Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 08.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в
публичното съдебно заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7536 по описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът Д.И.И.
твърди, че бащата на ответника Н. Т.Ш. притежавал недвижими имоти в гр.Русе,
местността „Папаз дере”, представляващи дворни места с постройки – имот с
идентификатор *********и имот с идентификатор № *********по кадастралната карта
на гр.Русе одобрена със заповед № РД 18-91/15.12.2007г. на ИК на АГКК с
предназначение на територията земеделска. Ответникът живеел в единия от имотите
на баща си – този с идентификатор № 63427.155.1480. В съседство с тези имоти се
намира имот с идентификатор № 63427.155.1478, представляващ Дворно място с площ
от 1 101 кв.м., ведно с построената в него двуетажна сграда с
идентификатор № 63427.155.1478.1, със застроена площ от 67 кв.м., при граници:
имоти с идентификатори 63427.155.1479, 63427.101.2, 63427.155.1477 и 63427.155.1476,
който имот бил собственост на Г.Т.Г. ***. Последният е живял в сградата, на
първия етаж, в която е гледал животни, имал е свинарник и конюшня, а вторият
етаж ползвал за живеене. Имотът бил в края на града, в съседство с гора и е
било удобно за отглеждането на животни. Г.Г. не
притежавал документ за собственост, но е владял дълги години имота като свой.
Владението му е продължило повече от 10 години, като на негово име имало
открити партиди за ток и вода. Твърди, че по силата на устен договор от 2015г.,
Г.Г. продал на А.Ш. имота с идентификатор *********ведно
с постройката в него за сумата от 3 000.00 лева, на разсрочено плащане за
три години. А.Ш. от своя страна купил имота за ищеца Д.И., който дал
1 000.00 лева в брой на Ш. и влязъл във владение на имота. Ш. предал
именно тези 1 000.00 лева като първа вноска по продажбата на Г.Г.. Ш. и Д.И. от своя страна се разбрали първия да плати
остатъка от 2 000.00 лева, тъй като той дължал на втория по-голяма парична
сума от 2 000.00 лева, които му били дадени в заем и невърнати. Ш.
уведомил Д.И., че къщата се купува за него и той е собственик на имота. А.Ш. не
е влизал във владение на имота, а това направил Д.И. през м.септември 2015г.
Още същата есен последният засадил в двора 20 овощни дръвчета и отделно храсти
и треви, като предварително почистил старателно дворното място, което е било преди
това занемарено. През м.септември 2016г. ищецът почистил основно и сградата, в
която започнал да прави подобрения до м.септември 2017г., когато влязъл да
живее в нея. Подобренията, които направил са както следва: На първия етаж,
помещението, което е било свинарник с площ от около 28 кв.м. е почистено и
преустроено в трапезария с баня-тоалетна, като била отделена банята с
поликарбонова стена. Поставил теракотени плочки на пода в банята, моноблок,
проточен бойлер, душ, комплект огледало и закачалка, 2 завеси и 2 релси.
Стените и тавана на помещението били варосани няколко пъти. Трапезарията била
обзаведена с два фотьойла и маса, огледало, портманто, хладилник, на прозорците
били поставени завеси, три големи лампи, както и мивка, проточен бойлер,
пералня и три шкафчета. Помещението, което е било конюшня било превърнато в
спалня с площ от около 12 кв.м., като стените са на мазилка, подът покрит с
балатум, поставени са две нови вътрешни врати, контакти и ключове за
ел.инсталацията, два броя плафони за осветление. Обзаведено е със спалня с
матрак и ракла, килим на пода, пано на стената, дървена закачалка, гардероб,
бюфет, ракла, шкаф и нова отоплителна печка на твърдо гориво. Отделно от това
до сградата изградил на груб строеж от тухли, покрито с керемиди и замазка на
пода помещение за кухня с площ от 4 кв.м., в което са поставени мивка и
проточен бойлер /недовършено в момента/. За ежедневието си закупил домашни
потреби – комплект тенджери и тигани 10 броя, фритюрник, микроволнова печка,
индукционен котлон, керамичен котлон, керамични съдове – чинии, чаши и купи, 2
броя електрически фурни. Вторият етаж бил почистен и вътре били поставени за
съхранение вещи: 8 броя рула – посипка за покрив; маса с четири стола; 20 броя
таванни пана; рамки за снимки. Закупени и поставени били водопроводни тръби за
прекарване на ВиК в банята, хола и кухнята, лепила, силикони. В градината били
складирани тротоарни плочки размер 50/50 и 20 броя мраморни плочки необходими
за настилка. Отделно извършил подравняване с багер и оформяне на път за влизане
с кола към имота, за които услуги дал 1 100.00 лева, закупил е и
съхранявал земеделски инструменти за 50.00 лева, инструменти и машини за
строителство за 2 000.00 лева, ВиК материали за 250.00 лева, които са
съхранявани в имота. За ползване закупил таблет, монитор и различни видове
кабел. Ш. не живеел постоянно в имота, тъй като пребивавал в гр.Варна, но го
посещавал редовно през седмица, като обработвал дворното място, в което сеел
зеленчуци и цветя. В двора съхранявал и 3 броя стари автомобили, а мястото било
частично оградено. През цялото време от м.септември 2015г. до 15.11.2019г.
твърди, че упражнявал фактическа власт върху недвижимия имот като свой. За
ползваните вода и ток в имота, заплащал суми по партиди на името на собственика
Г.Г.. На 15.11.2019г. при поредното си посещение в
имота, заварил входната врата на сградата за първия етаж разбита. Тъй като
вътре се намирали всички ключове – за вратата на втория етаж и за колите в
двора, ответникът /по негови признания/ отворил намиращия се в двора микробус,
изнесъл и натоварил в него покъщината от имота. Фотьойлите оставил навън на
дъжда, разбил вратите и прозорците, счупил стъклата, поликаброновата стена на
банята, моноблока, мивката, изтръгнал контактите, изнесъл всичко и разрушил
това което било направено от ищеца. По този начин направил имота негоден за
живеене, изхвърлил и унищожил цялото имущество на ищеца до степен негодно да се
ползва. Изкарал микробуса и колите извън имота, оставил входната врата на
къщата отворена, като вътре са влизали котки и кучета. Целта му била самоволно
изваждане от имота и по скрит начин да бъде лишен от владение ищеца. На входа
на дворното място поставил бодлива тел и натрупал храсти за да не може да се
влиза. Достъпът до имота е ограничен още от входа на дворното място. Всичко
това ответникът извършил тайно /по скрит начин/ с взлом и в отсъствие на Д.И..
На 15.11.2019г., когато последния пристигнал в имота, ответникът го чакал готов
за бой в двора на баща си. Ищецът не могъл да влезе в имота, но Ш. си появил и
признал, че той бил извършил този вандализъм и отстраняването от владение. По
сигнал на ответника до тел.112 дошли полицейски служители, които обаче насочили
страните да се обърнат за решаване на спора към съда. В момента Д.И. бил лишен
от владение, нямал достъп до имота, а подобренията и вещите му били разрушени и
унищожени. За това е подал 2 броя жалби срещу ответника до РРП за извършено
престъпление от негова страна – самоуправство. Твърди, че е осъществявал владение
на имота повече от 6 месеца, което му е отнето по скрит начин, констатирано на
15.11.2019г. И. за последно е бил в имота от 1 до 3.11.2019г., като отнемането
на владението му е било извършено през периода 3-15.11.2019г. Поради това моли
съда да постанови решение, с което да осъди А.Ш. да му предаде владението на
недвижим имот, находящ се в гр.Русе, местността „Папаз дере“, представляващ
Поземлен имот с идентификатор № *********по кадастралната карта на местността
„Папаз дере“, гр.Русе, с площ от 1 101 кв.м., ведно с построената в
мястото двуетажна сграда и кухня, както и да му бъде наложена глоба в размер на
1 000.00 лева. Със същото решение моли съда да осъди А.Ш. да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 8 172.90 лева,
представляващо стойността на унищоженото имущество, ведно със законната лихва
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените
обективно съединени искове по чл.76 от ЗС във вр.с чл.356 и сл. от ГПК и чл.45
от ЗЗД.
Ответникът А.Н.Ш. оспорва изцяло
предявените искове, като твърди, че той е собственик на процесния недвижим имот
и вещите, находящи се в него, а ищецът няма качеството на владелец върху имота.
Последният бил закупен от него, от Г.Г. още на 04.04.2014г., за което съставили писмен договор. Ищецът не е
владял имота непрекъснато и необезпокоявано, тъй като живеел в гр.Варна,
пътувал по корабите и през почивките му идвал на гости и по силата на закона не
е осъществявал владение.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че бащата
на ответника – Н. Т.Ш. притежавал недвижими имоти в гр.Русе, местността „Папаз
дере“, представляващи дворни места с постройки – имот с идентификатор № *********и
имот с идентификатор № *********по кадастралната карта на гр.Русе одобрена със
заповед № РД 18-91/15.12.2007г. на ИК на АГКК с предназначение на територията
земеделска, катоответникът живеел в единия от имотите на баща си – този с
идентификатор № 63427.155.1480. С нотариален акт № 168, том III, рег.№ 9149,
нот.дело № 448/20.09.2019г. на нотариус № 618 с район на действие РРС, А.Ш. е
бил признат за собственик на недвижим имот с идентификатор № 63427.155.1478,
представляващ Дворно място с площ от 1 101 кв.м., ведно с построената в
него двуетажна сграда с идентификатор № 63427.155.1478.1, със застроена площ от
67 кв.м., при граници: имоти с идентификатори 63427.155.1479, 63427.101.2,
63427.155.1477 и 63427.155.1476, който придобил по давност.
Представен е писмен договор от
04.04.2014г., съгласно който А.Н.Ш. закупил от Г.Т.Г. недвижимия имот, находящ
се в гр.Русе, местност „Папаз дере”, ул.”Буйна Яна” № 3, състоящ се от
земеделска земя и сграда – тухлена, за сумата от 4 000 лева, която била
платена в брой от купувача на продавача. Ищецът е оспорил истинността на този
договор, като твърди, че подписа на продавача не е на Г.Г.
и посочената дата на съставяне на договора е неистинска. Поради това оспорване
на това писмено доказателство, е било открито и производство по чл.193 от ГПК.
От заключението на изготвената
по делото съдебно-почеркова експертиза на вещото лице Н.М. се установява, че
подписът за продавач в договор от 04.04.2014г. е положен /изпълнен/ от Г.Т.Г..
Според вещото лице не съществува методика за определяне на давност за създаване
на документа – договора от 04.04.2014г. и не може да се отговори за време на
създаването му – изписването му. От заключението на изготвената по делото
тройна съдебно-почеркова експертиза се установява, че саморъчният подпис за
„продавач” в договор от 04.04.2014г. е изпълнен от Г.Т.Г.. На останалите две
задачи вещите лица не могат да отговорят, тъй като не съществува методика за
установяване времето на създаването/на изписването на даден документ.
От заключението на изготвената
по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че недвижим имот с
идентификатор № *********е Дворното място е с площ 1 101 кв.м. с
построената в него сграда – с друг вид за обитаване с площ 67 кв.м. Имотът е с
Г-образна форма с лек наклон север-юг. При направения оглед в имота от вещото
лице, то е констатирало, че имота не е заграден и не се стопанисва, има
посадени плодни дръвчета, като част от тях са изкоренени. Построената в имота
двуетажна масивна сграда е монолитно изпълнена, с бетонна конструкция и тухлена
зидария. Връзката между отделните етажи се осъществява посредством външни
бетонни стълби, изградени в северната част на сградата. Фасадата на сградата е
неизмазана. Покривът е скатен дървена конструкция покрит с битумни плоскости и
керемиди. Дограмата, дървени врати и прозорци, част от които са демонтирани и
липсват. В дворното място са били извършени следните подобрения: Изграждане на
телена ограда с бетонни колове в северната и западна част на имота с дължина
85м.; Посадени 40 броя различни овощни дървета; Изградени 10 броя цветни
градинки с керемиди, бетонни колове и автомобилни гуми, с посадени в тях цветя
и засадени луковици; Направена циментова замазка пред входа на първия етаж – 30
кв.м. и изграждане на бетонна подпорна стена с размери 4/1.2/0.10м. – 0.5
м.куб. Построената в имота двуетажна масивна сграда е монолитно изпълнена, с бетонна
конструкция и тухлена зидария. Връзката между отделните етажи се осъществява
посредством външни бетонни стълби, изградени в северната част на сградата.
Фасадата на сградата е неизмазана. Покривът е скатен
дървена конструкция покрит с битумни плоскости и керемиди. Дограмата е дървени
врати и прозорци, част от които са демонтирани и липсват. Първия етаж се състои
от две помещения и кухненски бокс. Първото помещение /бивш свинарник/ е
преустроено и се е ползвало като трапезария. В югозападния край на помещението
е била направена баня с тоалетна, с моноблок –
демонтиран с канализационна тръба от ПВЦ – също демонтирана и захвърлена извън
имота. Подът в банята и тоалетната е с гранитогрес,
по стените е имало ламинирани плоскости, които са
демонтирани и липсват. Банята и тоалетната са се разделяли с карбонова плоскост
2/2м., която е демонтирана и липсва. Подът в трапезарията е на циментова
замазка. Стените е тавана не са измазани, а само боядисани с боя. Второто
помещение /бивша конюшня/ е преустроено за спалня. Подът е на циментова
замазка, стените са с мазилка и боя. В кухненският бокс подът е на циментова
замазка, стените са частично измазани. Дограмата на първия етаж е дървени врати
и прозорци, на които е имало карбонови плоскости. Прозорците са демонтирани и
част от вратите липсват. Останала е само входната врата. Втория етаж се състои
от коридор, спалня и хол. В коридора има излята мивка. Подът в помещенията е на
циментова замазка, стените и таваните са с мазилка и боя. Дограмата е дървени
врати и прозорци. Вратата на хола е демонтирана и липсва. Като цяло сградата е
в незадоволително състояние, има следи от пален огън в някои от помещенията,
стените и таваните са опушени и мазилката е нацепена и обрушена.
В сградата има прекарани ВиК и ел.инсталация. Водопроводната
инсталация от ПЕВП тръби Ф25 с фитингите на първия
етаж е демонтирана и липсва. Останала е само канализационната тръба за
отвеждане на битовите води от втория етаж. Ел.инсталацията е изкъртена, липсват
разклонителните кутии, ключове и осветителните тела. На външната стена на
фасадата на първия етаж е демонтирано ел.таблото и същото липсва. Във
водомерната шахта е демонтиран водомерния възел. В къщата има следи от
направени разрушения както следва: На първия етаж е разрушена изградената
тоалетна и баня с демонтиран моноблок и
канализационна инсталация. Демонтирана е преградната карбонова стена между
тоалетната и банята. Разрушена е и демонтирана ВиК и
ел.инсталация. Липсват ключове и осветителни тела. Демонтирана е прозоречната
дограма с карбонови плоскости на помещенията и е демонтирана вратата към
кухненския бокс.. Стените са напукани и обрушени, има
следи от пален огън в спалнята, стените и таваните са силно опушени. На втория
етаж има следи от пален огън в спалнята, стените и таваните са силно опушени.
Демонтирана е вратата с касата към хола. Липсват поставените балатуми по пода
на помещенията. В къщата са били извършени следните подобрения: Изграждане на
кухненски бокт 4 кв.м. с тухли и циментова замазка по
пода; Изграждане на вътрешен санитарен възел с баня, с моноблок.
Пода е покрит с гранитогрес – 2 кв.м., с ламинирани плоскости по стените с разделителна карбонова
плоскост; Изградена водопроводна инсталация от тръби ПЕВП Ф25 с фитинги – 30м. на първия етаж; Изградена ел.инсталация с
разпределителни кутии – 35 м. вкопана в стените на първия етаж; Измазване с
мазилка на стените в спалнята на първия етаж 25 кв.м.; Боядисване на стените в
трапезарията и спалнята с боя /мефисто/ 80 кв.м. на
първия етаж; Боядисване на стените в дневната, коридора и спалнята с боя /мефисто/ 80 кв.м. на втория етаж и поставяне на дървени
врати 2 броя с касите на първия и втория етаж. Сумата, с която се е увеличила
стойността на процесния имот с оглед на извършените подобрения в него е
2 397.00 лева. Към експертизата е представен и снимков материал на
състоянието на имота към момента на огледа от вещото лице, на сградата и
помещенията в нея.
От заключението на изготвената
по делото съдебно ценова-икономическа експертиза се установява, че общата сума
на липсващите и повредени /начупени/ движими вещи възлиза на 4 748.90
лева, като в две таблици вещото лице е посочило липсващите /откраднати/ движими
вещи и липсващите похабени и счупени движими вещи – с описани бройки и цена.
Наличните движими вещи са: луминисцентно тяло 4х14 кл. – 3 броя; моноблок; проточен
бойлер с душ „Елдом“; проточен бойлер за кухня „Юнга“
ЕМ010; автоматична пералня „Перла“ 05; хладилник „Нео“ 200 литра; електрическа
фурна „Kumcel“;
електрическа печка с два котлона марка „Терма“ 05; мивка едностранна – хром
никел; тонколони за компютър, малки – 2 броя; дървени релси – 3 бро; 2 броя пластмасови релси; китеник – вълнен, червена
гама с размери 210/155 см., които възлизат на обща стойност 678.00 лева Тези
движими вещи подлежат на почистване и изпиране и могат да бъдат ползвани по
предназначението си. Тези вещи при огледа на вещото лице се намират в микробус,
който се намира в гараж в гр.Русе и с тях той е пълен догоре. По тях личи, че е
положено усилие да бъдат залети с течност за да бъдат зацапани – примерно с компоти
или сладка, но както е посочено те могат да се почистят и изперат.
По делото е представен договор
за наем от 07.03.2020г. на гаража, находящ се в гр.Русе, където се намира
микробуса с движимите вещи, който договор е сключен между ищеца и трето на правния
спор лице, за което ползване той заплаща месечен наем в размер на 60.00 лева.
Представени са и ПКО-ри и гаранционни карти /л.153-163 от делото/ на част от
закупените от ищеца движими вещи, предмет на ценова-икономическа експертиза.
Представено е извлечение от
дневник за получени сигнали на тел.112 за скандал между двама мъже в местността
Буйна Яна, което е станало на 15.11.2019г. в 20.23 часа. От полицейска справка
/л.114 от делото/ е видно, че процесният имот е бил посещаван два пъти от
полицейски служители – на 15.11.2019г. в 20.40 часа и на 16.11.2019г. в 10.35
часа по повод на скандали възникнали между А.Ш. и Д.И.. При второто посещение Ш.
на място заявил, че във връзка с подадената от него жалба срещу Д.И. желаел
проверката да бъде прекратена, тъй като били уредили отношенията си и нямал
претенции към него, а последния бил освободил и напуснал имота. С постановление
от 21.04.2020г. на прокурор при РРП било отказано образуване на наказателно
производство по повод на подадена жалба от Д.И. срещу А.Ш. за извършено
престъпление по чл.209 и чл.212 от НК, тъй като няма данни за извършено
престъпление от общ характер, а оспорването на нотариални актове и
собствеността на имоти се извършват пред гражданските съдилища.
Представени са от ищеца намиращи
се в него писмени доказателства – разписки за платени ток и вода в процесния
имот за периода 29.09.2016г. до 22.10.2019г. по партидите на Г.Г., от които е видно, че плащанията са били извършени в
пункт на Изипей – гр.Варна.
В показанията си свидетеля Л.И.И., който е брат на ищеца, твърди, че ищецът встъпил във
владение на процесния имот през 2015г., след уговорки за закупуването му с А.Ш.,
за което брат му споделил, че заплатил на последния сумата от 1 000.00
лева. Първоначално имотът бил запуснат, а сградата в него негодна за обитаване,
но ищецът и съжителстващата с него свид.Н.Н. започнали да правят подобрения в него. Почистили двора и
посадили овошки и други насаждения, сложили ограда. Прекарали ток и вода в
сградата, като в последната направили баня с тоалетна и помещения за спане,
които обзавели в различни вещи. Описва и конкретните подобрения и дейности,
които са били извършени в недвижимия имот за неговото облагородяване. Това
владение продължило до 15.11.2019г.
В показанията си свидетелката Н.И.Н.,
която живее на семейни начала с ищеца, твърди, че той владее процесния имот от
2015г., когато А.Ш. му го бил продал, за което му платил 1 000.00 лева. От
този момент до 15.11.2019г. те са владели имота, като описва подробно и
подобренията, които са правили в него и вещите, с които сградата е била
обзаведена и които се намирали в нея. Последно в имота двамата били на
04.11.2019г., а когато отишли отново в него на 15.11.2019г., когато установили,
че А.Ш. е ограничил достъпа им до имота, вещите от него били изнесени – част от
тях били натоварени в микробуса, част от тях липсвали, а други оставени в двора
и унищожени, като тогава възникнал и скандала между ищеца и ответника, като
последният твърдял, че е собственик на имота. След тази дата ответникът
продължил да руши и унищожава направеното от тях както в дворното място, така и
в сградата.
В показанията си свидетелят Ц.П.Х.
твърди, че живее в местността „Буйна Яна“ на ул.“Каменарска“ № 102, а на около
400 метра от него живеел А.Ш.. Познавал ищеца Д.И., който бил приятел с
ответника и отсядал при него на гости, където и преспивал от време на време и
не му е известно той да е живял там повече от 6 месеца. Процесният
имот бил закупен от А.Ш. от Г.Г., когото наричали
„Чаушеску“ през 2004г., като в този имот последният преди това гледал животни.
Не му било и известно Д.И. да е стопанисвал процесният недвижим имот за периода
2014г. до 2019г., а повече от 1 седмица не го бил виждал, когато е отсядал в
имота на ответника. Твърди и че не е ходил в процесния имот, но знаел, че той е
изоставен и обезлюден.
В показанията си свидетелят Т.Б.Б. твърди, че е съсед на А.Ш. и от 2000г. живеел там за
постоянно. Познавал ищеца, който работел като механик на кораб и когато се
връщал от плавания отсядал в имота на ответника, но това било рядко, а и
двамата са ходили при него на гости. Процесният имот
преди години се стопанисвал от Г.Г., когото наричали
„Чаушеску“, където той отглеждал животни, но никога не е ходил в този имот. Не
е виждал и Д.И. да почиства този имот или да прави ремонт на къщата, която се
намира в него. Преди около 10 години Г.Г. при среща
му казал, че продал своя имот на А.Ш. и вече не живеел там. Свидетелствал по
обстоятелствената проверка, при издаването на констативния нотариален акт на
ответника, защото от „Чаушеску“ знаел, че му е продал имота, а и бил виждал
сключеният между тях писмен договор. Последно видял Д.И. ***, като му предложил
да го закара, но той му отказал, тъй като чакал нещо там. Не знаел, че между
него и А.Ш. е имало разправии. Твърди и че не помнел точно годината или
времето, когато видял Г.Г. последно, тъй като имал
амнезия. Никога не бил виждал и свидетелката Н., не знаел тя да живее с ищеца,
а знаел само, че последният бил разведен.
В показанията си свидетелят Р. С.
А. твърди, че с ищеца се познавали от детските си години. От него разбрал, че
си бил закупил недвижим имот в гр.Русе от някакъв възрастен старец, който бил
получил инсулт, за сумата от 3 000.00 лева. Имота се намирал на пътя за
кв.“Средна кула“ в гората, а един път отвеждал донякъде до него, а след това по
един черен път /пътека/ около 50 метра се вървяло за да се стигне до него. В
този имот ходил през есента на 2016г., тъй като е електроинженер и бил повикан
от Д.И. да постави там лампи. В него имало построена двуетажна къща, неизмазана
отвън, с решетки на прозореца на първия етаж. Около къщата имало дворно място
от около един декар, което било обработено, а в дъното на дворното място имало
овощни дървета. Описва и състоянието на къщата при посещението си, а лампите
поставили в голямата стая на първия етаж, които били 3 с по 4 пури. В имота
тогава били и брата на ищеца, както и жената, с която живеел – свид.Н.Н. и с която тогава се
запознал. Повече не е ходил в този имот, но Д.И. му споделил, че А.Ш. бил
разбил същия, всички негови вещи били изхвърлени навън, бил извикал полиция,
които направили оглед на имота, но Ш. бил показал нотариален акт на негово име
за този недвижим имот.
В показанията си свидетелката Р.
М.А. твърди, че се познава с А.Ш. от 4-5 години, но никога не е живяла с него
на семейни начала. Виждала е ищеца в къщата на ответника, където той идвал отвреме навреме и оставал да преспива, тъй като пътувал по
корабите. Последно е виждала Д.И. през есента на 2019г. отново, когато бил в
къщата на ответника. Двамата били приятели, но след това се скарали. Причината
за това според свидетелката била, че Д.И. започнал да руши имота на баща му –
съборил му оградата, изрязал дърветата пред имота и биел животните му. Имота на
бащата на Ш. бил съседен на неговия, а за третият имот знаела, че ответникът го
бил купил преди време и бил негов, като е посещавала същия. В двора на този
имот имало автомобили на Д.И., които Ш. му ги съхранявал там. Познавала и свид.Н., но не е виждала същата или ищецът да обработват
третия имот.
По делото е направена и очна ставка между
свидетелките Н.Н. и Р. М.А., при която те не са
променили показанията си.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По отношение на предявеният иск
с правно основание чл.76 от ЗС. Този иск защитава не само владението, но и
държането на недвижими имоти. В хипотезата на текста не се изисква владението
или държането да е продължило определен период от време. Достатъчно е тяхното
установяване, макар и само за един момент. Аналогично на защитата по чл.75 от
ЗС, без значение е на какво основание почива владението или държането и дали
същите са правомерни или не, а за владението – дали е добросъвестно или
недобросъвестно. Защитата на чл.76 може да бъде предоставена срещу всеки, чието
поведение се квалифицира по посочения в закона начин, включително и срещу
собственик. За уважаване на иска е достатъчно да се докажат факта на
владението, респ. държането и на нарушението – чл.357, ал.1 от ГПК. Предмет на
доказателствената тежест е фактът, че ищецът има качеството на владелец или
държател на имот към момента на твърдяното отнемане, което може да се установи
с всякакви доказателствени средства. Трябва да се докаже, че ответникът е отнел
вещта или имота чрез насилие или по скрит начин към определен момент. За тези
обстоятелства отново са допустими всякакви доказателствени средства. Спор между
страните, кой е собственик следва да се реши в производство по чл.108 от ЗС, но
не и в производство по чл.76 от ЗС.
На първо място съдът намира, че
по делото не е доказано твърдението, че процесният имот е бил купен от Д.И.
чрез А.Ш., на когото първият бил дал 1 000.00 лева, а остатъкът от
продажната цена от 2 000.00 лева били дадени в заем от И. на Ш.. За това
говорят единствено свидетелите на ищеца, но същите разказват казаното им от Д.И.,
не са присъствали на някаква уговорка между двамата, нито пък при преговори
между бившият ползвател и владелец на имота Г.Г.
/наричан „Чаушеску“/ и някой от двамата – ищеца или ответника. Няма
доказателства за предаването на твърдяните парични суми, нито пък надлежни
писмени доказателства за евентуална продажба на този имот. Ответникът е
представил по делото писмен договор от 04.04.2014г.,
съгласно който А.Н.Ш. закупил от Г.Т.Г. недвижимия имот, находящ се в гр.Русе, местност
„Папаз дере”, ул.”Буйна Яна” № 3, състоящ се от
земеделска земя и сграда – тухлена, за сумата от 4 000 лева, която била
платена в брой от купувача на продавача. Ищецът е оспорил истинността на този
договор, като твърди, че подписа на продавача не е на Г.Г.
и посочената дата на съставяне на договора е неистинска. Поради това оспорване
на това писмено доказателство, е било открито и производство по чл.193 от ГПК.
И двете графични експертизи по делото – единичната и тройната са категорични,
че подписа за продавач в този договор е на Г.Г.,
който е положил /изпълнил/ същия. Поради това и оспорването не е доказано, а
възраженията на пълномощника на ищеца срещу двете експертизи съдът намира за
абсолютно неоснователни. Съдът намира обаче, че този договор е без значение в
случая, тъй като същият се явява нищожен и като такъв не е породил никакво
правно действие. Съгласно чл.18 от ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост
върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. В случая
формата не е спазена и този писмен договор няма никакво вещно прехвърлително действие. Съдът намира, че той няма и
характеристиките на предварителен договор за продажба на недвижим имот, тъй
като в него не е уговорено кога да бъде сключен окончателния договор, още
повече и пък че няма никакви доказателства продавача да е бил собственик на
този имот, като договора може да има единствено правно значение на разписка за
получена от Г.Г. от А.Ш. парична сума. Като нищожен
този договор не доказва нито някакво встъпване във владение от страна на
ответника в процесния имот, нито собствеността на последния върху него, а
последното е и без значение в настоящия правен спор по изложените по-горе
съображения.
Съдът обаче намира, че по делото
е доказано, че за периода от края на 2015 до 04.11.2019г. ищецът Д.И. е владял
процесния недвижим имот. Това намира за установено от показанията на
свидетелите Л.И., Р.А. и най-вече тези на свидетелката Н.Н..
Първият свидетел е посещавал имота, като описва, че първоначално той бил
непригоден за живеене, но ищеца и свид.Н. били
„направили чудеса“ в него. Той лично е помагал за водопровода и лепенето на
плочките в банята, тоалетната и кухненската част. Описва и направените
подобрения в имота и неговото обзавеждане, както и че неговия брат е оградил
същия, и засадил овошки в дворното място, като посочва и че: „ … брат ми за
себе си е правил всичко това, едва ли ще хвърля такива усилия за някого …“. От
своя страна свидетелят Р.А. обяснява, че по искане на ищеца е ходил в имота
през есента на 2016г. за да помогне за поставянето на лампи на първия етаж на
къщата, както и че тогава се е запознал със свидетелката Н.. От личните
възприятия на съда в съдебно заседание, когато е извършен разпита на
свидетелката Н.Н., съдът намира, че показанията й са
достоверни, обективни и най-подробни за извършеното в имота от нея и Д.И..
Същата подробно описва извършените подобрения с сградата и дворното място,
вещите, с които помещенията са били обзаведени, кога те са били извършени, кога
са пребивавали в имота и т.н. Показанията и на първо място се подкрепят от
представените от ищеца писмени доказателства за закупени вещи по обзавеждане на
помещенията в сградата. На следващо място, че имотът е владян от ищеца сочат и
представените от него разписки за платени ток и вода в процесния имот за
периода 29.09.2016г. до 22.10.2019г. по партидите на Г.Г.,
от които е видно, че плащанията са били извършени в пункт на Изипей – гр.Варна. Това, че той ги е плащал се извежда, че
същите се намират в него, а не в ответника, и плащанията са в гр.Варна, където
живее съжителстващата с него свид.Н. и където той е
пребивавал при тръгване и връщане от плаванията си по корабите. Показанията на свид.Н., както и твърденията на ищеца за извършените
подобрения в процесния имот се подкрепят изцяло и от заключението на
съдебно-техническата експертиза, от което е видно, че действително такива
подобрения са били правени в имота, но към момента на огледа те са повредени и
унищожени. В тази връзка е и съдебно ценовата-икономическа експертиза, от която
е видно, че част от вещите от обзавеждането на сградата в имота при огледа на
вещото лице са били натоварени в микробус и се намират в него, който от своя
страна се намира в гараж в гр.Русе и с тях той е пълен догоре. Т.е. с тези вещи
ищецът е бил обзавел имота докато е владял същия. Това, че ищецът е владял
имота за процесния период се потвърждава и от полицейските преписки по повод на
подадени от страните жалби един срещу друг. Видно от справката на л.114 от
делото по извършена полицейска проверка в същата е отразено, че Ш. се е жалвал
от И., че се бил самонастанил в имота му. При беседи с двамата се е получила
информация, че въпросните лица живеели в съседство повече от 10 години, като
спора им възникнал за парцел земя. В същата е отразено и че Ш. писмено е
заявил, че желае проверката да бъде прекратена, тъй като били уредили
отношенията си с Д.И., като последният бил освободил и напуснал имота. Т.е. към
него момент категорично се доказва, че ищецът е бил във владение на процесния
имот. Показанията на тримата свидетели на ответника Ц.П.Х., Т.Б.Б. и Р. М.А. по никакъв начин не опровергават, че ищецът не
е владял процесния имот. Те твърдят, че били виждали Д.И. само в първия имот,
където Ш. живеел и където понякога оставал да преспива при него, като не знаели
ищецът да е живял в третия имот. Показанията им обаче са противоречиви, тъй
като и тримата заявяват, че знаят къде е процесния имот, но никога не са ходили
в него, т.е. няма как да знаят дали той се е владеел от Д.И.. Още повече, че
пък и втория свидетел твърди, че страдал от амнезия и не помнел много, поради
което и показанията му няма как да се зачетат като достоверни. Първите двама
свидетели твърдят, че процесния имот бил купен от Ш. още 2004г. от наричания
„Чаушеску“, а данни за такава продажба няма – нищожният договор е от 2014г. И в
показанията на никой от тези трима свидетели няма твърдения А.Ш. някога да е
владял процесния имот, дори напротив. Те твърдят, че той е живеел в първия
имот, който е този до неговия баща. В показанията си дори Р. А. твърди, че
цялото лято на 2019г. Ш. отсъствал, тъй като бил на работа в други градове, а
тя хранела животните му. От изложеното съдът намира, че не следва да цени
показанията на тези трима свидетели като взаимно противоречиви, а и
противоречащи на останалите събрани по делото доказателства – обсъдени по-горе.
Единствено доказателство за евентуално владение от страна на Ш. на процесния
имот може да бъде констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка,
съгласно който бил придобил собствеността му чрез 10 годишно давностно
владение. Формалната доказателствена сила на констативните нотариални актове
обаче може да бъде оборена във всяко едно съдебно производство, съгласно
практиката на ВКС, в който смисъл има и постановено Тълкувателно решение № 11
от 21.03.2013г. по тълк.дело № 11/2012г. на ОСГК на
ВКС. В случая, по настоящото дело тази доказателствена сила е оборена, тъй като
доказателствата по делото сочат, че за периода от края на 2015 до 04.11.2019г.
ищецът Д.И. е владял процесния недвижим имот, а не ответника, като няма никакви
доказателства последният изобщо някога да е владял имота. По изложените
съображения съдът намира, че е налице първата предпоставка на иска по чл.76 от
ЗС, а именно владението на ищеца върху процесния имот. Съдът намира за доказана
и втората предпоставка на чл.76 от ЗС, а именно, че през периода 05.11.2019г. –
15.11.2019г. владението на И. е било отнето от Ш. по скрит начин. Ответникът е
признал пред свид.Н., че е счупил катинара и е влязъл
в имота защото е негов, в отсъствието на Д.И., т.е. това е станало по скрит
начин. Отнемането на владението се доказва и от приложените протоколи на
полицията и постановленията на прокурорите.
Поради гореизложеното съдът
намира, че са налице всички предпоставки за уважаването на предявения иск по
чл.76 от ЗС, поради което ответникът следва да бъде осъден да предаде на ищеца
владението на недвижим имот, находящ се в гр.Русе, местността „Папаз дере“, представляващ Поземлен имот с идентификатор № *********по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе, с площ от 1 101
кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно
ползване – за земеделски труд и отдих, с категория на земята при неполивни
условия: четвърта, заедно с построената в имота сграда с идентификатор
63427.155.1478.1, със застроена площ от 67 кв.м., с брой етажи – 1, с
предназначение – друг вид сграда за обитаване, при съседи: поземлен имот с
идентификатор 63427.155.1479, поземлен имот с идентификатор 63427.101.2,
поземлен имот с идентификатор 63427.155.1477 и поземлен имот с идентификатор
63427.155.1476.
На основание чл.360 от ГПК и тъй
като владението на ищеца е било отнето от ответника по скрит начин, на А.Ш.
следва да бъде наложена глоба в размер на 1 000.00 лева, която той следва
да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе.
По отношение на предявения иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД съдът намира за установено следното: Извършването
на разрушителните действия от страна на А.Ш. в процесния недвижим имот съдът
намира за доказани от приложените по делото протоколи от полицията,
прокурорските преписки и показанията на свидетелите Н., И. и А., както и от
заключенията на изготвените по делото съдебно-техническа и ценова-икономическа
експертизи. Както бе посочено по-горе, свидетелите описват подробно
подобренията и имуществото в имота. На базата на оглед в имота и оглед на
движимите вещи, вещите лица са описали състоянието на имота към датата на огледа,
като са фиксирали подобренията и следите от разрушителните действия. Сумата, с
която се е била увеличила пазарната стойност на имота с извършените от Д.И.
подобрения възлиза на 3 424.00 лева съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза. Тъй като всичко това е разрушено към датата на
предявяване на иска, то това се явява и част от размера на причинените от
ответника на ищеца имуществени вреди. От своя страна вещото лице по съдебно
ценовата-икономическа експертиза е описала подробно липсващите, похабени и
счупени вещи, които възлизат на обща стойност 4 748.90 лева. От тази
стойност обаче съдът намира, че следва да се извадят наличните движими вещи,
които са: луминисцентно тяло 4х14 кл.
– 3 броя; моноблок; проточен бойлер с душ „Елдом“; проточен бойлер за кухня „Юнга“ ЕМ010; автоматична
пералня „Перла“ 05; хладилник „Нео“ 200 литра; електрическа фурна „Kumcel“;
електрическа печка с два котлона марка „Терма“ 05; мивка едностранна – хром
никел; тонколони за компютър, малки – 2 броя; дървени релси – 3 бро; 2 броя пластмасови релси; китеник – вълнен, червена
гама с размери 210/155 см., които възлизат на обща стойност 678.00 лева. Както
е посочено в експертизата тези движими вещи подлежат на почистване и изпиране и
могат да бъдат ползвани по предназначението си както и че същите са върнати на
ищеца И. - намират се в микробус, който се съхранява от ищеца в гараж в
гр.Русе. Т.е. имуществената вреда от липсващите, похабени и счупени вещи съдът
намира, че възлиза на 4 060.90 лева или общо със стойността на
подобренията имуществената вреда причинена на ищеца е в размер на 7 494.90
лева. Тези вреди съдът намира, че са били причинени от ответника, тъй като той
е разбил катинара на сградата в имота, в отсъствието на ищеца, а вътре се
намирали всички ключове – за вратата на втория етаж и за колите в двора.
Ответникът по негови признания направени пред ищеца е отворил намиращия се в
двора микробус, изнесъл и натоварил в него покъщнината от имота. Фотьойлите
оставил навън на дъжда, разбил вратите и прозорците, счупил стъклата, поликаброновата стена на банята, моноблока,
мивката, изтръгнал контактите, изнесъл всичко и разрушил това което било
направено от ищеца. По този начин направил имота негоден за живеене, изхвърлил
и унищожил цялото имущество на ищеца до степен негодно да се ползва. Изкарал
микробуса и колите извън имота, оставил входната врата на къщата отворена, като
вътре са влизали котки и кучета. На входа на дворното място поставил бодлива
тел и натрупал храсти за да не може да се влиза. Допълнително от техническата
експертиза е видно, че в сградата е бил пален огън, който допълнително да
унищожи остатъците от подобренията в сградата. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Доказано е
наличието на вредите, тяхната равностойност, извършването на противоправните действия от страна на ответника, както и
причинната връзка между действията и настъпилите вреди. Този иск следва да бъде
уважен до размера от 7 494.90 лева, която парична сума ответникът бъде осъден
да заплати на ищеца, а в останалата му част до пълния предявен размер от
8 172.90 лева да се отхвърли като неоснователен. Върху уважения размер на
главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 12.12.2019г. до окончателното й
изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно с уважената част от предявените искове. Д.И. е направил по
делото разноски в общ размер на 3 785.27 лева – заплатени държавна такса
за производството по делото, такса за налагане възбрана на имота,
възнаграждения на вещите лица и на редовно упълномощения адвокат, както и пътни
разноски за явяване на съдебните заседания по делото. Съразмерно с уважената
част от предявените искове /един уважен изцяло и един частично/, на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 3 628.27 лева, които ответникът
бъде осъден да му заплати.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. А.Ш. е направил
по делото разноски в общ размер на 700.00 лева – заплатено възнаграждение на
редовно упълномощения адвокат. Съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове /единият уважен изцяло, а вторият отхвърлен частично/, на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 29.03 лева, които ищеца бъде осъден
да му заплати.
По компенсация между двете
насрещни вземания за разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 3 599.24 лева.
Мотивиран така и на основание
чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Н.Ш. ***, с ЕГН: **********,
да предаде на Д.И. ***, с ЕГН: **********, владението на недвижим имот, находящ
се в гр.Русе, местността „Папаз дере“, представляващ
Поземлен имот с идентификатор № *********по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Русе, с площ от 1 101 кв.м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за земеделски труд и
отдих, с категория на земята при неполивни условия: четвърта, заедно с
построената в имота сграда с идентификатор 63427.155.1478.1, със застроена площ
от 67 кв.м., с брой етажи – 1, с предназначение – друг вид сграда за обитаване,
при съседи: поземлен имот с идентификатор 63427.155.1479, поземлен имот с
идентификатор 63427.101.2, поземлен имот с идентификатор 63427.155.1477 и
поземлен имот с идентификатор 63427.155.1476.
НАЛАГА ГЛОБА на А.Н.Ш. ***, с
ЕГН: **********, в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева, която следва да
заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе.
ОСЪЖДА А.Н.Ш. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на Д.И. ***, с ЕГН: **********, обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 7 494.90 лева /седем хиляди четиристотин деветдесет и
четири лева и деветдесет стотинки/, представляващо стойността на унищоженото
имущество, ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.12.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
3 599.24 лева /три хиляди петстотин деветдесет и девет лева и двадесет и
четири стотинки/ – направени по делото разноски по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И. ***,
с ЕГН: **********, против А.Н.Ш. ***, с ЕГН: **********, иск за претендираното
обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващо стойността на
унищоженото имущество, в частта от 7 494.90 лева /седем хиляди
четиристотин деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ до пълния предявен
размер от 8 172.90 лева /осем хиляди сто седемдесет и два лева и деветдесет
стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: