата седмица от
всеки от изброените месеци майката ще взема детето от дома на бащата в събота в
9.00ч. и ще го връща в неделя в 18.00ч. с преспиване, а на третата седмица от
всеки от изброените три месеца майката има право да взема детето от дома на
бащата в 9.00ч. в събота без преспиване и да го връща в дома на бащата същата
събота в 18.00ч. , като на следващия ден неделя има право да взема детето в
9.00ч. и да го върне в 18.00ч. същия ден
в дома на бащата.
3.
От седмия
месец от влизане в сила на настоящото решение и нататък майката има право да
вижда и взема детето от дома на бащата през седмица като взема детето в 9.00ч.
в събота и го връща в неделя в 18.00ч. в дома на бащата.
4.
20 дни през
лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като 20
–те дни през лятото на 2013г. майката ще взема детето само през деня, без
преспиване, от 9.00ч. до 19.00ч., когато да го връща в дома на бащата.
5.
5 дни на
Коледните и Великденските празници.
ОСЪЖДА Р.М.Х., ЕГН ********** да
заплаща на малолетното си дете Г. С.
И., ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител С.Г.И., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 100лв., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила в частта за
местоживеенето на детето до настъпването на законови причини за нейното
изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА Р.М.Х., ЕГН ********** да заплати по сметката на
Софийски градски съд сумата от 144 лв., държавна такса върху размера на
присъдената издръжка.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Р.М.Х., ЕГН **********
за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
Касационен Съд на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните по
реда на ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.